изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-12-10 @ 00:47 EET
Проф. Божидар Димитров: Свети Георги е покровител на войската на един военен народ    
ОбществоЗа днешния празник Гергьовден, за деня на Българската армия и мястото на светците воини в българската традиция Агенция “Фокус" разговаря с проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.


Фокус: Какво е мястото на празника Гергьовден в българската традиция?
Проф. Божидар Димитров: Много голямо. Тъй като българите са дошли тук като войници. През Средновековието е трябвало да бъдат войници, тъй като са устроили държавата си върху най-оспорвания ъгъл на Европейския континент. И Свети Георги като военен светец, е бил един от покровителите на българската войска. Не е случайно, че един от средновековните разкази, (а те са само няколко на брой), написан при това във Византия, от византийци, е озаглавен “Чудото на Свети Георги с българина”. В него става дума за един български войник, най-обикновен, от едно село, който с помощта на Свети Георги е успявал няколко пъти по време на война да се спаси, да спечели победи... Благодарение на помощта на Свети Георги и на силната си вяра в него. Затова Гергьовден е един от най-големите, най-почитаните християнски празници по българските земи.
Фокус: Защо го почита войската?
Проф. Божидар Димитров: Неслучайно Свети Георги е покровител на българската войска. На войската на един по принцип военен народ. Само в България през средните векове армията се е формирала на принципа въоръжен народ. В останалите страни не е било така. Само някои социални прослойки, като аристокрацията, са били войници, имало е и отделни хора, наемници. В България армията е била конструирана на принципа “въоръжен народ”. Затова празникът е обичан и тачен от целия български народ.
Фокус: Колко стар е култът към Свети Георги по българските земи?
Проф. Божидар Димитров: Откакто е имало християни. А християни има от създаването на българската държава. С изумление историците установиха през последните 15 години, че всъщност родът Дуло, от който са първите ханове в българската държава, са християни. А също и една голяма част от аристокрацията. Даже е съществувала и т.нар. Уногондурска архиепископия, подчинена на Вселенската патриаршия още в зората на създаването на българската държава. Българите кан Кубрат, кан Аспарух, кан Тервел също са били християни. За това доскоро нямаше достатъчно данни. Така че Свети Георги е сред покровителите на българския народ от самото начало, от края на VІІ век.
Фокус: Какво е мястото на останалите светци - воини в българската традиция?
Проф. Божидар Димитров: Светците - воини са твърде много, малко хора подозират, че те са близо дузина. Дори Свети Мина например е военен светец. В зависимост от това, как е бил кръстен човек, той е смятал, че съответният - светец е негов покровител.
Много хора смятат, че най-много българи са кръстени на името Иван и това име е на първо място в българската ономастика. Едно проучване, което беше публикувано преди няколко месеца показа, че най-много хора са с имената Димитър и Георги, и съответно - фамилиите Димитров и Георгиев. Техният брой е много голям. 343 000 българи се казват Димитър. Приблизително толкова жени също носят производни на това име. Георги се казват 341 000 българи и приблизително същият брой са производните имена за жените. Т.е. - около 20 % от българския народ се нарича Георги, Димитър и производните му.
Фокус: Българската армия откога го чества като свой празник?
Проф. Божидар Димитров: Чествала го е винаги. Официално беше въведен по време на Третата българска държава. Свети Георги Победеносец, именно Победоносец, е честван непрекъснато откакто съществува българска държава.
Фокус: Има ли райони, където почитат Гергьовден повече от Великден?
Проф. Божидар Димитров: Има, разбира се, такива райони. Това са т.нар. войнишки райони. Част от българското население, особено крайграничното, е било напълно освободено от данък. Всички българи са служили, но е имало хора от т.нар. войнишко население, които са били освободени от данъци със задължението да пазят границата и подходите към границата, които са в техния район. Затова те честват Свети Георги, а по стара традиция, го честват по-тържествено от Великден. Това са хора, които са се занимавали само с военния труд, с военна работа. Дори съвременните им потомци едва ли го знаят това, но ние, историците, го знаем. В тези райони обикновено Гергьовден се почита повече от самия Великден. Такъв район е Странджа.
Фокус: Прави ли са специалистите, които свързват култа към Свети Георги с тракийския конник?
Проф. Божидар Димитров: Прави са. Вероятно има нещо. Ще дам пример от моя роден град, Созопол. В Созопол катедралната църква е Свети Георги. Но при разкопките на тази част от църквата, която е останала под земята, намерихме остатъци от храм на тракийския конник със съответните оброчни плочки. При налагането на християнството, което не навсякъде е станало мирно, след 330 година, за да приеме по-лесно населението новата вяра и светците към нея, християнските свещеници са получили инструкции там, където е възможно, да кръщават трансформираните в църкви езически храмове на светец и да бъде осветено името на светец, чиято иконография е близка до тази на божеството, почитано в античния храм. В Созопол, където е имало храм на тракийския конник, църквата е станала Свети Георги, каквато е и днес. Забелязваме и на други места в страната подобни неща. Другаде, като село Заберново в Странджа, като икона на Свети Георги се използва оброчен релеф на тракийския конник. Иконографията не е просто близка, тя е идентична.
Фокус: Освен християни, празнуват ли го другите етноси?
Проф. Божидар Димитров: Да. Забележимо е, че ромското население чества много тържествено Свети Георги. Голяма част от българо-мохамеданите го почитат, ако не и всички. Което е най-интересно, почита го част от турското население. Обяснението е много просто при турското и българо-мохамеданското население: това са хора, на които е сменена вярата. Т.е. това са пак хора, българи. Едни от тях са се асимирали и станали турци, но вярванията са много силни и те продължават да го тачат. За българо-мохамеданите е ясно, те дори не са асимилирани. Почитането на Свети Георги е част от елементите на т.нар. скрито християнство, което те изповядват. Ромите... дано не ме обвинят в нещо, но те просто обичат хубавите празници, където... се яде и пие. Може би затова го почитат.
Фокус: В кои други държави още се почита Свети Георги?
Проф. Божидар Димитров: Той се почита като християнски светец и в Гърция и в Македония. Македония всъщност е част от българското историческо пространство, така че е нормално там да го почитат. Също и в Сърбия. Но и половината от Сърбия е част от бившето българско историческо пространство. Нещо нормално е тук, на Балканите, където много се воюва, Свети Георги да е един от най-почитаните светци.
В Одрин най-достолепната църква носи името на Свети Георги. Там са гробовете на загиналите български офицери. Празникът е много почитан от тракийските българи, почитан е в Егейска Македония, в Одринска и Беломорска Тракия, Западните покрайнини. В Македония - също.
В Прилеп църквата, която носи името на воина светец, е известна между местното население като “българската църква”.
 


Сходни връзки

Проф. Божидар Димитров: Свети Георги е покровител на войската на един военен народ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди