изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-21 @ 00:50 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 16 ЮНИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1894 - Роден е Фьодор Иванович Толбухин - руски военачалник, маршал на СССР (12.09.1944 г.). Войски под негово командване участват в Сталинградската битка, в освобождението на Украйна и Крим, в Яш-Кишиневската операция, във военната интервенция в Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия. От 1949 г. до 1990 г. неговото име носи българският град Добрич 1938 - Създава се организацията "Българска орда

 



1999 г.



Умира Марио Солдати - италиански писател и режисьор. Получава театрално образование в Италия и САЩ. Сценарист е от 1931 г., а режисьор от 1938 г. - “Княгиня Тараканова” (1938 г.). От края на 40-те до средата на 50-те год. следва традициите на неореализма. Снима до края на 50-те години: “Малкият старинен свят” (1941 г.), “Нищетата на г-н Траве” (1945 г.), “Евгения Гранде” (1946 г.), “Даниел Кортис” (1947 г.), “Бягство във Франция” (1948 г.), “О’кей, Нерон!” (1952 г.), “Провинциалистката” (1953 г.), “Жената от реката” (1955 г.), “Война и мир” (1956 г., съвместно с Кинг Видор), “Под небето на Прованс” (1959 г.), “Поликарпо, банковият служител” (1959), “Кой чете” (1960 г.). От 60-те години се отдава на литературна дейност. В средата на 30-те години излизат сборник с разкази “Бягство в Италия”, “Изповед”, “Оранжевият плик”, “Писма от Капри” (награда “Стрега”). Романът му “Актьорът” получава наградата “Кампило” (1970 г.). През 1985 г. - романът “Архитектът” (1985 г.), а през 1987 г. - избрани произведения под заглавие “Дяволско внушение”. Марио Солдати е не само известен прозаик, но и литературен критик, журналист, кинорежисьор (заснема повече от 40 филма).





1989 г.



В Унгария се състои публично погребение на екзекутирания през 1958 г. бивш министър –председател Имре Наги. На 16 юни 1989 г. сградите са покрити с черен плат, църковните камбани не престават да бият. Почитта на обявеният за национален герой бивш премиер е почетена с едноминутно мълчание в цялата страна. Ковчегът му е поставен на стълбите пред Изложбената зала на площада на героите, където са ситуирани и други пет ковчега – четири на негови съмишленици и един празен, символизиращ неизвестния революционер.

Бившият унгарски премиер Имре Наги е екзекутиран на 16 юни 1958 г. заради дейността си в антисъветското въстание през 1956 г. Имре Наги е роден през 1896 г. Работи от десет годишна възраст. До Първата световна война ( 1914 г. –1918 г.) работи като механик. По време на Първата световна война е ранен и е взет за заложник от руската армия. След Октомврийската революция ( 1917 г.) в Русия получава руско гражданство и се присъединява към Червената армия. Възприема комунистическите политически убеждения. През 1923 г. Наги се завръща в Унгария и тайно сформира Комунистическа партия. Арестуван е през 1927 г. Впоследствие успява да избяга от затвора и да замине за Москва, където остава до 1944 г., когато в хода на Втората световна война руски военни части достигат Будапеща. На 4 април 1945 г. Унгария е освободена от съветската армия. На 1 февруари е провъзгласена за република. Имре Наги е министър на земеделието при формирането на първия комунистически управленски кабинет. През 1955 г. той е принуден да напусне и е изключен от партията. През октомври 1956 г. Наги е избран за министър-председател. През 1956 г. в Унгария се провеждат протести срещу комунистическото влияние на Съветския съюз в страната. През ноември съветските военни части потушават протестите и Наги е арестуван заради обещанията му, че ще осигури свободни избори в страната и преустановяване на съветското присъствие в Унгария. След арестуването му е отведен в Румъния. През 1957 г. е върнат в Будапеща и е екзекутиран през 1958 г.





1985 г.



Германия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург сключват в Шенген споразумение относно премахване на контрола по общите граници. Споразумението съдържа две части: първата част - краткосрочни мерки, насочени към облекчаване на контрола по границите. Основното положение в нея е, че леките коли, преминаващи през общите граници, се контролират избирателно, вместо да преминават през продължителни проверки, и че по възможност тези проверки се извършват съвместно от представители на двете страни. Втората част на споразумението съдържа една широка програма за компенсационни мерки, необходими за пълното премахване на контрола по границите.





1982 г.


Въглищната индустрия в Южен Уелс замръзва, след като 24 000 работници-миньори обявяват стачка в подкрепа на протестите на здравните работници, борещи се с консервативното управление за 12 % увеличение на работните заплати. Според организаторите повече от 15 000 души минават по улиците на Кардиф, като създават най-голямата проява на подкрепа за работниците, виждана до този момент. Някои от стачкуващите миньори се присъединяват към кордоните около болниците, организирани от здравните работници. Дейността на уелските здравни заведения е сведена до функциониране само на спешните отделения. Протестите са подкрепени и от множество профсъюзи и други работнически обединения. Емлин Уилиямс, лидер на миньорската федерация, се обръща към основното протестно движение в Кардиф, за да изрази солидарността на миньорите със здравните работници.





1972 г.



В Ню Йорк е открит първият в света музей на джаза.

Музеят на джаза в Ню Йорк притежава над 25 000 артикула в експозиициите си. Основан от Хауърд Фишер през 1972 г. той е затворен 5 години по-късно поради неразбирателство между Фишер и неговите съдружници. По-късно е основан Джаз музеят във Харлем, а дотогава единствената по-значителна джаз колекция е изложена в Щатския музей на Луизиана.





1970 г.



Умира Сидни Чапман – английски математик, физик и геофизик; член на Лондонското Кралско дружество (1919 г.). Роден е в Елкс, Ланкъширна на 29 януари 1888 г. През 1907 г. завършва Манчестърския, а през 1911 г. Кеймбриджкия университет. В периода 1919 г. -1924 г. е преподавател в Манчестърския университет, след което преподава в Имперския колеж в Лондон, а от 1946 г. до 1953 г. и в Оксфордския университет. Сидни Чапман е президент на Лондонското математическо дружество (1929 г. -1931 г.), на Кралското метеорологично дружество (1932 г. -1934 г.), на Международната метеорологична асоциация (1936 г.-1948 г.). Научните му трудове са в областта на кинетичната теория на газовете и земния магнетизъм; изследва йоносферата и горните атмосферни слоеве, атмосферното електричество. Има разработки и в областта на математиката. През 1930 г. предлага първата фотохимична теория за образуването на озона, а през 1931 г. - теорията за образуването на електронни слоеве в йоносферата. Разработва теорията за непрекъснато изпусканите слънчеви корпускулярни потоци и на нейна основа предлага теорията за геомагнитните бури и полярните сияния (теория на Чапмън - Фераро, 1931г. -1932 г.). Изследва влиянието на рентгеновото излъчване на полярното сияние върху йонизацията на долните слоеве от йоносферата, което води до поглъщане на радиовълни. През 1957 г. анализира слънчевата корона и разглежда влиянието на корпускулярното излъчване на Слънцето върху топлинния режим на земната атмосфера. Има голям принос за развитието на кинетичната теория на газовете. Предсказва (независимо от швед. учен Д. Енсколг) и експериментално открива термодифузията в газове (заедно с П. Дътсън).





1963 г.



Валентина Терешкова става първата жена, летяла в Космоса. Полетът, извършен с руския кораб “Восток 6”, е с продължителност 2 денонощия, 22 часа и 50 минути.

Валентина Терешкова е родена на 6 март 1937 г. в село Масленниково в Тутаевски район на Ярославска област в Централна Русия. До 1960 г. работи във фабрика за технически платове в старинния руски град Ярослав и учи във вечерно училище. Увлича се по парашутизма и авиационния спорт, тренирайки в Ярославския аероклуб. През декември 1961 г. година специална комисия обикаля аероклубовете на страната и подбира момичета-парашутистки за подготовка за евентуален космически старт. Така Валентина попада в отряда на космонавтите. През 1969 г. Терешкова завършва Военновъздушната инженерна академия "Жуковски", става кандидат на техническите науки и генерал-майор. Валентина Терешкова заема поста председател на Комитета на съветските жени и вицепрезидент на Международната демократична федерация на жените. Към 2000 г. оглавява Руския център за международно научно и културно сътрудничество, известен като "Росзарубежцентр". През 2000 г. е обявена от Британска женска организация за "Жена на века".





1956 г.



Английската телекомпания Би Би Си провежда първото в света телевизионно предаване с подводница, намираща се в открито море.





1949 г.



За първи път е демонстриран електрически локомотив с газово-турбинно задвижване в Ери, американския щат Пенсилвания. Първите разработки на този вид локомотив датират от 20-те години на ХХ век, но основното им развитие става през 50-те и 60-те години. Задвижването на електрическия мотор става чрез въртенето на оста на турбината, която е свързана с мотора посредством трансмисия. Локомотивите с газова турбина са мощни, но същевременно и доста шумни. Основното им приложение е за теглене на малки пътнически влакове. След нефтената криза от 70-те и последвалото повишаване в цените на продуктите на нефтената индустрия, локомотивите с газова турбина стават неикономични, което е и причината за извеждането на голяма част от тях от употреба.





1947 г.



Роден е Кирил Крумов Кадийски – български поет, преводач, издател. През 1971 г. завършва руска филология в СУ “Софийския университет”. В периода 1972 г.-1977 г. работи като редактор в Радио София, в периода 1979-1991 г. е в издателство “Народна култура”. Той е основател, от 1991 г. и собственик на ИК “Нов Златорог”. През 1975 г. е поетическият му дебют. Участва със стихотворни преводи в различни антологии. Има преведени стихотворения на руски, полски унгарски език. Автор е на съчиненията “Небесни концерти” (1979 г.), “Гърне с опашка” (1982 г.), “Ездач на мраморни коне” (1983 г.), “Пясъчно време” (1987 г.), “Ламентации. 9 стихотворения” (1988 г.), “Сме ли съдени?” (1989 г.), “Преди да възкръснеш” (1990 г.), “Стихове” (Париж, 1991 г., на френски език), “Между двойна бездна” (1991 г.), ““Перо от феникс” и други стихотворения” (1991), “Господни делници” (1992 г.), “О кой” (1994 г.), “Поезия” (1995 г.).





1938 г.



Учредява се организацията "Българска орда" с националистически и дори расистки идеи. Начело на организацията е Димитър Съсълов. Неин орган е сп. "Известия на Българската орда" (от 1939 г.).

"Българска орда" е ултранационалистическа и расистка организация. Функционира от 1937 г. Официалното й учредяване е на 16 юни 1938 г. В редовете й влизат ограничен кръг висши запасни военни чинове и дейци на българската интелигенция. Дейността на организацията е насочена към възстановяване на прабългарските традиции в българското общество. "Българска орда" проповядва идеята за господство на България не само на Балканския полуостров, но и в Европа. Организацията съществува до септември 1944 г.





1937 г.



Роден е Симеон Борисов Сакскобургготски, Симеон II. Той е български политик, бивш цар на България (08.1943-15.09.1946 г.). Син е на цар Борис III и царица Йоанна. Начално образование получава в София. Завършва “Виктория Колидж” в Александрия, Египет (1946-1951 г.); Френския лицей в Мадрид (1951-1957 г.). Учи една година в частната военна академия “Вали Фордж”, Уейн, Пенсилвания (1958-1959 г.), получава звание “младши лейтенант”; завършва бизнесадминистрация и право в Мадрид (1964 г. ). Член е на бордовете на европейски, арабски и африкански компании. Президент е на филиала на френския електрически консорциум “Томсън” в Испания. През 1997 г. се пенсионира. Получава българско гражданство през 1996 г. На 17 юни 2001 г. оглавената от Симеон II коалиция НДСВ (Национално движение “Симеон Втори”) печели парламентарните избори в България с 42,74%. На 24 юли 2001 г. Симеон II полага клетва пред републиканската конституция, става министър-председател на 48-то правителство на Република България. От 2002 г. е лидер на политическа партия НДСВ. Симеон Сакскобургготски получава Награда “Икономическа личност на 2001” от гръцката бизнесобщност.





1934 г.



Роден е Уилям Шарп - американски икономист. Той получава образованието си в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. От 1970 г. е професор по икономика в Станфордския университет. Автор е на модела за цените на капиталовите активи, с помощта на който прави проучвания върху портфейлните рискове при техните систематизирани или несистематизирани елементи. През 1990 г. съвместно с Маркович и Милър получава Нобелова награда за икономика.





1931 г.



Австрийското правителство на Ото Ендер пада.

Ото Ендер (1875 – 1960 г.) става австрийски канцлер през ранните години на Голямата Депресия. През 20-те години на миналия век е губернатор на австрийската провинция Ворарлберг на швейцарската граница, а след Първата световна война опитва неуспешно да води преговори за анексирането на провинцията от Швейцарската Конфедерация. Въпреки факта, че е лидер на дясна паравоенна групировка, неговите политически пристрастия са считани за демократични и антифашистки. Ендер е назначен за канцлер на Австрия през декември 1930 г. и ръководи страната през следващите 6 месеца на икономическа депресия, белязани най-ярко от фалита на Кредитанщалта, най-важната австрийска банкова къща. По-късно като министър без портфейл в кабинета на Енгелберт Долфюс, Ендер ръководи изготвянето на нова федерална авторитарна конституция през 1933-1934 г. В периода от 1934 до 1938 г. оглавява Австрийския върховен счетоводен борд. Вкаран в затвора от нацистите след Аншлуса (австрийското присъединяване към Германия от 1938 г.), по-късно е преместен в Дахау, Германия, и е освободен след съюзническата победа от 1945 г.





1925 г.



Роден е Банчо Рафаилов Банов - български писател, драматург, поет, преводач. Автор е на басни, стихотворения, разкази, съавтор на киносценарии ("Бъди щастлива, Ани", "Князът" и др.). Превежда от руски и гръцки език. Автор е на съчиненията: "Басни" (1955 г., 1961 г., 1964 г.), "Смешно огледало" (1969 г.), "Третото ухо на заека" (1971 г.), "Сто и една басни" (1985 г.) и др. Умира в София на 11 декември 1993 г.





1925 г.



Роден е Георги Иванов Парцалев - български драматичен и филмов актьор. През 1950 г. завършва медицина в СУ “Св. Климент Охридски”. Артист е в Държавно сатиричния театър от създаването му. Изявява се в многостранни нюанси на комедийния жанр. Роли: Осип ("Ревизор" от Н. В. Гогол), Вражалец ("Вражалец" от С. Л. Костов), Хаджи Смион ("Чичовци" от И. Вазов) и др. В киното дебютира през 1958 г. в образа на Полянски от филма "Любимец 13". Запомнящи се персонажи: Методи Рашков ("Сиромашко лято", 1973 г.; награда за най-добра мъжка роля на международния кинофестивал "Готвалдов", Прага,1974 г.), Димо ("Роялът", 1978 г.) и др. Многобройни изяви в телевизията; в естрадата и др.Умира на 31 октомври 1989 г.





1924 г.


Роден е Димитър Евстатиев Статков - български литературовед, емигрант. През 1963 г. завършва немска филология и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. В периода 1950 г.-1952 г. работи в завод “Кл. Ворошилов”, през 1952-1956 г. и 1965-1966 г. е в издателство “Народна култура”, в периода 1959-1965 г. е в редакцията на “Българска енциклопедия”. През 1966 г. емигрира в Германия (бивша ФРГ). От 1966 г. до 1969 г. е редактор в “Дойче веле”, а през 1969-1989 г. преподава български език и литература в университета в Бохум. Следва немска филология, философия и източноевропейска история в Бонския университет, където защитава докторска дисертация на тема “Поетичният свят на Николаус Ленау” (1971 г.). Удостоен е с международна Хердерова награда за преводаческа дейност (основно за “Фауст”, 1966 г.). Автор е на повече от 100 рецензии, научни и енциклопедични статии, публикувани в немски, австрийски, швейцарски и български издания. Превежда активно от немски, английски, руски на български и от български на немски език (Чудомир). Най-голямото му постижение в областта на превода е “Фауст” от Гьоте (1958 г., с бележки).

Автор е на съчиненията “Имената на времето” (1988 г.), “Разказвачът на “модерните времена” (1990 г.). Умира на 13 март 2002 г. в Бохум, Германия.





1923 г.


Македонското студентско дружество „Вардар” започва да отбелязва Ден на Македония.

Денят на Мекедония се отбелязва за пръв път на празника на Свети Дух в памет на загиналите в борба за освобождението на Македония Любомир Весов и Илия Кушев. Празникът се отбелязва за пръв път през 1923 г. от членовете на студентското дружество "Вардар" по предложение на Иван Михайлов. От 1926 г. на Свети Дух се почита за свободата на паметта на всички паднали Македония. В периода 1944 – 2007 г. тази традиция е прекъсната.

Македонско студентско дружество „Вардар” е културно-просветна организация на студенти от Вардарска и Егейска (Беломорска) Македония. Основано е през 1920 г. със задача да работи за всестранно издигане на студентите от Македония под сръбска и гръцка власт в културно-просветно и обществено-политическо отношение, да развива културно-просветна и обществено-политическа дейност и да се бори за постигането на автономията на двете поробени области. Някои негови дейци се включват в освободителната борба срещу сръбската и гръцката власт в Македония. Дружеството установява тесни контакти с Българския национален студентски съюз при СУ "Св. Климент Охридски" и неговите клонове вън от България. Издава поредица от книги, брошури и друга книжнина, посветени на македонския въпрос. Дружеството е разтурено след държавния преврат от 19 май 1934 г.




Любомир Илиев Весов е роден на 30 август 1892 г. Той е поет, деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в София. Става член на ВМОРО още като ученик и известно време е четник в Македония. През Първата световна война 1914–1918 е назначен за комендант на Крушево. След войната завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". През 1922 г. минава нелегално във Вардарска Македония. На път за Битоля при с. Острилци попада на сръбска полиция. Започва престрелка и за да не попадне жив в ръцете и той се самоубива.





1921 г.



Умира Марко Димитриев Балабанов - български книжовник, общественик, политик, професор (от 1888 г.).

Той е роден е на 14 март 1837 г. в Клисура. Преподавател е по римски, византийски и каноническо право, гръцки език и гръцка литература; член на БАН. Завършва богословско училище в Цариград и право в Атина и Париж. Редактира сп. "Читалище" (1870 г. -1871 г.), в-к "Век" (1874 г.-1876 г.) и др. Марко Балабанов е автор на много трудове в "Периодическо списание", "Сборник за народни умотворения" и др. (печатани под името Димитров). Член е на Народно-църковния събор през 1871 г. По време на турските кланета в България през 1876 г. е натоварен със задачата да моли за намесата на Великите сили. Член е на Учредителното събрание. Министър е на външните работи в първия български кабинет. Философските и социологическите му съчинения са издадени в сборник през 1986 г. Марко Балабанов е автор на трудовете "Страници от политическото ни възраждане" (1904 г.), "Гаврил Кръстевич" (1914 г.).





1918 г.


Английската артилерия води силен разрушителен огън по предната Дойранска позиция и по батареите в тила на 2-ра бригада от 9-та Плевенска пехотна дивизия на Кала тепе.





1913 г.


Започва Междусъюзническата война. Атаката срещу бившите съюзници.

Атаката е предприета през нощта на 16 юни 1913 г. Бившият министър-председател Иван Гешов нарича тази съдбоносна стъпка “ден на престъпно безумие”. България започва войната като агресор, без подкрепата на Съглашението и без да е осигурен неутралитетът на Румъния. Междусъюзническата война е националноосвободителна за българите в Македония, но към нея се подхожда с политически и военен авантюризъм. Българският военен план не е ефективен – от петте армии в бойните действия се включват сам две и то на много широк фронт (от Видин до Солун).





1906 г.


Започват антигръцки митинги във Варна, Пловдив, Станимака. В Анхиало се извършва погром. Вътрешният министър Д. Петков взема бързи мерки за прекратяване на погрома. Протестите продължават през юни и юли.





1903 г.


Изпратена е нота от българския кабинет до Русия, Франция и Австро-Унгария, с която се настоява да бъде оказано съдействие за българите в Европейска Турция чрез въвеждане на автономия.





1903 г.



Основана е автомобилната компания “Форд Мотор”.

Форд мотор Къмпани е основана през 1903 г. Хенри Форд е вицепрезидент и главен инженер на компанията, притежавайки 25,5 % от акциите.

Първият автомобил, произведен от компанията е продаден на 23 юли 1903 г. Хенри Форд става собственик и президент на Форд Мотор Къмпани през 1906 г.

С Модел Т, представен през 1908 г., Хенри Форд осъществява мечтата си да създаде надежден и ефективен автомобил, който не е скъп.

През 1919 г. Хенри Форд и неговия син Едсел изкупуват всички акции на компанията и стават нейни собственици.

Едсел наследява баща си на президентския пост и остава на него до смъртта си през 1943 г. След това Хенри Форд отново се връща като президент на Форд Мотор Къмпани.

През септември 1945 г. Хенри Форд се оттегля от поста президент на Форд Мотор Къмпани за втори път. На неговото място застава неговия внук Хенри Форд II.

През май 1946 г. Хенри Форд получава признание за своя огромен принос към автомобилната индустрия. Американският петролен институт удостоява Хенри Форд със златен медал за забележителен принос.





1903 г.



Изобретателят на Пепси Кола, Кейлъб Брадхам, патентова името на световноизвестната напитка. Той измисля формулата й още през лятото на 1893 г., но в началото тя се нарича просто “Brad’s Drink”. През 1898 г. я преименува на “Пеп Кола” – име, което той закупува от фалирал свой конкурент за сумата от 100 долара. Окончателното име обаче се превръща в търговска марка през 1903 г. Логото е измислено и нарисувано от художник, съсед на Брадхам.





1894 г.



Роден е Фьодор Иванович Толбухин - руски военачалник, маршал на СССР. В армията служи от 1914 г., през 1915 г. завършва школа за прапоршчици. Участва в Първата световна война като командир на рота и батальон. Постъпва в Червената армия през август 1918 г. По време на Гражданската война на Западния фронт е помощник-началник и началник-щаб на дивизия и корпус. От 1938 г. е началник-щаб на Задкавказкия военен окръг. По време на Великата Отечествена война (1941-1945 г.) е началник-щаб на Задкавказкия (август - декември 1941 г.), Кавказкия (декември 1941 - януари 1942 г.) и Кримския (януари - март 1941 г.) фронт, зам.-командващ войските на Сталинградския военен окръг (май - юли 1942 г.), командващ войските на 57 и 68 армии на Сталинградския и Северозападния фронт (юли 1942 - март 1943 г.). Войски под негово командване участват в Сталинградската битка, в освобождението на Украйна и Крим, в Яш-Кишиневската операция, във военната интервенция в Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия. От януари 1947 г. е командващ войските на Задкавказкия военен окръг. Депутат е във Върховния съвет на СССР по време на II конгрес. Получава много руски и чужди военни и държавни отличия. От 1949 г. до 1990 г. неговото име носи българският град Добрич. Умира на 17 октомври 1949 г. в Москва.





1890 г.



Разстрелян е комитата майор Коста Паница, герой от Освободителната и Сръбско-българската война, носител на 4 ордена за храброст.

Константин Атанасов Паница е български офицер и политик, деец на национално-освободителната борба на българите в Македония и Одринско. Той е роден на 12 март 1857 г. в град Търново. Участва в Априлското въстание, Руско-турската война. Член е на БТЦРК, под ръководството на който се извършва Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война командва отряд доброволци и пръв навлиза в Сърбия. Константин Паница играе важна политическа роля при абдикацията на Александър I Батенберг. Възглавява заговор срещу него и Стефан Стамболов, но е арестуван и осъден на смърт от военен съд.





1882 г.


Роден е Борис Спиридонов Стоманяков - съветски политик, българин по произход. През периода 1893-1899 г. учи в кадетския корпус във Воронеж. През 1904 г. завършва електроинженерство в Лиеж, Белгия. От 1902 г. е член на РСДРП. Служи в българската армия като електроинженер през Балканската война. В периода 1918-1920 г. е търговски представител в Нидерландия, след което и в Берлин. През 1934-1938 г. е заместник комисар на външните работи на СССР. През 1938 г. е арестуван. Умира в затвора на 16 юли 1941 г. През 1989 г. е реабилитиран посмъртно.





1878 г.



Умира Кроуфърт Лонг – американски лекар хирург. Той работи в областта на анестезията (обезболяването) при хирургически операции и е първия, който през 1842 г. използва етер като упойка при хирургическа операция, т. е. 4 години преди Т. Мортън и Дж. Уорън, но публикува резултатите си много по-късно от тях (1849 г.). Затова за откриватели на анестезията се смятат Мортън и Уорън.





1874 г.



Умира Илия Гарашанин - сръбски общественик, политик и държавник. Той е роден на 16 януари 1812 г. в с. Гараши, Крагуевацка нахия. С помощта на Княз Милош става полковник в новосъздадената редовна сръбска войска. Помага на А. Карагеоргиевич да бъде избран за крал на Сърбия през 1842 г. В периода 1843-1852 г. и 1858-1859 г. е министър на вътрешните работи. Работи и като министър на външните работи (1852-1853 г., 1861-1867 г.). Бори се срещу австрофилската политика на А. Карагеоргиевич и търси подкрепата на Франция, Русия и на Високата порта. При завръщането на княз Милош на престола прокарва идеята за война срещу Турция, организира пропаганда на целия Балканския полуостров, влиза в тайни преговори за съюз с гръцкото правителство и работи усилено за вдигане на въстание от всички славяни, които се намират под турско иго, с цел да постигне тяхното освобождение и да създаде една голяма славянска държава под егидата на Сърбия. Намира подкрепа на идеите си сред някои политици в Русия и Австрия. Поддържа връзки с българската Добродетелна дружба в Букурещ и с Г. С. Раковски. В политиката си се проявява като враг на идеята за национална независимост на България и проповядва и реализира на практика идеите на великосръбския шовинизъм.





1867 г.



Роден е Константин Дмитриевич Балмонт - руски поет. Той е един от ранните представители на руския символизъм. Емигрант във Франция от 1920 г. Превежда и изучава български народни песни (Сборник "Златен сноп на българската поезия"), древноегипетска, старогръцка., чешка, полска и литововска. поезия.





1826 г.



Издаден е султански ферман, с който се оповестява разпускането на еничарския корпус. Корпусът е ликвидиран в резултат на взетото от султан Махмуд II решение на 29 май 1826 г. да се създаде редовна турска армия.





1815 г.



Състои се битката при Лигни – последната победа във военната кариера на Наполеон Бонапарт. Планът му за 100-дневната му кампания след излизането му от заточение на остров Елба предполага справяне поотделно с двете вражески армии преди те да се срещнат и обединят. Въпросът коя армия да бъде нападната първа е решен поради напредването на пруската армия в Лигни.

Прусите са добре укрепени отвъд река и имат гарнизони в близките села, но Бонапарт планира атака по фланговете под командата на генерал Д`Ерлон, която заедно с фронтален щурм цели да приклещи вражеските части и да ги унищожи. Първоначално битката е в полза на Наполеон, но след тежки сражения, когато пруската армия е на ръба на разгрома, генерал Майкъл Ней отменя заповедите на генерал Д`Ерлон, което забавя пристигането му и проваля шансовете за последна решаваща флангова атака. Изпращането на имперската гвардия окончателно разгромява прусите, които успяват да избягат, докато командващият ги генерал Блюшер повежда отчаяна атака с кавалерията за да спаси армията си.

Равносметката от битката са 25 000 жертви за Прусия, за разлика от 11 000-те на Наполеон. Въпреки това пруските части успяват да отстъпят, за да се присъединят към британските, които побеждават генерал Ней в битката при Катр Бра. Два дни по-късно се провежда съдбовната битка при Ватерлоо.
http://www.focus-news.net


1567 г.



Мери Стюарт, кралица на Шотландия, е затворена в замъка Локлевън. Тя управлява Шотландия в периода от 1542 до 1567 г. и е част от френското владетелско семейство през 1559-1560 г. Единствено дете на Джеймс V Шотландски, чиято смърт скоро след раждането й носи короната. Мери Стюарт е изпратена във Франция, където е отгледана в двора на Анри ІІ. През 1558 г. е омъжена за Франсис, сина на френския крал. Същата година след убийството на английската кралица Мери I Тюдор на трона се възкачва Елизабет І.

Овдовяла на 18-годишна възраст, Мери Стюарт се връща в Шотландия през 1561 г. Католичка в протестантска държава, тя е възприемана като чужда кралица с чужда религия. Проблемите започват с втория й брак за граф Дарнли през 1565 г. Враговете й твърдят, че е започнала връзка с граф Ботуел, планирайки с него убийството на Дарнли. През февруари 1567 г. къщата, където Дарнли живее, е взривена, а последният умира от задушаване. Месеци по-късно кралица Мери се омъжва за граф Ботуел. Аристокрацията се бунтува, и като резултат Ботуел е заточен, а Мери е детронирана. Мери Стюарт търси убежище в Англия. Елизабет I Тюдор успява да я държи затворничка в продължение на 18 години. Опитвайки да се освободи Мери Стюарт постепенно преминава към кроежи на заговори. През 1586 г. един от заговорите й е разкрит-този за убийството на Елизабет. Въпреки че самата Мери е кралица, тя бива изправена пред английския съд и е осъдена на смърт. Мери Стюарт е екзекутирана през 1587 г. чрез обезглавяване, на 44-годишна възраст.

 

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 16 ЮНИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди