изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-25 @ 11:33 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1863 г. - В Цариград излиза първият брой на в. “Гайда”.  1988 г. - Подписва се декларация на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Европейската икономическа общност (ЕИО) за взаимно признаване и сътрудничество.
1991 г. - Законът за БНБ я обявява за централна емисионна институция, независима от правителството и отчитаща се пред парламента.




2009 г.


Умира кралят на поп музиката Майкъл Джексън (1958 - 2009). Роден е на 29 август 1958 година в Гери, Индиана. Майкъл Джексън е един от най-популярните певци в света. Албумът му „Thriller“ (1982) е продаден в над 110 милиона копия, което го прави най-продавания албум в историята. Държи рекорд в историята на музиката за най-много спечелени награди "Грами" в една година (1984).





1997 г.



Умира френският океанограф, режисьор и подводен изследовател Жак-Ив Кусто (1910 - 1997). От 1957 г. е директор на Океанографския музей в Монако. Заедно с Е. Гаян изобретява акваланга. Първият му късометражен филм - “На дълбочина 18 метра” (1943) се радва на голям успех. Снима научнопопулярни филми, завладяващи със своята фантазия: “Отломки от крушението” (1945), “Дневник на плаването” (1950), “Червено море” (1952), “Морски музей” (1953), “В света на безмълвието” (1956), “Свят без слънце” (1965), “Живот в Ледовития океан” (1974) и др.





1991 г.



Последните съветски войски напускат Чехословакия 23 години след нахлуването на войските на Варшавския договор.

Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Той е подписан по време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. Варшавският договор е военнополитически отбранителен съюз на европейски социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. Албания не участва в работата на органите на договора (след 1962 г.) и обявява за неговата денонсация (1968 г.). При създаването на съюза е обявен стремежът на страните участнички за създаване на система за колективна безопасност в Европа, за водене на активна политика, която осигурява мира и безопасността, за задълбочаване на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между народите в съответствие с принципите за независимост и суверенитет на държавите. Държавите участнички във Варшавския договор се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. Висш ръководен орган на съюза е Политическият консултативен комитет. Създава се обединено командване на въоръжените сили; главнокомандващ обединените въоръжени сили и началник на Обединения щаб, който се намира в Москва, е съветски офицер. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната (1969 г.), Комитет на министрите на външните работи (26 ноември 1976 г.) и Обединен секретариат. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза, неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветският съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма за защита на демокрацията и правата на човека. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор (без Румъния) изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашко общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. Прекратен е на 1 юли 1991 г.





1991 г.



Република Хърватия и Словения обявяват своята независимост от Югославия. Поставено е началото на четиригодишна гражданска война.





1979 г.


В София умира Георги Савов Дръндаров - български писател и драматург. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1920 г.). Работи като чиновник. Публикува за пръв път стихотворения през 1914 г. Известен е като драматург. Повечето му пиеси са с историческа тематика и са поставяни в провинциални театри. Две негови пиеси се играят на сцената на Народния театър през 1933 г. Автор е на произведения за деца. Някои съчинения: "Болярите и пустинножителят" (1934 г.), "Страхиловата майчица" (1934 г.), "Злато" (1939 г.), "Тайната" (1949 г.), "Велчова завера" (1960 г.) и др.





1956 г.



В Струмица е роден вторият президент на Република Македония Борис Трайковски (1956 - 2004). Трайковски заева поста президент на Република Македония, от 15 декември 1999 година до 26 февруари 2004 година.

Трайковски се дипломира в Правния факултет на Скопския университет в Скопие през 1980 година, специализира икономическо право и трудово право. До 1997 г. година е ръководител на правната служба на строителното предприятие Слобода в Скопие, от 1997 г. до 1998 г. е шеф на Кабинета на градоначалника на община Кисела Вода – Скопие, а от 21 декември 1998 г. е заместник-министър на външните работи на Република Македония в дясно-центристкото правителство на Любчо Георгиевски. Той е председател на Комисията за външнополитически отношения на ВМРО-ДПМНЕ, главен политически съветник за външна политика на председателя на ВМРО-ДПМНЕ, член на Председателството на неправителствената организация Паневропейско движение за Република Македония. Член е на международната конференция: "Разрешаване на конфликти" със седалище в Атланта, САЩ, участвува на многобройни международни конференции с тема разрешаване на конфликти, религиозна толерантност, религиозна свобода, бил е председател на младежката организация на Обединената методистка църква в Югославия повече от 12 години.

Борис Трайковски умира на 26 февруари 2004 г. при самолетна катастрофа. На борда на самолета пътуват общо 9 души – двама пилоти, двама души от личната охрана на президента, съветникът му за връзките с обществеността Димка Божкович, както и съветниците Ристо Блажевски и Анита Лозановска. В него пътува и един човек от македонското външно министерство. Самолетът се разбива в планините близо до град Мостар, 15 минути преди да кацне.





1950 г.


Започва войната в Корея, след като армията на Северна Корея пресича 38-ия паралел. Войната продължава до 27 юли 1953 г.





1933 г.



Организирана е полицейска блокада на София за изземване на оръжието от ВМРО.

Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914–1918 г.) приемат идеята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономия на Македония.





1930 г.



В Хасково е роден актьорът и режисьор Георги Черкелов. Завършва ВИТИЗ през 1956 г. В киното дебютира през 1961 г. - “Последният рунд” (1961 г.). Черкелов е майстор на отрицателния персонаж (въпреки че играе с успех и положителни роли). Неговите герои са хладнокръвни и рационални, умни и талантливи, независимо че често защитават обречена кауза (“Ричард II”, “Тази малка земя”, “Страшният съд” и др. в театъра). Филми: “На тихия бряг” (1963 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Приключение в полунощ” (1964 г.), “До града е близо” (1965 г.), “Цар и генерал” (1966 г.), “Мълчаливите пътеки” (1967 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Светът е малък” (1968 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г., 1972 г.), “Шарен свят” (1971 г.), “Странен двубой” (1971 г.), “Демонът на империята” (тв, 1971 г.), “Очакване” (1973 г.), “Иван Кондарев” (1974 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Трудна любов” (1974 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен” (тв, 1975 г.), “Човекът, който донесе дъжд” (тв, 1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (тв, 1976 г.), “Допълнение към ЗЗД” (1976 г.), “Студеното сърце” (тв, 1977 г.), “Юлия Вревска” (1978 г.), “Топло” (1978 г.), “Черешова градина” (1979 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Най-тежкият грях” (1982 г.), “Спирка “Берлин” (тв, 1982 г., и режисьор), “Съдията” (1986 г.), “Константин Философ” (1983-1986 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “Страшният съд” (тв, 1993 г.), “Търкалящи се камъни” (1995 г.), “Закъсняло пълнолуние” (1996 г.), “Стъклени топчета” (1999 г.), “Версенжеторикс” (1999 г.).





1927 г.


В София умира Боян Николов Пенев - български историк и критик, член на Българската академия на науките (1918 г.). Завършва Славянска филология в София. Професор е в Софийски университет “Св. Климент Охридски” по славянски литератури. Член е на Съюза на българските писатели. Творец е с разностранни познания и интереси; най-добрият познавач е на полската литература и култура. Печата в сп. "Мисъл", "Периодическо списание", "Свободно мнение", "Златорог" и др. Отделни издания: "Посоки и цели при проучване на новата ни литература" (1910 г.), "Г. С. Раковски. Живот и дейност" (1917 г.), "Сръбският шовинизъм" (издадена на френски език през 1916 г.), "П. Р. Славейков. Живот и творчество"(1919 г.), "Начало на Българското възраждане (1918 г.), "История на новата българска литература", т. 1-4 (1931-1936 г.).





1923 г.


Във Варна умира Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Гимназиален учител е в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото дружество във Варна (1901-1923 г.).





1923 г.


Роден е Ватрослав Мимица – хърватски сценарист, режисьор, критик и журналист. Завършва медицина, занимава се с литература. По време на Съпротивата е комисар на партизанска бригада. Дебютира в игралното кино с “В бурята” (1952 г.), отличаващ се с дълбок психологизъм и метафоричност. С обособяването на Загребската школа в анимацията става един от водещите творци. Анимационните му филми са изразителни и духовити. Темата им е отчуждението на човека в съвременната действителност. В игралното кино снима “Прометей от остров Вишевице” (1964 г.), “Понеделник или вторник” (1966 г.), “Кая, аз ще те убия” (1967 г.), “Ще те убия” (1967 г.), “Случай” (1969 г.), “Храненик” (1970 г.), “Македонската част от ада” (1972 г.), “Селски бунт” (1973 г.), “Селяшка буна” (1975 г.), “Последният подвиг на лейтенант Облак” (1978 г.), “Страхиня Банович” (1981 г.), “Соколът” (1981 г.). Сред анимационните му филми се открояват: “Плашило” (1957 г.), “При фотографа” (1958 г.), “Сам” (1959 г.), “Яйцето” (1960 г.), “Инспекторът се завръща вкъщи” (1960 г.), “Малка хроника” (1962 г.).





1923 г.


Министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков са освободени от Шуменския затвор.





1913 г.


По време на Междусъюзническата война Втора армия води отбранителни боеве срещу гръцките войски в Рупелското дефиле.

Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Чуковец, Голям стан, Стрешир, Македония.





1913 г.


По време на Междусъюзническата война повече от 130 първи граждани на Куманово са пребити, изтезавани, а голяма част от тях впоследствие - убити от сръбските окупационни власти, установени в града.

Нишавският епископ Иларион, временно управляващ Дебърската епархия е хвърлен в затвора от сръбските власти, заради нежеланието си да премине към Сръбската православна църква.





1913 г.



По време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 6-та Охридска дружина на Македоно-одринското опълчение: Фелдфебел Георги Стефанов и ефрейтор Ангел Талев от Крушево, редниците Димче Йорданов, Здраве Георгиев, Йордан Иванов, Иван Кръстев,Иван Димитров, Илия Котев, Иван Пулев, Михаил Танев, Никола Костов, Петър Лешков,Стефан Янакиев, Спас Георгиев, Спасе Житошанчето от Крушево, Иван Георгиев, Мито Христоманов, Наке Андонов, Пандо Григоров от Струмица, Диме Георгиев и Дончо Спасов от Кашино, Битолско, Стоян Секулов, Секула Георгиев, Лазар Николов от Ракитница, Крушевско, Стоян михайлов и Сокол Стоянов от Брезово, Крушевско, Стефан Цветков от Корнца, Крушевско, Спас Богданов от Света, Крушевско, Наум Николов, Александър Николов, Кирко Атанасов и Киро Петров от Цер, Кичевско, Никола Чобанов от Горно Илино, Крушевско, Никола Стоянов и Коста Кръстев от Долни дивяци, Крушевско, Мито Велянов от Сопотница, Битолско, Миле Донев от Вардин, Крушевско, Кръсто Мицов от Върбяни, Прилепско, Йордан Китанов от Обрежани, Прилепско, Йордан Илиев от Закла, Крушевско, Иван Николов и Алекси Илиев от Горни Дивяци, Крушевско, Здраве Велев от Вогяни, Крушевско, Георги Наумов от Отчути, Костурско, Васил Богоев от Селце, Прилепско, Веле Настев от Брезово, Крушевско, Богой Нешков от Крушица, Кичевско, Богдан Траянов от Радево, Крушевско, Атанас Петков от Селце, Крушевско, Атанас Гугулянов от Валандово.





1910 г.



В Париж се състои премиера на балета “Жар птица” от Игор Стравински, посрещнат с голям успех.

Игор Фьодорович Стравински е руски музикант, един от най-големите съвременни композитори, “гражданин на света”. През своя дълъг творчески път създава огромен брой произведения във всички области на музиката. Учи пиано от детските си години, като гимназист изучава теория на музиката, а по-късно е ученик на Римски-Корсаков. Първите зрели творби на Стравински са една симфония, вокалната сюита “Фавнът и овчарката” и оркестровата пиеса “Фойерверк”. През 1908 г. се запознава със С. Дягилев (1872-1929 г.), тогава редактор на сп. “Светът на изкуството”, а по-късно и организатор на “Руските сезони” в Париж. Оттук творческият път на композитора в продължение на много години е свързан с неговата трупа “Руски балет”. По поръчка на Дягилев композиторът написва последователно трите си балета: “Жар-птица” (1910 г.), “Петрушка” (1911 г.) и “Свещена пролет” (1913 г.). Творчеството му се дели на три периода. Неговият авторски каталог е извънредно богат и съдържа произведения от всички жанрове: оперите “Славеят”, “Сватба”, “Мавра”, “Едип цар”, “Животът на негодника”, както и творби в смесени жанрове: “История на войника”, “Приказка за лисицата, петела, котарака и овена” и др. Създава 7 балета, между които “Пулчинела”, “Агон”, “Аполон”, “Игра на карти”, “Целувката на феята” и др. Популярни са и неговите симфония в до, симфония в 3 части, симфония на палмите; оркестрови пиеси, камерна музика и др. През последните 2 десетилетия от живота си работи с Робърт Крафт.





1909 г.



В Ловеч е роден Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Следва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, завършва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков лекар в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 г. е професор във ВССИ "Г. Димитров". Автор е на повече от 20 научни труда. Председател е на Съюз на българските писатели (1964-1966 г.). Майстор е на психологическия и социалния роман. Произведения: "Поручик Бенц" (1938 г.), "Осъдени души" (1945 г.), "Тютюн" (1951 г.), "Жени с минало" (1960 г.) и др.





1906 г.


В местността “Куртев камък” в сръбска засада загива околийският войвода на Прилепско Георги Ацев (1883 - 1906), дългогодишен деятел на ВМРО, воювал срещу турския аскер, сръбските и гръцките чети.





1905 г.


В сражение с турския аскер между Куклица и Пендек на връх Видин, заедно с 13 четници, загива войводата Атанас Димитров – Бабата (1875 - 1905). Войводата на ВМОРО е роден в село Синитево, Пазарджишко. През 1901 година е помощник-войвода в Тиквешката чета, по-късно става и самостоятелен войвода. Участва в Аферата "Мис Стоун" заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов и Андон Кьосето. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) с четата си действа в Кратовско.





1903 г.


Роден е английският писател Джордж Оруел (1903 - 1950). Истинското му име е Ерик Артър Блеър. Става световноизвестен с романа антиутопия "1984".





1894 г.


Роден е Херман Оберт - германски конструктор, един от основоположниците на ракетната техника. Работи в Румъния, Австрия, Германия, Италия и САЩ. Участник в създаването на първия американски изкуствен спътник на Земята и на някои ракети. От 1958 г. живее в Западна Германия (бивша). Автор е на трудове по теория на полета на ракетите. Един от основоположниците е на Немското дружество за ракетна техника и космически полети (от 1963 г. дружеството носи неговото име).





1882 г.



В Москва умира Михаил Дмитриевич Скобелев - руски военачалник, генерал от пехотата. В похода срещу Хива в Средна Азия (1873-1876 г.) е началник на наказателната експедиция против метежите в Кокандското ханство и след това - генерал-губернатор на Ферганска губерния (1876 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.); показва изключителни способности на командир и голяма храброст. По време на втория щурм на Плевен (18 (стар стил) и 30 (нов стил) юли 1877 г.) командва казашка бригада. За блестящата победа при Ловеч (3 септември 1877 г.) е произведен генерал-лейтенант. По време на третия щурм на Плевен успешно превзема редутите в южната част на Плевен, но не получава подкрепления и отстъпва с цената на много жертви. След това става командир на 16 дивизия и с нея осъществява трудния зимен преход през Стара планина. В сражението при Шейново (27-28 декември 1877 г. – 8-9 януари 1878 г.) осигурява разгрома на турската армия. Като командир на авангарда на руската армия превзема Одрин и през февруари 1878 г. – Сан Стефано. След войната е командир на корпус. През 1880-1881 г. е началник на т. нар. Ахал-текинска експедиция, по време на която Туркмения е присъединена към Руската империя.





1880 г.



Създаден е Националният статистически институт.

НСИ се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо състояние и развитие на страната.

Първите институции, извършващи системна статистическа дейност в България, са Статистическата служба към Отдела за вътрешни работи на Временното руско управление (1877-1879 г.) и Статистическото отделение към Министерството на правосъдието (1880-1883 г.).





1876 г.



Отрядът на полковник Джордж Къстър е разбит от сиуксите и шайените при Литъл Биг Хорн. Поражението е едно от най-тежките за американските гранични отряди при завладяването на Дивия запад.





1876 г.


В родния му град е обесен Стефан Пешев. Той е роден е Севлиево през 1854 г., изявява се като виден деец на националноосвободителното движение. Стефан Пешев е председател на местния революционен комитет, той е главният организатор на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 г.





1864 г.



Роден е Валтер Нернст - германски физик и физико-химик. Лауреат на Нобелова награда за физика за 1920 г. Следва в университетите в Цюрих, Берлин, Грац и Вюрцбург (1883-1887 г.). Специализира при Л. Болцман и Ф. Колрауш. От 1890 г. е частен доцент, от 1891 г. е професор в Гьотингенския университет; основава физико-химичен институт към университета (1896 г.). Професор е в Берлинския университет (1902-1933 г.), директор е на Института по химия (1905-1922 г.) и на Института по физика (1924-1933 г.) към университета. Нернст е един от основоположниците на съвременната физико-химия. Установява връзката между подвижността на йоните и коефициента на дифузия на електролитите (1888-1889 г.), което му служи за основа при създаването на теорията за електродвижещите сили на галваничните елементи. Открива закона за разпределението (закон на Нернст за разпределението, 1890 г.). Изследва топлинните процеси при ниски температури и формулира принцип (теорема на Нернст, 1906 г.), съгласно който изменението на ентропията на телата се стреми към нула, ако тяхната температура се стреми към нула. Неговият принцип не произтича от първия и втория принцип на термодинамиката и нерядко се нарича трети принцип на термодинамиката. Синтезира амоняк от азот и водород при високи температури и под налягане, като използва манган за катализатор (1905-1907 г.). Публикува изследвания върху общи въпроси от космологията и физическото описание на Вселената.





1863 г.



В Цариград излиза първият брой на в. “Гайда”. Издател и редактор на в. "Гайда" е Петко Славейков. Вестникът излиза два пъти месечно и струва 2 бели меджидиета.





1861 г.



Умира султан Абдул Меджид (1839-1861 г.). За негов наследник е провъзгласен брат му Абдул Азис (1861-1876 г.).

Абдул Меджид е 31-ият султан на Османската империя. Наследява баща си Махмуд ІІ. Абдул Меджид прави опити да централизира управлението и да модернизира армията в Османската империя, но не постига особен успех. През по-голямата част от управлението му с голямо влияние се ползва Мустафа Решид паша. Абдул Меджид издава Гюлханския хатишериф от 1839 г. и Хатихумаюна 1856 г.. При управлението му Империята, в съюз с няколко европейски държави, постига успех във водената срещу Русия Кримска война.





1860 г.


Роден е Гюстав Шарпантие - френски композитор. Завършва Парижката консерватория (1887 г., ученик на Масне). Развива традициите на френската лирическа опера. Най-популярното му произведение е операта “Луиза” (1900 г.), създадена по негово либрето. Автор е на операта “Жулиен” (“Картина на парижките нрави”, 1913 г.); симфоничната сюита “Италиански впечатления” (1890 г.), преработена през 1913 г. в балет; вокалния цикъл “Цветя на злото” по Шарл Бодлер (1895 г.) и др.





1857 г.



Излиза стихосбирката на Шарл Бодлер “Цветя на злото”.

Шарл Бодлер е роден през 1821 година в Париж. Той е виден представител на декадентството. На български език са преведени "Естетически и критически съчинения" (1976 г.) и "Цветя на злото" (1984, 1993 г.).





1842 г.


Влашкият княз Александър Гика (1834 – 1842) нарежда осъдените по Втория браилски бунт гръцки поданици да бъдат предадени на гръцкия консул.



1503 г.



Корабът на Христофор Колумб претърпява крушение край бреговете на Ямайка.

Христофор Колумб е роден в Генуа през 1451 година. Той е италиански мореплавател. През 1476-1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция.

Първата експедиция се провежда от 1492-1493 г. и включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г.. От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия.

Втората експедиция се провежда от 1493 г. до 1496 г. и се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември - остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива остров Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и о-в Пинос. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. През 1495 г. продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юни се завръща в Кастилия.

Третата експедиция се провежда от 1498 г. до 1500 г. и се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива остров Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и п-в Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и е изпратен в Кастилия, където е освободен. Четвъртата експедиция се провежда от 1502 г. до 1504 г. и включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига остров Мартиника, на 30 юни - Хондураския залив, от 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. - карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до остров Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Христофор Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г.
http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.15 секунди