изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-23 @ 22:06 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар1879 г. - Княз Александър I полага клетва пред Първо Велико Народно събрание в Търново и поема управлението. 1941 г. - Създадена е първата партизанска чета в Разложко начело с Никола Парапунов. 1945 г. - Представители на 50 държави подписват в Сан Франциско хартата за създаване на ООН, влязла в сила на 24 октомври.



1997 г.


Умира литературоведът Боян Димитров Ничев (1930 - 1997). Доктор на филологическите науки (1980). Роден е на 6 януари 1930 г. в гр. Берковица. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1952 г. Защитава кандидатска дисертация на тема "Реализмът на Бранислав Нушич". От 1957 г. работи в Института за литература при БАН. Става професор през 1981 г. Завежда отдел "Теория, критика и изкуство" в сп. "Септември" от 1967 до 1980 г. Изследователските му интереси са в областта на българското и славянското литературознание. Автор на литературни портрети на български писатели. Съчинения: "Димитър Талев. Литературен - критически очерк" (1961), "Бранислав Нушич" (1962), "Национална съдба и литература" (1968), "Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през ХVIII и ХIХ в." (1971), "Литературни портрети и проблеми" (1972), "Пътят на българската проза към крупни епични форми" (1974), "Съвременният български роман" (1978), "Критика и литературна история" (1980), "Вапцаров, или Нашият поетичен диалог със света" (1989) и др.





1997 г.


В САЩ първият музикален автомат (jukebox) е продаден за 45 903 долара.





1994 г.


Глин Велф от Калифорния се жени за 28-ми път и влиза в книгата „Гинес” като рекордьор.





1991 г.



Югославски войски - танкове и авиация - преминават в Република Словения. 48 часа по-рано (на 25 юни 1991 г. ) Словения обявява независимостта си от СФР Югославия. Словения е съюзна република в състава на СФР Югославия от 1945 г.

Република Словения е държава в Югозападна Европа, обхващаща Юлиевите Алпи и басейните на реките Драва и Сава. Столица и е Любляна. На 1 декември 1918 г. след разпадането на Австро-Унгария част от Словения влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Югославия), като част от словенските територии остават в Италия и Австрия. След Втората световна война (1945 г.) Словения е една от републиките на Федеративна народна република Югославия (от 1963 г. Социална федеративна република Югославия). Според Лондонското споразумение от 1954 г., което Югославия сключва с Великобритания, САЩ, Франция и Италия, територията на Триест е разделена, като градът с пристанището е даден на Италия, а по-голямата част с прилежащата му област - на Словения. През 1990 г. на власт идва опозиционната коалиция ДЕМОС и за президент е избран М. Кучан (преизбран 1992 и 1997 г. ). На 25 юни 1991 г. след референдум е обявена независимостта на Словения (призната от международната общност от 1992 г.). На 27 февруари 1997 г. е сформирано правителство с министър -председател Янез Дърновшек. През 1992 г. Словения става член на ООН.





1985 г.



За първи път е отбелязан Световният ден на риболовците. Чества се от 1985 г. по решение на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова, проведена през юли 1984 г.





1983 г.



Родена е Алсу (псевдоним на Алсу Сафина) - руска поппевица от татарски (волжко - български) произход. Тя живее и работи в Лондон, където бързо печели популярност - нейни клипове се излъчват по МТV. Има дует с Енрике Иглесиас. Алсу пее на руски, английски и татарски език.





1978 г.


САЩ изстрелват първия в света океанографски спътник.





1975 г.


Умира Георги Енев Боршуков - български журналист, автор на многобройни проучвания из историята на българската журналистика. Геoрги Боршуков е роден на 16 март 1903 г. в Казанлък. Следва инженерство във Виена (1923 - 1925 г.). Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски през 1926 г. Специализира в Париж (1936 г.). Главен редактор е на в."Дъга" (1934 - 1944 г.). Доцент по журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” (1954 г.), професор - 1959 г. Ръководител на катедрата по журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” 1965 - 1970 г. Негови съчинения са: "Новата организация на света" (1945 г.), "Социалистическият печат в България. Том I" (1946 г.), "Оформяне и производство на вестник" (1957 г.), "История на българската журналистика" (1965 г.).





1971 г.


Провеждат се избори за Шесто Народно събрание. Това са избори за първия парламент след влизането в сила на Конституцията от 1971 г. За кандидатите на ОФ са подадени 99,90 % от общия брой на гласовете. От 400 - те депутати 268 са от БКП, 100 - от БЗНС и 32 безпартийни (от тях 19 са членове на ДКМС). В парламента заседават 385 българи, 11 турци, 3-ма евреи, 1 арменец. Председател е Георги Трайков, сменен през април 1972 г. от Владимир Бонев. На 9 март 1976 г. това Народно събрание се саморазпуска предсрочно заради предстоящия 11 - ти конгрес на БКП.





1967 г.


Умира Георги Петров Генов - български политически деец, юрист и общественик. Той е роден на 15 март 1883 г. в гр. Котел. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” през 1912 г. Специализира Международно право в Париж и Рим (1913 - 1915 г.). Професор по Междудържавно и международно право в СУ “Св. Климент Охридски” (1925 - 1944 г.). В периода 1937 - 1938 г. е ректор. Привърженик е на Радикалната партия. Георги Генов е един от редакторите на в. "Радикал" (1934 г.), главен редактор на "Междудържавно право" (1940 г.). Негови съчинения са: "Вмесването в междудържавното право", "Обществото на народите" (1920 г.), "Положението на християните в Турция според мохамеданското право" (1922 г.), "Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история", в 2 ч. (1924 - 1926 г.), "Ньойският договор и България" (1935 г.), "Дипломатическо и консулско право" (1937 г.), "Организация на мира. Универсалност, регионални съобщения и двустранни договори" (1937 г.), "България и Обществото на народите" (1938 г.), "България и Европа. Сан Стефано и Берлин - 1878" (1940 г.), "Правното естество на междудържавните договори и тяхната мирна ревизия" (1940 г.) и др.





1967 г.


В Барклейс банк се появява първият банкомат, въпреки че това не е съвсем вярно – първият банкомат е измислен през 1939 и е инсталиран в Градската банка на Ню Йорк. 6 месеца по късно обаче е махнат поради ниския интерес.

Банкоматът от 1967 г. отначало приемал само еднократни жетони или ваучери. Банкоматите не получили широко разпространение чак до средата на 80-те години.





1963 г.


Умира Джон Морис Кларк - американски икономист, доктор по философия (1910 г.). Той е роден на 30 ноември 1884 г., в Хортхемптън, Масачусетс. От 1908 г. е преподавател в редица колежи, през 1915 - 1926 г. - в Чикагския университет, от 1926 г. е професор по икономика в Колумбийския университет в Ню Йорк. В периода 1934 - 1954 г. сътрудничи в редица правителствени учреждения на САЩ. Активен защитник на държавното регулиране на икономиката, особено в областта на антикризисните мероприятия. Взема участие в разработката на теорията за дифузията на изгодата, според която резултатите от икономическия прогрес трябва да се разпределят равномерно между всички класи на обществото.





1959 г.



Умира Джовани Пастроне - италиански режисьор, един от основоположниците на италианското кино. Той работи под псевдонима Пиеро Фоско. Роден е на 11 септември 1883 г. Участва в създаването на кинофабрика в Торонто; ръководител на кинофирмата "Итала". Немите му суперпродукции са принос в изразно - техническите възможности на киното като използване на фарт, разсеяна светлина, грандиозни декори ("Кабирия", 1914 г.). Филмография: "Падането на Троя" (1910 г.), "Огънят" (1915 г.), "Кралска тигрица" (1916 г.), "Хеда Габлер" (1919 г.), "Сираците" (1923 г.).





1955 г.



Родена е френската актриса Изабел Аджани. През 1969 г. още докато е в гимназията Корбевоа, Бернар Тублан-Мишел я открива и й предлага главната роля в своя филм “Малкия Буня”.

Анджани играе в телевизионния спектакъл “Училище за жени” по Молиер, а след това работи в театъра на Робърт Осейн (1972 – 1974) в Реймс. Поканена е в трупата на “Комеди Франсез”, където й предлагат да сключи 20-годишен договор.

В историята на френското кино Аджани стои редом до Катрин Деньов и Бриджит Бардо. Има три награди “Сезар”, като последната е за филма “Камий Клодел” (1988), който получава и награда “Оскар”. След това актрисата получава предложение да снима в Холивуд.

От 1996 г. Аджани практически престава да се появява на екрана.





1954 г.



СССР пуска в експлоатация първата в света промишлена атомна електроцентрала, разположена край град Обнинск, недалеч от Москва.

Атомната електроцентрала (АЕЦ) произвежда електричество с енергията от разпада на атомното ядро, в условията на контролирана верижна реакция. Мощностите им са от 40 Мегавата (МВт) до над 1000 МВт.

Първият в света ядрен реактор е пуснат в Чикаго в края на 1942 г. година. Съветският Съюз започва проектирането на първата атомна електростанция едва след 1949 г. На 27 юни 1954 г. са направени първите обороти на турбината на първата АЕЦ в гр. Обнинск. Днес за най-развита се смята ядрената енергетика във Франция, където АЕЦ произвеждат над 70% от цялата електроенергия. Въпреки очевидните недостатъци и възможности за аварии, АЕЦ има много положително качества, най-важното от което е практически нулевите емисии - АЕЦ не замърсява въздуха. Друго преимущество на АЕЦ е относително ниската цена и големите резерви на горивото (понеже използва малко гориво).





1950 г.


САЩ изпраща войски в Корея. Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953 (това е датата на прекратяване на огъня; войната официално не е прекратена). Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, като сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че много други държави изпращат свои войски. Съюзници на Северна Корея са Китай, който предоставя военни сили, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

Още в края на Втората световна война съветската армия освобождава от японците целия Корейски полуостров. Съветската армия заема северната част (Северна Корея), а САЩ – южната част (Южна Корея).

Войната започва с нападение на севернокорейската армия, защото Ким Ир Сен смята, че само с война двете Кореи могат да се обединят. Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне Юга, в момент, когато СССР бойкотира работата му и не може да наложи вето. ООН, с решаващото участие на САЩ, оказва помощ на Южна Корея, като отблъсква Северна Корея до границите на Китай. За първи път в историята севернокорейците прилагат масово промиване на мозъците на американски военнопленници, метод, невиждан до тогава.

Корейската война се характеризира с нечуваните жестокости, както между военни, така и между цивилни. Десетки хиляди са убити по политически причини. От страх от укрити комунистически шпиони Американската армия убива хиляди бежанци. Южнокорейската полиция без съд екзекутира десетки хиляди по подозрение че са “симпатизанти на комунизма”. Конфликтът е вдъхновил много произведения на изкуството, най-известното от които е картината “Корейското клане” на Пикасо (1951 г.), която обрисува жестокостите на военните над цивилните. Филмът “Манджурският кандидат” от 1962 г. разказва как СССР използва методи за промиване на мозъка и хипноза над пленени американски войни. Преработката от 2004 г. описва подобен сюжет, но действието се развива по време на Войната в Персийският залив.





1946 г.



Приет е Законът за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Съгласно този закон всички активи и пасиви на съществуващите акционерни и кооперативни застрахователни дружества, ведомствени каси, фондове, застрахователни отдели на банките и други, се поемат от Държавния застрахователен институт. Всички действащи застраховки и портфейли, задължения, както и презастрахователните договори запазват своето действие и преминават по право върху ДЗИ. С този акт по същество се извършва сливане на действащите застрахователни предприятия в една голяма компания. Държавният застрахователен надзор също преустановява дейността си, тъй като функциите по контрола на застраховането също преминават в ДЗИ.

Държавният застрахователен институт (ДЗИ) е създаден с този закон като автономно предприятие, юридическо лице със седалище гр. София и със сложна структура, като в този си вид е работил до 1952 г., когато започва изграждането на клоновете и постепенната децентрализация на дейността на Института. ДЗИ е единственото застрахователно предприятие в България до 1961 г., когато с постановление на правителството е създадено Българско външно застрахователно и презастрахователно дружество "Булстрад" на базата на съществуващия дотогава отдел на ДЗИ. Основният акционер на "Булстрад" е Министерство на финансите, а един от главните акционери е и самият ДЗИ. "Булстрад" провежда всички застраховки, които са свързани със задължения извън територията на страната - морски, авиационни, туристически и други, докато ДЗИ запазва монопол върху застраховането вътре в страната.

Освен монопола в застраховането, след 1946 г. държавата постепенно въвежда голям относителен дял на задължителното (законово) застраховане. Законът за застраховане на имущества е приет през 1958 г., като измененията в него от 1969 г. разширяват значително обхвата на задължителното имуществено застраховане.

Юридическият монопол в застраховането се спазва стриктно до 1989 г., до появата на конкуренция в областта на застраховането. През октомври 1998 г. ДЗИ е преобразуван в еднолично акционерно дружество със 100% участие на държавата. На 7 декември 1999 г. в "Държавен вестник", бр. 107 е обнародвано решението на Агенцията за приватизация за откриване на процедура по приватизация на "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" ЕАД, която приключва с продажбата на дружеството на 27 август 2002 г.





1945 г.


Съветското правителство взема решение да изтегли войските си от Чехословакия.





1944 г.


Започва масово депортиране на българи, арменци и гърци от Крим в източните райони на СССР.

На 2 юни 1944 г. Сталин подписва постановление № 5984 на Държавния комитет за отбрана за “допълнително изселване от територията на Крим на 37 000 души, сътрудници на немците, от българите, гърците и арменците”

За два дни в края на юни са изселени 12 422 българи, 15 040 гърци и 9 919 арменци. В операцията участват 23 000 военни от войските на НКВД и около 9000 души от оперативния състав на органите на НКВД-НКГБ.

На 5 юли 1944 г. Берия докладва, че изселването на кримските народи е успешно завършено.

Спецпреселниците нямали право да напускат мястото на принудителното си заселване без разрешение на местния комендант на НКВД, което се третирало като бягство и за него се носела криминална отговорност.

От ноември 1948 г. българите, както и повечето от другите депортирани народи и етнически групи получават статут на “выселенцы” - заселени за вечни времена в новите места.

През лятото на 1954 г. са премахнати някои от ограниченията на “спецзаселниците”. Те вече можели да се придвижват в пределите на съответните републики или области и трябвало да се отчитат в комендатурите само веднъж годишно, а не на всеки три дни.

На 27 март 1956 г. президиумът на Върховния съвет на СССР възстановява гражданските права на кримските българи, арменци и гърци. Освобождаването от принудителното заселване обаче не им давало право да се завърнат в Крим. Отнетата при депортацията собственост също не е възстановена. Ограниченията за местожителство на кримските немци, гърци и българи са премахнати на 3 ноември 1972 г. В действителност кримските народи започват да се завръщат легално в Крим едва след 1990 г.





1941 г.


По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Унгария обявява война на СССР.





1936 г.


В СССР са забранени абортите.





1935 г.



Роден е Лоран Терзиев (Лоран Чемерзин) – френски актьор. От 1952 г. той работи в театъра, а шест години по - късно и в киното. Снима се във филмите: “Мошениците” (1958 г.), “Бурна нощ” (1959 г.), “Капо” (1959 г.), “Регата в Сан Франциско” (1960 г.), “Не убивай!” (1960 г.), “Ванина Ванини” (1961 г.), “Млечният път” (1969 г.), “Медея” (1969 г.), “Татарската пустиня” (1976 г.), “Кървава сватба” (1980 г.).





1929 г.



Роден е Доньо Петров Донев - български художник и режисьор. Той завършва Художествената академия в София. Режисьорският му дебют, съвместно с Тодор Динов, е "Дует" (1961 г.), а първият му самостоятелен филм е "Приказка" (1962 г.). Доньо Донев създава много филми и като художник. Той е автор на първия български пълнометражен анимационен филм "И ги нарекоха Монтеки и Каполети" (1985 г.). Заснел е също "Цирк" (1962 г.), "Кравата, която …” (1967 г.) (съвместно с Христо Топузанов), "Тримата глупаци" (1971 г.), "Умно село" (1972 г.), "Тримата глупаци ловци" (1972 г.), "Дефакто" (1973 г.), "Тримата глупаци и кравата" (1973 г.), "Лъвът" (1975 г.), "Мнима работа" (1977 г.), "Тримата глупаци и глупачката" (1977 г.), "Тримата глупаци педагози" (1980 г.), "Тримата глупаци рибари" (1983 г.), "Пардон" (1984 г.), "Вълча сюита" (1987 г.), "Тримата глупаци в ресторанта" (1988 г.), "Бон апетит" (1990 г.), "Хамлет" (1994 г.), "Вагнер" (1998 г.; като актьор).





1929 г.



Роден е Александър Джеров – български политик. Завършва Втора мъжка гимназия в София и право в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Доктор по международно частно право. Професор по вещно право. Адвокат в продължение на повече от 30 години. Юрисконсулт на Министерство на благоустройството от 1966 до 1973 г. Декан на Департамента по право в Нов български университет от 1993 г. Професор в Специализирания научен съвет по правни науки от 1994 г. Има множество публикации и издадени книги на юридическа тематика. Член на Радикалдемократическата партия в България (РДП) от 1989 г. Заместник-председател на РДП от 1993 г. до 1995 г. Депутат в VІІ Велико народно събрание и председател на Парламентарната законодателна комисия. Депутат в ХХХVІ Обикновено народно събрание и председател на Парламентарната законодателна комисия в ХХХVІ ОНС. От ноември 1996 г. става член на Демократическата партия. Депутат в ХХХVІІ ОНС (Парламентарна група на Народен съюз - БЗНС, ДП). Заместник-председател на Парламентарната правна комисия в ХХХVІІ ОНС. Заместник- председател на Демократическата партия. Представител на България в "Комисията за демокрация чрез право" към Съвета на Европа. Депутат от Благоевград в ХХХVІІІ ОНС (Парламентарна група на Народен съюз - БЗНС, ДП). Заместник-председател на ротационен принцип на ХХХVІІІ ОНС и заместник-председател на Парламентарната комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. Заместник-ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.





1929 г.



В Ню Йорк за пръв път в света е излъчена цветна телевизия.





1913 г.



По време на Междусъюзническата война Румъния обявява война на България. Близо половинмилионна румънска армия прекосява р. Дунав, и възползвайки се от оголения български тил, достига на 30 км от София. Дни по-рано война на България са обявили Гърция и Сърбия. Междусъюзническата война приключва с подписания на 28 юли 1913 г. Букурещки мирен договор, според който България е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война (1912 - 1913) земи и понася тежки финансови и други загуби.





1912 г.



Умира Николай Григорович Столетов - руски генерал от пехотата (1898 г.). Той е роден на 1 ноември 1834 г. във Владимир, Русия. Завършва Физико - математическия факултет в Москва и Военната академия в Санкт Петербург. Участник е в Кримската война (1853 - 1856 г.) .Основал е гр. Кисловодс. Ръководи Амударянската научна експедиция. През Руско - турската война (1877 - 1878 г.) е командир на Българското опълчение. През юли - август 1877 г. ръководи отбраната на Стара Загора и Шипка, участва в боевете край Шейново (декември 1877 г.). По - късно служи в Русия като командир на бригада, дивизия и армейски корпус. От 1899 г. е член на Държавния съвет.





1910 г.


В София е закрит Славянски събор (Втори подготвителен). Той се провежда в дните между 24 - 27 юни в Народния театър. Организиран е конгрес на политически и научни дейци от славянските страни. Съборът се организира по предложение на С. С. Бобчев, който е председател на Славянското дружество в България, с подкрепата на Народната и Прогресивнолибералната партия. Присъстват руски, сърбохърватски, словенски, чешки и полски представители. Делегатите издигат идеята за политическо единство между славяните, изградено върху културно - икономическото сближаване. Стремежът към солидарност не се прилага на практика поради изострените междудържавни отношения след Балканската война 1912 г.–1913 г.





1905 г.


На борда на руския броненосец "Потьомкин" избухва бунт на моряците от Черноморския флот. На това събитие режисьорът Сергей Айзенщайн посвещава своя филм.





1898 г.


В Пловдив е учреден Семинарски съюз (на завършилите духовните семинарии) с председател Христо Въргов.





1898 г.



Приключва първото самостоятелно околосветско пътешествие на канадския мореплавател и пътешественик Джошуа Слокъм. Слокъм е роден на 20 февруари 1844 г. На 12 години бяга от семейството си и започва да си вади прехрана като моряк по риболовни кораби. През 1865 г. приема американско гражданство. На 24 април 1895 г., от Бостън започва околосветското му пътешествие. След повече от три години, на тази дата Слокъм пристига в Нюпорт, след като е пропътувал повече от 74 000 км. На следващата година издава книгата си “Да пътуваш сам около света”, което се счита за класически пътепис. През 1909 г. изчезва безследно около река Ориноко. През 1924 г. официално е обявен за мъртъв.

Слокъм има много последователи. През `60-те години на ХХ век френският моряк Бернард Моьтисьо кръщава 12-метровата си лодка Джошуа. Животът му е описан в книгата “Пътуване на душата” от Камерън Ройс Джес. На негово име е кръстена и реката Слокъм в Дартмаут, Масачузетс.





1893 г.



Срив на Нюйоркската стокова борса в резултат от сериозния упадък на Американската икономика през същата година. Това е най-лошата икономическа криза дотогава. Икономистите не са единодушни по въпроса каква е причината. Периода е белязан от огромна безработица (между 12% и 18%) и масови фалити – затворени са над 15 000 предприятия и 5000 банки. Трудните времена, депресията и утопичните настроения са обезсмъртени в книгата на Франк Бауъм “Магьосникът от Оз”, който е пълен с политически алегории и метафори от това време.





1879 г.


Роден е Атанас Илиев Кирчев - български драматичен артист. Учи драматическо изкуство в Петербург и Берлин. Атанас Кирчев е един от първите артисти на “Сълза и смях”. Изгражда запомнящи се образи - Тетерев (“Еснафи” от Горки), лорд Горинг (“Идеалният мъж” от О. Уайлд), Дяволът (в едноименната драма на Молнар), Свещеникът (“Младост” от Халбе), Борислав (в едноименната драма от Ив. Вазов), Драгой (“Искам да живея” от Н. Г. Данчов) и др. Умира на 5 ноември 1912 г., в гр. София.





1877 г.



В хода на Руско-турската война под командването на ген. Михаил Драгомиров Четиринадесета пехотна дивизия осъществява успешен десант в района на Свищов.

Михаил Иванович Драгомиров е роден на 8 ноември 1830 г. Той е руски военен деец, генерал от пехотата. По време на Руско - турската освободителна война 1877 г. - 1878 г. командваната от него Четиринадесета пехотна дивизия първа форсира р. Дунав между Зимнич и Свищов и осигурява плацдарма за дебаркирането на останалите части от руската армия на българския бряг. По - късно участва в отбраната на Шипченския проход, където е ранен. След войната се занимава с преподавателска дейност, командва войските на Киевския военен окръг .Умира на 15 октомври 1905 г.





1870 г.


Умира Добри Войвода - български хайдутин. Той е роден през 1825 г. в гр. Копривщица. Действа заедно с Ангел Войвода. От 1860 г. е байрактар при Лефтер Войвода. След 1868 г. предвожда своя дружина в Карловско и Казанлъшко.





1869 г.



Роден е Ханс Шпеман - германски ембриолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина за 1935 г. Учи физика, медицина, ботаника в университетите в Хайделберг, Мюнхен, Вюрцбург. Преподава в университетите в Рощок (1908 - 1914 г.) и Фрайбург (1919 - 1937 г.). В периода 1914 - 1919 г. е директор на Института по биология в Берлин. Изследванията му са съсредоточени в областта на експерименталната ембриология на земноводните. Разработва методи за микрохирургични операции на зародиши на земноводни и създава редица микроинструменти. Установява зависимостта на развитието на една част на зародиша от друга, в частност на централната нервна система от хордата и мезодермата и др. Изследванията му са в основата на формулираната от него теория за “организаторите” на развитието, т. е. части от зародиша, които, диференцирайки се по - рано от другите, въздействат върху тяхното развитие и определят развитието им. Изследванията на Шпеман представляват съществен принос в изучаването на взаимовръзката между частите на развиващия се ембрион, процесите на детерминация и др. Шпеман умира на 12 септември 1941 г. във Фрайбург, Баден.





1859 г.


Родена е американската учителка Милдред Хил (1859 - 1916). Заедно със сестра си двете са автори на една от най-популярните мелодии в света "Happy birthday to you". Тя е замислена като детска песен, по която двете искали да предадат нотите на своите ученици.





1850 г.



В Сопот е роден "патриархът на българската литература" Иван Вазов (1850 - 1920). Вазов е писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921), почетен доктор на филологическите науки. Брат на офицерите от Българската армия Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, но бяга в Браила, където попада в средите на българските хъшове. В периода 1872 - 1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в Сопот. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. Първата му стихосбирка е "Пряпорец и гусла" (1871), последвана от "Тъгите на България" (1877). През Руско-турската война (1877 - 1878) пише трета стихосбирка "Избавление". След Освобождението се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год. в-к "Народний глас", главен редактор е на сп. "Наука", съставител на литературното сп. "Зора" (1885). Отново с К. Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894) и романа "Нова земя" (1896). От 1889 г. живее в София. Издава сп. "Денница". От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести. Носител на ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920). Произведенията му са преведени на ок. 50 езика.

Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София.





1806 г.



Британски армии превземат Буенос Айрес.

Битката е част от Британската инвазия на Рио де ла Плата – неуспешен опит на Британия да превземе Испанските колонии около реката Рио де ла Плата в Южна Америка. Британските армии срещнат силна съпротива от страна на местното население, което е не по-малко доволно от тяхното присъствие, от колкото от испанското. Това е една от първите крачки към независимост.

На 12 август 1806 г. Буенос Айрес е отвоюван обратно. Междувременно британците превземат Монтевидео, на 3 февруари.

На 5 юни следващата година пристигат подкрепления от Британия, и британците отново опитват да превземат Буенос Айрес. След яростната съпротива от страна на местното население британската армия претърпява огромни загуби, и на 7 юли 1807 г. е подписано примирие, според което Англия оттегля всички свои войски от района на Рио де ла Плата, и освобождава Монтевидео.

След серията битки без никаква помощ от страна на Испания (испанският крал бил заловен от Наполеон), идеята за независимост на колониите изглеждала все по реална. 3 години по-късно избухва Майската революция, първият реален опит за независимост, прелюдия към Декларацията за независимост на Аржентина през 1816 г.





1794 г.



Умира княз Венцел Антон Кауниц - австрийски дипломат и държавник. Той е роден на 2 февруари 1711 г. Княз Венцел Кауниц сключва Аахенския мир през 1748 г. През 1753 г. е имперски канцлер и в продължение на 30 години ръководи външната политика на Австрия. Привърженик е на съюза с Франция. Присъединява към австрийската корона Галиция и Буковина.





1787 г.



Едуард Гибън завършва класическия си труд “Залез и упадък на Римската империя”.

Роденият на 27 април 1737 г. историк, завършва през 1787 г. една от най - влиятелните книги от епохата на Просвещението – “Залез и упадък на Римската империя”. Книгата се занимава с причините за завладяването на Константинопол от рицарите на ІV Кръстоносен поход (1202 - 1204 г.). Няколко поколения образовани европейци от ХVІІІ в. насетне са формирали своята представа за случилото се въз основа на прочутото описание, което Едуард Гибън прави в своята книга. Именно Гибън обявява присъдата, която дълго време пречи на обективната интерпретация на събитията: Римският папа и Католическата църква целенасочено били замислили и реализирали свой план, в центъра на който е унищожаването на Константинопол, за да си осигурят световно господство. Тази умишленост в действията на Католическата църква срещу Римската (Ромейската) империя, симптоматичен епизод от която се явява разграбването на Константинопол, е ключова теза на Гибън: “залезът и упадъкът на Римската империя” се дължали според Гибън на покварата и корупцията на Църквата, която целенасочено присвоява или за себе си, или за своите прелати, символическите и материалните ресурси на империята. Подобни обвинения в корупция срещу Църквата са отправени систематично и през Средновековието и през Новото време. Никога преди Гибън обаче те не са били олицетворявани, нито са оказвали толкова сериозно и дългосрочно влияние върху ценностите и манталитета на цяла и относително млада обществена група - тази на светското общество.





1693 г.


В Лондон излиза първото в света женско списание "Ladies Mercury".





1615 г.


Чаят за първи път е доставен в Европа.





1574 г.



Умира Джорджо Вазари - италиански художник, архитект, историк на изкуството, представител на маниеризма. Джорджо Вазари е роден на 30 юли 1511 г. в Арецо. Оформя се като архитект и художник под влиянието на Микеланджело. Неговото най-известно произведение е архитектурният ансамбъл Уфици във Флоренция.





1350 г.


Роден е Мануил II Палеолог - византийски император в периода 1391 - 1425 г. По време на управлението му значителна част от територията на Византийската империя е завзета от османските турци и Мануил Палеолог става васал на Баязид I. През 1399 - 1403 г. Мануил Палеолог обикаля Италия, Франция и Англия, за да търси помощ срещу османското нашествие, но получава символична военна подкрепа. След разгрома на турските войски в битката за Анкара (1402 г.) от татаро - монголите на Тамерлан (Тимур) Мануил Палеолог сключва изгоден мир със султан Сюлейман (най - големият син на Баязид I) и укрепява византийските позиции в Пелопонес. Османците му връщат Солун, към империята са присъединени и българските земи около Месемврия (дн. Несебър). Мирните отношения се запазват при управлението на Мехмед I (1413 - 1421 г.), но рязко се изострят с идването на власт на Мурад II, който обсажда Константинопол (1422 г.). Мануил Палеолог моли за мир. През 1424 г. отново се задължава да плаща данък на турците. Отрича се от престола през 1425 г. в полза на своя син Йоан VIII Палеолог. Мануил II Палеолог умира на 21 август 1425 г.



678 г.



Св. Папа Агатон се възкачва на папския трон.

Агатон (вероятно 577 – 10 януари 681) е грък, роден в Сицилия в богато набожно семейство. След смъртта на родителите си се отказва от наследство и става монах в манастир близо до Палермо. Въпреки, че не е ясна точната година на раждането му, се говори, че по време на избирането му за папа е бил на 100 години. Агатон е първият папа, който полага клетва при избирането си.

http://www.focus-news.net/
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.17 секунди