изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-23 @ 15:12 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА ЗА 5 ЮЛИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1879 г. - Назначено е първото българско правителство. Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия. Начело на правителството застава Тодор Бурмов. 1937 г.  - В Букурещ приключва конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия (Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния). 1943 - Започва битката при Курск - най-голямата танкова битка в историята 1994 - В Китай е забранена експлоатацията на детски труд


 

2013 г.

Папа Франциск канонизирва Йоан Павел II.

2009 г.

В Република България са проведени парламентарни избори, в резултат на които се сформирано 41-вото Народно събрание.

2006 г.

Умира Виолета Христова Масларова - българска художничка.

2003 г.

Умира Продан Стоянов Гарджев - български състезател по борба свободен стил категория 87 кг.

2001 г.

Открива се XXXIX Народно събрание. За негов председател е избран проф. Огнян Герджиков. Парламентарната група на НДСВ е оглавена от юриста доц. Пламен Панайотов. Другите парламентарни групи се ръководят съответно: на ОДС - от Надежда Михайлова, на "Коалиция за България"- от Георги Първанов, на ДПС - от Ахмед Доган. Заместник-председатели на НС стават Камелия Касабова - от НДСВ, Асен Агов - от ОДС, акад. Благовест Сендов - от Коалиция за България и Юнал Лютви - от ДПС.

2000 г.

Четиристотин тридесет и седем депутати от Европейския парламент гласуват България да бъде извадена от "черния" Шенгенски визов списък, 97 са против. Това решение е представено за потвърждение на Съвета на външните министри.
Шенгенското споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. Страните, които го подписват са: Франция, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. Споразумението предвижда премахване на граничния контрол между страните – членки на ЕС, свободно движение на хора и стоки, засилен контрол по “външните” граници на съюза. Споразумението влиза в сила на 26 март 1995 г. за седем от подписалите го 10 страни. Тези седем страни са Германия, Белгия, Холандия, Испания, Франция, Люксембург и Португалия. През септември 1995 г. Европейският съвет приема списък на страните, за които се изисква входна виза.
На 26 януари 2000 г. Европейската комисия взема решение да извади България и Румъния от "черния" Шенгенски визов списък. Официалното изваждане на страната ни от списъка става на 15 март 2001 г.

1994 г.

В Китай е забранена експлоатацията на детски труд.
1992 г.



5 юли е празник на служителите на Министерство на вътрешните работи (МВР). Обявен е с решение 79 на Министерски съвет от 28 февруари 1992 г. На 5 юли 1879 година княз Александър Батенберг подписва Указ №1 за създаване на Министерство на вътрешните работи и назначава Тодор Брумов за министър на вътрешните работи, министър на просвещението и за първи председател на Министерски съвет.





1986 г.



В Москва са открити първите Игри на добра воля, организирани по идея на американския предприемач и филантроп Тед Търнър. Игрите на добра воля (Goodwill Games) са замислени като алтернатива на Олимпийските игри, във връзка с бойкота на Олимпиадите от двата политически блока през `80-те години на ХХ век. С рухването на социалистическия блок, последните Игри на добра воля са проведени през 2001 г. в Австралия. През съществуването си те не получават достатъчно популярност, нито събират голям брой участници, а състезания се провеждат в ограничен кръг дисциплини. За Тед Търнър те донасят значителни финансови загуби, поради което той продава правата им за провеждане.





1971 г.


В САЩ се предоставят избирателни права на лицата, навършили 18 години. До този момент право на глас имат лицата над 21-годишна възраст.





1966 г.



Умира нобеловият лауреат по химия Георг фон Хевеши (1885 - 1966). Почетен член на Унгарската Академия на науките. Чуждестранен член на Лондонското Кралско дружество от 1939 г. Завършва Будапещенския университет през 1908 г. Професор е в университетите на Будапеща (1918), Копенхаген (1920 - 1926, 1934 - 1943), Фрайбург (1926 - 1934), Стокхолм (1943). Заедно с Д. Костер открива химическия елемент хафний през 1922 г. През 1913 г. с Ф. Панет предлагат метода на изотопните индикатори (белязаните атоми) и за пръв път го използва за биологични изследвания. Заедно с унгарския химик Г. Леви, за пръв път използват активационния анализ през 1936 г. През 1943 г. получава Нобелова награда по химия, а 16 години по-късно - Международна награда “Атом за мир”.





1959 г.



Индонезийският президент Сукарно разпуска парламента и поема цялата власт.

През 1925 г. Сукарно завършва Бандунгския технологичен институт. Той е един от организаторите на “Бандунгския изследователски клуб”, който подготвя създаването на Националната партия на Индонезия (1927 г.); пръв неин председател. През декември 1929 г. е арестуван от холандските колониални власти. След излизането си на свобода през 1932 г. влиза в партията “Индонезия” (основана през 1931 г.) и е избран за неин председател. През 1938 г. е отново арестуван и заточен на о-в Флорес. През 1938 г. е преместен в Южна Суматра, където остава до японското нашествие в Индонезия (1942 г.). Сукарно формулира идеите на т. нар. мархаенизъм (индонезийски вариант на дребнобуржоазен социализъм). По време на японската окупация (1942-1945 г.) поддържа външна лоялност към окупационните власти, като запазва връзките си с национално-патриотичните нелегални организации. На 17 август 1945 г. провъзгласява независимостта на Индонезия. Един от инициаторите за Бандунгската конференция (1955 г.) на страните от Азия и Африка. В края на 50-те години въвежда нова форма на управление - т. нар. “управляема демокрация”, която засилва личната власт на президента. През 1963 г. сесията на Временния народен консултативен конгрес му дава титлата “велик вожд на революцията” и го назначава за пожизнен президент. След събитията от 30 септември 1965 г., в резултат на които на власт идват военните, влиянието на Сукарно в политическия живот на страната отслабва. На 20 февруари 1967 г. е отстранен от власт; отстъпва президентския пост на ген. Сухарто.





1954 г.



Излъчва се първата емисия новини по Би Би Си. Нейният водещ Ричард Бейкър поставя рекорд, като чете новините в продължение на 28 години - от 1954 г. до 1982 г.

Би Би Си е създадена през 1922 г. като първата частна радиопредавателна компания във Великобритания. Ръководи се от Кралска харта. Световните служби на Би Би Си излъчват от 19 декември 1932 г.; предавания на чужди езици от 1938 г. Основни принципи: относителна вътрешна независимост и пълна политическа ангажираност по отношение на британската държава. Финансира се от лицензионна такса, плащана от всеки притежател на ТВ приемник. Би Би Си има 5 национални радиостанции и 2 национални ТВ канала. Излъчва на 37 езика. Редакцията на Би Би Си в България е създадена през февруари 1940 г. След падането на "желязната завеса" тя е дистанциран наблюдател на Източна Европа, който регистрира "грешките на социализма". Популярни български коментатори: Петър Семерджиев и Георги Марков; след 1990 г. - Петър Увалиев. Центърът на Би Би Си в София е първият и единствен извън Великобритания. Българската редакция на Би Би Си е закрита през 2006 г.





1952 г.



В Бургас е роден Румен Овчаров, народен представител от БСП, министър в две правителства на БСП. Завършва висше образование в Московския институт по енергетика, специалност “Атомни електроцентрали и установки”, и “Макроикономика” в УНСС. От 1979 - 1984 г. - работи в АЕЦ "Козлодуй" на различни длъжности. Бил е завеждащ отдел "Наука, технически прогрес и висше образование в Благоевградския Районен комитет на Българската комунистическа партия и партиен секретар в "Енергопроект". Заместник-главен директор е на "Енергопроект" през 1986 - 1990 г. От 1990 г. до 1995 г. работи в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели /КИАЕМЦ/, като главен експерт по ядрена безопасност и като началник-управление "Ядрени инсталации" и първи зам.-председател на комитета. Специализирал е във Финландия, Канада, Франция и САЩ. През 1995 - 1996 г. е първи заместник-председател на Комитета по енергетика, а от юни 1996 г. до февруари 1997 г. е министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Жан Виденов, ръководител на проект в Националната електрическа компания. На 43-ия конгрес на БСП се кандидатира за лидерското място на Георги Първанов, но събира малко гласове. Бил е заместник-председател на БСП. Народен представител е в 38-ото, 39-ото, 40-ото, 41-ото Народно събрание. През август 2005 г. е министър на енергетиката в коалиционното правителство на Сергей Станишев и остава на поста до 2 юни 2007 г., когато подава оставка след корупционен скандал.





1950 г.


Умира Георги Дончев – български оперен певец (бас). Учи в Московската консерватория (1908-1910 г.). През 1911 г. постъпва в Българската оперна дружба. Дебютира в ролята на Цеко в операта "Камен и Цена" от В. Кауцки и Ив. Иванов. По-известни негови роли са Скула в "Княз Игор" от А. Бородин, Варлаам в "Борис Годунов" от М. Мусоргски, Джакомо в "Фра Дяволо" от Д. Фр. Обер, Селим бей в "Гергана" от Г. Атанасов и др.





1946 г.


Дизайнерът Луи Риер показва на модно ревю в Париж новият женски бански костюм, състоящ се от две части. Костюмът получава названието бикини - на името на тихоокеанския остров, на който четири дни по-рано САЩ правят първия ядрен опит след края на Втората световна война. Названието символизира шока, който новият бански костюм предизвиква в света на модата.





1945 г.


По време на Втората световна война завършва Филипинската операция. Военната операция на американската армия цели разгромяване войските на ХIV японска армия (повече от 450 000 души, 980 самолета), главните сили на обединения японски флот и завладяване на Филипинския архипелаг. Филипинската операция започва на 20 октомври 1944 г. В нея участва VI армия (240 000 души), III и VII военни флотове (245 бойни кораби, от които 35 самолетоносача и 29 подводници), военновъздушните сили на Далечния изток (над 2 500 самолета). Операцията започва с десант на о-в Лайте. По време на боевете за острова се води голямо морско сражение, в което японският флот е разбит. На 9 януари 1945 г. американските войски правят десант на о-в Лусон, а през февруари - на Минданао, Палаван и други южнофилипински острови. Официално бойните действия на Филипините завършват на 5 юли, но на Лусон и други острови отделни групи японци се съпротивляват до завършване на войната. След Филипинската операция, морските съобщения на Япония със зоната на южните морета са напълно прекъснати.





1943 г.


Българската 7-ма пехотна дивизия завзема Халкидическия полуостров и части от Кукушко. В отговор на това на 22 юли в Атина избухват протести против разширяването на българските зони.





1943 г.



По време на Втората световна война (1939 - 1945 г.) започва битката при Курската дъга - най-голямата танкова битка в историята. Курската битка се води на Източния фронт от 5 юли до 23 август 1943 г. След поражението в Сталинградската битка (1942 - 1943) командването на Вермахта планира голямо настъпление на Източния фронт, за да си върне изгубената стратегическа инициатива. В района на Курската дъга са съсредоточени до 50 германски дивизии, 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на IХ и II армия от групата армии “Център”, IV танкова армия и оперативна група “Камп” на групата армии “Юг”. Нацистката армия включва в настъплението 900 000 души, до 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и щурмови оръдия и повече от 2000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,3 милиона души, до 200 000 оръдия и минохвъргачки, около 3600 танка и самоходни оръдия и до 2800 самолета. Германските войски започват настъпление на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част нацистите успяват да постигнат значително превъзходство, но успяват да проникнат само на около 35 км. На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка; германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт и Брянския фронт. На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел (освободен на 5 август). В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за освобождаване на Украйна.

В Курската битка са унищожени около 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. Битката е коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и влияе върху хода на цялата Втора световна война. След Курската битка, стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване.





1940 г.



Френското правителство във Виши скъсва дипломатическите отношения с Англия. Генерал дьо Гол съставя френско правителство в изгнание в Лондон.

Шарл Мари дьо Гол е президент на Франция (1959-1969 г.), председател на Временното правителство (1944-1946 г.), министър-председател (юни-декември 1958 г.). Участва като офицер в Първата световна война. Във Втората световна война е бригаден генерал в битката за Франция (май 1940 г.). След капитулацията (юни 1940 г.) възглавява комитета "Свободна Франция" в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Съставя нова конституция и поставя начало на Петата република. Ликвидира алжирската криза (1962 г.). През 1969 г. подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите на Дьо Гол. Пише трудове по въпроси на политиката, военната стратегия; мемоари.





1937 г.


В Букурещ приключва конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия (Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния).





1934 г.


Умира Йордан Ковачев - български учен, професор по геодезия в СУ “Св. Климент Охридкси”. Завършва математика в София, специализира геодезия в Париж (1906-1907 г.), Берлин (1907-1908 г.) и Потсдам. От 1928 г. е професор и титуляр на Катедрата по геодезия в СУ “ Св. Климент Охридски”. Има над 170 научни и научно-популярни публикации. Автор е на трудовете “Формата и размерите на Земята” (1914 г.), “Геодезия” (1925 г.), “Нашето звездно небе” (1928 г.), “Принос към историята на картата на България” (1928 г.).





1934 г.



Роден е Николай Бинев - български театрален и филмов актьор. Участва във филмите: "Стръмната пътека" (1961 г.), "Последната дума" (1973 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Бумеранг" (1979 г.), "Сами сред вълци" (1979 г.), "Константин Философ" (1983 г.), "Нощем с белите коне" (1985 г.), "Немирната птица любов" (1990 г.), "Фатална нежност" (1993 г.), "Суламит" (1997 г.), "Жребият" (1995 г.), "Бюро за убийства" (1997 г.).





1932 г.



Антонио де Оливейра Салазар става премиер на Португалия, след което създава нова конституция, установяваща авторитарен режим в страната и управлява като диктатор до 1968 г.

Антонио де Оливейра Салазар е роден през 1889 г. Той е професор по финанси и икономика. През 1930 г. основава партията "Национален съюз". През 1928 г. е назначен за финансов министър, а през 1932 г. президентът Антониу де Фрагозу Кармона го назначава за премиер. Преди да стане премиер, Салазар успява да реорганизира финансите на страната и за пръв път от десетилетия да реализира бюджетен излишък, което му спечелва подкрепата на армията, църквата, монархистите, средната класа и аристократите. През 1933 г. Салазар налага нова конституция, която му дава на практика неограничени правомощия и така авторитарният режим в страната е узаконен. По време на управлението си Салазар твърди, че изгражда Estado Novo, буквално - нова държава. Като основа на своята диктатура той сочи стабилността, а реформите му облагодетелстват висшите съсловия. Образованието не е считано за приоритет и в него не се инвестира, но за сметка на това старателно се изгражда мрежата на тайната полиция PIDE, която потушава всяко недоволство.





1916 г.


Умира Христо Македонски - деец на националноосвободителното движение. Участва в I и II българска легия в Белград (1862 г. и 1867–1868 г.), в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. Автор е на книгата със спомени „Записки на Христо Н. Македонски 1852-1877 г.“





1911 г.



Роден е Жорж Помпиду – френски политически деец, президент на Франция (от 1969 г.), министър-председател (1962-1968 г.). През 1934 г. завършва Екол Нормал Суперийор. Получава диплом от Свободното училище за политически науки. Автор е на трудове по история на френската литература. По време на Втората световна война служи в армията като лейтенант от пехотата (1939-1940 г.). Включва се във френската Съпротива след капитулацията на Франция (1940 г.). През 1944 г. е референт по въпросите на образованието в секретариата на ръководителя на Временното правителство Шарл дьо Гол. Впоследствие става един от неговите най-близки сътрудници. Играе активна роля в създаването на партията "Обединение на френския народ". След оттеглянето на Дьо Гол от активна политическа дейност през 1953 г. Помпиду работи в частни компании. През 1954 г. е един от директорите на банка "Ротшилд", а през 1956-1962 г. е неин генерален директор. След връщането на Дьо Гол на власт през 1958 г. участва в разработката на конституцията от 1958 г. Член е на Конституционния съвет (1959-1962 г.).





1908 г.



Младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие. На 3 юли същата година в Ресенския османски гарнизон в Македония избухва Младотурската революция на комитета "Единение и напредък". Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи. Младотурският комитет "Единение и напредък" си поставя за задача събарянето на абсолютисткия режим на султан Абдул Хамид II и заменянето му с конституционно-парламентарен, а във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното и величие. След поемането на управлението на страната, комитетът се преустройва в политическа партия, която постепенно се преориентира към предишния политически курс на султана както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Бързо забравя за обещаните права на немюсюлманското население в империята, сред което са и българите от Тракия и Македония. След разгрома на Турция в Първата световна война (1914 - 1918) комитетът се саморазпуска, но отделни негови дейци продължават участието си в политическия живот на страната. Поради враждебното им отношение към кемалистите, през 1926 г. се слага край на тяхната дейност.





1897 г.



Умира Евлогий Георгиев - български интелектуалец, индустриалец, банкер, дарител, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Учи при Р. Попович в родния си град Карлово, после в Пловдив. Учителства известно време в Карлово. През 1837 г. отива да живее в Румъния. Там заедно със своя брат Христо и братята Хр. и Н. Пулиеви създава търговско съдружие. Открива клонове в Галац, Букурещ и Браила. Съдружието осъществява търговия с редица фирми от Франция, Англия и други страни. Русофил по убеждение, участва активно в обществено-политическия живот на българите в Румъния. Като един от ръководителите на Добродетелната дружина съдейства за развитието на българската просвета и култура – подкрепя част от книжовната дейност на Г. С. Раковски, подпомага със средства училища, читалища, болници, манастири и др. След Освобождението е дипломатически агент на Княжество България в Румъния. Прави дарения на болницата в Галац - 100 000 златни лева, на университета "Карол I” - 200 000 златни лева, построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 златни лева, на Българското девическо училище в Солун - 50 000 на златни лева, Българската болница в Цариград - 120 000 златни лева. Чрез завещанието си от 1892 г., освен по-рано дадените 1 000 000, дарява още 6 000 000 златни лева за откриване на Висше педагогическо училище в София (днес СУ "Св. Климент Охридски").





1891 г.



Роден е Джон Нортръп - американски биохимик. Носител на Нобелова награда за химия за 1946 г. (заедно с У. М. Стенли и Дж. Б. Самнър). Завършва Колумбийския университет през 1912 г., където става доктор по философия през 1915 г. В периода 1915-1962 г. работи в Рокфелеровия институт за медицински изследвания. Основните му изследвания са върху биохимията на ферментите. Пръв (заедно със свои сътрудници) отделя в кристален вид протеолитични ферменти: пепсин (1930 г.), трипсин (1932 г.) и др., както и един от вирусите на дифтерита и дифтерийния антитоксин. Доказва белтъчната природа на ферментите (след Дж. Б. Самнър).





1889 г.



Роден е Жан Кокто - френски поет, драматург, белетрист, актьор, режисьор и сценарист. Изявява се в драматургията, поезията, белетристиката, есеистиката, живописта и графиката. В киното работи от 1930 г. Пише сценарии за 22 филма; поставя 6 игрални и 2 късометражни филма. Естетико-философските си възгледи разкрива в “Красавицата и звярът” (1946 г.), “Ужасните родители” (1949 г.) и в трилогията “Кръвта на поета” (1930 г.), “Орфей” (1950 г.) и “Завещанието на Орфей” (1969 г.). Сценарист е на “Вечното завръщане” (1943 г.), “Дамите от Булонския лес” (1945 г.), “Ужасните деца” (1950 г.). Член е на Френската академия от 1955 г. Издава няколко стихосбирки: “Лекомисленият принц” (1911 г.), “Нос Добра Надежда” (1919 г.), “Речник” (1922 г.), “Опера” (1927 г.), “Загадка” (1939 г.), “Алегории” (1941 г.), “Цифрата седем” (1952 г.), “Светлосянка” (1954 г.), “Другият свят” (1958 г.), “Реквием” (1962 г.).





1880 г.


Роден е Минко Генов - български педагог и литератор с интереси в областта на старобългарската литература. Учител, редактор на в. "Демократически преглед" (1924-1924 г.), сп. "Венец" (1926-1943 г.), секретар на Съюза на гимназиалните учители. Автор е на съчиненията "Стара българска литература в примери, преводи и библиография" (1922 г., в съавторство с Божан Ангелов), "Начало и разцвет на българската литература" (1937 г.), "Черноризец Храбър" (1942 г.), "Иван Вазов - детство, юношество, младини" (1946 г.), "Етюди върху старобългарската литература" (1947 г.), "Старобългарска литература. Антология" (1947 г.).





1879 г.



В Княжество България е назначено първото българско правителство, начело с министър-председателя Тодор Брумов. Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия и има подкрепата на княз Александър І Батенберг. Правителството има временен служебен характер и провежда първото си заседание на 7 юли. Кабинетът управлява страната пет месеца и успява да изгради основните структури на държавата. Отделите за държавно управление прерастват в министерства, приети са Привременни правила за общинско, градско и селско управление, организирана е митническата система по южната граница, взети са мерки за ликвидиране на разбойничеството. Във външната политика основна цел е установяването на междудържавни дипломатически отношения. Назначени са дипломатически агенти в Сърбия, Румъния и Османската империя. За подобряване на отношенията с Високата порта са образувани смесени комисии, които да защитават интересите на турското население в Княжеството. Правителството прави опит да откупи железопътната линия Русе - Варна от английския й собственик. Сделката се осуетява, поради прекомерните финансови претенции на компанията. Въпреки натиска на Русия, е отхвърлено предложението на руски банкери за построяване на обширна ЖП линия – правителството се ориентира към запазване на национална независимост в транспортната политика. Падането на кабинета се дължи на тясната социална подкрепа на консерваторите и някои непопулярни финансови мерки (повишаване на митото на солта, спадане на курса на сребърната рубла и други).





1879 г.


Роден е Дуйат Фили Дейвис (1879 - 1945), американски военен и политик, създал международния тенис-трофей, който носи неговото име - купа Дейвис.





1879 г.



Родена е Ванда Ландовска - полска пианистка, популяризаторка на клавесинната музика. Интерпретаторка на старинна музика за клавесин (Бах, Моцарт и др.). Концертира в Европа и Америка. Създава Школа за старинна музика близо до Париж (1925 г.). От 1941 г. живее в САЩ. Авторка е на музика за пиано и оркестрови пиеси, на трудове за Й. С. Бах и за музиката на XVIII в.





1877 г.



В хода на Руско-турската война (1877- 1878 г.) руски части влизат в Бяла, Русенско.





1874 г.


В Цариград излиза първият брой на в. "Напредък", редактиран от Иван Найденов. Сътрудници на вестника са Петко Р. Славейков, Стефан Бобчев, Светослав Сапунов, Иван Вазов, Никола Начов, Христо Стамболски и др.

Иван Найденов е възрожденски учител и публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 13 март 1834 г. в Казанлък. Завършва Куручешменското гръцко училище в Цариград. Работи като учител в родния си град, а след това в българското училище в Цариград. Заради участието си в борбата за независима българска църква е заточен в Мала Азия. През 1878 г. е капукехая на Българската екзархия в Цариград. След Освобождението става околийски и окръжен управител на Карлово, а от 1880 г. до 1886 г. на Пазарджик. От 1888 г. до 1892 г. е назначен от Екзархията за инспектор на българските училища в Одринско. Редактира в. "Право" (1869–1873 г.) и в. "Напредък" (1874–1877 г.). Издава "Францушко-български разговорник", "Кратка числителница", оставя в ръкопис някои преводи от гръцки и френски език.





1872 г.



Роден е Едуард Ерио - френски политик, министър-председател на Франция (1924-1925 г.; 1932 г.), един от лидерите на Радикалната партия. От 1946 г. е член на Френската академия. От 1905 г. е постоянен (с изключение на годините на фашистката окупация на Франция) мер на Лион. Първото правителство на Ерио (правителство на "левия блок") установява дипломатически отношения със СССР през 1924 г. Второто правителство подписва със СССР пакт за ненападение през юни - юли 1932 г. и участва в Лозанската конференция. Обявява се против Мюнхенското съглашение (1938 г.). През 1942 г. е арестуван и въдворен в германски концентрационен лагер. През есента на 1945 г. е освободен от съветската армия. През СССР се завръща в родината си. В следвоенните години се обявява против политиката на разкол в Европа, противопоставянето на военните групировки и ремилитаризацията на Западна Германия. Ерио е виден публицист, историк, писател, литературен и музикален критик. Автор е на монография, посветена на философията на Филон (1897 г.), на книгите "Мадам Рекамие и нейните приятели" (1904 г.), "Към историята на френската литература" (1905 г.), "Новата Русия" (1922 г.), "Лион по време на войната" (1925 г.), "Животът на Бетовен" (1929 г.) и др.





1867 г.


Роден е Тодор Чипев - български издател. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която участва като доброволец, отива в Пловдив и започва работа в печатницата на Хр. Г. Данов. Следващата година е настоятел на в. “Напредък” в уредената от брат му Никола печатница “Единство”. През 1889 г. е пътуващ книжар. Установява се в София през 1890 г., където открива малка книжарница. По-късно тя се разраства и става едно от най-големите средища за разпространение на български книги в България преди 9 септември 1944 г. Книжарницата претърпява тежка загуба по време на англо-американските бомбардировки над София 1944 г., когато са унищожени няколко десетки хиляди тома. Книгоиздателската му дейност започва през 1891 г., а между първите книги, които издава, е сборник “Повести и разкази от Иван Вазов” (т. I, 1891 г., т. II, 1892 г., т. III, 1893 г.). През 1894 г. с голям успех издава романът на Иван Вазов “Под игото” (преиздаден от него през 1896 г., 1910 г., 1920 г.); издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби. Синовете му продължават неговото дело. От българските писатели са издадени произведения на Хр. Ботев, Л. Каравелов, П. Ю. Тодоров, Д. Бояджиев, Д. Дебелянов, Ел. Пелин, Ст. Чилингиров, Г. Райчев, Л. Стоянов, Евг. Марс, Хр. Ясенов, Г. Милев, Ст. Л. Костов, Ат. Далчев, Г. Белев, Н. Лилиев, Ас. Разцветников, Св. Минков, М. Исаев, Ламар, Н. Фурнаджиев, Й. Стратиев и др. Издава “Библиотека за послушни деца”, сп. за деца “Картина и приказка” (редактирано от Н. Райнов), първото библиографско списание в България “Българска книга” (редактирано от Т. Боров, 1930 г.), учебна и учебно-помощна литература. Отделя място и на преводната художествена литература - Л. Н. Толстой, М. Горки, М. Шолохов, Шекспир, Шилер, Гьоте, Бодлер и др. Изданията му неколкократно печелят награди на международни изложби на книгата.





1865 г.



Англичанинът Уилям Буут създава в Лондон Християнската мисия, преименувана после в Армия на спасението. През 1880 г. Буут става главният организатор на Армията, посветила се на християнските добродетели и прилагането им в живота. По-късно е и неин генерал. През 1885 г. е изправен на съд по обвинения, свързани с усилията му да прокара законодателство, което да защитава девойките от морални посегателства. Оправдават го. Процесът е шумен и убеждава скептиците, че младите жени са беззащитни, и че могат да бъдат търгувани с неморална цел против волята им. Буут пропагандира доктрината за християнското съвършенство. Издава 9 книги. Работи с ентусиазъм за религиозното възпитание на младите.





1863 г.


Роден е Пьотър Шевирьов - руски революционер. От 1883 г. следва в Харковския, а след това в Петербургския университет. През зимата на 1885-1886 г. организира нелегалния студентски “Землячески съюз”. В края на 1886 г. заедно с А. И. Улянов подготвя покушение над император Александър III. Болен от туберкулоза, през февруари 1887 г. Шевирьов заминава за Крим. Арестуван е на 7 март 1887 г. в Ялта. На 19 април на процеса по делото “Вторият 1 март” е осъден на смърт и обесен.





1857 г.



Родена е Клара Цеткин – германска общественичка, основател на германската комунистическа партия, инициатор за честването на Международния ден на жената. Клара Цеткин отрано се включва в немското работническо движение. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1881 г. Заради проповядване на крайно радикални идеи и подбуждане на безредици е преследвана от Изключителния закон против социалистите. Емигрира през 1881 г. Живее известно време във Франция, Австрия и Италия. Участва във всички конгреси и в работата на Втория Интернационал. След отмяната на Изключителния закон се завръща в Германия (1890 г.). По нейна инициатива е свикана първата международна женска конференция 1907 г. След разцеплението на Германската социалдемократическа партия преминава към лявото крило, обявило се против националистическото движение на германския народ. По-късно участва в съюза “Спартак” и в създаването на ГКП. В периода 1920-1933 г. е депутат в Райхстага. Член е на Президиума на ИККИ от 1921 г. От 1925 г. е председател на Международната организация за подпомагане на революционерите.





1850 г.


Избрана от селските старейшини делегация е приета от извънредния султански комисар Али Риза паша. Въстаниците поставят искане за отстраняването на Видинския управител Зия паша, както и за "точното определяне на техните данъци за в бъдеще; отменяване на досегашния начин за събиране на същите от т. нар субаши и да се предават непосредствено на управителите; отстраняване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите".





1843 г.



Роден е Пьотър Паренсов - руски офицер, генерал от пехотата. През 1860 г. завършва Пажеския корпус в С. Петербург, а през 1867 г. Николаевската академия на Генералния щаб . През 1876 г. организира руското разузнаване на Балканите, разработва "Инструкция за работата на агентите". По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е един от ръководителите на руското разузнаване в Дунавската армия. Участва в боевете при Плевен и Ловеч. Министър на войната в първото българско правителство на Т. Бурмов (5 юли – 24 ноември 1879 г.) и в правителството на митрополит Климент (24 ноември 1879 г.-24 март1980 г.). През 1880 г. е отзован от България, служи в руската армия. Автор е на книгата "Из миналото", в пет части (1901-1908 г.).





1841 г.



Англичанинът Томас Кук открива първата туристическа агенция.

Томас Кук първи оценява възможностите за стопанска дейност, които предоставя организирането на групови пътувания с железопътен транспорт. Той се регистрира като агент за провеждане на групови пътувания. На 5 юли 1841 г., със специално нает влак, той превозва от Лестър до Лафбъроу и обратно 570 участници в конгреса на трезвениците с осигурен оркестър за пътуването и закуска и развлечения след пристигането. През 1845 г. организира и първото по-продължително пътуване с комбиниран билет. Томас Кук издава първия “Пътеводител”, а по-късно и вестник “Екскурзиант”. Той убеждава собствениците на частни паркове и замъци да осигурят достъп на туристите до владенията си. Кук организира и първите туристически пътувания зад граница - за изложението в Париж, а от 1856 г. - редовно и в други европейски страни по ЖП маршрута Харуич - Брюксел - Кьолн - Франкфурт - Баден Баден - Страсбург - Париж - Хавър - Саутхямптън. През 50-60-те години на ХIХ век Томас Кук организира тематични познавателни екскурзии и вечерни излети на заетите през деня хора. За посещението на поредното Лондонско изложение той въвежда комбинираните ваучери за пътуване и пребиваване.

За организираните пътувания за Парижкото изложение през 1867 г. за първи път е въведен хотелският ваучер. Кук въвежда и международния бланков билет, чието предимство е, че дава възможност на туриста да прекъсва пътуването и да прави промени в маршрута без особени формалности. Организирани са пътувания до Египет и Палестина, а през 1872 г. и първото околосветско пътуване.





1832 г.



Роден е Павел Чистяков - руски педагог и живописец. В периода 1849-1861 г. учи в Художествената академия при В. П. Басин, след което осем години специализира в художествените академии в Париж и Рим. През 1860-1864 г. преподава в Рисувалното училище на Петербургското дружество за поощряване на художниците. От 1872 г. преподава в Петербургската художествена академия. Ученици на Чистяков са В. М. Васнецов, М. А. Врубел, В. Д. Поленов, Е. И. Репин, В. А. Серов, В. И. Суриков.





1811 г.



В резултат на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Венецуела получава независимост.





1770 г.



Започва битката между руската флота и османците в района на Чесменския залив (между о. Хиос и малоазийския бряг). Това е най-голямата морска битка по време на войната от 1768-1774 г. Отряд от 9 руски кораба, командвани от адмирал Григорий Спиридов и от Фьодор Орлов, унищожава турската флота край черноморската крепост Чесма. Победата позволява на руския флот да блокира Дарданелите и да превземе редица острови от Архипелага.

Войната между Русия и Турция се води за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руските войски превземат Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руския експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турския флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1717 г. руските войски превземат Крим, който окончателно влиза в състава на Руската империя. През 1774 г. руски части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина. В кампаниите от 1773-1774 г. се отличава А. В. Суворов. Войната завършва с Кючюккайнарджанския мирен договор (1774 г.). Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.





1439 г.


Във Флоренция е обявена унията между Римокатолическата църква и Византия. Според Флорентинската уния Православната църква се присъединява към Римокатолическата, като признава филиоквистичния догмат и върховенството на папата в християнския свят. Унията предизвиква недоволство сред православните в християнския Изток.





1413 г.



В битка при с. Чамурли, многобройната армия на Мехмед I (на снимката) разгромява войските на своя брат Муса, който загива. Балканските народи приемат победата на Мехмед І (1413–1421 г.) като край на насилието, но тя слага край и на политическата криза в османската държава. Общата борба на християни и мюсюлмани срещу разбойническото управление на Муса Челеби е обективна необходимост, но нейният краен резултат стабилизира османската власт на Балканите и открива нова интензивна фаза на експанзията в Европа.

Муса Челеби е син на султан Баязид I. Пленен заедно с баща си в битката при анкара (1402 г.) остава в монголски плен до 1405 г. През 1405 г. връща тялото на Баязид в Бурса и го погребва, а след това се включва в османската гражданска война на страната на Мехмед. През 1409/1410 г. Муса преминава на европейска територия. Силно антиаристократичните му виждания го превръщат в обединителна фигура за християнската и мюсюлманската рая, подкрепян тайно от византийския император Мануил II Палеолог и от влашкия воевода Мирчо стари и сръбския депот Стефан Лазаревич. Начело на армията си (включваща тюркски племенни опълчения, българи, власи, сърби), поставил мюсюлманския шейх Бедреддин Симави, който проповядвал религиозна търпимост и толерантност. През 1411 г. побеждава и убива брат си Сюлейман и се провъзгласява за владетел на Румелия. Скъсва споразуменията с доскорошните си съюзници и с Мехмед и започва военни действия срещу всички, вследствие от което Балканите са опустошени от подчинените нему туркмени. През 1413 г. срещу Муса се организира коалиция, в която на страната на Мехмед влизат както Византия, Сърбия, Влашко и българската аристокрация, така и независимите османски областни управители. На 5 юли 1413 г. Обединените им сили разбиват Муса в битката при Чамурли, а него убиват.

http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА ЗА 5 ЮЛИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди