изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-23 @ 22:21 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1903 г. - Американската автомобилна компания “Форд” пуска в продажба първия си автомобил – модел А. През 1903 г. Хенри Форд създава “Форд мотор”, от което прави най-голямото предприятие за производство на автомобили в света – със 75 000 работника, които от 1914 г. участват в печалбите на предприятието. 1908 г. - в Османскат империя е извършен младотурският преврат. 1941 г. - По решение на задграничното бюро на БКП в Москва и с личното ръководство на Георги Димитров, от Москва започват своите излъчвания Народните радиостанции “Христо Ботев” и “Народен глас”.





2016 г.

Две експлозии, дело на атентатори-самоубийци, разтърсиха масова протестна акция на шиитската общност на хазереите в афганистанската столица Кабул, убивайки най-малко 80 души и ранявайки 230 други. Отговорност за атентата пое групировката "Ислямска държава"

2015 г.

Италианските власти блокират имущество на стойност 2 милиарда евро, собственост на калабрийска мафиотска групировка, действаща в хазартния сектор.

2015 г.

Телескопът Кеплер открива планетата Кеплер-452в и звезда, които приличат на нашата Земя и Слънце.

2014 г.

Министър-председателят Пламен Орешарски депозира в деловодството на Народното събрание оставката на правителството си.

2014 г.

При аварийно кацане на самолет ATR 72 на TransAsia Airways на Пенху (Пескадорски острови) в южната част на Тайванския пролив загиват 47 човека.

2012 г.

В резултат от серия взривове в Ирак загиват над 110 човека, а ранените са над 275.

2011 г.

На световния шампионат по водни спортове в Шанхай руският отбор по синхронно плуване завоюва всичките седем златни медала, с което поставя нов световен рекорд.

2004 г.

По разпореждане на главния прокурор Никола Филчев Върховната касационна прокуратура образува следствено дело срещу “синода на Инокентий” и го възлага на Националното следствие. Обвиненията са по член 206 и 274 от Наказателния кодекс за незаконно владеене на чуждо имущество, самоволно действие и самоуправство – за обсебване на църковно имущество и вещи, принадлежащи на Православната църква, както и за използване на идентични наименования с тези на Българската православна църква – име, печат и документи.
През 2004 г. Българската православна църква иска съдействието на Прокуратурата да бъдат отстранени действията на отцепниците. Патриарх Максим призовава чрез нотариални покани всички отделили се да освободят храмовете, да се покаят и да се върнат в лоното на Църквата. Разколниците игнорират поканата доброволно да освободят заетите от тях имоти в определения от закона срок. На 22 юли 2004 г. Прокуратурата взема решение свещениците, окупирали близо 250 храма, параклиси и манастири, да бъдат изведени насила. С прокурорско разпореждане полицията започва акция в цялата страна за отстраняването на свещениците на Инокентий. До третия ден всички окупирани храмове в столицата са запечатани и предадени на свещеници от БПЦ. Предаването на по-голямата част на църковните имоти в страната става без сътресения, но петдесетина свещеника в 30 църкви оказват съпротива. В някои от тях органите на реда насилствено извличат барикадиралите се свещеници и миряни. Някои от неподчинилите се са откарани в полицията, на други е нуоказана медицинска помощ. Полицията запечатва и свещоливницата в столичния квартал "Илиянци". Пред храмовете в София и страната е поставена полицейска охрана и се прави опис на документи и имущество. До третия ден единствено църквите в Банско и Разлог остават във владение на “алтернативния синод”. Подкрепяни от кметовете на двата града, свещениците отказват да предадат ключовете на полицията и следователите.

2002 г.



Умира актрисата Катя Паскалева (1945 - 2002). Родена е на 18 септември 1945 г. Завършва НАТФИЗ, специалност "Актьорско майсторство". Играе във филмите "Козият рог", "Краят на песента", "Иван Кондарев", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Матриархат", "Вилна зона", "Катина", "Памет", "Спирка за непознати", "Мълчанието" и др. Роли в театъра: Албена в "Албена" от Йовков, Розалинда в "Както ви харесва" от Шекспир, Нина Заречная в "Чайка" от Чехов, Мег в "Рожден ден" и Сара в "Любовникът" от Харолд Пинтър, Йохана в "Сватба" от Елиас Канети, Вела във "Вампир" от Антон Страшимиров, Мадлен в "Амеде" от Йонеско и др. Носителка е на наградите "Фемина" за най-добра женска роля в Брюксел, актриса на годината в Панама, за най-добра женска роля на Международния фестивал в Карлови Вари; "Златна роза" (колективна) за филмите "Вилна зона" и "Иван Кондарев"; две награди за женска роля на годината на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) и Съюза на артистите в България (САБ).





1998 г.



На полуостров Камчатка се активизира най-големият вулкан в Евразия – Ключевският, изригвал за последен път през 1994 г.





1997 г.



Швейцария оповестява списък с над 2000 притежатели на сметки, открити в швейцарски банки до 1945 г.





1990 г.



С многохилядно шествие мумията на Георги Димитров е пренесена от Мавзолея, изграден специално за нея до Централните софийски гробища, където тялото е препогребано.

Георги Димитров умира на 2 юли 1949 г. в курортното градче Барвиха (СССР), откъдето тленните му останки са пренесени в България и поставени в специално изграден за него мавзолей в центъра на столицата. По личното желание на близките му те са извадени от мавзолея и са погребани в Софийските централни гробища.





1974 г.



Гръцката военна хунта поканва Константинос Караманлис да се завърне от изгнание и да състави правителство.

Константинос Караманлис е гръцки политик. Роден е в с. Проти, окръг Серес, област Източна Македония и Тракия. Баща му е участник в борбата за освобождение на Гърция. Учи в Неа Зихни и Серес. През 1929 г. завършва право в Атинския университет и започва адвокатска практика в Серес. През 1935 г. е избран за депутат от Народната партия. След преврата на генерал Метаксас (4 август 1936 г.) напуска депутатското си място в знак на протест и се завръща към адвокатската си практика. През 1941 г. се установява в Атина, работи като адвокат. След германската инвазия в Гърция напуска страната и емигрира в Близкия Изток. Завръща се през 1944 г. и отново се включва в политическия живот на страната. В първите следвоенни избори (1946 г.) отново е избран за депутат.

През 1951 г. участва в опитите за създаване на коалиция, способна да се справи с кризата в гръцкия политически живот. Влиза в партията “Гръцки сбор” на Александрос Папагос. След смъртта на Папагос (1955 г.) съставя правителство и става министър-председател на Гърция. Същата година основава партията Национален радикален съюз.

В периода 1956 – 1963 г. е министър-председател последователно три пъти, след предсрочните избори (1956 г., 1958 г., 1961 г.). Едни от големите му успехи са извоюване на независимостта на Република Кипър (1959 г.) и подписване на споразумение за кооптиране към Европейската икономическа общност (юли 1961 г.). През юни 1961 г. подава оставка, поради разногласия с крал Павел. На изборите през ноември 1963 г. партията му губи и Караманлис напуска страната.

В периода 1963 – 1974 г. Карамналис живее в Париж, Франция. Наблюдава от близо ставащото в Гърция. Осъжда остро военният преврат през 1967 г., а след това и политиката на хунтата в свои политически послания (1969 г., 1973 г.).

Завръща се в Гърция през юли 1974 г., след падането на хунтата. Октомври същата година основава партията Нова демокрация. На изборите през ноември 1974 г. партията печели мнозинство и Караманлис става министър-председател. Успеха е повторен и през 1977 г. В този период основната му политическа линия е твърдо ориентирана към създаването на обединена Европа. На 28 май 1979 г. Гърция се присъединява към Европейската общност.

На президентските избори през 1980 г. е избран за президент на Гърция. През 1985 г. се отказва от президентските си правомощия, след като партията му не го подкрепя за втори мандат. В периода 1985 – 1990 г. не участва в политическия живот на страната. Отново участва в президентските избори през 1990 г. Избран е за президент на страната. Изкарва целия си мандат.





1952 г.



В Египет избухва юлската революция, извършена с военен преврат от тайната организация "Свободни офицери" начело с Гамал Абдел Насър. Крал Фарук I е принуден да напусне страната, след като завещава престола на седеммесечния си син. Властта практически преминава в ръцете на военните. Изграждат се нови държавни институции, провеждат се социални и икономически реформи, започват преговори с Великобритания за извеждане на британските военни части от базата в зоната на Суецкия канал. Споразумението за евакуацията на британските части е подписано през 1954 г.





1951 г.



Умира Анри Филип Петен – френски офицер, държавник и политически деец, маршал (1918 г.). Петен е роден на 24 април 1856 г. Член е на Френската академия (1929 г., изключен през 1945 г.). Завършва военното училище "Сен Сир" през 1878 г. и офицерска школа през 1888 г. През Първата световна война е командир на пехотна бригада, на корпус, от май 1915 г. е командващ френската армия; през 1916 г. командва групата армии "Център", а от май 1917 г. е главнокомандващ френската армия в Европа. Заместник-председател е на висшия военен съвет и е генерален инспектор на армията (1920-1931 г.). През 1934 г. е военен министър на Франция. През 1939-1940 г. е посланик в Испания. От 17 май 1940 г. е заместник министър-председател. Подписва Компиенското примирие (1940 г.). В периода 1940-1944 г, възглавява колаборационисткия режим "Виши". Осъден е на смърт през 1945 г. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор.





1944 г.



В хода на Втората световна война Съветската армия освобождава концлагера в Майданек.

Майданек е нацистки концентрационен лагер (1941 - 1944) до гр. Люблин, Полша. В него са умъртвени около 1,5 милиона души (предимно евреи).





1942 г.


Разстрелян е Георги Иванов Минчев – политически деец. Роден е на 1 октомври 1907 г. в с. Медово, Старозагорско. След завършването на гимназия в родния си град заминава за Чехия. Там следва строително инженерство в Бърно. Председател е на дружеството на прогресивните студенти "В. Левски". Прекъсва следването си и заминава за Прага, където оглавява нелегалния партиен канал за СССР. През 1934 г. се завръща в България и става инструктор към ЦК на БКП. По същото време е избран и за член на Окръжния комитет на БКП в Стара Загора. Заловен е и осъден на 10 г. затвор. През 1941 г. е освободен. Става деловодител на ЦК и осъществява връзката му с окръжните партийни комитети. До февруари 1942 г. е член и на Централната военна комисия. Арестуван, осъден на смърт по процеса срещу Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (БРП).





1942 г.



Разстрелян е Никола Вапцаров – поет революционер, деец на работническото движение.

Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. На 4 март 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и впокследствие е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни". От 1941 г. е в редакционния комитет на в. "Технически глас" и е един от редакторите на в. "Литературен критик".





1942 г.


Разстрелян е Антон Иванов (А. И. Козинаров Богданов, Стареца) – политически деец, един от ръководителите на БКП.

Антон Иванов е роден на 26 октомври 1884 г. в Копривщица. Завършва флотската школа (огнярско училище) във Варна, след което се премества в София. Секретар е на Металоработническия съюз (1907–1919 г.), а след това и негов председател. Член е на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (БРСДП) (т. с.), Антон Иванов е избран в градското партийно ръководство през 1910 г. От 1918 г. до 1923 г. е секретар на Софийската партийна организация и на Окръжния комитет на БКП, член е на ЦК на партията и народен представител. Участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., но на 21 септември е арестуван. Освободен от затвора в края на 1925 г., Антон Иванов емигрира в СССР. Там е избран за член на Изпълкома на Профинтерна. От 1927 г. до 1931 г. работи към Задграничното бюро на ЦК на БКП във Виена. През 1931 г. се завръща в Москва и завършва Ленинската школа, след което преподава в Комунистическия университет за националните малцинства от Запада. Завежда Българския сектор на ИККИ. От 1935 г. е отговорен секретар на Задграничното бюро на ЦК на БКП. През 1940 г. се завръща в България, където и избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Антон Иванов е един от главните организатори на съпротивителното движение в България през 1941–1944 г. Арестуван е след провал на ЦК и Централната военна комисия.





1941 г.



По решение на задграничното бюро на БКП в Москва и с личното ръководство на Георги Димитров, от Москва започват своите излъчвания Народните радиостанции “Христо Ботев” и “Народен глас”. Те предават комунистически програми до 22 септември 1944 г. В тези предавания те призовават българския народ на въоръжена борба срещу т.нар. монархо-фашистка диктатура.





1934 г.



С посредничеството на Турция след кратки преговори в Анкара са възстановени българо-съветските дипломатически отношения.

На 7 юли 1879 г., една година след подписването на Санстефанския мирен договор, между България и Русия са установени дипломатически отношения.

През април 1909 г. Русия първа признава България за независима държава. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати. Една година по-късно отношения между България и СССР са възстановени. През март 1948 г. между Народна република България и СССР е подписан Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ. От 1949 г. България е член на Съвета за икономическа взаимопомощ, а от 1955 г. – участник във Варшавския договор.

През октомври 1991 г. на официално посещение в РСФСР е президента на България Жельо Желев, по време на което той обявява признаването на Русия за самостоятелна и независима държава, и установяването на дипломатически отношения между двете страни.





1914 г.



Русия отправя към България предложение за съюз в избухналата на 15 юли Първа световна война. Предложението е отхвърлено с мотив за неутралитет.





1914 г.


След убийството на Франц Фердинанд и в Сараево, Австро-Унгария връчва ултиматум на сръбското правителство. На 28 юни 1914 г. австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му са убити в Сараево от сръбския студент Гаврило Принцип, член на тайното националистическо движение “Млада Босна”, борещо се срещу австро-унгарското господство в Босна и Херциговина. Атентаторите са подпомогнати от сръбската терористична организация, известна като ”Черната ръка”, и поради тази причина австрийците обвиняват сръбското правителство, че е в основата на заговора. Убийството довежда до съдебни процеси и екзекуции на много сърби, живеещи в Босна. Гаврило Принцип е твърде млад за смъртна присъда, той е затворен в крепостта Терезиенщад, където умира на 28 април 1918 г. от туберкулоза.

След връчването на ултиматумът кабинетът на Белград отказва да приеме искането за разследване на сръбската армия от австрийските следствени служби и на 28 юли е обявена война на Сърбия.

Сърбия е обвинена в съучастничество в Сараевския атентат. Предвид непосредствената опасност от австро-унгарско нападение и по съвета на Русия сръбското правителство приема всички искания, съдържащи се в австро-унгарския ултиматум, с изключение на искането за допускане на австро-унгарски органи на сръбска територия за разследване и „потушаване на превратаджийското движение". Под влияние на Германия австро-унгарското правителство пренебрегва всички посреднически акции на международната дипломация и на 28 юли 1914 г. обявява война на Сърбия.





1908 г.



В Османската империя е извършен младотурският преврат.

След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) противоречията в Османската империя се изострят и младотурците започват борба срещу султан Абдул Хамид II. Те търсят взаимодействие с революционни организации на поробените народи – ВМРО, Дашнакцутюн (арменска революционна организация) и др. На конгрес в Париж, проведен между 27 и 29 декември 1907 г., приемат четническата борба и всеобщото въстание като основни методи за действие. Комитетът “Обединение и напредък” предприема акция, за да укрепи вътрешното положение в империята и да предотврати намесата на Великите сили след срещата на руския цар и английския крал в Ревел (юни 1908 г.). Албанския майор Ахмед Ниязи от гарнизона в Ресен извежда батальона си в планината на 3 юли 1908 г. и започва четническа борба срещу султана. Частите на III армия (Битоля) и II армия (Одрин) отказват да се подчиняват на властите. Към младотурците се присъединяват и изпратените от Анадола войски. През нощта на 23 срещу 24 юли Абдул Хамид II, остава без подкрепата на армията, обявява, че ще се проведат парламентарни избори, и възстановява конституцията от 1876 г. Успехът на революцията е посрещнат с удовлетворение от народите в империята, но на 12 юли 1909 г. реакционните сили извършват контрапреврат и започват терор срещу младотурците. Метежът е потушен с помощта на армията в Македония и Тракия и български революционни чети на ВМОРО. Формирана е т. нар. походна армия с командващ Мехмед Шевкет паша и началник-щаб Мустафа Кемал паша (бъдещия Ататюрк). В армията участват и български революционни чети. Столицата е овладяна на 26 април 1909 г. и султан Абдул Хамид II е детрониран. Султан става Мехмед V.





1903 г.



Американската автомобилна компания “Форд” пуска в продажба първия си автомобил – модел А. През 1903 г. Хенри Форд създава “Форд мотор”, от което прави най-голямото предприятие за производство на автомобили в света – със 75 000 работника, които от 1914 г. участват в печалбите на предприятието.





1895 г.


Свещеник Епифаний Шанов е ръкоположен за Ливийски епископ на Католическата българска църква от източен обряд (униати) със седалище в Солун.

През епископстването на Епифаний Шанов броят на българските католици в Македония достига до 12 000 души, които разполагат с 30 черкви, обслужвани от 46 свещеници, и 28 училища, в които се учат деца от 32 селища. След Балканската война (1912-1913 г.) българските католици от Солунско, Ениджевардарско, Гевгелийско, Битолско и най-вече от Кукушко напускат родните си места и се установяват в България – главно в София, Пловдив, Бургаско и Петричко. В Струмишко и Гевгелийско остават около 2 000 души. Значителен брой остават и в Солунско. Самият епископ Епифаний Шанов е прогонен от Солун заради неговите пробългарски чувства и заточен на гръцкия о. Трикери. Дошлите в България католици основават свое братство, наречено "Македонска католическа лига".





1888 г.



Роден е Реймънд Чандлър – американски писател, автор на криминални романи, един от вдъхновителите на “твърдата школа” в жанра. През 1905 г. завършва колежа в Дълич, Англия, и продължава образованието си във Франция и Германия. След завръщането си в Англия работи в Адмиралтейството, учителства, работи като журналист (сътрудничи на “Уестминстър Газет” и “Академи”). След 1912 г. заминава за САЩ, където работи в една фирма в Сент Луис, а след това – в Сан Франциско. По време на Първата световна война се записва като доброволец в полка “Гордън Хайландърс”, Канада, с който участва в боевете във Франция; удостоен е с 2 медала за храброст. През 1919 г. се завръща в САЩ, където без успех се опитва да започне собствен бизнес. Започва да пише. Първият му криминален разказ – “Изнудвачите не стрелят”, е публикуван в сп. “Блек Маси” (1933 г.). Първия си криминален роман – “Големият сън”, издава през 1939 г. Автор е на “Сбогом, моя красавице” (1940 г.), “Високият прозорец” (1942 г.), “Жената в езерото” (1943 г.), “Сестричката” (1949 г.), “Дългото сбогуване” (1953 г., награда “Едгар Алан По”) и “Насрещна игра” (1958 г.). Незавършен остава романът “Загадката на Пудъл Спрингс”. Реймънд Чандлър умира на 26 март 1959 г.





1877 г.



По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) части от Предния отряд на руската армия освобождават Калофер.





1865 г.


Американецът Уилям Бут създава религиозно движение, прераснало по-късно в Армията на спасението.





1674 г.


Умира Петър Парчевич – католически духовник, борец за освобождението на българския народ от османско владичество. Роден е около 1612 г. в Чипровец (днес Чипровци), област Монтана. Получава образованието си в Италия и става доктор по каноническо право и теология. През 1644 г. е назначен за секретар на марцианополския архиепископ във Влашко. В това си качество той имал възможност да обикаля и българските земи. През 1648 г. е натоварен с мисия до полския крал Владислав IV, за да го помоли да окаже помощ на българите в борбата им против османското владичество. Последвали още две негови мисии до Варшава (1650 г. и 1672 г.), при които посещава още и Виена и Венеция с цел да спечели подкрепата им за българската кауза. Междувременно през 1656 г. е ръкоположен за марцианополски архиепископ, след което посещава папа Климент Х. Като висш католически мисионер Петър Парчевич е изпратил многобройни доклади до Рим, в които съобщава факти за положението на българския народ в средата на XVII в. Установява контакти и с Богдан Хмелницки, чрез когото се опитва да спечели съдействието и на Русия.



306 г.


Константин І е обявен от римските легиони за император на Източната Римска империя.

http://focus-news.net/
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди