изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 23:59 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  [image1_left]  811 г. - В нощта на 25 срещу 26 юли българите предвождани от хан Крум нанасят пълен погром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход. В сражението загива византийския император Никифор І Геник заедно със своите военачалници.

На 25 юли в България

811 г.
В нощта на 25 срещу 26 юли българите предвождани от хан Крум нанасят пълен погром на византийската войска в сражението при Върбишкия проход. В сражението загива византийския император Никифор І Геник заедно със своите военачалници. След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа. Победата при Върбишкия проход е един от най-големите върхове на българското военно изкуство през средните векове. България става достоен противник на могъщата Византийска империя.
Хан Крум е български владетел, заемал българския престол от 803 г. до 814 г., считан за родоначалник на нова ханска династия.
Първоначално Хан Крум води политика на мир с Византия и насочва своето внимание към северозападните граници на българската държава, които са застрашени от франките. През 805 г. се възползва от тяхната победа над аварите и успява да включи в пределите на България източната част от държавата им. Разширяването на българските владения на запад предизвиква сериозно безпокойство в Цариград и през 807 г. император Никифор I Геник предприема поход, като стига с войските си до Одрин. Възползван от нарушаването на добросъседските отношения, Крум на свой ред потегля на юг. През 808 г. се насочва по долината на река Струма и разгромява посрещналите го тук византийски войски, а през 809 г. превзема Сердика (днешна София).
През късната пролет на 811 г. Никифор I Геник замисля поход срещу България. През юли 811 г. византийският император нахлува в пределите на България с голяма войска. При граничната крепост Маркела е посрещнат от пратеници на хан Крум с мирно предложение. Никифор I Геник отхвърля предложения мир и на 11 юли същата година преминава от юг през източно-старопланинските проходи, като разбива българския отряд, охраняващ граничните теснини. По нареждане на хан Крум българската войска се оттегля в планината. Три дни по-късно стига до столицата Плиска и войската му я превзема, опожарява и избива част от мирното й население, включително жени, деца и старци. Византийският император взема със себе си съкровищата на българския владетел. Пратеничество на хан Крум отново идва при Никифор I Геник с предложение за сключване на мирен договор, но василевсът го отхвърля. Никифор поема обратно към Константинопол. По пътя византийската войска ограбва и опустошава българските земи.
Хан Крум успява да организира голяма войска и да привлече на помощ аварите. Българският владетел привлича на своя страна и славянските племена, като “въоръжил по мъжки и жените”.
На връщане Никифор минава през Върбишкия проход в Стара планина, където рано призори на 26 юли попада в засадата на българските войски, които предприемат изненадваща атака срещу армията му, обкръжават я и я разгромяват напълно. В сражението загиват самият император Никифор I Геник и голяма част от придружаващите го пълководци. След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа.
Победата при Върбишкия проход е един от най-големите върхове на българското военно изкуство през средните векове. България става достоен противник на могъщата Византийска империя.
През следващата година българският хан предприема нови действия против Византия. Тъй като не разполага с достатъчно сили, за да се разправи окончателно с нея, той предлага на новия византийски император Михаил I Рангаве мир, като за целта бъде възобновен мирният договор, сключен през 716 г. между Тервел и Теодосий. От Цариград последва отказ. Византийският владетел потегля на поход против България, но при Версиникия, близо до Одрин, неговите войски претърпяват поражение (22 юни 813 г.). Загубата на битката при Версиникия довежда до свалянето на Михаил I Рангаве от престола. На 11 юли 813 г. за византийски император е коронован Лъв V Арменец (813-820 г.).
На 18 юли 813 г. хан Крум е пред стените на Константинопол, където извършва жертвоприношения на хора и животни; потапя нозете си в морето и поръсва войниците с вода. Като условие за прекратяване на военните действия хан Крум поставя следните искания: да забие копието си в Златните врата на Константинопол, да получи копринени одежди и злато и да му бъдат предадени отбрани девойки като наложници. Между двамата владетели е уговорена среща за подписване на мирен договор. Намерението на византийците е по време на тази среща българският владетел да бъде отстранен по вероломен начин. В организирания заговор загива кавхан Иратаис, а в плен попадат неговите зет и внук. В отговор хан Крум опожарява цялата околност заедно с къщи, църкви, манастири и крепостите от Абидос до Адрианопол. Изселени са близо 10 000 военнопленници, между които и бъдещият император Василий I. Избити са много духовници, включително и епископи. Превзети са градовете Теодоропул, Студион, Дидимотика, Аркадиопол, Скутарион и други. За обсадата на Константинопол хан Крум организира 30 000-на облечена в ризници армия и обсадна техника, натоварена на 5000 коли и теглена от 10 000 вола. На 14 април 814 г. хан Крум умира от вътрешен кръвоизлив.
По отношение на "Крумовото законодателство" в по-новите изследвания се изказва тезата, че съобщението се отнася за разпоредби на върховната власт във връзка със заздравяване на дисциплината, а не за наличие на законодателство. За запис на българско обичайно право не става дума и в "Отговорите на папа Николай I".

1842 г.
Георги Раковски е изпратен от Букурещ в Браила. Малко по-късно гръцкият посланик в Букурещ Константин Ризос отбелязва в писмо до пълномощния министър в Цариград: "Моля вземете необходимата грижа, за да не пострада нещастникът (Георги Македон)... Той е млад, образован и красноречив и разбира се ще Ви спечели симпатиите... Понеже изпращането на Македон в Гърция може да е неизгодно за гръцкото правителство, добре би било той да замине за известно време за някоя европейска страна. Баща му е състоятелен и има и други роднини, които биха могли да го издържат."
Първият идеолог на националното революционно движение Георги Раковски е роден в Котел. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва и с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила Раковски подготвя масово въоръжено нахлуване в България – Браилските бунтове от 1841-1843 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, Раковски се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт и понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция - Марсилия. Тук Раковски престоява година и половина. След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, се връща в Котел през 1844 г., но вече не като Съби Стойков Събев, а като Георги Раковски. През януари 1845 г. той и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 години в затвора. По време на Кримската война от 1853-1856 г. Раковски си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. След това организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. Около Преслав обаче узнава за неблагоприятния за русите обрат във войната и за тяхното изтегляне от България и разпуска четата и се прибира в Котел. Там се укрива 4 месеца и в навечерието на 1855 г. тайно се прехвърля във Влашко. След сключването на Парижкия мирен договор през 1856 г. Раковски заминава за Нови Сад, където започва да издава в. "Българска дневница", книгата "Предвестник Горскаго пътника", първия брой на в. "Дунавски лебед" и поемата "Горски пътник". През 1857 г. е изгонен от Нови Сад по искане на турските власти и живее в Галац и Яш, а от 1858 г.- в Одеса. Там Раковски се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на Съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство през 1863 г. Раковски основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866 г. и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си той работи за осъществяване на революционните си планове. Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са преместени в Котел, а през 1981 г. в Мавзолея на Раковски и Музей на възрожденците в същия град.

1862 г.
Във Варна тържествено е осветена сградата на Българското централно училище с главен учител Сава Доброплодни.
Сава Илиев Доброплодни (1820-1894 г.) е роден в Сливен в семейството на учителите Илия и Трендафила Славови. Учи в Котел и завършва гръцкото училище в Куручешме, Цариград. Основател е на първото класно девическо училище в България през 1856 г. в Шумен. Учителства във Варна (1862-1864 г.), Тулча (1864-1869 г.), Силистра (1870-1872 г.), Кюстенджа (1872-1875 г.). От 14 септември 1878 г. до 1 февруари 1881 г. година е член-секретар и председател на Варненския окръжен съвет. След това отново е учител и окръжен училищен инспектор във Варна и Разград.

1864 г.
В Цариград започва да излиза в. "Турция". Редактор на вестника, който има проправителствен характер, е Никола Генович. В уводна статия в първия брой издателите на вестника отбелязват: "Ний ще подложим с голяма грижа (нашият вестник) да служи за мирът и много далеч да раздухвами огънят на несъгласието, ний ще съветувами секоги братството и съгласието помежду дечата на същият баща, султана!... И колкото повече ще съветувами от една страна идеите на общенародната наредба, толкова повече от друга ще блъсками революционернити и безнравствени идеи. Таквази е без никаква скришна мисъл нашата програма."
Никола Генович е роден в Свищов. Той е цензор по печата в Цариград до 1878 г. След Освобождението става служител в Българското дипломатическо агентство в столицата на Османската империя (1879–1886 г.).

1869 г.
В Букурещ започва да излиза вестникът на Добродетелната дружина - "Отечество". Редактор е Пандели Кисимов, а мотото на вестника е "Работи и се надявай!"
Пандели (Пантелей) Кисимов е роден в Търново през 1832 г. Той е български общественик, публицист и писател. Превежда от гръцки език и сътрудничи на “Цариградски вестник” (1953 г.), в. “България”, сп. “Български книжици”. Участва във въстанието на капитан Дядо Никола, през 1862 г. емигрира и 10 години живее в Букурещ и Болград. Той е един от основателите на БТЦК, привърженик е на дуализма. Сътрудничи на в. “Народност”, “Българска пчела” и “Дунавска зора”. От 1869 г. редактира в. “Отечество”, свързан с партията на “старите”. Връща се в Търново през 1872 г., пътува из страната, занимава се с рударство, пише дописки и статии, превежда от румънски език. След Освобождението работи като съдебен служител в Търново и София. Репресиран е по време на Стамболовия режим. Неговите идейни позиции, грешки и пристрастия са разкрити най-пълно в книгата “Исторически работи. Моите спомени” (ч. I-IV, 1897-1903 г.).

1870 г.
В Браила започва първото годишно отчетно събрание на Българското книжовно дружество (БКД).
Българското книжовно дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. То си поставя широки научни и патриотични цели, с които се стреми не само да подтиква развитието на научната мисъл на българската интелигенция, но и да оказва положително въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. Инициативата за неговото създаване среща симпатиите на българската революционна емиграция в Румъния и особено на В. Левски, Л. Каравелов и Хр. Ботев. На първото Общо събрание е приет устав на БКД, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. М. Дринов. Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) временно прекратява своята дейност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо събрание на БКД, което взема решение за неговото преместване в София. Тук княжеското правителство отпуска на БКД ежегодна субсидия. През 1884 г. е приет нов устав на БКД, според който то фактически се превръща в академия. За осъществяване на научния му живот се създават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. Членовете му са почетни, редовни и дописни. От 1898 г. негов председател е Ив. Евстратиев Гешов. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", а от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството започва да издава "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини". На 6 март 1911 г. дружеството се преименува в Българска академия на науките.

1872 г.
Издаването на в. "Македония" е прекратено окончателно заради статията на Петко Р. Славейков "Двете власти и касти".
Петко Р. Славейков започва да издава в Цариград в. "Македония" на 3 декември 1866 г. В седми брой на вестника програмата на "Македония" е формулирана така: "С издаванието на този вестник за народа желанието и намерението ни е само новини да известявами, но доколкото можем да ся мъчим, за да всейваме в народнийт дух начала нравствено-политически, да ся грижим да го предупазями от злонамерени внушения и гибелни за него чужди влияния и да гледами да образувами в него обществено мнение. При това още да защитавами правдините на народа си и да отговарями срещу клеветите и ухищренията на недоброжелателите му..." В. "Македония" е спиран пет пъти от турската цензура.

1878 г.
В Пловдив излиза първи брой на в. "Марица", първият български вестник след Освобождението, издаван от Христо Г. Данов (до 6 септември 1885 г.).
В. “Марица" е неофициален орган на Временното руско управление в България. По-късно изразява интересите на Консервативната партия. Основател на вестника е Т. Бурмов, а негови редактори са Гр. Начович, Ив. Евстр. Гешов, Г. Груев, М. Маджаров, Ст. С. Бобчев и др. Сътрудничат му Д. К. Попов (Централния), Св. Миларов, проф. М. Дринов, Т. Икономов, Д. Бръзицов и др.

1885 г.
Провежда се заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в с. Дермендере (днес Първенец). В състава на Централния комитет (ЦК) влизат Захари Стоянов, отец Георги Тилев, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов. Заседанието е ориентирано към обединение на Княжеството с Областта и отлагане на въпроса за освобождение на Македония. Вместо революция е възприета идеята за военна акция.

1903 г.
Излиза последният брой на в. “Единство”. Първият брой на вестника е издаден на 3 април 1903 г. Заместен е от в. "Работническа борба", който е орган на Работническата социалдемократическа партия. Той е вестник на широките социалисти и на намиращия се под тяхно влияние Свободен общ работнически синдикален съюз. Излиза в София от 1903 г. до 1908 г. Негови редактори са д-р П. Джидров, Я. Сакъзов, Кр. Станчев и др. По-късно е заместен от в. "Работническа България" (1909–1911 г.).

1924 г.
В София излиза първия брой на вестник "Оранжево знаме". Той е продължител на в. "Народовластие", издаван в периода от 17 до 24 юли 1924 г.
Вестник "Оранжево знаме" е печатен орган на сдружените земеделци и е орган на левите сили в БЗНС след държавния преврат на 9 юни 1923 г. Главен редактор е Д. Н. Грънчаров. Последният брой на вестника излиза на 26 август 1924 г. Заместен е от в. "Народно знаме" (издаван в периода 26 септември 1924 г. – 19 февруари 1925 г.).

1928 г.
Завършва Седмия редовен конгрес на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), който се провежда от 21 до 25 юли в с. Крупник (днес Тодорова почивка), Горничевска околия, под председателството на Ив. Караджов. В конгреса участват 18 делегати представляващи: Скопски (8 делегати), Сярски (1 делегат), Струмишки (4 делегати) и Пиринска Македония (5 делегати). Отсъстват Солунски (7 делегати) и Битолски (6 делегати) окръзи. Задграничното представителство го обявява за неуставен. Избран е Централен комитет (ЦК) в следния състав: Иван Михайлов, Страхил Развигоров и Иван Караджов. За членове на новото Задгранично представителство са назначени Й. Гюрков и М. Монев.

1928 г.
Чета от 33-ма души начело с Петър Шанданов, изпратена от Задграничното представителство (ръководен орган на Вътрешната македонска революционна организация – ВМРО) в София, заминава за Юндола за борба с привържениците на Иван Михайлов, но е разбита. През първата половина на август е разбита и втората чета на протогеровистите, водена отново от Петър Шанданов при с. Обидим край Банско.
Петър Димов Шанданов е роден на 4 юли 1895 г. в Охрид. Участник е във военния кръг “Звено”, свързва се с комунистите и като завеждащ Военния отдел на ІІ Въстаническа оперативна зона е сред организаторите на деветосептемврийския преврат през 1944 г. Умира през 1971 г. в София.

1934 г.
Излиза последният брой на вестник "Съзнание", печатен орган на Българския учителски съюз.
Вестникът излиза веднъж седмично в София от 14 август 1898 г. до 25 юли 1934 г., с прекъсване през 1917 г. Негов наследник е в. "Учителски другар" (13 март 1894 г. –16 юли 1898 г.). Редактори на вестника са Т. Г. Влайков, Ив. Коларов, Е. Марковски, М. Герасков, Ст. Руневски, Д. Негенцов, Гр. Чешмеджиев, Д. Казасов и др.

1935 г.
В Москва започва VII конгрес на Коминтерна. Приет е нов курс на борба срещу фашизма. Заложена е идеята за използване на т. нар. демократични и прогресивни сили от страна на комунистическите партии. Взема се решение за създаване на тракийска, македонска, добруджанска нация. За генерален секретар на Коминтерна е избран Георги Димитров.
Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г в с. Ковачевци, Радомирско. Той е български политик и държавник, деец на международното комунистическо движение. Член е на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) от 1902 г. През 1913 г. е избран за народен представител, а на следващата година – за съветник в столичната община. До 1923 г. е ръководител на Общия работнически синдикален съюз. В годините между 1919 г. и 1920 г. застава начело на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с Вълко Червенков ръководи Септемврийските бунтове от 1923 г. През 1929-1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 г. заедно с Б. Попов и В. Танев е арестуван и обвинен в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския процес, след който получава съветско гражданство и заминава за Москва. От 1935 г. до 1943 г. е генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-ият министър-председател на България (23 ноември 1946 г. – 02 юли 1949 г.). Умира на 2 юли 1949 г. Мумията му е поставена в мавзолей в гр. София, сринат до основи през септември 1999 г.

1936 г.
Създава се опозиционната група "Петнадесеторка" (Единен земеделски фронт), която включва земеделските групи извън БЗНС “Врабча 1” и се обявява в защита на парламентаризма. Тази формация временно обединява земеделци от крилото "Александър Стамболийски" ("Пладне"), групите "Селски глас" и "Орач". Началото й се поставя с подписването на Декларация-позив, изработена и подписана от 15 известни земеделски дейци, сред които Ал. Оббов, д-р Г. М. Димитров, Ст. Омарчевски, Ас. Стамболийски и др. Те се обявяват за народовластие, против единодействието с буржоазните партии, за самостоятелна дейност на БЗНС. Единният земеделски фронт прави опит да обедини всички земеделски партии и групи, но поради политически разногласия това не се осъществява. Петнадесеторката съществува само два-три месеца.

1946 г.
Правителството внася в Народното събрание законопроект за допитване до народа за премахване на монархията и за създаване на "народна демократична република". Още на първо четене законопроектът е единодушно приет с поименно гласуване на 244 народни представители (от заседанието поради болест или отпуски отсъстват 32-ма депутати).

1952 г.
ЦК на БКП изпраща строго поверително писмо до окръжните и околийските комитети на партията и до всички първични партийни организации, с което те се задължават да изключат от БКП "служителите на различни религии и религиозни секти - свещеници, ходжи и др.", тъй като "религията, чиито активни проводници и служители са те, е противоположна и враждебна на марксизма-ленинизма".

1955 г.
България подписва спогодба за културно сътрудничество с Корейската народнодемократична република (КНДР).
Корейската народнодемократична република е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров. На юг граничи с Южна Корея, с която до 1948 г. образуват една страна. На север граничи с Китай и Русия. Столицата е Пхенян, а населението на Северна Корея е едно от най-хомогенните в етнически и езиков аспект.

1956 г.
Българското Министерство на външните работи изпраща нота до легацията на Турската република в София, с която се констатира известен напредък в двустранните отношения и се заявява, че българското правителство "не вижда такива въпроси, които при добра воля, проявена и от двете страни, да не могат да бъдат разрешени чрез преки преговори, взаимно разбирателство и отстъпки". Предлага се сключване на редица конвенции, които ще създадат политическо доверие между двете страни. Българското правителство изявява готовност "да разгледа благосклонно въпроса за заминаването на български граждани от турски произход при свои близки, изселили се вече в Турция".

1992 г.
На летните олимпийски игри, проведени в Барселона (Испания) от 25 юли до 9 август, България заема 18-о място по брой на медалите, като печели 3 златни, 7 сребърни и 6 бронзови отличия.

1996 г.
След 5-годишно обсъждане Тридесет и седмото Народно Събрание приема Закон за националните символи и герба на България.

2000 г.
Парламентът обсъжда и приема отчета на правителството за стабилността през 1999 г. Всички парламентарни групи, без тези на БСП и новосформираната Български бизнес блок – Зелени (БББ-Зелени), подкрепят правителството. Несъгласието на тези две групи е свързано с позицията на българското правителство по войната в Косово.

2000 г.
Официално е обявено създаването на Г-100 (“Клуба на стоте”) от опозиционно мислещи и дискутиращи интелектуалци и икономисти, начело на които застава д-р Петър Дертлиев. Тази група се представя като кадрови потенциал за бъдещо управление.
Петър Антонов Дертлиев е роден на 7 април 1916 г. в с. Писарево, Ловешка област. През 1941 г. завършва медицина. През 1945 г. е назначен за асистент в катедрата по анатомия на Медицинския факултет. След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж. Заради опозиционната си дейност през 1946 г. е изпратен в лагер "Росица". Същата година е избран за народен представител във Великото народно събрание. На 1 юли 1948 г. с решение на президиума на Народното събрание е отнет депутатския имунитет на Дертлиев. Осъден е на 10 години затвор. Изпратен е в лагер "Венчан", след това два пъти в "Белене", в Плевенският затвор, в наказателното отделение и в затворът за рецидивисти в Пазарджик. От февруари 1957 г. работи в продължение на 7 години в тубдиспансера за деца в Трявна и в Перник. От 1963 г. до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинската академия. След 10 ноември 1989 г. е един от инициаторите за възстановяването на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ и за включването й в Съюза на демократичните сили /СДС/. Председател е на БСДП от възстановяването на БСДП на 26 ноември 1989 г. до смъртта си. През 1990 г. е депутат в Седмото Велико народно събрание, избран с листата на СДС. Кандидат е на СДС за президент на страната. БСП не приема кандидатурата с мотива, че Дертлиев е краен антикомунист. Подписва новата конституция на Република България и не одобрява бойкота на 39-те народни представители от СДС, напуснали парламента. Издава две автобиографична книги. Петър Дертлиев умира в края на 2000 г.

На 25 юли в света

1139 г.
Алфонсо I Енрикеш побеждава маврите в битката при Урик и се обявява за крал на Португалия. Тази година се приема за родоначална на Португалската държава. Алфонсо I Енрикеш, наречен още Завоевателя, е националният герой на страната.

1261 г.
Император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282 г.) завладява Константинопол и ликвидира Латинската империя, с което е възстановена Византия. Той сваля от престола и ослепява малолетния никейски император Йоан ІV Ласкарис, брат на българската царица Мария, което предопределя враждебните отношения с българите.
Михаил VІІІ Палеолог е роден през 1224 г. Той е византийски император от 1261 г. до 1282 г. Родоначалник е на последната византийска императорска династия на Палеолозите. Пълководец е при никейските императори Йоан Ватаци и Теодор II Ласкарис. С помощта на аристокрацията става регент на малолетния император Йоан IV Ласкарис, дадена му е титлата “деспот”, а от 1259 г. е съимператор. Спечелва две важни военни битки над епирския деспот Михаил II и над княза на Ахая (1259 г.). Освобождава византийската столица от латинците. На 15 август 1261 г. тържествено влиза в Константинопол. Коронясан е в църквата “Св. София”, с което възстановява Византийската империя. Търси сближаване с България (омъжва племенницата си Мария за българския цар Константин Асен). Чрез ловки дипломатически ходове спечелва татарския хан Ногай за съюзник срещу България. Малко преди смъртта си (11 декември 1282 г.) написва автобиография.

1878 г.
От Норвегия тръгва експедицията на Адолф Норденшелд., която успява да премине през Северния морски път и прави първата обиколка на азиатския континент.

1909
Французинът Луи Блерио първи пресича Ламанша по въздух с моноплана си от Кале до Дувър. Полетът му трае 37 минути.
Френският инженер Луи Блерио е роден на 1 юли 1872 г. Той е един от пионерите на авиацията, конструктор на самолети и пилот. Отначало започва да конструира летателни апарати с махащи крила (1900 г.). По-късно строи безмоторни и моторни самолети. През 1908 г. извършва непрекъснат полет от 14 км. През 1909 г. прелита пролива Ламанш, широк 42 км., което е първото прелитане над море.

1916 г.
В САЩ за първи път в света е използван противогаз при спасяването на 32 души, затрупани след експлозия в мина, близо до езерото Ери в щата Пенсилвания /1916 г./. Противогазът е патентован от Гарет Морган (1877-1963 г.) на 13 октомври 1914 г.

1943 г.
Италианският диктатор Бенито Мусолини е принуден да подаде оставка. Крал Виктор Емануел назначава маршал Бадолио за министър-председател на страната.
Бенито Мусолини е роден на 29 юли 1883 г. На 18 години той става учител. Емигрира в Швейцария, където учи френски език и се занимава със социалистическа дейност. Изгонен е за революционна пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически в. “Аванти”. Избухването на Първата световна война го отдалечава от официалния социализъм. Основава в. “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия се намесва, Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма, който по това време застрашава да парализира националния живот в Италия. След 2-години борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Той е министър-председател от 1922 г. до 1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерален секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

1946 г.
На атола Бикини САЩ извършват първия в света подводен ядрен опит.

1973 г.
Изстреляна е мисията “Марс 5”, която достига Марс през февруари 1974 г. и предоставила изображения от 22 орбитални обиколки.

1978 г.
В Ланкшир, Англия, е родено първото в света бебе в епруветка. Нейното име е Луиз Джой Браун.

1982 г.
Лидерът на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат подписва документ, който приема решението на ООН за правото на съществуване на Израел.
Страната Израел е разположена на брега на Средиземно море. Територията й е определена от резолюция на ООН от 1947 г. - 14.1 хиляди кв. км, а заедно с присъединените територии през арабско-израелските войни територията й е 21.9 хиляди кв. км.
Независимостта на Израел е провъзгласена на 14 май 1948 г. по решение на ООН. Територията на Палестина е разделена на еврейска и арабска държава. През 1948 г. и 1949 г. се води арабско-израелска война. През юни 1967 г. започва нова арабско-израелска война, в която Израел окупира територии от Египет, Сирия, Йордания и източната част на Йерусалим. През 1979 г. е подписано съглашение за мир между Египет и Израел и на Египет е върнат Синайският полуостров. През 1993 г. се подписва мирно съглашение с Организацията за освобождение на Палестина за автономия, през 1994 г. - съглашение за Газа и Йерихон, а през 2000 г. се водят преговори със Сирия за връщане на Голанските възвишения.

1995 г.
Босненският сръбски лидер Радован Караджич и неговият военен шеф Ратко Младич са обвинени в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството от трибунала на ООН.
Радован Караджич е роден на 19 юни 1945 г. в Петнийца, село близо до Шавник в планините на Черна гора. Премества се в Сараево през 1960 г. и завършва медицина в местния университет, със специалност психиатрия. Профилиран е в лекуването на паранои. Работи като психиатър на футболен отбор. През 1974 г. специализира една година медицина в Колумбийския университет в Ню Йорк. Той е бивш президент на босненските сърби. Радован Караджич е обвинен във всичките четири категории престъпления, преследвани от Хагския Трибунал - геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949 г.
На 25 юли са родени:

1016 г.
Казимир I Възстановител - полски княз (от 1038 г. или 1039 г.) от династията Пясти. Управлява в периода на упадък на централната власт и по време на широко антифеодално селско движение, като разчита на помощта на германския император Хенрих III. Води политика на обединение на полските земи. С подкрепата на Киевска Русия, с която сключва съюз (около 1039 г.), успява да си върне Мазовия през 1047 г. и Силезия през 1054 г. Укрепва независимостта на Полската църква от висшето германско духовенство. Казимир I Възстановител умира на 28 ноември 1058 г.

1878 г.
Стоян Стоянов Бъчваров - български драматичен артист, режисьор и основател на Варненския театър. В Народния театър - София постъпва през 1903 г. Работи и на други сцени (Русе, София, Варна). Неговата коронна роля е Лука (в "На дъното" от Горки). Играе с голям успех ролите: Телегин (във "Вуйчо Ваньо" от Чехов), Келемен (в "Приказка за вълка" от Молнар), Папа Брике (в "Този, който получава плесници" от Л. Андреев) и др. Бъчваров участва и в няколко игрални филма, сред които "Българи от старо време" (1945 г.), "Бойка" (1947 г.) и др. Умира на 6 януари 1949 г. в София.

1905 г.
Елиас Канети - австрийски писател. Роден е в България. Завършва естествени науки във Виена, защитава докторат по философия. През 1938 г. емигрира в Лондон през Париж. Завещава личната си библиотека (15 000 тома) и личния си архив с непубликувани лекции, ръкописи и писма на Централната библиотека в Цюрих. Автор е на гротескно-сатиричния роман “Заслепението” (1935 г.), на комедиите “Сватба” (1932 г.) и “Комедия на суетата” (1934 г.), на пиесата “Обречените” (1956 г.) и на сатиричното либрето “Маймунска опера” (1950 г.), на есеистичната книга “Масите и властта” (1960 г.; т. II излиза през 1973 г.), “Гласовете на Маракеш” (1967 г.), на есета върху кореспонденцията на Ф. Кафка “Другият процес” (1969 г.), книга със статии и разговори “Раздвоеното бъдеще” (1972 г.), на есеистичната книга “Власт и оцеляване” (1972 г.), на книга с характеристични скици “Подслушвачът” (1974 г.), есето “Професията на писателя” (1976 г.), биографичните книги “Спасеният език” (1977 г.) и “Факел в ухото” (1980 г.). Носител на литературните награда “Г. Бюхнер” (1972 г.), “Н. Закс” (1975 г.), “Г. Келер” (1977 г.). Получава и Нобелова награда за литература през 1981 г. Елиас Канети умира на 14 август 1994 г. в Цюрих, Швейцария.

1910 г.
Петър Иванов Стъпов - български писател. Завършва педагогическото училище в Шумен през 1930 г. Работи като учител в Търговище. В периода 1930-1942 г. развива активна читалищна дейност. Става финансов инспектор в София през 1942 г. и заема длъжността до 1944 г. От 1944 г. до 1945 г. е служител в Министерството на информацията. Петър Стъпов е драматург на Народния театър за селото (1951-1952 г.). От 1930 г. до 1941 г. в Търговище редактира изданията Угар”, “Обществена трибуна”, “Нови дни”, “Хоризонт”, “Напредък”, “Нова пчела”, “Подем”, “Провинциален журналист”. Сътрудничи на вестниците “Литературен глас”, “Литературен живот”, “Литературен критик”, “Заря”, “Жупел”, “Светлоструй”, на сп. “Изкуство и критика”, “Златорог” и др., както и на редица детски периодични издания. Стъпов е автор с многостранни творчески интереси - белетристика, хумор, публицистика. Най-значителните му изяви са в областта на историческата проза за възрастни и деца. Умира на 18 януари 1992 г. в София.

1929 г.
Василий Макарович Шушкин - руски писател, кинорежисьор и актьор. Завършва Режисьорския факултет на ВГИК през 1960 г. Започва да печата произведенията си от 1959 г. През 1963 г. публикува сборника с разкази “Селяни”. По негов сценарий е сниман филмът “Живее такъв момък” (1964 г.). Снима се във филмите: “Двамата Фьодоровци”, “Искам думата” (1967 г.), “Те се сражаваха за родината” (1975 г.) и др. Василий Макарович Шушкин умира на 2 октомври 1974 г. Погребан е в Москва.

1930 г.
Атанас Василев Славов - български писател и поет. До 1941 г. учи в Американското училище в София. По време на Втората световна война семейството му е евакуирано в Сливен. В края на 1944 г. се завръща в София, където завършва гимназия и английска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1953 г. От 1961 г. до 1971 г. е преподавател по английска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Защитава дисертация на тема “Функции на ритъма в художествената стихова реч” през 1965 г. В периода 1966-1976 г. работи в Института за изкуствознание при БАН. Атанас Славов е изпълнителен секретар на научния проект “Основни насоки на световната култура до 2000” към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-1976 г.). Във връзка с този проект заминава за САЩ, където работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк (1975-1976 г.). Работи на свободна практика и като диктор към радио “Свободна Европа” (1978 г.) и Би Би Си (Лондон) през 1978 г. Изследва проблемите на източноевропейските култури към центъра “Уудроу Уилсън” във Вашингтон през 1979 г. Инструктор е по български език в Държавния департамент във Вашингтон (1980-1983 г.) и в Центъра за езикови и научни изследвания в Мериленд (1983 г.). Радиосценарист, редактор и диктор е в радиостанция “Гласът на Америка” за периода 1980-1990 г. Пише стихове, научнофантастична проза, мемоари, съчинения по литературна теория, история и етнография, книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми, сценарии за радиопредавания, превежда от английски език. След като напуска България през 1976 г., започва да пише мемоари, на които дължи своята известност на Запад. Съпредседател е на Американската асоциация за развитие на славистичните изследвания, Американския ПЕН-клуб и на американския клон на ПЕН-клуба на писателите в изгнание. Превежда произведения на Ч. Дикенс, Гр. Грийн, Ш. О’Кейси, У. Сароян, К. Сандбърг, Ъ. Колдуел и др. Негови съчинения са: “Стихове” (1962 г.), “Сливен. Градът на сукното и барута” (1962 г.), “В сянката на Фордовия мит” (1963 г.), “Жеравна” (1965 г.), “По голямата спирала” (1965 г.), “Факторът “Х” (1965 г.), “Прочее, нека моето слово …” (1966 г.), “Плюшеният мечо” (1967 г.), “Сивушко и Пънчушко” (1967 г.), “Порнографска поема” (1968 г.), “Дърворезбите на Роженския манастир” (1968 г.), “От камък и дърво” (1968 г.), “Добри Желязков - Фабрикаджията” (1969 г.), “Zarus Wersyfikacji Bulgarskiej” (1974 г.), “Медни съдове” (1975 г), “Традиции и перспективи в българското приложно изкуство” (1975 г.), ““The “Thaw” in Bulgarian Literature” (1981 г.), “Mr. Lampedusa Has Vanished” (1982 г.), “С трева обрасли” (1983 г.), “The Dough of America is Rising in Me” (1986 г.), “With the Precision of Bats” (1986 г.), “Handling Vegetables” (1988 г.), “Оловното кълбо” (1991 г.), “Пак заедно. Яворови до Елхови” (1991 г.), “С точността на прилепи” (1992 г.).

1934 г.
Георги Николов Кордов - български естраден изпълнител. Започва музикалната си кариера на 13 години с участие в Първия младежки световен фестивал в Прага през 1947 г. През 1956 г. завършва Консерваторията с две специалности - класическо пеене и диригентство. Три години по-късно прави дебюта си в Българската телевизия с хитовете си "Приказка", "Искам да те помня все така", "Вечерна песен". От 1962 г. е солист на естрадата на ансамбъла на Българската народна армия, а в периода 1972 – 1974 г. е неин ръководител. Близо 40 години Георги Кордов работи като музикален педагог и подготвя израстването на няколко поколения изпълнители. Умира на 16 януари 2006 г.

1967 г.
Мат ле Бланк - американски актьор. Първата му роля е през 1988 г. в "TV 101". Мат ле Бланк става известен с участието си в сериала “Приятели”. Номиниран е за "Еми" и за "Златен глобус" през 2003 г. като най-добър актьор в същия сериал.

На 25 юли умират:

1564 г.
Фердинанд I Хабсбургски - пръв крал (от 1526 г.) на Бохемия и Унгария от династията на Хабсбургите. Той е роден на 10 март 1503 г. в Алкала де Енарес, Испания. През 1556 г. става император на Свещената римска империя. Утвърждава се като крал само в част от Унгарското кралство след продължителна борба с трансилванския войвода Я. Запойяи и войските на Османската империя, достигнали до стените на Виена през 1529 г. Провежда редица административни реформи, насочени към усилване на централната власт. Става император след отричането на Карл V през 1556 г. и е коронован през 1558 г.

1794 г.
Андре Мари Шение - френски поет и публицист. През 1781 г. завършва Наварския колеж в Париж. Още в ранна възраст е поклонник на класическата древност. Превежда Анакреон и Сафо. Цялото му творчество остава под влияние на античните гръцки образци в лириката. Поезията му е публикувана посмъртно: “Оди” и “Ямби” (1819 г.). Посреща възторжено революцията от 1789 г., но не приема якобинския терор. В създадения от него в. “Журнал дьо Пари” напада остро Робеспиер и Коло д’Ербоа, а по-късно оправдава убийството на Марат. Андре Мари Шение е арестуван през март 1794 г. по заповед на Робеспиер и е гилотиниран на 24 юли същата година.

1885 г.
Ернст Лаас - германски философ и педагог. През 1872 г. става професор в Страсбургския университет. В главния си труд "Идеализъм и позитивизъм" от 1876 г. подлага на критика идеализма от позитивистично гледище. Историята на философията разглежда като борба между платонизма и позитивизма.

1902 г.
Никола Димов Козлев - български възрожденски книжовен и просветен деец. Един от родоначалниците и създателите на българската национална поема. Роден е през 1824 г. в Лясковец и през 1845 г. учи в Елена при Иван Момчилов. Продължава обучението си в Пазарджик и Свищов. През 1848 г. слуша лекции в Кишиневската семинария. В периода 1852-1856 г. е учител в Лясковец. Поради участието си във въстанието на Капитан Дядо Никола е принуден да избяга в Бесарабия, където създава двете си поеми “Черен арап и хайдут Сидер” и “Бивол Голе и мечка стръвница” (1866 г.). Завръща се в България, участва в създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО), среща се с Васил Левски. Принуден е отново да избяга в Румъния. След Освобождението е учител в Лясковец, Стражица и Плаково.

1904 г.
Харалан Василев Ангелов - български поет. Роден е на 10 февруари 1845 г. в Шумен. Първоначално получава образование в родния си град при Д. Войников и А. Гранитски. Занимава се с търговия, започва да се самообразова - изучава френски, руски, италиански език. Запознава се с много произведения от западноевропейската литература и руската класика. Работи като учител и читалищен деец. През 1870-1873 г. е в с. Жеравна, където основава читалище "Единство" и развива широка просветна и обществена дейност. Там пише първите си стихове, обнародвани в сп. "Читалище". След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и др. Депутат е в Учредителното събрание и няколко пъти е избиран за народен представител в Обикновено народно събрание. Харалан Ангелов е кмет на Варна от май 1885 г. до март 1888 г. /с изключение на времето от 12 януари до 26 февруари 1888 г/. През 1881 г. е редактор във в. "Работник". През 1934 г. излиза книгата му "Стихотворения".

1980 г.
Владимир Семьонович Висоцки - руски актьор, певец и композитор. Той е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. Завършва театралната студия "Вл. Немирович-Данченко" при МХАТ (1960 г.). Работи в театър "Пушкин" (1960-1963 г.), "Театър на миниатюрата" (1963-1964 г.) и в театър "Таганка" (1964-1980 г.). Снима се в киното ("Мястото на срещата не се променя", 1979 г.). Изиграл е повече от 20 роли в театъра, 30 роли в киното и осем - в радиоспектакли.
Висоцки пише активно стихове (повече от 800), които изпълнява в съпровод на китара. Владимир Висоцки има издадени 10 албума в Русия (3 в "Балкантон"), а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи (до момента 12 албума). Висоцки е съпруг на френската актриса от руски произход Марина Влади.
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.94 секунди