изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-24 @ 18:40 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1878 - В Пловдив е основан комитет за борба срещу решенията на Берлинския конгрес, наречен по-късно "Единство" 1902 - Роден е Юрий Николаевич Рьорих 1960 - Кипър става независима република с първи президент архиепископ Макариос 1947 - На 16 август 1947 г. Софийският областен съд произнася смъртната присъда над Никола Петков 1979 г. - В София започва първата Международна детска асамблея "Знаме на мира".



1979 г.



В София се провежда първата Международна детска асамблея "Знаме на мира". Открит е и едноименен монумент в местността "Камбаните" край София. За откриването на монумента в България пристига и генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу. Председател на инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея е Людмила Живкова. Приемник на “Знаме на мира” става Фондация "Людмила Живкова - Знаме на мира", създадена през 1999 година във връзка с `20-годишнината от създаването на Международното движение "Знаме на мира".





1977 г.



Умира кралят на рока Елвис Пресли (1935 - 1977). Роден е на 8 януари 1935 г. в Тюпело, Мисисипи. Музикалната си кариера започва с непретенциозни песни, съчетаващи ритъм-енд-блус, кънтри-енд-уестърн и госпъл. През 1953 г. записва песни срещу 4 долара във фирмата "Сън Рекърдс" (продуцент Сам Филипс). На следващата година С. Филипс го кани отново и той дебютира вече професионално с "Всичко е наред" (рокабили). Следват изяви в "Гранд Оул Опри" в Нешвил (26 септември 1954 г.), през септември - по радиото, през март 1955 г. - по телевизията. През април същата година се среща с полк. Томас Паркър, който се заема с делата му, през май негови песни влизат в класациите за кънтри-енд-уестърн, а до края на 1955 г. "RCA" го откупува от "Сън Рекърдс". В началото на 1956 г. записва "Хотелът на разбитите сърца", а на 28 януари 1956 г. се представя по националната телевизия. След появата на "битълсманията" почти престава да концертира, а песните му звучат само във филми. През 1956 г. Пресли се снима в първия си филм - "Обичай ме нежно". До 1972 г. участва общо в 33 филма без особена художествена стойност. През 1969 г. се завръща отново на сцената, като се утвърждава с участието си в шоупрограмите на Лас Вегас. Въпреки огромната си известност Пресли няма изнесени концерти извън САЩ, като се изключат 3 участия в Канада през 1957 г. и една импровизирана изява в Париж през 1959 г. Умира от сърдечен удар в имението си "Грейсланд", превърнато по-късно в музей.





1965 г.



Умира Константин Василев Кисимов - български актьор. Роден е на 16 април 1897 г. Следва право и философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1921-1922 г.). До 1924 г. играе в “Театър - студио” на И. Даниел. Завършва Драматичната школа при Народния театър “Иван Вазов”. Участва във филмите: “След пожара над Русия” (1929 г.), “Безкръстни гробове” (1931 г.), “Грамада” (1936 г.), “Калин Орелът” (1950 г.), “Под игото” (1952 г.), “Героите на Шипка” (1955 г.), “Хайдушка клетва” (1958 г.), “Хитър Петър” (1960 г.), “Стубленските липи” (1960 г.), “Вятърната мелница” (1961 г.), “Българи от старо време” (тв, 1963 г.), “Грамофон и маслини за моите приятели” (тв, 1965).





1960 г.



Кипър става независима република с първи президент архиепископ Макариос.

Кипър е остров в Средиземно море, намиращ се на 113 километра на юг от Турция. Площта му е 9251 km2, а столицата е Никозия. Днес населението на Кипър е 780 хил. души, като 180 хил. живеят в Северен Кипър. Паричната единица на Кипър е кипърска лира.

Кипът е президентска република. Според конституцията от 1960 г. президентът трябва да бъде кипърски грък, а вицепрезидентът - кипърски турчин, избирани за 5 години. Те ръководят и изпълнителната власт - Съвет на министрите. Законодателната власт се изпълнява от Палата на представителите, избирани за 5 години.

През II хилядолетие пр. Хр. Кипър е един от центровете на критско-микенската култура. През 294 пр. Хр. Кипър спада към държавата на Птолемеите, през 58 пр. Хр. е завладян от Рим, а през 395 г. влиза в състава на Византия. През 1191 г. Кипър е завладян от кръстоносците начело с Ричард Лъвското сърце. В периода 1489-1571 г. принадлежи на Венеция. След което седем години е под властта на Османската империя. През 1878 г. Кипър е окупиран от Великобритания (1914 г. анексиран, 1925 г. обявен за колония). През 1949 г. е основана Прогресивната партия на трудовия народ на Кипър (АКЕЛ). През 1955 г. се разгръща масова националноосвободителна борба на кипърските гърци. На 16 август 1960 г. получава независимост и на острова се разполагат военни бази на НАТО. От 1960 г. Кипърската република е член на ООН. Тя е една от държавите съоснователки на Движението на необвързаните страни. В началото на 60-те години възниква въоръжен конфликт между турската и гръцката общност. През 1964 г. на острова са въведени войски на ООН. Десет години по-късно е осъществен антиправителствен преврат за присъединяване (еносис) на Кипър към Гърция. В отговор Турция окупира северната част (около 40 % от територията) на страната. През 1975 г. едностранно е обособена турска федеративна държава в Кипър, която през 1983 г. се самопровъзгласява за Севернокипърска турска република.





1959 г.


Умира генерал Константин Соларов (1881 - 1959). Роден е на 19 февруари 1881 г. в Търново. През 1901 г. завършва Военното училище в София, през 1910 г. и Военната академия в Торино, Италия. Като млад офицер служи в Лейбгвардейския ескадрон. През Балканската война (1912 - 1913) служи в щаба на VI-та пехотна дивизия, в щаба на V-та армия, а после в щаба на Съединените армии. Преподавател е по военна история във Военното училище в периода 1913 - 1915 г. През Първата световна война е началник-щаб на 3-та и 6-та пехотни бригади, по-късно служи в щаба на конната дивизия. След войната служи в Министерството на войната като командир на V-та пехотна Дунавска дивизия и началник на III инспекционна област. Произведен е в чин генерал-майор през 1926 г. Генерал-лейтенант става през 1930 г. Автор на публикации и книги в областта на военната психология и педагогика.





1958 г.



Родена е Мадона (псевдоним на Мадона Луис Вероника Чиконе) – американска поп- и рокпевица и актриса от италиански произход. Мадона е една от най-популярните поп- и рокизпълнителки през `80-те и `90-те години на ХХ в. През 1984 г. Мадона издава албума “Like a Virgin”, а през 1985 г. получава световна известност, продавайки милиони плочи и видеоклипове. След записването на песента “Material Girl” певицата реализира първото си турне. Седмият й албум “Bed time Stories” става мултиплатинен. През 1995 г. Мадона работи над ролята на Евита Перон във филм-адаптация на мюзикъла на Андрю Лойд Уебър “Евита”. За ролята на Евита Перон Мадона получава “Златен глобус за най-добра актриса”, а саундтракът към филма “Евита” става хит. През 1998 г. тя записва и издава албума “Rey of light”, силно повлиян от електронната музика, техното и трип-хопа - символ на музикалната култура от края на `90-те години на ХХ в.





1954 г.



Роден е Джеймс Камерън – американски режисьор от канадски произход. Един от най-големите майстори на екшъни, донесли му световна известност - “Терминатор” (1984 г.), “Пришълец I” (1986 г.), “Терминатор II” (1991 г.). Снима също: филми на ужаса - “Пирани II” (1984 г.); психодрами - “Абис” (1989 г.), “Истински лъжи” (1994 г.), “Титаник” (1997 г.); “Тъмният ангел” (тв 2000 г.), “Ghosts of the Abyss” 2002 г.





1949 г.


Умира авторката на "Отнесени от вихъра" Маргарет Мичъл (1900 - 1949).





1947 г.



На 16 август 1947 г. Софийският областен съд произнася смъртната присъда над Никола Петков по обвинение в контрареволюционна дейност . Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г. На 15 януари 1990 г. IX - тото Народно събрание приема решение, с което обявява политическа и гражданска реабилитация на Никола Петков





1933 г.



Роден е Стюарт Руса - американски астронавт, майор от ВВС. Във ВВС е от 1953 г. Завършва Колорадския университет през 1962 г. и получава степен бакалавър по авиационна техника. Две години работи във военновъздушните бази като летец и ръководител на инженерните служби. През 1965 г. завършва училище за подготовка на пилоти за аерокосмични изследвания, служи като летец изпитател в авиационната база "Едуардс" (Калифорния). От 1966 г. е в групата на астронавтите към НАСА. От 1 до 10 февруари 1971 г. заедно с А. Шепард и Е. Митчъл извършва полет към Луната като пилот на основния блок на космическия кораб "Аполо-14". Полетът продължава 216 ч. и 2 мин. Правят се фотографски снимки, сондиране и наблюдения на лунната повърхност.





1924 г.


На Лондонската конференция, събрала държавите победителки в Първата световна война, е утвърден план Дауес. Той представлява репарационен план за Германия. Разработен е от международен комитет от експерти под ръководството на американския банкер Ч. Дауес, и предвижда възстановяване на германската индустрия чрез международен заем от 800 млн. златни марки. Влиза в сила от 1 септември 1924 г. По-късно е заменен с плана "Йънг".





1919 г.


Умира Александър Петрович Изволски (1856 - 1919) - руски държавник и дипломат. Роден е на 18 март 1856 г. в Москва. Пълномощен министър е в Белград (1897), в Токио (1900), в Копенхаген (1902). През 1906 г. като министър на външните работи на Русия подобрява отношенията с Япония и Великобритания (1907). Не успява да предотврати анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария (1908). Изпратен е като посланик в Париж (1910), където е основна фигура на преговорите около Балканската война (1912 - 1913), както и в събитията, които я предизвикват. Подава оставка след избухването на болшевишката революция (1917) и остава да живее в Париж, където издава "Мемоари" (1920).





1914 г.



По време на Първата световна война германските войски превземат белгийския град Лиеж, след оказана съпротива на защитниците му.

Първата световна война се води между две европейски групировки – Централните сили (Германия и Австро-Унгария) и Антантата (Англия, Франция и Русия). Отначало във войната участват осем европейски държави - Германия и Австро-Унгария, от една страна, и Великобритания, Франция, Русия, Белгия, Сърбия и Черна гора от друга. По-късно в нея са въвлечени и други страни. Участват общо 38 държави - 4 в т. нар. Централни сили - Германия, Австро-Унгария, България и Турция, и 34 в Антантата.

От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Антантата настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.





1913 г.


В Гюмюрджина е обявено автономно управление (Независимо западнотракийско правителство) начело с българина мюсюлманин Хафуз Сали, подкрепено в Дедеагач на 18 септември (Гюмюрджинската република).





1904 г.



По време на Руско-японската война (1904-1905 г.), императорът на Япония предлага руският гарнизон на Порт Артур да капитулира.

Войната между Русия и Япония е за политическо господство в Далечния изток. Тя започва на 9 февруари 1904 г., когато японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат руската ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи бойни кораба (броненосците "Цесаревич" и "Ретвизан" и крайцера "Палада"). Благодарение на действията на руския адмирал Макаров, който от 8 март 1904 г. поема командването на Порт Артур, се запазва боеспособността на руския флот и той започва да се готви за активни действия. След гибелта на адмирал Макаров на 13 април флотът преминава към пасивна отбрана. Действията на японските войски по суша започват с бързо, енергично и стремително настъпление. Командващият руските войски ген. Куропаткин не успява да организира контранастъпление навреме. Руската армия е победена в Мукденското сражение, при което загубва 89 000 души (29 000 пленници). Японските загуби са около 72 000 души. В Русия се сформира Втора тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал З. П. Рожественски, която тръгва от Балтийско и Черно море към Владивосток. След 7-месечен поход, през май 1905 г. руския флот стига до Корейския пролив. На 27 и 28 май става главното сражение между двата флота. Руският флот е разбит и изходът от войната е решен. На 5 септември 1905 г., чрез посредничеството на американския президент Т. Рузвелт, в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония в Корея, отстъпва й южната част на остров Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския п-ов с базата Порт Артур. Отстъпва още на Япония и Южноманджурската жп линия.





1903 г.


Роден е Георги-Асен Димитров Дзивгов - български поет и преводач. Завършва Френския колеж, след което през 1931 г. следва литература и философия в Париж. Пътува из Европа и Америка. Работи в български легации в Париж, Милано, Анкара, Техеран. В периода 1936-1948 г. е първи секретар в Министерството на външните работи. През 1949-1955 г. е началник-отделение. Сътрудник е на списание "Златорог". Превежда на френски език големите български поети и съвременни произведения - на Д. Димов, А. Гуляшки. Автор е на съчиненията "Етюди. Стихотворения" (1927 г.), "Poetes bulgares. Превод и критика" (1927 г.). Умира на 18 февруари 1986 г. в София.





1902 г.



Роден е Юрий Николаевич Рьорих - руски учен изтоковед, доктор на филологическите науки (1902 - 1960). Получава разностранна филологическа подготовка в най-големите изтоковедски научни центрове на света. През 1923 - 1957 г. живее и работи в Индия. През 1930-1942 г. е директор на Института за хималайски изследвания в Нагара. Заедно с баща си участва в научни експедиции в Китай, Монголия и др. През 1957 г. се завръща в Русия, където завежда Сектора по история на религията и философията в Института на народите на Азия към АН на СССР. Основните му трудове са посветени на историята на Тибет и тибетско-монголски отношения. Автор е на съчинения по етнография, върху материалната култура на народите от Централна Азия, тибетската историография и езикознание, по иконография, будистка философия и религия. Превежда най-голямото исторически съчинения от ХV в. - "Синият тептхер" (ч. 1-2, 1949-1953 г.). Член е на Кралското азиатско дружество в Лондон, на Азиатско дружество в Бенгалия, на американски археологически и етнографски дружества и други. Умира на 21 май 1960 г. в Москва.





1893 г.



Умира Жан Мартен Шарко - френски лекар, един от създателите на съвременната невропатология и психотерапия. Член е на Френската медицинска академия (1872 г.) и Парижката академия на науките (1883 г.). Жан Мартен Шарко е роден на 29 ноември 1825 г. в Париж. През 1848 г. завършва Медицинския факултет на Парижкия университет и работи известно време като лекар. Професор е по невропатология и по патологична анатомия в Парижкия университет. В продължение на 30 години (от 1862 г.) работи в болницата “Салпетриер”, където от 1882 г. е ръководител на неврологичната клиника. Изследва различни проблеми на клиничната медицина: хронични пневмонии, цирози на черния дроб, поражения на кожата и др. През 1853 г. дава едно от първите описания на ревматоидния полиартрит. Различава разнообразните клинично-морфологични прояви на белодробната туберкулоза. Описва треперенето на ръцете, своебразната пареза на долните крайници и повишаването на електрическата проводимост на кожата при тиреотоксикоза. От 1862 г. се занимава само с нервните заболявания. Доказва съществуването на хистерия при мъжете, с което опровергава предишните предположения за зависимостта й от болестите на матката. За пръв път широко използва хипнозата като метод за лечение на хистерията. Неговото име носи метод от хидротерапията (душ Шарко).





1888 г.



Роден е Томас Едуард Лорънс - английски разузнавач. По образование археолог. Лорънс служи в британската армия (1914-1919 г., 1922-1935 г.).Той е сътрудник в Бюрото по арабските проблеми в Кайро (1916 г.-1919 г.). Като разузнавач работи в Сирия, Палестина, Арабия и Египет. Съветник по арабските въпроси в Министерството на колониите (1921 г.-1922 г.). Лорънс разработва идеята за завладяване на Близкия изток и създаване върху арабските територии на "първия цветен доминион" в състава на Британската империя. Томас Лорънс умира при автомобилна катастрофа през 1935 година.





1886 г.



След контрапреврата, осъществен от русофобски настроени дейци с цел връщане на престола на детронирания на 9 август 1886 г. княз Александър I Батенберг, пловдивските войски влизат в София. Назначено е ново правителство от националисти русофоби начело с Васил Радославов, което обявява военно положение, отменено на 30 август 1887 г. Правителството е назначено с прокламация “ Към българския народ” от 16 август 1886 г., обнародван в “Държавен вестник”, бр. 80 от 19 август 1886 г.

Контрапревратът е организиран от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и подкрепен от началника на пловдивския гарнизон С. Муткуров. На 11 август те се обръщат с прокламация към българския народ, в която обявяват правителството на Васил Друмев за незаконно и призовават народа да защити короната. Към София се отправят верните на княза военни части от Южна България и Сливница. Детронаторите се разбягват. До княз Александър I Батенберг е изпратена телеграма, с която е призован да се завърне в страната. На 12 август е съставено ново правителство начело с П. Каравелов, което съществува 4 дни. Съставено е княжеско наместничество, което според Търновската конституция трябва да управлява страната при отсъствието на владетеля. В състава му са включени Ст. Стамболов, П. Р. Славейков, и д-р Г. Странски. Образувано е ново правителство начело с Васил Радославов. На път за България княз Александър I Батенберг изпраща телеграма до руския император, с която иска съгласието му за оставането си на престола. Отговорът е отрицателен и на 25 август 1886 г. княз Батенберг обявява окончателното си решение да абдикира. Преди да напусне България той съставя Регентство, което да управлява страната до избора на нов княз. В него влизат Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров.

В тази обстановка правителството и тримата регенти трябва да се справят с опитите на съседните държави да се възползват от тежкото положение на Княжеството, да неутрализират войнстващата русофилска опозиция и да изберат нов княз.





1878 г.



В Пловдив е основан комитет за борба срещу решенията на Берлинския конгрес, наречен по-късно "Единство". Начело на комитета застава Димитър Матевски.

Комитетите “Единство” са създадени в различни краища на Княжество България и Източна Румелия, за да ръководят всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г. На 29 август 1878 г. в Търново Ст. Стамболов, Г. Живков, Хр. Иванов-Големия и други основават комитет "Единство" като си поставят за цел да подпомагат съпротивителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия и да работят за обединението на българските земи. Подобни комитети възникват в Русе, Габрово, Ловеч, София и много други градове на Княжеството. Първият комитет в Източна Румелия е учреден на 16 август 1878 г. в Пловдив от Д. Матевски, П. Свещаров и др. Скоро след него възникват комитети в повечето градове и села на Областта. Под тяхно ръководство са и гимнастическите дружества, чиято цел е непосредствената подготовка на населението от Източна Румелия за въоръжена борба. Редица дейци на комитетите участват активно и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 г.

Димитър Матевски е виден деец на националноосвободителното движение и на борбата за обединение на отечеството след Берлинския конгрес от 1878 г. Той е роден през 1835 г. в Чирпан. Учи в Стара Загора, а след това учителства в Меричлери. Там той основава читалище. През 1871 г. след конфликт с фанариотите Димитър Матевски е принуден да се пресели в Пловдив.

В Пловдив учителства в училище Св. Троица. Запознава се с В. Левски. През следващите години Димитър Матевски участва дейно в национално освободителната борба. Избран е за председател на пловдивския революционен комитет.





1866 г.


Роден е генерал-майор Иван Бацаров (1866 - 1951). Завършва медицина в Цюрих Швейцария. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. Постъпва на служба в армията през 1893 г. През 1904 г. е назначен за началник на I Софийска дивизионна болница, а от 1906 г. и по време на Балканските войни (1912 – 1913) е дивизионен лекар в IV Пехотна Преславска дивизия. От януари 1914 г. е назначен за главен лекар в Българската армия. След въвличането на България в Първата световна война (1914 – 1918) е началник на Военно-санитарната част при Министерството на войната и главен лекар при Щаба на Действащата армия. Той е първият български лекар, удостоен с генералски чин (15 август 1917 г.). Уволнява се от армията през 1920. Умира през януари 1951 г.





1864 г.



Роден е Фердинанд Канинг Скот Шилер - английски философ-идеалист, представител на прагматизма. Преподава в Оксфордския университет (от 1903 г.). От 1929 г. е професор в университета в Южна Калифорния, САЩ. В своя вариант на прагматизма изхожда от това, че познанието като продукт на човешката активност за възпроизводство е само “човешки елемент” на реалността, зависима от човешките действия. За разлика от У. Джейнс, Шилер вижда критерия за истината не в “чувствените”, а само в “благите” (полезни) последствия на действията. В социално-политическата сфера заема антикомунистически позиции. Умира на 6 август 1937 г. в Лос Анжелис.





1861 г.



По време на Гражданската война между Севера и Юга в САЩ (1861-1865 г.), президентът на САЩ Линкълн забранява търговията с щатите на Конфедерацията.

Войната между Северните и Южните щати е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците - от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия. През първия етап на войната, който се води в периода 1861-1862 г. войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство - приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и други, водят до прелом в хода на войната (1863-65 г.). Изходът на битката при Гетисбърг през юли 1863 г. проваля последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите й и войските й капитулират на 9 април 1865 г. Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.





1859 г.



Роден е Алфред Йенсен - шведски писател, литературовед, езиковед славист. Завършва славянска филология в Гьотеборгския университет в Швеция. Работи като преподавател по руски език в университета, изучава и други славянски езици. За първи път през 1890 г. пътува из Балканския полуостров, посещава Черна гора, Сърбия и България. Избран е за член на Института за Нобелова награда като най-добър познавач на славянската литература. Превежда на шведски език творби на А. С. Пушкин, Т. Г. Шевченко, Х. Сенкевич, А. Мицкевич, Яр. Връхлицки, П. Негош, А. Ашкерц, Хр. Ботев, П. П. Славейков и др. Специално за списание "Български преглед" (1893-1900 г.) и "Кръстът и полумесецът" (1911 г.) пише и публикува пътеписите за България "Пътни впечатления от България" (1895 г.). В студията "Македония и България" (1912 г.) подчертава българския характер на населението в Македония. За първи път превежда творби на българската художествена литература на шведски език. През 1893 г. превежда романа "Под игото" от Иван Вазов (неотпечатан), публикува книгата "Христо Ботев, български поет на свободата" (1891 г.), в която включва уводна статия и 13 стиха на поета, превежда и "Кървава песен" от П. П. Славейков (1913 г.). През 1918 г. под редакцията на Йенсен и М. Еренприс излиза сборника "България", в който са включени творби от Хр. Ботев, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров. През 1913 г. предлага кандидатурата на П. П. Славейков за Нобелова награда за литература. Умира на 21 септември 1921 г.





1858 г.


Роден е генерал-майор Атила Зафиров (1858 - 1922). Завършва Пловдивското класно училище през 1877 г., след което участва в Освободителната война (1878). След Освобождението завършва Военното училище с втория випуск (1880) и стрелкова школа в Русия. Участва в преврата на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия, където служи в руската армия. През 1898 г. се завръща в България и служи в 22 пехотен Тракийски полк и 9 пехотен Пловдивски полк. През 1912 - 1913 г. командва 26 пехотен Пернишки полк. През Първата световна война командва III бригада и I пехотна Софийска дивизия. Умира на 29 януари 1922 г.





1848 г.



Роден е генерал Владимир Александрович Сухомлинов (1848 - 1926). През 1867 г. завършва Николаевското кавалерийско училище, а през 1874 г. Академията на Генералния щаб. Участва в Руско-турската война (1877 - 1878), командва кавалерийски полк и дивизия, началник на Офицерската кавалерийска школа (1886 - 1897). През 1908 г. е началник на Генералния щаб. В периода 1909 - 1915 г. Владимир Сухомлинов е военен министър. През март 1916 г. е арестуван и обвинен в държавна измяна и злоупотреби. През септември 1917 г. е осъден на доживотна каторга, заменена с крепостен затвор. На 1 май 1918 г. е освободен поради навършена 70-годишна възраст. Емигрира във Финландия, а след това в Германия. Автор е на “Спомени” (1924). Умира на 2 февруари 1926 г.





1845 г.



Роден е Габриел Липман (1845 - 1921) - френски физик от еврейски произход. Завършва Екол нормал в Париж през 1808 г., след което следва в Хайделберг. От 1883 г. е професор в Парижкия университет. През 1886 г. става член на Парижката академия на науките. Открива цветната фотография, основана на интерференцията на светлината, а през 1908 г. - способа на интегралната фотография. През 1908 г. получава Нобелова награда за физика. Умира на 12 юли 1921 г.





1845 г.



Роден е д-р Ангел Пюскюлиев (1845 - 1935). Завършва медицина в Цариград през 1871 г. От 1871 г. до 1877 г. е военен лекар в турската армия. През Руско-турската война (1877 - 1878) бяга от турската войска и се завръща в България. Работи като окръжен лекар в Габрово (1879 - 1880), градски лекар във Варна (1881 - 1884), управител на Варненската държавна болница (1884 - 1892). От 1892 г. до 1894 г. е директор на Гражданска санитарна дирекция при Министерството на вътрешните дела и председател на VI медицински съвет. Внася в НС проект за изменение на санитарния закон от 1888 г., утвърден през 1893 г., а чрез Върховния медицински съвет издава няколко правилника за народното здраве. Противопоставя се на проекта на Стефан Стамболов за откриването на Медицински факултет в София. От 1895 г. до смъртта си упражнява частна практика във Варна. Той е един от основателите (1883) и председател (до 1888) на Варненското медицинско дружество, един от основателите (1903) и председател (от 1921 г. почетен председател) на Варненския клон на Българския лекарски съюз. Избиран е 2 пъти за кмет на Варна. Като студент сътрудничи на вестник "Гайда" (1863 - 1967) и "Македония" (1866 - 1872). Автор е на "Лекуването на охтиката в санаториумите" (1894). Умира в София на 9 март 1935 г.





1795 г.



Роден е Хенрих Август Маршнер - германски композитор и диригент. Музикален директор на италианските и немски опери в Дрезден, а след това кралски капелмайстор в Хамбург. Автор е на много опери сред които са “Вампир”, “Храмовник” и “Ханс Хайлинг”. Умира на 14 декември 1861 г. в Хановер.





1658 г.



По идея на френския министър - кардинал Мазарини във Франкфурт на Майн е създадена Рейнската лига (1658-1667 г.). Лигата е съюз на владетелите от Свещената Римска империя, чиито владения са разположени по поречието на Рейн. Това са шведския крал (като владетел на Бремен и Вердюн), брауншвайгския и хесенския князе, датския крал и Франция. Рейнската лига е насочена против Хабсбургите за съхраняване на политическия ред в Германия, определен от Вестфалския мир (1648 г.). При започването на Френско-холандската война (1667-1668 г.), в която Швеция става съюзник на Холандия, рейнската лига е разпусната (15.08.1667 г.).





1657 г.


Умира украинският хетман Богдан (Зиновий) Михайлович Хмелницки (1595 - 1657). Участва в Полско-турската война (1620 - 1621). Попада в плен при турците, където е две години. След завръщането си в Украйна постъпва в казашките войски. Участва в народните въстания, в периода 1637-1638 г. като войскови писар, а по-късно е чигирински стотник (районен войскови началник). Ръководи освободителната война на украинския народ срещу полско владичество (1648 - 1654). По време на войната се проявява като пълководец, дипломат, ловък политик и организатор на украинската държава. Изпраща писмо до царя Алексей Михайлович (1648) с молба Украйна да бъде присъединена към Русия. След решението на руското правителство за присъединяване на Украйна към Русия оглавява Переяславската рада (1654), тържествено потвърдила акта на руския цар.



1645 г.


Роден е Жан дьо Ла Брюер - френски писател, сатирик моралист, член на Френската академия (1693 г.). Той е представител на класицизма. Превежда на френски език Теофрастовите "Характери". Издава "Характери или нрави на този век" (1688 г.), в което изобразява различни типове хора, особено от тогавашното дворянство, като изтъква техните недостатъци и слабости. Той е последователен класицист. Умира на 10 май 1696 г. в Париж.
http://focus-news.net
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.60 секунди