изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-13 @ 00:42 EET
1053 СА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕРТВИ В ДОБРИЧКАТА ЕПОПЕЯ    
ИнтервютаСлед успеха й за по-малко от седмица е освободена цяла Южна Добруджа. За бойните действия разказва за читателите на НДТ историкът Радослав Симеонов

Г-н Симеонов, Добричката епопея е част от историята на България, за която се знае много малко. Какво всъщност представлява тя?
- Освобождението на Добрич и тридневните боеве за неговата отбрана са важна част от Добруджанската операция на Трета българска армия. Още при изготвянето на плана за водене на бойните действия Щабът на ген.- Тошев възприема Добрич като важен стратегически пункт, от който зависи по-нататъшното успешно настъпление. Българското командване предполага, че след насочването на главните сили на армията към Тутракан е твърде вероятно да се очаква ответен румънски контраудар по направлението Добрич-Варна. Затова се планира съвместно настъпление от различни посоки към Добрич на т.нар. "подвижен резерв" на Варненския укрепен пункт /ВУП/ и 2-ра бригада от VI Бдинска пехотна дивизия. Войските на ВУП са под  командването на ген. майор Тодор Кантарджиев. Тяхната задача е да защитават Варна от евентуален десант на противника. Но още в края на август 1916 г. В очакване на военния конфликт с Румъния, Щабът на ВУП по своя инициатива решава да бъдат заети изгодни позиции отвъд границата. Така още на 31 август 1916 г. са овладени пограничните села Чауш кьой /дн. с. Ген. Кантарджиево/ и Екрене /дн. с. Кранево/, както и стратегическия жп мост при село Ново Ботево, намиращ се по жп линията Девня - Добрич. Поставянето на моста под български контрол се оказва добър превантивен ход, който дава възможност още на 5 септември вечерта за отбраната на Добрич да бъдат превозени първите подкрепления. С оглед овладяването на Добрич, на 3 септември 1916 г. рекогносцировъчен отряд на варненските войски предприема офанзива и след няколко часов бой превзема с. Баладжа /дн.с. Стожер/, което е само на 9 километра от града. Същия ден бригада от VI Бдинска дивизия начело с ген. Майор Христо Попов се придвижва към селата Екисче /дн. с. Бенковски/ и Владимирово като достига до около 20 км от Добрич. Междувременно I конна дивизия, която има задача да се утвърди в освободените вече Куртбунар /дн. гр. Тервел/ и да пази фланга на настъпващите към Тутракан български части, води на 3 септември 1916 г. Своя знаменит бой между селата Кочмар и Карапелит. Когато получава данни, че румънски подразделения заемат Кочмар, предводителят на конната дивизия ген. Иван Колев решава да не бъде пасивен свидетел на събитията. Той взема решение незабавно да атакува противника.На бойното поле румънците оставят над 600 души убити и ранени, а повече от 700 попадат в плен, докато загубите на дивизията са минимални. Победата на българската конница и овладяването на с. Баладжа предизвикват паника сред дислоцираната в Добрич 19-а румънска пехотна дивизия, начело с ген. Аргиреску, която без бой още привечер на 3 септември напуска града. Безсилни да се противопоставят на българските войски, румънците изливат гнева си върху цивилното население. В района на жп гарата в Добрич са зверски избити 53-а души, а повече от стотина видни добрички граждани са отвлечени като заложници. Сутринта на 4 септември 1916 г. Щабът на Трета армия решава да отложи предвидената атака на Тутраканската крепост за следващия ден. Причината за отлагането е калното и дъждовно време. При това положение командването решава, че е възможно с едно "бързо и енергично настъпление" да се атакува и превземе Добрич. Още повече, че противникът е разстроен и деморализиран. С овладяването на града би се създала солидна опора в десния фланг на армията преди очакваната  поява на руските войски. В 10 ч. на 4 септември Щабът издава охперативна заповед №4251, която предвижда превземане на Добрич до вечерта едновременно с "подвижния резерв" на ВУП и бригадата от VI дивизия. Бдинци трябва да атакуват града от района на селата Екисче-Владимирово, а варненските войски да настъпят от с. Баладжа по шосето Варна-Добрич. По своя инициатива началникът на ВУП решава да удвои силите на "подвижния резерв". В 17 ч. следобед на 4 септември в опразнения от румънците град първи влизат войските на ген. Кантарджиев, възторжено посрещнати като освободители от изтерзаните добрички граждани. Непосредствен очевидец на посрещането на българските войски, поручик Никола Агънски, описва следната картина: "Заслепени от силния блясък на свободата добричлии излязоха да прегърнат и целунат освободителите си. Неизразима скръб и безгранична радост се бяха слели в този велик момент. И като обезумели тичаха граждани и гражданки да прегърнат всеки войник, да целунат всяка пушка, всеки топ. Камбаните тържествено заклепаха и пръснаха в пространния добруджански шир ека на свободата."
- Каква е причината военните действия да продължат след това?
- По заповед на румънското командване отстъпилата от Добрич 19-а пехотна дивизия на ген. Аргиреску е придадена в подчинение на 47-и руски корпус начело с ген. Зайончковский. Корпусът пристига в Добруджа в съответствие с руско-румънската военна конвенция, предвиждаща в помощ на румънската армия да бъдат изпратени една кавалерийска и две пехотни руски дивизии. Вместо планираните две пехотни дивизии пристигат една пехотна и една доброволческа дивизия от сръбски и хърватски войници, дизертирали от австро-унгарската армия на Източния фронт. Рано сутринта на 5 септември 1916 г., разчитайки на численото руско-румънско превъзходство, ген. Зайончковский започва операция по повторното овладяване на Добрич. Той смята, че по този начин ще създаде своя опора за по-нататъшни действия в посока към обсадената от българските войски Тутраканска крепост. Така започват тридневните кръвопролитни боеве за Добрич. Първи удара на противника поемат варненските войски, разположени на 3-4 км. Северно от града.До обяд на 5 септември малочислените защитници на Добрич отблъскват успешно няколко масирани атаки на руската кавалерия и румънската пехота. Генерал Зайончковский прави опит да обходи приморци по фланговете им, но поради добрата координация между варненските войски и бдинци тези намерения са осуетени. Съдейки по данните от разузнаването и характера на боевете край Добрич, Щабът на Трета армия прави заключението, че през следващите дни тук ще се развият още по-сериозни действия. Затова са взети незабавни мерки за стабилизиране отбраната на града. За началник на войските в региона на Добрич е назначен ген. Майор Кантарджиев. През нощта на 6 септември 1916 г. По жп линията Девня-Добрич пристигат първите подкрепления за бранителите на града. Освен 53-и полк под командването на полк. Ламбринов, тук са докарани една пехотна дружина, още скорострелни батареи и рота от 15-а погранична дружина, всички те от състава на ВУП. На 6 септември следобед боевете край Добрич са подновени с нова сила. Въпреки яростната съпротива на варненските войски, значително превъзхождащият ги противник достига само на 150-200 м. От позициите им. Предвид тази опасна близост, командващият армията предупреждава ген. Кантарджиев да вземе ефикасни мерки срещу евентуално нощно вражеско нападение. Варненските войски незабавно предприемат мощна контраатака "на нож", в резултат на която руските вериги са отблъснати назад с големи загуби. По същото време войските от десния участък на позицията на варненци водят бой при с. Гелинджик /дн. с. Победа/ с шест руско-румънски пехотни дружини. През нощта противникът е отблъснат. Дочувайки артилерийската канонада откъм позициите на варненци командирът на 35-и Врачански полк полк. Васил Таслаков, без да чака заповед, решава да "отиде на изстрел". Той насочва основните сили на полка си към с. Ези бей /дн.с.Паскалево/, откъдето да удари във фланг настъпващите към Добрич руско-румънски войски и така разширява полесражението на запад и поема част от вражеския удар. Превземането на Тутракан на 6 септември 1916 г. от частите на Трета българска армия съществено променя ситуацията на Добруджанския фронт. След загубата на крепостта румънското командване издава нареждане корпусът на Зайончковский да прекратиш боя и да се оттегли на север. Малко по-късно генералът получава заповед, която отменя първата. При това положение той решава да атакува Добрич на 7 септември сутринта само с 61-а руска дивизия и сръбската доброволческа дивизия.
- Кога се водят ключовите битки за Добрич?
- Най-критичните и решаващи боеве за отбраната на Добрич се разиграват на 7 септември 1916 г. Рано сутринта,  след силен артилерийски огън, с превъзхождащи сили неприятелят атакува по цялата дължина на фронта. Намерението на руския генерал е да направи демонстративно настъпление срещу позициите на варненските войски, а с основната част от корпуса си да унищожи съпротивата на бдинци. Първоначално атаката на русите се насочва срещу врачанци, останали само с две дружини. За кратко време те претърпяват големи загуби. За да облекчи положението на полка, командирът на дивизията заповядва на козлодуйци да ударят във фланг настъпващия срещу врачанци противник. Изненадващо обаче във фланга на 36-и козлодуйски полк се врязва цялата сърбо-хърватска дивизия, в резултат на което полкът поддава назад и губи близо 30 на сто от личния си състав. С оглед на създалата се твърде критична ситуация, Щабът на армията разпорежда ген. Кантарджиев незабавно да съдейства на бдинци, като предприеме настъпление пред своя фронт. След отстъплението на 36-и Козлодуйски полк положението на врачанци сериозно се влошава,но те не отстъпват от позицията, която бранят. За да защити застрашеното си ляво крило, полк. Таслаков хвърля последния си резерв - две зле въоръжени роти от 6-а пионерска дружина. Под напора на руснаците, давайки много жертви пионерите отстъпват към с. Чакърча. Решаваща за изхода на битката се оказва намесата на I конна дивизия, която на 7 септември се намира доста далеч от мястото на полесражението - в района на селата Клиседжик /дн. с. Алцек/ и Чаир махле /дн. с. Хитово/. След като узнава за критичното положение на бранителите на Добрич, отново без да дочака заповед от Щаба на армията, ген. Колев взема решение да насочи своята дивизия към града. Това е много рискован ход. Талантливият военачалник правилно преценява, че загубата на Добрич би открила пътя на противника към Варна, а това би имало фатални последици за изхода на боевете на Добруджанския фронт. Като странично прикритие срещу руснаците ген. Колев оставя само слаби конни разезди, а с цялата мощ на дивизията си  и придадените към нея две дружини от 16-и пехотен Ловешки полк се насочва към Добрич. В късния следобед на 7 септември конната дивизия стоварва изненадващ и мощен флангови удар върху сърбо-хърватската дивизия при с. Голямо Чамурлий /дн. с. Смолница/, която се огъва и започва да отстъпва. Паниката и безредието обхващат противниковите сили и пред фронта на варненските войски. Претърпели сериозни загуби, те се оттеглят в пълен безпорядък далеч на север.
- Какъв е историческият резултат от успешното приключване на Добричката епопея?
- Провален е планът на румънското командване за пренасяне на бойните действия на българска територия и настъпление към Варна. Същевременно сраженията край Добрич ангажират многократно превъзхождащ по численост противник - обстоятелство, което безспорно облекчава действията на българските войски при Тутракан. Успехът при Добрич и овладяването на силно укрепената Тутраканска крепост  позволяват на частите на Трета армия без бой да превземат Силистра на 9 септември 1916 г. И да достигнат безпрепятствено до старата българо-румънска граница от 1913 г. Следователно за малко повече от седмица е освободена цяла Южна Добруджа.
- Колко са българските жертви от Добричката епопея и от кои краища на страната са те?
- Загинали са 1053 души - това са не само загиналите на първа бойна линия, но и починалите впоследствие от раните си в лазарети, полеви болници и т.н. За три дни в боевете за Добрич българската армия дава повече жертви, отколкото са в цялата Сръбско-българска война от 1885 г. Те са предимно от Варненско, Врачанско, Монтанско, Видинско, Ловешко и Кюстендилско. Има и от почти всички краища на България. Сред загиналите при Добрич има българи от Западните покрайнини, от Македония, Турция. В книгата "Добричката епопея - 1916 г. - историко-библиографски справочник", която предстои да бъде представена на 7 септември по време на честванията на 90-годишнината от тези събития, съм издирил и представил информация за всички загинали - трите имена, месторождение, набор, чин, рота, полк. място на смъртта и на погребване. Колегите от регионална библиотека "Доба Габе" представят пълен преглед на библиографията по въпроса за Добричката епопея. Още повече, че повечето от материалите са публикувани преди 9 септември 1944 г., а след това за боевете за отбраната на Добрич през есента на 1916 г. не се е говорило поради идеологически причини, тъй като тук е първото сражение между българи и руснаци в нашата нова история. Добричката епопея показва, че любовта към Отечеството е по-силна от признателността към освободителите
 


Сходни връзки

1053 СА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕРТВИ В ДОБРИЧКАТА ЕПОПЕЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 5.54 секунди