изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-20 @ 15:51 EET
КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА : 1371 г. - Състои се Чирменската битка 1396 г. - Състои се битката при Никопол.  1815 г. - Създаден е Свещеният съюз 1918 г. - Започва последното голямо сражение през Първата световна война – битката за Аргон. 1960 г. - Фидел Кастро произнася най-дългата реч в историята на ООН ­ 4 часа и 29 минути. 1971 г. - Генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев е на приятелско посещение в България. 1984 г. - Китай и Англия постигат споразумение за преминаването на Хонконг под китайско управление от 1997 г.




2002 г.



В периода 26 - 28 септември се провежда официално посещение на португалския президент Жоржи Сампаю в България. Той изразява подкрепа за българската кандидатура за членство в НАТО. Подписва се двустранно споразумение за взаимно наемане на работа на граждани на двете страни.





1996 г.



Правителството подготвя протокол за присъединяването на България към Световната търговска организация (СТО).





1994 г.



Новата парламентарна група “Нов избор” на Димитър Луджев получава от президента Желю Желев мандат за съставяне на правителство, но не успява да получи парламентарна подкрепа.

Димитър Петров Луджев е историк, политически и държавен деец. Роден е на 27 март 1950 г. в Бургас. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. От 1989 г. е член на Клуба за гласност и преустройство. През август 1992 г. създава Център за нова политика, а от юли 1994 г. е съпредседател на парламентарния съюз "Нов избор". Участва в коалицията Обединение за национално спасение и в Либерално-демократическия съюз. Заема и отговорни държавни постове: заместник-председател на Министерския съвет в правителството на Димитър Попов (1990-1991 г.), министър на отбраната в правителството на Филип Димитров (ноември 1991 г. – май 1992 г.).





1994 г.


Създадена е политическа коалиция “Предизборен съюз на демократична алтернатива за републиката”. В нея влизат партиите “Гражданско обединение за републиката”, “Българска социалдемократическа партия”, “Алтернативна социалистическа партия” и “Зелена партия”. На парламентарните избори от 18 декември 1994 г. не успява да прескочи 4% бариера. На местните избори през октомври-ноември 1995 г. ДАР участва самостоятелно или в коалиция с други политически сили. БСДП напуска временно коалицията преди местните избори през октомври 1995 г., но така и не възстановява членството си в нея. В началото на февруари 1996 г. от коалицията е изключена Зелената партия. ДАР се превръща в двупартийна коалиция на АСП и ГОР. Първоначално председателството на коалицията се поема на ротационен принцип от председателите на коалиционните партии, което е променено с изборен принцип през август 1995 г. Председател на ДАР е Александър Томов. По –късно коалицията се разпада.





1990 г.



Умира Алберто Моравия (псевдоним на Алберто Пинкерле) – италиански писател.

Алберто Моравия е роден през 1907 г. Автор е на: сборник разкази "Онова нещо", "Трилогия за отчуждението": "Приключението" (1960 г.), "Нощта" (1960 г.), "Затъмнението" (1962 г.), романа "Аз и Той" и други.





1984 г.



Китай и Англия постигат споразумение за преминаването на Хонконг под китайско управление от 1997 г.

Хонконг е територия в Азия, в югоизточната част на Китай на брега на Южнокитайско море. Състои се от 2 части: остров Сянган и малък участък от полуостров Дзюлун – китайски територии, отнети от Великобритания през 1842 г., а също – по-голямата част от полустров Дзюлун с прилежащите острови (т. нар. Нова територия), дадени под аренда от Китай на Великобритания през 1898 г. за срок от 99 години. Площта на Хонконг е 1 066 кв. км. населението – 6 500 000 жители, над 98% от които – китайци. Официални езици са английски и китайски. Административен център е гр. Сянган (англ. Виктория). Благодарение на големите чужди инвестиции (китайски, английски, японски и американски) през 60-те и 70-те години на ХХ в. на базата на вносни суровини започва бурно развитие на промишлеността, около 4/5 от продукцията на която отива за износ. Развити са следните промишлени отрасли шивашка, обувна, електротехническа, електронна, текстилна, хранително-вкусова, тютюнева, нефтохимическа, циментова и порцеланово-керамична промишленост, корабостроене, туризъм. Добиват се каолин, флуорит, кварцов пясък. В страната съществува интензивно развито зеленчукопроизводство и цветарство. Отглеждат се свине, птици. Развит е риболовът. Изградена е ЖП и шосейна мрежа. Много добре развит е търговският флот. Хонконг е износител (включително реекспорт) на промишлена продукция, бижутерия, играчки. Развит е. През юли 1997 г. Хонког е върнат на Китай.





1976 г.



Умира Леополд Стефан Ружичка- швейцарски химик органик, професор, Лауреат на Нобелова награда за химия (1939 г., заедно с А. Бутенанд). През 1910 г. завършва Виенското техническо училище в Карлсруе. Асистент е на Г. Щаудингер. През 1912 г. заминава заедно с него за Швейцария. Преподава във Федералното висше техническо училище в Цюрих (1923-1925 г., 1929-1957 г.). През 1926-1929 г. е професор в Утрехтския университет. Основните му трудове са посветени на установяване строежа (ирон, фарнезол и др.) и пътищата за биогенеза ("изопреновото правило") на терпеноидните съединения, на синтеза на стероидите (между които през 1934-1935 г.- синтез на мъжките полови хормони андростерон и тестостерон) и макроциклични съединения (мускон и др.).





1973 г.



Умира Ана Маняни - италианска актриса. Роден е на 7 март 1908 г. Учи в школа за декламация в академията “Санта Чечилия”. Дебютира в киното през 1933 г. - “Сляпата от Соренто”. През 1941 г. изпълнява главната роля в “Ученичката Тереза” на Виторио де Сика. От 1941 г. работи в естрадата заедно с Тото. През 1945 г. се снима в “Рим - открит град” на Роселини. Снима се в “Любов” (1948 г.) на Роселини, “Земята трепери” (1948 г.) на Висконти, “Най-красивата” (1951 г.), “Златната карета” (1953 г.) на Реноар, “Татуираната роза” (1955 г., “Оскар”), “Сестра Летиция” (1957 г.), “Дивият вятър” (1958 г.), “Ад сред града” (1959 г.). Голям успех постига във филма на Пазолини “Мама Рома” (1962 г.). През 60-те год. се снима в Холивуд - “Бегълците” (1960 г.), “Тайната на Санта Виктория” (1968 г.), работи и в телевизията - “Три жени” (1971 г.). За последен път се появява на екран, играейки себе си в “Рим” (1972 г.) на Ф. Фелини.





1970 г.



Умира Джон Френк Шерер - американски геолог. Роден е на 13 април 1904 г. През 1925 г. завършва Йейлския университет. Доктор по философия от 1928 г. в Йейл. От 1927 г. е физико-химик в геофизичната лаборатория в института Карнеги. Основните му трудове са в областта на минералогията, геохимията и физическата химия. Вицепрезидент на Международна асоциация по вулканология и химия на земните недра (1957-1960 г.), президент на Минералогичното (1943 г.), Геологичното (1944 г.) и Геохимическо (1960 г.) общества в Америка.





1960 г.



Фидел Кастро произнася най-дългата реч в историята на ООН ­ 4 часа и 29 минути.

Фидел Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли” (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г.е министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Първи секретар е на ЦК на КП на Куба от 1965 г., министър- председател (1959-1976 г.). От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на Министерския съвет на Куба. Начело е на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).





1960 г.



Вицепрезидентът на САЩ Ричард Никсън и сенаторът Джон Кенеди провеждат първия предаван в национален мащаб телевизионен предизборен дебат.

На 8 ноември Джон Ф. Кенеди печели президентските избори в САЩ срещу кандидата на републиканците Ричард Никсън.





1955 г.



Вследствие на кризисна ситуация на Нюйоркската стокова борса се отбелязват загуби от 44 милиона щатски долара.





1945 г.



Умира Бела Барток – унгарски композитор. Автор е музикално-сценични произведения: операта "Замъкът на херцог Синята брада" (1911 г.), балетите "Дървеният принц" (1916 г.), "Чудесният мандарин" (1919 г.). Създава и музикални произведения: симфонията "Кошут", концерт за оркестър, три концерта за пиано и оркестър, концерти за цигулка, за виола, камерна музика, вокално-инструментални творби ("Кантата профана", "Алегро барбаро" и др.). Емигрира в САЩ през 1940 г.





1944 г.


Влиза в сила решение на българското правителство да скъса дипломатическите си отношения с Унгария. Решението е взето на 23 септември същата година.





1939 г.


Умира Христо Иванов Силянов – български писател документалист, мемоарист, публицист и поет. Един от ръководителите на ВМОРО.

Христо Силянов учи в Цариград, Солун и в Битоля, където завършва гимназия. Следва история в Швейцария, завършва Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1907 г.). Учителства в Прилеп (1901-1902 г.). През 1902 г. минава в нелегалност и тръгва с четата на войводата Марко Лерински. Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След потушаването му се заселва в София. Занимава се с журналистика и с обществена дейност. Преди избухването на Балканската война (1912-1913 г.) е в Македония с четата на В. Чекаларов. Председателства Дружеството на столичните журналисти (1931-1932 г.). За пръв път печата през 1898 г. в сп. “Ученически другар”. Редактира в-к “България”, “Бум”, “Демократически преглед”, “Сила”, “La Bulgarie” и др. Сътрудничи с хумор, разкази, статии и фейлетони на сп. “Ново време”, “Просвета”, “Пролетна заря”, “Македонски преглед”, “Съвременна илюстрация”, “Македония”, “Македоно-одрински преглед”, “Художник”, “Народ и армия”, “Сборник от турските зверства”, “Седмица”, “Свободно мнение”, “Наблюдател”, “Отечество”, “Военни известия”, “Обединение”, “Листопад”, “Нови хоризонти”, “Български турист”, “Нова България”, на в-к “Македонска трибуна”, “Завет”, “Македония”, “Вардар”, “Знаме”, “Време”, “Вечерна поща”, “Нов век”, “Мир”, “Трибуна” (Враца), “Знание”, “Илинден”, “Пряпорец” и др. Основава заедно с Ал. Кипров хумористичния в-к “Българан” и остава задълго в кръга на българановци. Антон Страшимиров го настанява на работа като редактор във в-к “Ден”. Повикан е в Цариград, за да поеме издаването на екзархийския в-к “Вести” в решителен политически момент - юни 1908 г., когато се премахва цензурата. Редактира заедно с П. К. Яворов и Д. Крапчев в-к “Илинден”. През 1919 г. основава сп. “Сила”, което първо след войната дава широко място на литературните материали и привлича писателите. Песните му наподобяват Чинтуловите и са популярни сред населението в Македония. След 1923 г. е в Демократическия сговор, понякога застава на консервативни позиции. Умира на 26 септември 1939 г. в София. Съчинения: “Тъгите на роба” (стих., 1903 г., в съавтарство с Вл. Ковачев), “Стихове” (1905 г.), “Един именит син на Костурско. Васил Чекаларов” (1914 г.), “Сръбско-българският спор и Русия” (1915 г.), “Македонската емиграция и българският национален въпрос” (1919 г.), “От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912” (1920 г.), “Писма и изповеди на един четник - 1902” (1967 г.), “Освободителните борби на Македония” (т. I-II, 1933-1943 г.), “Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903” (1934 г.).





1934 г.



Пуска се на вода най-големият пътнически кораб на компания “Кунард лайн” ­ “Куин Мери”.





1932 г.


Роден е Владимир Войнович– руски писател. В бившия СССР излизат повестите му “Мы здесь живем” (1963 г.), “Повести” (1972 г.), “Степень доверия” (1972 г.). Много от книгите му излизат за първи път на Запад. Сред тях са донеслият му световна известност роман “Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин” (т. I – 1975 г., т. II - 1979 г.), за който Войнович е избран за член на Баварската академия на изящните изкуства и почетен член на американско дружество “Марк Твен”. Автор е на повестите “Иванкиада” (1976 г.), “Путем взаимной переписки” (1979 г.) и “Шапка” (1988 г.), пиесата “Трибунал” (1985 г.), романите “Москва 2042” (1986 г.) и “Замысел” (1995 г.), автобиографичната книга “Дело № 34840” (1994 г.), публицистичният сборник “Антисоветский Советский союз” (1985 г.). През 2000 г. излиза романът “Монументалната пропаганда”.





1931 г.


Роден е Кръстьо Анков Горанов– български философ марксист, социолог и естет, член-кореспондент на БАН (1984 г.). Професор е по социология (1970 г.) и по философия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (дн. НАТФИЗ). Директор е на Института за култура при БАН (1971 г.). Народен представител е в VII ВНС. Автор е на съчиненията: "Съдържание и форма в изкуството" (1958 г.), "Художествен образ и съвременност" (1967 г.), "Основи на естетиката" (1986 г.) и др.





1923 г.



Роден е Александър Алов – руски режисьор и сценарист. Режисьор е на: "Павел Корчагин" (1957 г.), "Мир за новороденото" (1961 г.), "Бяг" (1971 г.), "Легенда за Тил" (1974 г.), "Техеран’43" (1980), "Бряг" (1984 г.). Сценарист на: "Избор" (1988 г.), "Закон" (1990 г.). Умира на 12 юни 1983 г.





1918 г.



Започва последното голямо сражение през Първата световна война – битката за Аргон.

Битката за Аргон е последната офанзивна битка на Първата световна война. Тази офанзива пряко води до тоталното разгромяване на немската армия, подписването на примирието от 11 ноември и края на войната.

Битката протича във три основни фази. Първата фаза започва в 5.30 на 26 септември, и за два дни американските войски напредват с 11 км. На 29 септември срещу американските сили са разгърнати още шест немски дивизии. Втората фаза започва на 4 октомври, когато атаките са подновени. Загубите са толкова големи, че генерал Пършинг изисква 90 000 души подкрепление, но получава едва 45 000. Той обсъжда ситуацията с командващия генерал на Антантата маршал Фош, който държи офанзивата да продължи, тъй като е насочена към главната немска линия на отстъпление. До 14 октомври американските сили са преминали Хинденбургската линия на няколко места. Геройството на 77 -ма американска дивизия, която се оказва откъсната от доставки и връзка с командването, е обезсмъртено във филма “Изгубеният батальон” (2001).

Третата фаза на битката започва на 28 октомври, когато американските сили са прегрупирани в две армии, които продължават да настъпват срещу 31 немски дивизии. Американската офанзива е част от обща директива на маршал Фош да се продължи настъпление по целия фронт. И двете страни използват интензивни въздушни атаки, включително и дневни бомбардировки.

Офанзивата е преустановена на 11 ноември, когато се подписва примирието с Германия. Битката при Аргон е най-сериозната офанзива на Американските експедиционни сили в Първата световна война, а също и една от най-кръвопролитните - загиват 26 277 американски войници и 95,786 са ранени. Общият брой на загубите от германска страна е над 126 000.





1914 г.



Умира Аугуст Маке– германски художник. Роден е на 3 януари 1887 г. През 1902 г. създава първите си картини, учи в Художествената академия в Дюселдорф. Рисува портрети, като най-често му позира Елизабет Герхард от Бон (негова съпруга от 1909 г.). Пътува из Северна Италия, посещава Лондон, а през 1907 г. заминава за Париж, където се запознава с импресионистите. В Германия изучава ранния Ренесанс и немската школа, а през 1908 г. отново пътува до Италия и Париж, където попада под влияние на фовистите (Матис). Заедно с Франц Марк замисля и съставя алманаха “Синият ездач” (1912 г.). Организира “Изложба на рейнските експресионисти” (1913 г.) в Бон, последвана от първия немския Есенен салон в Берлин. От 1910 г. до 1913 г. създава повече от 330 платна (без акварелите и рисунките).Убит е на фронта по време на Първата световна война.





1914 г.



Федералната комисия по търговията в САЩ приема постановление, забраняващо създаването на монополи в индустрията и търговията.





1912 г.



По време на Балканската война черногорската армия атакува османската.

Конкретен повод за войната дават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.

Първа започва военните действия Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това довежда до скъсване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства, като на 4 октомври тя им обявява война. На свой ред на 5 октомври България и Гърция също обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.





1907 г.



Английската колония Нова Зеландия става доминион – самоуправляваща се държава в състава на Британската империя, признаваща върховната власт на английския крал (кралица). Доминиони са още Канада (от 1867 г.), Австралийския съюз (от 1901 г.) и др.

Нова Зеландия е държава в югозападната част на Тихия океан. Общата площ на страната е 268 700 кв. км., а населението 3 320 000 жители. Столица е гр. Уелингтън. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. Законодателен орган е еднокамарен парламент (палата на представителите).





1899 г.



В периода 19 – 26 септември се провеждат допълнителни парламентарни избори, спечелени от Либералната партия. Изборите бележат началото на конфликти между либерали и народнолиберали, които впоследствие довеждат до падане на кабинета.





1898 г.



Роден е Джордж Гершуин – един от най-популярните американски композитори.

Гершуин започва да се занимава с композиране под влияние на Ървин Бърлин и Джером Керн. Първата си оперета "В осем и половина часа" създава през 1919 г. Слава му донася "Ла, ла Люсил" (1920 г.). През 1924 г. е представено произведението "Рапсодия в синьо" ("Рапсодия в стил блус") с диригент П. Уаймън и с участието на автора. Джордж Гершуин създава оперетата "Лейди, бъдете добра" и няколко песни. Следват: Концерт за пиано и оркестър във фа (1925 г.), симфонията-поема "Един американец в Париж" (1928 г.), "Кубинска увертюра", "Втора рапсодия" и операта "Порги и Бес" – първата американска национална опера и негово най-значително произведение. Умира на 11 юни 1937 г. в Ню Йорк.





1897 г.



Роден е Павел VІ (Джовани Батиста Монтини) – римски папа от 1963 г. до 1978 г. Завършва лицей (1916 г.), семинария (1920 г.), продължава образованието си в университет. В периода 1923-1954 г. е на дипломатическа служба във Ватикан. Архиепископ е на Милано (1954-1958 г.) и кардинал (1958 г.). Избран е за папа на 21 юни 1963 г. Провежда сесии на Вселенския събор (1963-1965 г.). През 1964 г. пътува до много страни в света (Палестина, Индия, САЩ, Филипините, Австралия и др.). Разширява кардиналската колегия до 147 души (1973 г.). Започва реформиране на Римската курия (апостолическата конституция "Регимини еклезие универсе", 1967 г.). Създава енцикликите "Еклезиам суам" (1964 г.), "Популорум прогрессио" (1967 г.), "Хумане вите" (1968 г.), апостолическото послание "Октогезима адвениенс" (1971 г.). Умира на 6 август 1978 г. в Рим.





1889 г.



Роден е Мартин Хайдегер - германски философ-екзистенциалист. Завършва Фрайбургския университет, където учи философия при Г. Рикерт. От 1916 г. е асистент на Е. Хусерл. Професор е в Марбургския (1923-1928 г.) и Фрайбургския университет (1928-1951 г.). В периода 1933-1934 г. е ректор. В началото на философската си дейност е привърженик на различни тенденции в идеалистичната философия от края на ХIХ и нач. на ХХ в.: феноменологията на Хусерл и М. Шелер, философията на живота на В. Дилтай и отделни мотиви от диалектическата теология. В произведението си “Битие и време” (1927 г.) разглежда въпроса за смисъла на битието, който според него е забравен от традиционната европейска философия. Мартин Хайдегер умира на 26 май 1976 г.





1888 г.



Роден е Томас Стърнз Елиът – англо-американски поет, историк на културата.

През 10-те години на ХХ в. Томас Елиът е имажист (поетична школа в англоезичната литература, която обединява англичаните Т. Елиът, Ф. М. Флинт, Д. Лоурънс, Р. Олдингтън и американците Е. Лоуъл, Е. Паунд, Х. Дулитъл, Дж. Флетчър). Първите му произведения са "Пруфрок и други наблюдения" ( 1917 г.), "Стихотворение" ( 1920 г.), "Безплодната земя" (1922 г.). Автор е на драми, между които "Убийство в църквата" (1935 г.), "Събиране на семейството" (1939 г.) и др. Историко-литературните му статии и статиите му върху общи проблеми на културата са събрани в сборника "Предназначение на поезията и критиката" (1933 г.), "Бележки към определяне на понятието “култура" (1948 г.), "За поетите и поезията" (1957 г.). През 1948 г. получава Нобелова награда за литература. На 6 юли 1993 г. са открити 40 непубликувани поеми на Елиът. Умира на 4 януари 1965 г. в Лондон.





1886 г.



Роден е сър Арчибалд Вивиан Хил – английска физиолог, член на Лондонско кралско дружество (от 1818 г., през 1935-1945 г. е секретар). Лауреат на нобелова награда за физиология и медицина за 1922 г. (заедно с О. Майерхоф). През 1907 г. завършва Кеймбриджкия университет. През 1914-1919 г. преподава физическа химия в Кеймбриджкия и физиология в Манчестърския университет. През 1920-1923 г. е професор по физиология в Манчестърския университет, през 1923-1925 г. е професор по физиология в университетския колеж в Лондон. Председател е на Дружеството за подкрепа на науката и образованието (1946-1963 г., от 1963 г. - президент). Основните му трудове са по термодинамика на мускулната дейност и механизмите на мускулното съкращение. Усъвършенства термоелектрическия метод за измерване температурата в мускулите и създава редица точни прибори за изучаване на топлообразуването в нервите и мускулите. Въвежда понятията “кислороден дълг” и “устойчиво състояние” като характеристики на връзката между потреблението на кислород и отстраняването на продуктите на разпада в мускулите.





1886 г.



Роден е Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) - български писател.

Ран Босилек (Генчо Негенцов) завършва Априловската гимназия в родния си град Габрово 1904 г., където след това е учител (1904-1908 г.). Следва славянска филология и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1908-1910 г.), завършва право с докторат в Брюксел (1916 г.). Известно време е адвокат, но интересите му към литературата го откъсват от тази професия. Участва в редактирането на списание "Светулка", редактира вестник "Врабче" и сп. "Детска радост" – едно от най-известните детски издания в България. Редактор е в издателство "Хемус". Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели. За пръв път печата детски стихове и приказки през 1906 г. в списание "Светулка". Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Умира на 8 октомври 1958 г. в София.





1885 г.



Иван Евстратиев Гешов преговаря в Лондон за признаване на Съединението, а Григор Начович – във Виена.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с решенията на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.

Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.





1883 г.


Третото Обикновено народно събрание одобрява конвенциите за изплащане на окупационния дълг към Русия и за дострояване на Източните железници (Цариброд-Вакарел).





1881 г.


Роден е Никола Петков Бакърджиев - военен и държавен деец. Завършва Военното училище в София (1901 г.) и Военната академия в Торино (Италия). По време на Балканската война 1912–1913 г. и на Междусъюзническата война 1913 г. е помощник-началник на Оперативната секция при Щаба на Действащата армия, а от 23 март 1913 г. е и временен началник на същата секция. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. като командир на дружина се отличава в боевете при Тутракан, за което е награден с орден "За храброст". От декември 1917 г. до април 1918 г. е началник на Оперативното отделение при Щаба на Действащата армия. След края на войната е преподавател във Военната академия и временен началник на Военноисторическото отделение при Щаба на армията. През следващите години заема и други командни постове, сред които и началник-щаб на армията (26 май 1926 г.– 11 януари 1929 г.). От 11 януари 1929 г. до 31 януари 1931 г. е военен министър, след което отново е началник-щаб на армията (1931–1934 г.). На 19 май 1934 г. е повишен в чин генерал от пехотата и минава в запаса. Повторно е поканен за военен министър от Иван Багрянов (1944 г.), но отказва. Умира на 21 март 1954 г.





1879 г.



Роден е Петко Юрданов Тодоров – български писател.

Петко Ю. Тодоров учи в Търновската мъжка гимназия. През 1896 г. заминава заедно с брат си Христо Тодоров за Тулуза (Франция), където постъпва в “Лисе насионал”. Сътрудничи на в-к “Ла Депеш” с Ж. Жорес. След завръщането си редактира в-к “Законност” (заедно с Ив. Беливанов). Следва право в Берн, Швейцария (1898 г.), литература в Берлин и Лайпциг (1904 г.). Посещава различни европейски страни. Ранното творчество на Тодоров е под влияние на социализма - “Драски” (1894 г.) и “Стихове на скучната лира” (1895 г.). След 1900 г. създава зрелите си идилии и драми - “Идилии” (1908 г.), “Драми” (кн. 1, 1900 г.). Участва активно в българския литературен живот (1904-1910 г.); създава драмите “Страхил, страшен хайдутин”, “Първите”, “Змейова сватба”, “Невеста Боряна”. През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на остров Капри, където на 14 февруари 1916 г. умира. Тленните му останките са пренесени в София през 1921 г.





1877 г.



Роден е Алфред Дени Корто – френски пианист и диригент. През 1919 г. основава заедно с А. Манжо “Нормална музикална школа”, а през 1905 г. - трио, заедно с Ж. Тибо и П. Касалс. Умира на 15 юни 1962 г. в Лозана.





1854 г.


Роден е Добри Ганчев (даскал Добри)–учител, историограф, мемоарист. Завършва полукласическа гимназия в гр. Николаев, Русия, след което е учител в Тулча. От 1876 г. до 1879 г. емигрира във Влашко, където участва в издаването на в. "Нова България" (1876–1877 г.). След като се завръща в Русия, завършва Историко-филологическия факултет на Киевската духовна академия. Постъпва на работа като секретар на Екзархията в Пловдив, а по-късно и в Цариград. Полага големи усилия за откриване на трикласни училища в Македония и Тракия (1883–1904 г.). Преподава история във Военното училище в София и български език на цар Фердинанд I. Автор е на редица трудове, по-известни от които са: "История на руската държава", "Борбата за самостоятелност", "Ръководство по българска граматика" и др. Умира на 12 април 1936 г.





1849 г.



Роден е Иван Петрович Павлов - руски физиолог, академик (от 1907 г. в Санкт Петербургската АН; от 1917 г. в Руската АН). Завършва естествени науки в Петербург (1875 г.) и Медико-хирургическата академия (1879 г.). Работи в клиниката на С. П. Боткин. От 1890 г. е професор в Катедрата по фармакология, от 1895 г. до 1925 г. - в Катедрата по физиология. От 1891 г. завежда Физиологическия отдел на Института по експериментална медицина, в който работи 45 години. Изучава физиологията на сърдечно-съдовата система и храносмилането. Най-голямото му постижение е откриването на условните рефлекси и включването им като основен метод за изучаването на висшата нервна дейност. Изследва физиологията на съня; открива процесите на вътрешно задържане в кората на главния мозък и законите за ирадиацията и концентрацията на процесите на възбуждане и задържане; автор е на учението за анализаторите, за типовете висша нервна дейност, за сигналните системи. През 1904 г. получава Нобелова награда за физиология и медицина.

Иван Павлов умира на 27 февруари 1936 г.





1815 г.


Владетелите на Русия, Австрия и Прусия Александър I, Фридрих Вилхелм III и Франсис I създават Свещения съюз за запазване на статуквото в Европа след Наполеоновите войни.

Свещеният съюз, създаден през 1815 г. е исторически, политически и военен съюз между монарсите на Австрия, Прусия и Русия, оформен на 14 (26) септември 1815 г. в Париж след свалянето на император Наполеон I. Целите на съюза са осигуряване нерушимостта на решенията на Виенския конгрес (1814-1815 г.) и утвърждаване на абсолютизма в Европа. През 1815 г. към Свещения съюз се присъединяват Франция, Англия, Испания и др. Съюзът организира въоръженото потушаване от австрийски войски на въстанията в Неапол (1820-1821 г.) и в Пиемонт (1821 г.) и от френски войски на въстанието в Испания (1820-1823 г.). В много акции участва и Англия. Съюзът се разпада след 1830 г. поради изострянето на външнополитическите противоречия между държавите участнички.





1791 г.



Роден е Теодор Жерико– френски художник - живописец и график. Учи при К. Верне (1808-1810 г.) и П. Герен (1810-1811 г.), изпитва влиянието на А. Гро. Първите му произведения са повлияни от Наполеоновите войни - "Офицер от гвардейския конноегерски полк в атака" ( 1812 г.), "Ранен кирасир, напускащ бойното поле" ( 1814 г). Едно от основните произведения на Жерико е "Салът на "Медуза" (1818-1819 г.).През 1820-1821 г. е в Англия, където създава произведенията "Голяма и малка английски сюити" ( 1820-1821 г.), "Дерби в Епсъм" ( 1821 г.).





1769 г.


По време на Руско-турската война (1768 г. – 1774 г.) руски войски под командването на генерал граф Пьотр Александрович Румянцев завладяват Яш. Победата позволява на руското командване да подготви мащабни настъпателни действия срещу турските части в района на р. Дунав.

Руско –турската война ( 1768-1774 г.) се води за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руските войски превземат Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руският експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турският флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. Руските войски превземат Крим, който окончателно влиза в състава на Руската империя. През 1774 г. руските части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина. В кампаниите от 1773-1774 г. се отличава А. В. Суворов. Войната завършва с Кючюккайнарджанския мирен договор (1774 г.). Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.





1580 г.



Франсис Дрейк и неговата експедиция акостират в Плимут след 33-месечно околосветско пътешествие. Те стават първите британци, обиколили света. Това е и второто околосветско пътуване в историята, а самият Дрейк става първият водач на подобна експедиция, който се завръща заедно с нея.





1396 г.



Състои се битката при Никопол. Османските войски нанасят катастрофално поражение на кръстоносните рицари. През февруари 1396 г. в Буда по призива на унгарския крал Сигизмунд I се стичат френски, бургундски, английски, немски рицари. За похода Сигизмунд свиква и унгарски войски, както и отряди от Трансилвания и Хърватия. По р. Дунав трябва да проникнат венециански и родоски кораби, които да подпомагат кръстоносната армия, чийто брой според новите изследвания достига 20 000 души. През август рицарите преминават р. Дунав и с помощта на Иван Срацимир успяват да завземат Видин и Оряхово и достигат Никопол. Скоро при града пристига и султан Баязид I, в чиято войска с петхилядна конница участва сръбският княз Стефан Лазаревич. В завързалото се сражение кръстоносците претърпяват пълно поражение, а крал Сигизмунд успява да се спаси с кораб по р. Дунав. Победата при Никопол позволява на Баязид I да пристъпи към окончателното унищожаване на Видинското царство.





1371 г.



Състои се Чирменската битка (Черноменска битка) – сражение между самостоятелните владетели на Средна и Южна Македония – прилепският крал Вълкашин и серският деспот Иван Углеша, с турските войски на султан Мурад I. Войските на двамата братя (около 60 000) проникват в Източна Тракия и се насочват към Одрин, но при крепостта Черномен (тур. Чирмен) близо до Одрин, на брега на р. Марица, претърпяват пълно поражение. И двамата братя заедно с голяма част от войниците падат в боя.

Чирменската битка има решително значение както за България, така и за целия Балкански полуостров. Иван Шишман е принуден да се признае за васал на султан Мурад I и се задължи да плаща ежегоден данък, а сестра му Кера Тамара е изпратена в султанския харем.



 
 


Сходни връзки

КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.08 секунди