изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 02:08 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1825 - Пусната е първата в света железопътна линия 1918 - Войнишките бунтове 1939 - Хитлеристите завземат Варшава 1940 - В Берлин е сключен Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония 1962 г. - Основан е Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий".





2000 г.



Съдът официално реабилитира д-р Георги М. Димитров, осъден задочно през 40-те години за "антидържавна дейност".

Георги Михов Димитров (Гемето) е роден на 15 април 1903 година. Той е член на БЗНС от 1922 г.. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС "Ал. Стамболийски" (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Ал. Стамболийски" и "Врабча 1"). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС "Ал. Стамболийски". През януари 1941 г. организира акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България". Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май с. г. напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти създава т. нар. "Земеделски комитет" ("Зелен фронт") със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Георги М. Димитров умира през 1972 г. във Вашингтон.





1996 г.



В обръщение по БНТ президентът д-р Желю Желев обявява, че е изпратил лична молба до МВФ за финансова помощ за България.

Международният валутен фонд (МВФ) (на английски International Monetary Fund; IMF) е международна организация, която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Седалището й е във Вашингтон, САЩ.

Създадена е в през юли 1944 в град Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, като резултат от международна конференция с участието на 44 държави, чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Международният валутен фонд се създава чрез вноски от всяка държава-членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява делът на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Общата сума на вноските и относителния дял на всяка страна се преразглеждат периодично. Предвидено е 25% от квотата на всяка държава да бъде внесена в СПТ (Специални права на тираж), а останалите 75% в местната валута. Така събраните средства е предвидено да бъдат източник на кредити за държави, които изпитват временни затруднения с паричния си баланс. В замяна държавите, на които се помага, се задължават да изпълнят някакви ангажименти, да проведат реформи като например приватизация на правителствени предприятия. Размерът на вноските влияе на две основни неща: на кредитния ресурс, до който ще има достъп държавата-членка и на гласовете, с който държавата участва във вземането на решения. По подразбиране, всяка държава има право на 250 базови гласа, плюс по един за всеки 100 хил. СПТ от квотата си.

България е член на МВФ от 25 септември 1990г. Делът на България в МВФ е 640,20 млн. СПТ.





1994 г.


Закрита е последната в Канада американска военна база.





1990 г.


Русия е приета в Интерпол.





1987 г.


В района на колумбийския град Виля Тина пълноводни потоци, предизвикани от проливни дъждове, стават причина за смъртта на 317 души.





1974 г.



Умира Георги Кулишев - български общественик, журналист и публицист. Роден е на 21 септември 1885 г. в Дойран. Включва се в македонското революционно движение като юноша. За революционна дейност през 1906 г. е арестуван и затворен от турските власти. Участва в Балканската война. След войната завършва право в Софийския университет. Редактира в. “Вардар” (1920-1930 г.), участва в редактирането на в. “Македония” (1926-1934 г.). Активен функционер е на ВМРО, привърженик на ген. Александър Протогеров. Като министър на външните работи (31 март – 22 ноември 1946 г.) е член на българската делегация на Парижката конференция (1946 г.). Политически секретар е на съюза “Звено” (1947-1949 г.). След ликвидирането на съюза (1949 г.) сътрудничи на БКП.





1972 г.



На двудневно посещение в България пристига генералният секретар на Румънската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Румъния Николае Чаушеску.

Николае Чаушеску е румънски държавник, общественик, политик. Роден е на 8 януари 1918 г. в с. Скорничешще. Генерален секретар е на РКП от 1969 г., председател на Държавния съвет на СРР от 1967 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили (от 1968 г.), президент на СРР от март 1974 г. до декември 1989 г. Като ръководител на румънските комунисти и държавник налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската Комунистическа партия. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. долара от държавата; двамата са разстреляни. Погребани са в Генчя, Букурещ.





1970 г.


Чрез посредничеството на египетския президент Гамал Абдел Насър е сключено примирие между Организацията за Освобождение на Палестина и Йордания.





1964 г.



Комисията "Уорън" решава, че единствено Ли Харви Осуалд е виновен за убийството на американския президент Джон Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 година.

Ли Харви Осуалд е американец, който по заключения на две държавни разследвания е убил Джон Ф. Кенеди. Комисията на Уорън прави заключение, че Осуалд е действал сам, а сформираната през 70-те години Конгресна комисия за разследване убийствата на президента Джон Кенеди и Мартин Лутър Кинг преценява, че макар Осуалд да стреля по президента, Кенеди той "най-вероятно е бил убит вследствие на заговор". Осуалд е прострелян смъртоносно два дни по – късно в подземието на полицейския участък на Далас от Джак Руби. Някои анализатори на официалните отчети твърдят, че Осуалд въобще не е бил замесен и че е обвиняван несправедливо, но липсват други главни заподозрени лица.





1962 г.


В Барселона вследствие на наводнение загиват 470 човека.





1962 г.



С Постановление N 162 във Велико Търново е основан Висш педагогически институт. От 1971 г. той прераства във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий".

Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" е учебен и научен център. В началото на своето съществуване носи името Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий", създаден с Постановление N 162 от 27 септември 1962 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Открит е на 15 септември 1963 г. като първите 340 студенти се обучават в четири специалности: българска филология, руска филология, история и изобразителни изкуства. По- късно с указ на Държавния съвет от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14 октомври 1971 г. тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет на тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това събитие съвпада с организирания международен научен симпозиум по случай 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен наследник е Великотърновският университет.





1946 г.



Двадесет и шестото ОНС приема Закон за кинокултурата, според който грижата за "правилното й развитие" принадлежи на държавата. До края на 1946 г. прекратяват дейността си двадесет частни фирми, вносителки на филми.





1944 г.


С наредба-закон Дирекцията за културно творчество и народно възпитание е преобразувана в Дирекция за висше образование към Министерството на народното просвещение, като отделно се създава Дирекция на народната култура към Министерството на пропагандата.





1940 г.



В Берлин е сключен Тристранният пакт - съюзен договор между Германия, Италия и Япония, подписан от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Г. Чано, и на Япония – С. Курусу. Договорът е сключен за срок от 10 години. Предвижда разделяне на света на зони на влияние. Държавите, подписали Тристранния пакт, се задължават да си оказват подкрепа с всякакви политически, икономически и военни средства, ако някоя от страните бъде нападната от друга държава, която “в днешно време не участва в европейската война и в китайско-японския конфликт”. Договорът не засяга политическото положение, “съществуващо в днешно време между всяка от трите договарящи се страни и Съветска Русия”. България се присъединява към пакта на 1 март 1941 г.





1939 г.


Умира Стефан Лазаров Костов - български писател комедиограф. Роден е на 30 март 1879 г. в София. Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1902 г.). Занимава се с журналистика, работи като учител. Специализира във Виена и Германия (1906 г.). От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. е директор на Етнографския музей. Участва като етнограф към I армия през 1916 г. в организираната научна експедиция в Македония и Поморавието. През 1923 г. е включен в Артистичния съвет на Народния театър. От 1926 г. е негов председател, директор е от 1927 г.. Член е на БАН от 1929 г. Драматургичното му наследство включва 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Първата му комедия е “Мъжемразка” (1914 г.). Следват “Големанов” (1927 г., Кр. Сарафов в гл. роля). Други негови пиеси са: “Златната мина” (1926 г.), “Симеон” (1929 г.), “Тя и двамата” (1929 г.), “Новото пристанище” (1931 г.), “От много ум”, “Женско царство”, “Държавните липи” (1931 г.), “Скакалци” (1931 г.), “Член 223” (1931 г.), “Вражалец” (1933 г.), “Царска сватба” (1936 г.), “Комедия без име” (1938 г.).





1939 г.



Немската армия завзема полската столица Варшава 27 дни след като нахлува в Полша и с това е предизвиква избухването на Втората световна война.





1937 г.


В американското градче Албиън, щат Ню Йорк, е открито първото училище в света за Дядо Коледовци.





1934 г.


На посещение в България пристига югославският крал Александър I.

Александър I е крал на сърби, хървати и словенци и крал на Югославия. Син на сръбски крал Петър I и на Зорка Черногорска. Взема участие в Първата световна война; принц-регент (1918 г.); провъзгласен за крал (август 1922). През 1922 се жени за румънската принцеса Мария. Убит е в Марсилия на 9 октомври 1934 г. след заговор на усташите и ВМРО. Наследен от сина си.





1921 г.



Роден е Миклош Янчо - унгарски режисьор. Завършва факултет по право и етнография в гр. Клуж (1944 г.). От 1947 г. до 1950 г. учи във Висшата школа за театър и кино. От 1951 г. снима хроникални, научнопопулярни и документални филми, свързани с изкуството и етнографията - “На края на града” (1957 г.), “Дворците на Пекин” (1958 г.), “Безсмъртие” (1959 г.), “Разсъмвания и залези” (1961 г.), “Колелото на времето” (1963 г.), “Новото присъствие” (1965 г.), “Камбаните са отишли в Рим” (1959 г.), “Завръзка и развръзки” (1963 г.), “Така дойдох” (1965 г.), “Безнадеждните” (1966 г.), “Звездочели войници” (1967 г.), “Тишина и вик” (1968 г.). Янчо снима паралелно в родината си и в чужбина - Франция, Италия, Германия, Югославия: “Сироко” (1969 г.), “Кристални ветрове” (1969 г.), “Агнец Божий” (1971 г.), “Пацифистката” (1971 г.), “Техника и ритуал” (1972 г.), “Рим иска цезаря” (1973 г.). През 70-те години Янчо се насочва към символиката, идваща от народната и революционна поезия, хореографията и националната драматична съдба - “Народът моли за още” (1972 г.), “Любов моя, Електра” (1975 г.), “Частни грехове, публични добродетели” (1976 г.), “Унгарска рапсодия” (1978 г.), “Алегро барбаро” (1979 г.), “Сърцето на тирана, или Бокачо в Италия” (1981 г.), “Червеният псалом” (1983 г.), “Хороскопът на Иисус Христос” (1989 г.), “Син дунавски валс” (1992 г.), “Последната вечеря” (2001 г.). От 1971 г. поставя театрални спектакли.





1919 г.



Умира Аделина Пати - италианска оперна певица (колоратурен сопран). Родена е на 19 февруари 1843 г. в Мадрид. Семейството £ емигрира в САЩ. На 18 години гастролира в "Ковънт Гардън" (Лондон) в операта "Сомнамбула" на В. Белини и се превръща в сензация. Триумфира по сцените на Брюксел, Париж, Санкт Петербург, Милано, Монте Карло, Мадрид. В репертоара си има 42 опери.





1918 г.



Водачите на БЗНС застават начело на войнишкия метеж. Към 13.00 ч в Радомир Райко Даскалов оглавява Войнишкото въстание. Обявява България за република, Александър Стамболийски за председател на Временното правителство, а себе си за главнокомандващ и повежда въстаниците към столицата.

Войнишко въстание e въоръжен опит за сваляне на монархията в България и за установяване на републиканска управление през 1918 г.. Участието на страната в Първа световна война, стопанската криза, войнишките бунтове и антивоенни демонстрации, организирани от войнишките комитети, пробивът при Добро поле поставят България пред национална катастрофа. Aнтивоенните движения прерастват в открита въоръжена борба без ясна политическа програма и единно ръководство. На 27 септември в Радомир Р. Даскалов със специална прокламация обявява България за република с председател Aл. Стамболийски. При атаката си към София при Владая въстаниците са разгромени от правителствените войски, подкрепяни от немска част. Авантюристичните действия на Р. Даскалов и Ал. Стамболийски влошават до крайна степен положението на страната и са една от причините за Солунското примирие (1918 г.).





1918 г.



Правителството, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост и назначава за нейн комендант ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. На 28 септември юнкерите разстрелват около 500 ранени войници на гара Захарна фабрика.

Генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров е роден на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Той е един от ръководителите на ВМРО. През 1887 г. Протогеров завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна служба като офицер е от 1887 г. до 1912 г. Протогеров напуска армията като подполковник. Участва активно в легалното македонско освободително движение, той е един от основателите на македонските братства (1893 г.), член е на ВМОК. През 1902 г. в Горноджумайското въстание и през 1903 г. в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. През 1911 г. Протогеров е избран за член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които стават повод за Балканската война (1912-1913 г.). През 1912 г. Протогеров е назначен за помощник-командир и командир на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 г. е член на ЦК на ВМРО. По време на Първата световна война е военен губернатор на Моравската област. От 1917 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Като военен комендант на София през септември 1918 г. Протогеров организира потушаването на войнишкия бунт. През 1919 г. заедно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда ВМРО, избран е член на ЦК. Във Виена през 1924 г. Протогеров подписва Майския манифест на ВМРО и постепенно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос.

На 31 август 1924 г. присъства на убийството на Т. Александров, за което 4 години е разследван от организацията, която иска да разбере неговото отношение и участие в убийството. Като резултат ВМРО доказва активната му роля в това престъпление. Осъден е на смърт и убит в София на 7 юли 1928 г.





1915 г.


385 души умират в пристанището на град Бриндизи след взрив на борда на италианския военен кораб "Бенедето Брин".





1915 г.



В хода на Първата световна война сръбски войски нахлуват на българска територия и завземат граничния Салашки проход при Белоградчик. През деня XII Балкански и XXIII Шипченски полк ги отблъскват и на свой ред овладяват прохода.





1912 г.


Роден е Илия Александров Йосифов - български оперен певец (тенор), педагог. Завършва право в Софийския Университет (1936 г.), Вокалния отдел на Държавната музикална академия (1942 г.) при А. Тодорова и Вокалния отдел на Висшето училище за музика във Виена (1945 г.) при М. Бранд. Пее в Кооперативния театър, театър "Одеон" и Художествения оперен театър" (1937-1942 г.). От 1945 г. до 1962 г. е в Софийската народна опера, чийто директор е от 1962 г. до 1966 г. Сред неговите роли са: Ленски ("Евгений Онегин" от Чайковски), Рудолф ("Бохеми" от Пучини), Фауст ("Фауст" от Гуно), Алфред ("Травиата" от Верди) и др. Има и камерни изпълнения, предимно на творби от Фр. Шуберт. От 1963 г. е професор по пеене в БДК. Декан на Вокалния факултет (1953-1955 г. и 1959-1962 г.). Негови ученици са Р. Кабаиванска, Н. Здравков, Бл. Карнобатлова-Добрева, П. Герджиков и др. Умира на 29 юни 1993 г. в София.





1905 г.


В Ню Йорк е арестувана жена за пушене в автомобил.





1904 г.


Роден е Димитър Стоянов Ангелов - български писател. Завършва гимназия в Кюстендил, философия и педагогика в Софийския университет (1929 г.). Работи в системата на образованието, занимава се с читалищно дело. След 9 септември 1944 г. работи като сценарист в Българска кинематография, редактор е в издателство"Народна култура" и в. "Кооперативно село". Член е на Съюза на българските писатели. Творчеството му включва романи, повести, новели и разкази с увлекателни сюжети и познавателна стойност. Автор е на съчиненията: "Емилия" (1927 г.), "Когато човекът не беше" (1941 г.), "Смелият Чунг" (1953 г.), "На живот и смърт" (1953 г.), "Земята пред гибел" (1956 г.), "Песента на гората" (1974 г.). Димитър Ангелов умира през 1977 г. в София.





1898 г.



Открита е ЖП линията Гебедже (днес Белослав) - Варна (15 км).





1893 г.


В Джърси започва да се издава първият украински печатен орган – вестник “Свобода”.





1891 г.



Умира Александър Стоилов Екзарх - български възрожденски печатар и журналист, просветен деец. Учи в родния си град, в Букурещ и Будапеща. От 1848 г. издава "Цариградски вестник". Участва в църковно-националната борба, подпомага просветното дело. След Освобождението (1878 г.) заема различни просветни, административни и съдебни длъжности в Пловдив и други градове. Кандидатира се за български княз. Умира в София.





1885 г.


В Харков е открит Южноруският технологически институт- първото висше техническо учебно заведение в Русия.





1883 г.



Обявена е политическа амнистия за времето на режима на пълномощията.

Режимът на пълномощията от 1881–1883 г. е управление, установено от княз Александър I Батенберг след извършения от него държавен преврат през 1881 г.. Князът суспендира Търновската конституция и назначава служебно правителство начело с руския ген. Й. К. Ернрот. На 1 юли 1881 г. II-то ВНС гласува извънредни пълномощия на княза за срок от 7 години. На 6 септември 1883 г. князът издава манифест, с който възстановява Търновската конституция. Съставено е коалиционно правителство от "умерени либерали" и консерватори начело с Драган Цанков. На 5 декември 1883 г. то прокарва през Народното събрание исканите промени в конституцията.





1881 г.


Роден е Петър Стоянов Стоянов - военен деец, капитан II ранг. Завършва Машинното училище във Варна. Участва в Балканската война като командир на миноносец. След въвличането на България в Първата световна война е назначен за началник на Дунавската флотилия, а след това е интендант на флота.





1880 г.



Роден е Жак Тибо - френски цигулар, представител на френската цигулкова школа. През 1896 г. завършва Парижката консерватория в класа на П. Марсик. От 1898 г. е солист в симфоничните концерти на Е. Колона в Париж. Майстор е на интерпретацията на произведения от френски композитори. Работи с пианиста А. Корто и виолончелиста П. Казалс. Преподава в Екол Нормал Мюзик в Париж. От 1943 г. заедно с пианистката М. Лонг организира в Париж конкурс за пианисти и цигулари (от 1946 г. - Международен конкурс “М. Лонг - Ж. Тибо”). Загива при самолетна катастрофа във Френските Алпи през 1953 г.





1879 г.



Роден е Сирил Меир Скот - английски композитор. Завършва консерваторията във Франкфурт на Майн през 1898 г. Композира пиеси за пиано и вокални лирични миниатюри, в които се проявяват характерните за творчеството му черти на импресионизма (пиесите за пиано “В страната на лотоса”, “Негърски танц”, циклите “Египет”, “Индийска сюита”). Други негови произведения са: операта “Алхимик” ( 1925 г.), балета “Самозваният аптекар” (1923 г.), пиесата за солист, хор и оркестър “Жестоката жена” (по Дж. Кийтс, 1916 г.), оди, произведения за хор и оркестър, 3 симфонии, 5 увертюри, оркестрови сюити, инструментални концерти, камерно-инструментални ансамбли и над 100 песни. Автор е на “Философия на модернизма” (1917 г.), на изследвания в областта на музикална естетика, на сборник със стихове. Умира на 31 декември 1970 г. в Ийстбърн.





1878 г.


В село Карахадър, Лозенградско, е роден странджанският войвода Яни Попов (1878 - 1954). Включва се в борбите на ВМОРО за освобождение на българите от Македония и Одринско през 1898 г. Делегат на конгреса на Петрова нива. Участъков войвода на Лозенградския полски участък. Автор на химна на преображенските въстаници “Ясен месец” и на две песнопойки “Странджанска гусла” и “Странджански жалби”. Умира на 20 януари 1954 г. в Ивайловград.





1877 г.



В щаба на руската армия пристига ген. Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен.

Граф Едуард Иванович Тотлебен е генерал, руски военен инженер и почетен член на Петербургската академия на науките (1855 г.). Роден е на 8 май 1818 г.. Той е един от героите на Севастополската отбрана през 1854-1855 г. по време на Кримската война (1853-1856 г.). От 1878 г. е главнокомандващ руската армия на Балканския полуостров.





1871 г.


Патриарх Антим VI се среща с българските владици в Цариград. По повод на тази активност от страна на Патриаршията Найден Геров отбелязва: "Сичките наши са в мнение, че нема нищо да стане, но такива заседания ще правят четири-пет, доде види света и особено русите, какви са намеренията на патриарха."





1864 г.



Хаджи Димитър се прехвърля във Влашко след неуспешен опит да бъде ликвидиран търновският гръцки митрополит.

Хаджи Димитър учи в родния си град Сливен. Включва се в четата на Панайот Хитов, с която обикаля Балкана, и известно време е неин знаменосец. През пролетта на 1864 г. е в Букурещ, където се среща с Георги Раковски. За кратко време води чети отвъд р. Дунав, които бързо се разпускат. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет (ТЦБК). На 6 юли 1868 г. заедно със Стефан Караджа преминават р. Дунав начело на чета от 129 души. Загива в сражение на връх Бузлуджа.





1854 г.


Американският кораб “Арктик” се сблъсква с френският параход “Веста”, в резултат на което загиват 350 души.





1825 г.



Пусната е в експлоатация първата в света железопътна линия между английските градове Стъктън и Дарлингтън. Англичанинът Джордж Стивънсън управлява лично конструирания от него парен локомотив с 450 пътника и скорост на движение 24 км/час.





1722 г.



Роден е Самюъл Адамс - американски политик; губернатор на щата Масачусетс (1794-1797 г.). Той е един от организаторите на освободителната борба по време на Войната за независимост в Северна Америка. През 1743 г. защитава дисертация, в която развива идеята за законността на "съпротивата срещу върховните магистрати". Избран е за ръководител на революционната организация "Синове на свободата". През 1772 г. основава Кореспондентски комитет в Бостън - първообраз на местната революционна власт. След приключването на Войната за независимост се бори за отмяна на робството. Умира на 2 октомври 1803 г.





1672 г.


“Кралска африканска компания - Англия” получава монополно право за търговия с роби в Африка.





1540 г.



Папа Павел III узаконява създадения 6 години по-рано от Игнаций Лойола Орден на йезуитите.

Йезуитския орден е католически орден, основан през 1534 г. Членовете на ордена не напускат светското общество, но смятат, че всички средства за постигане целите на църквата са позволени. Орденът е една от главните опори на Котрареформацията. Прониква в Индия, Япония, Китай, Филипините и Парагвай. През XVIII дейността му е преустановена, поради намесата му в политиката. През XIX в. е възстановен.





1529 г.


Турските войски предвождани от Сюлейман І Великолепни обсаждат Виена. До 15 октомври същата година Сюлейман І провежда няколко безуспешни атаки срещу града. Защитниците на австрийската столица проявяват изключителен героизъм. Постепенно османските войници започват да изпитват остър недостиг на хранителни продукти. Султанът и армията започват да се страхуват, че до настъпване на зимните студове няма да могат да се върнат по домовете си. Това принуждава Сюлейман І да снеме обсадата на Виена и да потегли обратно за Истанбул, където пристига през декември 1529 г.
http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.89 секунди