изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-23 @ 05:24 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1872 г. - Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и арестуват  Васил Левски 1892 - Роэден е Дан Колов 1909 г.  - Димитър Благоев за пръв път официално афишира идеята за Балканска федерация 1977 г. - По предложение на Людмила Живкова Министерският съвет решава да започне строителство на Национален дворец на културата  2003 г. - Българският контингент в Ирак дава първите си жертви



2011г.:
Китай пуска в експлоатация спътникова система за навигация Бейдоу-2, която става конкурент на американската NAVSAT, европейската Galileo и руската ГЛОНАСС.


2011г.:
Япония отменя частично забраната за износ на въоръжение, която действа в страната от 40 години. С тази промяна на закона корпорацията Mitsubishi Heavy Industries вече може да се присъедини към американската компания Lockheed Martin при разработката на истребителя от пето поколение F-35.


2011г.:
Рекордно силно земетресение от 6,6 степен по скалата на Рихтер в руската република Тува оставя без ток 10 000 жители през нощта. Според руският министър на извънредните ситуации Сергей Шойгу силата на земетресението е била 9,5 по Рихтер в самия епицентър и е най-силното регистрирано земетресение. По чудо няма никакви жертви. Много сгради са получили застрашителни пукнатини.


2008г.:
Започва Войната в Газа (2008-2009) . Това е двустранен въоръжен конфликт в Близкия Изток, в който участват Израел, от едната страна, и Хамас, Организацията за освобождение на Палестина и Палестински ислямски джихад, от другата страна. Военните операции засягат предимно Южен Израел и Ивицата Газа. На тази дата израелската авиация започва въздушни удари срещу площадки за изстрелване на ракети и цели в ивицата Газа - предимно свързани с движението "Хамас", но загиват и мнозина мирни жители, включително деца, които често са използвани за жив щит от страна на терористите.


2007г.:
Приет е Закона за териториалната организация, приет от Народната скупщина на 27 декември 2007 г. Той регламентира регламентира общините, приравнените на тях административно-териториални единици „градове“ и Град Белград. Поради въведеното понятие „град“ със значение на административно-териториална единица (приравнена на окръг - за столицата, или на община) за избягване на двусмислие останалите градове са наричани с термина на сръбски: градско насеље.


2007г.:
С решение на Министерския съвет Петко Сертов е предложен за председател на новата Държавна агенция "Национална сигурност" и е назначен с указ на президента. Предлага кандидатурите на двамата си заместници - Иван Драшков (дотогавашен директор на Национална служба Сигурност (контраразузнаването) и Николай Николов (дотогавашен директор на Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване"

2006г.:
Терминал 2 на летище София е официално открит. Сградата, построена от австрийската компания Щрабаг, е изградена върху площ от 56 500 m², с допълнителна галерия дълга 200 м. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

2003 г.


Българският контингент в Ирак дава първите си жертви, в резултат на атака срещу база Индия. В рамките на 15 минути, между 12:45 и 13.00 часа местно време, са извършени три координирани нападения от самоубийци с коли-бомби.
Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява, в резултат на eксплозията загиват петима български военнослужещи. Други 27 души от българския контингент са ранени и са настанени в болница. Загиналите са командир на рота капитан Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач, старши-лейтенант Николай Саръев.
На 28 декември военнотранспортен самолет излита за Ирак, за да прибере телата на загиналите и някои от ранените. 22-ма от ранените при атентата срещу българската база "Индия" в Кербала са транспортирани във ВМА.
Леко ранените остават в Ирак. Други 5-има българи са транспортирани в болницата в “Ландщул” в Германия.
30 декември е обявен от Министерски съвет за ден на национален траур.
Посмъртно на загиналите военнослужещи са присвоени военни звания съответно: Капитан Георги Качорин е повишен във военно звание майор, лейтенант Николай Саръев - във военно звание старши-лейтенант, старши сержант Иван Инджов - в звание офицерски кандидат, младши сержант Антон Петров и редник Свилен Киров - в звание офицерски кандидат.
През март 2004 година Съюзът на българските командоси (СБК) отличава посмъртно загиналите в Кербала при атентата срещу база „Индия" на 27 декември 2003 г. петима български рейнджъри.
Майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров се удостояват посмъртно със званието „Кавалер на почетния знак" с лента „Слава и чест".

1985 г.

Извършени са две почти едновременни атаки на летища в Рим и Виена. При тях загиват 18 и са ранени 111 души.
Първата атака е извършена на летището в Рим. Няколко въоръжени мъже откриват огън по пасажерите, в резултат на което загиват 16 човека, а 99 са ранени. Трима от терористите са убити, а четвъртия е заловен от полицията.
Минути по-късно на летището във Виена трима терористи убиват двама човека, а други 93 са ранени. Терористите се опитват да избягат с кола, но са преследвани от полицията. Един от терористите е убит, а други двама са заловени.
Атаката е предприета от Организацията на Абу Нидал (ОАН).

1983 г.

Папа Йоан Павел II посещава в затвора Мехмет Али Агджа.
На 13 май 1981 г. в Рим на площад "Св. Петър" Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II. Главата на Римокатолическата църква е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци. Единият куршум преминава през стомашната област, а другият попада близо до сърцето. Папата оцелява след петчасова вътрешно-чревна операция. При покушението са ранени и две жени: 60-годишната Анн Одри от Бъфало е улучена в гърдите, чието състояние остава критично и след направената оперативна намеса, а 21-годишната Роуз Хил от Ямайка е леко ранена в рамото. Арестуван е мъж от турски произход, за който се предполага, че е отправял и в минал период заплахи към Папата. Името на задържания е Мехмед Али Агджа, на 23 годишна възраст към момента на извършване на атентата. Задържането му става възможно благодарение на намесата на събралите се на площада богомолци. Те избиват от ръцете му 9-милиметров "Браунинг”. След залавянето му Али Агджа заявява: "Моят живот не е важен". По думите на Агджа в Италия той пристига 9 май 1981 година на летище в Милано и два дни по – късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е било: "Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан."
На 12 януари 2006 г. Али Агджа е освободен от затвора , след като на 8 януари турския съд решава, че той е излежал присъдата си за престъпления, извършени в Турция. На 17 януари турският министър на правосъдието Джемил Чичек сезира апелативния съд на Турция по случая с освобождаването от затвора на Мехмет Али Агджа. Три дни по-късно турският касационен съд отменя решението за освобождаването му.

1979 г.

Убит е президентът на Афганистан Хафизула Амин. Той загива в резултат избухналата на 27 април 1978 г. революция, последвана от военен преврат и гражданска война – вълнения инспирирани от Съветския съюз. През декември 1979 г. СССР изпраща войски в Афганистан, с което грубо нарушава суверенитета на страната; народът на Афганистан оказва въоръжена съпротива. След преврата Афганистан е обявен за република. През февруари 1989 г. руското правителство се принуждава да изтегли контингента си от Афганистан. Приема се конституция. През 1992 г. просъветскто правителство е свалено; страната започва да се управлява от муджахадините, а неин президент е Б. Рабин. На 27 септември 1996 г. талибаните извършват преврат начело с Мола Омар; установява се проислямистко управление. Режимът приема в Афганистан ислямския терорист Осама Бен Ладен (след 11 септември 2001 г.) и отказва да го предаде на САЩ. През есента на 2001 г. талибаните са свалени от власт в резултат от военните действия на САЩ и Великобритания (с широка международна подкрепа), управлението поема временно правителство начело с Хамид Карзай.

1978 г.

В Испания е приета нова конституция. Съгласно „Основния закон” Испания е обявена за наследствена конституционна монархия.

1977 г.

По предложение на Людмила Живкова Министерският съвет решава да започне строителство на "Национална конгресно-концертна зала" (сега Национален дворец на културата).
Националния дворец на културата (НДК) е построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове с дължина 2,60 и 1,80 метра. В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане", наричана "Майка България", символизираща гостоприемна и възродена София. Тя е дело на скулптора Д. Бойков. В интериора на НДК заема своето място още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. От 1980 г. е член на Международната асоциация за конгресните дворци.

1971 г.

Роден е Сергей Бодров (младши) - руски актьор, режисьор и сценарист; син на режисьора С. Бодров. Завършва МГУ “М. В. Ломоносов", специалност "История"; работи като учител, журналист, дори спасител на плаж в Италия. В периода 1997-1999 г. е водещ на тв предаване "Взгляд". Защитава дисертация на тема "Архитектурата във венецианската живопис от епохата на Възраждането". Дебютира като киноактьор с ролята си в "Бял крал, червена кралица" (1992 г.) Признанието на публиката и кинокритиците идва след ролята му във филма "Кавказкият пленник" (1996 г.), режисиран от баща му. Международната известност му носи участие във филмите на А. Балабанов “Брат" (1997) и "Брат-2" (2000). На 20 септември 2002 г. Сергей Бодров загива след свличане на скални маси по време на снимките за режисирания от него филм "Свръзка".

1968 г.

Космическият кораб “Аполо – 8” се завръща на Земята. Той е изведен в орбита на 21 декември 1968 г. “Аполо – 8” успява да обиколи 10 пъти Луната. Пилоти на кораба са Уйлям Андерс, Франк Борман и Дж. Лъвел.

1963 г.

Умира Владимир Матеев Василев - български интелектуалец, общественик, литературен критик и историк, журналист, редактор, естет. Редактор на сп. "Златорог", в което формира естетическите изисквания към българската литература през 20-те и 30-те години на миналия век. Противник на догматизма и формализма, проповядван от привържениците на социалния реализъм. Статиите му в списание "Златорог" са полемични. Налага се като организатор на литературния живот в България между двете войни. Заради своите естетически позиции е преследван от Т. Павлов, Л. Стоянов и др. техни съмишленици.

1963 г.

Установени са дипломатически отношения с Исландия. До 1990 г. българските посланици в Кралство Норвегия традиционно се акредитират и в Исландия. В периода юни 1998 г. – юни 2003 г. за Исландия е акредитиран българският посланик в Кралство Швеция.
На 16 юни 2003 г. извънредният и пълномощен посланик на Р. България в Кралство Норвегия г-н Ганчо Ганев връчва акредитивни писма на президента на Исландия, с което традицията за акредитиране в Исландия на българският посланик в Норвегия се възстановява.

1953 г.

Роден е Едвин Стефанов Сугарев – български поет, литературовед и политик. Завършва специалност “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” (1978 г.); асистент е по български език в Институт за чужди студенти (1980-1981 г.). От 1985 г. е научен сътрудник в Института за литература към Българска академия на науките; доктор (1985 г.; дисертация “Българската литература преди Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледи и стилистични паралели)”); преподавател е по нова българска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (от 1987 г.). През 1989 г. е редактор на едно от първите самиздатски издания – алманах “Мост”. Член е на редколегията на списание “Литературна мисъл” (от 1990 г.); работи в ръководството на вестник “Демокрация”; главен редактор на “Литературен вестник” (от 1991 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание, ХХХVI и ХХХVII Народно събрание (ръководител е на парламентарната група на СДС); председател на НД “Екогласност”; член е на Националния координационен съвет на СДС. Посланик е на Република България в Монголия и в Индия (до 2002 г.). Като поет дебютира в списание “Септември” (1980 г.). Съчинения: “Български експресионизъм” (1988 г.), “Лоши сънища” (1988 г.), “Водни кръгове” (1989 г.), “Вълча памет” (1989 г.), “Обратното дърво” (1989 г.), “Калейдоскоп” (1990 г.) и др.

1949 г.

Холандия издава указ за независимост на Индонезия.
Индонезия е се намира в Югоизточна Азия, на островите от Малайския архипелаг, Молукските о-ви и западната част на о-в Нова Гвинея. Първите държавни обединения на територията на Индонезия се появяват през II-V в. През VII в. е образувана будистката империя Шривиджая на о-в Суматра. През ХIV в. се създава силната империя Маджапахит. В Северна Суматра се създават 2 султаната - Паджанг и Матарам; утвърждава се ислямът. През 1511 г. идват първите португалски колонизатори, а през 1602 г. е основана Остиндийската компания. Индонезия попада под колониалната зависимост на Холандия. В началото на XX в. се заражда и развива индонезийското организирано национал-освободително движение. На 17 август 1945 г. е провъзгласена независимостта на Индонезия с пръв президент Сукарно. През 1957-1961 г. избухва въоръжена революция, която е потушена и конституцията е променена, като разширява правомощията на президента. През 1967 г. Сукарно е свален. Властта е завзета от ген. Сухарто, който през 1968 г. става президент на Индонезия и преизбран през 1993. В резултат на студентските вълнения през 1998 г., Сухарто подава оставка. Заменен от Б. Ю. Хабиби. От 1999 г. е президент е А. Уахид, свален през 2001 г. по обвинение в корупция. От 2001 г. президент е М. Сукарнопутри.

1948 г.

Роден е Жерар Депардийо– френски актьор и режисьор. Завършва драматичната школа на Шарл Дюлен и на Жан Луи Коше, участва в кафе-театрална трупа. Дебютира в киното през 1966 г. Успехът го спохожда през 1973 г. ("Валсиращите"). Играе в "Двама мъже в града" (1973 г.), "Стависки" (1974 г.), "Венсан, Франсоа, Пол и другите" (1974 г.), "Седем мъртви по рецепта" (1975 г.), "Любовницата" (1975 г.), "Бакстер, Вера Бакстер" (1975-1977 г.), "Последната жена" (1976 г.), "ХХ век" (1976 г.), "Бароко" (1976 г.), "Камионът" (1977 г.), "Кажете й че я обичам" (1977 г.), "Пригответе си кърпичките" (1977 г.), "През нощта всички котки са сиви" (1977 г.), "Виоланта" (1977 г.), "Чао, самецо!" (1978 г.), "Кучета" (1978 г.), "Студен бюфет" (1979 г.), "Голямото задръстване" (1979 г.), "Чичо ми от Америка" (1980 г.), "Последното метро" (1980 г., "Сезар"), "Обичам ви" (1980 г.), "Инспекторът глупак" (1980 г.), "Лулу" (1980 г.), "Избор на оръжие" (1981 г.), "Съседката" (1981 г.), "Козата" (1981 г.), "По-големият брат" (1982 г.), "Дантон" (1982 г.), "Завръщането на Мартин Тер" (1983 г.), "Луна в канавката" (1983 г.), "Форт Саган" (1984 г.), "Тартюф" (1984 г., и режисьор), "Ляв бряг, десен бряг" (1984 г.), "Полиция" (1985 г.), "Една жена или две" (1985 г.), "Вечерно облекло" (1985 г.), "Всичко започва от улицата" (1986 г.), "Бегълците" (1986 г.), "Жан дьо Флорет" (1986 г.), "Под слънцето на сатаната" (1987 г.), "Камий Клодел" (1988 г.), "Странно място за срещи" (1988 г.), "Двамата" (1988 г.), "Твърде красива за теб" (1989 г.), "Разрешително за работа" (1990 г.), "Сирано дьо Бержерак" (1990э), "1492 г. – откриването на рая" (1992 г.), "Жерминал" (1993 г.), "Чиста формалност" (1994 г.), "Баща ми, героят" (1994 г.), "Полковник Шобер" (1995 г.), "Конник върху покрив" (1996 г.), "Таен агент" (1996 г.), "Осведомителят" (1997 г.), "Клетниците" (1998 г.), "Любовни думи" (1998 г.), "Човекът с желязната маска" (1998 г.), "Астерикс" (1999 г.), "Мостът" (1999 г.), "Гардеробът" (2001 г.), "102 далматинци" (2001 г.), "Нечиста игра" (2001 г.), "Призрачен град" (2003 г.), "Приятно пътуване" (2003 г.). Автор е на книгата "Откраднатите писма" (1988 г.).

1948 г.

В Германия (Оберменциг, край Мюнхен) Българският противоболшевишки съюз на д-р Иван Дочев, Българският клуб на д-р Матей Жейков и бивши привърженици на БЗНС и Демократическият сговор основават Български национален фронт – една от организациите на българската политическа емиграция след края на Втората световна война. В ръководството на Българския национален фронт влизат д-р Ив. Дочев, д-р Георги Паприков, инж. Ангел Гъндерски, д-р Александър Любенов, д-р Христо Попов, д-р Димитър Вълчев и др. Тази организация си поставя за задача борбата срещу отечественофронтовската власт в България, възстановяване на Търновската конституция и регламентираните от нея порядки в страната. Неин печатен орган е в. "Национална България", редактиран от Д. Вълчев. Още в първите месеци от основаването си Българският национален фронт привлича значителна членска маса от бивши привърженици на Съюза на българските национални легионери, Националното социално движение на проф. Александър Цанков, запасни офицери и др. и се превръща в една от големите организации на българската емиграция. Изгражда свои клонове в Германия, Австрия, Турция, Гърция, Италия, Англия, САЩ, Австралия и др. страни. Присъединява се към Антиболшевишкия блок на народите (АБН), Американския конгрес за мир и свобода чрез освобождение и Американците за освобождение на поробените народи. Влиза в контакт със Съюза на българската национална емиграция в Рим и с Българското национално движение в Западен Берлин, установява сътрудничество с Американо-българската лига и с Българската лига за правата на човека, прави опит за сближение със Съюза на свободните българи и пр. През 1952 г. организацията се разцепва на две формации: Български национален фронт ("Борба") начело с Ив. Дочев и печатен орган сп. "Борба" и Български национален фронт ("Свобода"), оглавен от Хр. Станев, и печатен орган в. "Свобода". След настъпилите промени през ноември 1989 г. в България и двете организации се саморазпускат, като ръководните им дейци и по-голямата част от членската им маса постепенно се завръщат в страната.

1945 г.

Влиза в сила Бретън-Уудското споразумение за създаване на Международната банка за възстановяване и развитие – МБВР (International Bank for Reconstruction and Development – IBRD) и Международния валутен фонд – МВФ (International Monetary Fund – IMF).
Бретън-Уудското споразумение е споразумение, подписано в Бретън Уудс, Ню Хемпшър, САЩ, през юли 1944 г. В него се определят правилата за устройство на валутните взаимоотношения и се създава общ валутен запас, който прави Международния валутен фонд (МВФ) "кредитор от последна инстанция".

1923 г.

Извършен е неуспешен опит за покушение на японския принц регент Хирохито.
Хирохито (1901-1989 г.) е японски император. От 1921 г. във връзка със заболяването на своя баща Йосихито е принц регент. След смъртта на баща си (декември 1926 г.) става император. Наследен от сина си Акихито.

1909 г.

В Белград завършва I-ва Балканска социалдемократическа конференция с участието на делегати от БРСДП (т. с.) На тази конференция Димитър Благоев за пръв път официално афишира идеята за Балканска федерация.
Идеята за обединение на Балканите в една държава с републиканско устройство се споменава в съчиненията на Карл Маркс. Тя е обширно разработена от партията на тесните социалисти и най-вече от Димитър Благоев във връзка с българския национален въпрос. БРСДП (т.с.) особено широко популяризира идеята в навечерието на Балканските войни и на участието на България в Първата световна война.

1901 г.

Родена е Марлене Дитрих (Мария Магдалена фон Лош) – американска актриса от немски произход. Работи в Холивуд от 1930 г. От 1979 г. живее в Париж в пълно усамотение. Създава образа на съблазнителната жена-вамп: "Мароко" (1930 г.), "Синият ангел" (1930 г.), "Шанхай – експрес" (1932 г.), "Градината на Аллах" (1936 г.), "Ангел" (1937 г.), "Седем грешници" (1940 г.), "Мартин Руманяк" (1946 г.), "Червената Лола" (1950 г.), "Свидетел по обвинението" (1958 г.). Играе още във филма "Присъдата в Нюрнберг" (1961 г.), след който се оттегля от киното. Снима с най-големите режисьори: Джозеф фон Щернберг (7 филма от 1929-1935 г.), Рене Клер, Б. Уайдлър, Стенли Крамер, А. Хичкок, Фриц Ланг, О. Уелс. Партнира си с Джон Боайе, Дж. Уейн, Ж. Габен, Шарл Боайе, Джеймс Стюарт, Б. Ланкастър, Чарлз Лоутън, С. Трейси. За последен път се снима в "Просто жиголо" (1979 г.). Умира на 6 май 1992 г. в Париж. Погребана е в Берлин.

1894 г.

Недоволни дейци от "Македонската книжовна дружина" създават дружество "Братски съюз" с председател Трайко Китанчев и подпредседател Наум Тюфекчиев и с орган в. "Право".
Трайко Цветков Китанчев е общественик и книжовник, деец на македоно-одринското революционно движение, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 1 ноември 1858 г. в с. Подмочани, Ресенско. Завършва Духовната семинария в Киев, записва право в Московския университет. Прекъсва обучението си поради заболяване и се завръща в България. Постъпва на работа като учител в училището при Петропавловския манастир "Св. Петър и Павел", а през 1882 г. се премества в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Уволнен, Китанчев заминава за България, където работи като учител в Пловдив, Габрово и София. От 1885 г. до 1890 г. е назначен за училищен инспектор в Търновско. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) се сражава като доброволец. През 1891 г. е осъден на 3 години затвор във връзка с убийството на финансовия министър Христо Белчев. След излизането си от затвора Китанчев насочва своята дейност към обединяване на съществуващите в България македонски дружества в единна организация. През 1895 г. е избран на I конгрес на Върховния македоно–одрински комитет за негов председател. Взема активно участие в подготовката на четническата акция на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1895 г. Трайко Китанчев умира на 1 август 1895 г.
1892 -
Роден е Дан Колов (истинско име Дончо Колев Данев). Той е български борец и кечист. Роден е на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево.[1] Отива в САЩ заедно с група българи, когато е едва на 17 години. Дончо започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби след това става и най-изветния кечист. Следват победите му на турнирите в цирк "Виктория". В двубои той успява да победи много от известните по онова време кечисти-Джеф Лауренс, Збишко Циганевич, Джак Шерей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусес, Джое Стекер, Странглар Левис, Джим Броунинг и много други. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хиген "Удушвача", идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. На големия турнир по кеч в Париж Дан Колов побеждава наред всички свои противници, а на финала и Анри Деглан "Човекът с хилядата хватки", европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата "Европейски шампион" и блестящия "Диамантен пояс". Наричат го "Кинг Конг", "Кралят на кеча" или "Балканският лъв". Той умира в България през 1940 г. от туберкулоза, но остава вечна легенда и непобеден шампион. Bсяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
1877 г.

Умира Николай Алексеевич Некрасов – руски поет. Роден е на 28 ноември 1821 г. Следва в Петербургската кадетска школа, след което постъпва в университета. През 1846 г. издава сбирката "Петербургска физиология", която го прави известен. Съредактор е на списание "Отечествени записки" (заедно със Салтиков-Шчедрин). Най-значителната му творба е "Кой в Русия живее добре”.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) части на Западния отряд, командван от ген. Гурко, преминават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. В същия ден Сюлейман паша установява главната си квартира в София. 1877 г.
Сюлейман паша установява главната си квартира в София.
Сюлейман паша е турски военачалник, генерал. Роден е през 1840 г. През 1861 г. завършва военно училище в Цариград. През 1874 г. става заместник-началник на Военната академия в Цариград. Участва в детронацията на султан Абдул Азис (1876 г.). Командва турските войски в Сръбско-турската война (1876 г.), а по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е главнокомандващ турските войски на Балканите. Проявява жестокост към българското население в боевете при Стара Загора и Нова Загора – подлага ги на плен и пожар. След като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва 40-хилядната войска за преминаване на Шипченския проход. От 9 (21 нов стил) до 13 (25 нов стил) август 1877 г. безуспешно атакува руските войници и българските опълченци на връх Шипка. Без успех завършват и следващите нападения на 16 срещу 17 септември и той не успява да съедини армията си с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен. Командва турската армия в боевете за София, Пазарджик и Пловдив, след което отстъпва към Кърджали-Момчилград-Галиполи, за да осигури охраната на императорската столица Цариград. През 1878 г. за недобро командване е осъден на 15 г. затвор, но скоро след това е помилван. Умира на 11 юли 1892 г.

1877 г.

Сръбски части затварят блокадата на Ниш и започват боя за Пирот. След успешни бойни действия града е освободен само за ден.

1872 г.

Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка е арестуван Васил Левски. Първоначално е отведен за разследване в Търново (днес Велико Търново), а след това е изправен пред специален съд в София. Пред съдиите прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация (ВРО) върху себе си и по такъв начин не позволява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Апостолът) е виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

1831 г.

Чарлз Дарвин започва своето пътешествие, довело до откриването на еволюционната теория. По време на околосветската си експедиция с кораба "Бигъл" (1831-1836 г.) събира богати колекции и огромен фактически материал по ботаника, зоология, биогеография, антропология, палеонтология, геология и етнография. Основите на еволюционното учение на Дарвин са изложени в съчинението му "Произход на видовете". В допълнение на еволюционната си теория издава и други капитални трудове: "Измененията на животните и растенията при одомашняване", "Произходът на човека и половият отбор". Дарвин има много трудове по ботаника, зоология, геология; пръв установява и биогенния произход на почвата.

1822 г.

Роден е Луи Пастьор– френски биолог и химик, член на Парижката академия на науките (от 1862 г.) и постоянен неин секретар (от 1887 г.) и на Френската медицинска академия (1873 г.). Професор е по химия в Страсбург и Лил, директор е на "Екол Нормал" в Париж (1857 г.), титуляр е на Катедрата по химия в Парижкия университет (от 1867 г.). Първоначално работи в областта на химията и кристалографията. Открива оптическата изомерия на веществата, влезли в основата на стереохимията. През 1857 г. установява биологичния характер на ферментацията, оборва теорията за самозараждането и доказва, че микроорганизмите могат да произлязат само от микроорганизми. През 1865 г. предлага метод за запазване на виното от разваляне, използван днес широко под наименованието пастьоризация. Създава метод за борба с епидемичните заболявания на копринената буба, обосновава понятието за специфичността на отделните видове микроорганизми, въвежда ваксинацията. Световна известност получава с метода за ваксинация против бяс, приложен на човек за първи път с пълен успех през 1885 г. С международна подписка е построен и открит през 1888 г. в Париж Пастьоровият институт, чийто пръв директор е Пастьор. Умира на 28 септември 1895 г.

1798 г.

Руският император Павел Първи е избран за Велик магистър на Малтийския орден.
Малтийският орден е най-старият военно-монашески орден. Основан е през 1099 г. Неговите членове завладяват Кипър и Родос и от 1310 г. започват да се наричат родоски рицари, а след 1530 г. – малтийски рицари. Членовете на този орден се делят на три съсловия: рицари или благородници, които носят оръжие; свещеници или капелани, които служат в църквите; братя – прислужници. Рицарите носят на гърдите си кръст от бяло платно.

1571 г.

Роден е Йохан Кеплер - немски астроном, открива законите за движението на планетите. След обучението си в манастирско училище през 1589 г. постъпва в духовната семинария при Тюбингенската академия, която завършва със степен бакалавър. През 1591 г. постъпва в Тюбингенската академия, където завършва образованието си. Проф. М. Местлин запознава Кеплер с хелиоцентричната система на света на Н. Коперник, но сам е принуден да преподава астрономия в съответствие с геоцентричната система на Птолемей. Завършва академията (1593 г.) със степен магистър, но е обвинен в свободомислие и не е допуснат до богословска кариера. Преподава математика в гимназията в Грац (Австрия). Там написва своето първо голямо съчинение - “Тайната на Вселената” (1596 г.), в което се опитва да установи разстоянията от планетите до Слънцето и размерите на правилни многостенници. В Прага издава редица трудове, между които трактата “Допълнения към Витело” (1604 г.) - за приложението на оптиката към астрономията, в който разглежда астрономическата рефракция и отбелязва сиянието, появяващо се около Слънцето по време на пълни слънчеви затъмнения. В трактата “Диоптрика” (1611 г.) описва изобретения от него телескоп (т. нар. зрителна тръба на Кеплер). Важно негово съчинение е “Нова астрономия” (1609 г.), посветено на изучаването на движението на Марс според наблюденията на Т. Брахе и съдържащо първите 2 закона за движението на планетите. Трудът му “Съкращение на коперниковата астрономия” съдържа извод, че първите 2 закона, установени за Марс, се отнасят за всички планети, както и за движението на Луната около Земята, а третият закон се прилага и към 4-те спътника на Юпитер. През 1619 г. издава трактата “За кометите”. През 1628 г. в търсене на средства за съществуване постъпва като астролог при пълководеца А. Валенщайн и до 1630 г. живее в Заган (днешен Жаган, Полша). Последното произведение на Кеплер е фантастичният роман “Сън”, издаден посмъртно през 1634 г.

1342 г.

Умира Хрельо (Стефан Драговола) – феодален владетел на областта между реките Струма и Вардар. Стреми се да поддържа мир с Византия и Сърбия. Установява се в Рилския манастир, където изгражда нова каменна църква (1335 г., съществувала до 1834 г.) и кула, запазена до днес (т. нар. Хрельова кула). Отхвърля зависимостта си от сръбския крал Стефан Душан (1342 г.) и признава върховенството на византийския император Йоан VI Кантакузин, като получава от него титлата кесар. Застрашен от сключения впоследствие сръбско-византийски съюз, става монах под името Харитон. Убит е от приближени на Стефан Душан. Кулата, съградена от него в двора на Рилския манастир, е с висока 23 м, основата й е с размери 8,25/7,75 м. Над зимника й се издигат 5 етажа, свързани с каменни стълби, вградени в стените. В горната част се намира параклисът “Преображение” със запазени остатъци от стенописи, датиращи от ХIV в. На западната страна на кулата през 1844 г. е изградена двуетажна камбанария.

1065 г.

Умира Фердинанд I Велики (Фернандо I Велики) – крал на Кастилия (от 1035 г.) и на Леоно-кастилското кралство (от 1037 г.). Роден е през 1016 г. или 1018 г. Женен е за сестрата на леонския крал Бермудо III, след смъртта на който обединява Леон и Кастилия (1037 г.). Възвръща от арабите голяма територия, принуждава емирите на Толедо, Бадахоса, Сарагоса и Севиля да се признаят за негови васали. Към края на управлението му под негова власт е значителна част от Пиринейския полуостров. След смъртта му държавата, съгласно неговото завещание, е разделена между тримата му синове и двете му дъщери.
Календарът е на Атенция "Фокус"
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.12 секунди