изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-24 @ 10:28 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1412 г. -  Родена е Жана д'Арк - френска национална героиня. 1822  - Роден е Хайнрих Шлиман, разкопава Троя и Микена  1848 - Роден е Христо Ботев (Хр. Б. Петков) - национален герой, революционен демократ, поет, журналист. 1929 - След преврат на крал Александър Караджорджевич в Белград е установена кралска диктатура. 1942 г.  - Завършва първият полет около Земята извършен със самолет на компанията “Пан Американ”  2001 - Започва многократно отлаганият процес срещу българските медици в Триполи.


 



2001 г.



Започва многократно отлаганият процес срещу българските медици в Триполи. На 9 февруари 1999 г. в Бенгази са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията - по тези обвинения либийското законодателство предвижда смърт. Сред останалите обвинения фигурират прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията към българите са повдигнати година по-късно - на 7 февруари 2000 г.

На заседанието си от 6 май 2004 г. либийският съд постановява смърт чрез разстрел на 5-те български медицински сестри и палестинеца Ашраф, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления. Той е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години. Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от Криминалния съд в Бенгази, е 20.550 млн. либийски динара или около 25 милиона лева. Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и осъдения на смърт чрез разстрел палестински лекар.

На 19 декември 2006 г. наказателният съд в Триполи потвърди смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж.

Развръзката на случая с медиците, осъдени в Либия, дойде през 2007 г. На 12 юли Сесилия Саркози, съпругата на френския президент Никола Саркози (вече бивша), пристига на неофициално посещение в Либия, където се срещна с българските сестри и лекар, с близки на заразените със СПИН либийски деца, както и с либийския лидер Муамар Кадафи. Либийската фондация “Кадафи” потвърждава, че семействата на заразените със СПИН либийски деца са приели да получат компенсации от България и няколко други държави от ЕС.

На 17 юли Висшият съдебен съвет на Либия замени смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф с доживотен затвор. По този начин шестимата медици получиха възможност да се възползват от правната спогодба между двете страни, според която могат да излежат своите присъди в България.

Петте български медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и Валентина Сиропуло, д-р Здравко Георгиев и палестинският лекар д-р Ашраф се завърнаха в България с полет на френски правителствен самолет, който кацна на летище София в 9.45 часа на 24 юли. Президентът Георги Първанов издаде указ за помилването им.





1993 г.


Със заповед на министъра на отбраната, се възстановява ритуалът на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г.





1974 г.



Умира мексиканският художник Хосе Давид Сикейрос. Възпитаник е на Художествената академия “Сан Карлос”, един от най-видните представители на монументалната живопис. Най-известни произведения: “Стихии” (1922 - 1923); “Селска майка” (1929), “Реакция и реакционери” (1946); “Обликът на нашия век” (1947) и др.





1973 г.



Американските астрономи обявяват възможността за съществуването на живот на един от спътниците на Сатурн.





1961 г.



Федералният съд в САЩ задължава университет в Джорджия да отмени забраната за прием на чернокожи.





1949 г.


Умира артистът Стоян Бъчваров (1878 - 1949). Роден е на 25 юли 1878 г. В Народния театър - София постъпва през 1903 г. Работи и на други сцени (Русе, София, Варна). Неговата коронна роля е Лука (в "На дъното" от Горки); играе с голям успех ролите: Телегин (във "Вуйчо Ваньо" от Чехов), Келемен (в "Приказка за вълка" от Молнар), Папа Брике (в "Този, който получава плесници" от Л. Андреев) и др. Бъчваров участва и в няколко игрални филма, сред които "Българи от старо време" (1945), "Бойка" (1947) и др.





1948 г.



Издадено е съобщение за издигане на съветската легация в София и българската в Москва в ранг на посолства.





1946 г.



Завършват преговорите между представители на правителството и на опозицията за прилагане на Московското решение за включване на двама души от опозицията в бъдещото правителство. След консултации с американския политически представител Мейнард Барнс, Никола Петков (на снимката) и Коста Лулчев решават да поставят предварителни условия, каквито Московското решение не предвижда: цялостна реконструкция на кабинета, като министерствата на вътрешните работи и правосъдието се отнемат от БРП (к); нови парламентарни избори и отстраняване на "партийния елемент" от армията. Целта на опозицията е да се провокира отново намеса на САЩ и Англия и да не се позволи признаване на резултатите от бойкотираните от нея избори.





1946 г.



Хо Ши Мин печели изборите във Виетнам. Хо Ши Мин е член на Френската комунистическа парти от 1920 г. Инициатор е за създаване на единна комунистическа партия на Индокитай през 1930 г. През 1941 г. е председател на фронта Виетмин за борба срещу японските окупатори. През 1945 г. е председател на Временното правителство на Демократична република Виетнам. Президент и министър-председател е в периода 1946 - 1955 г. на Демократична република Виетнам. От 1951 г. е председател на ЦК на Виетнамската партия на трудещите се. На негово име през 1976 г. е наречен гр. Хошимин.





1945 г.


Умира Владимир Вернадски - руски естествоизпитател, минералог и кристалограф, основоположник на геохимията, биогеохимията, радиогеологията и учението за биосферата, мислител, организатор на редица научни учреждения. Директор на Биохимическата лаборатория (бивш Отдел за живите вещества) към АН на СССР (1927 - 1945), превърнала се в Институт по геохимия и аналитична химия "В. И. Вернадски". В "Опит за описателна минералогия" (1908 - 1922) и "История на минералите от земната кора" (1923 - 1936) предлага нова еволюционна теория за произхода на минералите (генетична минералогия). Първи в Русия въвежда спектралния метод за разрешаване на геохимични задачи. Изследва редки химически елементи и изоморфни съединения. Предсказва значението на радиоактивните вещества (1911). Разглеждайки водата като минерал ("История на минералите в земната кора"), поставя началото на минералогията на водите. Развива учението за единството на водите на Земята. Поставя основите на съвременното учение за биосферата. Нарича съвкупността от живи организми в биосферата живо вещество. Според него под влияние на научните достижения и човешкия труд, биосферата постепенно преминава в ново състояние - нoосфера (сфера на разума). Идеите на Вернадски за ноосферата са огромно философско обобщение, възникнало от съприкосновението на биогеохимия и история на науката. В научните си разработки отделя голямо внимание на фундаменталните философски проблеми на естествознанието.





1943 г.


Върховният Съвет на СССР въвежда нови отличителни знаци за личния състав на Червената армия – пагони. Чрез заповед номер 25 на НКО от 15 януари се утвърждава формата и разцветката на пагоните, знаците за званията и емблемите на родовите войски и служби.





1943 г.



Умира генерал Православ Тенев. Роден е във Варна. Завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война като ротен командир. След войната завършва Генералщабната академия в Торино, Италия. По време на Балканската война е командир на 6-та Пехотна Бдинска дивизия, с която се отличава в сраженията при Бунархисар и Люлебургаз. В хода на Междусъюзническата война неговата дивизия е в резерв между Втора и Четвърта армия. От март 1914 г. до март 1915 г. е началник-щаб на армията. След влизането на България в Първата световна война е началник на главно тилово управление. През 1917 г. е началник на Македонската военноинспекционна област. По негова инициатива през 1916 г. се полагат основите на Военния музей в столицата. Уволнен е от армията на 31 октомври 1918 г.





1942 г.



Завършва първият полет около Земята, извършен със самолет на компанията “Пан Американ”.





1941 г.



Франклин Рузвелт произнася своята четвърта реч за свободата.

Франклин Делано Рузвелт е президент на САЩ (1933-1945 г.) и е единственият държавен глава в историята, който е преизбиран 4 пъти. След неговата смърт е приета 22-та поправка на конституцията на САЩ, според която се забранява един и същи човек да бъде избиран повече от два пъти за президент.

Рузвелт управлява по време на две от най-големите кризи, пред които се изправя Америка - Голямата депресия и Втората световна война. Под негово ръководство Демократическата партия се превръща в най-голямата либерална политическа сила в САЩ. По време на управлението му се извършват множество реформи, които оказват благотворно влияние върху развитието и просперитета на САЩ.





1938 г.



Роден е италианският певец Адриано Челентано. През 1957 г. печели конкурса за рокендрол в Двореца на спорта в Милано с песента “Ще ти кажа чао”. През 1961 г. песента му “24 000 целувки” е втора в Сан Ремо. През 1962 г. организира “Клан Челентано” - фирма за производство на грамофонни плочи и филми. През 1966 г. участва на фестивала в Сан Ремо, а през 1970 г. печели първа награда на фестивала (песента “Който не работи, не люби” изпълнява заедно със съпругата си Клаудия Мори). Снима се в много филми, на част от които е продуцент, сценарист, автор на музиката.

Албуми: “24 000 baci”, “Azzuro”, “Prisencoli”, “Don’t Play that Song”, “Svatilation” (1977), “Soli” (1979) “Deus”, “Grand Amore”, “Un po’ Artista, un po’no” (1980), “I Ragazzo dal juke box”, “Il tud bacio e come un rock” (1981) “Storia D’Amore” (1982), “Atmosfera”, “I mili Americani tre puntini” (1984), “Joan Lui” (1985), “La Pubblica Ottusitа” (1987), “II Re Degli Ignoranti” (1991 г.), “Superbest” (1992 г.), “Nostal Rock” (1994), “Ti Avro” (1994), “Quel Punto” (1994), “Arrivano Gli Uomini” (1996), “Me, Live!” (1996), “Alla Corte del Remix” (1997), “Azzurro/Una Carezza in un Pugno” (1997), “Le Robe Che Ha Detto Adriano” (1997), “Mina + Celentano” (1998 г.), “Buona Sera Signorina” (1999), “Io Non So Parlar d’Amore” (1999), “New 2000” (2000), “Esco Di Rado” (2000), “In Concerto Di” (2001) и др.





1935 г.


Родена е Маргарита Гомес Асебо и Сехуела - съпруга на Симеон Сакскобургготски. Омъжена за него на 21 януари 1962 г. От брака си имат пет деца: Кардам, Кирил, Кубрат, Константин-Асен и Калина. Не се занимава с политическа дейност.





1933 г.



Роден е Олег Григориевич - руски летец космонавт, 2 пъти герой на СССР (1973 г., 1978 г.). Лети на космическите кораби “Союз-12” (септември 1973 г.), на “Союз-26,-27” и орбиталната станция “Салют-6” (януари 1978 г.), на “Союз Т-3” и орбиталната станция “Салют-6” (ноември- декември 1980 г.).





1930 г.



Роден е литературоведът проф. Боян Ничев. Доктор на филологическите науки (1980). Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, защитава кандидатска дисертация на тема "Реализмът на Бранислав Нушич". Работи в Института за литература при БАН, професор (1981). Завежда отдел "Теория, критика и изкуство" в сп. "Септември" от 1967 г. до 1980 г. Изследователските му интереси са в областта на българското и славянско литературознание. Автор е на литературни портрети на български писатели. Съчинения: "Димитър Талев. Литературно-критически очерк" (1961), "Бранислав Нушич" (1962), "Национална съдба и литература" (1968), "Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през ХVIII и ХIХ в." (1971), "Литературни портрети и проблеми" (1972), "Пътят на българската проза към крупни епични форми" (1974), "Съвременният български роман" (1978), "Критика и литературна история" (1980), "Проблеми и профили" (1980), "Основи на сравнителното литературознание" (1986), "Вапцаров, или Нашият поетичен диалог със света" (1989), "Литературна класика и съвременност" (1990).





1929 г.


След преврат на крал Александър Караджорджевич, в Белград е установена кралска диктатура. Въведено е ново административно деление на Югославия, като българските територии са групирани в Скопска бановина (Вардарска Македония заедно с Враня, Пирот и Лесковец) и в Моравска бановина с център Ниш. Александър Караджорджевич е регент на Сърбия (1914 – 1921) и крал на Югославия от 1921 до 1934 г. Във външната си политика се придържа към сближение с Антантата. Убит е в Марсилия от Влaдо Черноземски през 1934 г., заедно с френския външен министър Луи Барту.





1926 г.



В Германия е основана авиокомпания “Луфтханза”. Тя е най-голямата германска въздухоплавателна компания. Луфтханза е основен член на обединението Star Alliance, което е едно от водещите световни въздухоплавателни обединения. Компанията е създадена през 1926 г., като резултат от сливането между "Deutsche Aero Lloyd" (DAL) и "Junkers Luftverkehr" на 6 януари същата година. Пълното име на компанията e : Deutsche Luft Hansa Aktiengesellschaft. Името Lufthansa произлиза от Luft (германската дума за въздух) и Hansa (търговската организация Hanseatic, управляваща големи части от северна Европа през средните векове).





1919 г.



Умира Теодор Рузвелт (1858 - 1919), президент на САЩ от 1901 г. до 1909 г. Член е на Републиканската партия. Депутат е в Конгреса от 1897 г.; губернатор на Ню Йорк от 1898 г.; вицепрезидент. След убийството на президента Маккинли заема неговото място. Прокарал е много антитръстови закони. По време на управлението му САЩ окупират Куба, Филипините и Панама, която се отделя от Колумбия. След 1904 г. прокарва разширено тълкуване на т. нар. "доктрина Мънро", според която САЩ защитават интересите на държавите в цялото западно полукълбо. По негова инициатива е подписан Портсмънският мирен договор, който слага край на войната между Русия и Япония. Противопоставя се на присъединяването на САЩ към ОН. Лауреат на Нобелова награда за мир през 1906 г.





1916 г.



Парламентът във Великобритания приема закон за задължителна военна повинност.





1912 г.



Ню Мексико става 47-ят щат на САЩ.

Ню Мексико е един от планинските щати, разположен в югозападната част на САЩ. Населението му се състои от местни американци, хора с испански произход, чиито предци са дошли в града през XVI век. През 1560 г. испански изследовател кръщава района на север от Мексико Nuevo Mexico (Ново Мексико). По-късно името е преведено на английски език и е запазено до наши дни. Днес Ню Мексико е известен като “Земя на магията”. През 1851 г. столица на щата става Санта Фе.





1897 г.



Роден е художникът Кирил Петров (К. П. Цанов). Завършва живопис в Художествената академия в София при Н. Маринов. В периода 1926 - 1931 г. е член на Дружеството на независимите художници. Работи като учител по рисуване в Кула (1926 - 1933), Видин (1935 - 1942), Белоградчик (1942). Създава битови фигурални композиции и пейзажи с оригинално живописно интерпретиране на действителността: "На полето" (1930), "На работа в село" (1935), "Селяни пълнят чували" (1945). Част от картините му носят събирателното название "Семейство". Пресъздава преклонението на българина пред патриархалния бит - "Бащи" (1970), "Прадеди" (1970), "Закрилник" (1973) и др. Друга тема в творчеството му е свързана със солидарността във взаимоотношенията между селяните - "Делба" (1928), "Коопериране" (1945), "Селска сцена" (1958), "Почит" (1959) и др. Рисува натюрморти и монументални творби.





1896 г.



В София е роден генерал Иван Кръстев Маринов (1896 - 1979). Завършва Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Първата световна война. Продължава да служи в армията, като заема редица важни военни постове. От 1936 г. до 1939 г. е военен аташе във Франция. В годините на Втората световна война е командир на 6-та Пехотна Бдинска дивизия и на 15-та Пехотна Охридска дивизия. В правителството на Константин Муравиев е военен министър от 4 до 8 септември 1944 г. След 9 септември 1944 г. е главнокомандващ на БНА, която се сражава през 1944 – 1945 г. за окончателния разгром на хитлеристка Германия. Като пълномощен министър във Франция през 1946 – 1947 г. участва в изработването на мирния договор за България. След завръщането си работи в Министерството на външните работи и чете лекции във Военната академия. Умира на 18 август 1979 г.





1884 г.



Умира Грегор Йохан Мендел - австрийски естественик, създател на учението за наследствеността. Живее и работи в манастир до гр. Бърно (Чехия). Чрез опити върху кръстосването на различни сортове грах открива законите на наследствеността и определя основните термини на теорията на наследствеността (1856 - 1863). Формулира принципите за отдалечаване на признаците и комбиниране на наследствените фактори; проследява наследяването на признаците в няколко поколения. Резултатите са описани в “Опити върху растителни хибриди” (1866).





1883 г.


Излиза първи брой на в. "Южна България", орган на източнорумелийската Либерална партия. Излиза в Пловдив, веднъж седмично до 31 август 1885 г. Основател и главен редактор - Г. Бенев. Сътрудници: И. Салабашев, Гр. Караджов, Сл. Кесяков, д-р П. И. Данчов, З. Стоянов и Д. Тончев. Средствата за издаването му се събират от депутати в Областното събрание, а програмата му е да защитава интересите на отечеството, “като се грижим за опазване на солидарността ни като един неразделен народ”. Когато в Пловдив се създава БТЦРК, в-к “Южна България” се включва в подготовката на съединението на Северна и Южна България. Възприема становището, че оставането на княз Александър на българския престол е необходимо за укрепването на българската държава. Вестникът следи и положението в княжеството, помества информации за най-важното в международна политика, отделя внимание на просветата и икономиката, защитава българско населението в Македония.





1878 г.



Роден е Карл Сандбърг - американски поет. Дебютът му е през 1916 г. - “Стихове за Чикаго”. Издава сборниците “Разбивачи” (1918 г.), “Дим и стомана” (1920 г.) и др. Автор е на поемата “Народът - да” (1936 г.), в която намират израз радикалните му настроения през 30-те години на ХХ век. По-късно в творчеството му започва да преобладава философската лирика (“Мед и сол”, 1963 г.). Известни са неговият исторически роман “Скалата на спомените” (1948 г.) и биографията на А. Линкълн (т. 1-6, 1926-1939 г.), за която получава наградата “Пулицър” за история през 1940 г. Печели същата награда за поезия през 1951 г.





1878 г.



В Цариград умира живописецът Станислав Доспевски (1823 - 1878). Роден е на 3 декември 1823 г. в Самоков. Учи в родния си град, след което продължава образованието си в Пловдив. Живопис учи при баща си Димитър Зограф и в Художественото училище за живопис, скулптура и архитектура в Москва. През 1856 г. завършва и Императорската художествена академия. В България се изявява като един от най-видните живописци в епохата на Възраждането. Нарисувал около 30 реалистични портрета и голям брой икони в Преображенския и Лопушанския манастир. По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) е арестуван от турските власти.





1875 г.


Умира възрожденският просветен деец Кръстьо Пишурка (1823 - 1875). Роден е през 1823 г. във Враца. Учи в родния си град, а после - в гръцкото училище в Цариград. Учителства във Враца и Лом. Занимава се и с активна театрална дейност. Под негово ръководство се поставят едни от първите представления през Възраждането. Книжовното му наследство се състои главно от преведени и побългарени драми, повести и стихотворения без особена художествена стойност. Сътрудничи и на редица издания като "Цариградски вестник", "Македония", сп. "Читалище" и др.





1873 г.



Проведен е трети разпит на Васил Левски.

Васил Левски е арестуван на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче. На следващия ден е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение. На 29 декември той е изпратен от Търново за София. На 4 януари 1873 г. Васил Левски е доведен в София. Затворен е в местната казарма. Същия ден е проведен първият му разпит от комисията начело с Али Саиб паша.





1872 г.


В Кюстендил е роден Йордан Иванов (1872 - 1947). Завършва Педагогическото училище в родния си град, следва славянска филология във Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"). Специализира литература в университета в Лозана. След завръщането му в България, е учител в Сливен, след това преподава френски език в СУ "Св. Климент Охридски". От 1909 г. е хоноруван доцент, впоследствие става редовен доцент, професор и титуляр на катедрата по българска литература в Историко-филологическия факултет на университета. Иванов е един от инициаторите за създаването на Българското археологическо дружество (1901) и на Археологическия институт (1920). През периода 1920 – 1923 г. и 1927 – 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж. Йордан Иванов издирва ръкописи, грамоти, жития и други старобългарски произведения в Русия, Франция, Полша, Испания, Англия и ги обнародва. Издава "Български старини из Македония", "Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки", "Жития на св. Ивана Рилски" и др. През 1906 г. открива в Зографския манастир и отпечатва оригинала на Паисиевата "История славянобългарска". През 1916 г. участва в научните експедиции в Македония и Поморавието в състава на Българската армия. Занимава се с исторически и археологически проучвания – "Цар Самуиловата столица в Преспа", "Произход на цар Самуиловия род" и др. Интересува се от българското песенно творчество, събира фолклорни материали. Автор е на изследването "Българските народни песни".





1862 г.



По инициатива на Стоян Чомаков по-радикално настроените църковни дейци в Цариград организират тържествена Богоявленска служба в църквата “Св. Стефан”, с която потвърждават позиция си спрямо Патриаршията. Според руския посланик Николай Игнатиев тази “антиканоническа манифестация” проваля възможности за постигане на компромисно решение на българския църковен въпрос, за което руската дипломация работи активно.

Стоян Чомаков (1819 – 1893 г.) е обществен и държавен деец, лекар, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Активно участва в църковно-националната борба. Той е един от ръководителите на течението на "младите", които се обявяват за безкомпромисна борба и окончателно скъсване с Патриаршията. От 1861 г. е представител на Пловдивската епархия в Цариград. След създаването на Българската екзархия през 1870 г. е включен в състава на Екзархийския съвет.





1862 г.


В Русия са утвърдени Временни правила за устройство на полицията.





1856 г.



В Панагюрище е родена Райна Княгиня (Райна Попгеоргиева Футекова - по мъж Дипчева). Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора. През 1874 г. става учителка в Панагюрище. Една от основателките на женското дружество "Китка" в родния си град. Ушива знамето на Априлското въстание (1876). По време на въстанието носи извезаното от нея и тържествено осветено от поп Груьо знаме на шествието в Панагюрище (поради което е наречена "Княгиня"). При потушаване на въстанието е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор. Освободена е след намесата на европейски консули в Пловдив. През август 1876 г. заминава да учи в Русия през Цариград с паспорт под чуждо име. Завръща се в България през 1879 г. и става директор на девическия пансион в Търново. През 1882 г. е назначена за акушерка в Панагюрище, по-късно - в София. Автор е на книгата "Райна княгиня (Автобиография)", издадена през 1935 г. (посмъртно).





1852 г.



Умира създателят на азбуката за слепи Луи Брайл (1809 - 1852). Брайл поставя в основата на своето писмо шестточието, включващо две вертикални колонки от по три точки, като чрез 63 комбинации създаване символи за буквите от френската азбука, пунктуационни знаци, математическата система и нотопис, в който заема петолинието с т. нар. интервални знаци за означаване на акордите. От 1828 г. работи като учител в Кралския национален институт за слепи в Париж, където преподава география и алгебра. Той създава и прототипа на пособието за писане, познато с името Брайлова плоча, двуредка с брайлови клетки, движеща се по дървена рамка. Появяването на плочата слага началото на нов начин на писане и четене, който променя изцяло живота на слепите. През 1952 г. правителството на Франция решава тленните му останки да бъдат пренесени от Купврей в Пантеона.ю





1848 г.



В Калофер е роден Христо Ботев (1848 - 1876), чието истинско име е Христо Ботйов Петков. През 1863 г. с помощта на Найден Геров заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора Одеска гимназия. През 1865 г. напуска гимназията и се свързва с руските революционни среди. Заради произнесената от него реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий е принуден да напусне Калофер и заминава отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. Прехвърля се в Румъния, като отначало се установява в Букурещ, а после в Браила и работи като словослагател в печатница. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Христо Ботев се приготвя да мине в България с четата на дядо Жельо войвода (Ж. Чернев), на която е определен за секретар. Тогава пише стихотворението "На прощаване". След като по различни причини преминаването на четата в България се осуетява, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства, е принуден скоро да прекъсне образованието си. В края на април 1871 г. Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода, се установява отново в Букурещ. Започва работа в печатницата на Любен Каравелов и става негов съратник в редактирането на в. "Свобода", след неговото спиране през 1873 г. - и на в. "Независимост". През 1873 г. Ботев започва издаването и на своя втори самостоятелен в. "Будилник". На 8 декември 1874 г. започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на Васил Левски и колебанията на Любен Каравелов, застава начело на БРЦК . След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание в България. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. След избухването на Априлското въстание през 1876 г. Ботев застава начело на чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве, е убит в подножието във Врачанския балкан.





1842 г.



По време на първата Англо-Афганистанска война (1838 - 1842) под натиска на афганистанската армия, английската войска отстъпва от Кабул.





1838 г.



В Мористаун (Ню Джърси) Самуел Морз и Алфред Уайл правят първата демонстрация на конструирания от тях телеграфен апарат. Самуел Морз е американски изобретател и художник. През 1837 г. изобретява електромагнитния телеграфен апарат, една година по-късно разработва телеграфен код на Морз. Рисува предимно исторически композиции и портрети. Основател и пръв президент е на Националната академия по дизайн в Ню Йорк.





1832 г.


Роден е френският график и илюстратор Гюстав Доре. Неговите илюстрации красят много класически произведения, сред които “Ад” на Данте (1861), “Дон Кихот” на Мигел де Сервантес (1863), “Изгубеният рай” на Джон Милтън (1865) и Библията (1866).





1831 г.



Умира френският цигулар, композитор и диригент Рудолф Кройцер (1766 - 1831). Роден е на 16 ноември 1766 г. във Версай. Един от основоположниците е на френската виолонистка школа от ХIХ в. Бетховен му посвещава соната за цигулка и пиано (т. нар. “Кройцерова соната”). Автор е на концерти за цигулка и оркестър, опери, балети и др.





1829 г.



Умира Йозеф Добровски – чешки филолог, абат от йезуитския орден, смятан за родоначалник на славистиката. Пише на чешки, немски и латински език по въпроси на историята, литературата, езиците. Член е на Руската академия на науките (1828). Противник е на германизацията на славяните. През 1822 г. издава най-доброто си съчинение (на латински език) "Основите на старославянския език".





1822 г.



Роден е германският археолог Хайнрих Шлиман. До 1863 г. е търговец на едро, през 1868 г. заминава за Гърция. През 1869 г. открива местонахождението и разкопава Троя, по-късно - Микена и крепостта в древногръцкия град Тиринт.





1582 г.


Подписан е Ям-Заполският договор (Ливонска война 1558 – 1583), 10-годишно примирие, между Русия и Реч Посполита (Литва и Полша обединени в една държава), според който Русия се отказва от своите завоевания в Ливoния. Ливонската война е между Русия и Ливонския орден, Швеция, Полша и Великото Литовско княжество за Прибалтика и излаз на Русия на Балтийско море. В началото на войната (до 1561 г.) руската армия разгромява Ливонския орден. По-късно (до 1578 г.) бойните действия се водят с променлив успех, русите завладяват много прибалтийски крепости. След 1579 г. съотношението на силите вътре в Русия се изменя, поради което цар Иван IV Грозни е принуден да премине към отбранителна война (отбраната на Псков през 1581 - 1582 г., отбраната на Полоцк и др.). Ливонската война завършва с подписването на Ям-Замполското (1582) и Плюското примирие, които са неизгодни за Русия. Независимо от това противниците на Русия се отказват от претенциите си за Псков, Новгород и Смоленск, защото Русия се отказва от излаза на Балтийско море.





1579 г.



Сключен е съюзът от Арас. Посредством договор, подписан в Арас (Атрехт), южните щати от Испанска Нидерландия, днешна Валония, Нор дьо Кале и Пикарди (Франция), изразяват своята лоялност към испанския крал Филип ІІ и признават Дон Хуан Австрийски за феодал. Араският съюз се разграничава от Утрехтския съюз, подписан по-късно същия месец.





1535 г.



Испанският конкистадор Франсико Писаро открива града Лос Рейес де Лима (Лима) на пустинния тихоокеански бряг на Южна Америка, който нарича “Град на боговете”. След като Писаро завладява великата империя на инките, Лима става столица на Перу и административен център с важно значение за испанска Южна Америка. Лима е най-големият политически, културен и икономически център в държавата. Градът е известен с многобройните църкви и катедрали в колониален стил, сред които църквите Сан Педро (1638), Сан Доминго (1599), и масивната катедрала Сан Франциско (завършена в средата на 1680-а), прочута с катакомбите и библиотеката си.





1412 г.



Родена е Жана д'Арк - френска национална героиня. Вдъхновява борбата на френския народ против английските нашественици по време на Стогодишната война (1337 - 1453). През 1430 г. е пленена от бургундците и е предадена на англичаните. Изгорена е като еретичка. През 1456 г. е реабилитирана, през 1920 г. е канонизирана за светица от католическата църква.





1367 г.



Роден е Ричард II (1367 - 1400), крал на Англия от 1377 до 1399 от династията Плантагенети. През 1377 - 1388 г. негов регент е чичо му Джон, дук на Ланкастър. Властта му е оспорвана от братовчед му Хенри IV. След военен поход в Ирландия, Ричард II е изоставен от привържениците си и абдикира през 1399 г. Умира в затвора на 14 февруари 1400 г.



1352 г.



Френският крал Жан II Добрият въвежда отличието, орден - Звезда. Медал, който и до днес се връчва по една или друга форма в много държави по света.

Жан II е френски крал, син на Филип VI и Жана Бургундска. Жан е херцог на Нормандия и граф на Анжу и Мен от 1332 до 1350 г., граф на Поатие от 1344 до 1350 г. и херцог на Гийена от 1345 до 1350 г.

Роден е на 16 април 1319 г. На 28 юли 1332 година Жан се жени за Бон дьо Люксембург. Коронясан е за крал на Франция през 1350 г. в Реймс. Жан е обграден от слаби и бедни администратори, които предпочитат да живеят на негов гръб. Основната им цел е да грабят кралската хазна.

В битката при Поатие през 1356 г. английският престолонаследник Едуард Черния принц разгромява Жан и френският крал е откаран в Англия като пленник. Докато бъде договорен мирът, той е затварян последователно в Уиндзор, Хертфорд, замъка Съмъртън в графство Линкълн и накрая в Лондонската кула. Като затворник англичаните му дават всички кралски привилегии и той се наслаждава на царствен живот. Договорът от Бретини през 1360 г. определя откуп от 3 милиона ливри за свободата на Жан. В замяна за Жан англичаните получават сина му, граф Луи, докато Жан се върне във Франция и събере парите за откупа си. Докато Жан събира парите, Луи бяга от Англия. Ядосан, че синът му нарушава кралското достойнство и неспособен да събере парите за откупа, Жан се предава отново на англичаните. Пристига в Англия в началото на 1364 г. и печели възхищението на англичаните.

Умира няколко месеца по-късно в Лондон. Тялото му е отнесено във Франция и погребано в Сен Дени. Жан е наследен на трона от синът си Шарл V.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.18 секунди