изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-02-19 @ 13:52 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1569 г. - В Англия е проведена първата в света държавна лотария. 1693 г. - При земетресение в Сицилия загиват около 60 хил.души.1861 г. - Княз Александър Горчаков в качеството си на министър на външните работи на Русия възлага на княз Алексей Лобанов-Ростовски, руски посланик в Цариград, да започне преговори с Високата порта за предоставяне възможност на българите безпрепятствено да се изселват в Крим и Новорусийския край  1922 г. - За първи път в света в Канада е използван инсулин за лечение на болни от диабет лица.1961 г. - Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци. 1966 г. - В Русия е създаден център за подготовка на космонавти.


 


2016 г.

Най-малко 51 души са убити при нападение срещу търговски център в столицата на Ирак, Багдад, и кола бомбардировките извън незаконно казино в Микдадиа, източно от Багдад. Ислямска държава поема отговорност за двата атентата.

2016 г.

Хиляди протестират в Лайпциг срещу рекордния наплив на бежанци, за които сведения, че масово са упражнявали сексуално насилие на Нова година в Кьолн и други германски градове. Митингът е организиран от местния клон на Пегида (Патриотични европейците срещу ислямизацията на Запада).

2014 г.

В Тел Авив Умира Ариел „Арик“ Шарон. Той е дългогодишен израелски политически и военен лидер. От март 2001 е 11-ият министър-председател на Израел. Като такъв, той е още ръководител на Ликуд, най-голямата партия в управляваща коалиция в израелския Кнесет (парламента). Роден е под името Ариел Шайнерман и е известен също така с прозвището Арик. На 4 януари 2006 г. Шарон получава масивен мозъчен кръвоизлив, обявен е за „временно неспособен да изпълнява пълномощията си“ и Ехуд Олмерт, заместник-министър-председател, е официално обявен за действащ министър-председател на Израел. През март Олмерт е официално избран на поста премиер.
През 2006 г. Шарон изпада в кома, от която не излиза до смъртта си.

2013 г.

В Чехия се провеждат първите в историята на страната преки избори за президент. За втория тур на изборите са номинирани Милош Земан и Карел Шварценберг.

2013 г.

Франция започва военна операция срещу ислямистите на територията на Мали.

2012 г.

Хакери от хакерската организация „Hackerspace Global Grid“ и голямата хакерска мрежа „Chaos Communication Camp“ в Германия на конгреса Chaos Communication в Берлин обявяват намерението си да изстрелват собствени комуникационни сателити, създавайки своя версия на интернет, където да има достъп до пиратска музика, филми и програми. Така хакерите от цял свят ще имат сайтове, които никой няма да може да цензурира. Няколко месеца по-рано големите интернет гиганти се обявяват срещу приемането на цензурния закон в САЩ Stop Online Piracy Act. Техния апел гласи: „Опасяваме се, че тези мерки представляват сериозна заплаха за иновативността и създаването на работни места в нашата индустрия, както и за киберсигурността на нашата страна“. Предвижда се построяването на разпределена система от евтини наземни станции около 100 евро всяка, които да следят движението на спътниците. Очакванията са първите подобни станции да бъдат купувани или изграждани от частни лица.

2011 г.

Влиза в сила споразумение, позволяващо на американски компании да изнасят ядрени технологии за Русия. Одобрено от американският Конгрес, това споразумение позволява на САЩ и Русия да извършват обмен на технологии в ядрената енергетика, създаването на съвместни търговски дружества и по-тясно сътрудничество в борбата срещу разпространението на ядрено оръжие. Споразумението дава възможност на Русия да сключва важни договори за нейната ядрена индустрия, включително проекти за обогатяване на уран и производство на ураново гориво.

2011 г.

По думи на премиера на щата Куинсланд, Австралия Ана Блай потопът в градовете Бризбейн и Туумба идва почти от нищото. Загиват най-малко 8 души, а 70 изчезват. Щатските власти започват бърза евакуация на столицата Бризбейн, към която наближава мощно континентално цунами, предизвикано от едновременното надигане нивата на реките.


2001 г.


В научноизследователския център в щата Орегон (САЩ) се ражда първата генетически модифицирана маймуна Анди.





2000 г.



Учени откриват фрагмент с ръкописи на апостол Павел, създаден преди 2 хиляди години, по време на инвентаризация на най-голямата в света колекция на Виенската Национална библиотека.





1992 г.



В Белгия са ушити най-дългите в света джинси, чиято дължина е 23 метра.





1981 г.



Международна експедиция поставя рекорд при прекосяването на Антарктида за 67 дни.





1978 г.


Умира художникът Стоян Райнов. Учи графично и декоративно изкуство в Държавната художествена академия, където завършва керамичния отдел при Ст. Димитров. Учи в Чехия, в Дрезденската художествена академия, в Австрия. От 1932 г. е ръководител на Отдела по керамика в Държавната художествена академия, професор е от 1937 г. Предпочита декоративните техники. Един от основателите на дружеството на художниците-приложници. Носител е на много международни награди.





1966 г.



В Русия е създаден център за подготовка на космонавти. Правителството на СССР взема решение за осъществяване на пилотируем полет в космоса и въз основа на това решение, дирекцията на Главнокомандването на Военно- Въздушните сили създава Център за подготовка на космонавти (ЦПК). От 1968 г. Центърът носи името "Юрий Гагарин". От 1969 г. ЦПК е преобразуван в Научно- изследователски изпитателен център за подготовка на космонавти, а от 1995 г., с цел повишаване на ефективността използвайки научно-техническия потенциал на Руската Федерация в областта на пилотируемите космически полети и подготовката на космонавти в базата на Центъра за подготовка на космонавти и изпитателно тренировъчния авиационен полк се създава Руски държавен научно- изследователски изпитателен център за подготовка на космонавти.





1964 г.



Главният хирург на САЩ Лутър Тери за първи път обявява публично, че тютюнопушенето е опасно за човешкото здраве.





1957 г.



Съветското правителство взема решение за създаване на балистични ракети на полигона Плесецк.





1954 г.



Състои се премиера на филма на режисьора Борислав Шаралиев и сценариста Христо Ганев "Песен за човека" за живота на поета Никола Й. Вапцаров. В главната роля е Динко Динев.

Никола Вапцаров е поет революционер, деец на работническото движение. Роден е в Банско на 24 ноември 1909 г. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД "Българска горска индустрия" в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван е през май 1941 г. Никола Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. Като се завръща в София, става пръв помощник на Цв.Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. От 1941 г. е член на редакционния комитет на в. "Технически глас" и е един от редакторите на в. "Литературен критик". На 4 март 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и на 23 юли 1942 г. разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни".





1947 г.


В Париж умира Коста Тодоров - български политик, поет, белетрист, публицист; участник в македонското революционно движение. Член е на БЗНС от 1920 г., дипломат. Един от водачите на Задграничното представителство на БЗНС от юни 1923 г. до март 1933 г. Член е на ПП на БЗНС и редактор на в-к “Земеделско знаме” (1933 - 1938). След 9 септември 1944 г. му е забранено да се върне в България. Близък съратник е на д-р Г. М. Димитров. Автор е книги, издадени на български, френски, английски, сърбохърватски език. Получава задочно смъртна присъда през 1941 г. Живее в Канада.





1945 г.


Умира банкерът и политик Стефан Стефанов. Завършва право и стопански науки в Берлин през 1901 г. Народен представител е в годините 1901 - 1911, 1913, 1927 - 1931. Стефанов е таен съветник на цар Борис III от 1918 г. до 1920 г. Председател и член е на УС на Съюза на индустриалците (1919 - 1923, 1926 - 1933); ръководител е на финансовата група около Българска банка (1921 - 1933). Председател е на XXIII НС (1931). Министър на финансите е от 1931 г. до 1934 г. След 9 септември 1944 г. цялото му имущество е национализирано.





1944 г.



В хода на Втората световна война, във водите на Тихия океан английска подводница потопява японския крайцер “Кума”.





1944 г.


Умира италианският военен и политически деец Галеоцо Чано (1903 - 1944). Роден е на 18 март 1903 г. Женен е за дъщерята на Бенито Мусолини – Еда. Член е на Великия фашистки съвет. Министър на пропагандата (1935 – 1936) и на външните работи (1936 – 1943). Участва в Итало-Абисинската война (1935 – 1936) като авиатор. В началото на 1943 г. е отстранен от Министерството на външните работи под натиска на хитлеристка Германия и е назначен за посланик при Светия престол във Ватикана. След свалянето на Бенито Мусолини (25 юли 1943 г.) е арестуван и екзекутиран. Личният му дневник е преведен и издаден в България (1947).





1943 г.


В центъра на Ню Йорк е убит американският антифашистки журналист Карло Треска.





1942 г.


В хода на Втората световна война Япония обявява война на Холандия. Същия ден японците превземат столицата на Малайзия - Куала-Лумпур.





1941 г.



Хитлер се обявява за това, Германия да се притече на помощ на италианците в Северна Африка със своя армия.





1940 г.


В Ленинград е представена премиерата на балета “Ромео и Жулиета” на Сергей Прокофиев.

Прокофиев е руски композитор, пианист и диригент. Ученик е на Н. А. Римски-Корсаков и А. К. Лядов. Творчеството му е сред най-крупните постижения на европейската музика на XX в. Автор е на 8 опери ("Любовта към трите портокала" по К. Гоци, "Семьон Котко" по В. П. Катаев, "Война и мир" по Л. Н. Толстой), 7 балета ("Ромео и Жулиета" по У. Шекспир, "Пепеляшка", "Каменното цвете"), на вокално-оркестрови творби (кантата "Александър Невски", "Наздравица"), симфонична приказка "Петя и вълкът", симфонии, концерти, клавирни сонати, музика към филми и др.





1925 г.



Родена е Свобода Бъчварова, писател и сценарист. От началото на `60-те години е главен редактор на творческо обединение в СИФ "Бояна". Документалният й филм "Между релсите" получава наградата "Сребърният лъв" (Венеция, 1964). По нейни сценарии са заснети филмите: "Призованият не се яви" (1966), някои от епизодите на тв сериал "На всеки километър" (1969 - 1972), "Спомен" (1974), "Да изядеш ябълката" (1975), "Бой последен" (1977, в съавторство с Никола Русев и Зако Хеския), "Бумеранг" (1979, съвместно с Иван Ничев), "Не знам, не чух, не видях" (1984), "Опасен чар" (тв, 1984), "Бързо, акуратно, окончателно!" (тв, 1989,). По романа на Свобода Бъчварова "Земя за прицел" Иванка Гръбчева заснема филма "Жребият" (1993), а по "Литургия за Илинден" Георги Дюлгеров реализира "Мера според мера" (1981).





1923 г.


Франция окупира германския индустриален район Рур, за да получи гаранции за изплащане на репарациите, които Германия й дължи след Първата световна война.





1922 г.



За първи път в света в Канада е използван инсулин за лечение на болни от диабет лица. Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашна жлеза). Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони. Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. Инсулинът е открит в началото на XX век от румънеца д-р Николае Паулеску в Париж (нарича го панкреатин). Преди това заслугата за откриването му са приписвани на канадеца Фредерик Бантинг, който пръв е инжектирал инсулин на човек.





1921 г.



Цар Фердинанд I получава помощ от германското правителство от 1 500 000 златни марки за поддържане на съюза с Централните сили по време на Първата световна война.

Цар Фердинанд І Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е във Виена на 26 февруари 1861 г. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд І е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.





1913 г.


В Ню Йорк за първи път е представен първият в света автомобил тип седан.





1912 г.


Роден е писателят Иван Мартинов (псевдоним на Иван Цеков Георгиев). Следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, откъдето е изключен за антидържавна дейност. Един от основателите на Съюза на трудовоборческите писатели и на литературния кръжок “Христо Смирненски”. Първата му книга - “Фронт” (1933), е спряна и инкриминирана от полицията. Участва във Втората световна война, главен редактор е на в-к “Фронтовак”. В периода 1944 - 1946 г. ръководи отдел във в-к “Отечествен фронт”, а през 1946 - 1949 г. - във в-к “Работническо дело”. Между 1949 - 1963 г. е главен редактор на сп. “Славяни”. Автор на проза, драми, мемоари и творби за деца. Съчинения: “Стока без купувачи”, “Мансардата”, “Драва тече през славянски земи”, “Малкият ятак”, “Младост”, “Новият град”, “С чисто сърце”, “Вечният огън”, “При свои и чужди”, “Дневна светлина”, “Крилете на Икар”, “Дъждовно лято”, “Нощта е дълга”, “Художникът и момичето”, “Огнено кълбо”, “Утринно сияние”, “Синя кръв”, “Портрет от натура”, “Победителката”, “Големият град” и др.





1912 г.


Турските власти в Скопие организират погром над българското население, събрало се на поклонение в Гюрешкия манастир “Св. Богородица”, Скопско.





1911 г.



В Черно море потъва руският параход “Рус”, 172 души загиват.





1909 г.



В САЩ започва първото женско автомобилно състезание.





1909 г.


САЩ и Канада подписват договор за съвместни действия против замърсяването на Великото езеро.





1908 г.



Роден е руският физик Дмитрий Блохинцев. Ръководи проектирането и създаването на първата атомна електростанция в Обнинск. Директор е на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (1956 - 1965), както и на лабораторията по теоретична физика в същия институт. Работи в областта на квантовата теория на твърдото тяло, явленията в полупроводниците, акустиката на нееднородните движещи се среди и квантовата механика. Президент е на Съюза за чиста и приложна физика (UPAP); съветник е в Научния съвет при генералния секретар на ООН (1967 - 1979).





1905 г.



Роден е писателят Змей Горянин, чието истинско име е Светозар Димитров. Автор е на разкази, повести, романи и пиеси - най-често с историческа тематика. Завършва гимназия в Русе и работи като чиновник до 1930 г., когато се премества в София. С литеартура се занимава от 1942 г. Сътрудничи на литературния печат с критични бележки, хумор, сатира, стихове. Автор е на очерци, портрети, произведения за деца. Съчинения: "Аз и другият" (1928), "Боят при Стара Загора" (1935), "Любен Каравелов. Христо Ботев" (1935), "Непобедимите" (1935), "Хайдути" (кн. I, 1935), "Хайдут Велко" (кн. II, с. г.), "Последният ден" (1936) "Бачо Киро" (1937), "Георги Войтех" (1939), "Балканският цар. Из живота на легендарния Хаджи Димитър" (1941), "В освободена Добруджа (пътни бележки)" (1941), "Подир стоманените птици" (1942), "Поп Харитон" (1943) и др.





1892 г.



В Казанлък е роден художникът Никола Кожухаров (1892 - 1971). Автор е на композиции на исторически, военни, битови теми. Работи като сценограф, както и в областта на живописта. Участва в изографисването на няколко църкви. Негово дело е паметникът във Видин, издигнат в памет на офицерите и войниците от Трети бдински пехотен полк, загинали във войните за национално обединение. По проект на Никола Кожухаров е изработен и паметникът на Гюро Михайлов в Плодив, открит на 29 ноември 1938 г. Сред картините му са "Залавянето на Васил Левски", "Бяло море срещу остров Тасос", "Иван Вазов", "Кукери", "Калоян приема папските пратеници" и др.





1891 г.



Роден е художникът Борис Митов. Портретист, представител на академизма. Завършва гимназия и Художествено-индустриалното училище в София, учи в Париж. Професор е в Художествената академия в София. Автор е на портрети на Д. Мишев, Ж. Спиридонов, Антон Митов, Кох, г-ца Бояджиева, Сава Огнянов, автопортрет и др.





1878 г.



В хода на Руско-турската освободителна война на тази дата главната квартира на руската армия се установява в Габрово. Долнодунавският отряд преминава в настъпление. Освободен е Самоков. Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик.





1862 г.



В Цариград умира Димитър Миладинов (1810 - 1862), възрожденски просветител и книжовник, борец за национална независимост. Два дни по-рано, в същия цариградски затвор умира и брат му - Константин. Димитър Миладинов е роден през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира “Св. Наум”. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид. В периода 1830 - 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833 - 1836). Между 1836 - 1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839 - 1840), Кукуш (1840 - 1842), в гръцко училище в Битоля (до 1855). По време на Кримската война (1853 - 1856) обикаля Босна и Херцеговина. През 1836 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност, е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 - 1859), Струга (1859), Охрид (1860 - 1861), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в “Цариградски вестник”, обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм “Св. Стефан” в Цариград. Арестуван е от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград. Умира в Цариградския затвор, вероятно от тиф (има съмнения, че е отровен заедно с брат му Константин). Сред най-големите заслуги на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни” (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си Константин Миладинов).





1861 г.



Княз Александър Горчаков в качеството си на министър на външните работи на Русия възлага на княз Алексей Лобанов-Ростовски, руски посланик в Цариград, да започне преговори с Високата порта за предоставяне възможност на българите безпрепятствено да се изселват в Крим и Новорусийския край. В указанията на княз Горчаков се изразява надеждата на руското правителство, че Турция няма да пречи на българските преселници, така както Русия не пречи на татарите да се преселват свободно от Крим в балканските провинции на Османската империя.

Княз Горчаков е руски държавен деец и дипломат, един от видните ръководители на руската външна политика през втората половина на ХIХ в. Горчаков е министър на външните работи от 1867 г. до 1882 г. и едновременно с това държавен канцлер. На Лондонската конференция 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор 1856 г. Осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г., като осигурява неутралитета на големите европейски държави. По време на Берлинския конгрес 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор 1878 г. постепенно се оттегля от намеса във външната политика.





1861 г.



Алабама става четвъртият щат, отделил се от САЩ. През февруари същата година в град Монтгомъри на среща на отделените щати е учредена Конфедерация на Американските щати. За нейн пръв президент е избран Джеферсън Дейвис – плантатор от Мисисипи. Град Монтгомъри е обявен за столица на Конфедерацията. Няколко месеца по – късно столица става град Ричмънд, Вирджиния. През 1861 г. започва гражданската война, продължила до 1865 г., когато Конфедерацията признава своето поражение. Алабама отново е приета в Съюза на американските щати през 1868 г.





1805 г.



Умира италианският химик Феличе Фонтана. Професор е в университета в Пиза. Директор е на естествено-историческия музей във Флоренция. През 1774 г. определя съдържанието на кислород в земната атмосфера. През 1777 г. открива (едновременно с К. Шееле) способността на дървените въглища да поглъщат газове, както и образуването на горящ газ (смес на Н2 с СО) при пропускането на водна пара през горящи въглени (1782).





1801 г.



Умира италианският композитор Доменико Чимароза. Музикалното си образование получава в Неаполитанската консерватория. Учи композиция при Николо Пичини, който го насочва към оперното творчество. Създава около 50 комични опери, между които “Веселите шеги на Стелидаура”, “Джанина и Бернардоне”, “Импресариото в затруднение”, “Артаксеркс” и “Италианката в Лондон”. През 1789 г. Чимароза заминава за Русия, където в продължение на 3 години работи като придворен композитор и диригент. Впоследствие е поканен за дворцов композитор във Виена. Там написва своето най-значително произведение - операта “Тайният брак”. През 1793 г. се връща в Неапол; работи като диригент и учител по музика. По време на революционното движения в Неапол взема активно участие в тях и написва патриотичен химн, за който по-късно е осъден на смърт. По настояване на обществеността присъдата е заменена с изгнание. Отправя се отново към Петербург, но по пътя заболява и умира.





1759 г.


В Америка е основана първата животозастрахователна компания.





1757 г.



Роден е американският държавник Александър Хамилтън (1757 - 1804). Получава популярност като оратор и публицист по време на Войната за независимост на САЩ (1775 - 1783). От 1776 г. до 1781 г. служи в армията, секретар е на Джордж Вашингтон. През 1789 г. застава начело на партията на федералистите. Защитник е на конституционната монархия по английски образец като форма на държавна организация. В периода 1789 - 1795 е министър на финансите. Отстоява концепцията за централизирана държава, която да допринася за развитието на капиталистическата система. Изследването му върху проблемите на стойността, парите и цените, оказва значително влияние върху по-нататъшното развитие на икономическата теория в САЩ. Умира на 12 юли 1804 г. в Ню Йорк.





1753 г.



Сключен е съюз между Ватикана и Испания.





1741 г.



Руската императрица Елисавета нарежда в течение на година да се изтегли от обръщение монетата с изображението на бившия император Иван Антонович.





1693 г.



При земетресение в Сицилия загиват около 60 хиляди души.





1690 г.


В Ню Йорк, Ню Хемпшир и Мейн французи предприемат атака против британските заселници.





1569 г.



В Англия е проведена първата в света държавна лотария.





976 г.


Умира византийският император Йоан I Цимисхи (925 - 976). Заема престола от 11 декември 969 г., регент-съимператор на малолетните Василий II и Константин VIII. Като бележит византийски пълководец заема високи постове в Мала Азия. През 963 г. се отказва от борбата за трона, в полза на своя роднина Никифор II Фока. През 968 - 969 г. изпада в немилост, свързва се с императрица Теофано и идва на власт чрез преврат. Външната му политика основно е ориентирана към продължаване на настъплението в Близкия Изток. Крайната цел - освобождението на Йерусалим - не е постигната, но през 972 - 975 г. византийската армия превзема почти целия хинтерланд на Свещения град - Емеса, Дамаск, Назарет, Бейрут, Триполи и др. Йоан I Цимисхи продължава войната на Балканите, като през пролетта - лятото на 971 г. превзема българската столица Велики Преслав и обсажда руския княз Светослав в Дръстър (Силистра). Светослав капитулира и е принуден да напусне България. Обещанията на Йоан I Цимисхи към българския цар Борис II и неговите боляри скоро са изоставени и Борис II е пленен и детрониран. С това от византийска гледна точка българската държава престава да съществува. Йоан I Цимисхи умира при неизяснени обстоятелства при завръщането си от поредния поход в Палестина.



532 г.



С размирици, започнали от спортната арена в Константинопол, е поставено началото на революцията против византийския император Юстиниан.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,05 секунди