изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-06-18 @ 10:38 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1681 г. - Сключен е Бахчисарайският договор1833 г. - В Рилския манастир избухва пожар, който унищожава значителна част от сградния фонд  1874 г. - Службата в руската армия е съкратена от 25 на 6 години. 1915 г. - Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов 1928 г. - Мара Бунева застрелва управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич 1958 г. - От името на 9000 учени от 43 страни в ООН е връчена петиция за забрана на опитите с ядрено оръжие


2000 г.

В щата Орегон учени успяват да клонират макак.

2000 г.

Най-богатият човек в света Бил Гейтс се оттегля от ръководния пост на “Майкрософт”, предавайки властта на Стив Болмър.
Бил (Уилям) Гейтс е американски компютърен индустриалец, най-богатият човек в света (от 1994 г.). Той е роден на 28 октомври 1955 г. в Сиатъл. Отначало учи в обществено училище, по-късно в частното "Лейксайд", където за първи път вижда компютър, производство на "Дженеръл илектрик". До 1970 г. Бил Гейтс сътрудничи на "Компютър сентър корпорейшън". Заедно с Пол Алън, негов съученик, работи за "Информейшън сайънсис инк", за TRU по проекти за националната сигурност, за "Ханиуел". През 1973 г. е приет в Харвардския университет. С Алън създават собствена софтуерна фирма (1974 г.); разработват в по-голямата му част програмния език Бейсик. Със спечелените пари през 1980 г. основават "Майкрософт". Първият персонален компютър на пазара (1981 г.) работи с DOS-операционна система на Microsoft. Инвазията на "Майкрософт" на световния пазар започва с "Уиндоус" и пакета от приложни програми "Офис" (на български език от март 2002 г.). Издава книгата "Бизнес със скоростта на мисълта" (1999 г.), "библията" на новата икономика. Член е на борда на биотехнологичната компания "Айкос". През 1994 г. основава фондация "Бил енд Мелинда Гейтс", ръководена от баща му Уилям Гейтс Втори. Бил Гейтс основава компанията "Корбис" (най-големият архив за изкуство и фотография в света).

2000 г.

Умира Боян Николов Знеполски - български писател. Роден е на 7 февруари 1908 г. Завършва средно образование в София (1933 г.) като частен ученик. Работи като строител и журналист. Участва в изграждането на Народния фронт, преследван и интерниран за антидържавна дейност. След 9 септември 1944 г. е чиновник, журналист, завеждащ редакция в Министерството на земеделието. Лириката му е оптимистично-призивна, драматургията - с агитационен характер ("Нови хора"). Автор е на детски и хумористично-сатирични творби.

1993 г.

Американската авиация извършва бомбандировка над Южен Ирак.

1992 г.

Бившият лидер на комунистическата ГДР Ерих Хонекер е освободен от затвора “Моабит” поради влошеното му здравословно състояние.
Ерих Хонекер е държавен деец на ГДР. Роден е на 25 август 1912 г. в Нойкирхен, Саарска област. През 1929 г. влиза в Комунистическата партия на Германия. От 1934 г. работи нелегално в различни области на Германия като ръководител на организации на Комунистическия младежки съюз. През 1935 г. е арестуван, през 1937 г. е осъден на 10 години затвор (освободен 1945 г.). Секретар (1958 г.), първи секретар на ЦК на съюза на Социалната единна партия на Германия (СЕПГ) (1971-1976 г.), от 1976 г. - генерален секретар на ЦК на СЕПГ. Депутат е в Народната палата на ГДР (от 1949 г.), председател е на Националния съвет за отбрана (от 1971 г.), председател е на Държавния съвет на ГДР (от 1976 г.). Свален е от поста на пленум на ГЕСП (ноември 1989 г.). Прехвърлен е в Москва с хеликоптер (1991 г.). След заповед на руските власти да напусне страната се крие в посолството на Чили (до юли 1992 г.), предава се на властите на ФРГ. Основното обвинение срещу него е убийството на 118 души, опитали се да избягат от ГДР. Освободен е и емигрира. Умира след продължително боледуване в Чили, където живее след рухването на Берлинската стена през 1994 г.

1992 г.

Във Вашингтон започват преговори за предоставяне на автономия на Палестина.

1989 г.

Хиляди компютри във Великобритания са поразени от вируса “Петък 13-ти”.

1982 г.

На мост на река Потомак във Вашингтон катастрофира самолет, при което загиват 76 души.

1980 г.

Във ФРГ е създадена Партията на Зелените.

1977 г.

Роден е Орландо Блум - английски актьор. През 1993 г. играе в Националния младежки театър, след което постъпва в Британско-американската академия за драматично изкуство. През 1997 г. получава покана да се снима във филма "Wilde".
Продължава образованието си в знаменитата Гилдхълска школа за музика и драма (Guildhall School of Music and Drama), участва в няколко класически постановки.
Избран е за ролята на Леголас в трилогията "Властелинът на пръстените". Участва и в следващите две части на филма по книгата на Толкин. Филмография: “Карибски пирати: Проклятието на “Черната перла”. Участва в епизодична роля във филма на Ридли Скот “Блек Хоук” (2001 г.), “Троя”, както и в “Убежище”(Haven).
През 2002 г. е включен в топ 25 на най-горещите звезди под 25 години от сп. “People”.

1972 г.

Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и в града е открит и Висш музикално- педагогически институт.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” е най-голямото висше училище в Южна България и второ по големина в страната след Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Основан е през 1961 г. като Висш педагогически институт по природо-математически науки. Обявен е за Университет през 1972 г. Университетските сгради са разположени на няколко места в града. В градовете Смолян, Кърджали и Пазарджик са разкрити филиали на Университета.
Пловдивският университет разполага с библиотека, университетско издателство, Университетски информационен център, специализирани лаборатории, езикови кабинети, мултимедийни и компютърни зали, Център за дистанционно обучение, научноизследователско поделение, спортен център, учебен театър, технически центрове, обслужващи и сервизни звена. Университетът поддържа активни международни контакти с почти всички европейски страни, САЩ и страни от Азия и Африка. Участва самостоятелно или съвместно с други европейски университети в програми на Европейския съюз и американски и швейцарски фондове за научни изследвания. Академичната общност развива отношения и с висши училища от Европа, Русия и Близкия изток. Университетът има официална акредитация (2001 година), която му позволява да провежда обучение във всички образователни степени – специалист, бакалавър, магистър и доктор.

1970 г.

Групата “Блек Сабат” издава първия си албум. “Блек Сабат” е рокгрупа, създадена в Бирмингам, Англия, в края на 60 –те години на миналия век. Групата се появява под името "Ърт", но по-късно се преименува на "Блек Сабат".

1958 г.

От името на 9000 учени от 43 страни в ООН е връчена петиция за забрана на опитите с ядрено оръжие.

1957 г.

Изобретената от Уолтър Морисън летяща играчка (фрисби) е пусната в продажба в САЩ.

1949 г.

Извършен е първият полет без прекъсване над цялата територия на Канада – от Ванкувър до Халифакс.

1943 г.

В Германия е обявена всеобща мобилизация.

1942 г.

По време на Втората световна война, на конференция на съюзниците в Лондон е приета декларация за наказание на военнопрестъпниците.

1941 г.

Умира Джеймс Джойс - ирландски писател космополит, един от основоположниците на модерната западноевропейска проза. Автор е на сборник новели "Дъблинчани" (1914 г.), психологическото есе "Джакомо" (1914 г.), "Портрет на художника като млад" (1916 г.), романа "Улис" (1922 г.), "Бдението на Финеган" (1939 г.). Връх в творчеството на Джойс е романът "Одисей", над който работи с известни прекъсвания от 1915 г. почти до края на живота си. Издаден е първо в САЩ. Обявен е за "най-неприличния" роман във Великобритания. Писан е без пунктуация и описва един-единствен ден. Личността и творчеството на Джойс оказват силно влияние върху Хемингуей и Фокнър, Дьоблин и Брох, Грийн и Борхес.

1933 г.

Родена е княгиня Мария-Луиза Българска. Кръстена е по православния обряд на 15 януари въпреки протестите на Ватикана, който разпорежда името на царя да не се споменава при богослужение в католическите църкви в страната. Княгинята е дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна. Родена е в София. След референдума за премахване на монархията 1946 г. напуска България заедно с майка си, леля си Евдокия и брат си Симеон II и живее извън пределите на страната. През 1957 г. се омъжва за принц Карл-Владимир Лайнинген и от брака си с него има двама синове: Карл-Борис, роден на 17 април 1960 г., и Херман, роден на 16 април 1963 г. През 1968 г. се развежда и на следващата година се омъжва за Бронислав Хробок, от брака с когото също има две деца: Александра, родена на 14 септември 1970 г., и Павел, роден на 3 май 1972 г.

1928 г.

Американската фирма “Дженерал Електрик” демонстрира възможността за приемане на телесигнал от домашен телевизор.

1928 г.

Мара Бунева застрелва управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич. Тя е деятелка на македоно-одринското революционно движение. Родена е в Тетово през 1902 г. След завършване на гимназия продължава образованието си в СУ "Св. Климент Охридски". Омъжва се за кавалерийския офицер Хранков. Отказва се от материалната си обезпеченост и бъдещата педагогическа кариера и се включва в революционната борба на македонските българи. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 г. на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори са заравяни живи. Целта на Бунева е да привлече вниманието на световната общественост към македонския въпрос и безправното положение на своите сънародници, изложени на жестокия терор от сръбските власти.
Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария мост на Вардар, след което стреля в гърдите си. Умира на следващия ден от раните си.

1925 г.

Роден е Георги Тодоров Калоянчев - български театрален и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ). Дебютира във филма “Утро над родината” (1951 г.). Представител е на поколението, утвърдило се в киното в началото на 50-те години на ХХ в. Филмография: “Наша земя” (1953 г.), “Снаха” (1954 г.), “Димитровградци” (1956 г.), “Любимец 13” (1958 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Златният зъб” (1962 г.), “Специалист по всичко” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Русият и гугутката” (тв, 1965 г.), “Най-дългата нощ” (1967 г.), “Привързаният балон” (1967 г.), “Галилео Галилей” (1968 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Кит” (1970 г.), “Езоп” (1970 г.), “Откраднатият влак” (1971 г.), “Демонът на империята” (тв, 1971 г.), “Игрек 17” (1973 г.), “Бягство в Ропотамо” (1973 г.), “Последна проверка” (тв, 1973 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “Вечни времена” (1975 г.), “Лебед” (1976 г.), “Момичето с хармоничката” (тв, 1977 г.), “От нищо нещо” (1979 г.), “Къщата” (1979 г.), “Нощните бдения на поп Вечерко” (тв, 1980 г.), “Неочаквана ваканция” (тв, 1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос” (тв, 1983 г.), “Бон шанс, инспекторе!” (1983 г.), “Ян Бибиян” (1985 г.), “За къде пътувате?” (1986 г.), “Дом за нашите деца” (тв, 1987 г.), “Заплахата” (1989 г.), “Карнавалът” (1990 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “Бай Ганьо” (1991 г.), “Фатална нежност” (1993 г.), “Пантуди” (1993 г.), “Испанска муха” (1997 г.), “След края на света” (1998 г.). Актьор от трупата на Сатиричния театър (“Вчерашни целувки” (2000 г.), “Госпожа министершата” (2000 г.). Играе в тв театър: “Елин Пелин се смее” (1965 г.), “Криворазбраната цивилизация” (1975 г.), “Мисия във Виена” (1976 г.), “Смъртта на търговския пътник” (1985 г.), “Мезониера” (1986 г.), “Големите игри” (тв сериал, 1999 г.). Автобиографична книга “Жив съм. Ваш съм” (1998 г.). Получава наградата “А, Аскеер” за цялостно творчество (1995 г.). Получава награда за цялостно творчество на Съюза на артистите в България (2000 г.), награда за принос в българското кино от фестивала “Любовта е лудост” (2002 г.).

1922 г.

Обнародван е Закон за подобрение на земеделското производство и опазване на полските имоти.

1920 г.

В Германия са забранени стачките.

1917 г.

В Париж е арестувана Мата Хари. Мата Хари (Маргарета Гертруда Целе) е обвинена в шпионаж в полза на Германия по време на Първата световна война. Родена е на 7 август 1876 г. Била е танцьорка (изпълнителка на екзотични танци) и разузнавачка. Заловена и екзекутирана от французите.

1916 г.

Пробив на дига на Северно море в Холандия предизвиква наводнение, при което загиват около 10 хиляди души.

1915 г.

Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.
Българският актьор и режисьор Васил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. Завършва висша театрална школа във Виена, специализира в Берлин, във филмовата къща "АИКО". От 1920 г. е директор, режисьор и актьор в Софийския пътуващ театър. Основоположник е на българското филмово изкуство, създател е на първата българска филмопроизводствена кооперация "Янтра филм". Гендов е инициатор за създаване на съюза на кинодейците в България (1931 г.), както и на Музея на българската кинематография (1948 г.). Създател е на първия български игрален филм "Българан е галант" (1915 г.), на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Гендов е автор на спомените "Трънливият път на българския филм". Режисьор е и на: "Любовта е лудост" (1917 г.), "Дяволът в София" (1921 г.), "Бай Ганьо" (1922 г.), "Военни действия в мирно време" (1922 г.), "Човекът, който забрави бога" (1927 г.), "Пътят на безпътните" (1928 г.), "Улични божества" (1929 г.), "Буря на младостта" (1930 г.), "Бунтът на робите" (1933 г., първият български звуков филм), "Земята гори" (1937 г.). Умира на 3 септември 1970 г. в София.

1914 г.

Братята Райт печелят процеса за правото на използване патента за изобретяване на самолета. Братя Райт са американски авиоконструктори и летци. Монтират на конструиран от тях планер двигател с вътрешно горене и на 17 декември 1903 г. извършват няколко полета с продължителност до 59 сек. През 1908 г. първи осъществяват полет с пасажер на борда.

1913 г.

Римският папа забранява на църквата да се занимава с производство на филми.

1913 г.

Българското Главно командване изпраща директива до войските, с която уточнява техните задачи в случай на подновяване на военните действия след младотурския преврат.
Младотурската революция (1908 г.) е извършена на 23 юли в Османската империя от Комитета "Единение и напредък". Първи въстава гарнизонът в Ресен, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. Безсилен да се справи с положението, султан Абдул Хамид II обявява на 23 срещу 24 юли, че възстановява конституцията от 1876 г. и съгласието си за провеждане на избори за парламент. Привлечени от измамните лозунги на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, на тяхна страна минават и някои чети на ВМОРО, които слизат от планините и се саморазпускат. Те участват заедно с младотурците в потушаването на държавния преврат от април 1909 г., след който следва и детронирането на султан Абдул Хамид II. Осигурили си цялата държавна власт, младотурците бързо забравят дадените обещания и по отношение на българското население в европейските предели на империята продължават старата султанска политика. Това довежда до охлаждане на отношенията им с ВМОРО и четите и отново излизат в планините, за да доведат до край борбата си за освобождение от османското владичество.

1910 г.

В Ню Йорк за първи път по радиото на живо звучи оперна музика – представленията на “Селската кавалерия” от Маскани и “Палячо” от Леонкавало.

1906 г.

В САЩ за първи път в радио-ефира е излъчена реклама.

1905 г.

Умира Пандели Кисимов Хаджигеоргиев - български общественик, публицист, полемист и писател. Превежда от гръцки език и сътрудничи на “Цариградски вестник” (1953 г.), в.“България”, сп. “Български книжици”. Участва във въстанието на капитан Дядо Никола, през 1862 г. емигрира и 10 години живее в Букурещ и Болград. Един от основателите е на БТЦК, привърженик на дуализма. Сътрудничи на в. “Народност”, “Българска пчела” и “Дунавска зора”. От 1869 г. редактира в. “Отечество”, свързан с партията на “старите”. Връща се в Търново през 1872 г., пътува из страната, занимава се с рударство, пише дописки и статии, превежда от румънски език. След Освобождението работи като съдебен служител в Търново и София. Репресиран е по време на Стамболовия режим. Неговите идейни позиции са разкрити най-пълно в книгата “Исторически работи. Моите спомени” (ч. I-IV, 1897-1903 г.).

1904 г.

В периода 8 – 13 януари се учредява Федерация на македоно-одринските благотворителни братства в София.
Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Първите дружества се появяват още в началото на 80-те години на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество "Странджа", те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните 1912-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война (1914-1918 г.) пред мирната конференция в Париж (1919-1920 г.) застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Тодор Александров и ген. Александър Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя. Печатни органи са: в. "Македония" (1919-1923 г.) и "Независима Македония" (1923-1926 г.).

1898 г.

Роден е Николай Тодоров Фол - български белетрист и режисьор. Завършва гимназия в София, учи режисура в Берлин. Сътрудничи в литературните седмичници “Развигор”, “Литературни новини”, “Литературен глас”. Основател (София, 1932 г.) е на Детската театрална школа. Автор е на сборник разкази: “Незначителни събития” (1922 г.), “Червеният фенер” (1925 г.), на романите за деца “Мешко и приятелите му”, “Таралежко” (1930 г.), “Пътуването на Татунчо и Татунка до Луната” и др. Умира на 14 март 1969 г. в София.

1898 г.

Емил Зола публикува под заглавие “Аз обвинявам” своето открито писмо до президента на Франция по делото “Драйфус”. “Драйфус” е съдебен процес срещу френския генералщабен офицер Алфред Драйфус (1859-1935 г.), евреин по произход, обвинен в шпионаж в полза на Германия. Осъден е през декември 1894 г. на доживотна каторга. Чрез писмото си Емил Зола заклеймява висши държавни и политически лица, замесени в аферата "Драйфус". Под натиска на общественото мнение А. Драйфус е помилван през 1899 г., през 1906 г. е реабилитиран.

1895 г.

В Лондон е представена премиерно пиесата на Оскар Уайлд “Идеалният мъж”.
Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1856 г. в Дъблин. Той е английски писател и критик от ирландски произход. Представител е на естетическото движение "изкуство за изкуството". През 1881 г. излиза първият му сборник “Стихотворения”. След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.), пътува във Франция, работи като редактор в сп. “Женски свят”, прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета “Идеи”, романът “Портретът на Дориан Грей” (1891 г.) и др. От този период са и приказките на Уайлд от “Щастливият принц” и “Гранатовият дом”. След 1891 г. започва третият, последен период от творчеството му. До 1899 г. създава и 4 комедии - “Ветрилото на лейди Уиндърмиър”, “Жена без значение”, “Идеалният съпруг” и “Колко е важно да бъдеш сериозен”. На 15 май 1895 г. е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение. След излизането си от затвора се установява в Париж, където умира на 30 ноември 1900 г.

1893 г.

В Англия е създадена Лейбъристката партия. Тя е една от двете водещи партии (заедно с Консервативната партия) във Великобритания. Има колективни и индивидуални членове от средата на работниците и средните слоеве. Управлява през 1924 г., 1929-1931 г., влиза в правителството на У. Чърчил 1940-1945 г. След Втората световна война е на власт през 1945-1951 г., 1964-1973 г., 1974-1979 г. и от 1997 г. Настоящото британско правителство е издигнато от Лейбъристката партия и нейния лидер Тони Блеър е премиер-министър.

1892 г.

В Китайско море потъва английският параход “Немчоу”. Загиват 414 души.

1888 г.

В САЩ е основано Националното географско дружество.

1883 г.

При пожар в цирка в Бердицхофт (Полша) загиват около 430 души.

1882 г.

Умира Вилхелм Маузер - германски инженер - оръжеен конструктор. Роден е на 2 май 1834 г. Брат е на Паул Маузер. Заедно през 1866 г. създават еднозарядна винтовка и револвер, които от 1871 г. са приети на въоръжение в германската армия. От 1874 г. са собственици на оръжеен завод в Оберндорф. Широко разпространени образци оръжие от системата “Маузер”: магазинни винтовки (образец 1884 г. и 1898 г.), автоматични пистолети (образец 1889 г., 1910/13) и др.

1881 г.

Роден е Александър Василев Морфов - български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българската униатска гимназия в Одрин (1899 г.), където изучава музика. Завършва Военното училище (1902 г.) и служи като офицер в артилерията. Участва във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.). След като излиза в оставка (1922 г.), се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му дейност е обновяването на военната маршова песен. Поддържа идеята, че патриотичните и възторжени маршове укрепват бойния дух и повишават силата на армията. Автор е на около 30 маршови песни: “Ний ще победим”, “Настанал е вече боен час” (“Прощален марш”), “Изгрей, зора на свободата” (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш”, “Войнишки хор”, “Стягайте се, момци храбри”, “Атака”, “Здравейте”, “На щрек”, “Вълшебният орляк”, “Напред за родна чест”, “Родна защита” (в съавт. с Г. Атанасов) и много други. Автор е на голяма част от текстовете на музикалните си творби и на либретото на операта “Запустялата воденица” от Г. Атанасов. Един от пионерите е на българската хорова песен. Популярни са неговите песни “Дамян танец води”, “Баба Минковица”, баладата “Сеймени” и много други. Умира на 19 април 1934 г. в София.

1880 г.

Провеждат се избори за II Oбикновено Народно събрание. Вотът е спечелен от либералите. Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври-ноември 1879 г. Най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Др. Цанков, П. Каравелов, П. Р. Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание 1879 г. Във външнополитическата си ориентация партията се обявява за сближаване с Русия. По време на изборите за I и II ОНС печели голяма изборна победа. През март 1880 г. образува правителство начело с Драган Цанков, през декември същата година министър-председател става П. Каравелов. Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. След извършването на държавния преврат 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на П. Каравелов е отстранено от власт. Поради преследвания част от ръководителите на Либералната партия са принудени да емигрират.

1878 г.

Султан Абдул Хамид II изпраща телеграма до император Александър II, в която изразява желание за възстановяване на мира между Русия и Турция.

1878 г.

Роден е Василий Виталиевич Шулгин - руски политик, един от лидерите на националистите, публицист. Дворянин от Волинска губерния. През 1900 г. завършва Юридическия факултет на Киевския университет . Сътрудник е на органа на руските националисти в. “Киевлянин”. Във връзка с “делото Бейлис” (1912-1913 г.) се разделя с националистите, заради статия в защита на М. Бейлис е държан под арест 3 месеца. По време на Февруарската революция (1917 г.) е член на Временния комитет на Държавната дума. В Псков заедно с А. И. Гучков предава на Николай II искането на Думата за отричане от престола (2 март 1917 г.). След Октомврийската революция 1917 г. е един от организаторите на национално-патриотичните сили в борбата срещу настъплението на болшевизма. Участва в създаването на Доброволческата армия. След края на Гражданската война е в емиграция. Автор е на книгите : “Дни” (1925 г.), “1920 година” (1927 г.), “Три столици” (1927 г.). От 30-те години живее в Югославия. През 1937 г. се оттегля от политиката. Арестуван е в Югославия (1944 г.) и изпратен в СССР. Осъден е на строг тъмничен затвор, освободен е през 1956 г. Умира на 15 февруари 1976 г.

1874 г.

Службата в руската армия е съкратена от 25 на 6 години.

1872 г.

За първи път в Русия започва работа метеорологична служба. Метеорологията е наука за атмосферата и атмосферните явления, изучаваща и прогнозираща времето. Това става чрез изследване на метеорологичните явления, които зависят от основни параметри, като температура, налягане, концентрация на водни пари, техните градиенти и взаимни влияния и промените им във времето. Делът на метеорологията, занимаващ се с прогнозиране на времето, се нарича синоптична метеорология.

1864 г.

Умира Димитър Стефанов Мутев - български книжовник. Роден е на 4 септември 1818 г. в Калофер. Завършва гимназия и Ришельовския лицей в Одеса. Учи философия в Бон и Берлин. През 1842 г. защитава докторска дисертация по физика, написана на латински език. През 1859-1864 г. е директор на Болградската гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Основател и пръв редактор е на сп. “Български книжици”. Записва народни песни и пословици, превежда от английски език. Автор е на “Естествена история за първо запознаване с естеството”.

1854 г.

Във Филаделфия американецът Антъни Фос патентова акордеона.

1849 г.

Роден е Константин Анастасов Йованович - виенски архитект, българин по произход (син на графика Ан. Йованович). Завършва архитектура в Политехниката в Цюрих (1870 г.). Живее и работи във Виена и Белград. В България идва през 1880 г. Проектира сградите на Народното събрание (1884 г.), гимназията в Лом (между 1880-1884 г.), I мъжка гимназия в София (1884 г.). Автор е на изследване за строежа на църквата "Св. Петър" в Рим, публикувано във Виена. Умира на 15 февруари 1923 г. в Цюрих.

1849 г.

Остров Ванкувър е обявен за собственост на британската корона. Ванкувър е остров в Тихия океан, негов главен град и пристанище е Виктория. Островът носи името на неговия откривател английския мореплавател Дж. Ванкувър.

1843 г.

Роден е Луи Пол Мари Леже - френски славист, почетен член е на БАН (1884 г.), член е на Академията на науките в Петербург, Белград, Букурещ и др. Завършва право в Париж. Преподава курс по славянска литература в Сорбоната, след това в "Колеж дьо Франс". През 1868 г. защитава докторската си дисертация "Св. св. Кирил и Методий". След Средногорското въстание и Баташкото клане (1876 г.) пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България - "класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър", според думите му. Впечатленията си от това пътуване излага в книгата "Сава, Дунав и Балканите"(1883 г.). През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в "Колеж дьо Франс". Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантооглу, представено и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. През същата година издава книгата "La Bulgarie". Някои от многобройните му трудове са: "Славянски свят" (1873 г.), "Славянски проучвания" (1875 г.), "Нови славянски проучвания" (в 2 ч. – 1880 г. и 1896 г.), "Руси и славяни" (в 3 ч. – 1890 г., 1896 г. и 1899 г.), "Турци и гърци против българите в Македония" (1904 г.), "Сърби, хървати и българи" (1913 г.) и др. Умира на 30 април 1923 г.

1840 г.

Потъва американският параход “Лексингтън”, пътуващ по линията Ню Йорк – Стонингтън. Загиват 140 души.

1833 г.

В Рилския манастир избухва пожар, който унищожава значителна част от сградния фонд. Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски или според някои автори - от негови ученици, в Рила планина, край Рилска река. Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. хрисовул, подписан и подпечатан със златен печат, с който дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им.
В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Още с основаването си става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него съществува училище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Г. Делчев, П. Яворов и др. През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г., значителна част от него е опожарена отново през 1833 г. Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на четири и пет етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник. През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети - черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

1822 г.

В Русия е забранена дейността на масонските ложи и тайни общества.
Масонството е религиозно-етично движение, възникнало в Англия със създаването на т. нар. “Велика ложа” през 1717 г. След това масонството е разпространено в целия свят, като проповядва обединяването на хората върху принципите на братството, любовта, равенството и взаимопомощта, преплитайки ги с елементи на религиозен мистицизъм; франкмасонство. Масонската ложа е местен клон от организацията на масоните.

1810 г.

В Русия е създаден Държавният Съвет.

1695 г.

Джонатан Суифт става англикански свещеник в Ирландия.
Английският писател Джонатан Суифт е роден на 30 ноември 1667 г. в Дъблин. Учи и завършва Тринити колеж на Дъблинския университет (1682-1688 г.). Работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат У. Темпъл. Става свещеник (1695 г.), доктор по богословие (1701 г.). Първото му произведение е памфлетът “Битката на книгите” (1697 г.) - жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Става викарий (енорийски свещеник) в Ларакор (Ирландия) (1701 г.). Връх в творчеството му е сборникът “Пътешествията на Гъливер” (1726 г.). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение. Умира на 18 октомври 1745 г.

1681 г.

Сключен е Бахчисарайският договор, според който Турция признава присъединяването на Украйна към Русия.

1631 г.

Кардинал Ришельо сключва договор с Швеция, по силата на който трябва да плаща по един милион ливри годишно, в замяна на което шведите са задължени да воюват срещу Хабсбургите.
Арман Жан дю Плеси Ришельо е френски държавник, защитник на абсолютизма, пръв министър, кардинал (от 1622 г.). През 1624 г. застава начело на Кралския съвет, съсредоточава в ръцете си цялото управление на държавата и подчинява на своето влияние Луи ХIII. Укрепва кралската власт, засилва централизацията на държавата, като ограничава правата на парламентите (съдилищата) и отменя политически привилегии на хугенотите. Поощрява развитието на търговията и манифактурите и насочва външната политика на Франция към завладяване на пазари и колонии. По негово време Франция открито влиза в Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), в съюз с протестантските князе против Католическата лига начело с Хабсбургите и се издига до положението на първостепенна сила в Европа. В своето политическо завещание излага основните принципи на политиката на абсолютизма. Основава Френската академия (1635 г.).

1610 г.

Галилео Галилей открива четвъртия спътник на Юпитер – Каллисто.
Галилео Галилей е роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза. Той е италиански математик, физик и астроном. Основател е на експерименталната наука в Италия. Открива закона за изохронизма на малките трептения и използва веднага това откритие за стенните часовници (с махало). Открива също термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба (Венеция, 1609 г.). Неговите наблюдения го приближават до теориите на Коперник. Галилео обявява, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. Това откритие предизвиква омразата на схоластиците и на Римския двор, които го обявяват за еретик. Поканен да се откаже тържествено от теориите си, той обещава да го направи, но въпреки това през 1632 г. излага писмено всички доказателства за проповядваните от него учения. Инквизицията принуждава Галилей да се отрече на колене пред инквизиторския съд от всичките си учения (1633 г.). Избягнал по този начин опасността да бъде изгорен жив, Галилей е поставен след това под строг надзор, ослепява и умира. Впоследствие е оправдан от обвинението в ерес от Ватикана, с което де факто католическата църква признава, че Земята е кръгла. Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 г. в Арчетри, близо до Флоренция.


Календарът е на Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди