изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 06:21 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 29 ЯНУАРИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА : 1878 г. - В хода на Руско–турската освободителна война Двадесет и шеста дивизия, начело с генерал Делингсхаузен, влиза в Бургас. През този ден отрядът на ген. Струков овладява Чорлу (днешна Турция), части на Западния отряд освобождават Пашмакли (Смолян), а Източния отряд Ески Джумая (Търговище). Освободен е още Кюстендил, като в боевете се включва четата на Ильо Марков. Междувременно в Одрин е проведен парад на гвардейските части.


 

 

2014 г.

Богуслав Соботка встъпва официално на длъжността министър-председател на Чехия (11-тия).

2014 г.

Президентът на Сърбия Томислав Николич разпуска парламента и назначава дата за нови парламентарни избори.

2013 г.

Сенатът на САЩ утвърждава избирането на Джон Кери за държавен секретар на САЩ.

 

2006 г.

Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах полага клетва като емир на Кувейт лед потвърждение на избора му от парламента на Кувейт. Той е четвъртият син на шейх Ахмад Ал-Джабер Ал-Сабах, бивш емир на Кувейт Също така е глава на управляващата фамилия Ал-Сабах.

2002 г.

В своето годишно обръщение към Конгреса на САЩ за да опише правителствата, които обвинява в спонсориране на тероризма и опити за набавяне на оръжия за масово унищожение Джордж Уокър Буш за пръв път използва израза „Оста на злото“. В своята реч Буш назовава Ирак, Иран и Северна Корея.

2001 г.

Ариел Шарон печели изборите за министър-председател на Израел. Шарон успява да победи досегашнния премиер на страната Ехуд Барак.

2000 г.

Американката Синтия Джей печели 35 млн. долара на “еднорък бандит” в казино в Лас Вегас. До този момент това е най-голямата печалба от игрален автомат в света.

1998 г.

Парламентарната група на демократичната левица (ПГДЛ) внася вот на недоверие срещу кабинета на Иван Костов. Причината е неодобрение на здравната политика на управляващите. Вотът е отхвърлен.

1992 г.

Умира Уили Диксън - американски блуспевец и китарист (бас). Роден е на 1 юли 1915 г. Блусовете му имат голямо значение за оформянето на рокендрола. Професионалната си кариера на музикант започва в началото на 50-те години. Освен като вокалист, участва като басист в записи на Чък Бери, Бо Дидли, Мъди Уотърс и др. През 70-те години изнася концерти с групата си "Чикаго блус ол’старс". Албуми: "Willie Dixon-Catalyst" (1973 г.), "I Am the Blues" (1975 г.), "Mighty Earthquake & Hurricane" (1983 г.), "The Original Wang Dang Doodle" (1995 г.), "Poet of The Blues" (1998 г.).

1990 г.

Арестуван е Тодор Живков.
След 1990 г. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура. През 1990 г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. На 18 януари 1990 г. e издадена заповед за арестуването на Живков. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест. На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г.

1989 г.

Умира Симеон Стефанов Султанов - български литературен критик и литературен историк. Роден е на 1 юни 1927 г. в Сливен. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като завеждащ “Художествена самодейност” в главния щаб на младежката строителна бригада “Георги Димитров” и редактор-уредник на сп. “Бригадирска естрада” (1947 г.), член на редакционната колегия на сп. “Младеж” (1948-1949 г.), в културния отдел на в. “Народна младеж” (1950 г.), в издателство “Народна младеж” (1952-1956 г.). Директор е на издателство “Български писател” (1968-1989 г.). Член е на редакционната колегия на поредицата “Български критици”. За пръв път печата през 1944 г. във в. “Заря”. Литературните му интереси са насочени предимно към творчеството на Й. Йовков, Св. Минков, А. Каралийчев, Г. Райчев и др. Съчинения: “Ангел Каралийчев” (литературно-исторически очерк, 1958 г.), “Четирима белетристи (Г. П. Стаматов, Г. Райчев, А. Каралийчев, И. Волен)” (1960 г.), “Литературни очерци” (1964 г.), “Йовков и неговият свят” (1971 г.), “Насаме със Светослав Минков” (1972 г.), “Незавършени разговори” (1976 г.), съставител и редактор е на “Есета, статии, студии, рецензии” от Ив. Мешеков и др.

1985 г.

Оксфордският университет отказва да присъди титлата “Почетен доктор” на Маргарет Тачър и след две години кандидатурата й е отхвърлена.
Маргарет Тачър е Премиер-министър на Великобритания в периода (1979-1983); (1983-1987); (1987-1990) година. Депутат е в камарата на общините от 1959 г. Министър на образованието и науката в периода (1970 –1974) година в кабинета на Хийт.

1982 г.

Умира Цветан Константинов Ангелов - български писател. Роден е на 28 януари 1922 г. във Враца. Следва славянска филология в Софийския университет. Работи като редактор в Радио София, във в. "Септемврийче", в издателство "Народна младеж", от 1960 г. е главен редактор на сп. "Дружинка". Член е на Съюза на българските писатели. Пише предимно за деца. Издава под псевдонимите Кактус, Камен Ралев, Скорпион, Танчо Тантилов, Алексей Туманов.

1980 г.

Ислямската конференция призовава СССР да изтегли войските си от Афганистан. Афганистан е държава, разположена в Централна Азия и има площ от 652 225 кв. км. Населението на страната е 25 милиона и се състои от 19 етнически групи, почти всяка със собствен език и култура. Ислямът е официалната религия - 80% от населението са сунити, 20% - шиити.

1978 г.

Швеция за първи път въвежда ограничения за производството на аерозоли, поради пагубното им влияние върху озоновия слой. Озоновият слой е открит през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри и Анри Бюсон. Свойствата му са подробно изучени от британският метеоролог Гордън Добсън, който разработва прост спектрофотометър, позволяващ измерването от земята на озона в стратосферата. Между 1928 г. и 1958 г. Добсън изгражда световна мрежа от станции за наблюдаване на нивото на озона, която продължава да работи и до днес. Единицата "Добсън", използвана за измерване на количеството на озона във вертикална колона, е наречена в негова чест.

1969 г.

Умира Алън Уолш Дълес - американски държавник. Роден е на 7 април 1893 г. Завършва юридически науки. От 1916 г. до 1926 г. е на дипломатическа работа, а след това е партньор в голямата юридическа фирма "Съливан енд Кромуел". През 1942-1945 г. оглавява системата на политическото разузнаване на САЩ в Европа. От 1947 г. е в Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. Директор е на ЦРУ (1953-1961 г.).

1967 г.

Папа Павел VI, за първи път в историята на папството, провежда среща с комунистически дейци.
Папа Павел VI (Джовани Батиста Монтини) е папа от 1963 г. до 1978 г. Произхожда от семейство на виден католически деятел. Завършва лицей през 1916 г.и семинария през 1920 г., след което продължава образованието си в университет. През 1923-1954 г. е на дипломатическа служба във Ватикана. Архиепископ на Милано в периода 1954-1958 г., кардинал от 1958 г. Избран е за папа на 21 юни 1963 г. Провежда сесии на Вселенския събор (1963-1965 г.). През 1964 г. пътува до Палестина, Индия, САЩ, Филипините, Австралия и др. През 1973 г. разширява кардиналската колегия до 147 човека. Започва реформиране на Римската курия (апостолическата конституция "Регимини еклезие универсе", 1967 г.). Създава енцикликите "Еклезиам суам" (1964 г.), "Популорум прогрессио" (1967 г.), "Хумане вите" (1968 г.), апостолическото послание "Октогезима адвениенс" (1971 г.).

1960 г.

Общественото осигуряване по законодателен път е прехвърлено в прерогативите на Българските професионални съюзи.

1960 г.

Лекари от Вашингтонския университет показват първия изкуствен бъбрек.

1959 г.

Състои се премиерата на анимационния филм “Спящата красавица” на Уолт Дисни.

1958 г.

Киноактьора Пол Нюман сключва втори брак с Джоан Удоърт.
Пол Нюман е американски актьор и режисьор. Учи драматично изкуство. В началото на 50-те години постъпва в театъра. Усъвършенства се в "Актърз студио" на Ли Страсбърг и Елиа Казан. От 1968 г. режисира камерни психологически драми - "Рейчъл, Рейчъл" (1968 г.), "За вредата от тютюна" (1969 г.), "Понякога велика нация" (1971 г.), "Не отстъпвай даже инч!" (1971 г.), "Влияние на гама лъчите "Ужилването" (1973 г.), "Ад под небето" (1974 г.), "Платното на паяка" (1975 г.), "Бъфало Бил и индианците" (1976 г.), "Удар със стик" (1977 г.), "Квинтет" (1979 г.), "Червената мадона" (1980 г.), "Когато времето на света свърши" (1980 г.), "Без зла умисъл" (1981 г.), "Присъдата" (1982 г.), "Цветът на парите" (1986 г., награда "Оскар"), "Създателят на сянката" (1989 г.), "Пламъкът" (1990 г.), "Семейство Бърджи" (1990 г.), "Смъртта и момичето" (1993 г.), "Генерално пълномощно" (1994 г.), "Нема балами" (1995 г.), "Залезът" (1998 г.), "Писмо от бутилка" (1999 г.), "Къде са парите" (2000 г.).

1949 г.

Англия признава Израел за независима държава.
Съгласно решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. намиращата се под мандата на Великобритания Палестина е обявена за независима. Нейната територия е разделена на две самостоятелни държави - арабска и еврейска. На 14 май 1948 г. е провъзгласена независимата държава Израел. Министър-председател е Д. Бен Гурион. През 1956 г. участва във войната по време на Суецката криза. По време на т. нар. Шестдневна война Израел извършва агресия срещу Египет, Сирия и Йордания. Окупира Синайския полуотров, западния бряг на р. Йордан, ивицата Газа, Източен Йерусалим и Голанските възвишения. Отказва да изпълни резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за политическо решаване на Близкоизточния въпрос. През 1979 г. в Кемп Дейвид, САЩ, са подписани три споразумения между Израел и Египет под егидата на САЩ. Израел изтегля войските си от Синай (1982 г.). Следва нова агресия срещу Ливан (1982 г.). Една четвърт от територията на Ливан е окупирана. Сключената коалиция (1984 г.) между политическия блок "Маарах" и блока "Ликуд" за национално единство през 1990 г. се разпада. През 1995 г. министър-председателят И. Рабин е убит. Изборите за Кнесет (парламент) през 1996 г. са спечелени от "Ликуд". Съставено е правителство начело с Б. Нетаняху. От 2001 г. министър-председател е А. Шарон. На 4 януари 2006 г. Шарон получава масивен мозъчен кръвоизлив, обявен е за „временно неспособен да изпълнява пълномощията си“ и Ехуд Олмерт, заместник-министър-председател, е официално обявен за действащ министър-председател на Израел. През март Ехуд Олмерт официално e избран на поста премиер.

1946 г.

Умира д-р Васил Андреев Манов - български педагог. Роден е на 15 март 1875 г. в Тулча. Завършва Ломското педагогическо училище и Йенския университет. Учител, училищен инспектор, началник на отделение в Министерството на народно просвещение. Редактор е на сп. “Педагогически преглед”, “Здраве и сила”, “Българско училище”. Автор е на: “Изразителното четене в основното училище”, “Ръководство по граматика в основното училище”, “Методика на вероучението в прогимназията”, “Методика на първоначалното училище”, “Училището и новата държава” и др.

1946 г.

Умира Стоян Николов Коледаров - български преводач. Роден е на 15 август 1878 г. във Велико Търново. Завършва гимназия в родния си град и семинария в Одеса. Редактира първия български театрален в.“Търновски театър” (1902 г.), който на следващата година премества в София и го издава под заглавие “Театър”. Сътрудничи на почти всички български списания и вестници, в които публикува над 250 преводни разказа. Отделни издания: “Разкази на един стар студент” от И. Потапенко, “Ака Семпрония”, повест от Е. Екщайн, “Разкази” от Дж. К. Джером и др. Най-много преводи прави на театрални творби, между които: “Перо и мотика” от В. Кулин, “Лудетина” от В. Крилов, “Цар Фьодор Иванович” от А. К. Толстой, “Тея” от Х. Зудерман, “Монна Ванна” от М. Метерлинк, “Голата жена” от А. Ботай, “Живият труп” от Л. Н. Толстой и др. Автор е на драмата “На кръстопът”.

1946 г.

В София е основано Общество на свободните писатели извън Съюза на българските писатели. То съществува до 1950 г.

1945 г.

За първи път в българската армия са формирани роти автоматчици. В разпореждането на началник щаба на Първа българска армия се заповядва формирането и организацията на рота автоматчици във всеки полк.

1944 г.

В САЩ е пуснат на вода най-големият военен кораб в света – “Мисури”.
“Мисури” е първият боен кораб, извършил пълно околосветско пътешествие след “Голямата бяла флотилия” (1907-1909 г.), инициирана от президента на САЩ Теодор Рузвелт (1901-1909 г.). Той е последният – четвърти и най-голям боен кораб, произведен от САЩ с това име.
Пуснат е във вода на 29 януари 1944 г. и е кръстен от Маргарет Труман – дъщеря на сенатора Хари Труман, който по-късно заема поста президент на САЩ. “Мисури” е бил флагман на флотилия и многократно е участвал в бойни действия. Снет е от въоръжение на 4 май 1998 г., когато е превърнат в музей.
Технически параметри: Водоизместимост: 45 000 тона; Дължина: 887 фута и 3 инча; Най-голяма ширина: 108 фута и 2 инча; Максимална дълбочина на потапяне от повърхността на водата до най-ниската част на кораба: 28 фута и 11 инча; Скорост: 33 възела; Пълен екипаж: 1921 души; Въоръжение: девет 16-инчови оръдия и двадесет 5-инчови оръдия.

1942 г.

По време на Втората световна война Англия, СССР и Иран сключват военен съюз против Германия

1941 г.

Умира Йоанис Метаксас - гръцки политик и държавник. Роден е на 12 април 1871 г. Получава висше военно образование в Германия (1903 г.) и много години служи в Генералния щаб. Създава Монархическата партия на свободомислието (1921 г.). След създаване на Република Гърция (1924 г.) активно проповядва възстановяването на монархията. Военен министър (януари - април 1935 г.), заместник министър-председател (април - октомври 1935 г.) и министър-председател (април - август 1936 г.). Извършва въоръжен преврат (4 август 1936 г.), разтуря политическите партии и управлява като диктатор до смъртта си. Във външната политика се ориентира към Германия.

1939 г.

Роден е Георги Любенов Минчев - български композитор. През 1963 г. завършва Музикалната академия, специалност “Композиция” при проф. М. Големинов. От 1968 г. до 1970 г. специализира при Р. Шчедрин в Москва. През 1972 г. получава стипендията за музика на ЮНЕСКО и учи в САЩ, Англия и Франция. От 1963 г. работи в БНР. В периода 1987-1988 г. е Генерален директор на “Балкантон”; заместник-председател и главен секретар на СБК. Главен художествен ръководител е в БНР. Носител е на редица международни награди. През 1979 г. неговият “Концерт за пиано” е селекциониран за международната награда на критиката в САЩ, а през 1981 г. заема I място сред произведенията, препоръчани от Международната трибуна на композитора. През 1989 г. Георги Минчев е удостоен със званието “Почетен сенатор на Академията”, присъдена му от Международната академия “Медичи”, Флоренция, носител е на наградата “Лоренцо Великолепния”. Негови творби са изпълнявани във Франция, Русия, Холандия, Полша, Австралия, Гърция, Куба, Австрия. Творби: оратория “Старобългарски хроники”, “Три поеми за мецосопран и симфоничен оркестър”, “Концертна музика за оркестър”, “Концерт за пиано и оркестър”, “Фаренхайт 451”, балет по Р. Бредбъри, “SentiMetal”, концерт за виолончело и оркестър, “Интермецо и акварели” за две флейти, чембало и струнни, “Фрески”, вокален цикъл за сопран, пиано и камбани, концерт Breve I за десет духови инструмента, концерт Breve II “ContempoRetro” за духов квинтет и др.

1934 г.

Умира Фриц Хабер - германски химик органик. Роден е на 9 декември 1868 г. От 1898 г. е професор в Политехническия институт в Карлсруе. От 1904 г. започва да изследва равновесието на реакцията, при която се образува амоняк от азот и водород при висока температура и налягане. През 1908 г. в полузаводски условия получава за първи път течен амоняк, а през 1913 г. създава завод за фиксация на атмосферен азот, за което получава Нобелова награда (1918 г.). От 1911 г. ръководи Института за физическа химия и електрохимия в Берлин-Далем. По време на Първата световна война е един от организаторите на военнохимическата промишленост на Германия (получаването на бойни отровни вещества). След войната активно работи за възстановяване на германската военна промишленост. С идването на фашистите на власт (1933 г.) емигрира от Германия.

1929 г.

Американската компания “Дженерал Мотърс” закупува немската “Опел”.
Дженеръл Мотърс е една от най-големите компании в света производители на моторни превозни средства. Компанията е основана през 1908 г. Днес в Дженеръл Мотърс работят около 327 000 души в целия свят. Седалището е в Детройт. Леките автомобили и камионите на компанията се произвеждат в тридесет и три държави. През 2005 г. Дженеръл мотърс е продала общо 9,17 млн. моторни превозни средства в целия свят от всичките марки, които притежава: Буик, Кадилак, Шевролет, Джи Ем Си, Деу, Холдън, Хъмър, Опел, Понтиак, Сааб, Сатурн и Воксхол.
Дженеръл Мотърс поддържа различни взаимоотношения (продуктови, за доставки, технологични и др.) с японските производители на автомобили Сузуки Мотор Корпорейшън, Исузу Мотърс и Тойота Мотър Корпорейшън, с германските Даймлер Крайслер и БМВ.
Компанията участва и в смесени предприятия с Тойота, Сузуки, Шанхай Аутомотив Индъстри Корпорейшън - Китай, АВТОВАЗ и Рено.

1929 г.

В американския град Нешвил е създадена първата в света школа за тренировка на кучета-водачи.

1926 г.

В съветските учебни заведения е въведена задължителната военна подготовка.

1922 г.

Умира Атила Спасов Зафиров - български военачалник, генерал-майор (1917 г.). Роден е на 16 август 1858 г. Завършва Пловдивското класно училище през 1877 г., след което участва в Освободителната война (1878 г.) като подофицер. След Освобождението завършва Военното училище с втория випуск (1880 г.) и стрелкова школа в Русия. Участва в преврата на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия, служи в руската армия. През 1898 г. се завръща в България и служи в 22 пехотен Тракийски полк и 9 пехотен Пловдивски полк. През 1912-1913 г. командва 26 пехотен Пернишки полк. През Първата световна война командва III бригада и I пехотна Софийска дивизия.

1921 г.

На Парижката конференция е взето решение, според което Германия се задължава да изплати репарации на победителите, с които да ги компенсира за щетите, които им е нанесла по време на войната. В договора обаче сумата не е определена. Първоначално победителите искат 269 милиарда златни марки, но Германия отказва. Едва през 1922 г. се определя сумата от 132 милиарда златни марки, от които Франция ще получи 52%, Англия - 26%, а останалите държави - общо 22%.

1920 г.

В Съветска Русия е въведена всеобща трудова повинност.

1919 г.

Умира Франц Меринг - германски политик, философ, естет и литературен критик. Роден е на 27 февруари 1846 г. в Шлаве. Един от ръководителите е на лявото крило в Германската социалдемократическа партия и един от основателите на Комунистическа партия на Германия. В годините на Първата световна война стои на интернационалистически позиции. Един от организаторите на съюза “Спартак”. Автор е на трудове по методологически въпроси на философията и общи принципи на марксистката естетика. На четиритомната “История на Германската социалдемокрация”, на биография на К. Маркс.

1916 г.

Осъществен е първият боен полет на дирижабъл над Париж.

1916 г.

В хода на Първата световна война двадесет и трети Шипченски полк овладява Елбасан и излиза на Адриатическо море.
Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е създаден с указ № Н/19.01.1889 г. на княз Фердинанд I. Той е образуван от 3-та и 4-та дружина на 12-ти пехотен Балкански полк. Знамената на тези дружини стават полковите знамена на новосъздадения 23-ти пехотен полк. През Балканските войни от 1912 - 1913 г. 23-ти пехотен Шипченски полк участва в обсадата и превземането на Одринската крепост на 12-13 март 1913 г.

1899 г.

В Болшой театър се състои премиерата на балета “Спящата красавица” от Чайковски. Пьотър Чайковски е руски композитор, професор. Роден е през 1840 г. във Воткинск. Учи право в Петербург, след това в консерваторията при видния руски композитор и пианист А. Рубинщайн. Първите си творчески опити прави в областта на клавирната пиеса, песента и камерната музика. След завършване на консерваторията се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Н. Рубинщайн за преподавател. Създава оркестрови, камерни произведения, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония: “Зимни мечти”. Скоро изоставя педагогическата дейност и се отдава на творчество; завършва оперите “Войвода”и “Ундина”. През 70-те години създава много произведения, между които някои от първите си шедьоври - увертюрата-фантазия “Ромео и Жулиета”, Първия концерт за пиано и оркестър (1874 г.), операта “Ковачът Вакула”, която по-късно преработва като “Черевички”, както и първия си балет “Лебедово езеро” (1876 г.). През 1877 г. и 1878 г. се появяват 2 от най-значителните и най-често изпълнявани негови произведения - Симфония ¹4 и операта “Евгений Онегин”. Оттук започва световната слава на Чайковски. Той прави големи концертни обиколки в целия свят. Произведенията му звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. Последните 10 години от живота на композитора са свързани с най-високите постижения в творческата му дейност: Пета и Шеста симфония, оперите “Мазепа”, “Дама пика” и “Йоланта”, балетите “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката” и много други.
Пьотър Чайковски умира през 1893 г. в Санкт Петербург.

1899 г.

Умира Алфред Сисле - френски художник от английски произход, представител на импресионизма. Роден е на 30 октомври 1839 г. в Париж. Учи в Париж в ателието на Ш. Глейр (1861-1863 г.), където се сближава с К. Моне, О. Реноар и Ф. Базил. Творчеството на Сисле включва предимно пейзажи от околностите на Париж и природата на Ил дьо Франс.

1898 г.

Умира Христо Иванов (Големия, Книговезеца, Х. Ловчанлията) - деец на българското национално-освободително движение, книговезец. Занимава се с кожарство. През 1861 г. отива в Белград, за да учи книговезки занаят. Участва в Първата българска легия (1862 г.), където се сближава с В. Левски. След разпускането на легията работи при Хр. Г. Данов в Пловдив. През 1866 г. пътува до Сицилия, Генуа, Марсилия, Кайро, Александрия. През 1867 г. се записва във Втората българска легия в Белград. Помага на В. Левски за изграждането на Вътрешната революционна организация. През 1870 г. се установява в Търново, където работи като книговезец и се занимава с организирането на тайната поща и полиция. След неуспешен опит за въстание в Търновско (1875 г.) преминава във Влашко. По указание на Гюргевския революционен комитет идва в България в началото на 1876 г. и организира въстанието в Троянско, а след избухването му предвожда чета, с която се сражава при с. Зла река (днес гр. Априлци) и на връх Марагидик. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) подпомага с четата си руски войски и стига до Бяло море. След Освобождението работи в Търново. С чета от доброволци се сражава в Сръбско-българската война (1885 г.).

1896 г.

Американският физик Емил Грубе за първи път в света използва радиоактивно облъчване за лечение на рак.

1896 г.

Умира Георги Кънчев Людсканов - български офицер, ротмистър (6 септември 1885 г.). Роден е на 12 декември 1857 г. в Търново. Учи в Габровската Априловска гимназия и в Робърт колеж в Цариград (1875 г.). Завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.) и Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург (1885 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като доброволец в Българското опълчение. Служи като адютант на 2. конен полк в Шумен (1882 г.). За една година е командирован в 36. драгунски полк в Русия (1883 г.). След Съединението е назначен за командир на 2. конен полк (1885 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) заедно с полка си участва в боевете при Сливница, за овладяването на Цариброд, Ниш и Пирот. След преврата срещу княз Александър II и контрапреврата (1886 г.) напуска армията по собствено желание. Заминава за Виена, а след това за Русия и известно време служи като офицер в руската армия. Завръща се в България и отново постъпва в армията (1888 г.), служи като командир на рота във 2. пехотен Искърски полк (1893 г.). По здравословни причини се уволнява.

1893 г.

Родена е Милка Иванова Ламбрева - българска драматична актриса. Учи сценично изкуство в Париж при Силвен и Муне-Сюли. Постъпва в Народния театър през 1911 г. Играе Офелия в "Хамлет" от Шекспир, Кора Петри в "Перлите" от Б. Франк, Наталия Димитриевна в "От ума си тегли" от А. Грибоедов, Кейт Трент в "Да бъдеш баща не е лесно" от Карпентиер и др. Умира на 30 януари 1943 г. в София.

1889 г.

Избира се първият ректор на Висшето педагогическо училище в София, днешният Софийски университет. За позицията кандидати са Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станмиров и Иван Данев. При второто гласуване, в присъствието на пратеника на Министерство на просветата Иван Шишманов, е избран Александър Теодоров – Балан.
Александър Теодоров-Балан е езиковед, литературен историк и библиограф, академик. Той е роден в с. Ку-Бей, Бесарабия. Завършва славянска филология с докторат в Прага. През 1884 г. се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния СУ "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Няколко пъти е ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1889 г., 1896–1897 г., 1902–1903 г.) и декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900 г., 1904–1905 г.). В края на ХIХ и началото на ХХ в. Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес БАН). От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия. Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист". Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи и др. На тази проблематика са посветени трудовете му: "Българска граматика", "Нова българска граматика за всякого", "Борба за съвременен правопис (1921–1923 г.)" и др. Публикува изследвания и в областта на литературната история – "Паисий Хилендарски. История славянобългарская 1762", "Софроний Врачански", "Кирил и Методий" и др.

1888 г.

Роден е Сидни Чапман - английски математик, физик и геофизик. Член е на Лондонското Кралско дружество (1919 г.). Завършва университетите в Манчестър (1907 г.) и Кеймбридж (1911 г.). Преподавател е в Манчестърския университет (1919-1924 г.), в Имперския колеж в Лондон (1924-1946 г.) и Оксфордския университет (1946-1953 г.). Президент е на Лондонското математическо дружество (1929-1931 г.), на Кралското метеорологично дружество (1932-1934 г.), на Международната метеорологична асоциация (1936-1948 г.). Научните му трудове са в областта на кинетичната теория на газовете и земния магнетизъм. Изследва йоносферата и горните атмосферни слоеве, атмосферното електричество. Има разработки и в областта на математиката. През 1930 г. предлага първата фотохимична теория за образуването на озона, а през 1931 г. - теорията за образуването на електронни слоеве в йоносферата. Разработва теорията за непрекъснато изпусканите слънчеви корпускулярни потоци и на нейна основа предлага теорията за геомагнитните бури и полярните сияния (теория на Чапмън - Фераро, 1931-1932 г.). Изследва влиянието на рентгеновото излъчване на полярното сияние върху йонизацията на долните слоеве от йоносферата, което води до поглъщане на радиовълни. През 1957 г. анализира слънчевата корона и разглежда влиянието на корпускулярното излъчване на Слънцето върху топлинния режим на земната атмосфера. Има голям принос за развитието на кинетичната теория на газовете. Предсказва (независимо от шведския учен Д. Енсколг) и експериментално открива термодифузията в газове (заедно с П. Дътсън). Умира на 16 юни 1970 г.

1886 г.

В Карлсруе Карл Бенц патентова първия автомобил триколка с бензинов двигател.

1878 г.

В хода на Руско–турската освободителна война Двадесет и шеста дивизия, начело с генерал Делингсхаузен, влиза в Бургас. През този ден отрядът на ген. Струков овладява Чорлу (днешна Турция), части на Западния отряд освобождават Пашмакли (Смолян), а Източния отряд Ески Джумая (Търговище). Освободен е още Кюстендил, като в боевете се включва четата на Ильо Марков. Междувременно в Одрин е проведен парад на гвардейските части.

1866 г.

В Браила е организирано представление по пиесата на Добри Войников "Стоян войвода".
Добри Попов Войников е възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър и един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е в Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Заради активното си участие в църковно-националната борба през 1864 г. емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език. Брошурите изобличават беззаконията на османските власти в българските земи и представят пред Европа целите и задачите на българското четническо движение. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ получава руско поданство. След преминаването на руските войски в България става управител на едно сиропиталище във Велико Търново. Умира от тифус на 27 март 1878 г. Негови творби са "Криворазбраната цивилизация" (1871 г.), "Райна княгиня" (1866 г.), "Покръщение на Преславский двор" (1868 г.)

1866 г.

Роден е Ромен Ролан - френски писател, общественик, музиковед. Завършва история (1886 г.), професор е по история на музиката (1897 г.). Създава биографичните романи "Животът на Бетовен" (1903 г.), "Животът на Толстой" (1911 г.), "Жан Кристоф" (10 части, 1904-1912 г.), повестта "Кола Брюнон" (1919 г.). По време на Първата световна война живее в Швейцария. През 1939 г. завършва трагедията "Робеспиер". Получава Нобелова награда за мир (1916 г.), Нобелова награда за литература (1915 г.) за романа "Жан Кристоф". Умира на 30 декември 1944 г.

1861 г.

Канзас става 34 –ят щат на САЩ. Заема равнината по десния бряг на р. Мисисипи. Площта и е 212 780 кв. км. Население - 2 450 000 жители. Административен център - Топика.

1860 г.

Роден е Антон Павлович Чехов - руски писател. Завършва гимназията в родния си град - Таганрог. През 1876 г. семейството му се преселва в Москва (Чехов пристига в Москва след завършване на гимназията – 1879 г.). През 1884 г. завършва Медицинския факултет на Московския университет и известно време е практикуващ лекар. Литературната си дейност започва в края на 70-те години. Някои от първите му разказите и повестите “Степ” (1888 г.), “Припадък” (1889 г.), “Скучна история” (1889 г.) и др. Излизат сборниците “На здрачаване” (1887 г.), “Невинни думи” (1887 г.), “Разкази” (1888 г.), “Намръщени хора” (1890 г.). През 1890 г. предприема пътуване до о-в Сахалин, което оставя дълбока следа в неговото творческо съзнание (очерците “Остров Сахалин”, 1895 г., разказите “На заточение”, 1892 г., “Убийство”, 1895 г.; повестта “Палата ¹6”, 1892 г.). През втората половина на 80-те години се посвещава на театъра: пиесата “Иванов” (1887-1889 г.), “Сватба” (1889 г.), “Вуйчо Ваньо” (1890 г.), “Мечка”, “Предложение”, “Юбилей” и др. От 1890 г. до края на века пътува неколкократно в чужбина. През 1892 г. купува имението Мелихово в Серпуховски уезд, където помага на селяните като лекар, строи училище за децата, помага на гладуващите, работи като лекар по време на холерната епидемия (1892-1893 г.). През 1893 г. излиза разказът “Студент”, а през 1896 г. - пиесата “Чайка”. Чехов пише повестта “Мужици” (1897 г.), пиесите “Три сестри” (1900-1901 г.), “Вишнева градина” (1903-1904 г.). През 1898 г. отива в Ялта, където се среща с Л. Н. Толстой, М. Горки, И. А. Бунин, А. И. Куприн, И. И. Левитан. Избран е за почетен академик през 1900 г., но заедно с В. Г. Короленко през 1902 г. се отказва от това звание в знак на протест за отмененото звание на М. Горки от Николай II. В областта на театъра Чехов се налага като новатор. Писателят оказва огромно влияние върху развитието на руската и световна литература, проза и драма. От него се учат Горки, Бунин, Куприн, отчасти Л. Н. Андреев. Умира на 15 юли 1904 г. в Баденвайлер, Германия.

1856 г.

Кралицата на Англия - Виктория учредява най-високата военна награда на страната ”Кръст Виктория”.
Виктория I е коронясана през 1837 г. Възкачва се на престола след смъртта на чичо си Уилям IV, който няма наследници. На трона е 64 години, до 1901 г. При нейното царуване Англия и Франция се сближават; Англия взема участие в Кримската война, въстанията в Индия са усмирени и Виктория става императрица на Индия. През 1840 г. се омъжва за немския принц Алберт Сакс-Кобург-Готски, от чиято фамилия е и българският княз Фердинанд I.

1845 г.

Във вестник New York Evening Mirror е публикувана най-известната творба на на Едгар Алън По - поемата“Гарванът”.
Едгар Алън По е американски писател, поет и критик.. Между 1828 г. и 1845 г. издава 4 тома със стихове: "Тамерлан и други стихотворения" (1827 г.), "Ал-Аараф, Тамерлан и малки стихотворения" (1829 г.), "Стихотворения" (1831 г.), "Гарванът и други стихотворения" (1845 г.). Става известен с издаването на повести и разкази (70 на брой), които заедно с поезията му го утвърждават като класик на американската литература. В началото на 1841 г. става редактор на сп. "Греъм магазин", където печата първия си детективски разказ "Убийствата на улица Морг". Родоначалник е на криминалната литература, от него по-късно се учат А. К. Дойл, Честъртън, А. Кристи и мн. др. През 1840 г. издава сборник новели "Гротески и арабески" (т. 1 и 2), "страшни" новели - "Черната котка" (1843 г.), "Демонът на извращението" (1844 г.), "Преждевременно погребение" (1844 г.), научно-фантастични новели и повести - "Необикновените приключения на Ханс Пфал" (1835 г.), "Повест за приключенията на Артър Гордън Пим" (1838 г.), хумористични и сатирични разкази, философската поема в проза "Еврика" (1848 г.), статии по естетика, събрани във "Философия на творчеството" (1846 г.) и "Поетическият принцип" (1850 г.).

1843 г.

Роден е Уилям Маккинли - американски политик, 25-и президент на САЩ (1897-1901 г.), представител на Републиканската партия. В Американския конгрес е от 1877 г., губернатор на щат Охайо от 1891 г. (2 мандата). През 1896 г. печели президентските избори. Негов конкурент за поста е Уйлям Дж. Брайън. По време на управлението си, Уилям Маккинли започва Испано-американска война (1898 г.), а през 1899 г. провъзгласява доктрината на открити врати за Китай. Ранен е на 6 септември 1901 г. от терорист в Бъфало, Ню Йорк. Умира на 14 септември 1901 г. в Бъфало, щата Ню Йорк.

1833 г.

В Санкт Петербург е открита първата в Русия градска поща.

1814 г.

Умира Йохан Готлиб Фихте - германски философ и общественик, представител на немския класически идеализъм, субективен идеалист. Роден е на 19 май 1762 г. Учи богословие, филология и философия в Йена и Лайпциг. Под влиянието на Кант написва и издава анонимно “Опит за критиката на всяко откровение” (1792 г.). Под влияние на Великата френска революция издава редица статии, с които защитава свободата на личността и на мисленето. Осъжда революционния терор на якобинците. Професор и ръководител е на катедра по философия в Йенския университет (1794 г.), където развива активна литературна и обществена дейност; издава своето главно съчинение “Основа на общото наукоучение” (1794 г.). Обвинен е в пропаганда на атеизма и изгонен от университета (1799 г.). Преселва се в Берлин, където издава “Затворената търговска държава” (1800 г.). След поражението на Германия в Наполеоновите войни чете цикъл публични лекции “Речи към немската нация” (1808 г.), в които призовава немския народ към морално възраждане, обединение и реформа на възпитателната система. Формулира тезата за първенството и върховенството на народа над държавата. Става професор и ректор на Берлинския университет (1810 г.). През 1810-1811 г. Фихте чете в Берлинския университет цикъл лекции “Факти на съзнанието. Философията му оказва силно влияние върху следващото развитие на немския класически идеализъм и върху формирането на философско-естетическите идеи на романтизма.

1805 г.

Открит е Харковският университет. Учебното заведение е основано от Василий Каразин. В Харков има 30 висши учебни заведения и 60 научно-изследователски института.

1795 г.

В САЩ е приет закон, позволяващ приемането на американско гражданство едва след 5 години пребиваване в страната.

1781 г.

В Мюнхен се състои премиерата на операта “Идоменей” от Моцарт.

1765 г.

Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на Паисиевата история.
Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец. Роден е в Котел през 1739 г. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Той преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Животът си описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана е във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).

1635 г.

По инициатива на кардинал А. Ж. Ришельо е основана Френската Академия. През 1793 г. е разтурена от Конвента. През 1803 г. отново е възстановена и влиза в състава на Френския институт. През ХVII в. Академията се стреми да влияе върху развитието на литературата, а след ХVIII в. става по-скоро почетно, отколкото активно функциониращо учреждение. За дейността й са характерни традиционализмът и консерватизмът. Академията е научно учреждение, чиято цел е изучаването на езика и литературата, формирането на езиковите и литературните норми.


Календарът е на Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 29 ЯНУАРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.86 секунди