изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-25 @ 09:35 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 622 - Пророкът Мохамед се премества от Мека в Медина, което се смята за начало на ислямската вяра. 1054 - В Константинопол завършват с неуспех преговорите с Рим, което е поводът за разделяне на християнската църква на два клона – католическа и православна. 1937 - Близо до Ваймар е открит концентрационният лагер Бухенвалд.  2016 - В Турция се провежда неуспешен опит за държавен преврат.

 



2016 г.

В Турция се провежда неуспешен опит за държавен преврат. Опитът е организиран от привърженици на живеещият в изгнание в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, а в подготовката му участват и агенти от ЦРУ. В тази връзка десетки хиляди от привържениците на Гюлен, който е бивш наставник на Ердоган, са подложени на масови репресии, а в страната е обявено извънредно положение.

2015 г.

Под бурното несъгласие на опозицията правителството на Шиндзо Абе приема исторически закон за разширяване пълномощията на японската армия.


2014 г.

БРИКС отделя 50 милиарда щатски долара за Нова банка за развитие, базирана в Шанхай, и 100 милиарда кризисен фонд. Първият президент на банката (New Development Bank) ще бъде от Индия, съгласно срещата на върха във Форталеза, Бразилия. Банката на БРИКС ще финансира огромните инфраструктурни проекти в рамките на групата, представляваща 40% от населението и една пета от богатството на света, а резервният фонд трябва да бъде използван при валутни кризи. Страните със стремително развиваща се икономика, за каквито се определят членките на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) обсъждат от няколко години този проект, който цели създаването на противовес на Световната банка и на Международния валутен фонд, където се смятат за недобре представени.

2014 г.

САЩ въвеждат икономически ограничения спрямо Русия във връзка с ескалацията в Украйна.

1990 г.



Земетресение във Филипините с магнитуд от 7,7 по Рихтер убива над 2 хиляди души и ранява още 3500. Епицентърът е в град Кабанатуан. Повече от половината от жертвите са от туристическия център в Багуио. Около 148 хиляди души са изселени или останали без дом.





1990 г.


В София умира Никола Петров Русев - български драматург. Той е роден в Берковица на 13 юли 1932 г. Завършва Държавно висше театрално училище "Кръстьо Сарафов" през 1954 г. Работи в радиотеатъра на Радио София (1952 г. – 1955 г., 1958 г. – 1960 г.). В периода 1955 г. – 1958 г. е режисьор в Театъра за селото. От 1960 г. до 1961 г. е драматург е в Толбухинския театър. В периода 1967 г. – 1971 г. е драматург в театър "Сълза и смях". От 1971 г. е сценарист в Студията за игрални филми. Започва да пише пиеси през 60-те години. Автор е на драмите: "Делниците имат много времена", "Посоки", "Усилия", "Я, колко макове!", "Табакера 18 карата", "Старчето и стрелата", "Юнаци с умни калпаци", "Зелената брадавица", "Русият и гугутката", "Грамофон и маслини", "От земята до небето"; сценарист на игралния филм "Къщи без огради" (1973 г.), на радиопиеси и пиеси за деца.





1989 г.



В Аниф, близо до Залцбург умира Херберт фон Караян - австрийски диригент и композитор. Той е роден в Залцбург, Австрия на 5 април 1908 г. Дебютира на 9-годишна възраст в Моцартеума в родния си град като пианист. През 1917 г. задно с група интелектуалци поставя началото на фестивала в Залцбург. През 60-те години е художествен директор на Залцбургския фестивал. На тази длъжност остава до 1989 г. Дълги години е главен диригент на Западноберлинската филхармония. От 1951 г. дирижира на Вагнеровия фестивал в Байройт (“Пръстенът на нибелунгите”, “Нюрнбергските майстори певци”, “Тристан и Изолда” и др.). Записва много плочи с изпълнения от музикалното наследство на Моцарт, Брукнер и Пучини. При Караян специализират българските диригенти Е. Чакъров, Е. Табаков и др.





1989 г.



Градушки и поройни дъждове се изсипват над райони в Ловешка, Разградска и Варненска област в продължение на два дни. Загиват 6 души, унищожени са хиляди декари посеви и много сгради са разрушени.





1985 г.



В Бон умира Хайнрих Бьол - германски писател, лауреат на Нобелова награда за литература (1972 г.). Роден е в Кьолн на 27 декември 1917 г. Той участва във Втората световна война на Източния фронт. Завършва германистика в Кьолн.

В периода 1971 г. – 1974 г. е президент на Международния ПЕН клуб.

Автор е на произведенията: "Влакът пристигна навреме" (1949 г.), "Къде беше, Адам?" (1951 г.), "И не каза нито дума" (1953 г.; на български език 1961 г.), "Възгледите на един клоун" (1963 г.; на български език 1966 г., 1997 г.), "Така завърши една командировка. Повест" (1966; на български език 1971 г.), "Групов портрет с дама" (1971 г.), "Изгубената чест на Катарина Блум" (1974 г.; на български език 1987 г.), "Грижовна обсада" (1979 г.).





1979 г.



В Ирак на власт идва Саддам Хюсеин. Той е избран за президент на страната.

Саддам Хюсеин е роден на 28 април 1937 г. в Тикрит, Ирак. Баща му умира рано и той е възпитаван от чичо си, който, според арабската традиция, се жени за вдовицата на покойния си брат. От средата на 50-те години Хюсеин встъпва в Партията за арабско социалистическо възраждане (БААС). През 1959 г. участва в неуспешен опит за покушение срещу тогавашния иракски лидер генерал Касем, при който Хюсеин е ранен в крака. След това той бяга в Кайро, където неуспешно се опитва да постъпи в тамошния университет. Това е вторият неуспешен опит на Саддам, след като още в Багдад прави опит да учи във Военната академия.

През февруари 1963 г. генерал Касем е свален, след което Хюсеин се завръща в Ирак, където става следовател в лагер за поддръжници на Касем. Старанието му е забелязано от самото ръководство на “Баас”. След като през 1968 г. властта преминава в ръцете на баасистите, Саддам оглавява службата за безопасност. По-късно оглавява и комитета по нефт.

През 1979 г. основателят на съвременен Ирак, покровителят на Хюсеин генерал Ахмед Хасан ал Бакр, е задържан под домашен арест. Саддам Хюсеин става президент и наследява от ал Бакр титлите “баща на нацията” и “вожд на арабския народ”.

След като става президент на страната през 1979 г. Саддам Хюсеин управлява като диктатор по примера на своя любим герой Сталин. От друга страна Хюсеин строи заводи и пътища, училища и модерни болници и по негова заповед цялата нация се ограмотява.

Първата война на Саддам срещу съседен Иран трае осем години и взима общо един милион жертви. През това време в Ирак се разработват неконвенционални оръжия, а армията става четвъртата по големина в света.

През 1990 г. силите на Саддам Хюсеин нахлуват в Кувейт. Този път срещу него се изправя световна коалиция от над 30 държави начело със САЩ. ООН налага строги санкции срещу режима, за да сведе до минимум опасния му арсенал.

През 1996 г. две от дъщерите на Саддам заедно със семействата си търсят политическо убежище в Йордания. Саддам обещава да им прости и след завръщането им в Ирак съпрузите им незабавно са убити като предатели на родината.

Изправен пред решимостта на Вашингтон да премахне заплахата от неговия режим, Саддам Хюсеин твърди, че няма забранени оръжия, а вярната му нация е готова за война. Той би нападнал пръв, само ако е притиснат до стената, смята виден психолог от ЦРУ. Но няма доброволно да предаде оръжието си, защото то е единствената основа на неговата сила.

Саддам Хюсеин е заловен от американските войски на 13 декември 2003 г. в родния си град Тикрит. Наградата, която преди това САЩ обещава за залавянето му, е 25 милиона долара. На 30 юни 2004 г. той е предаден на иракските власти, след което е изправен пред специалния трибунал в Ирак. Обвинителния акт е от седем точки, включващи престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършвани от него по време на управлението му. На 30 декември 2006 г. е изпълнена смъртната присъда на Саддам Хюсеин пред адвокати, служебни лица и лекар.





1979 г.



На пленум на ЦК на БКП са утвърдени тезиси за развитие на образователното дело в България и е решено да се свика Първи конгрес на народната просвета. Тезисите имат статут на закон. Създаден е нов образователен модел, който се запазва до 1991 г. Той има три степени: Първа степен - 10-годишен общообразователен курс (1 – 10 клас); Втора степен - едногодишен курс за получаване на професионална подготовка с широк профил от определено професионално направление (11 клас) и Трета степен - едногодишен курс за овладяване на конкретна професия от широкото професионално направление (12 клас). Втората и третата степен се придобиват в така нареченото Учебно-професионални комплекси (УПК). Моделът обаче се оказва неприложим и продължителността на средното образование остава 11 класа (10 + 1). Провъзгласено е 12-класно задължително образование за всички деца от 6 до 18 г., но това не е осъществено. На пленума Людмила Живкова става член на Политбюро на ЦК на БКП.





1978 г.



На среща на генералните секретари на комунистическите партии в Ялта Тодор Живков запознава Леонид Брежнев с проблема за нарасналия български външен дълг и с огромния дисбаланс в търговията на България със СССР. Живков открито заявява, че начинът, по който се формират цените в СИВ, е неизгоден за България.

Леонид Илич Брежнев е руски държавник, първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател на Президиума на ВС на СССР (1960 г. - 1964 г., 1977 г. – 1982 г.). Роден е в с. Каменское (днес Днепродзерджинск), Украйна на 19 декември 1906 г. От 1976 г. е маршал и председател на съвета за отбраната. По времето на Брежнев се засилват консервативните тенденции в управлението на страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветските войски в Афганистан, въпреки подписаните международен договори със САЩ (1972 г., 1979 г.). Брежнев умира в Москва на 10 ноември 1982 г.





1969 г.



От нос “Кенеди” е изстрелян космическият кораб “Аполо 11”. Целта на мисията е изпращането на първия човек на Луната. Екипажът се състои от командира Нийл Армстронг, пилотите Майкъл Колинс и Едуин Алдрин. На 21 юли Армстонг и Алдрин стават първите хора, които стъпват на Луната. Мисията реализира плановете на американския президент Кенеди за изпращането на човек на Луната и неговото безопасно завръщане на Земята.





1965 г.



Състои се тържественото откриване на 11,8-километровия тунел под масива Монблан, свързващ Италия и Франция.





1962 г.



Американската компания “Американ Телефон и Телеграф” провежда първото пробно предаване на цветен сигнал между Америка и Европа с помощта на спътника “Телсрар”.





1959 г.



Роден е Бойко Богданов - български режисьор. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност драматична режисура. Специализира в Полша и във Франция. Работи в Драматичния театър във Варна и в театър "София". През 1992 г. създава експериментална театрални студия "Елизавета Бам" в театър "София". Печели наградата за най-добър спектакъл на Национален преглед на българската драма и театър през 1988 г. и наградата за най-добър спектакъл на Първия фестивал на независимите театри в България през 1992 г. Режисира "Бохеми" (опера, 2001 г.), "Ох!" (пиеса на Петър Маринков, 2002 г.).





1959 г.


В Портлънд, Орегон, САЩ умира Ърнест Блох - швейцарски и американски композитор, цигулар, диригент и педагог. Блох е роден на 24 юли 1880 г. в Женева. Учи при Е. Жак-Делкроз и Е. Изаи. Професор е в Женевската консерватория от 1911 г. до 1915 г. Сред по-известните му произведения са операта "Макбет", поставена през 1910 г. в "Опера Комик", Париж; симфонията "Израил"; рапсодията "Шеломо" за виолончело с оркестър; Свещена служба за баритон, хор и оркестър. Автор е на два симфонии, симфонични поеми и сюити, рапсодии, концерти, камерни и вокални произведения.





1948 г.



В София е подписан договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между НРБ и Унгарската република. Двете страни се договарят да си сътрудничат в запазването на световния мир и сигурност, да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че една от тях бъде нападната от друга държава, да развиват икономически и културни връзки. Сключен за срок от 20 г. Подновен на 10 юли 1969 г. за същия срок.

1946 г.

Родена е Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова) е българска естрадна певица от 60-те и 70-те години на XX век, известна с песните си „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“. Загива в самолетна катастрофа на 21.12.1971 г.



1945 г.



В САЩ е извършен първият ядрен опит на полигона в Ню Мексико.

На 6 август 1945 г., в 8 часа и 16 минути, над Хирошима избухва първата атомна бомба. Взривът е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12.5 килотона ТНТ). Непосредствено след взрива загиват около 100 000 души. Жертвите до края на 1945 са около 140 000. 5 години след взрива жертвите наброяват около 200 000 души. Бомбата е съставена от обогатен уран-235, от оръдеен тип.





1942 г.



В Париж са арестувани и затворени в концлагери над 30 000 евреи.





1941 г.



В хода на Втората световна война немските войски превземат Смоленск.

На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ.





1940 г.



Адолф Хитлер издава директива за десант в Англия (операция “Морски лъв”).





1937 г.



Близо до Ваймар е открит концентрационният лагер “Бухенвалд”.

Бухенвалд е немски концлагер, създаден от нацистите в околностите на гр. Ваймар (1937 г.). Първоначално лагерът се нарича Етерсберг. През концлагера преминават около 240 000 концлагеристи. Първо в него са затваряни немски комунисти, социалдемократи и представители на други антифашистки сили. По време на войната в него са убити около 56 000 души. “Бухенвалд” е освободен от войските на Червената армия. През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите концлагеристи.





1928 г.


Роден е Дико Славов Фучаджиев - български белетрист. Завършва право в СУ (1952 г.). От 1954 г. до 1960 г. е редактор във в-к “Вечерни новини”, след това е редактор в Сценарната комисия при Българска кинематография от 1961 г. до 1963 г. В издателство “Народна младеж” е редактор от 1963 г. до 1965 г., а след това и завеждащ отдел “Проза” (1965 г. – 1972 г.). Фучаджиев е съветник по културните въпроси в българското посолство в Париж в периода 1973 г. – 1976 г. От 1965 г. до 1972 г. е секретар и отговорен секретар на СБП, а от 1976 г. е директор на народен театър “Иван Вазов” (1976 г. – 1990 г.). Автор е на сценария на игралния филм “Гневно пътуване”. Сред по-известните му произведения са: “Вълчи сънища” (1961 г.), “Пролетен сок” (1963 г.), “Небето над Велека” (1963 г.), “Гневно пътуване” (1965 г.), “Въздушните мостове” (1970 г.), “Прости истории” (1972 г.), “Студеният северен вятър” (1972 г.), “Реката” (1974 г.), “Зелената трева на пустинята” (1978 г.), “Студеното отдалечаване. Роман” (1981 г.), “Да отгледаш кукувица” (1984 г.), “Жаждата, която изгаря” (1985 г.) и др.





1927 г.



Лидерът на никарагуанската партизанска съпротива Аугусто Сандино започва 5-годишна война срещу американската окупация на Никарагуа (1927 – 1933 г.). Той успява да принуди американците да оттеглят отрядите си, като осигурява значителни отстъпки от никарагуанското правителство. С подкрепата на ЦРУ генерал Анастасио Гарсиа успява да убие Сандино. По този начин Гарсиа завзема властта, като установява династия, която управлява страната почти 50 години.





1926 г.


В София умира Данаил Стефанов Юруков. Той е роден на 25 май 1852 г. в Брацигово. Юруков е български общественик и политически деец. Произхожда от заможно търговско семейство. Учи в родното си място и в Пловдив. От 1867 г. до 1878 г. се занимава с търговия. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). След Освобождението играе активна роля в обществено-политически живот на Източна Румелия. Участва в ръководството на южнобългарски комитети “Единство”. През 1978 г. е избран за член на Татарпазарджишкия съдебен съвет. От 1879 г. е съветник на Татарпазарджишката префектура. В периода 1879 г. – 1882 г. е председател на углавното отделение на Татарпазарджишкия окръжен съд. Депутат е в Областното събрание, член на Постоянния комитет (1882 г. - 1883 г., 1883 г. – 1884 г., 1884 г. – 1885 г.) и виден деец на Народната партия (съединистка). Данаил Стефанов Юруков е редакстор на в-к “Съединение”. Член е на Временното правителство след провъзгласяване на Съединението (1885 г.). Публикува “Спомени из политическия живот на България” (1922 г.), в които се съдържат сведения за подготовката и провъзгласяването на Съединението.





1918 г.



В Екатерининбург е убит Николай II (Николай Александрович Романов) - последният руски император; от династията Романови. Той е роден е на 18 май 1868 г. в Царско село. Заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г. Син е на император Александър III. През април 1894 г. се жени за германската принцеса Аликс Виктория Елена Бригита Луиза Беатрис Хесен-Дармщадска, приела в Русия името Александра Фьодоровна. От брака им се раждат пет деца: Олга (1895 г.), Анастасия (1897 г.), Татяна (1899 г .), Мария (1901 г.) и Алексей (1904 г.). Николай II е последователен привърженик на традиционните принципи на самодържавието в Русия. Във външната политика продължава линията на своя баща. Има изключително силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. Заставя княз Фердинанд да се съгласи с покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра, след което князът е признат от всички Велики сили. При неговото царуване Русия води неуспешна Руско-японска война (1904 г. - 1905 г.). Под натиска на силното либерално движение в Русия се съгласява на известни политическите свободи (манифестът от 17 октомври 1905 г.). Активно съдейства за създаването на Антантата (1907 г.) и обуздаването на настъпателната политика на Германия в Европа и света. След избухването на Първата световна война е върховен главнокомандващ на руската армия (1915 г.). Принуден е да абдикира след Февруарската революция. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после - в Екатеринбург.





1917 г.


Роден е Жорж Арно (псевдоним на Анри Жирар) - френски писател. В основата на някои от сюжетите в написаните от него книгите са впечатленията му по време на пътешествията му в Южна Америка: "Разплата за страха" (1950 г.), "Бягството на отчаяния хулиган" (1951 г.), в които представя в романтичен план индивидуалистите и героите на смъртния риск. По-късно издава "Затвор 1953" (1953 г.), "Нежни признания" (1954), сборник с очерци "Индианците не са мъртви" (1956 г.), публицистичната книга "В защита на Джамил Бухиред" (1957 г., съвместно с Ж. Вержес), комедията "Маршал П…" (1958 г.). Арно подкрепя борбата на алжирския народ за независимост. Тази негова подкрепа е отразена в памфлета "Моят процес" от 1961 г. От 1962 г. е в доброволно изгнание в Алжир.





1915 г.



Зададена е първата нота на Антантата: България да нападне Портата и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос, а след войната ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа (начало на "Българското лято").





1889 г.


Роден е Сава Константинов Чукалов - български писател. Завършва Духовната семинария в София (1911 г.) и Духовната академия в Петербург (1916 г.). Работи като гимназиален учител, началник на Културния отдел, главен инспектор на професионалното образование при Министерството на народната просвета (1931 г. – 1934 г.). В периода 1951- 1960 г. е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. Автор е на съчиненията: “Сумерки” (1916 г.), “Пълен българско-руски речник” (1938 г.), “Руско-български речник” (1951 г.) и др. Той е автор също така и на трудове по въпроси от историята на българската лексикография. Издава литературно списание “Книгопис” (1928 г.) и литературно-обществения в-к “Нива” (1935 г. – 1937 г.). Преподава руски език и превежда творби на руски автори. Умира на 26 януари 1971 г.





1888 г.



Роден е Фриц Цернике - холандски физик, лауреат на Нобелова награда за физика (1953 г.). Той е член на Кралската Нидерландската академия на науките от 1946 г. Завършва Амстердамския университет, от 1915 г. е доктор на науките. Работи в Грьонингенския университет от 1913 г. Изследванията му са в областта на оптиката, математическата статистика и други. Разработва теорията за оптическите прибори, в частност за телескопа и микроскопа, открива метода на фазовия контраст и създава първия фазово-контрастен микроскоп (1935 г.). Умира в Грьонинген на 10 март 1966 г.





1877 г.



Никопол е превзет от руските войски. Ген. Н. Криденер получава заповед да завземе Плевен. Войната между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава е обявена на 12/24 април 1877 г. в Кишинев. До началото на юли на южния бряг на р. Дунав преминава стохилядна руска армия. Преминалите части са организирани в три отряда – Източен, командван от престолонаследника Александър Александрович, Западен командван от Ген. Н. Г. Криденер и Преден, командван от Ген. И. В. Гурко. Западният отряд включващ 35 000 души освобождава Никопол и се насочва на юг по посока на Плевен. Той забавя своето движение, което е използвано от армията на Осман паша, която след руския десант при Свищов напуска базата си във Видин и с ускорен ход се насочва на Изток.





1877 г.



В Свищов е създадено временно гражданско управление. За губернатор е назначен Найден Геров (руски поданик), а за вицегубернатор – Марко Балабанов.

Найден Геров е български възрожденски филолог, фолклорист, педагог и общественик. Роден е в Копривщица на 23 февруари 1823 г. Завършва Ришельовския лицей (1841 г. – 1945 г.) в Одеса. След завръщането си учителства в Копривщица (1846 г. – 1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.). Сътрудник е на "Цариградски вестник" и в-к "Македония". По време на Кримската война живее в Русия. От 1857 г. е вицеконсул на Пловдив. След Освобождението е губернатор на Свищов (1879 г.). Член е на БКД (днес БАН) от 1881 г., а от 1884 г. - почетен член. Автор е на първата българска поема "Стоян и Рада" (1845 г.),и на първия художествен пътепис. Като фолклорист записва около 500 народни песни. Най-забележителният му филологически труд е "Речник на блъгарский язик с тлъкование речити на блъгарски и руски" (1895 г. – 1904 г.), под редакцията на Т. Панчев. През 1908 г. излиза Допълнение към речника на Геров. Умира в Пловдив на 9 октомври 1900 г.





1876 г.


Роден е Светослав Мерджанов - български революционер. Като студент в Женева се запознава с македонски революционери, напуска университета и се отдава на македонското дело. Заедно със своя приятел Соколов поркопава канал под “Банк Отоман” в Цариград за взривяването й. През 1899 г. заедно с Гоце Делчев обикаля Източна Македония. Когато Б. Сарафов е затворен от правителството в София, Светослав Мерджанов заема неговото място. Умира на 27 ноември 1901 г. в Одрин.





1875 г.



Приета е нова конституция във Франция. Създават се камара на представителите – Сенат. Утвърждават се изборите за президент.

Франция е държава в Западна Европа. Териториалната й площ е около 551 600 кв. км. Населението на Франция наброява около 58 500 000 жители, от който 80% са французи. Официалният език е френски. Столицата на Франция е Париж. Парична единица е евро (до 2002 г. - френски франк). Глава на държавата е президент. Законодателен орган - двукамарен парламент (Национално събрание и Сенат). В състава на Франция влизат и задграничните департаменти Гваделупа, Гвиана, Мартиника, островите Сен Пиер и Микелон, Рейюнион и задграничните територии Нова Каледония, Френска Полинезия, Кергелен, Уолис и Футуна.





1875 г.


Организирано е тридневното Oбщо събрание на представители на евангелистките църкви в Самоков, което одобрява Устав на Българското евангелско дружество.





1858 г.



Роден е Йожен Изаи - белгийски цигулар и композитор. Завършва Лиежката консерватория като ученик на А. Вьотан и Х. Виенявски. В периода 1879 г. – 1883 г. е концертмайстор на симфоничния оркестър на В. Биозе в Берлин. През 1881 г. гастролира в Норвегия и Швеция заедно с А. Г. Рубинщайн. От 1882 г. до 1883 г. (а след това почти ежегодно до 1912 г.) гастролира в Русия. От 1886 г. е професор в Брюкселската консерватория. През 1894 г. той основава струнен квартет и симфонично дружество "Концертите на Изай". Йожен Изаи е известен интерпретатор на класически произведения и пропагандатор на френска и белгийска музика. Автор е на произведения за цигулка (между които шест сонати за соло цигулка), операта "Миньорът Пиер" (поставена през 1927 г.). В Брюксел се провеждат международен конкурси за цигулари (1937 г.) и пианисти (1938 г.), носещи неговото име. Умира в Брюксел на 12 май 1931 г.





1822 г.


Българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Търновски - мъченик за християнството. Той е роден в Осман пазар (днес Омуртаг). Известно време е чирак в Търново, след това става хайдутин. Заловен е и е осъден на смърт, приема исляма и името Мехмед. След 8 години се разкайва, отрича се от исляма, заради което е обесен.





1818 г.


Роден е Спиридон Николаев Палузов - български учен, историк медиевист, византолог и балканист. Той е първият представител на модерната българска историография. Завършва право в Ришельовския лицей в Одеса през 1839 г.

През 1843 г. защитава докторат на тема "За политическата икономия, която е била позната на гърците" в Мюнхен. Завършва още и история в университета в Санкт Петербург с магистърска дисертация, посветена на цар Симеон Велики (1852 г.). Заема високи държавни служби в Санкт Петербург и Варшава. Член е на авторитетното "Общество за руска история и древност" от 1846 г. Автор е на съчиненията: "Исторически очерк на сръбската държава до края на XV в." (1845 г., на руски език), "Векът на българския цар Симеон" (1852 г., на руски език "Румънските княжества Влахия и Молдова в историко-политическо отношение" (1859 г., на руски език) и др. Най-важното от творчеството на Палузов е издадено в "Избрани трудове", т. I-II (1974 г., 1977 г.). Умира в Одеса на 14 август 1872 г.





1790 г.



Окръг Колумбия е определен за седалище на правителството на САЩ. На тази дата президентът на САЩ Джордж Вашингтон е упълномощен да избере постоянно място за столица. На 1 декември 1800 г. столицата е преместена от Филаделфия на място близо до реката Потомак.





1747 г.



В Болоня умира Джузепе Мария Креспи - италиански живописец. Той е автор на пасторални, митологични, религиозни и жанрови картини (серията “Седемте тайнства”, 1708 г. – 1712 г.). Роден е в Болоня на 16 март 1665 г.





1661 г.



Издадени са първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм. Тази мярка е вследствие на недостига от сребърни монети. Преди това банката пуска в употреба медни монети, за да компенсира липсата на сребро, но поради по-ниската си стойност новите монети са с по-голям размер. Поради голямото си тегло монетите са заменени от хартиени банкноти.





1054 г.



В Константинопол завършват с неуспех преговорите между Рим и Константинопол. Те се отнасят до теологически въпроси и до сфери на влияние в Южна Италия. Посланикът на римския папа кардинал Хумберт полага върху олтара в катедралата св. София папската була и анатемосва Константинополския патриарх Михаил Керуларий. Той от своя страна проклина посланика и цялата делегация. Така християнската църква се разделя на два клона – католическа и православна.



622 г.


Пророкът Мохамед бяга от Мека в Медина, което се смята за начало на ислямската вяра.

Мохамед Ибн Абдаллах - основателят на исляма, наричан от мюсюлманите “Пророк”, е роден в Мека около 571 г. Произхожда от курейшитския род на хашимитите, който заема важни политически и духовни служби в Мека. Мохамед остава сирак скоро след раждането си. Известно време за него се грижи дядо му. След неговата смърт, грижите за Мохамед поема вуйчо му Абу Талиб. Абу Талиб е собственик на кервани, чрез които осъществява търговска дейност със Сирия. На 25 години Мохамедх напуска вуйчо си и постъпва на служба у богатата вдовица от Мека - Хатиджа, за която впоследствие се жени. От Хатиджа Мохамед има 8 деца (4 сина и 4 дъщери), които умират рано. Повлиян от монотеистичното учение на ханифитите, от иудаизма и християнството, Мохамед започва своята проповедническа дейност (610 г.), представяйки се за “пратеник на Бога”. Курейшитската върхушка в Мека се противопоставя на Мохамед и на неговите привърженици и им обявява истинска война. Пророкът и неговите последователи са принудени да избягат от града. С Деня на Бягството (Хиджра) - 16 юли 622 г., се поставя началото на мохамеданската ера. Мохамед и неговите съмишленици се заселват в гр. Ятриб, на север от Мека. Пророкът става емир на града, наречен вече Медина (“град на Пророка”). Той воюва с Мека за налагане на новата религия и през 630 г. меканци го признават за Пророк. През 632 г. Мохамед прави своето “Прощално поклонение” в Мека, след което говори на планината Арафат пред 40 000 поклонници. Мохамед умира в Медина на 8 юни 632 г.

Календарът е на Агенция “Фокус” и ndt1.com

 

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.56 секунди