изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 04:44 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 30 АВГУСТ    
Календар
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 30 г.пр.н.е. — Умира Клеопатра, кралица на Египет  1221 - Арабите разгромяват кръстоносците в битката при Ал-Мансур в Египет 1881 - Българските военни части получават в София първите си бойни знамена 1885 - Княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и одобрява плана за съединението на Източна Румелия с Княжество България 1907- Открит е паметникът на Царя-Освободител в София 1914 - Започват немските бомбардировки над Париж 1984 - Атентат в чакалнята на железопътната гара в Пловдив 2003 - В Баренцово море потъва атомната подводница К-159


2004 г.

Президентът на Македония Бранко Цървенковски пристига на първото си официално посещение в България.

 
 2003 г.
В Охрид приключва двудневния форум “Диалог на цивилизациите”. Основният акцент в изказването на българският президент Георги Първанов е възстановяването на културно-историческите коридори в Югоизточна Европа като път към разбирателството и просперитет на страните от региона. Форумът е открит от президента на Македония Борис Трайковски. В него участват президентите на още 7 страни.


 2003 г.

 

Руската ядрена подводница К-159 потъва в Баренцово море с 10 души екипаж. Подводницата е произведена през 1963 г. Само един от моряците е спасен, а от водата са извадени труповете на още двама.
 
 

 

 
 2002 г.

 

В обръщение към нацията президентът Георги Първанов критикува Правителството заради корупцията, неефективната борба с престъпността, намаляващото доверие на българските граждани към институциите заради нерешените проблеми на българското производство и тежкото социално положение.

 
 1993 г.

 

На Айфеловата кула се изкачва 150-милионният й посетител.

Айфеловата Кула (Tour Eiffel) е построена през 1889 г. за Парижкото изложение, в чест на 100-годишнината на френската революция. Днес тя е символ на Париж. Конструкцията тежи над 990 тона и съдържа 18 000 метални профила, хванати с 2 500 000 болта и други крепежни елементи. Издига се на 324 метра и до 1929 г. е била най-високата постройка в света. Тя е проектирана от Густав Айфел.
 
 

 

 
 1992 г.

 

Президентът Желю Желев свиква пресконференция на поляната пред резиденцията в Бояна, на която критикува правителството на Филип Димитров, че е влязло в конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации (т. нар. Боянски ливади).
 
 

 

 
 1991 г.

 

Провъзгласена е независимостта на Азербайджан с декларация на Върховния съвет (парламент) на страната .
 
 

 

 

 

 

1991 г.


Американският лекоатлет Майк Пауъл постига световен рекорд на дълъг скок на Световното първенство в Токио. Пауъл скача 8,95 метра, с което подобрява с 5 см 23-годишния рекорд на американеца Боб Бимън (8,90 метра, поставен на Олимпиадата в Мексико на 29 август 1968 година). По този начин Майк Пауъл чупи най-дълго задържалия се световен рекорд в леката атлетика.

 

 
 1990 г.

 

ВНС отново избира за министър-председател Андрей Луканов и му възлага съставянето на правителство.

Андрей Луканов е български политик и държавник, 40-ят министър-председател на България (08 февруари – 22 септември 1990 г., 22 септември – 20 декември 1990 г.), министър на външнотърговските връзки (1987 г. -1989 г.). Член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1989 г.).

Завършва Института за международни отношения в Москва /1963 г./. Работи като инспектор в отдел “Икономически, СИВ и Общ пазар” на Министерството на външните работи /1963–1965 г./. Началник отдел “Международни организации” при Министерството на външната търговия /1966 г. – 1968 г./. Първи секретар в постоянното представителство на НРБ в ООН в Женева /1969 г. – 1972 г./. От 1972 г. е заместник-министър, а от 1973 г. е първи зам.-министър на външната търговия. Председател на Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерски съвет /1976-1980 г./. Член е на Държавния съвет от 17 ноември 1989 г. Член е на председателството на ВПС и член на ВПС на БСП / 2 февруари – 25 септември 1990 г./.

Народен представител в VII, VIII и IX Народно събрание /1976 г. – 1990 г./, VII Велико Народно събрание /1990 г. – 1991 г./, в XXXVI и XXXVII Обикновено Народно събрание /1991 г.– 1996 г./.

По искане на Главния прокурор на Република България му е отнет депутатският имунитет, арестуван е и е подведен под отговорност за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ на някои развиващи се страни. През март 1997 г. година Европейският съд за правата на човека в Страсбург решава, че тези действия на Прокуратурата са неоснователни. На 2 октомври 1996 година е убит пред дома си в София.
 
 

 

 
 1984 г.


В 17 ч. и 30 мин. в чакалнята на железопътната гара в Пловдив избухва саморъчно направено взривно устройство. На място загива 50-годишна жена от Кърджали, а 13-годишно дете остава без око. Ранени са още 41 души. Атентатът е дело на турски терористи. В 18 ч. и 5 мин. е извършен втори терористичен акт - на паркинга пред аерогара Варна избухва бомба, която ранява 2 жени.
 
 

 

 
 1983 г.


Гийон Блуфорд става първият афро-американец излязъл в космоса. Полетът е извършен със совалката Челинджър.
 
 

 

 
 1982 г.


Умира Емил Радославов Манов - български писател. Завършва право в Софийския Университет “ Св. Климент Охридки” (1941 г.). Роден е на 29 юли 1919 г. в София. Член е на РМС, на БОНС. Публикува за пръв път през 1935 г. - стихове, белетристика - през 1936 г. През 1941 г. е осъден на доживотен затвор заради участие в бойните групи на Комунистическата партия. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е полковник в армията, под председателството на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК), заместник-главен редактор е на издателство “Български писател” (1955-1958 г.), главен редактор е на сп. “Родна реч” (1958-1966 г.), подпредседател на СБП (1967-1968 г.). Автор е на произведения за деца и юноши, на романи, повести, новели, разкази, очерци, пиеси. Някои съчинения: “Млади герои на Отечествената война” (1945 г.), “Пленено ято. Затворническа хроника” (1947 г.), “Краят на Делиите” (1954 г.), “Недостоверен случай” (1957 г.), “Огънчето” (1957 г.), “Ден се ражда” (1959 г.), “Бягството на Галатея” (1963 г.), “Грешката на Авел” (драма, 1963 г.), “Стръмнини” (1965 г.), “Моето първо лято” (1967 г.), “Ваня и статуетката” (1967 г.), “Съвест” (пиеса, 1968 г.), “Галактическа балада” (1971 г.), “Младоженецът” (комедия, 1973 г.), “Синът на директора” (1973 г.), “Пътуване в Уибробия” (1975 г.) и др.
 
 

 

 
 1960 г.

 

Умира Петър Райчев - български оперен и концертен певец - лирико-драматичен тенор. Роден е на 9 март 1887 г. във Варна. Завършва Московската консерватория, отива в Неапол, където учи при Фердинандо ди Лучия. В Петербург изпълнява ролите Дон Хосе ("Кармен"), Рудолф ("Бохеми"), Ленски ("Евгений Онегин"), Герман ("Дама пика") и др. През войната напуска Петербург, гостува в София в Народната опера. Пее с голям успех в Берлин, Париж, Виена, Будапеща, Загреб и др. Автор е на мемоарната книга "Живот и песен" (1951 г.).
 
 

 

 

 

 

 

 

 

 1959 г.

 

Роден е Димитър Костов Цонев - български журналист; син на актьора Коста Цонев. Завършва Софийския университет, специалност “Право”. Редактор е в “Международна информация” и в Балканския информационен пулт в “София прес” (1986-1991 г.). Водещ е на “По света и у нас” в БНТ от 1991 г. Отговорен редактор е на ПСН. Член е на СБЖ. Документални филми: “Професия полицай”, “Избори по американски”, “Туризъм в САЩ” и др. Печели награди от СБЖ и БНТ. От есента на 2002 г. е официален говорител на министър-председателя на Република България (С. Сакскобургготски).
 
 

 

 
 1956 г.

 

Установени са дипломатически отношения с Тунис.
 
 

 

 
 1944 г.


Американското командване предава управлението на Париж на френските власти, начело с Шарл де Гол.
 
 

 

 
 1944 г.


В хода на Втората световна война е изпратена съветска нота, чрез която България е обвинена, че продължава да пропуска немски войски, напускащи Румъния.
 
 

 

 
 1944 г.


Съветски разузнавателен отряд достига българската граница в Добруджа.
 
 

1941 г.


Германските войски започват блокадата на Ленинград в хода на Втората световна война.

 

 
 1940 г.

 

Състои се сватбата на актьорите Вивиан Ли и Лоурънс Оливие.

Лоурънс Оливие е роден на 22 май 1907 г. Играе в "Хенри V" (Henry V, 1944 г.), "Хамлет" (Hamlet, 1948 г.), "Ричард III" (Richard III, 1956 г.) и "Отело" (Othello, 1966 г.),"Комедиантът". През 60-те години се снима в "Маратонецът" (Marathon Man, 1976 г.) и "Момчетата от Бразилия" (The Boys From Brazil, 1978 г.). Той е ръководител на основания през 1963 г. Национален театър. През 1947 г. получава почетната титла "сър". Получава множество награди не само за актьорските си постижения, но и за режисурата на редица филми. Носител е на три награди "Оскар" (1946 г., 1948 г., 1970 г.), златен медал на кинофестивала във Венеция, Главна награда пак във Венеция'1948, сребърна награда на Берлинския фестивал през 1956 г. Оливие се снима за последно във филма "Реквием за войната" през 1988 г. Година по-късно през 1989 г. на 11 юни умира на 81-годишна възраст.

Британската актриса Вивиан Мери Хартли е родена през1913 г. Ролята й в "Отнесени от вихъра" й носи първият Оскар през 1939 г. Вторият идва след 12 години (1951 г.) за филма по пиесата на Тенеси Уилямс: "Трамвай желание", където изиграва ролята на Бланш Дюбуа. Умира през 1967 г. от туберкулоза.
 
 

 

1940 г.


Умира британският учен Джоузеф Джон Томпсън (1856 - 1940). Носител на Нобелова награда за физика през 1906 г. Откривател на електрона.

 
 1939 г.


С постановление на правителството се забраняват всички общи събрания на обществените организации и дружества.
 
 

 

 
 1935 г.

 

Умира Анри Барбюс - френски писател, общественик. Роден е на 17 май 1873 г. в Анер. Член е на Френската комунистическа партия. Привърженик е на войнстващия интернационализъм. Автор е на няколко романа, от които най-известен е "Огънят". Написва също "Палачът на Балканите" - памфлет, в който са изложени на критика политическите режими на балканските държави след I световна война.
 
 

 

 
 

 

 

 

 

1933 г.

 

Създадена е френската авиокомпания “Ер Франс”. Нейното официално откриване се състои на летището Бурже на 7 октомври 1933 г.

Френският национален въздушен превозвач Air France ("Ер Франс"), вторият по големина в Европа, е създаден на 30 август 1933 г. след обединяване на предприятието за експлоатация на въздушни линии SCEDLA (Societe Centrale pour l’Exploitation De Lignes Aeriennes) и предприятието за въздушни съобщения CGA (Compagnie Generale Aeropostale). Френското правителство окуражава дейността на новосъздадената фирма за въздушен транспорт, като й дава право да експлоатира линии за превоз на пътници, обслужвани от 1919 - 1920 г. нередовно от някои малки въздушни компании.
 
 

 

 
 1932 г.


Роден е Данко Димитров – български белетрист, автор е на произведения за деца и възрастни. Завършва българска филология в Софийския Университет (1961 г.). За пръв път печата през 1952 г. Някои съчинения: "Зърното в пръстта кълни" (1962 г.), "Игуменът от Велчовата завера" (1968 г.), "Кога и как беше създадена Димитровската пионерска организация “Септемврийче", "Спомени" (1969 г.), "Български светини" (1971 г.), "Стоян Заимов. Книга за него и неговото време" (1971 г.), "Ако не беше книгата" (1974 г.), "Горският цар. Разказ за капитан Петко войвода" (1978 г.), "Съдбовно време" (1979 г.) и др.
 
 

 

 
 1931 г.


Роден е Джон Суиджърт - американски астронавт. Завършва университета в Колорадо (1953 г.), Политехническия институт в Ренсълърт (1965 г.) и Хартфордския университет (1967 г.). Работи като летец изпитател. През 1966 г. влиза в групата на астронавтите към НАСА. От 11 до 17 април 1970 г. лети в Космоса заедно с Дж. Ловел и Ф. Хейс като пилот на основния блок на космическия кораб “Аполо-13”. Поради авария на кораба кацането на Луната е отменено и “Аполо-13” се завръща благополучно на Земята. Полетът продължава 142 ч и 55 мин.
 
 

 

 
 1929 г.


Умира Иво Войнович – хърватски писател и сръбски драматург. Роден е на 9 октомври 1857 г. в Дубровник. Завършва Юридическия факултет на Загребския университет (1880 г.). Литературен ръководител на Загребския театър (1907-1911 г.). Най-добрите му драми са "Бурята на равноденствието" (1895 г.) и "Дубровнишка трилогия" (1902 г.). Проповядва идеята за обединение на сърби, хървати, словенци. В по-късните му пиеси преобладават религиозни мотиви, лирическо, символистично и натуралистично вдъхновение.
 
 

 

 
 1928 г.


Умира Франц фон Щук - германски живописец, един от основателите на “Мюнхенския сецесион”. Роден е на 23 февруари 1863 г. в Тетенвайс, Долна Бавария. Посещава Мюнхенската художествена академия през 1885 г., но основно се самообразова. Изпитва влиянието на А. Бьоклин, Ф. фон Ленбах. Създава алегорични и митологични платна (“Грях”, “Война” и др.), проникнати от претенциозна, преднамерено “брутална” символика, които съчетават чертите на академичния натурализъм и “югенстила”. Изявява се и като живописец, портретист и скулптор.
 
 

 

 
 1924 г.

 

В гр. София е осветен православния храм „Св. Александър Невски“.

На 30 август 1724 г. Петър Първи тържествено пренася мощите на Св. Александър Невски в новата руска столица Петербург. На този ден, но през 1924 г. е осветен храм-паметникът Св. Александър Невски в София, който е една от най-големите забележителности и символи на града, както и най-големият храм-паметник на Балканския полуостров. Той е построен в памет на Цар Александър II, наричан от българите Цар Освободител, чиято армия освобождава България от турско робство през 1878 г. Храмът заема площ от 2600 кв.м., с дължина от 70 м и широчина от 55 м. Представлява внушителна петкорабна постройка от кръстокуполен тип. Самата църква има кръгла форма, като се състои от три олтарни абсиди: централна, посветена на Александър Невски, южна – на Цар Борис I Кръстителя, и северна – на светите братя Кирил и Методий. Иконите и стенописите в храма са дело на видни български и руски художници. Сред тях се срещат много ценни уникални експонати, един от които е Бисерната икона, изобразяваща Св. Богородица и младенеца, за която се смята, че е чудотворна. Друг ценен експонат е камъкът от Голгота, поставен в седефена кутия с герба на Царство България, който е подарен на храма от патриарх Кирил.
 
 

1916 г.


В хода на Първата световна война, Турция обявява война на Румъния.

 

 
 1914 г.

 

Започват немските бомбардировки над Париж.

През 1914 г. започва Първата световна война, след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия точно един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево.

Междувременно в Европа вече са се оформили два големи военни лагера - Тройният съюз (военнополитически блок между Германия, Австро-Унгария и Италия, образуван през 1882 г.) и Антантата (Русия, Англия, Франция). В началото на военните действия в конфликта постепенно се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария, а Русия - на страната на Сърбия. Заедно с това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Последва и намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението. България влиза във войната през септември 1915 г. на страната на Тройния съюз. От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.
 
 

 

 
 1913 г.

 

Роден е Джон Ричард Никълъс Стоун - английски икономист и статистик, един от първите, който се занимава с анализа на националния доход. Завършва образованието си в Кеймбриджския университет. Член е на Централното статистическо бюро на военния кабинет на Великобритания (1940-1945 г.), преди да се завърне обратно в Кеймбридж отначало като директор на отдела за приложна икономика (1945-1955 г.); по-късно като професор по финансово счетоводство (1955-1980 г.). Стоун отделя значително внимание и на анализа на търсенето, на изучаването на съотношенията вложения - произведен продукт и на функциите на пределното потребление и пределните спестявания. Носител е на Нобелова награда за икономика (1984 г.).
 
 

 

 

 

 

 

 

 1912 г.

 

Роден е Едуард Милс Пърсел - американски физик. Завършва електроинженерство в университета "Пърдю" в Индиана. Защитава докторат (1938 г.) и става преподавател в Харвардския университет; професор е от 1949 г. Изследва ядрено-магнитния резонанс, който е в основата на томографския скенер (1946 г., независимо от Ф. Блох). През 1951 г. открива излъчването на неутрален междузвезден водород на вълна с дължина 21 см. Научен съветник е на САЩ (1957-1960 г.) и на американския президент (1962-1966 г.). Автор е на учебника "Електричество и магнетизъм" (1965 г.). Получава Нобелова награда за физика (1952 г., заедно с Ф. Блох) за нови методи за измерване на ядрената магнитна прецесия и откритията, свързани с тях.
 
 

 

 
 

 

 

 

 

1908 г.


Умира Джовани Фатори - италиански живописец. Роден е на 6 септември 1825 г. в Ливорно. Учи в Художествената академия във Флоренция (1846-1849 г.), където преподава от 1869 г. Взема участие в революциите 1848-1849 г. Автор е на баталните картини: “Италианският лагер след битката при Мадженте” (1861 г., галерия “Пити”, Флоренция); по-малки успехи има в неголеми картини и в етюдите, характеризиращи се с жизнена непосредственост (“Белият кон”, “На пост” и др.). Създава острохарактерни портрети, работи и като офортист.
 
 

 

 
 1908 г.

 

На 30 август 1908 г. в Цариград е устроена официална вечеря по случай рождения ден на Султана, на която са поканени дипломатически представители в страната с изключение на българския представител Иван Стефанов Гешов. С това младотурското правителство иска да подчертае васалното положение на България. От София отговарят с отзоваване на Гешов. Случаят е популярен с названието “инцидент Гешов”.

Иван Стефанов Гешов е роден на 15 март 1854 г. в Пловдив. Той е политически и държавен деец, дипломат. Следва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След Освобождението участва в политическия живот на Източна Румелия. От 1883 г. е лидер на Народната (съединистка) партия. В периода 1884–1885 г. е председател на Постоянния комитет на Източна Румелия. От 1897 г. преминава на дипломатическа работа. В периода 1897–1901 г. е дипломатически агент в Париж, а от 1901 до 1903 г. – в Цариград. От 1904 г. до 1906 г. е във Виена, от 1906 г. до 1909 г. – в Цариград. В периода 1909–1910 г. отново е във Виена, а от 1910 г. до 1913 г. – в Берлин. Завършва дипломатическата си кариера като пълномощен министър в Берн (1919–1920 г.). Умира на 24 април 1932 г.
 
 

 

 

 

 1907 г.

 

Открит е паметникът на Царя-Освободител в София по проект на италианския скулптор Арнолдо Цоки.

Основният камък е положен на 23 април 1901 г. (Гергьовден) в присъствието на княз Фердинанд I, а работата по него завършва на 15 септември 1903 г. На освещаването му на 30 август 1907 г. присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арнолдо Дзоки. Изграден от полиран гранит, паметникът се състои от цоклен постамент, средна част с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Бронзовият венец, поставен в основата на паметника, е дарен от румънската страна в памет на загиналите румънски воини.
 
 

 

 
 

 

 

1902 г.


Роден е Юзеф Мария Бохенски - швейцарски философ неотомист. Член е на Ордена на доминиканците. Основател е на сп. "Studies in Soviet Thought" и серията "Sovietica". През 1957-1972 г. е директор на Института по източноевропейски изследвания при Фрайбургския университет (Швейцария). Автор е на трудове по история на философията, методология и логика, философия на религията. Опитва се да намери нови пътища за укрепване на позициите на неотомизма. Според него отделни положения на феноменологията, неопозитивизма, лингвистичната философия могат и трябва да бъдат използвани от теоретиците на неотомизма, както за защитата на собствената светогледна програма, така и за създаването на "синтетичен" метод за философстване. В съчиненията на Бохенски марксизмът се разглежда като вяра, лишена от научна обоснованост.
 
 

 

 
 1887 г.


Вдигнато е военното положение, въведено след преврата на 9 август 1886. и са насрочени избори за V Обикновено народно събрание.
 
 

 

 
 1885 г.


Княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и одобрява плана за съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България е извършено на 6 септември 1885 г. по силата на Берлинския договор 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената Българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия. Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Г. Кръстевич, като истински български родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. На 8 септември в Търново княз Александър I Батенберг издава манифест, с който обявява, че приема Съединението. Извършеното Съединение предизвиква остра реакция от страна на някои съседни балкански държави и Русия. Османската империя реагира незабавно и обявява акта за очевидно нарушение на Берлинския договор 1878 г. Под натиска на Англия обаче Високата порта е принудена да се въздържи от незабавни контрамерки спрямо България. В края на октомври 1885 г. в Цариград Великите сили свикват конференция за разрешаване на спорните въпроси, възникнали във връзка със Съединението. Сръбският крал Милан Обренович не желае да изчака нейните решения. Подтикван тайно от Австро-Унгария, той реагира крайно рязко на Съединението, което нарушавало "равновесието" на полуострова в полза на България. В началото на ноември Сърбия напада България. С военната си победа над Сърбия България утвърждава завинаги делото на Съединението. С подписването на Българо-турската спогодба 1886 г. окончателно се слага край на конфликта на Балканите и Съединението получава международно признание.
 
 

 

 
 1884 г.

 

Роден е Теодор Сведберг - шведски физико-химик, член на Шведската Академия на науките. Завършва университета в Упсала (1907 г.) и работи в него. От 1949 г. е директор на Института за ядрена химия (Институт “Г. Вернер”). Основните му изследвания са в областта на колоидната химия, определянето на размерите и формите на молекулите, електрофорезата. През 1907 г. експериментално потвърждава разработената от А. Айнщайн и М. Смолуховски теория за брауновото движение. Създава метод за ултрацентрофугиране за отделяне на колоидни частици от разтвор, създава първите ултрацентрофуги. Има голям принос за развитието на физико-химията на белтъчините. Получава Нобелова награда за химия (1926 г.).Умира на 26 февруари 1971 г. в Копарберг.
 
 

 

 
 

 

 

 

1883 г.

 

Представен е Княжески манифест за създаване на комисия за изработване на нова конституция. На 6 септември 1883 г. по искане на III ОНС князът възстановява с манифест Търновската конституция.

Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. С нея юридически се утвърждават настъпилите в резултат на Освобождението социално-икономически и политически промени. Проектът на конституцията е изработен от С. И. Лукиянов, началник на Съдебния отдел при Съвета на императорския комисар. Този проект има умереноконсервативен характер. Дава широки права на княза в областта на изпълнителната и законодателната власт. Според проектa в Народното събрание влизат депутати по право, назначавани от княза и избирани от народа по двустепенна система. Въвежда се имуществен ценз. Проектът предвижда създаването на Държавен съвет, който да има контролни и съвещателни функции. В умерен вид са застъпени основните граждански и политически права и свободи. Проектът на Лукиянов е изпратен в Русия, където е прегледан и допълнен от особена комисия под председателството на княз С. Н. Урусов. Направените промени допринасят за демократизирането на проекта. Правата на княза са намалени. Въвежда се пряко и всеобщо гласоподаване по примера на Швейцария. Разширени са правомощията на Народното събрание. На 10 февруари 1879 г. в Търново се открива Учредително събрание, което трябва да обсъди и приеме конституцията. Избрана е 15-членна комисия, която трябва да изработи основните начала, върху които да се изгради основният закон на страната. Рапортът на тази комисия е изцяло в консервативен дух. Изхождайки от идеята, че българският народ не е готов за самостоятелен политически живот, комисията предлага силна княжеска власт, въвеждане на имуществен и образователен ценз и създаване на Сенат (горна камара), който да тълкува конституцията, да потвърждава приетите от Народното събрание закони и т. н. Либералите, водени от П. Каравелов и П. Р. Славейков, отхвърлят рапорта на комисията и пристъпват към гласуването на конституцията член по член. В резултат на това приетата Търновска конституция е една от най-демократичните за времето си конституции в Европа.

Търновската конституция е нарушавана два пъти – по време на режима на пълномощията 1881–1883 г. и след държавния преврат на 19 май 1934 г. Тя престава да бъде в сила след приемането на Конституция на Народна република България от декември 1947 г.
 
 

 

 
 1881 г.


Българските военни части получават в София първите си бойни знамена. По този повод е учреден медал "За раздаване на знамената на българската войска през 1881 г. "
 
 

 

 
 

 

 

 

 

 

1873 г.


Областният съд в Одрин приема решения по Хасковското съзаклятие, като предлага на Високата порта арестуваните 22-ма души, членове на революционните комитети в Хасково, Чирпан, Пловдив и др., да бъдат “заточени и изпратени в изгнание до живот в място, което ще бъде счетено за подходящо”.
 
 

 

 
 1871 г.

 

Роден е Ърнест Ръдърфорд - английски физик. Член е на Лондонското кралско дружество (от 1903 г.). Професор е в Манчестърския университет (1907-1919 г.), в Кеймбриджкия университет (от 1919 г.), директор е на Кавендишовата лаборатория. През 1899 г. първи открива, че радиоактивните лъчения имат различна проницаемост, а в 1902 г. ги характеризира като 3 вида лъчи. Въвежда названията им: a-, b- и g-лъчи в зависимост от техния електрически товар и от силата и посоката на въздействието на магнитни полета върху тях. Разработва нови опитни методи за ядрените си изследвания. Формулира заедно с Ф. Соди закона на радиоактивното разпадане (1902 г.), а в 1911 г. доказва по опитен път съществуването на атомните ядра и полага основите на сегашния модел на атома. През 1919 г. открива първите атомни преобразувания - ядрени реакции при бомбардировка на леки атомни ядра с a-частици. Още в 1912 г. Ръдърфорд предвижда съществуването на нова неутрална частица - неутрона, открита 11 години по-късно от Дж. Чадуик. Получава Нобелова награда за химия (1908 г.).Умира на 19 октомври 1937 г. в Кеймбридж.
 
 

 

 
 

 

 

 

1869 г.


Умира Пьотр Павлович Ершов - руски писател. Роден е на 6 март 1815 г. в Безруково, близо до гр. Ишим, Тюменска област. Следва във Философско-юридическия факултет на Петербургския университет (1831-1835 г.). От 1836 г. живее в Тоболск; от 1857 г. е директор на Тоболската гимназия. По време на следването си създава своето най-добро произведение - "Конче-вихрогонче" (1834 г., пълно издание 1856 г.). Автор е на лирични стихотворения, на пиесата "Суворов и станционният надзирател" (1835 г.), разкази ("Есенни вечери", 1857 г.).
 
 

 

 
 1860 г.

 

Роден е Исаак Илич Левитан - руски живописец. Създава "пейзажи на настроението", пълни с поетични асоциации, мажорност или скръбна одухотвореност на образите. По-известни негови платна са: "След дъжда. Плес" (1889 г.), "Вечер. Златен Плес" (1889 г.), "Тиха обител" (1890 г.), "Вечерен звън" (1891 г.), "Владимирка" (1892 г.), "Над вечния покой" (1894 г.), "Пролет - пълноводие" (1897 г.), "Лунна нощ. Големият път"(1897 г.), "Езеро. Русия" (1899 г.) и др. Умира на 4 август 1900 г. в Москва.
 
 

 

 

 

 

 

 1856 г.


Умира Джон Рос - английски морски офицер, изследовател на Арктика. Роден е на 24 юни 1777 г. в Шотландия. По време на експедиция, търсеща Северозападния проход (1818 г.), изследва Бафиново море и западния бряг на Гренландия до 76° 54' с. ш., уточнява и поправя контурите му по картата. Навлиза в пролива Ланкастър, но го смята за залив. Ръководи експедиция (1829-1833 г.), която открива полуостров Бутия.
 
 

 

 
 1797 г.

 

Родена е Мери Уолстънкрафт Шели - английска писателка. На 19 години създава романа “Франкенщайн, или Новият Прометей” (1818 г.), който впечатлява с философската си дълбочина. Авторка е на множество произведения: “Матилда” (1819 г., публ. 1959 г.), “Валперга” (1823 г.), “Последният човек” (1826 г.), автобиографичния роман “Лодор” (1835 г.).Умира на 1 февруари 1851 г. в Лондон.
 
 

 

 
 

 

 

 

 

 

1748 г.

 

Роден е Жак Луи Давид - френски художник. Участник е във Великата френска революция. Той е придворен художник на Наполеон I. Автор е на портрети и на ценни исторически картини ("Бонапарт в прохода Сен Бернард", "Коронясването на Наполеон", "Сабинянките" и др.). Чрез класическата красота на рисунъка си Давид реагира на маниеризма от ХVIII в. Умира на 29 декември 1825 г. в Брюксел.
 
 

 

 

 

 

 

 

 

 1705 г.

 

Роден е Дейвид Хартли - английски мислител, един от основоположниците на асоциативната психология. Син на свещеник, изучава богословие в Кеймбридж. Завършва медицина и работи като лекар до края на живота си. Стреми се да установи точните закони на психичните процеси за управление на поведението на човека, както и да приложи в психологията принципите на Нютон. Според Хартли вибрациите на външния ефир предизвикват съответни вибрации в сетивните органи, мозъка и мускулите, а паралелната им дейност е свързана с психичните явления (от елементарните усещания до мисленето и волята). На базата на учението на Дж. Лок Хартман за първи път използва механизма на асоциациите като универсален принцип за обясняване на психическата дейност. Механистично по характер, учението му представлява крачка напред за материалистическото разбиране на психиката. Освен в психологията влиянието на Хартли се разпростира и върху етиката, естетиката, логиката, педагогиката и биологията. Активен пропагандатор на неговото учение е английския химик и философ Дж. Пристли. Умира на 28 август 1757 г. в Бат.
 
 

 

 
 

 

 

1221 г.

 

Арабите разгромяват кръстоносците в битката при Ал-Мансур в Египет.

Кръстоносните походи са средновековни военни операции, имащи за цел да освободят Божи гроб или да покръстят в католическата вяра някои "езически" народи. Състоят се от няколко одобрени от папата военни кампании, които са проведени между 11-ти и 13-ти век. Първоначално кръстоносните походи са усилия на Католическата църква да си върне Светите земи от мюсюлманите. Някои от походите са насочени и срещу други европейци като например Четвъртият кръстоносен поход срещу Константинопол, Албигенският поход срещу катарите в Южна Франция и Северният кръстоносен поход срещу Балтийските народи.

Традиционното преброяване на Кръстоносните походи посочва 9 основни.
 
 

 

 
 1040 г.


Избухва въстанието на Петър Делян, едно от най-големите на Балканския полуостров срещу византийското владичество.

 

 

Календарът е на Агенция “Фокус” 

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 30 АВГУСТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.87 секунди