изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 20:42 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   1755 - Създаден е Московският университет. 1992 - В периода 12 - 19 януари 1992 г. се провеждат първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидатпрезидентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова.



2002 г.

В периода 12 - 14 януари на частно посещение в България пристига бившият румънски крал Михай със семейството си. Той гостува на Симеон Сакскобургготски.

2001 г.

Състои се премиера на пиесата “Есенна соната” на Ингмар Бергман в Театър 199, поставена от работещия от десет години в чужбина режисьор Младен Киселов.

1996 г.

В хода на съвместна операция с американците в Босна пристигат руски войски.
Босна и Херцеговина (Bosna i Hercegovina) е държава в Южна Европа, разположена е в западната част на Балканския полуостров. Площ - 51 130 кв. км. Население - 4 230 000 души; главно мюсюлмани, православни и католици. Официален език - сърбохърватски. Столица - Сараево. Парична единица - марка. В древността е населена от тракийското племе илири. През VI-VII в. се заселват славяните. През XII в. е образувано Босненското княжество, което при бан Твърдко (1352-1391 г.) е обявено за кралство, включващо и Херцеговина. През 1448 г. Стефан Вукич откъсва територии от Босна и провъзгласява херцогство Херцеговина. Босна и Херцеговина падат последователно под османска власт през 1463 и 1482 г. През 1875-1878 г. избухва Херцеговинско-босненското въстание. Според решенията на Берлинския договор (1878 г.) териториите са окупирани от Австро-Унгария, която през 1908 г. ги анексира. От декември 1918 г. влизат в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци; от 1929 г. - в Кралство Югославия; от 1945 г. - една от републиките на Федеративна народна република Югославия (от 1963 г. - Социалистическа федеративна република Югославия). Обявена е независимостта й от Белград. Създадена е контактна група през 1993 г.; международната общност под егидата на ООН се намесва чрез военен контингент на НАТО, за да бъде спрян конфликтът. През 1996 г. лидерите на трите етнически общности се споразумяват. Подписано е Дейтънското споразумение в Париж, според което Босна и Херцеговина става двуобщностна държава - Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска. На 14 септември са проведени избори, спечелени от националистическите партии. Избрано е колективно Председателство, в което влизат А. Изетбегович - мюсюлманин, М. Краишник - сърбин и К. Зубак - хърватин. На 3.01.1997 г. е сформирано правителството на Харис Силайджич и Светозар Михайлович. Президент е Живко Радишич, положил клетва на 13.10.1998 г.

1995 г.

За председател на ХХХVІІ-мо Народно събрание е избран академик Благовест Сендов.
Академик Благовест Сендов е доктор на математическите науки. Специализира изчислителни методи в Московския университет и компютърни науки в Лондон. Професор е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 1968 г. Ректор е на същия университет (1973-1979 г.). Сендов е главен научен секретар (1982-1988 г.) и председател на Българската академия на науките (1988-1991 г.). Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Народен представител е от 1976 г. до 1989 г. и от 1991 г. до 2005 г. Кандидат е за президент в изборите от 1992 г. Председател е на ХХXVII-мо Народно събрание (1995-1997 г.) и заместник-председател на ХХXVIII-мо и XXXIX-то Народно събрание.

1994 г.

България изразява съгласие да подпише рамков договор за инициативата на НАТО “Партньорство за мир”.
“Партньорство за мир” е процес, който обединява съюзниците от НАТО и партньорите им в широка програма за съвместни дейности, свързани с отбраната и сигурността, вариращи от чисто военно сътрудничество по въпроси на отбраната до области като управление на кризи, гражданско планиране за извънредни ситуации, управление на въздушното движение и въоръженията. НАТО стартира “Партньорството за мир” през януари 1994 г. с цел повишаване на стабилността и сигурността в цяла Европа. Страните избират онези дейности от програмата, които подпомагат националната им политика, отговарят на конкретните им потребности и съответстват на финансовите им възможности.

1993 г.

Над двеста души намират смъртта си в продължаващите осми ден религиозни сблъсъци в Бомбай (Индия).

1992 г.

В периода 12 - 19 януари се провеждат първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидатпрезидентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. На втория тур те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България.
Жельо Желев е политически и държавен деец. Завършва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Редовен аспирант е във Философския факултет на Софийския университет (1961-1964 г.). Защитава кандидатска дисертация през 1974 г. От 1975 г. постъпва в Научноизследователския институт по културознание. От 1977 г. до 1985 г. е завеждащ секция “Култура и личност”. Доктор е на философските науки от 1988 г. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет. Депутат е в VII-мо Велико народно събрание. Индивидуален член е на Либералния интернационал. Член е на Висшия съвет на Международната академия “Медичи”. Автор е на редица трудове: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Моралните категории” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г.), преведен на няколко езика, “Човекът и неговите личности” (1992 г.) и др.

1991 г.

Американският конгрес гласува резолюция, с която дава правомощия на Джордж Буш да употреби сила за извеждането на иракските окупационни сили от Кувейт.

1991 г.

Конгресът на САЩ гласува използването на военна сила за освобождаването на Кувейт. През август 1990 г. войските на Саддам Хюсеин завземат съседен Кувейт. Ирак претендира, че Кувейт е историческа иракска територия, насилствено откъсната от британските колониалисти заради нефтените залежи. САЩ сформират коалиция под егидата на ООН и в хода на операция “Пустинна буря” в началото на 1991 г. прогонват иракските войски от Кувейт.

1981 г.

В Питсбърг, САЩ е открита българска етнографска изложба, посветена на 1300-годишнината на българската държава. Питсбърг е град в северозападните части на САЩ, щат Пенсилвания. Население - 405 000 жители, с предградията - 2 400 000 жители. Пристанище на р. Охайо. Транспортен възел. Международно летище. Важен търговски-финансов център на САЩ, един от най-големите центрове на тежката промишленост - черна и цветна металургия, тежко машиностроене и металопреработване. Тук е построена първата в САЩ АЕЦ. Основан е през 1758 г.

1976 г.

Умира Агата Кристи – английска писателка, авторка на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет. Родена е на 15 септември 1891 г. Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арч***д Кристи през 1914 г. и прекарва цялата I-вата световна война във Франция. Първият си криминален роман пише през 1917 г. - “Тайнствената афера в Стайлз” (издадена през 1920 г.). Следвайки традициите на Едгар Аалан По, Артър Конан Дойл и Честъртън, създава повече от 87 романа и много разкази, в които основни герои са старата дама мис Марпъл, мистър Куин, Паркър Пайн, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Някои произведения: “Поаро разследва” (1924 г.), “Убийството на Роджър Акройд” (1926 г.), “Убийство в Ориент Експрес” (1934 г.), “Смърт край Нил” (1937э) и много други; пиесите “Мишеловката” (1954 г.), “Свидетел по обвинението” (1954 г., едноименен американски филм) и др.

1974 г.

Родена е Мелани Джейн Чишолм (“Спорти Спайс”) – английска певица, вокалистка на групата “Спайс Гърлс”.

1971 г.

Абу Дабуд, един от лидерите на терористичната организация “Черният септември”, е освободен от френски затвор. Организацията е отговорна за убийството на 11 израелски спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен 1972.

1970 г.

Лондонското летище “Хийтроу” посреща първия Боинг от серията – 747, извършил трансатлантически полет.

1969 г.

Излиза първият албум на групата Led Zeppelin, записан през октомври 1968 г.
Led Zeppelin е английска рокгрупа, основана през 1968 г. в Лондон. Състав: Джими Пейдж - китара; Робърт Плант - вокал; Джон Пол Джонс - бас; Джон (Бонзо) Бонъм - ударни. Led Zeppelin е една от водещите световни групи в стила хард-рок (и хеви-метъл впоследствие). Основана е от Джими Пейдж, който след разпадането на “Ярдбърдс” събира музиканти от обкръжението на Ал. Корнър и под името “Ню Ярдбърдс” предприема турне из скандинавските страни; след завръщането си квартетът приема името “Лед Цепелин”. Стилът им е свързан с блуса, но още със записите за първия си албум налагат нов саунд (пронизителният и енергичен вокал на Робърт Плант в тандем с китарата на Джими Пейдж и гръмотевичния звук на баса и ударните), възприет впоследствие от много групи. Композициите и аранжиментите са дело главно на Пейдж и Плант. Синхронът в записите и концертната дейност е прекъсван често поради злополучия в личния живот на Плант, а когато през 1980 г. умира барабанистът Джон Бонъм, групата се разпада. Ръбърт Плант работи самостоятелно (издава шест албума), а Джими Пейдж участва в различни съвместни проекти (последните са с Дейвид Ковърдийл, 1993 г., и с Робърт Плант, 1994 г.). Албуми: “Led Zeppelin I”, “Led Zeppelin II” (1969 г.), “Led Zеppelin III” (1970 г.), “Led Zeppelin IV” (1971 г.), “Houses of the Holy” (1973 г.), “Physical Graffiti” (1975 г.), “Presence”, “The Songs Remains the Same” (1976 г.), “In trough the Out Door” (1979 г.), “Coda” (1982 г.), “Remasters” (1990 г.), “Led Zeppelin Box Set 1968-1980” (1990 г.), “Boxed Set” (1993 г.), “The complete Studio Recordings” (1993 г.), “BBC Sessions” (1997 г.).

1964 г.

След избухнало въстание, султанът на Занзибар е детрониран и държавата е обявена за република.

1960 г.

Невил Шут (Невил Шут Норуей) – английски новелист. Освен писател Шут е бил и авиоинженер. През Първата световна война той е част от Кралския въздушен корпус. След войната работи в самолетната индустрия. Голяма част от произведенията му са повлияни от страстта му към самолетите. По известни негови произведения са: Lonely Road (1932); An Old Captivity (1940); Pastoral (1944); No Highway (1948); A Town Like Alice (1950); Round the Bend (1951); Requiem for a Wren (1955); Beyond the Black Stump (1956); On the Beach (1957); The Rainbow and the Rose (1958) и др.

1958 г.

Родена е Ваня Цветкова – българска актриса. Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) през 1980 г. Майстор е на спорта по художествена гимнастика. Работи в Младежкия театър до 1989 г., а след това в Сатиричния театър. Дебютира в киното през 1978 г. - “Служебно положение ординарец” и “Като белязани атоми”. Символ е на поколението от 80-те и 90-те години на ХХ в. Живее в САЩ. Филмография: “Бариерата” (1979 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Лавина” (1982 г.), “Комбина” (1982 г.), “Равновесие” (1983 г.), “Бронзовият ключ” (ТВ, 1984 г.), “Тази хубава зряла възраст” (1985 г.), “Верни ще останем” (1988 г.), “Адио, Рио” (1989 г.), “Индиански игри” (1990 г.), “Кладенецът” (1991 г.), “Мълчанието” (1991 г.), “Другият наш възможен живот” (2002 г.).

1955 г.

В Байконур пристигат първите строители на бъдещия космодрум. През 1954 г. е създадена държавна комисия за избор на място за неговото построяване. За председател на комисията е избран генерал – лейтенант Вознюк. Комисията избира пустинния район на Казахстан, на няколкостотин километра от селището Байконур. На 12 февруари правителството взема решение за започване на строителството.
За ръководител на обекта е назначен генерал – майор Шубников. През декември 1956 г. приключва част от строителството. На 15 май 1957 г. за първи път е използвана стартовата площадка на космодрума, когато е изстреляна междуконтиненталната балистична ракета Р-7.

1951 г.

Умира Рачо Стоянов (Рачо Стоянов Генов-Дуфев) - български драматург, белетрист. Роден е на 7 октомври 1883 г. в Дряново Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г. Литературната си дейност започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. “Летописи”. Сътрудничи на сп. “Летописи”, “Демократически преглед”, “Литературен фронт”. Съчинения: “Разкази” (1909 г.), “Избрани произведения” (1961 г.), повестта “Майка Магдалина” (1936 г.), драмата “Майстори” (1968 г.), “Съчинения” (1976 г.) и др.

1944 г.

В Маракеш (Мароко) започва срещата между Уинстън Чърчил и Шарл де Гол (на снимката).
Уинстън Чърчил е министър-председател на Великобритания (1940-1945 г., 1951-1955 г.). От 1900 г. е депутат от Консервативната партия, от 1904 г. е привърженик на либералите, в началото на 20-те г. отново става консерватор. От 1908 г. заема различни министерски постове - министър на вътрешните работи (1910-11 г.), пръв лорд на Адмиралтейството (1911-15 г., 1939-40 г.), министър на военните припаси (1917-1918 г.), на войната и на авиацията (1919-1921 г.), на колониите (1921-1922 г.), на финансите (1924-1929 г.). Лидер е на Консервативната партия. Чърчил участва в изграждането на антихитлеристката коалиция през Втората световна война за победа над Оста (Германия, Италия, Япония и съюзниците им). Издига лозунга “Победа на всяка цена”. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература.
Шарл дьо Гол е президент на Франция (1959-1969 г.), генерал. Председател е на Временното правителство (1944-1946 г.). Министър-председател е в периода юни - декември 1958 г. Участва като офицер в Първата световна война, във Втората световна война - като бригаден генерал в битката за Франция (май 1940 г.). След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета “Свободна Франция” в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Съставя нова конституция и поставя начало на Петата република. Ликвидира алжирската криза през 1962 г. През 1969 г. подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите на Дьо Гол. Автор е на трудове по въпроси на политиката, военната стратегия; мемоари.

1938 г.

Умира Фьодор Иванович Шаляпин. Роден е на 13 февруари 1873 г. в семейството на дребен чиновник. Упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнява и малки солови партии. Учи при оперния певец Д. А. Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност (1892-1893 г.). През 1895 г. е в трупата на Мариинския театър; постъпва в Московската частна опера (1896 г.). Голямо значение за него има творческото приятелство със С. В. Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър. От 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина - Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския съюз (1922 г.) и се установява в Париж. През 1934 г. посещава България. Шаляпин е един от най-великите представители на оперното изкуство, съчетава по изключителен начин дарбите на певец и драматичен артист. Красивият му тембър (висок бас) му дава възможност да предава богата гама от чувства. Съумява да разкрие характерите на героите си с цялата им сложност и противоречивост. Основни партии: Сусанин (“Иван Сусанин” от Глинка); Борис Годунов, Варлаам и Доситей (“Борис Годунов” и “Хованщина” от Мусоргски); Иван Грозни и Салиери (“Псковитянка” и “Моцарт и Салиери” от Римски-Корсаков); Фарлаф (“Руслан и Людмила” от Глинка); Демона (“Демон” от Рубинщайн); Алеко (“Алеко” от Рахманинов); Филип II (“Дон Карлос” от Верди) и др. Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Шуман, Шуберт; изпълнява руски народни песни. Изявява се и като оперен режисьор - “Дон Кихот” от Масне, “Хованщина” от Мусоргски. Снима се и в киното (“Иван Грозни”, “Дон Кихот”). Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.

1935 г.

Учредява се Висш съвет за народна отбрана начело с министър-председателя.

1932 г.

Хати Карауей става първата американка, избрана в Сената на САЩ.

1932 г.

Към читалище “Христо Ботев” в Смолян се създава Културно-просветна комисия за народностно осъзнаване на българите мюсюлмани с председател Наум Главинчев.

1929 г.

Основава се Народна стопанска партия с председател д-р Стоян Ягоридков и с орган в. “Народна дума”.

1929 г.

Роден е Коста Иванов Странджев - български белетрист. Завършва Висшия икономически институт в София. Комсомолски инструктор и редактор във в-к “Водносиловец” на Баташкия водносилов път и кореспондент на в-к “Литературен фронт” (1953-1959 г.). Главен редактор на литературен алманах “Тракия” (1968-1971 г.). Член на писателската група при Централния съвет на БПС в Пловдив. Автор на очерци, разкази, повести, драми. В белетристиката и драматургията си разработва работна тема - морално-етичните проблеми, бита и всекидневието на строителите от големите национални обекти. Съчинения: “В Баташките планини” (1956 г.), “Очерци” (1967 г.), “Белязани мъже” (1971 г.), “Черният сватбар” (1971 г.), “Най-храбрата звезда” (1975 г.), “Мъжка молитва” (1976 г.), “Извисяване” (1980 г.), “Топъл сняг. Разкази и новели” (1980 г.). Умира на 11б ноември 1991 г. в София.

1928 г.

В САЩ на електрически стол за първи път е екзекутирана жена. Името й е Рут Снайдер.

1928 г.

Съветът на Обществото на народите одобрява подписаната на 9 декември 1927 година спогодба Моллов-Кафандарис, която урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Атина се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България.
Спогодбата Моллов-Кафандарис е споразумение между България и Гърция за уреждане на задълженията между тях, възникнали във връзка с подписаната заедно с Ньойския мирен договор 1919 г. Конвенция за взаимната и доброволна емиграция на етническите малцинства. Тази конвенция регламентира имуществените проблеми на изселниците – те трябва да получат срещу недвижимите си имоти като обезщетение 10 % от стойността им в брой и 90 % в облигации със срок за плащане 12 години. Спогодбата е подписана на 9 декември в Женева от българския министър на финансите Вл. Моллов и гръцкия му колега Г. Кафандарис. Според нея срокът за уреждане на финансовото обезпечаване на имотите се удължава на 30 г.

1925 г.

България настоява пред Обществото на народите за международна анкета, след като на 27 юли гръцките офицери Каламбакис и Доксакис избиват 17 арестувани българи от селата Търлис, Ловча и Каракьой (Търлиски инцидент). Докладът на Де Ровер и Корф от 2 май разобличава гърците и е приет от Съвета на Обществото на народите.

1920 г.

В София е основано Дружество на независимите художници.

1916 г.

Роден е Питър Бота – първи президент на ЮАР.
Бота е премиер на ЮАР от 1978 до 1984 г. и първия президент от 1984 до 1989 г. Дълго време е лидер на Южноафриканската централна партия. Поддържа сегрегацията на черното население и системата апартейд. Дори след голям вътрешен натиск, той само облекчава жестоката расистка политика на правителството, като не променя позицията си до смъртта си на 31 октомври 2006 г.

1915 г.

Роден е Петър Христов Увалиев (псевдоним Пиер Ув) – български теоретик на изкуството, критик, писател, публицист, семиолог; почетен доктор на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Учи 7 години в Италианското училище в София, а след това - във Френския колеж в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1936 г.). Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи и в самото министерство (1936-1947 г.). Назначен е за секретар на Българската легация в Лондон (1947 г.). През 30-те години XX в. са първите му опити да публикува свои стихове в някои ученически издания, учи няколко европейски езика (владее английски испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински, учи няколко балкански езика). Сътрудничи на “Златорог”, “Театър”, “Изкуство и критика”, “Свободен народ”, “La parole Bulgare”, “Слово”, “Мир” и др. (1936-1947 г.). През 1947 г. се отказва от дипломатическия пост в Лондон и остава там като емигрант; отдава се на занимания, свързани с изкуство и кино (поддържа връзка с изтъкнати кинотворци - К. Понти, М. Антониони; участва в реализирането на филма “Фотоувеличение”). Сценарист е на филмите “Милионерката” със София Лорен, “Чужденец у дома си” с Дж. Мейсън и Дж. Чаплин и други английски продукции. Редовно публикува художествена критика в английския печат (“Arts News and Review”). Проявите му като теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина, но са непознати в България, освен от отделни публикации и от предаванията на Би Би Си в Лондон (автор на над 4 500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture). Р. Якобсон, чиито лингвистични открития Увалиев използва, е възхитен от монографията му “Търнър: структурен разрез” (1980 г., на френски, английски, испански). Почетен доктор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1992 г.). Съчинения: “Филмът като технологическа съдействителност” (1985 г., САЩ, на английски), “От оптема до зрителното изречение: опит за граматика на видимото” (1986 г., Финландия, на английски), “Европа, намерена и загубена. Есета” (1988 г., на английски), “Багряна и целомъдрените. Митоанализ на “Козият рог”. Българският облик на Шекспир” (1992 г., на английски), “Филмови трохи” (2001 г.). Превежда на френски и италиански език произведения от П. П. Славейков, Т. Траянов, Ел. Багряна, Н. Марангозов, Ив. Мирчев, Ив. Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др. Гостува като лектор на университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико. Удостоен е със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти. Създател е на фондация “Увалиеви”. Умира на 11 ноември 1999 г. в Челси, Англия.

1913 г.

Умира Стоян Димитров Топузов - военен деец, полковник. Роден е на 15 юли 1864 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София (1884 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на 3-та рота от 2-ри пехотен Струмски полк. Участва в боевете при с. Колуница, Брезник и Суковския мост (2 – 6 ноември) и в овладяването на Пирот (14 – 15 ноември). След войната е в заговора за детрониране на княз Ал. Батенберг (1886 г.). Уволнен от армията; по-късно възстановен. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) като командит на 10-ти пехотен Родопски полк.

1913 г.

Йосиф Джугашвили за първи път използва псевдонима “Сталин”.
Йосиф Висарионович Джугашвили участва в Революцията 1905-1907 г., в Октомврийската революция 1917 г., в Гражданската война 1918-1920 г. Народен комисар е по въпросите на националностите (1917-1922 г.) и на държавния контрол (1919-1922 г.). Генерален секретар е (1922-1934 г.) и е секретар (1934-1953 г.) на ЦК на РКП (болшевики), на ВКП (болшевики) и на КПСС, член е на ЦК (1917 г.), на Политбюро на ЦК (Президиума) (1919-1953 г.) на КПСС. През 1924-1929 г. елиминира евентуалните претенденти за поста генерален секретар - Л. Б. Каменев, Г. Е. Зиновиев, Н. И. Бухарин, А. И. Риков, Л. Д. Троцки. Член е на ИККИ (1925-1943 г.), на Всесъюзния централен изпълнителен комитет. Провежда политика на централизация по отношение на отделните съветски републики. През 1929-1938 г., като изгражда тоталитарна система на управление, Сталин извършва ускорена индустриализация, насилствена колективизация на селското стопанство. През Отечествената война на СССР е председател на Държавния комитет на отбраната (1941-1945 г.), поема Главното командване, народен комисар е на отбраната (1941-1947 г.) и върховен главнокомандващ. Председател е на Съвета на народните комисари (Министерския съвет) на СССР от 1941 г.

1908 г.

Обнародван е Закон за пенсиите на служащите при изборните учреждения - въвеждат се пенсии за общинските и окръжните служители.

1907 г.

Роден е Сергей Королев – руски конструктор на ракети, ръководител на произвеждането на първите в света спътници и пилотирани космически кораби.

1904 г.

Роден е Георги Славов Караславов – български писател белетрист, общественик. Завършва гимназия в Първомай. Литературното си творчество започва със стихове (1916 г.). Сътрудничи на в-к “К’во да е” (от 1919 г.). Учи в Педагогическото училище в Харманли (1923 г.) и Казанлък (1923-1924 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Следва в Агрономическия факултет в София (1928 г.) и продължава в Карловия университет в Прага (1929-1930 г.). Участва в редактирането на вестник “РЛФ” и “Кормило”. Работи във всекидневника “Ехо” и вестник “Ведрина” (1926-1927 г.). Съосновател е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931 г.), Съюза на приятелите на СССР и др. След 9 септември 1944 г. работи в Главното политическо управление на БНА; директор е на Народния театър в София; главен редактор е на списание “Септември”; главен секретар е на Съюза на българските писатели; народен представител е. Академик е (от 1961 г.). Книги: “Уличници” (1926 г.), “Кавалът плаче” (1927 г.), “Селкор” (1933 г.), “Татул” (1938 г.), “Снаха” (1942 г.), “Танго” (1951 г., драматизирана 1967 г.), “Обикновени хора” (5 части, 1952 г., 1956 г., 1963 г., 1966 г., 1973 г.) и др. Умира на 26 януари 1980 г.

1904 г.

Влиза в сила Закон за Ефорията на Университета “Братя Евлогий и Христо Георгиеви от град Карлово”.
Софийският университет “Св. Климент Охридски” е първото висше учебно заведение в България. Открит е на 1 октомври 1888 г. под името Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийската мъжка гимназия. На 8 декември 1888 г. Народното събрание приема закон за отваряне на Висше училище в София. Висшият педагогически курс е преименуван във Висше училище и в него действат три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. През 1904 г. придобива университетски статут и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” в знак на благодарност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяване на висше училище в България. Заради протестна акция на студентите срещу княз Фердинанд I при откриването на сградата на Народния театър (януари 1907 г.) университетът е закрит за половин година. През следващите години се увеличават специалностите, като се откриват нови факултети: Агрономически (1921 г.), Медицински (1918 г.), Ветеринарен (1921 г.) и Богословски (1921 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. се ограничава силно университетската автономия, закрити са и са слети редица катедри. Нови промени в статута, организацията на обучението и т. н. в университета настъпват в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в.

1903 г.

Роден е Игор Василиевич Курчатов - руски физик, първият организатор и ръководител на научните изследвания по атомна наука и техника в СССР. Член на АН на СССР (1943 г.). Ученик и съратник на А. Ф. Йофе. Открива ядрената изомерия (1935 г.). Под негово ръководство е създаден първият ускорител на елементарни частици в СССР (1939 г., Ленинградски физико-технически институт); открито е спонтанното деление на атомните ядра на урана (1940 г., с Г. Ф. Флеров). Основател и директор на Института по атомна енергия (1943 г.), ръководител на т. нар. “Уранов проблем” - работа по създаването на съветска атомна бомба. Под ръководството на Курчатов са създадени първият в Европа ядрен реактор (влиза в действие на 30.12.1946 г. в 18 ч. московско време), първата в Европа атомна бомба (1949 г.) и първата в света термоядрена бомба (1953 г.). Умира на 7 февруари 1960 г. в Москва.

1899 г.

Въвежда се принципът за несменяемост на съдиите във Върховния касационен съд и в апелативните съдилища.
Върховният касационен съд е висш съдебен орган в българската държава, създаден със Закон за устройство на съдилищата (1880 г.). Седалището му е в София. Занимава се като трета съдебна инстанция с наказателните и гражданските дела. Има право само да разглежда законосъобразността на актовете, за които има подадена жалба, без да се произнася по същината на делото. В състава му влизат един председател, двама подпредседатели и шестима членове. Състои се от три отделения – едно углавно (наказателно) и две граждански. Върховния касационен съд съществува до приемането на конституцията от 1947 г. Възстановен е след 1989 г.

1898 г.

Тържествено се открива телефонната връзка между Петербург и Москва.

1897 г.

Умира Исаак Питман – английски педагог и “баща” на стенографията.

1893 г.

Роден е Херман Гьоринг - един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Участва в I световна война като пилот-изтребител. Член е на Националсоциалистическата партия (от 1922 г.) и ръководител на щурмовите отряди (SA). Като политически пълномощник на Хитлер (от 1930 г.) и председател на Райхстага (от август 1932 г.) има заслуги за спечелване на изборите. В правителството на Хитлер (1933 г.) става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия. Главнокомандващ е военновъздушните сили (1935 г.), ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни “Гьоринг” (от 1937 г.). Един от организаторите е на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Райхсмаршал е от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 г. няколко часа преди изпълнението на присъдата се отравя в затвора.

1893 г.

Роден Алфред Розенберг - германски общественик и политик, един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия. От 1923 г. е главен редактор на централния орган на Националсоциалистическата партия "Фьолкишер беобахтер". В книгата си "Митът на ХХ-то столетие" (1930 г.) прави опит да обоснове и защити расистките възгледи и завоевателната външнополитическа програма на германския фашизъм. През 1933 г. оглавява външнополитически отдел на Националсоциалистическата партия. От юли 1941 г. е министър на окупираните източни територии. Един от главните организатори на масовите убийства и грабежите на немската администрация по време на нахлуването на нацистките войски в Полша, СССР и др. страни. Осъден на смърт на Нюрнбергския процес. Умира 16 октомври 1946 г. в Нюрнберг.

1889 г.

Влиза в сила Закон за пенсиите на учителите - въвеждат се първите държавни пенсии.

1878 г.

Британското правителство решава да поиска гаранции от Русия, че няма да завзема Цариград и Проливите.

1878 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) руска колона, командвана от ген. Криденер, освобождава Панагюрище.
Панагюрище е град в България, общински център, Пазарджишка област Население - 20 000 жители. Разположен по двата бряга на р. Луда Яна, в южните склонове на Същинска Средна гора. По време на Априлското въстание (1876 г.), е център на IV-ти революционен окръг и седалище на Привременното правителство. Родно място на Райна Княгиня, Павел Бобеков, Марин Дринов. Историческата местност Оборище се намира на 10 км от града.

1876 г.

Роден е Джек Лондон (псевдоним на Джон Грифит) – американски писател. Автор е на 50 книги - романи, повести, разкази, есета, пиеси. Пътят му към творческия успех е труден. Едновременно работи и учи, странства на Север със златотърсачите и пътува из Южни морета. Последните години от живота си прекарва в гр. Глен Елън, северно от Сан Франциско. Издава сборника с разкази “Човекът с белега” (1900 г.), “Любов към живота” (1906 г.); повестите “Дивото зове” (1903 г.), “Белият зъб” (1906 г.) и др., в които съчетава поезията на суровата природа с романтиката на безкористното мъжество при изключителни физически и морални изпитания. Пише романи: “Желязната пета” (1908 г.), “Мартин Идън” (1909 г.) и др. Умира на 22 ноември 1916 г.

1875 г.

Кванг-Су е провъзгласен за Китайски император.

1874 г.

Марко Балабанов започва да издава в Цариград седмичния вестник “Век”. От 1876 г. вестникът е преименуван на “ХIХ-и век”. В програмната статия на “Век” Марко Балабанов отбелязва: “Един вестник не трябва да е само вестител на щото става, но още и искрен изяснител. Никога и към никого няма да бъдем нито низки ласкатели, нито груби нападатели...”
Марко Балабанов е политически и държавен деец, публицист. Той участва в борбата за извоюване на църковно-национална независимост на българския народ и за учредяване на Българската екзархия. През 1871 г. е избран за секретар на църковно-народния събор. През 1876 г. заедно с Драган Цанков е включен в състава на българската делегация, която посещава редица европейски градове, за да запознае обществеността с положението на българския народ. Непосредствено след Освобождението на България Балабанов е назначен за вицегубернатор на Свищов (1878-1879 г.), участва в работата на Учредителното събрание (1879 г.). При образуването на първото българско правителство е включен като министър на външните работи и изповеданията (юли-ноември 1879 г.). През 1882 г. Марко Балабанов става член на Либералната партия. След разцеплението на тази партия през 1883-1884 г. минава към течението, възглавено от Драган Цанков. От септември 1883 г. до юни 1884 г. отново е титуляр на Министерството на външните работи и изповеданията. Заема и редица дипломатически постове: от 1881 г. до 1883 г. е дипломатически агент в Цариград, от 1902 г. до 1905 г. - в Букурещ, и от 1905 г. до 1906 г. - в Атина. След поемането на управлението на страната от Прогресивнолибералната партия през 1901 г. е издигнат за председател на Народното събрание. Същевременно работи и като преподавател във Висшето училище в София (днес Софийски университет “Св. Климент Охридски”) по гръцки език и гръцка литература (1889-1898 г.), след това и по римско и византийско право (1892-1899 г. и 1900-1902 г.). Занимава се и с журналистическа и публицистична дейност. През 1870-1875 г. е редактор на сп. “Читалище”, през 1874-1876 г. - на в. “Век”, през 1879-1880 г. - на в. “Витоша”, през 1881-1884 г. - на в. “Братство”, и др. Автор е на голям брой съчинения, сред които: “Елинска христоматия с обяснения на български и с елино-българско словарче” в 2 ч. (1892-1895 г.), “Страница от политическото ни възраждане” (1904 г.), “Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия, управител” (1914 г.) и др.

1872 г.

В Патриаршията се организира събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия.
На 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Рачов Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха.
С извършването на тържествена служба в българския храм “Св. Стефан” българските владици отхвърлят постигнатото през 1864 г. споразумение с Патриаршията. Целта на акцията е да се подтикне Високата порта към вземане на решение по предложените за екзарх кандидатури.

1866 г.

В столицата на Великобритания, Лондон се основава Кралското въздухоплавателно общество.

1863 г.

Роден е Свами Вивекананда (псевд. на Нарендранатх Дат) - индийски мислител хуманист, религиозен реформатор и общественик, един от видните йоги на 19-ти век. Ученик на Рамакришна. Учи философия в Калкутския университет (1880-1884 г.). През 1897 г. основава религиозно-реформаторското дружество "Мисията на Рамакришна". Идеолог на Индийското възраждане, изразяващо стремежа на Индия към национална независимост и социално благоденствие. Смята, че колониалното положение на страната е причина за загубата на националната й индивидуалност. Своите надежди за социална справедливост възлага не на революционната активност на народа, а на духа на веда, на създаването на характер у индивида и нацията. Социалната функция на пропагандираната от Вивекананда "универсална" реформирана религия се състои в оказването на помощ на гладните и нуждаещите се. Умира на 4 януари 1902 г. в Белур.

1863 г.

Роден е Беньо Стефанов Цонев - български езиковед, един от основоположниците на българската езикова наука. Завършва класическа гимназия в Загреб (1884 г.). Следва славянска и романска филология във Виена (1886-1888 г.), завършва в Лайпциг (1890 г.) при известните слависти В. Ягич, А. Лескин, Бругман и Кертинг. Д-р на Лайпцигския университет (1890 г.). Професор, пръв титуляр на Катедрата по български език във Висшето училище (дн. СУ), където чете лекции по история на български език, българска диалектология и кирилска палеография (1893-1926 г.). Докторската му дисертация “За източнобългарския вокализъм” (сб. НУНК, кн. 3, 1890, кн. 4, 1891 г.) и до днес е запазила научната си стойност като пръв опит за обща българска историческа фонетика. Автор е на “История на българския език” (т. I-III, 1919-1937 г.). Проучва и издава среднобългарски писмени паметници - Добрейшово четвероевангелие, Врачанско евангелие. Занимава се с въпросите за мястото на българския език сред останалите славянски езици, както и с историческите му връзки с руски, румънски и унгарски език. Работи в областта на българската и славянската история и литературна критика. Превежда творби от френски, немски, руски и сърбохърватски. Автор е на стихове. Умира на 5 октомври 1926 г.

1856 г.

Джон Сингър Сарджънт – американски художник. В периода 1874 г. – 1879 г. учи в Париж , от 1885 г. живее в Лондон, посещава често САЩ. Върху творчеството му оказват влияние Г. Курбе и Е. Мане. Популярен е като автор на светски портрети (“Мадам Х”, 1884 г.), ефектни жанрови картини (“Китайски фенери”, 1885-1886 г.), стенописи (1894-1895 г., и др.). Умира на 14 април 1925г.

1852 г.

Роден е Жозеф-Жак Сезер Жофр - маршал на Франция (1916 г.), член на Френската академия (1918 г.). Участник във Френско-пруската война (1870-1871 г.) и в колониалните войни в Индокитай и Африка. Член (от 1910 г.) и вицепредседател (от 1911 г.) на Висшия военен съвет и началник на Генералния щаб. Главнокомандващ на Френската армия (1914-1916 г.). Способен пълководец. Благодарение на неговите способности чрез умело маневриране френските войски са спасени от германско настъпление (1914 г.). Спечелва сражението при Марна (1914 г.). Военен съветник на правителството (от декември 1916 г.). Ръководител на френската военна мисия в САЩ и Япония (1917-1918 г.). Автор на мемоари. Умира на 3 януари 1931 г. в Париж.

1851 г.

Роден е Димитър Михалев Наумов - български агроном, общественик, популяризатор на модерното земеделие. Известно време следва в Роберт колеж (Цариград), след което учи земеделие и агрономство в Табор (Чехия), Лайпциг и Хохенхайм (Германия); слуша лекции по земеделие в Австрия и Германия. След завръщането си в Ст. Загора се отдава на работа в големия семеен чифлик, където въвежда нови методи в земеделието. Редактор е на първия следосвобожденски земеделски в-к в България - "Земеделец" (1883-1885 г.). Народен представител на Старозагорската колегия в Областното събрание на Източна Румелия. Инициатор за откриване на Земеделско училище в Садово. Умира на 23 юни 1884 г. в Стара Загора.

1839 г.

В САЩ за първи път се използва антрацит за обогатяване на желязо.
Антрацит са твърди въглища, които съдържат голямо количество въглерод и много по-малко въглеводороди в сравнение с другите видове въглища.

1820 г.

В Англия е основавано Кралското астрономическо дружество.
Дружеството организира научни срещи в Бърлингтън Хаус, Лондон, както и в цяла Великобритания, публикува международни изследвания, награждава за изключителни научни постижения, поддържа библиотека и стимулира образованието чрез стипендии. Включва повече от 3000 членове, като главното му седалище се намира в Лондон, в Бърлингтън Хаус, Пикадили. Мястото се развива през 19-ти век с помощта на правителството като средище на научни кръгове.

1816 г.

Правителството на Франция осъжда цялото семейство на Бонапартите на вечно изгнание.
Бонапарти (фр. Bonaparte, итал. Buonaparte) е френска императорска династия, основана от Наполеон I Бонапарт (1804 г.), управлявала Франция (1804-1814 г., 1815 г.) и реставрирана от Наполеон III (1852 г.). Всички братя на Наполеон I, с изключение на Люсиен (1775-1840 г.), са поставени начело на завоюваните от френската армия земи или на новообразувани държави: Жозеф Бонапарт (1768-1844 г.) - неаполитански крал (1806-1808 г.) и крал на Испания (1808-1813 г.); Луи Бонапарт (1778-1846 г.) - крал на Холандия (1806-1810 г.); Жером Бонапарт (1784-1860 г.) - крал на Вестфалия (1807-1813 г.). Сестрите на Наполеон I: Елиза (1777-1820 г.) е принцеса на Лука и Пиомбина (1805-1814 г.) и велика херцогиня на Тоскана (1804-1814); Паола (1780-1825 г.), херцогиня Гуасталска (в Италия, от 1806); Каролина (1782-1839 г.) - жена на маршал И. Мюрад, неаполитански крал (1808-1815 г.). Синът на Наполеон I от брака му с Мария Луиза Франсоа Шарл Жозеф Бонапарт (1811-1831 г.) живее в австрийския двор под името херцог Райхщадски; не се занимава с политика. Синът на Луи Бонапарт и племенник на Наполеон I - Луи Наполеон Бонапарт (1808-1873 г.) става президент на Френската република (1848 г.) и император на Франция (1852 г.) под името Наполеон III. След свалянето на Наполеон III от престола (4.09.1870 г.) династията престава да управлява.

1773 г.

Английският мореплавател Джеймс Кук пръв в света пресича Южния полярен кръг. Кук е английски мореплавател. Организира 3 околосветски експедиции. В хода на първата (1768-1771 г.) изяснява островното положение на Нова Зеландия, открива Големия бариерен риф и изследва източните брегове на Австралия. При втората (1772-1775 г.) достига южната полярна област (71о10' ю.ш.). По време на третата (1776-1779 г.) открива повторно Хавайските острови и изследва северозападните брегове на Северна Америка. На връщане от Беринговия проток е убит от хавайци. На Кук са наречени острови, връх, проток, залив.

1773 г.

В Чарлстон е открит първият обществен музей в САЩ.

1755 г.

Създава се Московският университет по инициатива на Михаил Ломоносов. Той е руски учен енциклопедист и поет, първия руски академик на Петербургската академия на науките, професор. Работи в областта на геологията, химията, металургията, астрономията, метеорологията и езикознанието. Открива закона за запазване на масата (1748 г.) и формулира философския принцип за запазване на материята и движението, развива схващането за корпускулярен (молекулен) строеж на веществата и за природата на топлината. Открива съществуването на атмосфера на Венера (1761 г.). Конструира метеорологични уреди; разработва учение за цветовете, прави опити за получаване на цветно стъкло за мозайки. Автор е на исторически и филологически трудове; полага основите на руския литературен език.

1746 г.

Йохан Хайнрих Песталоци (нем. Johann Heinrich Pestalozzi). Той е швейцарски хуманист, педагог, философ и реформист, създател на първата система за начално образование. Учи в Цюрихския университет, първо теология, после право. Повлиян е от идеите на Жан-Жак Русо.
Песталоци смята, че нещастията на народа са вследствие на нежежеството на хората, поради което чрез подходящо образование на младото поколение може да се достигне всеобщ просперитет. Според него образованието трябва да се разгърне повсеместно.
Възпитателната му програма е описана първо във „Вечерните часове на един самотник“ (Die Abendstunde eines Einsiedlers, 1780) и е придобива завършен вид в „Ленцбургската реч“ (1809).
През 1826 издава „Лебедова песен“ - заглавие, станало нарицателно.
Умира на 17 февруари 1827 г., в Брюг, Швейцария.

1722 г.

Петър І създава нов държавен орган - прокуратурата. Първият главен прокурор на Русия става Павел Ягужински.
Петър Първи е руски цар от 1682 г. Той е от династията Романови. От 1721 г. е руски император. Син е на Алексей Михайлович. След пътуване в Западна Европа (1697-1698 г.) Петър I започва модернизация на Русия - учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург; поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници; създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя (превзема гр. Азов през 1696 г.) и с Швеция. Страната отбелязва културен подем - открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата), въведен е (1700 г.) нов календар (с начало на годината 1 януари и летоброене от Рождество Христово).

1665 г.

Умира Пиер Ферма - френски математик, по професия юрист; съветник на парламента в Тулуза (от 1631 г.). Роден е на 17 август 1601 г. в Бомон де Ломан. Автор на математически трудове, много от които издадени след смъртта му от неговия син - “Различни съчинения” (1679 г.). Разпростр
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.38 секунди