изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-14 @ 09:21 EET
ИНТЕРВЮ ОТ АРХИВА НА НДТ: Руски войски четирикратно са освобождавали Добрич от турска власт    
Интервюта На 27 януари се честват 135 години от освобождението на Добрич от турско робство. За събитията, донесли свободата на добруджанци разказва пред радио „Фокус”-Варна главният уредник в Регионалния исторически музей на Добрич Вяра Панайотова /интервюто е взето по повод 130-годишнината от Освобождението, днес В. Панайотова не е между живите/.

Фокус: Г-жо Панайотова, бихте ли разказали за военните действия между двете империи Русия и Турция, довели до освобождаването на Добрич преди 130 години?
Вяра Панайотова: На територията на Добруджа са се водили десет руско-турски войни. Конфликтите между двете империи са се решавали предимно в този район. Това е един много важен териториален обсег между река Дунав и Черно море, много стратегическо място. Най-прекият път между двете империи минава през Добруджа. Голямата цел на Русия, разбира се, са били проливите, но и Османската империя, чието владение са, не ги дава лесно. Това е причината за множеството военни конфликти. Освободителната война е последният, десети сблъсък.
Фокус: От имперските домогвания на Русия все пак печели националната кауза на българите.
Вяра Панайотова: Това не омаловажава значението на войната за освобождението на България. За добруджанци Русия не е била само т.нар. Дядо Иван и някаква лелеяна мечта. Добрич тогава се е наричал Хаджиоглу Пазарджик и е единственият град, който три пъти е бил освобождаван в предходни конфликти между двете империи преди най-сетне да се стигне до окончателното освобождение на страната. Първият път е през 1774 г., вторият - през 1810, а третият -през 1828 г. Така че, добруджанци са свикнали да посрещат освободители, а след това на дипломатическата маса да се вземат други решения.
Фокус: Знае се, че сегашните добруджанци са преселници, предимно балканджии от Котленско. Каква е била тогава картината на етноса?
Вяра Панайотова: Добруджанци са конгломерат от преселници. Това е много характерно. Няма друга територия с толкова пъстро население. Има хора дори от Македония, от Одринска Тракия, от Шуменско. Котленци са привлечени от големите пасища. Но най-вече идват във връзка с тези войни, които се водят тук. С голямата идея да тръгнат след русите и да живеят на свободни територии. Бягали са от робството. Но не всички успяват да намерят нов шанс. Едни отиват на север, други се връщат. Толкова е била чакана тази война и от двете командвания - и на руското, и на турското. Двете страни са искали да се сложи край на конфликта. Русия подготвя по нов начин войната. Тя решава да изостави предишната стратегия на тогавашните битки, които са се водили на територията на Добруджа. Още повече, че се е страхувала от турския флот, а тук е близо Черно море. Затова е решила да изнесе основните военни действия на запад. Руското командване решава да пусне само един отряд, който да навлезе първи и да създаде впечатление, че войната започва по старите бойни пътища. На 22 юни 1877 г. Дунавският отряд на ген. лейтенант Цимерман много бързо стига линията Черна вода - Кюстенджа. Това е основната задача в следващите месеци, когато основните руски сили ще навлязат на запад - да поддържа постоянно настроение сред турското командване, че войната ще започне тук. Тук е бил големият крепостен четириъгълник Варна - Шумен - Силистра - Русе, който е бил много добре укрепен. Това е и другата причина да се изтегли войната на запад. Хаджиоглу Пазарджик също е бил добре укрепен, защото турското командване отчита грешката си от предишни конфликти, когато се стига до освобождението му. Допълнително е заграден с двойни траншеи, египетски табори. Дори джамиите и двете български църкви са били пълни с оръжие. Турското командване е било много добре подготвено за една победна война. Едва когато се решава съдбата на България след падането на Плевен, генерал Цимерман получава заповед да настъпи на юг и да освободи Хаджиоглу Пазарджик, за да се слеят неговите части с действащите в Бургаско. Само за няколко дни той достига до града. Съдбата на Хаджиоглу Пазарджик се решава при боевете в околностите му. Тук е била разположена прословутата Черна батарея. Тя е пазила добре града, тъй като той е бил стратегически важен, бил е връзката с морето в случай на изтегляне. Генерал Цимерман определя отряд, начело с генерал адютант Константин Манзей, който да прекъсне тази връзка и да остане Дунавското командване затворено с всичките си части. Това би било много фатално, може би щеше да бъде опожарен градът. Не се стига до този момент. Когато ген. Манзей тръгва за Варна, за да прекъсне пътя, започват нападения в югоизточната и източната част на града. Тогава той е принуден да прекрати придвижването си към Варна и да се върне на бойното поле. Но пътят за Варна е отворен и вечерта срещу 27 януари турците се оттеглят, като запалват църквата „Свети Георги”. Хората обаче забелязват пожара и го потушават. Преди това е запалена джамия, която е била пълна с боеприпаси. Тази джамия е била в днешния център на града. Сутринта влизат с победен марш донските казаци. Щабът на ген. лейтенант Цимерман се установява в Хаджиоглу Пазарджик.
Фокус: Защо почти нищо не се знае за бойните действия в Добруджа?
Вяра Панайотова: В другите градове като Плевен боевете са били толкова ярки, с такова голямо напрежение, дадени са много жертви. Докато в Добруджа войната минава в сянка. Но ген. лейтенант Цимерман заслужава същото уважение като Столетов и Сколебев. Той близо половин година пребивава в блатистата местност в делтата на Дунав и прочиства цялата територия от развилнелите се черкези и башибозуци. Наесен във връзка със 130-ата годишнина музеят в Добрич подготвя международна научна конференция, съпроводена с изложба. Намерението ни е да огласим фактите.

Йорданка КАЛЧЕВА

27.01.1878 г. - ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ: ПРЕДИ 130 ГОДИНИ Е ИЗДИГНАТ ПАМЕТНИКЪТ НА ЦИМЕРМАН

130 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ ОТ ТУРСКО РОБСТВО

129 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ

 


Сходни връзки

ИНТЕРВЮ ОТ АРХИВА НА НДТ: Руски войски четирикратно са освобождавали Добрич от турска власт | 3 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
ИНТЕРВЮ ОТ АРХИВА НА НДТ: Руски войски четирикратно са освобождавали Добрич от турска власт
Автор: Anonymous да 2012-01-27 @ 09:33 EET
ЧЕСТВАТ СЕ 134 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ, А НЕ КАКТО СТЕ ПИСАЛИ 130Г.
ИНТЕРВЮ ОТ АРХИВА НА НДТ: Руски войски четирикратно са освобождавали Добрич от турска власт
Автор: Anonymous да 2012-01-27 @ 09:35 EET
ОПРАВЕТЕ СИ ГРЕШКАТА
ИНТЕРВЮ ОТ АРХИВА НА НДТ: Руски войски четирикратно са освобождавали Добрич от турска власт
Автор: Anonymous да 2012-01-27 @ 10:26 EET

Интервюто е от архива, направено е по повод 130-годишнината.


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди