изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-10-24 @ 02:32 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 22 ФЕВРУАРИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪЛИТИЯТА:  1732 — роден е Джордж Вашингтон, първи президент на САЩ1848 — С антиправителствен митинг в Париж започва Февруарската революция 1928 — Слага се началото на българския балет със спектакъла „Копелия“ 1945 — Вселенската патриаршия в Цариград отменя Схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността й 1991 — Приет е законът за аграрна реформа — връщане на земята на бившите й собственици

1999 г.

Министър-председателят на Македония Любчо Георгиевски е на официално посещение в България. Подписана е българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор, с която България признава македонския език, като език на територията на Македония, но не и на България. Декларацията е подписана в София от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Компромисът от българска страна се свежда до официалното признаване на македонския език за Македония. Тази взаимно приемлива формула е за преодоляване на т. нар. езиков спор при подписването на двустранните документи. С това е деблокиран процесът на изграждане на договорно-правната база на сътрудничеството между България и Македония. Вторият абзац от декларацията гласи, че "Двете страни нямат териториални претенции една спрямо друга" и "нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута на лица в България, които не са граждани на Република Македония". С този текст Македония декларира, че няма да предявява претенции за съществуване на македонско малцинство в България и съответно няма да настоява да му се предоставят права и свободи, като на такова. Това е в пряко противоречие на чл. 49 от конституцията на Македония, според който страната трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България. Съпротивата срещу декларацията има и в Македония, и в България.
През есента на 1990 г. Република Македония прогласява своята независимост и България е първата страна, която призна тази независимост.

1997 г.

Учредена е нова политическа формация Българска евролевица от Гражданското обединение за републиката (ГОР), Движението за социален хуманизъм в БСДП, АСО-независими и дейци, напуснали БСП. За председател на новата формация е избран Александър Томов, а за политически секретар - Николай Камов.

1993 г.

Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за създаване на международен трибунал за лица, обвинени във военни престъпления в Югославия.

1992 г.

Умира Петър Николов Динеков - литературен историк. През 1933 г. Динеков завършва славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” . Специализира във Варшава (1934-1935 г.). От 1945 г. е професор по български език и литература. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г., академик от 1966 г. Динеков е заместник-ректор на Софийския университет в периода 1962-1964 г. Ръководител е на катедрата по българска литература и на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН. Директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му. Динеков е активен сътрудник на литературния периодически печат. Научните му интереси обхващат цялостното развитие на българска литература и българския фолклор. Негови съчинения са "Българска лирика. Антология" (1940 г. ), "Първи възрожденци" (1942 г.), "Българска народна поезия" (1949 г.), "Стара българска литература. Ч. I и II" (1950 г. и 1953 г.), "Литературни образи" (1956 г.), "Български фолклор. Т. I" (1959 г.), "Възрожденски писатели" (1962 г., 2 издания1964 г.), "Литературни въпроси" (1963 г.) "Старобългарски страници. Антология" (1966 г.; 1968 г.), "Из историята на българската литература" (1969 г.), "Между свои и чужди" (1969 г.), "Историческа съдба и съвременност" (1972 г.), "В света на Христо Ботев" (1976 г.), "При изворите на българската култура" (1977 г.), "Между фолклора и литературата" (1978 г.), "Похвала на старата българска литература" (1979 г.), "В живота и литературата" (1982 г.), "Литература и култура" (1982 г.), "По следите на българската литература и наука" (1988 г.), "Проблеми на старата българска литература" (1989 г.), "Стойко Стойков" (1993 г.) и др.

1991 г.

Приет е законът за аграрна реформа - земята е върната на бившите й собственици.

1982 г.

Политбюро на ЦК на БКП предприема първата сериозна ограничителна мярка към българските турци, като им забранява да се заселват в някои селища на Бургаски, Ямболски, Хасковски и Кърджалийски окръг, както и да бъдат приемани там дори на временна работа. От ръководствата на посочените окръзи се изисква "да проведат необходимите мероприятия за постепенно разселване във вътрешността на страната на българските турци, които сега живеят в указаните селища".

1975 г.

Родена е Дрю Баримор – американска актриса. Първият й дебют е на четири години в "Altered States" (1980 г.) на Кен Ръсел. Роли в: "Подпалвачката " и "Котешко око", "Отровната Айви"(1992 г.). “Altered States”, “Подпалвачката”, “Irreconcilable Differences”,“Котешко око”,“See You in the Morning”,“Далеч от дома”,“Motorama”,“Отровната Айви”,“Guncrazy”,“No Place to Hide” ,“Inside the Goldminе” ,“Mad Love”,“Everyone Says I Love You”,“Scream”, “Best Men”,“Сватбата на певеца”,“Skipped Parts”,“Извънземното”,“Лоши момичета”,“Батман завинаги”,“Целуни ме”,“Ангелите на Чарли”,“Момчетата на моя живот”,“Мансардата”,“50 първи срещи”.

1974 г.

Умира Йордан Стефанов Стратиев - български поет и преводач. Роден е на 21 март 1898 г. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1921 г.). Дипломатически чиновник е в Румъния, Югославия, Белгия, Чехословакия, Австрия. Член е на Съюза на българските писатели. За пръв път печата през 1917 г. в сп. “Общ подем”. Сътрудничи на “Българан”, “Вестник на жената”, “Златорог”, “Септември”. Единствената му стихосбирка е “Велики петък”, излязла след погрома на Септемврийския селски бунт (1923 г.). Превежда от руски и от румънски език.

1967 г.

Александър Солженицин завършва романа си “Архипелаг ГУЛАГ”. Академик Солженицин е руски писател хуманист и общественик. Роден е на 11 декември 1918 г. През 1941 г. Солженицин завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, от есента на 1942 г. е офицер, командир на батарея за звуково разузнаване. Като командир на батарея служи на различни фронтове по време на Втората световна война. През февруари 1945 г. е арестуван и осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. Солженицин е заточен до живот в Казахстан, но през 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област (Централна Русия). Става известен като писател след публикуването на повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г.). И двете повести са публикувани в сп. “Новйй мир” от А. Т. Твардовски. След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. Подложен е на преследване от властите и нападки в печата, радиото и телевизията. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. изпраща писмо, обявявайки се против цензурата. След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) Солженицин е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е съветското гражданство и е експулсиран в Германия (тогава ФРГ). Там живее, подпомаган от Х. Бьол. От 1976 г. живее в щата Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. Солженицин се завръща в Русия и през 2002 г. учредява награда на свое име. Пръв неин носител е писателят В. Распутин. Книги на Солженицин са: “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (т. 1-8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г., допълнена 1991 г.), “Април 1917 г. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., т. 1-2), “Публицистика” (т. 1-2, 1995-1996 г.), разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва едва през 1990 г. (т. 1-8). Носител е на Нобелова награда за литература за1970 г. Тогава той отказва да напусне СССР и неприсъства на награждаването.

1958 г.

Подписан е договор, разрешаващ на САЩ да разполага ядрено оръжие на територията на Великобритания.

1956 г.

Елвис Пресли за първи път попада в музикалния хит-парад - песента му “Heartbreak Hotel” остава на първо място 8 седмици.

1946 г.

Подписан е меморандум на правителството на САЩ с настояване в българския кабинет да бъдат включени след преговори и на взаимноприемлива основа представители на опозицията.

1945 г.

По българска молба Вселенската патриаршия в Цариград отменя Схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността й. На 11 май 1872 г. при тържествена служба в храм “Св. Стефан” в Цариград Българската църква е провъзгласена за самостойна. В отговор на 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява Екзархията за схизматична, т.е. отцепила се от нея. Причина за предприемането на този акт е и отказът на екзарх Антим I да осъди Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Кюстендилски и Панарет Пловдивски. Схизмата е вдигната със съдействието на други православни църкви и на българската правителство. Осем години след отмяната й Българската православна църква се самовъздига в патриаршия.

1943 г.

Умира Борис Михайлович Ляпунов - руски езиковед славист, академик в Академията на науките на СССР (1923 г.). Роден е на 6 август 1862 г. Академик е в Полската академия на науките (1930 г.), член-кореспондент е на БАН (1932 г.) и на Чешката академия на науките (1934 г.). Завършва Петербургския университет (1888 г.). Професор е във университетите в Одеса (1923 г.) и Ленинград (дн. Санкт Петербург, 1924-1929 г.). Принадлежи към школата на Ф. Ф. Фортунатов. Научните му интереси са в областта на сравнителната граматика на славянските езици, историята на праславянския език, историята на отделните славянски езици и езикови групи, етимологията и др. Обявява се срещу учението за разчленяване на праславянския език на праезици от отделни клонове. Основни трудове: "Изследване на езика на синодалния списък от I Новгородски летопис" (1899 г.), "Форми на склонението в старославянски език" (1905 г.), литографски курс лекции по сравнителна фонетика на славянските езици (1913-1914 г.).

1943 г.

Комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Първата група включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка.
Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 от “стара България”. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Македония и ги депортират с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. От тези евреи оцеляват само няколко души.
Близо деветте хиляди души от "стара България" са избрани в Пловдив. Междувременно се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Група от 25 депутати от управляващото мнозинство, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, се обявяват срещу случващото се. Съюзът на запасните офицери, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество "Славия" също се противопоставят. Българската православна църква реагира остро. Пловдивският митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните.
Протестите принуждават цар Борис III да отмени депортацията на евреите от "стара България". Антиеврейското законодателство обаче не е отменено. То е отменено от правителството на Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.
Решението за унищожаване на всички евреи е взето в берлинското предградие Ванзее през 1942 г. Започва масовото депортиране към Аушвиц. Благодарение на местоположението си - близо до големи градове и на жп-връзките той става най-големият лагер: за евреи, роми, пленници и партизани.

1940 г.

Умира Йожен Ларманс - белгийски художник. Следва в Брюкселската художествена академия (1887-1889 г.). Роден е на 21 октомври 1864 г. Творчеството му нерядко носи трагичен характер (триптиха "Емигранти", 1846 г., "Слепец", 1898 г., и др.). Изразителността на силуетите в живописните платна на Ларманс е близка до традицията на П. Брьогел, а чертите на песимизъм го сближават със символизма и стил "модерн".

1939 г.

Умира Антонио Мачадо-И-Руис - испански поет и драматург, свързан с демократичните и свободолюбиви традиции на испанската литература. Роден е на 26 юли 1875 г. в Севиля. Автор е на няколко тома лирика, между които сб. “Мъка” (1903 г.), “Полята на Кастилия” (1912 г.) и др. Заедно с брат си Мануел Мачадо (също поет) създава няколко пиеси.

1935 г.

Забранява се прелитането на самолети над Белия дом.

1928 г.

Поставя се началото на българския балет със спектакъла „Копелия“ от Леон Делиб в хореографията на Анастас Петров.

1924 г.

Роден е Джулиано Монталдо - италиански актьор и режисьор. Снима се в: “Внимание, бандити!” (1951 г.), “Повест за бедни влюбени” (1953 г.), “Разгромените” (1955 г.). Дебютира като режисьор през 1961 г., а през 1965 г. снима “Здрава хватка”. Снима развлекателния филм “На всяка цена” (1967 г.). От края на 60-те години разработва теми от т. нар. политическо кино: “С нам и Бог” (1969 г.), “Сако и Ванцети” (1971 г.),“Джордано Бруно” (1973 г.). През 1976 г. Монталдо снима “Анеза отива на смърт” по романа на Р. Вигано. През 1978 г. снима тв фантастичен детективски филм “Затворен кръг”. Успех Монталдо постига с трагикомичния трилър “Играчката” (1979 г.). През 80-те години работи върху тв сериали: “Христофор Колумб” (1984 г.), “Сбогом, Енрико Берлингуер” (1984 г.),”Октопод 2” (1985 г.), “Златни очила” (1987 г.), “Време за убиване” (1990 г.).

1922 г.

Умира Влас Михайлович Дорошевич - руски писател, театрален критик и публицист. Автор е на фейлетони и памфлети: "Московската консерватория" (1899 г.), "Старият палач" (1900 г.), "Форма за журналисти" (1902 г.), "П. Н. Дурново", "Граф Вите" (1906 г.), "Послание към кадетите" (1907 г.), "Черносотненци" (1916 г.), "Николай II" (1922 г.) и др. Сборник с разкази и фейлетони: "Ролки за коса" (1893 г.), "На смях" (1912 г.), сатирически повести: "Премиер" (1907 г.), "Гений" (1916 г.) и др., книги с очерци: "В обетованата земя (Палестина)" (1900 г.), "Легенди и приказки за Изтока" (1902 г.), "Сахалин (Каторга)" (1903 г.), статиите, фейлетоните и очерците за театъра са обединени в сб. "Стара театрална Москва", издаден посмъртно през 1923 г.

1921 г.

Роден е Джулиета Мазина - италианска актриса. Завършва право в Римския университет. В началото се изявява в театрални постановки и в комични радиопредавания. Срещата с Фелини предопределя творческата й съдба. Заради участието си в “Пътят” (1954 г.) е наречена “Чаплин в женски дрехи”. Снима се в: “Паиза” (1947 г.), “Без милост” (1948 г.), “Светлините на вариетето” (1950 г.), “Белият шейх” (1952 г.), “Нощите на Кабирия” (1957 г.), “Джулиета на духовете” (1965 г.), “Лудата от Шайо” (1970 г.), “Елеонора” (тв, 1973 г.), “Хилядолетната пчела” (1983 г.), “Джинджър и Фред” (1985 г.). Умира на 23 март 1994 г.

1920 г.

Църковна "преобразователна" комисия, съставена от Светия синод, с председател митрополит Симеон Варненско-Преславски и членове: архимандрит Стефан, архимандрит Павел и протойерей Ст. Цанков започва работа по преработване на Екзархийския устав (до края на 1920 г.).

1918 г.

Умира Панайот Иванов Хитов - български хайдутин и четнически войвода, деец на национално-революционното движение. Роден е през 1830 г. в Сливен. През 1858 г. влиза в четата на сливенския войвода Георги Трънкин, а след неговата смърт я оглавява. През април 1864 г. се отправя за Белград, за да събере четници. Поради забраната на сръбското правителство за формиране на българските чети на негова територия, Хитов се прехвърля тайно със свои четници в български земи и се установява в Западна Стара планина. През пролетта на 1866 г. се прехвърля във Влашко и влиза във връзка с Г. С. Раковски. Включва се в създадената от него революционна организация “Върховно народно българско тайно гражданско началство”. През пролетта на 1867 г. участва в организирането на чети и на 28 април с около 30 души (със знаменосец В. Левски) преминава р. Дунав близо до Тутракан. Целта е да се установи настроението и готовността на българския народ за борба. Насочва се към Стара планина и се установява в Котленския балкан, а после в Сливенско. Свързва се с останалите живи четници от разгромената чета на Филип Тотю и заедно се прехвърлят в Сърбия. Участва във формирането на Втора българска легия (1868 г.) в Белград. Избран е за член на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Присъства на общото му събрание в Букурещ (1872 г.), поддържа връзки с комитетски дейци в български земи. През август 1873 г. разработва подробен план (останал нереализиран) за дейността на БРЦК, който представлява синтез между четническата тактика на Г. С. Раковски и тактическите разбирания на В. Левски. Председателства Общото събрание на БРЦК през 1875 г., което взема решение за вдигане на Старозагорското въстание. Не участва непосредствено в него и в Априлското въстание 1876 г., но се включва активно в Сръбско-турската война същата година. След обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се явява като доброволец. След преминаването на р. Дунав от руски войски е привлечен в щаба на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко. След освобождението на България е околийски началник в Сливен, след това се установява в Русе. Взема участие в Сръбско-българската война (1885 г.). Избиран е за народен представител. Поради откритите си русофилски позиции си спечелва неприязненото отношение на княз Фердинанд I и на Стефан Стамболов. Автор е на “Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари и нови войводи” (1872 г.). Около 1880 г. оставя в ръкопис “фамилиарни бележки”, които допълват издадените вече мемоари.

1913 г.

Умира Фердинанд дьо Сосюр - швейцарски езиковед, предтеча на структурализма. Роден е на 26 ноември 1857 г. в Женева. Следва физика в Женевския университет (1875 г.), като посещава и курсове по философия и история на изкуството. През есента на 1876 г. се прехвърля да учи в Лайпцигския университет, където слуша лекции по староперсийски при Х. Хюбиман, по староирландски при Е. Виндеш, по история на немския език при Т. Брауне, по славистика и по литовски език при А. Лескин, участва в семинара по сравнителна граматика при Г. Курциус. По това време обнародва и единствената си монография - “Изследване върху първоначалната система на гласните в индоевропейските езици” (1878 г.). През февруари 1880 г. защитава успешно дисертацията си върху частен проблем на санскрита. През есента на 1880 г. се установява в Париж, където посещава лекционни курсове на М. Бреал, Ж. Дармшетер, Л. Аве, А. Берген. Избран е за частен доцент по готски и старовисоконемски в Секцията по исторически и филологически науки на Ecole des Hautes Etudes. Член е на Парижкото лингвистично дружество от ученическите си години. В края на 1882 г. е избран за заместник-секретар на дружеството и става фактически редактор на печатното му издание “Memoires de la Societe de linguistique de Paris”. От 1891 г. живее и преподава в Женева, където е редовен професор по санскритски и сравнителна граматика на индоевропейски езици. До 1912 г. води около 20 разнообразни курсове. До 1908 г. се занимава успешно с анаграмите. През 1916 г. излиза посмъртно “Курс по обща лингвистика” - лекциите му от периода 1907-1911 г., събрани, обработени и издадени от Ш. Байи, А. Сеше в сътрудничество с А. Ридлингер.

1913 г.

Умира Франциско Индалесио Мадеро - мексикански политик, президент на Мексико (1911 г.). Учи в Мексико, Франция, САЩ. Политическата си кариера започва през 1904 г. Той е един от ръководителите на Мексиканската революция (1910-1917 г.). Обявява се против засиленото влияние на чуждестранния капитал. Убит е в резултат на контрареволюционен преврат.

1910 г.

Роден е Димитър Димитров (Факира Мити) – български илюзионист. Баща на естрадния певец Емил Димитров. Гастролира с цирк "Олимпия" на Лазар Добрич. С мадам Сиси създават уникалния дует Мити. Единственият българин вентролог (изкуство да се говори със стомаха). Създава вантроложкия номер "Иванчо и Ганчо". Има над 12 000 спектакъла. Получава наградата златен "Народен орден на труда".Факира Мити е почетен член на Клуба на илюзионистите в България.

1901 г.

Открива се XI ОНС с председател Иван Ев. Гешов от Народната партия, заменен на 25 октомври от Марко Балабанов, съответно представител на прогресивнолибералите. Изборите за XI ОНС се провеждат на 28 януари 1901 г. Гласуват 43,5 % от имащите право на глас. Сформирано е т.нар. "шарено" Народно събрание. В него влизат депутати демократи, народнолиберали и прогресивнолиберали, следвани от народняци, либерали и земеделци.

1899 г.

Сръбският крал Александър едностранно изравнява статута на българското дипломатическо представителство с този на независимите държави.

1899 г.

Роден е Дечко Христов Узунов - български художник. Той учи в Държавната художествена академия (1919-1922 г.) и в Мюнхенската художествена академия (1922-1924 г., в ателието на Карл фон Маар). През 1937 г. участва на Международна изложба в Париж. От 1938 г. Дечко Узунов е професор в Държавната художествена академия, а от 1973 г. е академик. Автор е на портрети, пейзажи и тематични композиции. ЮНЕСКО обявява 1999 г. за “Година на Дечко Узунов”. В Националната художествена галерия, София, се пазят 206 негови творби. По-значителните му произведения са “Портрет на Н. О. Масалитинов” (1931 г.), “Кръстю Сарафов в ролята на Фалстаф” (1932 г.), “Детски портрет” (1930 г.), “Вършитба” (1952 г.) и др. Дечко Узунов работи в областта на монументалната живопис- мозайка, стенопис и др.

1897 г.

Въведен е задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив. “Законът за депозиране на печатни издания в народните библиотеки” се свързва с името на Константин Величков, който по това време е министър на Народното просвещение. Член 1 от закона гласи : “Всеки съдържател на печатница, литография или друго подобно заведение е длъжен да дава безплатно в библиотеките в София и Пловдив едновременно с обнародването по два екземпляра (всичко четири) от всяка книга, брошура, вестник, списание, възвание, гравюра, карта и въобще всяко напечатано или възпроизведено по друг начин произведение и предназначено за обръщение на публиката.”

1897 г.

Франк Уулуърт създава в Ню Йорк първия си магазин под името “Всичко под 5 цента”, а по-късно и първата в света верига от магазини, носеща и до днес името му.

1889 г.

Със заповед № 90 на военния министър се обявява Положение за приемане в пионерния полк на младежи - ученици за телеграфисти, машинисти и механици.

1887 г.

Към 7,15 часа са разстреляни участниците в бунта срещу регентството и правителството на д-р Васил Радославов - майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Трънбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. Бунтът е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на преврата срещу княз Александър I Батенберг през август 1886 г. В началото на 1887 г. част от тях (начело с майор П. Груев и капитаните Р. Димитриев и Ат. Бендерев) създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България. За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе. Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов, съответно на 19 февруари. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе.
***
Олимпий Спиридонов Панов - български революционер, офицер, бесарабски българин. През 1869 г. Панов се среща с Л. Каравелов, А. Кънчев и П. Хитов. Избран е за член и секретар на БЦБО в Букурещ. Когато Русия обявява война на Турция през 1877 г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната. След Освобождението следва в С. Петербург в Академията на Генералния щаб (1880-1883 г.). След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. От 12 до 16 август 1886 г. Панов е министър на войната. За участие в Русенския бунт през 1887 г. е разстрелян.
***
Димо Юрданов Тръмбешки - военен деец, подпоручик от 1885 г. Баща му и брат му са убити в Руско-турската война (1877-1878 г.). През 1882 г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в София. В Сръбско - българската война през 1885 г. е портупей юнкер. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на 3 декември 1885 г. След войната служи в 5 пехотен Дунавски полк в Русе. Участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886 г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г.
***
Атанас Маринов Узунов - български военен инженер, майор от 1886 г. Участва в националноосвободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Зайчар и Корито. Постъпва в Одеското военно училище. При обявяване на Руско-турска война (1877-1878 г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка и в Котленския балкан. За отличие Ат. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г. След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военноинженерна академия в Русия. В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли. Обявен е за почетен гражданин на Видин от 1886 г. Ат. Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите русофили.
***
Тома Антонов Кърджиев е български революционер, учител, един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в град Русе (1871 г.). Участва в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската война (1877 г.). След Освобождението се завръща в Русе. Участва в Русенския бунт (1887 г.). Осъден е на смърт и разстрелян.

1878 г.

Високата порта дава съгласие за влизането на руски части в Сан Стефано. Това става ден след като главнокомандващият Дунавската армия - великият княз Николай Николаевич предава ултиматум на Турция за получаване на покана. На 23 февруари главнокомандващият и щабът на Действащата армия тръгват от Одрин за Сан Стефано. Княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Реуф паша.
В същия ден Долнодунавския отряд влиза в Силистра.

1875 г.

Умира Чарлз Лайъл - английски естествоизпитател, един от основоположниците на актуализма в геологията. Следва в Оксфорд древни езици, право и геология. През 1827 г. Лайъл се отказва от адвокатската практика и се посвещава на геологията. В основния си труд "Основи на геологията" (т. 1-3, 1830-1833 г.) развива учението за бавното и непрекъснато изменение на земната повърхност под влияние на постоянните геологически фактори. Поддържа еволюционната теория на Ч. Дарвин.

1861 г.

Руският посланик в Цариград княз Алексей Лобанов-Ростовски получава от Али паша, министър на външните работи на Турция, отговора на Високата порта по отправеното от руска страна запитване, дали Турция ще се противопостави на преселванията на българи към Крим. Турското правителство потвърждава намерението си да разреши на всички желаещи българи свободно да се изселват, като обещава да осигури възможност на “преселниците да продадат движимата и недвижимата си собственост и въобще няма да се съпротивлява на това изселничество”.

1857 г.

Роден е Хайнрих Рудолф Херц - германски физик, професор е в Бонския университет от 1889 г. Херц прави експериментални и теоретични изследвания в областта на електродинамиката и споделя възгледите на М. Фарадей и Дж. Максуел за близкото действие на електромагнитните вълни. Пръв създава генератор на електромагнитни вълни и доказва, че те имат свойствата на светлинните вълни и същата скорост на разпространение (1886-1889 г.). С това потвърждава изводите на теорията на Максуел за електричеството и магнетизма. Изследва свойствата на катодните лъчи (1892 г. ) и създаването на електрическа проводимост в газовете при облъчване с ултравиолетови лъчи (1887 г.). Херц разработва теория за получаване на електромагнитни вълни от отворени трептящи системи и доразвива Максуеловата теория за електричеството и магнетизма. Създава и пълна теория за удара на две еластични сфери (1882 г.). В негова чест единицата за честота е наречена херц (Hz).

1848 г.

Фактически започва Февруарската революция, която унищожава монархията във Франция и довежда до създаването на Втората република. Организиран е антиправителствен митинг в Париж. Той е забранен от властите, в отговор на което хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. Започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа. На 23 февруари крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират. През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади. Крал Луи Филип се отрича от престола и бяга в Англия. На 2 март е издаден декрет за намаляване на работния ден с 1 час до 10 часа в Париж и до 11 часа в провинцията. Два дни по-късно е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. Проведените на 23 април избори за Учредително събрание са спечелени от републиканците. На 4 април 1848 г. Учредителното събрание започва своята сесия. На 4 ноември е приета конституцията на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента. На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон I. Проведените на 13 май 1849 г. законодателни избори са спечелени от т. нар. Партия на реда.

1844 г.

Завършва престоя на Георги Раковски в затвора в Русе. На следващия ден, оковани във вериги, Раковски и баща му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в затвора. На 30 януари 1844 г. двамата са арестувани в Котел. Наклеветени са от котленските чорбаджии, че готвят бунт. В жалбата написана от чорбаджиите до видинския управител пише: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а сега дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си... Отървете ни от тях!" На 31 януари баща и син са изпратени през Търново за Русе.

1840 г.

Роден е Август Бебел - германски политик. Той е един от основателите (1869 г.) и ръководителите на Германската социалдемократическа партия и на Втория интернационал. През 1867 г. Бебел става депутат в Райхстага. През 1871 г. протестира против анексията на Елзас и Лотарингия. Автор е на политически трактати.

1828 г.

Русия и Иран сключват Туркманчайския мирен договор, според който Армения се присъединява към Русия.

1824 г.

Роден е Пиер Жул Сезар Жансен - френски астроном, член е на Парижката академия на науките (1873 г.), член е на Лондонското кралско дружество (1875 г.). През 1868 г. (независимо от Дж. Н. Локер) открива спектрален метод за наблюдение на слънчевите протуберанси. Умира на 23 декември 1907 г. в Мьодон.

1821 г.

Роден е Алексей Михайлович Жемчужников - руски поет, почетен член е на Петербургската академия на науките (от 1900 г.), братовчед е на А. К. Толстой. Създава заедно с него и братята си Владимир и Александър съчинения на Козма Прутков. Пише сатирични поеми: "Странна нощ" (1850 г.), "Лудият" (1852 г.), "В какво е цялата работа?" (1872 г.). Умира на 7 април 1908 г. в Тамбов.

1819 г.

Подписан е Испано-Американският договор за предаването на Флорида на САЩ.

1814 г.

Роден е Оскар Колберг - полски етнограф и композитор, основател на полската фолклористика. Колберг учи във Варшава и специализира музика в Берлин. Събира и изследва много богат материал от полска народна поезия, култура и бит. Автор е на много обработки на народни мелодии и танци за пиано. Издава сборника “Народни песни в обработка за пеене” (2 части, 1842 г.) и “Песни на полския народ” (1857 г.). Научна стойност имат етнографските му изследвания: “Народ, неговите обичаи, начин на живот, език, предания, пословици, обреди, поверия, развлечения, песни, музика и танци” (23 т., 1865-1890 г.), “Етнографски картини” (1882 г., по време на живота му излизат 11 тома). Автор е на музика за театрални постановки, танци, фантазии и етюди за пиано, романси и обработка на народни песни. Колберг публикува много статии за полския музикален фолклор, народни инструменти и славянска музика в полския периодичен печат и във “Всеобща енциклопедия”.

1810 г.

Роден е Фредерик Францишек Шопен - полски композитор и пианист. През 1817 г. Шопен написва 2 полонези в духа на М. К. Огински, а през 1818 г. изнася първия си концерт. Учи в лицей (1823-1826 г.), където продължава да усъвършенства музикалната си техника, концертира и изучава теория на композицията. През 1928 г. Шопен посещава Берлин, а през 1829 г. - Виена, където се изявява като композитор и пианист. В родината си, възприел опита на Огински, Елснер, Шимановски, Курпински, Островски и др., той създава два концерта за пиано с оркестър (1829-1830 г.), трио за пиано (1829 г.), “Голяма фантазия” (1930 г.), “Голямо концертно рондо” за пиано и оркестър (1828 г.), “Соната” (1828 г.), редица полонези и мазурки, ноктюрно в ми минор (1827 г.) и първите от дванадесетте “Големи концертни етюди” (1829-1830 г., завършени в Париж). След Полското въстание (1830-1831 г.), което го заварва във Виена, заминава за Париж през Мюнхен и Щутгарт. Там създава Първото скерцо (1831-1832 г.), Първа балада (1831-1835 г.), “Революционен етюд в до минор” (1831 г.). От септември 1831 г. Шопен живее в Париж, където се среща с най-значителните творци на литературата и изкуството не само във Франция - Ф. Лист, Е. Берлиоз, В. Белини, Дж. Майербер, Х. Хайне, Й. Дьолакроа . От края на 1838 г. дружи с Ж. Санд. През 1848 г. гастролира във Великобритания. Болестта му се задълбочава и през 1849 г. Шопен умира. От 1927 г. във Варшава се провежда международен конкурс за пианисти на неговото име. Създадено е общество “Ф. Шопен”, което се занимава с голяма концертна, научно-изследователска, издателска и организационна дейност.

1788 г.

Роден е Артур Шопенхауер - германски философ-идеалист. От 1820 г. е частен доцент в Берлинския университет. Основното му съчинение е “Светът като воля и представа” (т. I, II, 1819-1844 г.). Философските идеи на Шопенхауер оказват влияние върху творчеството на Р. Вагнер, Е. фон Хартман, Ф. Ницше, Т. Ман и др. През 1911 г. във Франкфурт е основано Шопенхауерово дружество.

1732 г.

Роден е Джордж Вашингтон - американски държавник, пръв президент на САЩ (1789-1797 г.). Вашингтон организира американската армия и се обявява против английското владичество. Той е главнокомандващ във Войната за независимост на Северна Америка. Воюва срещу индианци и французи (1753-1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес.

1674 г.

Умира Жан Шаплен - фрeнски писател, теоретик на литературата. Той е един от организаторите и първите членове на Френската академия. Предшественик е на Н. Боало в разработките на литературна теория на класицизма - “Писмо за правилото на двадесет и четирите часа” (1630 г.), “Разсъждения за представителната поезия” (1635 г.). Автор е на историографски съчинения, оди, сонети, мадригали, епическата поема “Девственица, или Освободената Франция” (1656 г.) и др.

1512 г.

Умира Америко Веспучи - испански и португалски мореплавател, флорентинец по произход. В периода 1499-1504 г. участва в няколко експедиции към "Новия свят" , за които разказва в няколко обширни писма. Те получават широка популярност и са преиздавани многократно (1505-1510 г.). Едно от тях е включено в трактата на Мартин Валдземюлер "Увод в космографията" (1507 г.), който приписва откриването на "четвъртата част на света" Америко Веспучи и предлага, тя да бъде наричана "Америка".

1358 г.

По време на Парижкото въстание (1357-1358 г.) граждани превземат кралския дворец. Престолонаследникът Шарл бяга от Париж и организира борба срещу въстаналите, като издава указ за забрана на продоволственото снабдяване на столицата. Въстанието е предизвикано от увеличаване на данъците по време на Стогодишната война (1337-1453 г.). Гражданите настояват да се установи контрол върху действията на правителството и да се въведе подоходен данък, събиран от дворяните. Избухналите вълнения в Париж (февруари - март 1357 г.) предизвикват свикване на Генералните щати, които формулират исканията си: редовно свикване, участие в управлението на държавата в решаване на най-важните държавни въпроси, контрол върху данъчната политика на кралството и на армията. Шарл, който по това време управлява Франция, се обявява срещу исканията на Генералните щати, в резултат на което гражданите се отправят към неговия дворец. Страхувайки се от разпространяването на въстанието градските първенци на Париж отварят вратите на града и пускат армията. Въстанието е потушено.



Календарът е на Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 22 ФЕВРУАРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 2.65 секунди