изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-23 @ 01:46 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 16 МАЙ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1204 г. Балдуин Фландърски е обявен за латински император 1717 г. Волтер е хвърлен в Бастилията заради сатиричните си произведения 1804 г. - Наполеон се провъзгласява за император на Франция 1929 г. - Проведена е първата церемония по връчване на филмовите награди "Оскар" 1971 г.  Провежда се референдум за приемане на нова конституция на Народна Република България1975 г. Японката Юнко Табеи става първата жена, покорила Еверест.





2015 г.

Египетският наказателен съд произнася смъртна присъда срещу бившия президент на Египет Мохамед Морси.

2014 г.

При стълкновение между ислямисти и правителствените сили в Либия загиват 40 души.

2014 г.

Депутатите на върховния съвет на самопровъзгласилата се Донецка народна република утвърждават за министър-председател Александър Бородай.

2014 г.

Умира световноизвестният български оперен певец, бас Никола Николаев Гюзелев. През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 г. започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. — при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 е стажант, а от 1961 г. — редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 г. с ролята на Тимур в операта на Пучини - „Турандот“. През 1966 г. жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.
През 1962 г. Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година — с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос“.
През 1968 г. за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 г. в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.
През 1994 г. отново в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди“, отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий“ — I степен, орден „Стара планина“ — I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира“, „Златна муза“, „Златно перо“, „Комендаторе на Република Италия“ и други.

2013 г.

Армения става председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

2012 г.

За временен министър-председател на Гвинея-Бисау е назначен Руи Дуарте Баруш.

2012 г.

Новият министър-председател на Гърция Панайотис Пикраменос встъпва официално в длъжност.

2011 г.

След 11 месеца безвластие в Белгия крал Албер II натоварва лидера на Валонската (френскоговорящата) социалистическа партия Елио ди Рупо да състави правителство, с което е преодоляна опасността Белгия да се раздели на две отделни държави. На парламентарните избори на 13 юни 2010 г. социалистите получават 26 места в парламента, а Новофламандски алианс - националистическата партия от Фландрия, където говоримият език е фламандски (холандски) получават 27 и в тази връзка Алиансът иска разделение на Белгия.

2010 г.

Умира американският джаз пианист и композитор Хенри (Ханк) Джоунс. Той е роден на 31 юли 1918 г. във Виксбърг, Мисисипи. Започва кариерата си като пианист през 1944 г., когато се премества в Ню Йорк. През 1948-1953 г. често акомпанира на Ела Фицджералд, включително при нейните турнета в чужбина. През следващите години работи с други известни музиканти, а от 1959 до 1975 г. е щатен пианист в телевизията Си Би Ес. През 70-те години започва редовно да издава собствени албуми. През 2009 г. получава „Грами“ за цялостен принос.

2007 г.

На тази дата Ал-Каида организира атака в Казабланка, Мароко, в която 33 загиват, а над 100 души са ранени след нападения срещу ресторант и кафене, често посещавани от чужденци.

2006 г.

Софийската районна прокуратура (СРП) предлага на главния прокурор Борис Велчев да направи искане до Народното събрание за снемане на имунитета на депутата Павел Чернев. Поводът е побоят на Павел Чернев над членове на Български национален съюз пред централния вход на телевизия СКАТ на 7 февруари тази година. Чернев е категоричен, че няма да се откаже от имунитета си, защото “всеки втори на улицата може да реши, че е бил бит от мене и ние трябва всеки ден да си сваляме имунитетите”.

От Български национален съюз заявяват, че Павел Чернев е “един объркан човек”, защото постоянно сменял версиите си по случая и давал лъжливи показания.
 
 

 

 
 2006 г.

 

Общата оценка (General Evaluation) на окончателния вариант на мониторинговия доклад на ЕК за България има три разлики спрямо предварителния проект.

Разликите са: вместо “осезаеми резултати” в разследването и съдебното преследване срещу мрежите на организираната престъпност, новата формулировка е: “по-видими доказателства за резултати” в същата област.

Втората разлика е: вместо “Засилен финансов контрол върху структурните и кохезионни фондове”, в окончателния текст се казва: “Засилен финансов контрол за бъдещото използване на структурните и кохезионни фондове”.

Третата разлика е: вместо “по-ефикасно и систематично” прилагане на законите за борба срещу измамите и корупцията, в окончателния текст се казва: “по-ефективно и ефикасно” прилагане.

Шестте проблеми зони са в три глави – две в глава “Земеделие”, три в “Правосъдие и вътрешен ред”, една във “Финансов контрол”. Те предвиждат:

Създаване на съответната интегрирана система за администрация и контрол в земеделието (Глава 7);

Създаване на условия за събиране и обработка на животински субпродукти (Глава 7);

По-видими доказателства за резултати в разследването и съдебното преследване срещу мрежите на организираната престъпност (Глава 24);

По-ефективно и ефикасно прилагане на законите за борба срещу корупцията (Глава 24);

По-интензивни мерки срещу прането на пари (Глава 24);

Засилване на финансовия контрол върху структурните и кохезионни фондове (Глава 28).

Забележките по Глава 24 са тежки. По Глава 28 забележката е свързана с това, че порочните практики, свързани с корупцията и прането на пари, могат да опорочат и усвояването на европейските фондове.

Към момента датата 1 януари 2007 г. за присъединяване на България към Европейския съюз остава да е актуална. Европейската комисия /ЕК/ оставя окончателното си решение за месец септември.
 
 

1987 г.


Умира Георги Митрев Марков - литературен критик. Той е роден 9 февруари 1927 г. в Тополовград. През 1951 г. завършва българска филология в Софийския университет през 1951 г., където от 1967 г. е доцент, а от 1975 г. -професор в Катедрата по теория на литературата в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Печата за първи път във вестник “Стожер” през 1947 г. Сътрудничи на централния литературен печат. Работи като редактор в списание “Септември”, отдел “Критика”. За периода 1970-1972 г. Марков е лектор по български език и литература в университета в Гьотинген.Става директор на Центъра за литературни проучвания при Съюза на българските писатели. Автор е на проучвания за българска литература между двете войни, за литературна критика и съвременната българска литература. Някои негови съчинения са “Въпроси на литературни. анализ” (1962 г.), “Д. Дебелянов” (литературен очерк, 1962 г.), “Гео Милев” (творчески портрет, 1964 г.), “Литературни етюди” (1969 г.), “Методологически въпроси на литературната история” (1971 г.), “Неспокойна критика” (1975 г.), “Битка за литературните принципи” (1987 г.), “Творби и критика” (1987 г.), “Неспокойни пътеки” (1990 г.) и др. Съставител е на “Литературен архив. Т.2. Гео Милев” (1961 г.), “Българска възрожденска критика” (1982 г.), “Българска литературна критика за Гео Милев” (1985 г.), фототипното издание на списание “Пламък” (1987 г).





1975 г.



Японката Юнко Табеи става първата жена, покорила Еверест. Най-високият в света планински връх- 8 848 м.- се намира в Хималаите. Наречен е така от англичаните през 1865 г. в чест на президента на Геодезическия комитет на Индия ген. Джордж Еверест. За пръв път върхът е изкачен на 29 май 1953 г. от Е. Хилари и Тенсинг Норкей. Българските алпинисти Х. Проданов, И. Вълчев, М. Савов, К. Досков и Н. Петков го покоряват през 1984 г., а Д. Василев през 1997 г. Китайското име на Еверест е Джомолунгма.





1971 г.



Провежда се референдум за приемане на нова конституция на Народна Република България. В него участват 99,70 % от всички гласоподаватели, т.е 6 174 635 души, от които с действителни бюлетини - 6 150 695 души, с недействителни - 4607. Общо 6 135 218 души или 99,66 % гласуват за новата конституция, против - 15 477.





1970 г.



Родена е Габриела Сабатини аржентинска състезателка по тенис на корт. Започва да тренира едва 7-годишна. В кариерата си има спечелени 27 титли на единично и 14 на двойки. Има общо 618 победи и 179 загуби в професионалния тенис. Най-високото й класиране в световната ранглиста е първа в 3 различни периода от 1989 г. до 1993 г.. Многократно е избирана за “най-красивата тенисистка” в турнирите, в които е участвала.





1957 г.


Политбюро на ЦК на БКП решава да се спрат изселванията на "неблагонадеждни лица" от София. Те започват в края на 1956 г., когато властта, стресната от събитията в Унгария, нарежда специални комисии при кварталните партийни организации да изработват списъци с предложения за изселване, в които са включени 3796 семейства. До края на април 1957 г. са изселени 384 семейства на бивши собственици на фабрики, търговци и "кулаци" и се подготвя изселването на още 532, когато с новото партийно решение акцията е прекратена.





1955 г.



Умира композиторът Светослав Обретенов Обретенов. Той е роден на 25 ноември 1909 г. в Провадия. Завършва Държавната музикална академия в София (днес БДК) през 1934 г. , като вече е сътрудник на театрите "Народна. сцена", Т-35 и Реалистичен театър. През 1934 г. съставя сборника "20 трудови песни". През 30-те и 40-те години Обретенов композира хорови песни ("Три сестри", "Хайдушка песен" и др.), симфонични и вокално-инструментални творби. След 9 септември 1944 г. е пръв ръководител и диригент на Държавния радиохор, известен днес като Българска хорова капела, носеща неговото име. През 1949 г. Обретенов е диригент на хор "Кавал", след което специализира в Москва . Създава масови песни - "Бий врага", "Борба за мир", кантати - "Димитровска родина", "Запей, наш бащин край", "Радост иде", ораторията "Партизани" и др.





1955 г.



Родена е Олга Валентинова Корбут - белоруска състезателка по спортна гимнастика. Четирикратна олимпийска шампионка и двукратна сребърна призьорка (1972 г., 1976 г.).





1953 г.



Роден е Пиърс Броснан - един от най-успешните изпълнители на ролята на агент 007. Актьора е роден в Ирландия. До третата си година е отгледан от майка си, която е медицинска сестра. Баща му го изоставя малко след неговото раждане. От 3 до 11 години Пиърс е възпитаван от родителите на своята майка, която заминала за Лондон. Това предопределя затворения характер на младия Пиърс, който завършва драматично училище и започва театралната си кариера с епизодична роля в пиесата "Дългият страстен петък". Признание като актьор получава след изпълнението си в пиеса на Тенеси Уилямс. Жени се за Касандра Харис, която умира през 1992 г. от рак. В същата година Пиърс Броснан постига първия си комерсиален успех в киното с филма "Човекът с косачката" (The Lawnmower Man). Преди това се снима в роля на детектив в сериала "Ремингтън Стил" (1982-1987 г.) и в няколко други криминални продукции, които нямат кой-знае какъв успех - "Номади" (Nomads, 1986 г.) на Джон МакТиърнън, "Четвъртия протокол" (The Fourth Protocol, 1987 г.) на Джон Маккензи и др. Филмът на Брус Биърсфорд "Мистър Джонсън" (Mister Johnson, 1991 г.) му дава увереност в собствените сили, а неголямата роля в "Мисис Даутфайър" (Mrs. Doubtfire, 1993 г.) разширява кръга на неговите почитатели.

Още през 1986-а година му предлагат за пръв път да изиграе Джеймс Бонд, но 9 години по-късно, той става новият агент 007 в "Златното око" (Goldeneye, 1995 г.). Филмът се радва на изключителен касов успех и със спечелените $ 350 млн. се нарежда в топ 10 на най-касовите филми в историята на киното.

Броснан основава и собствена кинокомпания "Irish Dreamtime, Inc.", която е кoпродуцент на успешния римейк на "Аферата Томас Краун". През 2001-а Броснан се снима заедно с носителя на Оскар Джофри Ръш във филма "Шивачът от Панама" на режисьора Джон Бурман. През 2001 г. се жени за журналистката Кейли-Шей Смит, от която има двама сина. Живеят в Малибу Бийч, Калифорния. Още 45-годишен Броснан става дядо, след като дъщеря му Шарлот от първия брак ражда.





1947 г.



Умира Фредерик Хоулънд Хопкинс - биохимик. Той е роден на 20 юни 1861 г. в Ийстбърн. Завършва Лондонския университет, като от 1894 г. е доктор по философия. Там работи до 1898 г., а след това преминава в Кеймбриджкия университет, където от 1914 г. е професор по биохимия. Основните му трудове са по биохимия на азотната обмяна в организма. Хопкинс открива триптофана през 1901 г. и глутатиона през 1921 г. Той установява натрупването на млечна киселина в работещите мускули и е един от основателите на витаминологията. Открива в състава на млякото витамините А и D, стимулиращи растежа. Хопкинс е член на Лондонското Кралско дружество от 1905 г., а през 1930-1935 г. е и негов президент. Заедно с Х. Ейкман получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1929 г.





1946 г.



Роден е Били Кобъм - панамски джазмузикант, композитор и барабанист. В средата на 60-те години е в квинтета на Хорас Сейвър. От 1966 г. свири в групата на Майлс Дейвис (заедно с Джон Маклафлин, с когото основават “Маховишну оркестра”). През 70-те год. се ориентира към фънка и фюжън (издава “A Funky Thide оf Sings”, 1975 г.; “Magic”, 1977 г.). Други албуми: “Inner Couflict” (1978 г.), “Spectrum” (1979 г.), “Billy Cobham” (1981 г.), “A Power Play” (1987 г.), “By Design” (1992 г.), “Nordic” (1999 г.). През 1993 Били Кобъм гостува в България.





1942 г.



Роден е писателят Димитър Петров Яръмов. През 1960 г. той завършва гимназия в Елхово, а през 1967 г. българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Яръмов е редактор във вестниците “Кооперативно село” и “Литературен фронт”, кореспондент на вестник “Септемврийче” за Ямболски, Сливенски и Бургаски окръг, редактор в списание “Родна реч” и в издателство “Народна младеж”. От 1977 г. е заместник главен редактор на списание “Родна реч”. Яръмов е член на СБП. Първия си разказ публикува през 1963 г. във вестник “Студентска трибуна”. В проблемно-тематично отношение творчеството му принадлежи към т. нар. “селска” литература. Той завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт”. Награден е с наградата на СБП , отличие на международната организация за детската книга, награда на издателство “Христо Г. Данов” и орден “Кирил и Методий”, I степен. Негови съчинения са: “Среднощни петли” (1968 г.), “Свят светува” (1970 г.), “Простри ръка” (1974 г.), “Даром дадено” (1977 г.), “Залък за утре” (1978 г.) и др.





1941 г.



Христо Калфов сменя Никола Логофетов от председателския пост на XXV Обикновено народно събрание.

Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г. Той завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. Взема участие в Балканските войни 1912–1913 г., след това е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. Калфов напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Той е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков за периода 10 юни 1923 – 4 януари 1926 г. От 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII Обикновено народно събрание. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV Обикновено народно събрание. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд. Умира през февруари 1945 г.





1938 г.



В Конго е убита най-голямата в света горила висока 195 см.





1934 г.



Получена е нота от Британското правителство срещу закупуване на 20 000 000 патрона от Чехословакия за нуждите на българската армия.





1928 г.



В САЩ се провежда първата церемония по връчване на наградите на Американската академия за киноизкуство, които през 1931 г. са наречени “Оскар”. Наградите се присъждат за американски (и англоезични) филми, включително за анимация и документалистика, както и за най-добър чуждоезичен филм, чиято премиера по екраните на САЩ е била до края на предходната година. Условието за номинация на филм е да бъде прожектиран поне 1 седмица в Лос Анджелис. “Оскар”се присъжда в 5 категории- "най-добър филм", "режисура", "сценарий", "актьор" и "актриса". До 1944 г. не съществува ограничение за броя на филмите, номинирани в една категория, но днес те трябва да са пет. Най-много номинации за актьор има Дж. Никълсън - 11. С. Поатие е първият чернокож актьор печелил награда през 1963 г. Дж. С. Скот и М. Брандо са единствените, които отказват наградите заради несъгласие с експанзията и аморалността на филмовата индустрия. Статуетките “Оскар” се произвеждат от "RS Owens" в Чикаго, САЩ и съдържат 90% калай и 10% антимон, покрити са с мед, никел, сребро и злато, като след това са лакирани с епоксид. Носителите на “Оскар” връщат статуетките си в Академията, за да им се добавят метални табелки с имената. Наградите днес се връчват в края на март на пищна церемония, излъчвана по екраните от над 80 тв компании по света.





1921 г.


В Търново е учреден воден синдикат "Янтра" за производство на електроенергия.





1920 г.


След сливането на Либералната партия (радослависти), Народнолибералната партия и Младолибералната партия е образувана Националлиберална партия (НЛП). Тя изразява интересите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Ръководството на НЛП се осъществява от Централно бюро. Поради своя разнороден състав и съществуващите групи в различните политически партии, от които е създадена, фракционните борби в НЛП не престават през целия период от нейното съществуване. Опасността от изчезване на партията от политическия живот на страната забавят нейното разцепление. Тя е в опозиция по време на управлението на БЗНС (1920–1923 г.). След отказа на останалите буржоазни партии за съвместна борба срещу земеделското правителство НЛП установява единодействие с част от запасното и действащото офицерство. Чрез своите съмишленици във Военния съюз взема участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г. и се включва със свой представител в правителството на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.). В средата на септември 1923 г. групата на д-р Н. Генадиев напуска НЛП и образува нова политическа организация Народно единство. След излизането на нейния представител (Б. Смилов) от сговористкото правителство НЛП минава в опозиция. През юли 1925 г. Д. Петков заедно с група свои съмишленици обявява възстановяването на НЛП. През ноември 1926 г. група дейци начело с бившия министър Б. Смилов се отцепват и образуват своя самостоятелна политическа групировка под името НЛП. Тази група е за сближение със сговористкия режим. Тези действия дават отражение върху организационното състояние на НЛП и довеждат до отслабване на нейното политическо влияние в страната. След слабото представяне на партията в общинските и окръжните избори през 1926 г. и в парламентарните през май 1927 г. националлибералите пристъпват към обединение. През септември 1928 г. се сливат със стамболовистите, а през юли 1929 г. и с крилото на Б. Смилов. Извършеното обединение е нетрайно, защото през 1930 г. смиловистите се откъсват като самостоятелна политическа групировка и вземат участие с двама свои представители в кабинета на А. Ляпчев (1926–1931 г.). НЛП се включва в образуването на Народния блок. След спечелването на парламентарните избори през юни 1931 г. участва в коалициония кабинет. Недоволните от участието на партията в блоковото правителство начело с П. Н. Даскалов напускат нейните редове през септември 1932 г. През март 1933 г. лидерът на партията Г. Петров заедно със своите привърженици образува нова политическа формация също под името НЛП. Към НЛП през април 1934 г. отново се присъединява групата на Б. Смилов. След държавния преврат на 19 май 1934 г. партията е забранена. С това се слага край на нейното съществуване. Печатен орган на НПЛ е в. "Независимост".





1920 г.



Жана д’Арк е канонизирана от Ватикана. Тя е родена около 1412 г. в лотарингско селце, пострадало от Стогодишната война. Фанатично религиозна, уверява хората, че й е предначертано да освободи Франция. С големи усилия успява да убеди дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. На 8 май въстаническата армия на Жана д’Арк разкъсва английската обсада на Орлеан, с което окончателно обръща хода на войната. На следващия ден освобождава обсадения от англичаните Орлеан и народът започва да нарича Жана д’Арк Орлеанската дева. След редица победи тя повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл, като Карл VII. Размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация и впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и я изгаря на кладата. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който Жана д’Арк е реабилитирана.





1915 г.



В хода на Първата световна война Антантата връчва първа нота на България, като и предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос. В замяна, след края на войната, Антантата обещава, че страната ни ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа. Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 г. Българо-сръбски договор безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. По време на Балканската война 1912–1913 г. по–голямата част от тази зона е завладяна от сръбската армия. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отказва да върне земите на България. Това влошава отношенията между двете държави и ускорява избухването на Междусъюзническата война 1913 г.

В началото на Първата световна война България все още не се е стабилизирала след погрома в Междусъюзническата война. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки- Антантата и Тройният съюз. Все пак още в първите месеци на войната започва да личи благосклонната позиция на управляващите среди към държавите от Тройния съюз.

През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки, България става обект на желанието им да я привлекат към себе си. Сред българското общество няма единно становище за позицията на страната към военния конфликт. Мнозинството от българския народ е против участието на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и широките социалисти. Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат лозунг за изграждане на балканска федерация като най-доброто средство за разрешаване на българския национален въпрос. Друга част от българското общество е за участие на България в световната война, но на страната на Съглашението - демократи, народняци и прогресивни либерали. И трета част, значително по-малка, също е за намеса на България във войната, но като съюзник на Австро-Унгария и Германия - радослависти, част от стамболовистите и тончевисти.

Възползвайки се от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. чл. 17. от Търновската конституция, цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Антантата и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 г. и още една - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.





1912 г.



В София за срок от 3 години е подписан таен отбранителен договор между България и Гърция. Българският министър-председател Иван Гешов (на снимката) и гръцкия пълномощен министър в България Д. Панас подписват договора, станал част от Балканския съюз. Според договорките двете държави се задължават да си оказват взаимна помощ, ако една от тях или двете заедно бъдат нападнати от Турция. Същевременно България се съгласява да пази благосклонен неутралитет по отношение на Гърция при решаването на Критския въпрос. На 22 септември в София договорът е допълнен с тайна военна конвенция. Според нея в случай на война България трябва да участва с 300 000, а Гърция със 120 000 войници. В договора не се уточнява разпределението на евентуално завоюваните територии. Това довежда до възникване на множество спорни въпроси след Балканската война 1912–1913 г. В крайна сметка Гърция и Сърбия се съюзяват срещу България. На 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България.





1908 г.


Умира книжовникът Димитър Василев Манчов. Той е роден през 1824 г. в Батак. Образованието си получава в родния си град и в Пазарджик, след което работи като учител. В Цариград през 1854 г. Манчов издава първата си книга “Църковно песнопение”. През 1862 г. открива книжарница в Пловдив с клонове в Свищов, Солун, Битоля. След Старозагорското въстание през 1875 г. той емигрира в Румъния и там открива своя печатница. Печатницата му “Стара планина” в Букурещ наследява материалната база на Ботевите печатници “Знаме” и “Кръг”. При него И. Вазов издава първата си книга “Пряпорец и гусла”. Манчов успява да издаде общо около 80 книги преди Освобождението, печатани в Цариград, Браила и Виена. След Освобождението продължава издателската си дейност в Пловдив, където основава и своя вестник- “Народний глас”. Той издава предимно учебници и помощна учебна литература, както и произведения на И. Вазов и К. Величков.





1899 г.



Открито е XX Обикновено народно събрание с председател Димитър Вачов. Той е роден в Ловеч на 18 януари 1855 г. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Земеделското училище в Писек, Чехия. След Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. той следва химия във Виена, но прекъсва и се прехвърля в Хайделберг, където завършва право с докторат. Вачов един от видните дейци на Либералната партия и близък сподвижник на д-р Васил Радославов. Депутат е в III Велико народно събрание (1886–1887 г. ) и в IV Велико народно събрание (1893 г.) , както и в VIII (1894–1896 г.), XX (1899–1900 г.), XVI (1913 г.) и в XVII Обикновено народно събрание (1914–1919 г.). Подпредседател е на III ВНС (1886–1887 г.) и председател освен на XX (1899–1900 г.) и на XVI (1913 г.) и XVII ОНС (1914–1919 г.). За периода 1 октомври 1899 – 27 ноември1900 г. Вачов е министър на народното просвещение. Съден е като един от виновниците за въвличане на България в Първата световна война 1914 – 1918г. Умира на 4 декември 1922 г.





1898 г.


Родена е Мария Милкова Золотович - оперна певица, сопран. Тя учи пеене при Хр. Морфова и Е. Илкова, след което специализира във Виена , Париж, Милано и Рим. Дебютира в Софийската народна опера през 1919 г. с ролята на Зибел във "Фауст" от Ш. Гуно. До 1941 г. е изпълнителка на сопрановите партии. Золотович е една от певиците, които формират българската певческа школа. Умира на 3 януари 1983 г. в София.





1883 г.



Умира княз Алексей Николаевич Церетелев - руски дипломат. Той завършва Юридическия факултет на Московския университет. Князът е секретар на руското генерално консулство в Белград и втори секретар на руското посолство в Цариград, управляващ руско консулство в Одрин и в Пловдив и генерален консул на Русия в Пловдив. Той участва в международната комисия за разследване на турските жестокости в България след потушаване на Априлското въстание. По нареждане на граф Н. П. Игнатиев изготвя заедно с Ю. Скайлер проект за автономно управление на страната ни. представен на Цариградската конференция (1876-1877 г). По време на Руско-турката война (1877-1878 г.) е доброволец, а след това участва в мирните преговори в Сан Стефано (1878 г). През 1878-1879 г. е назначен за руски делегат в Европейската комисия за изработване на Органически устав на Източна Румелия. Церетелев полага усилия да се осигури най-широка автономия на Южна България и да се защитят правата на българското население. Съдейства за държавно-политическо изграждане на автономната област и утвърждаването на нейния български характер.





1853 г.



Княз Меншиков връчва ултиматум на Турция, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петърбург.

Руският адмирал е адютант на Александър I през 1812 г. Заема и длъжности те вицеадмирал, губернатор на Финландия през 1831 г и министър на войната през 1836 г. В началото на Кримската война (1853-1855 г.) княз Меншиков е назначен за губернатор на Крим. Войските му търпят поражение в битките при Алма и Акерман.





1830 г.



Умира Жан Батист Жозеф Фурие - френски математик. Той е роден на 21 март 1768 г.. Завършва Военно училище и работи като преподавател. През 1796-1798 г. е в Политехническото училище в родния си град. Първите му трудове са в областта на алгебрата. В лекциите си от 1796 г. формулира теоремата за броя действителни корени в алгебричните уравнения, лежащи в определени граници. През 1818 г. Фурие изследва въпроса за условията за приложение на разработения от И. Нютон метод за числено решаване на уравнения. Освен това работи в облостта на математическата физика. През 1807 г. и 1811 г. представя в Парижката Академия на науките първите си открития върху теорията за разпространението на топлината в твърдо тяло, а през 1822 г. публикува труда “Аналитична теория за топлината” . Това е съществен принос в развитието на математиката, отправен пункт за създаване на теорията за тригонометричните редове и за разработване на някои общи проблеми на математическия анализ.





1823 г.


Роден е германският езиковед Хайман Щайнтал. От 1863 г той е професор в Берлинския университет. Последовател е на В. фон Хумболт, един от основателите на психологическото направление в езикознанието. Концепцията на Щайнтал за езика е субективно-идеалистическа и чрез нея се стреми да разреши проблемите на етническата психология. Той отделя особено място на езика в етнопсихологията. Възгледите му оказват голямо влияние върху ранните трудове на А. А. Потебня и върху младограматиците. Езиковедът защитава ономатопоетическата (звукоподражателната) теория за произхода на езика и създава основите на т. нар. културна антропология. Популяризатор е на типологическата класификация на езиците и през 1860 г. внася някои промени в нея. Щайнтал умира на 14 март 1899 г. в Берлин.





1770 г.



Състои се сватбата на бъдещия френския крал Луи XVI и Мария Антоанета Австрийска.

Луи XVI е крал на Франция от 1774 г. до 1793 г. По време на неговото управление финансите на Франция се влошават още повече и кралят свиква Генералните щати, които се събират във Версай през 1789 г. Луи XVI, пълен с добри намерения, но слабохарактерен и намиращ се под влиянието на кралицата, губи популярност. Той не съумява да предотврати революцията и е отстранен от власт. Хвърлен в затвор Луи XVI е осъден като "виновен за съзаклятие срещу свободата на народа и за посегателство срещу общата сигурност на държавата". Заедно със кралицата е екзекутиран на 21 януари 1793 г.





1717 г.



Волтер е хвърлен в Бастилията заради сатиричните си произведения. Френският поет и философ е роден на 21 октомври 1694 г. в Париж. Той гостува на крал Фридрих II в Англия, Прусия, но по-голямата част от живота си прекарва във Ферне, близо до Женевското езеро. Умира на 30 май 1778 г. в Париж. Волтер борави с всички литературни видове и създава разнообразно литературно творчество. Автор е на трагедии ("Заира", "Меропа", "Мохамед"), исторически трудове ("История на Карл ХII", "Векът на Людовик ХIV" и др.), повести ("Кандид", "Задиг", "Микромегас" и др.), на критически съчинения ("Храмът на вкуса", "Забележки върху Мислите на Паскал"), епопеи ("Хенриада", "Поема на Фонтеноа"), философски трудове ("Философски писма", "Философски речник", "Опит върху нравите" и др.). Волтер упражнява голямо литературно и социално влияние. Стилът му се отличава с яснота, елегантност, чистота и точност.



1204 г.



Балдуин Фландърски е обявен за латински император. Това става след превземането на Константинопол от западните рицари на 13 април 1204 г. При подялбата на византийските земи, като император, той получава властта над по-голямата част от Константинопол, както и областта между Ахтопол и Чорлу. В стремежа си да завладее балканските територии на Византийската империя Балдуин Фландърски не приема предложението на цар Калоян (1197-1207 г.) за мир с България. В резултат на това се стига до война. Цар Калоян разбива войската на кръстоносците в битката при Одрин. На бойното поле българският цар пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Бързото, и на пръв поглед неорганизирано, движение на конниците увлича рицарите в преследването им. Така неорганизирано и безредно те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, те се оказват срещу очакващите ги отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари след време записват, че в битката при Одрин загива “цветът на рицарската войска”. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново, където скоро след това умира. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.


 

 
 

Календарът е на Агенция ФОКУС

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 16 МАЙ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди