изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-13 @ 00:19 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 20 МАЙ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  325 - Римският император Константин I Велики свиква в Никея Първия вселенски събор, на който е приет “символът на вярата”. 525 - При земетресение в Близкия изток загиват около 300 хиляди души 1875 - Представители на 17 държави подписват в Париж Метричната конвенция 2007 - В България се провеждат първите избори за депутати в Европейския парламент


2015 г.

Около 70 държави подписват новата Международна енергийна харта.

2015 г.

Министерството на правосъдието на САЩ глобява с 5.7 милиарда долара петте големи банки Barclays, RBS, Citi, JP Morgan и UBS заради тайни споразумения на валутните пазари.

2015 г.

Испанската компания Vortex Bladeless представя прототип на вятърна турбина произвеждаща елетроенергия без въртящи се перки, улавяща до 40% от енергията на вятъра.

2014 г.

Армията в Тайланд извършва държавен преврат.

2013 г.

На 20 май 2013 г. с почетен знак „Златен век“ с огърлие са отличени кинорежисьор Рангел Вълчанов и художественият ръководител на групата на Бистришките баби – Дина Колева. С почетен знак „Златен век“ – звезда са отличени поетът Калин Донков, изкуствоведите Бисера Йосифова и Ирина Мутафчиева, актьорите Марин Янев и Стефан Мавродиев. С почетен знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики са отличени художниците Божидар Икономов, Петър Чуклев и Никола Манев, режисьорът Светозар Донев, директорът на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ Милка Митева, поетът Георги Борисов, хоровият диригент Валентин Бобевски, певецът Мустафа Чаушев и илюзионистите Астор - Антраник Арабаджиян и Корли - Никола Петров. Общо са отличени близо 50 артисти от различни изкуства и дейци на културата.

2013 г.

На 20 май 2014 г. с почетен знак „Златен век“ с огърлие са отличени оперният певец Никола Гюзелев (посмъртно), актьорите Васил Михайлов и Васил Димитров и оперетната певица Донка Шишманова. С почетен знак „Златен век“ – звезда са отличени етноложката проф. Мила Сантова и композиторът акад. Васил Казанджиев. С почетен знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики са отличени 53 дейци на културата, културни институции и меценати.

2007 г.

Избори за Европейски парламент през 2007: В България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент.

 



2006 г.



Победител в 51-вото издание на конкурса “Евровизия” става финландската група Lordi и песента “Hard rock hallelujah". Спечелилата песен е с около 40 точки преднина пред останалите десет финалисти. Домакин на конкурса е Гърция като миналогодишен победител. Водещи са гръцкият певец Сакис Рувас и американската журналистка и актриса от гръцки произход Мария Менунос.

Според регламента от 1998 година решаващият глас в "Песен на Евровизия" имат зрителите. Чрез телефонно гласуване, провеждано във всички държави участнички, се избира победителят, като зрителите нямат право да гласуват за собствената си държава. Голям брой звезди са започнали своята кариера като участници в конкурса - АВВА, Селин Дион, Тото Котуньо, Дана Интернешънъл и много други.

България отпадна на полуфинала на 18 май, нашата представителка Мариана Попова изпълнява песента "Let Me Cry" - текст: Елина Гаврилова, музика и аранжимент: Дани Милев. Тя е определена на финала на конкурса "Българската песен в Евровизия 2006" на концерт на 11 март в зала 2 на НДК.





1989 г.



В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против "възродителния процес". Следват митинги и в други селища на областта. По официални сведения между 20 и 27 май в сблъсъците между протестиращите и органите на реда загиват общо 7 и са ранени 28 души от участниците в митингите. Задържани са 40 "подстрекатели", които са депортирани.





1970 г.



Роден е артистът Стефан Вълдобрев . Средното си образование той получава в Стара Загора, след което завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. К. Азарян. Същата година дебютира в пиесата "Дванайста нощ" (играе Шутът). Дипломира се с участие в дипломния спектакъл "Черна дупка", с който печели "А, Аскеер" за дебютно представление (1993 г.). През 1994 г. дебютира на сцената на Нар. театър "Иван Вазов" в пиесата "Спомен за една революция". От 1994 г. е в Театъра на армията. Играе в "Опит за летене", "Майсторът и Маргарита", "Много шум за нищо" и др. През 1997 г. дебютира на сцената на Сатиричния театър в "Дон Жуан". Автор е на музиката за 35 театрални постановки; на албума "Една нощ в театъра", който включва изцяло театрална музика. Издава следните албуми: "Обичам те, мила" (1999 г.), "Революция" (1999 г.), "Към" (1999 г.), "Пропаганда, Хромозоми, Силикон" (2001 г.); музика към филма "Пансион за кучета"; музика към спектакъла "33 начина да бъда с теб" (2003). Театрални роли - "Предградие" (2001 г.), "Евридика" (2001). Стихосбирката "Катапулт" (1999 г.).



1964 г.



Родена е Весела Лечева - българска състезателка по спортна стрелба. Занимава се със спортна стрелба от 11-годишна, като неин личен треньор е баща й - Николай Лечев. Тя е многократна републиканска шампионка. През 1989, 1991, 1992 и 1994 г. е носителка и на Световната купа. В кариерата си е спечелила 5 световни и 10 европейски титли. Лечева е двукратна вицешампионка от Олимпийските игри в Сеул'88 и Барселона'92. Поставя 17 световни рекорда, от които 5 са абсолютни. Общо Лечева е завоювала над 90 медала в олимпийските дисциплини от олимпийски игри, световни и европейски първенства и турнири за световната купа, от които 43 златни. Международната федерация по стрелба я определя за Стрелец №1 в света през 1986, 1987, 1990 и 1993 г. През 1989 г. е спортист № 1 и на България. След Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. Лечева временно прекратява състезателната си дейност и става Генерален секретар на Българската федерация по спортна стрелба, където може да приложи мениджърските си умения и да е в помощ за развитието на спортната стрелба. Избрана е за депутат в 39-то Народно събрание на Република България от гражданската квота на Българската социалистическа партия. Тя е и заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

 1947 г.



В Народното събрание започва обсъждането, а на 27 май и общите парламентарни дебати по проекта на ОФ за конституция. Два дни по-късно лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков изразява отрицателно отношение към проекта за конституция на ОФ и от името на парламентарната група на опозиционния БЗНС прочита нов проект. Въпреки това на 20 юни Шестото Велико народно събрание приема на първо четене проекта на ОФ за конституция на България с 302 гласа от присъстващи 366 депутати. Така на 4 декември се приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 г. и закрепва промените след 9 септември 1944 г., както и републиканското устройство на страната.



1946 г.



Родена е Шер - певица и актриса. Името й е Шерилин Саркисиян. Шер има арменски произход по бащина линия и чероки-индианка по майчина линия. Кариерата й започва през 60-те с дуетa й със Сони Боно. Те продават над 80 милиона записа преди съвместната им кариера да завърши през 1974 г. След това тя продава над 100 милиона записа. Шер е единствената звезда от 60-те години на 20 век, която продължава да прави музика до днес.В киното е от 1967 г. Специализира се в романтични и драматични роли - “Добри времена”, “Върни се при мен, Джими Дейн”, “Силкууд”, “Маска”, “Вещиците от Ийстуик”, “Лунатици” “Подозрение”, “Морски сирени”, “Чай с Мусолини”, “Нарушители”. Дискографията й включва: All I Really Want to Do”, “The Sonny Side of Cher” , “Cher [United Artists]”, “With Love, Cher”, “Backstage”, “3614 Jackson Highway”, “Cher [MCA]”, “Gypsys, Tramps & Thieves”, “Foxy Lady”, “Half Breed”, “Bittersweet White Light”, “Dark Lady”, “Stars”, “I’d Rather Believe in You”, “Two the Hard Way [Allman & Woman]”, “Cherished”, “This Is Cher”, “Take Me Home”, “Prisoner”, “I Paralyze”, “Cher [Geffen]”, “Heart of Stone”, “Outrageous”, “Love Hurts”, “You Better Sit Down Kids”, “It’s a Man’s World”, “Believe”, “Believe [CD Single Japan Bonus Track]”, “Take Me Home [Australia]”, “Black Rose”, “Sing America”, “Not. Com. mercial”, “Holdin’ Out for Love”, “The Ugly Duckling”, “Living Proof”.



1945 г.



Умира генерал-лейтенант Владимир Минчов Вазов. Братът на Иван Вазов е командир на Пета артилерийска бригада през Първата световна война. През ноември 1915 г. с нея участва в преследването на французите по долината на р. Вардар и е ранен при с. Милитково. Като командир на Първа бригада от Пета Дунавска дивизия през декември 1916 г. Вазов командва в боя при Градешница, на завоя на Черна. За периода 1917-1918 г. той е командир на Девета Плевенска дивизия. Дивизията спечелва последното сражение на македонския фронт при Дойран. В битката Вазов губи около 3 000 души, а англичаните дават приблизително 12 000 жертви. През 1926-1931 г. Вазов е кмет на София.



1930 г.



Родена е Милена Георгиева Цанева - литературовед и литературен критик. Тя е дъщеря на професор Г. Цанев и сестра на Р. Цанев. През 1953 г. завършва българска филология в Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. Защищава дисертация на тема “Иван Вазов в Пловдив”. От 1970 г. е ст. н. с. I степен в Института за литература при БАН. От 1980 г. Цанева е ръководител на Катедрата по българска литература във Филологическия факултет на Софийския университет”Св. Климент Охридски”. За периода 1970-1972 г. е редактор в отдел “Критика и литературознание” в издателство “Български писател”, а от 1976 г. е заместник-главен редактор на сп. “Литературна мисъл”. Член е на СБП. От 1954 г. Цанева сътрудничи на българския периодичен печат с литературно-исторически и литературно-критически студии, статии и рецензии. Работи основно в областта на българската литература след Освобождението. Особено внимание Цанева отделя на живота и творчеството на Иван Вазов. По-специални научноизследователски интереси проявява и към българската поезия между двете световни войни- Ел. Багряна, Н. Фурнаджиев, Ат. Далчев, Хр. Радевски. Н. Вапцаров. За литературоведския облик на Цанева са характерни професионалната ерудиция и прецизният език, съвременният поглед към литературно-историческото явления, психологическото портретиране и детайлният художествен анализ. Съвместно с П. Динеков, П. Зарев и Г. Цанев редактира “Иван Вазов. Стихотворения” (1968 г.) и “Иван Вазов. Повести и разкази” (1971 г.), сборника “Творби и проблеми (Литературни анализи)” (1979 г.) и др. През 1978-1981 г. Цанева е отговорен редактор на отдел в енциклопедия “България”. Нейни съчинения са: “Светослав Минков” (1961 г.), “Из поетичния свят на Иван Вазов” (1965 г.), “Профили и етюди” (1968 г.), “Петима поети” (1974 г.), “По страниците на “Под игото” (1976 г.), “В търсене на герои. Иван Вазов на прелома между две епохи” (1979 г.), “Писатели и творби” (1980 г.), “Поет и общество” (1985 г.), “Автори, творби и проблеми” (1990 г.), “Иван Вазов. Поетически път” (1992 г.), “Патриархът. Етюди върху творчеството на Иван Вазов” (2000 г.).





1923 г.



Излиза последният брой на седмичното художествено-хумористично списание "Маскарад". Списанието излиза в София от 18 ноември 1922 г. Редактори са Хр. Смирненски (на снимката) и Т. Измирлиев. На изданието сътрудничат Кр. Кюлявков, Й. Стубел, Д. Подвързачов, Д. Калфов, Ил. Бешков, Ал. Жендов, Р. Алексиев и др.





1921 г.



По предложение на Обществото на народите българското правителството назначава за комисар по въпросите на руските бежанци епископ Стефан Марцианополски.





1899 г.


В Стара Загора започва да излиза вестник "Справедливост". Седмичникът с просветителски и религиозен характер съществува до 19 септември 1902 г., след което е заместен от в. "Земеделско знаме". Редактори са Д. Драгиев, Ст. Момчев и др. След учредяването на Българския земеделски съюз "Справедливост" става едно от неговите издания.



1894 г.



По заповед на вътрешния министър, от Кабинета на Съединената легална опозиция, са освободени всички интернирани и арестувани. Между тях са митрополит Климент (на снимката), Трайко Китанчев, 15 редактори на вестници и др. Всички те са противници на стамболовисткият режим. Още през 1887 г., когато идва на власт Стефан Стамболов , макар официално да отменя военното положение, действа срещу противниците си крайно. Те от своя страна преминават към подготвяне на заговори срещу правителството или царя. Дилемата за и против Русия изостря докрай политическите противоречия в страната. След като обаче Фердинанд приема оставката на Стефан Стамболов на власт идва правителство оглавено от К. Стоилов. Благодарение на политическите амнистии голяма част от политическите лидери излизат на свобода или се завръщат в страната. Това дава възможност на съществуващите партии да започнат активна дейност.


1887 г.


Екзекутиран е Александър Илич Улянов - руски революционер. Брат на Владимир Илич Ленин. Завършва Симбирската гимназия със златен медал през 1883 г. и следва във Факултета за естествени науки на Петербургския университет. Участва в студенски нелегални събрания и демонстрации, води пропаганда в работническия кръжок. В края на 1886 г. влиза в терористичната фракция на партията “Народна воля” и е един от авторите на нейната програма. В тази програма работническата класа е определена като ядро на “социалистическата партия”, развита е идеята, че инициативата в борбата срещу самодържавието трябва да бъде на интелигенцията, а за основен метод на борба е признат само терорът. Със свои съратници Улянов подготвя покушение над император Александър III, но на 1.03.1887 г. членовете на групата са арестувани. Александър Улянов, П. И. Андреюшкин, В. Д. Генералов, В. С. Осипанов, П. Я. Шевирьов са осъдени на смърт и обесени.





1878 г.



Княз Александър Дондуков-Корсаков пристига в Пловдив и встъпва в длъжност руски императорски комисар в България.

Временното руско управление в България продължава от юни 1877 г. до началото на юли 1879 г. То започва да съществува като Канцелария за гражданско управление на освобождаваните български градове и села през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Временното руско управление си поставя за задача да изгради основите на българската държавно-правна организация. В освободените градове и села се създават нови административни и други учреждения на мястото на бившите османски органи. За основна административна единица е определена губернията. В градовете освен градски управителни съвети се създават още и съдебни и полицейски органи.

Княз Александър Дондуков­Корсаков е роден на 12 септември 1820 г. След назначаването му за руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Той напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков. В края на живота си княз Александър Дондуков­Корсаков е член на Държавния съвет. Умира на 15 април 1893 г.





1878 г.


Двадесет и една български църковно-училищни общини от Македония изпращат молба до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество. По силата на Берлинския договор, разкъсал Санстефанска България, Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. За тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на комитетите "Единство" и на личности като Натанаил Охридски, М. Кусевич, В. Диамандиев и др. Необвързаността на Запада и на Русия с проблема на Македония и Одринско води до първата въоръжена съпротива спрямо откъсването на областите от пределите на България- Кресненско-разложкото въстание.





1876 г.



Четата на Стоил войвода влиза в с. Нейковци, Котленско, и вдига местното население на въстание. Към четата се присъединяват 24 души.

Стоил войвода (в средата на снимката) е участник в националноосвободителното движение, войвода на чета. Роден е в с. Инджекьой - днешно Стоил войвода, Сливенско, в бедно селско семейство. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. След избухването на въстанието към четата му се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72 души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 10 май четата води бой при с. Нейково, Котленско, където Стоил войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Заловен е от потеря в местността Съчма чешме, при с. Бинкос. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец.





1861 г.



Георги Раковски изпраща от Белград своя доверен сътрудник Стефан Ряпов в северозападните български райони със задачата да обиколи по-големите селища и да агитира местното население против масовите преселения в Русия.





1806 г.



Роден е Джон Стюарт Мил - английски философ и политолог. Той е един от водещите представители на класическата икономика. Мил започва да изучава гръцки език от 3-годишна възраст. Икономическите му познания се базират на изучаването на Принципите на Рикардо, които баща му публикува под заглавие “Elements of Political Economy” (1821 г.). Докато придружава баща си при пътуванията му, свързани със задълженията му в Източноиндийската компания, и включвайки се в движенията за политическите реформи по онова време, Мил започва да проявява специален интерес към философията и политическите науки. Пише статии по проблемите на правата на жените, логиката, утилитаризма и свободата. В книгата “Essays on Some Unsettled Questions of Political Economy”, написана още когато Мил е на 23 години, се развива теорията за реципрочното търсене. Тази теория обяснява съотношенията при търговията между отделните страни, в случай че те следват правилото за сравнителното предимство. Мил лансира също така идеята за сроковете на търсене, усъвършенства закона на Сей и е автор на една от най-ранните теории за търговския цикъл, която обвързва с намаляването на цените. На проблемите на икономиката е посветена и книгата му “Principles of Political Economy with Some of Their Applications to Social Philosophy”, публикувана през 1848 г. и претърпяла 7 издания още докато Мил е жив. Тази книга се превръща в основното учебно пособие по икономическа проблематика във Великобритания и остава такава до появата на трудовете на Маршал през 1890 г. Книгата съдържа редица новелистични елементи. В нея за първи път се води дискусия по идеалистичния социализъм (Сент Симон и Фурие), главно под въздействието на Хариет Тейлър, която по-късно става съпруга на Мил. В същото време в нея са очертани и икономически концепции, които по-късно се превръщат в основни теории. За първи път в тази книга се разглеждат въпросите за алтернативните разходи, икономии от мащаба, проблема за смесените разходи и дискриминацията по полов признак на пазара на труда. Джон Стюарт Мил умира на 8 май 1873 г. в Авиньон.





1799 г.



Роден е писателят Оноре дьо Балзак. Повлиян е от материализма на френските просветители, смята монархията за единствено правилната форма на държавната власт, съчетана с католицизма. Определен е като "баща на съвременния френски роман". Сред по-известните му творби са : "Човешка комедия" (поредица от романи, повести и новели (90 завършени творби), представящи грандиозна картина на френското общество; групирани са в 3 части: етюди за нравите - "Гобсек" (1830 г.), "Полковник Шабер" (1832 г.), "Йожени Гранде" (1833 г.), "Дядо Горио" (1834 г.-1835 г.), "Възход и падение на куртизанките" (1838 г.-1847 г.), "Братовчедката Бет" (1846 г.), "Братовчедът Понс" (1846-1847), "Сезар Бирото" и др.; философски етюди - "Шагреновата кожа" и др.; аналитични етюди - "Физиология на брака" и др.). Умира на 18 август 1850 г. в Париж.





1520 г.



Ернандо Кортес разбива испанските войски, изпратени срещу него, след като се обявява за независим владетел на завладяното от него Мексико. Завоевателя е роден през 1485 г. в обедняло аристократично семейство. Учи в университета в Саламанка. През 1504-1519 г. служи като чиновник в Санто Доминго и Куба. От 1519 г. до 1521 г. успява да завоюва Мексико и да унищожи империята на Ацтеките. Умира на 2 декември 1547 г. в Испания.





1506 г.



Умира мореплавателят Христофор Колумб. Той е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476 г.- 1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция с екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. Това става и официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493 г. – 1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември- остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива о-в Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, п-в Сапата и о-в Пинос.





1498 г.



Португалският мореплавател Васко Да Гама пристига в индийското пристанище Калкута, след като е заобиколил цяла Африка и е пресякъл Индийския океан. Така той открива морски път до Индия, използван от всички кораби в продължение на четири века до прокопаването на Суецкия канал. Португалският мореплавател е роден през 1469 г. в Синиш, Португалия и умира на 24 декември 1524 г. в Кочин, Индия.





1277 г.



Умира Пиер Ребулт Джулиани (1220-1277) известен като папа Йоан XXI. Португалец по народност.Загива при сриването на сградата на неговата научна лаборатория.





1191 г.



Войските на Ричард Лъвското Сърце превземат Кипър. Кралят е роден на 8 септември 1157 г. в Оксфорд. Той е от династията Плантагенети и заема престола от 1189 г. Той води непрекъснати войни, струващи огромни средства. Участва в Третия кръстоносен поход през 1189-1192 г. Именно по това време превзема о-в Кипър и крепостта Сен Жан д'Акр в Палестина. На връщане попада в плен при австрийския херцог Леополд V, който го предава на Хенрих VI. През 1194 г. е откупен. От 1194 г. Ричард Лъвското Сърце води война с френския крал Филип II Август, който се стреми да си върне обратно владенията на Плантагенетите във Франция. По време на войната, на 6 април 1199 г. в Шалю, Франция е убит.



325 г.



Римският император Константин I Велики свиква в Никея Първия вселенски събор, на който е приет “символът на вярата”. Осъдено е арианството- християнско течение, отричащо единосъщието на Бог-Отец и Бог-Син. То е определено като “безбожна ерес”. Решено е Великден да се празнува през всяка първа неделя след пролетното пълнолуние.

http://www.focus-news.net/
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 20 МАЙ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди