изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-15 @ 03:43 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 15 СЕПТЕМВРИ    
Календар
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1821 – Испанските колонии Гватемала, Хондурас, Коста Рика и Салвадор обявяват своята независимост 1944 - Съветските войски влизат в София 1946 – България е провъзгласена за народна република 1947 г. - Влиза в сила Парижкият мирен договор. 1971 - Създаден е "Грийнпис"





2002 г.



От 10 до 15 септември президентът Георги Първанов е на посещение в САЩ. Там той разговаря чрез видеостена с вицепрезидента на САЩ Ричард Чейни, а на 11 септември прави изказване на специалната сесия на ООН в Ню Йорк, посветена на борбата с тероризма. Българският президент провежда многобройни срещи, между които са и тези с Джордж Сорос, с проф. Джефри Сакс, с представители на Американския еврейски комитет и на българския Уолстрийт клуб.





2001 г.



“Обединения блок на труда” на проф. Кръстьо Петков се преименува на Българска партия на труда.

Партията Обединен блок на труда (ОБТ) е учредена на 28 януари 1997 г., регистрирана е през март същата година. До май 1997 г., когато се свиква първият му конгрес, негов председател е Григор Градев. Конгресът издига на негово място Кръстьо Петков. Партията участва заедно с БСП и други леви формирования в обща предизборна коалиция в парламентарните избори през юни 2001 г.





2000 г.


В последния момент със споразумение за повишаване на заплатите е предотвратена национална стачка на учителите. Обещанието е учителските заплати да достигнат 220 лв.





1994 г.


В едномесечен период – от 15 септември до 15 октомври, БСП провежда общопартиен референдум за приемане на новата си програма "Нови времена, нова България, нова БСП".





1992 г.



Според принципа на ротацията българският външен министър Стоян Ганев председателства XLVII сесия на ООН.

Стоян Ганев е български юрист и политик. Роден е на 23 юли 1955 г. в Пазарджик. Завършва специалност "Право" в СУ (1973 г.). Защитава дисертация по конституционно право през 1985 г. Преподавател в Юридическия факултет на СУ и в школата на МВР, Симеоново (1985-1989 г.). Председател е на Обединения демократичен център, съпредседател на парламентарната група на СДС (1991-1992 г.); министър на външните работи в правителството на Филип Димитров (1991 г.). Председател на XLVII сесия на ОС на ООН (1992 г.). Освободен от тази длъжност през февруари 2002 г.





1978 г.


Умира Емил Стефанов Джаков - български физик, академик от 1967 г. Той е роден на 2 март 1908 г. Свищов. Завършва физика в Софийския университет през 1931 г. Специализира във Висшето техническо училище в Берлин в периода 1936-1937 г. От 1939 г. е доцент, а от 1942 г. – професор. Ръководител е на Катедрата по техническа физика във Физико-математическия (от 1963 - Физически), факултет на СУ ” Св. Климент Охридски” (1942-1967 г.). Директор е на Физическия институт на БАН в годините между 1948-1953 г. Завежда секция "Физическа и приложна електроника" във Физическия институт на БАН (1955-1963 г.), директор е на Института по електроника при БАН (1963-1978 г.), заместник-директор е в годините между 1959-1961 г. на Обединения институт по ядрени изследвания в Дубна (СССР, бивш). Научните му интереси са в областта на физическата електроника и радиофизиката. Открива измервателни методи за използване на диодите като чувствителни елементи. Създава теория на релетата за време, нови интегратори на нелинейните функции. Работи по методологични въпроси на метрологията. Автор е на научните трудове: "Мерене на комплексни електрични съпротивления при твърде високи честоти" (1938 г., на немски език, 1939 г.), "Теория на мостове с диод с наситен ток като чувствителен елемент" (1951 г.), "Влияние на колебанията на захранващото напрежение върху електронните релета за време и компенсирането му" (1955 г.), "Диоди с окисен катод в режим на насищане като чувствителен елемент" (1955, в съавторство с В. Кънев) и др.





1978 г.


В Лондон е задържан един от най-търсените членове на терористичната групировка "Баадер Майнхоф". Това е германката Астрид Прол – тогава на 31 години. Непосредствено преди ареста, тя работи в гараж в Западен Хампсед под фалшиво име. След задържането й е разпитвана от антитерористична група към полицията в западен Лондон. След разпита от Скотланд Ярд декларират, че при ареста й, Астрид Прол не е била въоръжена, както и, че не са открити доказателства, свързващи я с извършване на криминална дейност във Великобритания. Германските власти обаче заявяват, че имат данни за нейно участие при извършването на редица убийства, както и, че ще настояват за екстрадирането й.





1975 г.


От 15 до 20 септември в курорта “Златни пясъци” - Варна, се провежда Международна научна конференция "Славянските култури и Балканите". Конференцията е организирана под егидата на ЮНЕСКО от Комитета за изкуство и култура и Института за балканистика при БАН.





1971 г.



Създадена е международната организация за защита на околната среда "Грийнпийс" от група активисти, чиито първи протести са срещу ядрените опити в Аляска.





1959 г.



Започва посещението на Никита Хрушчов във Вашингтон. Това е първото посещение на съветски държавен глава в САЩ.





1956 г.


Проведено е заседание на Политбюро на ЦК на БКП във връзка с политиката към българските турци. Приемат се решения за подобряване на техния бит и култура.





1947 г.


Влиза в сила Парижкият мирен договор. Съюзната контролна комисия (СКК) прекратява дейността си. В 90-дневен срок след тази дата съветските войски напускат страната.

Парижкият мирен договор е подписан на 10 февруари между България и страните от антихитлеристката коалиция, участвали във Втората световна война 1939-1945 г., влиза в сила на 15 септември 1947 г. Според него границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г. , т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това тя се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкият мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Съюзната контролна комисия е контролен орган, създаден да следи за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на 28 октомври 1944 г. между България и Великите сили победителки. В състава на СКК са включени представители на СССР, Англия и САЩ. Дейността на комисията се ръководи от съветския маршал Ф. И. Толбухин, който по-късно е заместен от ген.-полк. С.С. Бирюзов. Целта на СКК е да наблюдава за предаването на СССР на всички обекти, принадлежали до този момент на Германия и съюзниците й, да съдейства за прочистването на Българската армия от фашистки елементи, да подпомага преминаването на войската и флота към мирновременно устройство и др. В определени моменти членовете на комисията се опитват да влияят върху вътрешнополитическото развитие на страната. СКК преустановява дейността си на 15 септември 1947 г. след ратифицирането на Парижкия мирен договор 1947 г.





1946 г.



Двадесет и шестото ОНС провъзгласява България за Народна република. Регентството преустановява съществуването си. Временен председател на републиката става Васил Коларов в качеството си на председател на парламента.





1945 г.



Умира Антон Веберн – австрийски композитор и диригент. Роден е на 3 декември 1883 г. във Виена. Учи музика във Виенския университет под ръководството на Г. Адлер (1902-1906 г.), с композиция се занимава при А. Шонберг (1904-1908 г.). Работи като оперен и симфоничен диригент в Австрия и Германия (от 1908 г.), ръководи Виенското работническо певческо дружество. От 1928 г. до 1938 г. е диригент на Австрийското радио, но след окупацията на Австрия от нацистите е отстранен. В музиката му изчистената звукова форма се съчетава с твърда конструктивна схема и абстрактна мисъл. Посмъртно е публикуван неговият цикъл "Път към новата музика" (1960 г.).





1944 г.


Петдесет и двама писатели с различна партийна принадлежност със специален "Апел" призовават хората на интелектуалния труд да подкрепят новата власт, установена с военен преврат на 9 септември.

В ранните часове на 9 септември 1944 г. Отечественият фронт (ОФ), съставен от комунисти, леви земеделци, социалдемократи и звенари, овладява властта, след като на 8 септември съветските войски навлизат в България, а офицери, минали на страната на ОФ, извършват държавен преврат. Съставено е първото отечественофронтовско коалиционно правителство (в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици). Министър-председател става Кимон Георгиев (Политически кръг "Звено").





1939 г.


България обявява политика на неутралитет във Втората световна война, започнала на 1 същия месец с германското нападение над Полша.

България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт (1 март 1941 г.) и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си, а се ограничава само със заемането на някои части от териториите на окупираните от германците страни – Гърция и Югославия.





1935 г.


В Нацистка Германия започва да се използва нов флаг със свастика.





1931 г.


Роден е поетът Марко Недялков (1931 - 1993). Марко Недялков е роден на 15 септември 1931 г. в село Овчи кладенец, Ямболско. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Eдин от учредителите на Кабинета на младия писател при Съюза на българските писатели. Дебютира със стихове през 1951 г. Редактор е във вестник „Народна младеж“ и Българско Национално Радио, редактор и директор на издателство „Народна младеж“. Член на Съюза на българските писатели. Автор е на повече от 40 книги - поезия, проза, есеистика - „След хиляда години раздяла“ (любовна лирика), „Зорницата за мама плаче“, "Ще си останем същите момчета", "Никой не умира по желание", „Моят и твоят приятел Пеньо Пенев”, „Кой пита за годините на птиците“ и др. Негови произведения са превеждани на руски, немски, японски, арабски и други езици. Умира в София на 11 септември 1993 г.





1929 г.



Роден е Мъри Гел – Ман - американски физик теоретик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1969 г. Завършва Масачусетския технологичен институт през 1951 г. Професор е в Института за ядрени изследвания "Е. Ферми" в Чикаго от 1953 г. Работи в областта на квантовата теория на полето, физиката на елементарните частици, ядрената физика. Автор е на фундаментални трудове върху систематиката на елементарните частици.





1927 г.


Роден е Стефан Иванов Продев - български публицист и журналист, писател. Дебютира през 1942 г. във в. "Железничарски подем". През 1945-1946 г. е член на редакторска колегия на в. "Средношколско единство". Редактор е във в. "Народна младеж" (1954-1956 г.). В периода 1957-1959 г. работи в отдел "Култура" на в. "Отечествен фронт", през 1959-1961 г. - в сп. "Септември", през 1961-1964 г. - в отдел "Публицистика" на в. "Литературни новини" (той е един от основателите на вестника), през 1965 г. - в сп. "Българска музика". Главен редактор е на изданията на БТА "ЛИК" и "Паралели" (1965-1979 г.), на сп. "София" (1979-1983 г.), на в. "Народна култура" (1990 г.), на в. "Работническо дело" (1989 г.; от 1990 г.- на в. "Дума"). През 1990-2000 г. е председател на СБЖ. Основател и главен редактор е на в. "Дума" (1990-1999 г.). Депутат е в VII ВНС (1990 г.) и в ХХХVI НС (от 1991 г.). Автор е на романизирана биография на Фр. Енгелс ("Фред, или Пролетта"). Пише пътеписи, в които представя впечатленията си от своите пътувания като специален кореспондент на БТА. Автор е на съчиненията: "Работнически вестник" - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912” (1953 г.), "Паралели" (1962 г.), "Фред, или Пролетта" (1963 г.), "Отблясъци" (1968 г.), "Редове" (1971 г.), "Пътеписи" (1973 г.), "Червеното чудо" (1974 г.), "С обич и гняв. Есета" (1977 г.), "Живи теми" (1978 г.), "Мозайка" (1980 г.), "Пътуване към пижамата" (1982 г.), "Раждането на шедьоврите" (1983 г.), "Имало едно момче" (1986 г.), "Разказът на палача" (1987 г.), "В края на 80-те" (1990 г. ), "Забравени новели" (1994 г.), "Носене на кръста" (1993 г.), "Сваляне от кръста", "Неприятни разкази" (2001 г.), "Да се чете след сто години" (2001 г.). Умира на 4 септември 2001 г . в с. Енчевци, Тревненско.





1919 г.



Роден е Николай Александров Хайтов – български писател. Завършва Софийския университет през 1943 г. Работи като инженер-лесовъд из Родопите и Рила (1946-1954 г.). Редактор е във в. “Народна култура” и в сп. “Наша Родина” (1957 г.). Главен редактор е на сп. “Родопи” от 1965 г. Председател е на Столичния съвет за култура. Секретар е на СБП в периода 1966-1968 г. Член е на УС на СБП от 1966 г. От 1994 г. до 1999 г. е председател на СБП. Депутат е в VII ВНС. Първият му печатан очерк е “Предни постове на родното строителство” (1954 г.) в сп. “Септември”. Автор е на разкази, романи, публицистични и есеистични книги, драми, произведения за деца и множество статии по обществено-културни въпроси. С цялостното си творчество продължава традициите на българските народопсихолози. По негови сценарии са заснети 11 филма и телевизионни постановки: “Козият рог” (1972 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “Кучета” (1969 г.), “Краят на песента” (1970 г.), “Мъжки времена” (1974 г.), “Ламята” (1974 г.), “Черешова градина” (1979 г.) и други, както и телевизионната поредица “Капитан Петко войвода”. В драматургията навлиза с пиесата “По земята” (1963 г.). След това пише “Заключена пролет” (1963 г.), “Хайдути” (1965 г.), триптихът “Кучета”, “Лодка в гората” и “Пътеки” (1966 г.), “Празникът” (1984 г.) и др. Други негови съчинения са: “Съперници” (1957 г.), “През вековете” (1958 г.), “Село Яворово, Асеновградско” (1958 г.), “Искрици от огнището” (1959 г.), “Хайдути” (1960 г.), “Жени-хайдутки” (1962 г.), “Матей Преображенски - Миткалото” (1964 г.), “Асеновград в миналото. Исторически, стопански и етнографски очерк” (1965 г.), “Родопски властелини” (1965 г.), “Село Манастир, Смолянско. Историческо, етнографско изследване” (1965 г., в съааторство със Сл. Дичев), “Шумки от габър. Книга за Родопите” (1965 г.), “Диви разкази” (1967 г.), “Ламята” (1970 г.), “Капитан Петко войвода. Исторически очерк” (1974 г.), “Бодливата роза. Есета” (1975 г.), “Перуански записки” (1975 г.), “За творчеството” (1982 г.), “Последните мигове и гробът на Васил Левски” (1985 г.), “Истини в сянка” (1987 г.), “Светогорски записки” (1987 г.), “Африкански записки” (1988 г.), “Дневник. Книга първа. 1954-1962” (1988 г.), “Дневник. Книга втора. 1963-1966” (1990 г.), “Гробът на Васил Левски” (2002 г.), “През сито и решето” (автобиография, 2002 г.), “Троянските коне в България” (2002 г.), “Дневници” (ръкопис). Умира на 30 юни 2002 г. в София.





1918 г.



В хода на Първата световна война на 15 септември започва пехотната атака на Съглашението срещу българските войски в района на Добро поле. Ден по-рано в продължение на 24 часа българските военни части са подложени на артилерийски обстрел. След неколкодневни ожесточени сражения, благодарение на численото си превъзходство и по-добро въоръжение, съглашенските войски извършват пробив на фронта и предприемат незабавно настъпление към старите граници на България. Българските войници и офицери, недоволни от заетата позиция на своите управници, също обръщат своето оръжие назад с цел да ги накажат за надвисващата нова катастрофа над страната. Тяхното отстъпление дава началото на спонтанно избухналото Войнишко въстание през 1918 г., което за няколко дни обхваща повечето части, разположени по протежението на Южния фронт.





1915 г.


Родена е Нели Станиславова Доспевска - българска преводачка, авторка на литературна критика, на спомени за съпруга си Д. Димов. Правнучка на възрожденския художник Станислав Доспевски. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1940 г.). Работи като редактор в БТА (1952-1974 г.). Сътрудничи на литературния печат. Превежда от английски белетристика: С. Луис, Ч. Дикенз, Дж. Голзуърди, Ф. Купър, М. Твен, Фицджералд, У. Текери и др. Съчинения: "Познатият и непознат Д. Димов" (1985 г.).





1912 г.


Изпратена е тайна инструкция (№ 5669) на сръбското правителство до сръбските посолства да действат за присъединяване към Сърбия на Охрид и Прилеп, които по българо-сръбския съюзен договор са в "безспорната зона".

Българо- сръбският договор от 1912 г. представлява таен договор за съюз, с който се полагат основите на Балканския съюз (1912–1913 г.). Подписва се на 29 февруари в София за 8 години от българския министър-председател Иван Гешов и сръбския министър-председател М. Милованович. Според него двете държави се задължават да си окажат взаимна помощ, ако една от тях или двете заедно бъдат нападнати от друга страна. Договорът предвижда единодействие между тях и в случай че някоя велика сила завземе части от балканските владения на Турция. В тайно приложение се прави териториална подялба на земите, които евентуално ще се завоюват от Турция. Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. За областта, заключена между Шар планина, Родопите, Егейско море и Охридското езеро, се предвижда автономно управление. В случай, че това не се осъществи, Македония се разделя на две части: безспорна, която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. На 29 април договорът е допълнен с военна конвенция. Според нея в случай на война България трябва да участва с 200 000-на, а Сърбия със 150 000-на армия. Въпросът за спорната зона в договора довежда до изостряне на териториалните спорове между двете държави след Балканската война 1912–1913 г.





1896 г.


Умира Димитър Христов Матов - български езиковед, етнограф и фолклорист. Роден е на 15 май 1864 г. във Велес. Завършва славянска филология в Харков (1888 г.), специализира във Виена и Лайпциг (1890-1892 г.). Преподавател е във Висшето училище в София. Печата трудове в “Периодическо списание”, “Сборник за народни умотворения”, “Български преглед” и др. Той е един от създателите на сп. “Книжици за прочит” и негов сътрудник. От 1892 г. до 1895 г. е съредактор (с Ив. Шишманов) на “СбНУНК”.





1891 г.



Родена е Агата Кристи - английска писателка, авторка на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет. Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арч***д Кристи през 1914 г. и прекарва цялата Първа световна война във Франция. Първия си криминален роман пише през 1917 г. - “Тайнствената афера в Стайлз” (изд. 1920 г.). Следвайки традициите на Е. А. По, А. К. Дойл и Честъртън, създава повече от 87 романа и много разкази, в които основни герои са старата дама мис Марпъл, мистър Куин, Паркър Пайн, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Някои произведения: “Поаро разследва” (1924 г.), “Убийството на Роджър Акройд” (1926 г.), “Убийство в Ориент Експрес” (1934 г.), “Смърт край Нил” (1937 г.) и мн. др., пиесите “Мишеловката” (1954 г.), “Свидетел по обвинението” (1954 г., едноименен американски филм) и др. Умира на 12 януари 1976 г. в Валингфорд, Оксфордшир.





1882 г.


В Пловдив е открита Народна (Областна) библиотека с музей, учредена през 1879 г. За директор и уредник е назначен Александър Башмаков.

Александър Александрович Башмаков е руски юрист, обществен и музеен деец, публицист, дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 25 декември 1848 г. Работи върху гражданското законодателство на Източна Румелия. Автор е на редица публикации за българската история, фолклористика и право. Умира през 1943 г.





1875 г.


Излиза последният брой на сп. “Читалище”. Българското списание излиза 2 пъти месечно в Истанбул от 1 октомври 1870 г. Редактори са М. Балабанов, Л. Йовчев, Т. Икономов, П. Р. Славейков, С. С. Бобчев. Драган Цанков е редактор на приложението “Ръководител на основното учение” (2-седмично периодично и методическо списание, от което излизат 24 книги през 1874 г.). “Читалище” спира вероятно във връзка с Априлското въстание (1876 г.) и последвалите го събития. Има научнопопулярен и културно-просветен характер. Програмата му е да “се занимава вън от съвременните политически събития с все, що се отнася прямо или косвено до изобилните произведения на человеческия разум и человеческата въобще деятелност”.





1863 г.


Роден е Атанас Григориев Назлъмов - български военачалник, генерал (от 1906 г.). Завършва Военното училище в София през 1882 г. В навечерието на Балканската война е инспектор на кавалерията, а по време на войната командва конната дивизия, която действа в Западна Тракия. Автор е на съчиненията: "Войната 1870-1871 г.”, "Действията на кавалерийската дивизия в 1912 и 1916 години (в Добруджа)" (1930 г.), "Материали за историята на войната 1912-1913 г. Действията на кавалерийската дивизия", в 2 ч. (1913, 1931 г.)





1857 г.



Роден е Уйлям Хауард Тафт - американски политик; 27-ия президент на САЩ (1909-1913 г.). Член е на Републиканската партия, юрист. Министър на войната (1904-1908 г.), Поддръжник на арбитража при решаване на международни спорове. От 1921 г. - върховен федерален съдия. Умира на 8 март 1930 г. във Вашингтон.





1847 г.


Завършва войната между САЩ и Мексико. С подписания мирен договор към САЩ преминава почти половината територия на Мексико, включваща днешните щати Калифорния, Невада, Юта и част от Аризона.





1830 г.


Открита е първата железопътна линия между Ливърпул и Манчестър. По нея са превозвани както пътници, така и стоки.





1828 г.



Роден е Александър Михайлович Бутлеров - руски химик, създател на теорията за химическия строеж на веществата, общественик. Академик е в Петербургската Академия на науките от 1874 г. Почетен член е на научни дружества в Русия и в чужбина. През 1871 г. изказва основни идеи на теорията за химическия строеж на веществата в доклада "За химическия строеж на веществата". Бутлеров първи дава обяснение на явлението изомерия, определя изомерите като съединения, които имат еднакъв състав на елементарните частици, но различен химичен строеж. На основата на теорията за химическия строеж на веществата започва систематично изследване на полимеризацията, продължено в Русия от последователите му и увенчано с откритието на С. В. Лебедев - промишления начин за получаване на синтетичен каучук. Умира на 17 август 1886 г.





1821 г.


Подписана е Декларацията за независимост на колониите Никарагуа, Гватемала, Хондурас, Коста Рика и Салвадор от Испания.





1789 г.



Роден е Джеймз Фенимор Купър - американски писател, признат баща на американския “уестърн”. Учи 3 години в Йейл и служи в бреговата флота по Великите езера. Отдава се на писателски труд след женитбата си. По-известни прозаични произведения: “Предпазливост” (1820 г.), “Разузнавачът” (1821 г.), “Пионерите” (1823 г.), “Следотърсачът” (1840 г.) и др. Автор е на 33 романа, няколко тома социален коментар и критика, пътеписи, “История на флотата”. Умира на 14 септември 1851 г. в Купърстаун.



1613 г.



Роден е Франсоа дьо Ларошфуко - френски благородник и моралист. Противник на абсолютизма. Широка популярност му донася книгата "Размишления, или Морални изречения и максими" (1665 г.). Ключова идея в книгата е, че всички действия и чувства на човека са плод на самолюбието и егоизма. Ларошфуко е автор и на "Мемоари" (1662 г., издадени през 1817 г.). Умира на 17 март 1680 г. в Париж.

http://www.focus-news.net

 

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 15 СЕПТЕМВРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.40 секунди