изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-22 @ 14:35 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1422 - Умира Константин Видински - син и наследник на видинския цар Иван Срацимир 1843 - Роден е Михаил Дмитриевич Скобелев 1857 - Роден е Константин Едуардович Циолковски 1877 - Руските войски отблъскват последната османска атака срещу Шипченския проход 1898 - В Кукуш е роден Христо Смирненски 1939 - СССР се присъединява към нападението на Нацистка Германия над Полша 1942 - Британският премиер Уинстън Чърчил посещава Москва и обсъжда със Сталин възможностите за съвместни действия срещу Хитлер във Втората световна война 1944 - Министър-председателят Кимон Георгиев чете на митинг пред Съдебната палата в София програмата на правителството на Отечествения фронт (ОФ) 1988 - В Сеул започват XXIV Олимпийски игри




2006 г.



В самопровъзгласилата се Приднестровска Молдовска Република се произвежда референдум за независимост. По данни на Централната избирателна комисия на републиката, над 390 хил. души (населението на непризнатата република е около 550 хил. души) се очаква да дадат своя глас. В избирателните списъци са записани 392 937 местни жители. Ще бъдат организирани 262 избирателни участъка. На референдума ще бъдат поставени въпросите: ”Смятате ли, че е възможно да се запази курсът към международно признаване на Приднестровската молдовска република и включването й в състава на Руската федерация?” и “Смятате ли, че е възможно Приднестровската молдовска република да влезе в състава на Република Молдова?”





2006 г.



В Централната избирателна комисия е изтеглен жребият за реда на кандидатите в бюлетината за гласуване на президентските избори на 22 октомври.





2001 г.


Учреден е Бизнес клуб "Възраждане".

Бизнес клуб "Възраждане" е основан с цел да обедини изявените в сферата на бизнеса и икономиката българи. Той е обединение на личности – едри капиталисти, а не на организации. Зад организацията стои над 80% от Българския частен капитал, с над 2 милиона лева инвестиции в България и над 50 000 служители.

Българския Бизнес клуб "Възраждане" обявява като свои главни цели да допринася, стриктно спазвайки законите и правилата на пазарната икономика, за повишаване просперитета на нацията, да промотира и утвърждава международния имидж на Българската държава и бизнес и да допринася за възпитание на българите в дух на преприемачество и икономически просперитет.





1999 г.



Международният валутен фонд (МВФ) отпуска пети транш за България в размер на 72 000 000 долара, но предупреждава за опасността от дефицит в държавния бюджет.





1994 г.


Умира Карл Попър, британски философ от австрийски произход





1993 г.


Последните съветски войници напускат Полша





1992 г.



Движението за права и свободи (ДПС) иска оставката на председателя на ХХХVІ Народно събрание Стефан Савов. Савов е свален от председателския пост на 24 септември същата година.

Стефан Димитров Савов е филолог, преводач, политически и държавен деец. Роден е в София на 8 януари 1924 г. Син е на известен стопански деец, индустриалец и финансист, от края на юни до септември 1944 г. министър на финансите в кабинета на Иван Багрянов. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но като син на буржоазен министър, съден от Народния съд, е преследван и репресиран. Занимава се с преводаческа дейност от испански език. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Участва във възстановяването на Демократическата партия (ДП) и е неин лидер от 1990 г. Съпредседател е и на коалицията Народен съюз - БЗНС и Демократическата партия. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Председател е на ХХXVI Народно събрание (1991-1992 г). Стефан Савов умира на 8 януари 2000 г. в правителствена болница, където постъпва по собствено желание заради влошеното си здраве.





1991 г.


Латвия, Литва, Естония, Северна и Южна Корея стават членове на ООН.





1988 г.


В Сеул започват XXIV Олимпийски игри





1980 г.


В Парагвай е убит бившият диктатор на Никарагуа Анастасио Сомоса





1978 г.


Подписано е споразумението между Египет и Израел в Кеймп-Дейвид, с което се слага край на военните действия и се признават правата на палестинците





1976 г.



НАСА за първи път показва пред публика космическа совалка.

НАСА е национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство. Ведомството е създадено в САЩ през 1958 г. Разработва програми за космически полети, създаване на космически кораби и др. Обединява над 10 центъра, между които космическият център "Л. Джонсън" в Хюстън (Тексас), центърът "Маршал" в Хантсвил (Алабама), центърът "Дж. Кенеди" на Кейп Канаверал (Флорида) и др.





1973 г.



Родена е Анастейша (псевдоним на Анастейша Нюкърк) - американска поппевица. На 14 години заедно с родителите си се премества в Ню Йорк. На 13 години Анастейша се появява в Club MTV и участва в два клипа на "Salt-N-Pepa". През 1999 г. тя е финалист в състезанието за таланти на MTV "The Cut", след което подписва договор с "Epic Rec". Дебютният й албум "Not That Kind" (2000 г.), получава признание в Европа, но не и в САЩ. В Европа той е продаден в повече от 2 млн. екземпляра, а песните "I’m Outta Love" и "Not That Kind" стават хитове. Едва след специалното американско издание на албума (март 2001 г.), Анастейша е оценена и в родината си. Истинската слава за нея идва след албума "Freak Of Nature" (юни 2002 г.).





1953 г.


Извършена е първата успешна операция по разделянето на сиамски близнаци





1950 г.



Роден е Минчо Николаев Минчев - български цигулар виртуоз. На 9 години е лауреат на Първи републикански фестивал на художествена самодейност в София. През 1964 г. печели I награда на III общобългарско състезание за деца и юноши. Три години по-късно е носител на I награда за млади таланти в Русе и VI награда на конкурса “Х. Виенявски” в Полша. Завършва Българската държавна консерватория (БДК) през 1973 г. като ученик на Ем. Камиларов. В периода 1974-1976 г. специализира в Лондон при И. Нийман. Концертира като солист в известни симфонични оркестри от Европа и Америка. Репертоарът му обхваща творби от различни стилове и епохи. Изпълненията му се отличават с виртуозна техника и изразителен тон. Професор в Музикалната академия в Есен, Германия (от 1990 г.). Цигулката, на която свири е “Страдивариус Барон Витгенщайн” от 1716 г. Работи с Кралската Лондонска филхармония, Лондонски симфоничен оркестър, Дрезденска филхармония, Симфоничния оркестър на Амстердам и др. Води майсторски класове в България, Германия, Куба, Южна Корея, Мексико, Гърция, Австралия. Член на журито на лютиерските конкурси в София “Карл Флеш” в Лондон и др. Носител е на наградите “Н. Паганини”, “Карл Флеш”.





1949 г.



Умира Анастас Георгиев Бендерев - българин, генерал от руската армия. Роден е в Горна Оряховица на 25 март 1859 г. Участва в четата на Георги Измирлиев и Тодор Велков през 1876 г. Завършва Военното училище в София (1879 г.), Николаевска академия на генералния щаб (1885 г.) и кавалерийска школа в Санкт Петербург. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва десния участък на Сливнишката позиция, проявява инициатива и спомага за спечелване на сражението, което определя изхода на войната. Участва в преврата на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия. В руската армия достига чин генерал-лейтенант. Бендерев е автор на трудове за войните през 1885 г., географията и статистиката на Македония и др. След края на Първа световна война той се завръща в България. Издава книга "История на българското опълчение" (1930 г.).





1949 г.



Шестото Велико Народно събрание завършва своята дейност. За около три години то приема 241 нови закона, 120 изменения и допълнения на закони и 90 законодателни предложения. Негов председател е Васил Коларов.





1948 г.


С постановление на Министерския съвет на основата на Агрономическия, Лесовъдния, Ветеринарномедицинския и Зоотехническия факултет на Софийския университет е създадена Селскостопанска академия "Георги Димитров" – София.





1945 г.


Публикуван е указ на регентите, с който отложените парламентарни избори са насрочени за 18 ноември 1945 г. Решението на правителството е взето на 14 септември 1945 г.

Изборите за ХХVІ Народно събрание са бойкотирани от опозицията. Гласуват 3 853 097 или 85,60 % от гласоподавателите, от които 3 397 672 бюлетини или 88,18 % са подадени за Отечествения фронт (ОФ). Недействителните бюлетини са 455 425.





1944 г.



Министър-председателят Кимон Георгиев чете на митинг пред Съдебната палата в София програмата на правителството на Отечествения фронт (ОФ) – общодемократична платформа на четирите отечественофронтовски партии, която предвижда извършване на реформи във всички сфери на политическия, икономическия, социалния и културния живот на страната.





1944 г.



От 17 септември до 10 ноември в хода на Втората световна война се провежда Холандската операция. Това е операция на англо-американските войски, чиято цел е да бъде завладяно предмостие в района на долното течение на река Рейн и да се създадат условия за настъпление към Рур. Войските на съюзниците имат числено превъзходство над германските войски. Съюзническите войски за 55 дни се придвижват на 45-90 км на 200-километров фронт и завладяват югозападната част на Холандия, но поради силната съпротива на противника преминават към отбрана, без да достигнат поставените цели.





1942 г.



Британският премиер Уинстън Чърчил посещава Москва и обсъжда със Сталин възможностите за съвместни действия срещу Хитлер във Втората световна война.

Сър Уинстън Чърчил е британски политик, държавник и писател от 20 век, носител на Нобелова награда за литература (1953 г.). Роден е на 30 ноември 1874 г. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. Служи в Индия (1896-1898 г.), участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. По време на Англо-бурската война (1899-1902 г.) е военен кореспондент в Южна Африка. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия (1900 г.). По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). Бил министър в няколко британски правителства, както и министър-председател.

През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин - Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър-председател на коалиционно правителство. Организира и ръководи енергично преустройството на целия живот в Англия и сплотява силите на народа за борба срещу Германия, нейните съюзници и настъплението на фашизма. Издига лозунга "Победа на всяка цена".

След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз.

В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война”.

През 1951-1955 г. е отново министър-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Умира на 24 януари 1965 г.





1923 г.


Провежда се нелегален конгрес на Тракийската революционна организация в Хасково.

Вътрешната тракийска революционна организация (ВТРО) е революционна организация на тракийските българи, която се бори за автономия на цяла Тракия, оказала се след края на Първата световна война 1914–1918 г. вън от пределите на България. Организационните й структури са нелегални бойни групи, ръководени от районни отговорници и пунктови началници. Формира и свои въоръжени чети, ръководени от войводи. Като цяло ВТРО е учредена на 17 септември 1923 г. от дейци на разтурената вече Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация (БТВТРО). Установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско. Сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност главно в пределите на Западна Тракия. За набиране на средства облага с данък едрите тютюневи фирми. Дейността и продължава до лятото на 1926 г., когато е принудена да се саморазпусне. Официално това става на 12 октомври 1927 г., като функциите й поема Комитетът за свободата на Тракия (КСТ). По-видни ръководни дейци на ВТРО са Д. Маджаров, П. Поптрендафилов, К. Георгиев, Д. Николов и други.





1922 г.


Първият събор на Конституционния блок в Търново е разгромен от привърженици на управляващия страната Български земеделски народен съюз (БЗНС), събрани на конгрес на цвеклопроизводителите. Водачите на блока са арестувани, а имуществата им са поставени под запрещение с Постановление на кабинета от 24-та дата същия месец.

Конституционният блок е политическа групировка, образувана на 6 юли 1922 г. от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалната партия. Поставя си за задача да сплоти десните политически сили в страната против управлението на Българския земеделски народен съюз и растящото влияние на Българската комунистическа партия. За сваляне правителството на Александър Стамболийски Конституционният блок проектира свикването на три събора на своите привърженици: в Търново, Пловдив и София. На 10 август 1923 г. след образуването на Демократическия сговор Конституционният блок престава да съществува.





1912 г.



България, Сърбия и Гърция отправят ултиматум до Високата порта веднага да изпълни Берлинския договор (мирният пакт подписан след Руско-турската освободителна война – 1877-1878 г., съгласно който България получава свободата си) и да даде автономия на европейските си вилаети. След последвалия категоричен отказ от страна на Османската империя в същия ден е обявено военно положение и обща мобилизация в балканските страни. На 18 септември Турция също обявява обща мобилизация и военно положение. Неизпълнението на ултиматума е формалният повод за избухването на Балканската война (1912-1913 г.).





1908 г.


В периода 17 септември – 20 ноември е проведена обща стачка на сливенските текстилни работници, която довежда до създаване на картел на текстилните фабриканти – Картел на сливенските текстилни фабрики, които на 18 септември извършват локаут и стачката завършва без успех.

Локаут е временно затваряне на производствени предприятия от собствениците, за да бъде упражнен натиск върху работниците и профсъюзите при трудови конфликти.





1908 г.


Първият американски военен пилот Томас Селфридж загива по време на демонстрация. Той е първата жертва в историята на авиацията





1903 г.



На среща във Виена, провеждаща се на 17 и 18 септември кайзерите Франц-Йосиф и Вилхелм II подкрепят Виенската реформена програма за Македония.

Виенската програма за реформи в Македония (пъдарските реформи) е одобрена на 8 февруари 1903 г. от Великите сили. На 23 февруари 1903 г. след продължителен български натиск (изпратени ноти от 9 април, 24 юни и 3 юли 1902 г.) султанът приема австро-руския проект за реформи. Той е изработен след Горноджумайското въстание (1902 г.) и има за цел да предотврати ново революционно надигане на християнското население в Македония. За да попречи на намесата на Великите сили във вътрешните дела на империята, султанът бърза да обяви, че започва реформи в европейските владения. Хилми паша е назначен за главен инспектор, който да следи за прилагането на реформите в европейските вилаети. Великите сили не остават удовлетворени от предвижданите от турското правителство мероприятия и изработват нов проект за реформи. Според него с помощта на чуждестранни офицери трябва да се реорганизират турската жандармерия и полиция. Предвижда се заменяне на натуралния десятък с поземлен данък и обособяване на отделен бюджет за вилаетите; в християнските села за пъдари да бъдат назначавани само християни. Турското правителство възприема предложените му реформи, но не ги прилага на практика.





1901 г.


Роден е Франсис Чичестър, англичанин, извършил през 1966 - 1967 г. първото самотно околосветско пътешествие с яхта “Джипси–Мот ІV”;





1898 г.



В Кукуш е роден Христо Смирненски - български поет и писател. Христо Смирненски е псевдоним на Христо Димитров Измирлиев. Той завършва начално образование в родния си град (1908 г.) и след това е изпратен в София при дядо си. Влияние върху формиране на литературните му интереси оказва неговият вуйчо Вл. Попанастасов - поет хуморист. През 1910 г. се завръща в Кукуш и временно прекъсва образованието си, за да помага на баща си. След Междусъюзническата война (1913 г.) семейството му се премества в София. Учи в Техническото училище (1913-1917 г.), започва да печата стихотворения, разкази и фейлетони. През 1917 г. постъпва във Военното училище. По време на Владайския бунт (1918 г.) е изпратен заедно с юнкерите срещу разбунтувалите се войници. Впоследствие напуска Военното училище. В София живее в работническия квартал Ючбунар, увлича се от комунистическите идеи. Включва се в дейността на комунистическата младежка организация. Член е на БКП (т.с.) от 1921 г. През този период написва цикъл стихотворения, с които проповядва т.нар. “революционни” идеи на Коминтерна (1920-1921 г.). Автор е на: “Зимни вечери”, “Приказка за жълтата гостенка”, “Приказка за стълбата”. Заболява от туберкулоза и умира. Дебютира с хумористичен разказ във в-к “К’во да е” (1915 г.). В сп. “Червен смях” помества революционните си стихотворения. През 1922 г. заедно с брат си Т. Измирлиев основават и редактират хумористичното сп. “Маскарад”. Издава единствената си стихосбирка “Да бъде ден!” през 1922 г.





1886 г.


Генерал Н. Каулбарс, извънреден пратеник на руския император, обявява бъдещите избори за трето Велико Народно събрание за незаконни и предприема обиколка в Северна България, като агитира за русофилите. Кабинетът изпраща полковник Рачо Петров да неутрализира агитацията.

Изборите за трето Велико Народно събрание са свикани след детронацията на княз Александър Батенберг и настъпилата политическа криза в България.

Вътрешнополитическата и международна криза, в която изпада България е свързана с борбата между русофилски и русофобски настроени среди сред българското общество по отношение на външнополитическата ориентация на страната. Управлението на Регентството, в което влизат Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров, довежда до надмощие на русофобите в политическия живот. Част от русофилски настроените офицери и политици са принудени да напуснат страната. Така в Турция, Румъния и Сърбия се формира значителна българска политическа емиграция 1886–1887 г. В Румъния офицерите емигранти образуват Революционен комитет, който си поставя задачи да прехвърля чети в България и да организира бунтове (в Русе и Силистра 1887 г.). Кризата в България се задълбочава от опита на Русия да се намеси грубо във вътрешния живот на страната, което довежда до скъсване на дипломатическите отношения между двете държави (1886 г.). Регентството успява да се справи с вътрешното недоволство. С подкрепата на Австро-Унгария за княз на България на 25 юни 1887 г. е избран Фердинанд Сакскобургготски. Политическата криза обаче изцяло е разрешена след възстановяването на дипломатическите отношения с Русия и признаването на княз Фердинанд I от всички държави, подписали Берлинския договор през 1878 г.





1877 г.



Умира Уйлям Хенри Фокс Талбот - английски учен, един от изобретателите на фотографията.





1877 г.



По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Сюлейман паша предприема последен опит да превземе връх Шипка. Неговите войски настъпват сутринта, успяват да превземат Орлово гнездо и обграждат в непосредствена близост руските позиции на връх Св. Никола. Няколко часа по-късно след три контраатаки турците са изтласкани от Орлово гнездо и са принудени да отстъпят.





1857 г.



Роден е Константин Едуардович Циолковски – руски учен, изследовател и изобретател в областта на аеродинамиката, ракетодинамиката, теорията на самолета и дирижабъла; основоположник на съвременната космонавтика.





1843 г.



Роден е Михаил Дмитриевич Скобелев – руски военачалник, генерал от пехотата. В похода срещу Хива в Средна Азия (1873-1876 г.) е началник на наказателната експедиция против метежите в Кокандското ханство и след това - генерал-губернатор на Ферганска губерния (1876 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.), където показва изключителни способности на командир. По време на втория щурм на Плевен (18. (30 – нов стил) юли 1877 г.) командва казашка бригада. За блестящата победа при Ловеч (22 август / 3 септември 1877 г.) е произведен в чин генерал-лейтенант. По време на третия щурм на Плевен 30-31 август (11-12 септември) успешно превзема редутите в южната част на Плевен, но не получава подкрепления и отстъпва с цената на много жертви. След това става командир на 16 дивизия и с нея осъществява трудния зимен преход през Стара планина. В сражението при Шейново (27-28 декември 1877 г. – 8-9 януари 1878 г.) осигурява разгрома на турската армия. Като командир на авангарда на руската армия превзема Одрин и през февруари 1878 г. – Сан Стефано. След войната е командир на корпус. През 1880-1881 г. е началник на т. нар. Ахал-текинска експедиция, по време на която Туркмения присъединена към Руска империя. Умира на 25 юни 1882 г. в Москва.





1834 г.



Високата порта издава заповед, с която се забранява износа на зърнени храни от Северна България и се иска 550 000 килета (мярка за тежест за зърнени храни) пшеница да се осигурят "за нуждите на държавните складове".





1809 г.


Подписан е Фридрихсхаймският мирен договор. Той е сключен между Русия и Швеция. С него завършва Руско-шведската война (1808-1809 г.), в която Швеция е победена.





1794 г.



Софроний Врачански е официално ръкоположен в епископски сан. На предходния ден в Търново е избран от търновския митрополит за врачански епископ и тогава приема името Софроний Врачански. Истинското му име е Стойко Владиславов. Около 13 декември Софроний получава и султанския берат (указ на султан, дарствена грамота носеща подписа на султана) за назначението си във Врачанската епархия. В своето “житие” Софроний отбелязва по този повод: “И като станах архиерей, в тоя ден голяма радост имаше в митрополията. И у нас вкъщи имаше трапеза и голямо посрещане. После седях в Арбанаси три месеца, докато се приготвя и докато ми дойде фермана и повелението от Цариград.”





1787 г.



Конституционният конвент във Филаделфия приема новата (и последна) редакция на Конституцията на САЩ, според която страната се превръща от съюз на отделни независими щати във федерация. Държавен глава и върховен главнокомандващ е президентът, законодателната власт е в ръцете на двукамарния Конгрес, а съдебната се упражнява от Върховния съд.





1630 г.


Своето официално название получава американският град Бостън, наречен така от заселниците по името на английския град в гафство Линкълншир





1422 г.


Умира Константин Видински - син и наследник на видинския цар Иван Срацимир, провъзгласен за “млад цар” още докато баща му е жив. През 1394 г. заедно с Йоасаф Бдински Константин посещава наскоро завладяната столица Търново за преговори с османските власти, при което са му дарени мощите на св. Петка Търновска. Предполага се, че към 1396 г. или 1397 г., когато султан Баязид I достига Видин, Иван Срацимир е пленен и хвърлен в затвора в турската столица Бурса. Съществуват различни версии за съдбата на Константин по това време- според едни той търси убежище в Унгария. Според други- Константин остава като османски васал във Видин. През 1402-1403 г. започва действие срещу турците, като се възползва от катастрофата при Анкара (1402 г.). Според писмо на унгарския крал Сигизмунд (1404 г.) Константин е “прославен император на България” и унгарски съюзник срещу турците. През 1408-1413 г. (т. нар. въстание на Константин и Фружин) Константин, подкрепян от братовчед си Фружин (син на Иван Шишман) предприема мащабни освободителни действия, съпътствани от някои неуспехи (например в борбата със султан Муса). През 1413 г. Константин преминава на страната на султан Мехмед I и след победата над Муса при Чамурли (с. Шишманово, Софийско - днес под водите на язовир Искър) продължава да управлява Видинското царство. Съдбата на Видинската държава е неясна, като е най-вероятно последните остатъци от самостоятелната българска власт да са унищожени през 1422 г. от войските на султан Мурад II. След окончателната гибел на царството Константин бяга в Унгария, скоро след което се установява и умира в сръбската столица Белград.



1176 г.


В битката при Мириокефалион селджуките на Румския султанат разбиват армията на византийския император Мануил І Комнин.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 1 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
КАЛЕНДАР НА СИБИЯТА
Автор: Anonymous да 2010-09-17 @ 12:39 EEST
оправете си заглавието.Не се пише сибията

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди