изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-10-24 @ 01:41 EEST
НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В ДОБРУДЖА 1878-1940    
История 22 - 23 септември 1918 - В Бабадаг се провежда вторият добруджански народен събор, който се обявява за присъединяване на цяла Добруджа към България.

1. Възникване на Добруджанския въпрос и Северна Добруджа.

Добруджанският въпрос възниква след Санстефанския мирен договор, когато в замяна на Бесарабия, Русия дава Северна Добруджа на Румъния. Букурещ дълго отказва да се съгласи с натрапената размяна, но накрая все пак приема. Започва процес на дългосрочна румънска колонизация и асимилация. През 1882 г. се приема "Закон за регулиране недвижимата собственост в Добруджа", според който 1/3 от земята на българите се отнема и се образува поземлен фонд за заселване на румънци. Желаещи има достатъчно-в същинска Румъния земята е едра собственост на "чокоите", а в областта конституцията не се прилага и населението няма политически права до 1910 г. Допълнителни затруднения в стопанската сфера създава и корумпираната румънска власт по места, като тя не се избира а се назначава от Букурещ.

2. Политически живот.

В края на ХІХ и първите години на ХХ в. сред българското население в Северна Добруджа се оформят три главни политически течения. Първото от тях е известно като Интегристко-т.е. българи, които искат да се приобщят към румънското общество. Вторите, които се водят от желанието си за бъдещо присъединяване на областта към България са известни като Националисти. Сред тях изпъква личноста на Петър Габе /баща на Дора Габе/. Федералистите са третата масова политическа структура на българското население в Северна Добруджа. Те имат силни позиции в областта, като обединяваща идея за повечето от потдръжниците им е желанието за създаване на балканска федерация. Сред най-активните деици на т.нар. федералисти, е Кръстю Раковски-един от основателите на Румънската комунистическа партия.

3. Добруджа след 1913 г.

След края на Междусъюзническата война и Южна Добруджа е присъединена към Румъния. Според преброяването от 1910 г. в областта живеят 282 хил. души - 46 % от тях са българи, 37% турци, гагаузи, цигани, малко руси и немци и само 6 хил / 2% / румънци. Румънският режим е кратък-продължава до 1916 г. С влизането на Румъния в Първата световна война и настъплението на българските войски, румънските власти отвличат част от българско население в Южна Добруджа и го затварят в концентрационни лагери в Бесарабия. С пренасяне на бойните действия в Северна Добруджа, операцията се повтаря и с тамошните българи. Голяма част от изпратените в лагери загиват. През 1917 г. Южна Добруджа е наново освободена и присъединена към Българското царство, но не така стои въпросът със Северна Добруджа, където е въведен кондоминиум но фактически се управлява от германците. Последните толерират преди всичко румънския елемент. Доказателство в тази насока е определянето на румънския език като официален за областа(успоредно с немския). В последните месеци преди края на "Голямата война" българското населението става обект и на системни реквизиции.

4. Емигрантски организации.

След края на Балканските войни, от есента на 1913 г. е първата по-голяма бежанска вълна от Южна Добруджа в България. Същата година в София е образувано дружество "Добруджа", а през февруари 1914 г.-друга бежанска организация, братство "Добруджа". На 25 март 1915 г. двете се обединяват в "Добруджанска организация / ДО/ с главни ръководители д-р Милан Марков и д-р Петър Вичев (един от създателите на Републиканската партия). По време на Първата световна война Добруджанската Организация /ДО/ не развива особено активна дейност. При недоразуменията със съюзниците относно съдбата на Северна Добруджа, София решава да стимулира българското движение в областта. Щабът на действащата армия изпраща Милан Марков да създава местни комитети. Създават се около 300 местни звена предимно в Северна Добруджа, които се обединяват на 30 юли 1917 г. в Бабадаг под името Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/. На първия Добруджански събор, отново в Бабадаг през декември 1917 г. се разяснява и целта на организацията: присъединяване на цяла Добруджа към България. На Вторият народен събор от 22-23.09.1918 г. това искане е потвърдено. Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/ действа в тесни връзки с българските военни и ДСОП. След Букурещкия мирен договор от май 1918 г. усилията се насочват към Северна Добруджа, защото Южна вече е в състава на България. В началото на 1918 г. Милан Марков издига идеята за автономия на Северна Добруджа, но тя е отхвърлена и от Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/ и от българското правителство. След края на войната съюзниците окупират двете области. В Северна Добруджа се настаняват французи, които се отнасят с неприязън към българското население докато в Южна новопристигналите англичани и италианци се държат толерантно. Твърде скоро под румънски натиск, победителите нарушават Солунското примирие по силата на което България има право да държи две дивизии в Южна Добруджа. България е принудена да изтегли войските си от областта / в знак на протест мин.-председателят Ал. Малинов подава оставка-ноември 1918 г./. Постепенно и малочислената българската администрация е изтласкана и така румънците възстановят своето управление в Южна Добруджа към края на 1918 г. Единствена упора на българското население на областта в този момент, остава надеждата в прокламираните от американския президент Уинстън На Парижката мирна конференция правителството на Й. Братияну отказва да подпише договор за защита правата на малцинствата. Едва няколко години по-късно това е направено от правителство на А. Вайда-Воевод, но с явното намерение да не го спазва. Все пак за разлика от Кралството на сърби, хървати и словенци /КСХС/ и Гърция, Румъния никога не отрича, че на нейна територия съществува българско население. Румънските власти използват натрупания в Северна Добруджа опит. Още през 1914 г. е приет "Закон за устройството на нова Добруджа" и потвърден с множество закони през 20-те години земята на българите в Южна Добруджа се обявява за държавна собственост "мирие", отнема се безвъзмездно 1/3 (по закон, на практика повече) от нея и се предоставя на колонисти, болшинството от които са куцовласи от Македония. Целенасочено се обричат на упадък градове като Силистра, Балчик и Каварна. Не се правят значителни капиталовложения в Южна Добруджа. Повечето български училища са закрити, имотите им са национализирани, на тяхно място се откриват румънски. В църквите се провеждат богослужения на румънски език от румънски свещеници. Съзнателно се правят опити за посяване на разпри между българското и мюсюлманското население. Букурещ постоянно обвинява българските правителства, че поддържат националноосвободителното движение в Добруджа, дори когато това не отговаря на истината. Сурови мерки се вземат срещу "комитаджийството", но не и срещу разбойничеството по границата. Последното се използва като средство за постоянен натиск върху София - обявявя се за чети.

С поредната бежанска вълна през 1918 г. /между 40 и 60 хил. българи напускат Южна Добруджа/ се изтегля и Централния Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/. На ораганизирания съвместно от Добруджанската организация и Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/, Велик Добруджански събор в София през 19-25 ноември 1919 г. се решава двете организации да се обединят в съюз "Добруджа"/ДО/, който има за цел свободна и независима Добруджа /т.е. изоставя се идеята за присъединяване към България като нереалистична в момента/. Прокламира се легална дейност и несъпричастност към вътрешнополитическите борби в България. Сред добруджанци фактически се оформят три концепции: автономистка, за присъединяване към България и за образуване на отделна държава, влизаща в състава на балканската социалистическа федеративна република /на тесните социалисти, по-късно комунисти/. Като главна фигура на ДО изпъква Петър Вичев, който е лидер на автономистите. Той се ориентира към дълготраен съюз с комунистите. Те обявяват обща цел - отделна Добруджа, но за Петър Вичев това е само етап към присъединяването й към България. От своя страна БКП си организира свой Емигрантски комунистически съюз "Освобождение", в който привлича бежанци от всички краища. Той съществува до август 1923 г., когато е разтурен по споразумение с ВМРО. Автономизмът доминира в добруджанското движение до 1925 г., но е постоянно подлаган на нападки от "леви" и "десни", не е харесван от БЗНС и Военния съюз. На Деветия конгрес на ДО през септември 1925г. автономистите постепенно са изтласкани, като основна цел на ДО отново се обявява присъединяване на Добруджа към България чрез легална дейност. Други задачи са културно-просветна дейност, настаняване и оземляване на бежанците, сплотяване на цялата добруджанска емиграция в Добруджанската Организация /ДО/.

През 1919 г. около 10 хиляди души членуват в Добруджанската Организация /ДО/, което я прави една от най големите бежански организации. Съюзът има и свой печатен орган - "Добруджанско знаме". Добруджанци подават до различни международни организации безброй петиции и мемоари за защита правата на българите в Добруджа, като по този начин не позволяват добруджанския въпрос да заглъхне. През 1927 г. Добруджанската Организация /ДО/ създава свой младежки съюз, а през 30-те години Дора Габе организира женска секция.

5. Добруджански Централен Вътрешен Революционен Комитет /ДЦВРК/

През пролетта на 1919 г. във Варна от комунистите е създаден нелегален Добруджански Централен Вътрешен Революционен Комитет /ДЦВРК/. Като основна цел се обявява подготовката на въстание в Добруджа в помощ на очаквания поход на Червената армия в Бесарабия и създаване на Добруджанска Съветска Социалистическа Република /ДССР/ като компонент на по-общата федеративната съветска република. Събира се оперативна информация за силите на Антантата в Добруджа. Но край Варшава Червената армия е отблъсната, походът на юг се отлага, а сьглашенците се оттеглят от Добруджа. По нареждане на ЦК на БКП, Добруджански Централен Вътрешен Революционен Комитет /ДЦВРК/ е разпуснат през 1920г.

6. Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/

В началото на 20-те години разбойничеството от двете страни на българо-румънската граница взема застрашителни размери и нанася сериозен удар върху престижа на ДО. По идея на комунистите се предлага в началото на 1923г. да се създаде нелегална въоръжена организация. Петър Вичев се противопоставя на това, защото е против четничеството като средство за борба. Привържениците на идеята не се отказват от нея и през април 1923г. създават Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/. Цел: независима Добруджа с всички революционни и дипломатически средства, вкл. и с помощ от СССР. В ръководството на Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/ влизат хора като Никола Кямилев, Върбан Петров и Дочо Михайлов. Някои от тях са привърженици на Военния съюз, а други - на БКП /доста странен съюз/. Организацията и програмните документи са по подобие на ВМРО. Добруджа се разделя на 7 окръга, във всеки от който има по чета от 10-15 души. Има ЦК в Добруджа и Задгранично представителство в Русе. Главен организатор е комунистът Дочо Михайлов. Въпреки, че дейците на ВДРО участват в Септемврийското въстание на различни страни, на първо време това не пречи на съвместната им дейност в Добр. Членовете на ВДРО са членове и на ДО. Благодарение на четите на ВДРО разбойничеството в Добруджа понася силен удар.

7. Добруджанска Революционна Организация /ДРО/

По нареждане на Коминтерна БКП се ориентира към съдействие и впоследствие овладяване на националноосвободителните организации. Комунистите се опитват да използват тези организации за свои политически цели - главно подготовка на ново въстание срещу правителството на Ал. Цанков /Пример: Майският манифест/. БКП се насочва към засилване на своите позиции чрез създаването на комфракции. Последните се опитват да овладеят четническия апарат на Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/. Естествено тези действия предизвикват безпокойството на другото крило във Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/, а и на правителството. След атентата през 1925 г. и разгрома на Военната организация на БКП, терорът над левицата във Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/ се засилва. Той съвпада с общото настъпление на българското и румънското правителство срещу комунистическите организации. След арестуването на Дочо Михайлов и В. Петров от българските власти, Никола Кямилев овладява ръководството на ВДРО. Неговата група поддържа тесни връзки с правителството, е военните, погранични и административни органи.

След неуспеха да се завладеят отвътре националноовободителните организации, БКП се насочва съм организиране на собствени такива /Пример: ВМРО(об)/. През септември 1925 г. във Виена комунисти и автономисти създават Добруджанска Революционна Организация /ДРО/. Учредители: Петър Вичев, Върбан Петров, Дочо Михайлов, Георги Кроснев, Петър Нейчев, Георги Стефанов, (един от създателите на Румънската КП), Димитър Ганев (с голямо бъдеще в ЦК на БКП) Цел: чрез революционна борба да се създаде независима добруджанска република, с участието на всички етнически групи. Основен организатор е Димитър Дончев-Доктора. Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ и ВДРО съществуват паралелно, хората им са едновременно и членове на ДО. Четническата дейност на двете се ограничава предимно в Южна Добруджа и е активна главно до 1926 г.

През 1926г. в България идва на власт ново правителство - това на Андрей Ляпчев. То успява да получи заем за настаняване на бежанците. Четническите действия на Вътрешна Добруджанска Революционна Организация /ВДРО/ и Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ имат за резултат засилване на терора над населението в Добруджа. Край Старо село румънски жандармеристи убиват няколко десетки българи, но пред света представят нещата като четническо нападение. Българското правителство взема сериозни мерки за прекратяване на четничеството. Дочо Михайлов е убит като разбойник и "конекрадец" от бьлгарските власти със съдействието на хората на Н. Кямилев /ВДРО/. Пред Ляпчев Петър Вичев настоява за разтуряне на ВДРО /а за ДРО мълчи/ като вредна за интересите на българите в Добруджа и за България. Постепенно ВДРО губи авторитет в очите на българските власти и се превръща в малочислена конспиративна организация. Добруджанска революционна организация /ДРО/ не е в по-добро сътояние. Периодът 192б-1928г. е особено тежък за тази организация. Съществуват ярки идейни различия между комунисти и автономисти. Дава се предпочитане на класовите постановки над националоосвободителните задачи. Дейността на организацията се направлява съвместно от БКП и Румънската КП, но. техните действия невинаги са съгласувани, а и имат много различия по важни въпроси. Организацията се изгражда в България въз основа на структурата на БКП, а в Добруджа - на тази на Румънската КП. Фактически ДРО се ръководи от двете комунистически партии, от Балканската комунистическа федерация във Виена и чрез нея от Коминтерна. Средства и инструкции се получават от Москва през Виена.

На практика авторитетът на Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ сред бежанците в България се изгражда благодарение на автономистите на Петър Вичев. Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ създава силно добруджанско младежко дружество, което се конкурира с това на ДО, както и Студентски добруджански съюз. Силен удар върху престижа на Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ сред българите в Добруджа е нанесен през 1927 г. По настояване на Румънската КП, организацията заявява подкрепата си за Работническо-селския блок, който издига като основно искане национализация на земята. Това може да е привлекателно за румънските селяни в същинска Румъния, но не и за българите в Добруджа, които биха предпочели държавата да им върне отнетата земя.

През 1928 г. Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ се активизира - Д. Дончев-Доктора провежда организационна обиколка, възстановява комитети и канали. До тази година ДРО не обръща внимание на Българските културни общества /БКО/ в Румъния - легална изява на българите с културно-просветни задачи.

БКО получават известна финансова подкрепа от София. Опитът на Добруджанска Революционна Организация /ДРО/ да ги овладее се оказва безуспешен, въпреки вътрешните раздори в тях.

През 1929г. в Берлин се провежда първият и единствен конгрес на ДРО. Потвърждава се отново съюзът с автономистите и се засилва централизма в лицето на ЦК на ДРО. Цели се да се създаде една силна военизирана и конспиративна организация. От друга страна ЦК се премества във Виена, на 1500км. от базата си.

8. Последен етап от развитието на ДО, ВДРО и ДРО

С дискретната подкрепа на София се прави опит за изграждане на миноритарна /национално-малцинствена/ политическа партия по подобие на партиите, които имат унгарците и германците в Румъния. Опитът се проваля както поради противодействието на румънските власти, така и поради разногласия между самите българи.

След 1925 г. автономистнте постепенно са изтласкани от ръководството на ДО. Същата участ сполетява и комунистите, които сами спомагат на този процес чрез непрестанните си явни и неумели опити да овладеят централните органи на съюз "Добруджа". Привържениците на Никола Кямилев се активизират и Петър Вичев е изключен през 1927-1928г. от ДО. Успехът на "десницата", обаче, не е траен - привържениците на БЗНС и БРСДП(о) заемат мястото на отстранените комунисти и автономисти.

През 1929 г. П. Вичев създава своя организация - Централен Добруджански Акционен Комитет /ЦДАК/. Въпреки че в учредяването на новата организация участват и хора от ДРО, ЦК на БКП и ДРО решават, че Петър Вичев отново излиза в опозиция на комунистите. Той е обвинен в "десноликвидаторски уклон" През следващата година, след дълготраен съюз, разривът между П. Вичев и комунистите става окончателен. През 1931 г. ЦДАК се разпада на две части - вичевисти и ЦДАК /комфракция/. В представите на Вичев ЦДАК трябва да е центристка група, която да примири крайностите. Това не се получава и постепенно през 1932-1933 г. вичевият ЦДАК запада под атаките на ДРО и на ДО-ВДРО. П. Вичев поддържа връзки и с протогеровистите и други дейци, които са настроени срещу Иван Михайлов. През 1933 г. той е убит в София, край църквата "Св. Седмочисленици". Предполага се, че това е дело на ВМРО. Фактически Петър Вичев, подобно на Тодор Александров, се превръща в авторитетен лидер, който, обаче, е твърде непредсказуем в действията си и представлява опасност за всички. Със смъртта на Петър Вичев затихва автономизма като течение.

Комунистите Георги Кроснев и Върбан Петров са отстранени по различни причини от ЦК на ДРО, Д. Дончев - Доктора е убит от румънците през 1931 г., което е тежък удар за организацията. През 30-те години ДРО приема тезата на Коминтерна за съществуването на добруджанска нация. Постепенно социалните задачи все повече изместват националните.

След преврата на 19 май 1934г. ВДРО и ДРО са разпуснати. Те продължават да съществуват само в Добруджа, но със затихващи функции. До края на 30-те години имат само епизодични прояви. Деветнадесетомайците проявяват учудваща толерантност към съюз "Добруджа", за разлика от отношението им към другите бежански организации. Тсва се дължи на декларираната многократно от ДО тактика за ненамеса във вътрешнопартийните борби в България. Все пак през 193б г. правителството на Георги Кьосеиванов нанася удар върху съюз "Добруджа". Разпуснато е централното ръководство, на следващата година е разпусната и младежката организация, по-късно същата съдба последва и женския съюз. Управлението на ДО успешно се поема и осъществява от софийското дружество "Добруджа".

В края на 30-те години в българската национална програма добруджанският въпрос е поставен на първо място, пред западнотракийския и македонския. Към средата на 1940г. се появяват благоприятни възможности за разрешаването му. Румъния е притисната от СССР, която си връща Бесарабия и от Унгария. Българското правителство поставя въпроса за връщане на Южна Добруджа, като тази позиция получава подкрепата на Германия, СССР и Великобритания. На 7 септември 1940г. е сключена Крайовската спогодба. България си връща Южна Добруджа, в замяна на което прокламира, че се отказва от всякакви претенции към Северна Добруджа. По настояване на Букурещ се пристъпва към размяна на населението - българи от Северна Добруджа срещу румънски колонисти от Южна Добруджа. Около 67 хил. българи напускат Северна Добруджа, без да изнасят нищо и без да имат възможност да уредят имотите си. Близо 84 хил. румънци напускат Южна Добруджа, с движимото си имущество. След този акт ВДРО и ДРО се саморазпускат.

На Втория Велик Добруджански събор през От 3 до 5 октомври 1941 г., под натиска на българското правителство, ДО се обявява своето разтуряне.

МАТЕРИАЛЪТ Е ВЗЕТ ОТ...

ГАЛЕРИЯ ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА В СНИМКИ

 


Сходни връзки

НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В ДОБРУДЖА 1878-1940 | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,04 секунди