изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-13 @ 05:05 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   1095 г. - На Клермонския събор в Оверн папа Урбан ІІ благославя първия кръстоносен поход. 1919 г. - Подписан е Ньойският мирен договор. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. 1958 г. - Никита Хрушчов поставя ултиматум на страните от Запада с искането на Западен Берлин да бъде придаден статус на демилитаризиран свободен град. 1962 г. - Съставено е ново правителство начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. 1971 г. - Съветската космическа станция “Марс-2” достига повърхността на едноименната планета и въпреки неуспешното приземяване става първия предмет от Земята, достигнал Марс.


2002 г.

Словашкият президент Рудолф Шустер е на еднодневно работно посещение в България. Той разговаря с българския президент Георги Първанов за общите проблеми по присъединяването към НАТО.

2001 г.

За председател на новия Съвет за електронни медии (СЕМ), утвърден от XXXIX-то Народно събрание, е избрана доцент Маргарита Пешева.
Маргарита Пешева е родена през 1950 г. в град Враца. Завършва СУ „Св. Климент Охридски". Има специализация в Московския държавен университет (1977 г.). През 1982 г. защитава докторска дисертация на тема: „Младежта и изкуството".

1982 г.

Умира Филип Кутев (Филип Кутев Тенев) - български композитор. Филип Кутев е роден през 1903 г. Завършва Държавната музикална академия в София. Работи като капелмайстор в Бургас и София. От 1951 г. е ръководител на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.
Автор на симфонични творби: “Скерцо” (1928 г.), “Българска рапсодия” (1937 г.), “Герман” (1940 г.), “Сакарска сюита” (1940-1943 г.); кантата “Девети септември” (1946 г.), драматичната Първа симфония (1950 г.), “Симфонични танци”, преработва множество народни песни. Филип Кутев подпомага създаването на филмите “Под игото” (1952 г.), “Героите на Шипка” (1955 г.), съвместно с Николай Крюков, “Хитър Петър” (1960 г.).

1982 г.

Българската телеграфна агенция разпространява съобщение, че арестуването на Сергей Антонов е недопустима провокация срещу България.
На 25 ноември същата година служителят на БГА "Балкан" в Рим Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II. Според показанията на Али Агджа по време на пребиваването му в България , той е нает от български тайни служби да убие папата. Разследването на българската връзка в случая с атентата от 1981 г. твърди, че Ага е взет в 3 часа следобед от началника на разузнавателен отдел и служител в авиокомпания “Балкан” Сергей Антонов. Според първоначалната версия той е придружаван от още двама български дипломати - Желю Василев и Тодор Айвазов. Обвинението твърди, че Антонов предоставя на Агджа пистолета от атентата и го откарва до площада “Св. Петър”, за да осъществи покушението.
На 27 май 1985 г. в Рим започва процес срещу Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Основният обвинен за покушението срещу папата – Али Агджа, никога не се е срещал с обвинения Антонов и с другите двама бивши служители на посолството - Василев и Айвазов. Този факт е доказан по време на процеса. Оправдателна присъда на тримата българи по случая е издадена на 29 март 1986 г. "поради недостиг на доказателства".

1972 г.

Публикуван е Закон за пребиваване на чужденците в Народна Република България.

1971 г.

Съветската космическа станция “Марс-2” достига повърхността на едноименната планета и въпреки неуспешното приземяване става първия предмет от Земята, достигнал Марс.

1970 г.

Александър Солженицин се отказва от пътуване до Швеция, за да получи присъдената му Нобелова награда за литература, считайки, че съветските власти няма да му разрешат да се върне в родината.
Александър Солженицин е руски писател хуманист и общественик. Той е роден през 1918 г. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно два курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, от есента на 1942 г. е офицер, командир на батарея за звуково разузнаване. Служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област в Централна Русия, след което се заселва в Рязан. Известност му носят повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г. ). След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. е изпратил писмо, в което се обявява против цензурата. След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е гражданството и е експулсиран в Германия. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия. През 2002 г. учредява награда на свое име.
Автор е на : “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (т. 1-8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., т. 1-2), “Публицистика” (т. 1-2, 1995-1996 г.). Пише разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва през 1990 г.(т. 1-8).

1967 г.

В САЩ излиза албумът “Magical Mystery Tour” на Бийтълс.
Бийтълс е английска рокгрупа, основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те години. Съставът й е: Джон Ленън - вокал, китара, устна хармоника, клавишни; Пол Маккартни - вокал, китара, клавишни; Джордж Харисън - китара, вокал, ситар; Ринго Стар - ударни, вокал; Стю Сътклиф - бас (до 1961 г.); Пит Бест - ударни (до август 1962 г.). Още през 1955 г. Дж. Ленън създава скифл-групата "Куоримен", към която с.г. се присъединява Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Названията на групата се сменят на "Johny and the Moondogs" (1959 г.), а след това на "Long John and the Silver Beatles" (1960 г.). Те свирят в ливърпулските клубове "Казбах" и "Кавърн", правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името "Бийтълс", заминават да свирят в Хамбург, Германия (с Пит Бест). Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн - мениджър на групата до 1967 г., когато умира. През 1962 г. Бест е заменен с Р. Стар. Започват издаване на плочи с "Парлофон", създаване на песни, които неизменно оглавяват британските хит-паради. “Бийтълс" са наградени с ордена на Британската империя през 1965 г. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като "битълсмания". Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания "Епъл". Въпреки усилията и добрите намерения, разпадането на групата завършва през 1970 г., когато всеки поема по собствен творчески път. Жанрово музиката на " Бийтълс" търпи развитие: от скифл и рокендрол-подражанията, през бийт музиката до по-твърдия рок и баладата, с влияния на места от английски фолклор. Групата осъществява и няколко филма. Албуми в Англия до 1970 г.: "Please, Please Me" (1963), "White the Beatles" (1963 г.), "A Hard Day’s Night" (1964 г.), "Beatles for Sale" (1964 г.), "Help" (1965 г.), "Rubber Soul" (1965 г.), "Revolver" (1966 г.), "A Collection of Beatles’ Oldies" (1966 г.), "Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band" (1967 г.), "The Beatles" (1968 г., известен като "Белият албум"), "Yellow Submarine" (1968 г.), "Abbey Road" (1969 г.), "Let it Be" (1970 г.). Други албуми: "Live At The BBC" (1994), "Anthology I” (1995 г.), "Anthology II" (1996 г.), "Anthology III" (1996 г.), "CD Singles Collection" (1999 г.); "1962 Live At The Star Club in Hamburg" (2000 г.), "The Beatles 1” (2001 г.).

1962 г.

Съставено е ново правителство начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Първи зам.-председатели на Министерския съвет са Живко Живков и Георги Трайков, а зам.-председатели на Министерския съвет – Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов и Пенчо Кубадински.
Тодор Христов Живков е политически и държавен деец. От 9 юли 1971 г. до 17 ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 г. става Първи секретар, а през 1981 г. генерален секретар на ЦК на БКП. От 1942 г. е член на Окръжния комитет на БКП. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК, от 1951 г. – член на Политбюро. През ноември 1962 г. става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 г. С решение на пленум на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП на 8 декември 1989 г., а няколко дни по-късно е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България налага на Живков 7 години затвор, заменен с домашен арест, за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища и коли. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.

1958 г.

Никита Хрушчов поставя ултиматум на страните от Запада с искането на Западен Берлин да бъде придаден статус на демилитаризиран свободен град.
Никита Сергеевич Хрушчов е съветски политик, ръководител на СССР след смъртта на Йосиф Сталин. Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 г. и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 г. до 1964 г. Никита Хрушчов е свален от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г. Умира в Москва на 11 септември 1971 г.

1942 г.

Роден е Джими Хендрикс ­ американски музикант и китарист. С псевдоним Джими Джеймс е работил със Сам Кук, Би Би Кинг, Литъл Ричард, Уилсън Пикет, Айк и Тина Търнър. В Гринич Вилидж го забелязва Час Чандлер от групата “The Animals” и кани китариста в Лондон. Там е сформирана първата негова група “The Jimi Hendrix Experience”, където заедно с него свирят Ноел Рединг и Мич Мичел. Първото им парче “Hey Joe” заема шесто място в английския хит-парад. Джими Хендрикс участва в много музикални фестивали.
Умира на 18 септември 1970 г. в Лондон.

1940 г.

Роден е Брус Ли – майстор на източните бойни изкуства, каратист, актьор.
Брус Ли е роден в Сан Франциско, но отрасва в Хонг Конг. През 1959 г. заминава за Сиатъл, за да завърши гимназиалното си образование. Получава диплома от техническото училище Едисон и се записва във Вашингтонския университет като студент по философия. Там той среща и бъдещата си съпругата си Линда – оженват се през 1963 г. След като завършва университетското си образование, Лий започва да играе в телевизионния сериал “The Green Hornet”. При завръщането си в Хонг Конг се снима в още филми и става все по-популярен.
Междувременно учи в няколко школи по бойни изкуства и след като не остава удовлетворен от никоя от тях, Лий създава три собствени стила: Tao Гунг Фу, модификация на Уинг Чун, смесена с други Кунг Фу стилове; Юн Фан, усъвършенстване на неговия Кунг Фу стил – който съчетава и елементи от бойни изкуства извън Кунг Фу, с намерението дa създаде по-опростено и практично бойно изкуство, както и подробна тренировъчна система за общо физическо състояние; и Джийт Кун До – което представлява по-скоро неговата лична философия за това как бойните изкуства би трябвало да се практикуват ефективно (и според мнозина – система за самоусъвършенстване). Брус Ли умира на 20 юли 1973 г.

1935 г.

Роден е Юрий Евлампиевич Титов – гимнастик, абсолютен световен шампион за 1962 г., олимпийски шампион за 1956 г., заслужил майстор на спорта. Носител е на 5 сребърни и 3 бронзови олимпийски медали. Двадесет години Юри Евлампиевич е бил президент на Международната федерация по гимнастика.

1933 г.

На конгрес на Тайния военен съюз в София е взето решение за преврат срещу кабинета на Народния блок.
Народният блок е политическа групировка, създадена на 30 май 1931 г. Включва Демократическата партия, БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Стара Загора", Националлибералната партия на Г. Петров и Радикалната партия. Спечелва изборите на 21 юни 1931 г. и съставя правителство на 29 юни. Провежда демократизация, търси изход от икономическата криза. Народният блок разширява възможностите за легална изява на опозицията. Възобновява се издаването на множество леви вестници и списания. След частична амнистия през 1932 г. в България се завръщат редица дейци на БЗНС, сред които е Александър Оббов.
Във външнополитически план правителството на Народния блок демонстрира близост както с Малката Антанта, така и с Италия и Германия. Така правителството се опитва да балансира между настроенията за връщане на загубените земи след Първата световна война и желанието да се получи облекчение на репарационните плащания по Ньойския договор.
Правителството на Народния блок е свалено от власт с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

1921 г.

Роден е Александър Дубчек - словашки политик, ръководител на "Пражката пролет" в ЧСФР през 1968 г.
Александър Дубчек е първи секретар на комунистическата партия на Чехословакия от януари 1968 г. до април 1969 г. След инвазията на войските на Варшавския договор през 1968 г. Дубчек е арестуван и изпратен в Съветския съюз. През 1970 г. е изключен от ЧКП. Работи като инженер-лесовъд. Председател е на парламента на Чехословашката Федеративна Република от декември 1989 г. Умира през 1992 г.
“Пражка пролет” е период на политическа либерализация в Чехословакия, която започва на 5 януари 1968 г. и продължава до 20 август същата година, когато Съветският съюз и неговите съюзници от Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират страната. Направен е опит за демократизация, който е потушен от войските на СССР и Варшавския договор.

1919 г.

Подписан е Ньойският мирен договор.
Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914 г.-1918 г.). Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

1918 г.

Създадена е Украинската академия на науките. Тя е оглавена от Владимир Вернадски.
Владимир Иванович Вернадски (1863 – 1945 г.) е един от водещите учени на 20 век, естествоизпитател, мислител и обществен деец, създател на много научни школи. Един от представителите на руския космизъм. Работи в областта на минералогията, кристалографията, биологията, геохимията, биогеохимията, история на науката, философията и др. Основател е на редица научни организации и учреждения, сред които Украинската академия на науките, Радиевия институт в Москва, Биогеохимичната лаборатория и др.

1917 г.

Властите в Оренбург залавят атамана Александър Дутов.
Александър Дутов (1879-1921 г.) е руски генерал-лейтенант (1919 г.). От септември 1917 г. е атаман (началник) на Оренбург. През ноември Дутов организира преврат срещу съветската власт в Оренбург. През юни 1918 г. Дутов с помощта на Чешкия легион организира движение за прекратяването на съветското управление в Урал. Той е начело на Оренбургската армия, част от армията на Александър Колчак. През 1920 г. помага на група руски лидери, включително Васил Балабанов, администратор на Семириеченск, да избягат в Китай. След загубата си от червената армия Дутов бяга в Китай, където е убит от болшевишкия агент Махмуд Хаджамиров през февруари 1921 г.

1916 г.

В хода на Първата световна война Първа софийска дивизия овладява гр. Гюргево.

1910 г.

В Ню Йорк е открита най-голямата до този момент железопътна станция “Пенсилвания”.

1903 г.

Роден е Ларс Онсагер - норвежки физик теоретик и физико-химик, един от създателите на термодинамиката на неравновесните процеси. Извежда уравнение за електропроводимостта на електролитите през 1926 г. От 1928 г. е в САЩ. През 1931 г. доказва теорема, носеща неговото име. Разработва теорията за термодинамичните свойства на плоската решетка. Тъй като до 1945 г. не приема американско гражданство, не участва в Манхатънския проект за атомната бомба. Професор е по теоретична химия в Йейлския университет (1945 г.-1972 г.). Ларс Онсагер е лауреат на Нобелова награда за химия през 1968 г. Онсагер умира през 1976 г.

1901 г.

Умира Светослав Мерджанов - български революционер. Светослав Мерджанов е роден през 1876 г. Като студент в Женева се запознава с македонски революционери, напуска университета и се отдава на македонско дело. Изпълнява важни и опасни мисии. Заедно със своя приятел Соколов подкопава канал под “Банк Отоман” в Цариград с цел взривяването й. През 1899 г. заедно с Г. Делчев обикаля Източна Македония. Когато Б. Сарафов е затворен от правителството в София, Мерджанов заема неговото място.

1900 г.

Съставено е двадесетото правителство на България, начело с Тодор Иванчов.
Тодор Иванчов e политически и държавен деец. Роден е в Търново (Велико Търново) през 1858 г. Завършва “Робърт колеж” в Цариград, след което учи в Монпелие, Франция. След завръщането си в България е назначен за директор на Статистическото бюро. Той е един от лидерите на Либералната партия (радослависти). От 1886 г. участва в управлението на държавата – министър на народното просвещение (август 1886 г.– юни 1887 г.; януари–октомври 1899 г.), министър-председател (1 октомври 1899 г.–9 януари 1901 г.) и едновременно министър на външните работи (до 27 ноември 1900 г.) и министър на финансите (27 ноември 1900 г.–9 януари 1901 г.). Правителството на Тодор Иванчов връща отново натуралния десятък върху зърнените култури, което предизвиква бунтове сред населението. Те са потушени с военна сила и довеждат до свалянето на правителството. На 4 юни 1903 г. Иванчов и министрите му са съдени от Държавен съд за нарушаване на конституцията. Тодор Иванчов е осъден на 8 месеца затвор, но по-късно е освободен. Умира през 1905 г.

1896 г.

В Западна Канада започва масова кампания за привличане на европейски емигранти.

1896 г.

Във Франфурт се провежда премиера на симфоничното произведение на Рихард Щраус “Тъй рече Заратустра”.
Рихард Щраус е германски композитор и диригент. Изучава музикална теория и инструментация при Ф. В. Майер. От 1898 г. до 1918 г. е главен диригент на Берлинската опера, а от 1919 г. до 1924 г. - на Виенската. По време на националсоциализма е назначен за президент на т. нар. Имперска музикална палата, но е свален от този пост през 1935 г. Най-значимите произведения на Щраус са програмно-симфоничните произведения, симфоничните поеми и опери. Симфоничните поеми продължават традициите на програмния симфонизъм на Х. Берлиоз и Ф. Лист и оркестровия стил на Р. Вагнер. Сюжетите и темите им често са взети от класическата литература - “Макбет”, 1886 г., “Дон Жуан”, 1888 г., “Тил Oйленшпигел”, 1895 г., “Дон Кихот”, 1897 г., от старинните легенди и др. В оперите използва традициите на митологичната опера - “Саломе”, 1905 г. ; “Електра”, 1908 г. ; “Ариадна в Наксос”, 1912 г. и на старата комична опера - “Кавалерът на розата”, 1911 г.

1895 г.

Умира Александър Дюма-син - френски романист и драматург. Член е на Френската академия (1874 г.). Започва писателската си дейност с романи за парижките нрави, по-късно се отдава на драматическо творчество.
Автор е на пиесите: "Дамата с камелиите", "Приятелят на жените", "Незаконороденият син", "Франсийон" и др.

1895 г.

Алфред Нобел подписва своето завещание, според което са учредени международните премии, носещи неговото име.
Нобеловите награди са ежегодни международни награди за физика, химия, физиология и медицина, литература, икономика и за принос към световния мир. Според завещанието на Алфред Нобел приходите от продажбата на имуществото му трябва да се разделят на 5 равни части. Условието му е да се награждават само приживе, хора с най-голям принос към човечеството. На 29 юни 1900 г. се учредява Нобеловата фондация с 4 институции: Кралска шведска Академия на науките, Кралски каролински медицински-хирургически институт в Стокхолм, Шведската академия в Стокхолм и Нобеловия комитет в Осло. Към тях се създават Нобелови институти, които подпомагат издирването, проучването и избирането на кандидатите. Нобеловите награди могат да поделят най-много трима души. Документите, събрани с подбора на кандидатите се засекретяват за 50 години. Обявяването на лауреатите е на 21 октомври - рожденият ден на Нобел. Официалното връчване е на 10 декември, денят на неговата смърт. Нобеловата награда се състои от Нобелов златен медал, Нобелов диплом и чек. Първите наградени от 1901 г. са получили по 150 хил. шведски крони (42 хил. $), а през 1992 г. чекът е 1 млн. и 200 хил. $.

1891 г.

Роден е Иван Багрянов - български политик. Завършва Военното училище в София през 1912 година. От 1912 г. до 1918 г. е офицер-артилерист във войните за национално обединение. Адютант е на цар Фердинанд I. През 1918 – 1919 г. е адютант на цар Борис III. От 1919 г. до 1923 г. следва право в София и агрономство в Лайпциг и Виена. В периода от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в стопанството си край Разград. От 1938 до 1944 г. е председател на Общия съюз на Земеделските стопански задруги. През 1938-1939 г. е народен представител в XXIV-то ОНС. От 1938 г. до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. През 1944 г. става министър-председател на Царство България и управляващ Министерството на външните работи и вероизповеданията. На 1-2 февруари е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и впоследствие е екзекутиран. На 26 август 1996 г. е реабилитиран посмъртно от Върховния съд.

1887 г.

Роден е генерал-лейтенант Руси Русев - министър на войната в периода 14 септември 1943 г. – 4 септември 1944 г.
Завършва Военното училище в София като артилерист (1909 г.). В Балканската война (1912-1913 г.) е командир на батарея в Четвърти артилерийски полк. През Първата световна война (1914-1918 г.) започва като командир на батарея, а след това на артилерийско отделение в същия полк. След войната служи в Трети артилерийски полк и командир на учебната батарея във Военното училище (1919-1927 г.). Отново постъпва в Четвърти артилерийски полк (1927-1929 г.). От 1929 г. служи в Артилерийската инспекция като началник на техническия отдел (1930-1934 г.), завеждащ въоръжението (1934-1935 г.). Началник е на артилерийски отдел във военната фабрика в Казанлък (1935-1936 г.). Инспектор на въоръжението (1936-1940 г.). Началник на канцеларията на Министерството на войната (1940-1941 г.). Отново инспектор на въоръжението (1941-1942 г.). През 1942 г. става началник на новосъздадения Отдел за доставки и поддържане при Министерството на войната, където централизира цялата военно снабдителна дейност за нуждите на армията. При съставянето на правителството на Добри Божилов по настояване на регентите е назначен за министър на войната (14 септември 1943 г.). Той запазва длъжността си и при формирането на правителството на Иван Багрянов (1 юни 1944 г.). Като министър на войната предлага приетия след това Нов закон за военните сили на Царство България (март 1944 г.) и утвърждава „Правилник за Главното командване във военно време (юли 1944 г.). През януари 1944 г. е създадена Държавната жандармерия специално за борба с антифашистките сили, която е подчинена на министъра на войната. На 1 септември 1944 г. изпраща писмо до командващите Трета и Четвърта армия да не оказват съпротива на Червената армия. При съставянето на правителството на Константин Муравиев е освободен от министерския пост и на 4 септември 1944 г. се уволнява от армията по собствено желание. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян. С решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) турските сили се изтеглят от Орхание (Ботевград).

1874 г.

Роден е Хаим Вайцман ­ израелски държавник и политик; професор по химия. Получава образованието си в Русия, Германия и Швейцария. Той е един от лидерите на ционисткото движение. През 1920 г.-1931 г. и 1935 г.-1946 г. е президент на Световната ционистка организация, а през 1929 г.-1931 г. и 1935 г.-1946 г. - на Европейското агентство за Палестина. Хаим Вайцман е първият президент на новосъздадената държава Израел (1948 г.-1952 г.).

1857 г.

На 27 ноември 1857 г. (стар стил) е роден генерал-лейтенант Михаил Савов - помощник-главнокомандващ българска­та войска през Балканската война, военен министър ( 4 февруари 1891 г. -15 април 1894 г.) и (18 март 1903 г. - 22 май 1907 г.).
Генерал Михаил Савов завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Русия през 1885 г.. Изявява се в Сръбско-българската война като ко­мандващ лявото крило на Сливнишката позиция и в боевете за овладяване на Пирот. След войната е помощник на военния министър, командир на бригада и началник на Военното училище. Два пъ­ти е военен министър. Като такъв ген. Михаил Савов има значителен принос при разработването и прилагането на военните за­кони от 1891 и 1903 г., които превръщат българс­ката армия в една от най-боеспособните в Европа. През Балканските войни (1912 - 1913 г.) е помощник-главнокомандващ на българската войска. Сменен от този пост на 20 юни 1913 г., по-късно той е назначен за командващ обединените армии. Генерал Михаил Савов умира на 23 юли 1928 година в курортното селище Saint Vallier de Thiey до град Ница, Франция.

1842 г.

Състои се премиерата на операта “Руслан и Людмила” от Михаил Глинка.
Михаил Глинка е руски композитор, родоначалник на руската класическа музика. Първата си опера "Иван Сусанин" Глинка написва през 1836 г., представена като "Живот за царя", а втората - през 1842 г. по поемата на А. Пушкин "Руслан и Людмила". От 1836 г. до 1842 г. създава песни, инструментални пиеси, музиката към трагедията "Княз Холмски", "Валс-фантазия", романси и др. През 1844 г. посещава Франция и Испания, където пише увертюрите "Нощ в Мадрид" и "Арагонска хота". В родината си написва най-значимото си оркестрово произведение "Камаринская".

1840 г.

Подписан е Александрийският договор, по силата на който Египет се отказва от Сирия.

1705 г.

По заповед на Петър I в Русия е създадена морската пехота.
Петър I Велики (1672 г.-1725 г.) е руски цар от 1682 г. Той е първият руски император (от 1721 г.). Син е на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. През 1682 г. наследява короната от Фьодор III и царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна (до 1689 г.). По време на управлението му започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархия на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). През 1709 г. разбива при Полтава шведския крал Карл ХII-ти, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен (1711 г.). Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. Открива Академия на науките в Петербург (1725 г.), Морската академия. Създател е на съвременния граждански шрифт (дн. печатна форма на кирилицата), въвежда нов календар (1700 г.).

1701 г.

Роден е Андерс Целзий – шведски астроном, изобретател на термометъра.
Андерс Целзий е роден в Упсала, Швеция. Професор е по астрономия в университета в родния си град. Умира от туберкулоза на 25 април 1744 г.

1237 г.

Императорът на Свещената римска империя Фредерик II разбива войската на Ломбардската лига в битката при Кортенова.
Според изворите от 7000 до 10 000 сарацини-стрелци се намесват в края на битката и спасяват армията от повтаряне на загубата от Леняно. Това е една от многобройните кампании на Фредерик ІІ срещу ломбардските общини в периода 1235-1239 г., включително завземането на Виченца, неуспешната обсада на Брешчия и битката при Кортенова, която създава репутацията на императора като вещ стратег. Той не преценява точно силите си и отказва всички предложения за мир от страна на Милано, като изисква безусловна капитулация. Милано и пет други града се мобилизират и през октомври 1238 г. Фредерик ІІ вдига обсадата от Брешчия. Императорът нахлува в Папските държави и е анатемосан от папа Григорий ІХ-ти.

1095 г.

На Клермонския събор в Оверн папа Урбан ІІ благославя първия кръстоносен поход.
Първият кръстоносен поход продължава от 1096 г. до 1099 г. Завършва със завладяването на Ерусалим и създаването на Ерусалимското кралство от граф Годфроа дьо Буийон (1061-1100 г.).
Кръстоносните походи са експедиции, организирани от западноевропейски рицари за завладяването на свещените места на Изток (Сирия, Палестина и Северна Африка). От предприетите осем кръстоносни похода четири преминават през Балканския полуостров и засягат непосредствено и българските земи. Освен тези големи походи има и множество по-малки, не само в Палестина, но и в Централна Европа и Испания, и са насочени не само срещу мюсюлмани, но и също срещу християнски еретици и лични врагове на папата и монарсите. Кръстоносните походи продължават до Ренесанса и Реформацията, когато политическият и религиозен климат става твърде различен от този през Средновековието.
Агенция “Фокус”
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди