изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 12:40 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  800 - Римският папа коронясва Карл Велики за първи император на Свещената Римска империя 1741 - Андерс Целзий изобретява скалата за измерване на температура 1818 - За първи път е изпяна песента „Тиха нощ, свята нощ“ 1847 - Роден е Христо Ботев (по стар стил, по нов стил е роден на 6 януари 1848 г.)  1894 г. - България се присъединява към европейската мрежа за точно време и се въвежда източноевропейското време 1943 - С военни почести е погребан поручик Димитър Списаревски  1989 - Заедно със съпругата си Елена е разстрелян Николае Чаушеску


1991 г.

Президентът на СССР Михаил Горбачов обявява своята оставка, последвала решението за разпадането на Съюза. Михаил Горбачов е генерален секретар на ЦК на КПСС (1985-1991 г.), президент на СССР (1990-1991 г.), секретар на ЦК (1978-1985 г.), член на Политбюро на ЦК (1980 г.) на КПСС, председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1988 г.), председател на Върховния съвет (1989-1990 г.), председател на Съвета за отбрана. Провежда политика на гласност и преустройство в СССР и на сигурност в международните отношения, за намаляване на напрежението в света. Горбачов сключва Договор за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег на действие през 1987 г., за разрешаване по мирен път на конфликтите в Ангола, Афганистан, Камбоджа и Никарагуа, за отбранителна насоченост на военните доктрини, за защита на общочовешките интереси. Получава Нобеловата награда за мир през 1990 г. "за водещата му роля при провеждане на радикалните промени в отношенията между Изтока и Запада".

1989 г.

Заедно със съпругата си Елена е разстрелян Николае Чаушеску - румънски държавник, общественик, политик. Генерален секретар на РКП (от 1969 г.), председател на Държавния съвет на СРР (от 1967 г.), върховен главнокомандващ на въоръжените сили от 1968 г., президент на СРР (март 1974 г. - декември 1989 г.). Като ръководител на румънските комунисти и държавник налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската КП. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. долара от държавата. Двамата са разстреляни и погребани в Генчя, Букурещ.

1988 г.

В телевизионното предаване "Всяка неделя" с водещ Кеворк Кеворкян е излъчено интервю с акад. Николай Амосов от Киев. Академик Амосов заявява, че най-омразният му лозунг е “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”. След този случай програмата е спряна.

1988 г.

Учредено е движение гражданска инициатива (ДГИ).
ДГИ е едно от първите опозиционни движения в страната в края на 80-те години на ХХ в. Учредено е на 25 декември 1988 г. в Русе под името Съюз за гражданска инициатива. На 25 ноември 1989 г. прераства в национално движение. Регистрирано е през април 1990 г. Съучредител е на Съюза на демократичните сили (СДС) (1989 г.). Председател е Любомир Собаджиев. През декември 1992 г. част от членовете му създават ДГИ-СДС с председател Тодор Гагалов. През 1994 г. тази формация се разцепва на две. Едната от тях остава зад Т. Гагалов, а другата избира за свои водители Лорета Николова, Станислав Икономов и Захари Кръстев. Националният координационен съвет на СДС признава ДГИ-СДС с тримата съпредседатели, но Софийският градски съд отказва да го регистрира като легитимно. То продължава своето съществуване и през юни 1997 г. избира за свой председател Лорета Николова.

1980 г.

Умира Константин Спасов Гълъбов - български писател, критик и филолог германист. Автор на литературоведски и езиковедски изследвания, есета, разкази и стихове, редактор и преводач. От 1926 г. до 1953 г. завежда Катедрата по немска филология в СУ. Почетен член на Немската академия в Мюнхен. Организатор на литературен кръг "Стрелец" и редактор на литературен седмичник "Стрелец" (1927 г.). Основава дружество на българските есеисти, издава "Орнаменти. Есета" (1934 г.). Заедно с Ж. Николова-Гълъбова е автор на "Немско-български фразеологичен речник" (1958 г.,).

1979 г.

Започва съветската офанзива в Афганистан.

1977 г.

Умира Чарли Чаплин - английски киноактьор и кинорежисьор, сценарист и продуцент. През 1910–1952 г. работи в САЩ. Негови филми са "Хлапето" (1921 г.) и "Парижанката" (1923 г.), "Треска за злато" (1925 г.), "Светлините на големия град" (1931 г.),"Модерни времена" (1936 г.), "Великият диктатор" (1940 г.), "Светлините на рампата" (1952 г.). "Светлините на рампата" печели "Оскар" за музика . Чарли Чаплин получава "Оскар" за най-добър режисьор (1927–1928 г.) за филма "Циркът" и почетен "Оскар" за цялостен принос в развитието на киноизкуството (1971 г.). Издава "Моята автобиография" (1964 г.).

1971 г.

Създаден е Комитет по печата към Министерския съвет.

1961 г.

Умира Ото Леви - австрийски физиолог, доктор по медицина (1896 г). Емигрира в САЩ през 1940 г. Установява химическата природа на предаването на възбуждането чрез синапс и ролята на ацетилхолина в този процес. Съвместно с Г. Х. Дейл е лауреат на Нобелова награда за 1936 г.

1956 г.

В София е организирано тържествено честване на 100-годишнината на българския театър.
През 1956 година в страната има 39 драматични театри, 5 опери и един оперен театър.

1954 г.

Открит е Домът-паметник "Александър Стамболийски" в София.

1943 г.

С военни почести е погребан поручик Димитър Списаревски. Той загива на 20 декември 1943 г. до с. Долни Пасарел, Софийско, във въздушен бой с изтребителите на английския ген. Дулитъл, като се врязва във флагманската “летяща крепост”. Тялото на поручик Димитър Списаревски е открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 г. На връх Коледа Димитър Списаревски е погребан с военни почести в софийските централни гробища. Посмъртно е повишен в чин полковник със заповед ¹ 420/19.10.1982 г.
Димитър Списаревски е български офицер (поручик) - летец, “живата торпила” на България. Завършва Втора мъжка гимназия в София и постъпва във Военното училище (57-ми випуск). Обучава се като летец изтребител към 6-ти изтребителен полк в Карлово. Повишен в чин поручик през 1941 г. През 1942 г. като командир на ескадрила е изпратен на стаж в германския изтребителен полк, който действа срещу англичаните в Ламанш.

1941 г.

Японската войска превзема Хонконг, отбраняван от англо-канадски гарнизон.

1941 г.

Дебютира песента „White Christmas” - най-добре продаваната коледна песен за всички времена, вдъхновила създаването едноименния филм от 1954 г.

1941 г.

На 12 декември 1941 г. по решение на XXV ОНС е обявена война на САЩ и Великобритания. В отговор на 25 декември американското и британското правителство обявяват война на България.

1939 г.

Умира Никола Димитров Найденов - български политически деец. Завършва право във Франция. Деец е на Радикалната партия. След образуването на Демократическия сговор през август 1923 г. е един от неговите ръководители. В периода 1926-1930 г. е министър на народното просвещение в кабинета на А. Ляпчев.Найденов е Народен представител в ХХI (1923-1927 г.), ХХII (1927-1931 г.) и ХХIII (1931-1934 г.) ОНС; председател е на ХХII ОНС (1930-1931 г.).

1927 г.

Роден е Любен Дилов - български писател-белетрист. Учи в София, но с започването на Втората световна войната заминава със семейството си за Берлин, където остава до края й. Завършва българска филология в СУ през 1954 г. Работи като редактор. Първите си разкази печата през 1951 г. Редовен сътрудник на литературния периодически печат. Произведенията му са превеждани на чужди езици. Л. Дилов е един от основателите на библиотека "Галактика" на издателство "Г. Бакалов" - Варна. Първата му научно-фантастична книга е романът "Атомният човек" (1958 г.). Негови са: "Гълъби над Берлин" (1953 г.), "В един пролетен ден" (1960 г.), "Почивката на Боян Дарев" (1961 г.), "Кладенецът на таласъмите" (1963 г.), "Романтична история" (1964 г.), "Многото имена на страха" (1967 г. ), "Тръстиките" (1968 г.), "Тежестта на скафандъра" (1969 г.), "Незавършеният роман на една студентка" (1986 г.)

1926 г.

В Япония на престола се възкачва император Хирохито.
Хирохито (1901 – 1989 г.) е японски император. От 1921 г. във връзка със заболяването на своя баща Йосихито е принц регент. След смъртта на баща си (декември 1926 г.) става император. Наследен от сина си Акихито.

1925 г.

Роден е Карлос Кастанеда - английски социолог, антрополог, магистър по изкуствата; доктор по философия. Завършва антропология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Събира информация за целебните билки, използвани от индианците в Сонора, Мексико. Първата му книга - “Учението на дон Хуан” - е разказ за първите 5 год., прекарани с възрастния индианец дон Хуан Матос от племето яки. Следват книгите: “Пътуване към Икстлан”, “Една отделна реалност”, “Приказки за Силата”, “Вторият пръстен на Силата”, “Дарът на орела”, “Огънят отвътре”, “Силата на мълчанието”. Карлос Кастанеда умира през 1998 година.

1923 г.

За първи път елхата в Белия дом (Вашингтон) е украсена с коледни лампички.

1919 г.

Япония обявява, че няма териториални претенции към Сибир.

1919 г.

Във Варна с параход пристига първата група руски емигранти, а на 19 януари 1920 г. първият ешелон с руски бежанци пристига в София. Броят им нараства до 40 000 души.
Октомврийската революция през 1917 г. и последвалата я Гражданска война в Русия принуждават милиони да напуснат родината си. Изследователите определят няколко основни руски емигрантски вълни към Европа и света, породени от тези събития. Първата вълна е веднага след Февруарската революция от 1917 г. В нея са царски руски дипломати и представители на аристокрацията като К. Д. Набоков, В. Н. Крупенски, М. Н. Гирс, Н. А. Кудашов и др. Втората и основна емигрантска вълна е резултат от военните неуспехи на бялата гвардия, започнали в началото на 1920 г. и приключили в края на годината. Отстъпвайки завзетите територии на Червената армия, тя повлича след себе си огромни емигрантски потоци към почти всички страни в Европа, Далечния Изток и Америка. Третата емигрантска вълна е през 1922–1923 г. Тя е свързана с доброволната емиграция от Съветския съюз на представители на интелигенцията.

1918 г.

Роден е Ануар Садат - президент на Египет от 1970 г. През 1978 г. става носител на Нобелова награда за мир, заедно с израелския премиер Менахем Бегин. Убит е от ислямски екстремисти в Кайро през 1981 г.

1917 г.

Германия допуска на Брест-литовските мирни преговори представители на Централната Рада.

1916 г.

По време на Първата световна война българските войски атакуват предмостовото укрепление Мачин.

1912 г.

Роден е Стефан Николов Сърчаджиев - български театрален и кинорежисьор. Баща на Йосиф Сърчаджиев. След завършване на гимназия в София учи в школата на Боян Дановски. През 1938 г. завършва драматичната школа към Народния театър, а през 1938-1939 г. специализира режисура в Париж. Създава и ръководи авангардния “Опитен театър” (1939-1940 г.), в който поставя “Господин де Пурсоняк”, “Адвокатът Патлен”, “Изобличението на Бланко Познет”. Работи в Скопския театър (1944 г.) и в Народния театър в София (1945-1956 г., 1958-1965 г.). Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, негов пръв директор, режисьор и художествен ръководител (1956 г.-1958 г.). Известни негови постановки са “Фуенте Овехуна”, “Волпоне”, “В полите на Витоша”, “Баня”, “Към пропаст”, “Камък в блатото”. През 1945 г.-1948 г. е преподавател по актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1952 г.-1965 г. е професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ (НАТФИЗ). В киното работи от 1951 г., първоначално в тандем с Антон Маринович, снима разнообразни по жанр филми, предимно в областта на историята.

1909 г.

Oт 25 до 27 декември в Белград се провежда Първа Балканска социалдемократическа конференция с участието на делегати от БРСДП.

1909 г.

В Русия са арестувани шест души, готвещи покушение срещу император Николай II.
Николай II (Николай Александрович Романов) e последният руски император; от династията Романови. Заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г.. Роден е на 18 май 1868 г., син е на Александър III.
Проявява се като твърд и последователен привърженик на традиционните принципи на самодържавието в Русия. Във външната политика продължава линията на своя баща. Има изключително силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. Заставя княз Фердинанд да се съгласи с покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра, след което князът е признат от всички Велики сили. При неговото царуване Русия води неуспешна Руско-японска война (1904-1905 г.). Под натиска на силното либерално движение в Русия се съгласява на известни политически свободи (манифестът от 17 октомври 1905 г.). Активно съдейства за създаването на Антантата (1907 г.) и обуздаването на настъпателната политика на Германия в Европа и света. След избухването на Първата световна война е върховен главнокомандващ на руската армия (1915 г.). Принуден да абдикира след Февруарската революция. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после - в Екатеринбург. На 16 срещу 17 юни 1918 г. Николай II e убит заедно с цялото му семейство.

1907 г.

Роден е професор Христо Николов Гандев - български историк, завършил история в СУ през 1932 г. В периода 1932-1935 г. специализира в Прага. Гандев е доктор по история и социология на Пражкия университет. Завежда Катедра по нова и най-нова история в СУ в периодите 1946 г.-1961 г., 1972 г.-1974г. В периода 1948 г.-1951 г. е декан на Философско-историческия факултет в СУ; 1958 г.-1972 г. е директор на Етнографския институт с музей при БАН; 1970 г.-1976 г. е заместник-председател на Българското историческо дружество. Работи предимно в областта на Българското възраждане.

1905 г.

Родена е Васка Емануилова - българска скулпторка. Сестра на И. Емануилов. Една от основателите на Дружеството на новите художници (1931 г.). Завършва скулптура в Художествената академия през1927 г. при Ив. Лазаров. Специализира в Париж през 1939 г. Работи основно в областта на кавалетната скулптура. Материалите, които използва, са основно бронз и теракота. Нейни творби са: "Портрет на художника Георги Машев" (1928 г.), "Миньори" (1929 г.), "Портрет на баща ми" (1931 г.), "Глава на поета Николай Хрелков" (1932 г.), "Опъват се мишци железни" (1932 г.), "Строителни работници" (1933 г.), "Миячка" (1937 г.), "Глава на Теофана Калчева" (1941 г.).

1902 г.

Римският папа Лъв XIII публично поддържа християно-демократическото движение и призовава за борба със социализма.

1894 г.

България се присъединява към европейската мрежа за точно време и се въвежда източноевропейското време.

1881 г.

Открито e писмо на Драган Цанков и умерените консерватори за общо участие във втория тур на изборите за Държавен съвет. Първият тур на изборите за Държавен съвет се провежда на 1 ноември 1881 г. В края на 1881 г. Консервативната партия поема управлението на Княжеството.
Държавният съвет е висш орган на държавната власт в Княжество България . Създаден е с княжески манифест от 14 септември 1881 г. в периода на Режима на пълномощията и закрит на 9 септември 1883 г. след възстановяването на Търновската конституция. Има законодателни, изпълнителни и съдебни функции.

1881 г.

Учреден е орден "Свети Александър" за военни и граждански заслуги към държавата, за храброст и при лично благоволение на княза. За военните орденът е с мечове по средата при война или над кръста в мирно време, за цивилни орденът е без мечове. Има Голямо и Малко огърлие от 1888 г., Велик кръст от 1908 г. и шест степени (последните две - със или без корона) с форма на артилерийски кръст върху пурпурночервена лента. Великият кръст се носи на шарф с розета през дясно рамо, а I степен е без розета; II и III степен - на шия, а IV-VI степен - на триъгълна лента на гърди. Към ордена (до II степен) се носи сребърна звезда на гърди. Учредяването му предизвиква дипломатически конфликт с Портата през 1883 г. и е прието като израз на стремежа за български държавен суверенитет. Голямото огърлие е запазено само за владетеля и престолонаследника, а Малкото - за чужди владетели, ген.и, висши духовници (наградени са 25 души). С Великия кръст, I и II степен, се награждават министър-председатели, митрополити, генерали. Празникът на ордена е на 19 февруари. Към него е учреден медал "За заслуга" в две степени (златна и сребърна) само за офицери. До 1940 г. е даден на 69 души.

1878 г.

Роден е Луи Шевролет - американски автомобилен инженер (от френски произход), създател на едноименната марка автомобили.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война на 25 декември започва преминаването на Западния отряд през Стара планина. Същият ден генерал Карцов завзема Троянския проход.

1870 г.

Коледа става държавен празник в САЩ.

1864 г.

Роден е генерал Никола Жеков - военен и държавен деец, генерал от пехотата. Роден е в Сливен. Завършва Военното училище в София през 1887 г., след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. По време на Балканската война 1912 г.-1913 г. е началник-щаб на втора армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война е назначен за главнокомандващ българската армия. Краят на войната го заварва на лечение във Виена. Въпреки че е уверен, че ще бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа, се завръща обратно в страната. Уволнен е от армията и наистина е съден заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни се изявява като общественик и публицист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. След края на Втората световна война емигрира в чужбина. Генерал Никола Жеков умира през 1948 г.

1863 г.

Списание “Харпърс Уикли” на Томас Наст започва да оформя съвременния вид на Дядо Коледа.

1861 г.

Роден е Никола Димов Бончев - военен деец, полковник. Роден е в с. Аджар (дн. Светлен), Карловско. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. По време на Руско-турската освободителна война е в състава на Българското опълчение. Отличава се в боевете при Стара Загора и Шипка. След Освобождението завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война като ротен командир в състава на втори Пехотен Струмски полк. Проявява се в сраженията при Пирот. След войната служи в артилерията. По време на Балканската война е комендант на Цариброд. След включването на България в Първата световна война е интендант на Видинския укрепен пункт. Никола Димов Бончев умира през 1933 година.

1854 г.

Георги Раковски тръгва през Търново към Свищов и Влашко.
Първият идеолог на националното революционно движение Георги Раковски е роден на 14 април 1821 г. в Котел. Георги Раковски е съставител на "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г .) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство през 1863 г. Раковски основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866 г. и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си той работи за осъществяване на революционните си планове. Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.

1849 г.

По случай Коледа унгарци, поляци и арменци организират в Шумен празнична църковна литургия.

1848 г.

Коледното дърво пред Уиндзорския дворец на кралица Виктория въвежда модата на празничната зеленина.

1847 г.

Роден е Христо Ботев (по стар стил, по нов стил е роден на 6 януари 1848 г.) - национален революционер, поет и журналист. Роден е в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Б. Петков. След завършване на основното си образование и с помощта на Н. Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 г. Христо Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и да замине отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. Останал без средства, след като се прехвърля в Румъния, Христо Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Христо Ботев се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да премине в България с четата на Жельо войвода (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по различни причини преминаването на четниците в България е осуетено, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да напусне училището. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее заедно с Васил Левски. От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". В Галац Ботев установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.
През август 1874 г. Христо Ботев участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 г. Ботев започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава начело на БРЦК. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев поставя началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва преждевременно и неуспехът му стават причина за появата на сериозни разногласия в БРЦК. В резултат в края на 1875 г. Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.

1818 г.

За първи път е изпяна песента „Тиха нощ, свята нощ“ (в църквата Св. Никола в Оберндорф, Австрия).

1812 г.

Последните френски войски на Наполеон напускат Русия.
През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта на му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1745 г.

Прусия и Австрия подписват Дрезденския договор, според който по-голямата част от Силезия е предадена на Прусия.
Силезия е историческа област в Средна Европа, в горното течение на р. Одер. Обхваща част от територията на съвременна Полша и Чехия. През II-I хил. пр. Хр. областта е заселена от племената, носители на т. нар. лужишка култура, които по-късно играят водеща роля в етногенезиса на зап. славяни. През IХ-Х в. Силезия влиза в състава на Великоморавското княжество, а след това - в Чешката държава. Населението по тези земи обаче е по-близко до полския клон на западните славяни. С влизането на териториите им в състава на полската раннофеодална държава (990 г.) те стават един от основните елементи на формиращата се полска народност. Отрано подложена на набезите на германски феодали. През 1109 г. голямата армия на т. нар. Свещена Рим. империя начело с Хенри V е отблъсната, но германска феодална колонизация се осъществява безпрепятствено. През ХII-ХIV в. Силезия се превръща в най-развитата в икономическо отношение област във феодална Полша. След 1241 г. е подложена на опустошително монголо-татарско нашествие. През ХIV в. се оказва откъсната от Полша (в границите на Чехия) и подложена на германизация. По-късно само 3 силезийски княжества влизат в състава на полската държава - Освиенцим, Затор и Севеж. През 1526 г. Силезия заедно с Чехия попада под австрийска власт, а през ХVIII в. - под пруска власт. Два южни района - Опава и Тешин - остават в Австрия и по-късно влизат в състава на чешките територии. В силезийските земи в рамките на Прусия често избухват селски въстания: въстания на тъкачите (90-те год. на ХVIII в.), полско въстание (1794 г.), отново въстание на тъкачите (1848 г.). Като важен добивен и промишлен район на Прусия там се формира раб. движение. След образуването на Полската държава (1918 г.) в Силезия избухват въстания за присъединяване към Полша (1919-1920 г.), но само т. нар. Горна Силезия е включена в младата държава. След Втората световна война по решение на Берлинската конференция (1945 г.) Силезия е присъединена към Полската народна република под името Шльонск.

1741 г.

Андерс Целзий изобретява скалата за измерване на температура, наречена по-късно на негово име Целзиева скала. Целзиевата скала е температурна скала, в която интервалът между температурите на топене на леда и кипене на водата при нормално атмосферно налягане (101 325 паскала или 760 мм живачен стълб) е разделен на 100 части. Температурата по скалата на Целзий се изразява в градуси на Целзий; при това температурата на топене на леда се приема за равна на 0°, а температурата на кипене на водата - на 100°.

1642 г.

Роден е Исак Нютон - английски физик, математик и астроном, член (1672 г. ) и президент (1703 г.) на лондонското Кралско дружество. В съчинението си "Математически принципи на натуралната философия" (1687 г.) формулира основите на класическата механика (Нютонови закони), закона за гравитацията и създава теорията за движението на телата от Слънчевата система. Открива дисперсията на светлината, хроматичната аберация, изследва интерференцията и дифракцията, развива корпускулната теория за светлината, изказва хипотеза, обединяваща корпускулните и вълновите свойства на светлината. Изследванията си в областта на оптиката публикува (1704 г.) във труда си "Оптика". Построява първия рефлекторен телескоп. В математичния анализ въвежда понятията функция и производна и (заедно с германския математик Г. В. Лайбниц) е основоположник на диференциалното и интегралното смятане.

1635 г.

Умира Самюел Шамплен - френски хидролог, изследовател на Канада и североизточната част на САЩ. През 1603 г. организира експедиция по реките Св. Лаврентий и Саген. Изследва Атлантическото крайбрежие на Северна Америка и открива остров Нантакет в периода1604- 1606 г. През 1608 се установява в град Квебек, устието на река Св. Лаврентий. През 1609 изучава река Ришельо - десен приток на Св. Лаврентий, открива езеро, което по-късно е наречено на неговото име. Открива и планините Адирондак и Грийн Маунтайнс. Търси воден път към Тихия океан в периода1609-1615 г. През 1615-1616 г., движейки се по реките Свети Лаврентий , Отава и езеро Написинг, навлиза във вътрешността на континента и достига до езеро Хурон.

1564 г.

Иван Грозни отправя в Москва послание, в което обявява намеренията си да се отрече от престола.
Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г., син е на Василий III Иванович. Иван Грозни е велик княз от 1533 г. Той е и първият руски цар (от 1547 г.). Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Василевич през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) Иван IV Василевич еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност; най-разпространени методи за борба с политически противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет. Сред народа Иван IV Василевич получава прозвището "Грозни". Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Умира на 18 март 1584 г.

820 г.

Умира Лъв V Арменец - византийски император, представител на военната аристокрация от Мала Азия. Коронясан от патриарх Никифор една седмица преди хан Крум да стигне до стените на Константинопол. Лъв V Арменец организира по брега на Златния рог отбрана срещу българската армия. В отговор Крум разорява околностите на византийската столица и срива много крепости в Източна Тракия. През 824 г. с победата си край Месемврия византийският император установява 30-годишен мир с България. Възстановява иконоборството, като отстранява патриарх Никифор през 815 г. и свиква църковен събор през 816 г., отново влизат в сила решенията на т. нар. "Безглав събор" при Константин V Копроним (754г.) против иконите. Лъв V е убит от заговорници по време на коледна служба.

800 г.

Римският папа коронясва Карл Велики за първи император на Свещената Римска империя. От 768 г. Карл Велики е франкски крал от династията Каролинги. Син е на Пипин ІІІ Къси. Воюва с лангобарди, авари, сакси, западни славяни. По времето на хан Крум Свещената Римска империя има обща граница с българската държава. Управлението на Карл Велики се характеризира и с културен подем, т. нар. Каролингско възраждане. След смъртта му Свещената Римска империя се разпада.





Календарът е на Агенция “Фокус”


 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди