изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-22 @ 19:41 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1819 - Руският император Александър І (1801-1825 г.) издава указ, с който създаденото от български преселници в района на Южна Бесарабия селище Болград получава статут на град 1948 - ВНС приема първия петгодишен план (1949-1953 г.) за развитие на народното стопанство  1949 - Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито заявява, че страната ще следва свой комунистически път и скъсва отношенията си със Сталин1989 - С решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителния процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена



2014 г.

Гръцкият парламент отхвърли кандидата за президент Ставрос Димас, номиниран от министър-председателя Андонис Самарас, при което Гърция отива на предсрочни общи избори.

2013 г.

При атентат във Волгоград загиват 18 човека, а други 45 са ранени.

2012 г.

Пътнически самолет „Ту-204”, с 8 души на борда, излизайки при кацане в московското летище „Внуково” от ПИК (пистата за излитане и кацане) на Киевско шосе, се разпада и се запалва. Загиват на място 2 души, останалите са хоспитализирани, като почиват още 2 души. Принадлежи на руската авиакомпания Red Wings Airlines, летял е от Пардубице (Чехия) за Москва.

2012 г.

Конституционният съд на Франция обявява като противоконституционно предложението на правителството през да 2013 г. да облага с данък 75% най-богатите граждани на страната.

2011 г.

Израелските военновъздушни сили нанасят удари в централната и северната част на Ивицата Газа в отговор на ракетен обстрел.

2010 г.

Александър Джомбич (политик от Република Сръбска) е избран за 10-ти министър-председател на Република Сръбска. Бивш министър на финансите на Република Сръбска. Член на СНСД.

2006 г.

Индонезийски ферибот потъва между островите Ява и Борнео, загиват над 500 пътници и екипаж.

2001 г.

По време на най-големия пожар в историческия квартал в столицата на Перу — Лима загиват 274 души.

1998 г.

Червените кхмери поднасят извинение за извършения геноцид на над 1 милион граждани по време на своето управление в Камбоджа.

1997 г.

Умира Александър Геров - български поет. Сътрудничи на списание "Златорог", "Изкуство и критика", "Литературен глас", "Час" и др. Арестуван е за антифашистка дейност. Излиза от затвора на 9 септември 1944 г. Работи в Радио София до 1953 г. Редактор е в списанията: "Киноизкуство", "Кооперативно село", "Българска кинематография", изд. "Български писател" и др. Автор е на творбите.: "Ние, хората" (1942 г.), "Два милиарда" (1947 г.), "Стихотворения" (1956 г.), "Обикновени приключения" (1962 г.), "Щастие и нещастие" (разкази, 1963 г.), "Фантастични новели" (1966 г.), "Свободен стих" (1967 г.), "Избрано" (1969 г.), "Най-хубавото" (1970 г.), "Дете на прозореца. Избрани стихотворения за деца и юноши" (1981 г.), "Любовна лирика" (1983 г.), "Обръщение" (1983 г.), "Избрани стихотворения" (1984 г.), "Внезапни стихотворения" (1986 г.), "Избрани произведения", в 3 т. (1989 г.), "Книга за Тамара. Стихотворения" (1991 г.) и др.

1994 г.

След загуба на изборите на 18 декември лидерът на СДС Филип Димитров се оттегля от ръководството на синята коалиция. Иван Костов оглавява НКС на СДС. На същата дата Иван Костов е избран за председател на СДС.

1993 г.

В Перу след референдум, проведен 31 октомври 1993 г., е приета нова конституция.
Перу е държава в Южна Америка, на тихоокеанския бряг. В състава й влизат и няколко крайбрежни острова. Площта й е 1 285 200 кв. км. Населението е 23 900 000 жители за 1996 г. Около 50% индианци (гл. кечуа и аймара), останалите са испаноезични перуанци, метиси и емигранти. Официални езици са испански и кечуа. Столицата й е Лима. Паричната единица е нов сол. Административно се дели на 25 департамента. Главата на държавата е президент. Законодателният орган е еднокамарен парламент.

1991 г.

Ислам Каримов е избран за президент на Узбекистан.

1989 г.

С решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителният процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.

1989 г.

Вацлав Хавел полага клетва като президент на Чехословакия.
Вацлав Хавел е президент от 1989 г. до 1992 г. Той е създател (1989 г.) и ръководител на Граждански форум. Хавел е един от основателите и главен председател на Гражданската инициатива и "Харта-77". Създател е на чешкия театър на абсурда. Автор е на пиесите - "Градинско увеселение", "Вернисаж", "Аудиенция". Създава сборници есета - "Силата на безсилните” и Слово за словото".

1964 г.

Открит е миннообогатителният комбинат "Медет" край Пирдоп. През 1991 г. е създадено на акционерното дружество “Асарел – Медет” на базата на миннообогатителните комбинати “Медет” и миннообогатителен комбинат “Асарел”
“Асарел-Медет" е с предмет на дейност открит добив и обогатяване на медни и медно-пиритни руди, биохимично излужване на мед и свързаните с това търговски и инженерингови дейности.

1950 г.

Народното събрание приема Закон за защита на мира. Забранява се подстрекателството и пропагандата за война. За подстрекателство към въоръжено нападение на една държава върху друга се предвижда доживотен строг тъмничен затвор. За пропаганда на война наказанието е строг тъмничен затвор до 15 г.

1949 г.

Ръководителят на Югославия Йосип Броз Тито заявява, че страната ще следва свой комунистически път и скъсва отношенията си със Сталин. Тито е сръбски политик, държавник; генерален секретар на ЮКП. От 1937 г. до смъртта си е министър -председател на СФР Югославия (1945-1953 г.); президент (1953-1974 г.); пожизнен президент (1974-1980 г.); маршал. След конфронтацията със Сталин пропагандата в СССР и неговите съюзници обявява Тито за “троцкист” и “предател”. Югославия е включена в Движението на необвързаните страни, като е представян за една от водещите му фигури в световен мащаб. Под негово ръководство югославските комунисти развиват теорията за т. нар. “самоуправляващо се социалистическо общество” като особен тип “народна демокрация”, но на практика управлението на Тито е тоталитарна диктатура от комунистически тип.

1947 г.

На 28 и 29 декември е проведен XXVII конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков.

1945 г.

На 29 и 30 декември се провежда XXVI конгрес на БЗНС. За главен секретар е избран Александър Оббов.
Александър Христов Оббов е политически и държавен деец. Роден е в Плевен през 1887 г. Завършва Лозарското училище в родния си град, следва в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Отрано става член на БЗНС. От 1908 г. до 1919 г. неизменно е член на ПП на БЗНС, през последните 5 години е и негов секретар. През 1919 г.–1923 г. е депутат и подпредседател на ХVIII ОНС. По време на управлението на Ал. Стамболийски (21 май 1920 г.–9 юни 1923 г.) е министър на земеделието и държавните имоти. Взема участие в Юнското въстание. След разгрома му емигрира. Член е на Задграничното представителство на БЗНС (1923 г.–1925 г.). През 1936 г. се завръща в България и се налага като един от ръководителите на БЗНС "Александър Стамболийски" ("Пладне"). След 9 септември 1944 г. отново е избран за член на ПП на БЗНС (1945 г.–1947 г.) и политически секретар. През 1946 г.–1947 г. е министър на земеделието и подпредседател на МС. Александър Оббов умира през 1975 година.

1944 г.

В хода на Втората световна война Първа българска армия преминава към отбрана в Сремска област.

1944 г.

С постановление на Министерския съвет е утвърдена наредба-закон за изменение на Екзархийския устав, което засяга процедурата по избора на екзарх и състава на църковно-избирателния събор.
Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г.) на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Извоювана е в резултат на църковно-националната борба на българския народ. Екзархийския устав е изработен от Църковно-народния събор в Цариград (1871 г.). На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, видински митрополит. На 16 септември 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на българския народ, противопоставя се на западно религиозно-политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия. За екзарх е избран ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран софийският митрополит Стефан I (до 1948 г.). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим.

1943 г.

Роден е Стефан Мавродиев - български театрален и филмов актьор. Завършва ВИТИЗ. Работи в Младежкия театър, където създава запомнящи се роли в “Параграф 22”, “Полет над кукувиче гнездо”, “Архангелите не играят флипер”, “Човекът си е човек” и др. Първата си значителна роля в киното прави във филма на Г. Дюлгеров “Изпит” (1970 г.). Снима се в тв. постановки. Филмография: “Мълчаливите пътеки” (1967 г.), “Птици и хрътки” (1969 г.), “Скорпион срещу Дъга” (1969 г.), “Осмият” (1969 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Щурец в ухото” (1976 г.), “Пантелей” (1978 г.), “Мера според мера” (1981 г.), “24 часа дъжд” (1982 г.), “Среща на силите” (1982 г.), “Издирва се …” (1984 г., тв поредица), “Рокада” (1987 г.), “Карнавалът” (1990 г.) и др. Издава стихосбирката: “Жена, или Моя нежна проклетница” (2002 г.).

1940 г.

Приет е Закон за организиране на българската младеж. С него се създава казионна младежка организация "Бранник" по образец на немската "Хитлерюгенд". Тя има централизирана военизирана структура начело с премиера. Издръжката й се поема от общините и държавата. Предвижда се участието в организацията на всички учащи се да е задължително, но не успява да се наложи. Разтурена е от правителството на К. Муравиев със специална наредба-закон от 6 септември 1944 г.

1938 г.

Роден е Джон Войт - американски актьор. Учи във Вашингтонския католически университет. От 1960 г. е в театъра и телевизията. Дебютира в киното през 1967 г. - "Часът на пушката". Участва във филмите - "Среднощен каубой" (1969 г.), "Параграф 22" (1970 г.), "Избавление" (1972 г.), "Конрак" (1974 г.), "Съдията и неговият палач" (1975 г.), "Завръщане у дома" (1978 г., "Оскар"), "Шампионът" (1979 г.), "Маса за петима" (1983 г., и режисьор), "Влакът беглец" (1986 г.), "Вечност" (1990 г.), "Жега" (1995 г.), "Мисията невъзможна" (1996 г.), "Розууд" (1997 г.), "Tomb rider" (2001 г.), "Пърл Харбър" (2001 г.), "Зулендър" (2001 г.), "Али" (2001 г., номинация за "Оскар"), "Дупките" (2002 г.), "Супербебета" (2003 г.).

1932 г.

Извършен е атентат срещу Симеон Евтимов, при който редакторът на в. "Ла Маседоан" (1927-1932 г.) и в. "Македония" (1932 г.) е тежко ранен. Умира след два дни. Атентатът е организиран от групата на протогеровистите в съюз с комунистическата ВМРО (обединена). "Смъртта на Евтимов е една национална катастрофа", изрича Симеон Радев. Симеон Евтимов е деец на Вътрешната македонска революционна организация, журналист. Роден е в село Емборе, Кайлярско. След Първата световна война 1914–1918 г. е един от видните дейци на ВМРО. Близък сподвижник е на Иван (Ванче) Михайлов. Редактор е на вестник "Македония", излизащ на френски език в Женева (от 1927 г.). Няколко години по-късно е директор на в. "Македония" в София.

1926 г.

Умира австрийският поет Райнер Мария Рилке.
През 1894 г. излиза първата му стихосбирка "Живот и песен". Следват: "Жертва на ларите" (1895 г.), "Увенчан от мечта" (1896 г.), "Пред Рождество" (1897 г.).. От 1896 г. до 1899 г. следва история на литературното изкуство и право в Прага, Мюнхен, Берлин. Дружи с Д. фон Лименкран, Г. Васерман, В. фон Шалц, пътува с приятелката си Лу Андреас-Саломе до Италия (1898 г.) и до Русия (1899 г. и 1900 г.), където се среща с Л. Н. Толстой, Л. О. Пастернак и И. Репин. През 1896 г. издава списание "Вегвартен". През 1900 г. се установява във Ворпсведе сред колония от художници. След 1902 г. живее във Франция, Швейцария и Германия. Пътува из Дания, Белгия, скандинавските страни, Италия, Испания, Египет. От 1905 г. е секретар на О. Роден, общува с П. Валери, Р. Ролан, П. Сезан и др. Издава сборник "Часослов" (1905 г.), "Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке" (1906 г.), "На мен за празника" (1909 г.). Драматургичното му наследство включва: "В ранен мраз" (1895 г.), "Ноктюрно" (1896 г.), "Без настояще" (1897 г.), "Майчица" (1896-1897 г.), "Планински въздух" (1897 г.), "Всекидневен живот" (1900 г.), "Сираци" (1901 г.) и др. След 1901 г. не пише драми. Почти едновременно с драмите издава няколко сборника с разкази - "Към живота", "Две Пражки истории", "Последните", "Разкази за добрия Бог" (1891-1901 г.), които са сходни по строеж с разказите на Кафка. Автор е на един роман - "Записките на Малте Лауридс Бриге", над който работи около 6 години (1904-1910 г.). През 1922 г. завършва "Дуинески елегии", а последната му книга е "Сонети към Орфей" (1922 г.). Умира от левкемия в Швейцария.

1924 г.

Умира Карл Шпителер (псевд. Феликс Тандем) (24.04.1845, Листал - 29.12.1924, Люцерн) – швейцарски писател. Твори на немски език. Учи право и теология в университетите в Базел, Цюрих и Хайделберг. Живее в Русия от 1871 г. до 1879 г. Автор е на епичната поема в ритмична проза “Прометей и Епиметей” (1880-1881 г.; стихотворен вариант “Търпеливият Прометей”, 1924 г.). Други негови произведения са епичната поема “Олимпийска пролет”, 1900-1905 г.), романа “Имаго” (1906 г.). Носител е на Нобелова награда за литература (1919 г.).

1920 г.

С царски указ са разформировани войскови учреждения и части.

1920 г.

Умира Марко Костов Цепенков -български писател, фолклорист. Роден е през 1829 г. в Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при Н. Хаджов. Участва в борбата срещу гръцкото духовенство. Решителна роля в живота на Цепенков изиграва срещата му с Д. Миладинов (1856-1857 г.). Под негово въздействие събира фолклорни материали. През 1888 г. узнава, че Министерството на народното просвещение в София започва да издава “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, свързва се с проф. Ив. Д. Шишманов, на когото предоставя материалите си. Шишманов го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и др. Цепенков отново идва в София. До 1900 г. обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. Автор е на стихотворения и песни, на драмата “Църне войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 г. по поръка на Ив. Шишманов.

1915 г.

Роден е Яко Аврамов Молхов – български литературен критик. Следва право в СУ” Св. Климент Охридски”, но е принуден да прекъсне. Член е на РМС от 1930 г. След 9.09.1944 работи в Българската кинематография (1948-1952 г.). Редактор е в Студия за игрални филми. Главен редактор е на сп. “Киноизкуство” (1952-1963 г.). В периода 1967-1970 е редактор в Студия за научнопопулярни филми. Завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък”. Автор е на сценарии за документ филми (“Кратка изповед”, “Коста Петров”, “Захари Стоянов” и др.). Автор е на съчиненията “Литературни кръжоци” (1947 г.), “Млада гвардия” от Ал. Фадеев” (1947 г.), “По следите на съвременността. Проблеми на днешния български роман” (1956 г.), “Кинокритика” (1962 г.), “Съвременни белетристи” (1964 г.), “Критически хроники” (1975 г.), “Съблазните на пътуването” (1976 г.), “Пловдивски силуети” (1980 г., “Автографи”, портрети, скици и етюди (1983 г.), “Времето на критика. Избрано”, в 2 кн. (1985 г.), “Веселин Андреев. Разговори, беседи” (1988 г.), “Пътуване към Америка” (1989 г.) и др.

1911 г.

Сун Ят Сен е избран за временен президент на Китай.
Сун Ят Сен е китайски политик; първият китайски държавник без конфуцианско образование, християнин. През 1883-1894 г. работи като лекар. През 1884 г. заминава за Пекин, където създава “Общество за възраждане на Китай”. След неуспешен опит да организира въоръжено въстание в Кантон срещу манджурска династия Цин Сун Ят Сен е принуден да емигрира със семейството си. В емиграция живее 16 год. - до революцията през 1911 г. През 1905 г. в Токио той създава “Обединена лига” (“T’ung-meng Hui”). През декември 1911 г. (след обявяването на Китай за република) се завръща в Шанхай и е избран за временен президент от делегатите на Първия конгрес на Република Китай в Нанкин (до 13.02.1912 г.). През 1912 г. “Обединената лига” е реформирана в “Гоминдан” (“Националистическа партия”). По време на Първата световна война до началото на 1917 г. Сун Ят Сен живее ту в Япония, ту в САЩ. През 1918 г. е избран за генералисимус на независим военен режим в провинция Кантон, но е принуден да избяга, защото губи подкрепата на военните. Между 1918 г. и 1922 г. Сун Ят Сен живее между Шанхай и Кантон, стараейки се да бъде водач и главнокомандващ. През февруари 1923 г. Сун Ят Сен е избран за генералисимус на Република Китай, макар че под негова власт е основната територията между Кантон и Шанхай. Умира от рак на 12 март 1925 г. Тялото му не е погребано, а се пази в будистки храм до 1929 г., когато е пренесено с почести от Чан Кай-ши до Нанкин и е положено в специален саркофаг.

1903 г.

Формират се две конни бригади с управления в София и Пловдив.

1896 г.

Роден е Давид Сикейрос - мексикански художник и общественик, участник в мексиканската революция 1910 г.- 1917 г.
Сикейрос е един от основоположниците на мексиканската школа за монументална живопис. Влияе върху изкуството на Латинска Америка с дейността си в Аржентина, Чили и Куба. Създава динамични композиции със усещане за пространство, включване на нови художествени материали (синтетични бои, керамична и релефна мозайка, скулптурни форми) - стенописи в Двореца за изящни изкуства, Националния исторически музей в Университетското градче - в град Мексико.

1891 г.

Томас Едисон патентова радиото.
Томас Алва Едисон (1847 - 1931) е американски изобретател в областта на електротехниката и предприемач. Основател на големи електротехнически компании. Първото му изобретение е устройство за дуплекс по телеграфиране. След първия успех напуска работата си, заселва се в Нюарк (щата Ню Джърси) и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк (щата Ню Йорк) (1876-1888 г.), където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенства телефона на Ал. Бел и създава фонограф (грамофон), предлага и внедрява електрическа лампа с нагреваема жичка (1879 г.) и различна електротехническа апаратура (цокъл и фасунка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и мн. др.); експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия (1883 г.). Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Томас Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползване (1882 г.). До края на живота си (от 1887 г.) живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенства фонограма и кинокамера, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява жп спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор на повече от 1 000 изобретения.

1890 г.

Над 200 сиукси, сред които жени и деца, са избити от американски войски край Уундид ний в Южна Дакота.

1890 г.

Умира Лаза Лазаревич - сръбски писател, лекар по професия. Следва право в Белград и медицина в Берлин. Автор е на много повести с психологически анализ ("Училищна икона", "При кладенеца" и др.). Наричан е "сръбския Тургенев".

1879 г.

Роден е Франц фон Папен - германски генерал, политик. Офицер от Германския генщаб до Първата световна война, след което е военен аташе в САЩ. За шпионска дейност е обявен от американците за персона нон грата и през 1915 г. е отзован. Член е на Партията на католически център, депутат е в Пруския ландтаг (1921-1932 г.), отговаря за партийния орган “Германия”. Изповядва ултраконсервативни, монархически възгледи. На 1 юни 1932 г. е назначен от Хинденбург за канцлер и съставя крайно десен “кабинет на националната концентрация”. Без успех се опитва да интегрира Хитлер в управлението на страната, но фюрерът иска цялата власт. Идеалът на Франц фон Папен е елитарно съсловна диктатура. На 3 декември 1932 г. той губи канцлерския пост, но запазва доверието на райхспрезидента Хинденбург. През следващите дни преговаря с Хитлер за съвместно управление; използва авторитета си пред държавния глава и на 30 януари 1933 г. фюрерът е назначен за канцлер, а Франц фон Папен - за вицеканцлер. Макар че разчиства пътя на ГНСРП към властта, генералът е отстранен в края на 1933 г.; посланик е в Австрия (1934-1938 г.) и в Турция (1939-1944 г.). През април 1945 г. е арестуван в Рур от американската военна администрация и е изправен пред Нюрнбергския международен военен трибунал. Оправдан е, но през 1947 г. е осъден от Германската комисия по денацификация на 8 месеца затвор. Умира на 2 май 1969 г.

1877 г.

Започва артилерийски обстрел на Русе от Гюргево. В същото време снежна буря връхлита руските части в района на връх Шипка.
През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османска власт и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г.) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1872 г.

Васил Левски е изпратен под силна охрана от Търново за София.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. На следващия ден е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение. На 29 декември Васил Левски е изпратен за София. След това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).

1855 г.

Роден е Аугуст Кицберг - естонски писател и драматург. Кицберг е един от основоположниците на естонската драматургия. Автор е на драмите във “Вихъра на ветровете” (1906 г.), “Червеният петел” (1919 г.) и други, комедията “Проклетото село” (1923 г.).

1848 г.

По време на управлението на Джеймс Полк в Белия дом за първи път са инсталирани газовите лампи, за да сменят свещите и маслените лампи. Завършено е инсталирането на подобрената система за централно отопление.

1845 г.

Тексас става 28–ият щат на САЩ, което става повод за избухването на война между САЩ и Мексико.

1837 г.

Канадската полиция опожарява американския параход “Каролина”, акостирал в Бъфало.

1825 г.

Умира Жак Луи Давид - френски художник. Участник във Великата френската революция. Той е придворен художник на Наполеон I. Автор е на портрети и на ценни исторически картини ("Бонапарт в прохода Сен Бернард", "Коронясването на Наполеон", "Сабинянките" и др.).

1813 г.

По време на войната от 1812 г. английските войски опожаряват град Бъфало (Ню Йорк). Войната от 1812 г. се води между САЩ и Великобритания. Тя се води в периода , от юни 1812 г. до пролетта на 1815 г., макар че мирният договор, слагащ край, е подписан в Европа на декември 1814 г. Главното бойно поле по време на войната се разполага покрай Канадската граница, в залива Чезапийк и покрай Мексиканския залив. Провеждат се и активни морски военни действия.

1809 г.

Роден е Уилям Гладстон - английски общественик, политик и държавник. Министър -председател на Великобритания (1868-1974 г., 1880-1885 г., 1896 г. и 1892-1894 г.). По време на първия си мандат провежда реформи на избирателната система, административния апарат, армията и образованието.
Гладстон получава образование в аристократично училище в Итън и в Оксфорд. Лидер е на Либералната партия от 1868 г. През 1876 г. (на митинги, в парламента, даже и с брошурите си "Ужасите в България и източният въпрос" и "Уроци от клане") протестира срещу поведението на Биконсфилдовия кабинет по отношение на Руско-турската война. Приема и изслушва на 26 октомври 1876 г. делегатите на цариградските българи Др. Цанков и М. Балабанов, които представят искането за автономия на България.

1808 г.

Роден е Андрю Джонсън – 17-ия президент на САЩ (1865-1869)

1800 г.

Роден е Чарлс Гудиър - американски изобретател, открил през 1839 г. процеса на вулканизация на гумата. Той не патентова изобретението си .

1798 г.

Основана е Петербургската медико-хирургическа академия. Това става с подписването на указ от Павел I за строителство на учебни сгради за медицинските училища и на общежития за студентите. През 1808 г., по време на император Александър I, Петербургската медико-хирургическа академия е издигната в ранг “първото имперско учебно заведение” като по този начин получава правата на Академия на науките и получава правото да избира свои академици. Тя е именува Императорска медицинско-хирургическа академия. През 1881 г. става Военна медицинска академия

1775 г.

Роден е Карл Иванович Роси - руски архитект, представител на късния класицизъм. От 1796 г. работи като помощник на арх. В. Ф. Бренна, след което учи в Италия (1802-1803 г.). От 1804 г. е художник в Петербургския завод за кристал и фаянс. От 1806 г. е придворен архитект, от 1809 г. работи в Москва, от 1815 г. - в Санкт Петербург. Карл Роси е един от главните архитекти на Комитета за строителство и хидравлични работи. Създава много монументални ансамбли в Петербург, които определят облика на неговата централна част: живописния дворцово-парков комплекс на Елагин остров (1818-1822 г.); величествения Михайловски дворец (1819-1825 г.) (дн. сградата на Руския музей); тържествените ансамбли на Михайловския площад; ансамбъла в Главен щаб (1819-1829 г.). През 1816-1834 г. проектира и ръководи строителството на Александрински театър и района около него. Идеите на Роси в строителството са реализирани във величествени градски ансамбли и комплекси.

1721 г.

Родена е Жана Антоанета Пуасон (Мадам Помпадур) - метреса на френския крал Луи ХV, станала известна със своето влияние върху управлението на страната.

1709 г.

Родена е Елисавета Петровна - руска императрица от 25 ноември 1741 г. Дъщеря на Петър I и на Екатерина I. Заема престола след дворцов преврат, при който е свален и затворен в крепост малолетният император Иван VI Антонович. Управлението й съвпада със съживяване и подем на икономическия живот в Русия. Фактически ръководител на вътрешната политика в империята става граф П. И. Шувалов (от 1750 г.), който прокарва редица важни закони: отмяна на вътрешните митници и организиране на външната търговия (1753-1754 г.), свикване на законодателна комисия и др. Известни държавници по време на нейното управление са: А. П. Бестужев-Рюмин, оберпрокурора Я. П. Шаховский, братя М. И. и Р. И. Воронцови, И. И. Шувалов. М. В. Ломоносов. Създадени са художествената академия, банки, превъоръжена е армията и др. Русия води редица успешни войни, сред които най-известна е Седемгодишната война (1756-1763 г.).

1708 г.

Петър I издава указ за създаването на губернии в Русия. Губернията е най- голямата административно-териториална единица в Русия до 1930 г.
Петър I Велики (1672-1725) е руски цар (от 1682 г.), първият руски император (от 1721 г.). Син на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III (1682 г.) царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна (до 1689 г.). Започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейски държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците (1696 г.). Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). Успява да отвори руски "прозорец" на Финския залив. През 1709 г. разбива при Полтава швед. крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен (1711 г.). Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. Открива АН в Петербург (1725 г.), Морската академия. Създател е съвременният граждански шрифт (дн. печатна форма на кирилицата), въведен е нов календар (1700 г.).

1170 г.

Умира Томас Бекет - английски църковен и политически деец. От 1155 г. е канцлер на Англия. От 1162 г. - кентърбърийски епископ. Обявява се срещу политиката на крал Хенри II Плантагенет, който се стреми да подчини английската църква на светската власт и да прехвърли делата на криминално проявените църковни служители за разглеждане на светските съдилища (Кларендонската конституция от 1164 г.). Опитвайки се да си осигури поддръжката на папата, Бекет влошава отношенията си с краля. Принуден е да избяга във Франция. През 1170 г. се завръща в Англия. Убит е по внушение на Хенри II. На 23 февруари 1173 г. е канонизиран от папа Александър III.



Календарът е на Агенция “Фокус”
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди