изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-19 @ 09:59 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 18 МАРТ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1229 - Кръстоносците, начело с Фридрих II Щауфен, възстановяват Йерусалимското кралство 1856 - Завършва Кримската война (1853-1856 г.) 1869 - Направено е първото съобщение за съставянето на Менделеевата таблица 1871 - Създадена е Парижката Комуна 1913 - Започва Петербургската конференция на Великите сили. Целта на събранието е да се разреши българо-румънския спор за Добруджа 1948 - В Москва е подписан договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със СССР 1965 - В орбита е изведен двуместният космически кораб “Восход”.

2014 г.

Русия и Крим подписват договора за присъединяване на република Крим и град Севастопол към Руската Федерация. Договорът е подписан от президента на Русия Владимир Путин, председателя на Върховния съвет на Крим Владимир Константинов, премиера на Крим Сергей Аксьонов и председателя на градския съвет на Севастопол Алексей Чалий. Присъединяването става възможно след проведения на 16.03.2014 г. референзум, на който над 96 % от населението подкрепя присъединяването на Крим и Севастопол към Руската федерация.

2004 г.


Астероид прелита рекордно близо до Земята (43 хил. км).

2004 г.

Българският парламент гласува с 226 гласа "за" и 4 "против" Закона за ратификация на северноатлантическия договор. Законът влиза в сила на 29 март 2004 г.
Северноатлантическият договор е договорно-правната основа на НАТО (Организацията на Северноатлантическия договор), създаден в съответствие с Член 51 от Устава на ООН, който утвърждава неотменимото право на независимите държави на индивидуална и колективна отбрана. Междуправителствената военно-политическа организация НАТО е създадена на 4 април 1949 г. във Вашингтон, САЩ, с подписването от 12 страни учредителки на Северноатлантическия договор. В нея страните членки запазват пълен суверенитет и независимост.

2003 г.

След стачка на служителите на БТА директорът й Стоян Чешмеджиев е принуден да подаде оставка.
От края на 2002 г. - началото на 2003 г. Стоян Чешмеджиев уволнява редица служители в агенцията без каквито и да е обявени критерии, под предлог, че щатът е раздут. Прекратени са договорите на много журналисти. Ликвидирано е звеното за информация от чужбина и остава да се подготвя само от преводачи. Ликвидирани са длъжностите "репортер" и "редактор", за да се открият новите "журналист" и "координатор". Съкратена е длъжността главен секретар. На 10 февруари журналисти и синдикални организации от БТА разпространяват протестна декларация срещу безпринципните уволнения и започват публични протестни действия. Над 200 служители от БТА, предимно журналисти, се включват в протестите, които продължават близо месец и половина. На 27 февруари на Общо събрание с 251 гласа "за" от 255 гласували служителите на БТА искат оставката на Чешмеджиев.

2002 г.

Съветът за електронни медии иска от генералния директор на БНТ - Кирил Гоцев да оповести дали продължава да е управител на "Арт Продукция" ООД. СЕМ отправя запитване защо прехвърлянето на дяловете на Гоцев на 5 декември 2001 г. не е вписано в Търговския регистър. Съветът разглежда жалбата на Димитър Цонев до Върховния административен съд срещу избора на генералния директор на БНТ.
Цонев смята, че Гоцев не отговаря на условията на Закона за радио и телевизия. Според справка от съда в момента на избора за директор той е бил съдружник и управител на "Арт Продукция" ООД.
От своя страна Гоцев уточнява, че молбата, която е подал в Софийския градски съд за напускане на фирмата си "Арт Продукция" ООД, е от декември 2001 г. и има входящ номер 17173.

1996 г.

Умира Йовчо Димитров Караиванов - български народен певец. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като сътрудник и редактор в редакция “Народна музика” към Радио София. Солист е на Държавния ансамбъл за народни песни и танци и Ансамбъла за народни песни при Българското радио. Преподавател е в Средното музикално училище в Котел. Репертоарът му включва песни предимно от Сливенския край.

1990 г.

Учредена е Партия либерален конгрес (ПЛК). Месец по-късно тя е регистрирана. Печатен орган на партията е в. "Либерален конгрес". От 27 октомври 1992 г. партията е пълноправен член на СДС. На 12 декември 1993 г. партията е изключена от съюза. На парламентарните избори за ХХXVIII Народно събрание ПЛК е съучредител на коалиция Коронована демокрация заедно с партията Български национален съюз "Нова демокрация".

1980 г.

Умира Григор Вачков - български театрален и киноактьор. От 1956 до 1980 г. той играе в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". На Международния кинофестивал на авторския филм в Сан Ремо, Италия, 1974 г. получава "златен медал за мъжка роля" за ролята на Иван Ефрейторов във филма "Последно лято". Филмографията му включва "Хитър Петър" (1960 г.), "Дом на две улици" (1960 г.), "Бедната улица" (1960 г.), "Призори" (1961), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Веригата" (1964 г.), "Невероятна история" (1964 г.), "Непримиримите" (1964 г.), "Вечен календар" (1965 г.), "Горещо пладне" (1966г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Бялата стая" (1968 г.), "Гибелта на Александър Велики" (1968 г.), "Белият кон" (1969 г.), "На всеки километър" (1969-1972 г.), "Кит" (1970 г.), "Князът" (1970 г.), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.), "Последно лято" (1974 г.), "Селкор" (1974 г.), "Вечни времена" (1975 г.), "Спомен за близначката" (1976 г.), "Циклопът" (1976 г.), "Срещу вятъра" (тв, 1977 г.), "Топло" (1978 г.), "Инструмент ли е гайдата?" (1978 г.), "Покрив" (1978 г.), "Юмруци в пръстта" (1979 г.), "Трите смъртни гряха" (1980 г.) Последният филм, в който се снима е "Мера според мера" в ролята на Постол .

1966 г.

Римският папа отменя отлъчването от църквата, наложено на католиците, сключили брак с некатолици.

1965 г.

В орбита е изведен двуместният космически кораб “Восход”. Общата продължителност на полета 24 ч. Параметри на орбитата са перигей - 173 км, апогей - 498 км. Екипажът се състои от командир на кораба П. И. Беляев и втори пилот А. А. Леонов. По време на полета за първи път в историята на космонавтиката човек (Леонов) излиза в открития Космос.

1965 г.

Умира Форуп - египетски крал (1936-1952 г.), до юли 1937 г. управлява регентски съвет. Свален е в резултат на Юлската революция (1952 г.) и е изгонен от Египет. Гражданин на Монако от 1959 г.

1959 г.

Роден е Люк Бесон - френски режисьор, сценарист и продуцент. На 20 години той заснема с крайно оскъден бюджет първия си филм "Последната битка". С него печели Голямата награда на Фестивала за научнофантастично кино в Авориас. Филмът, с който Люк Бесон получава международна известност, е "Леон". Следва "Петият елемент", типична холивудска суперпродукция. Филмографията му включва "Метро" (1985 г.), "Голямото синьо" (1988 г.), "Никита" (1990 г.), "Леон" (1994 г.), "Петият елемент" (1997 г.), "Жана Д’Арк" (1999 г.). Люк Бесон продуцира: "Такси-1, 2, 3 (1998 г., 2000 г., 2002 г.), "Ямакаши" (2001 г.), "Тристан" (2002 г.), "Фанфан Лалето" (2003 г.).

1948 г.

В Москва е подписан договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със СССР. Той предвижда двете договарящи се страни да вземат съвместно всички зависещи от тях мерки за предотвратяване на каквито и да било заплахи от възобновяване на агресията от страна на Германия или всяка друга държава, която би се обединила под някаква форма с Германия. НРБ и СССР да се консултират помежду си по всички важни въпроси, засягащи непосредствените интереси на техните страни, и да не участват в каквито и да било коалиции, съюзи и други враждебни на някоя от тях сдружения. Предвижда се и по-нататъшно развитие и укрепване на икономическите и културните връзки между двете страни, както и взаимното зачитане на независимостта и териториалната цялост на двете държави. Договорът е сключен за срок от 20 години. Подновен е на 12 май 1967 г. за още 20 години.

1947 г.

Умира Михаил Иванов Герджиков - български общественик, деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. Следва право в Лозана и Женева (Швейцария), където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща в България и става учител в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава изцяло на борбата на българите за освобождението на Македония и Одринско. Герджиков се сближава с Гоце Делчев и става негов близък съратник. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Разкрит от османските власти Герджиков напуска града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийския район. От лятото на 1902 г. възглавява дейността на организацията в Одринско и полага големи грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова нива той е избран за член на Главното ръководно боево тяло и участва непосредствено в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След поражението на въстанието развива активна дейност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, с които апелира към международната общественост за намеса. След Първата световна война 1914-1918 г. подновява контактите си с ВМРО, без обаче да играе някаква съществена роля в нейния живот. По-активно се меси в движението на анархистите. От 1924 г. до 1931 г. той живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928- 1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г. поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания.

1942 г.

Умира Фьодор Иполитович Шчербатски - руски философ, културолог, учен изтоковед, академик (1918 г.). Завършва Санкт-Петербургския университет (1889 г.), ученик е на И. П. Минаев. От 1900 г. е професор в Санкт-Петербургския университет. Заедно със С. Ф. Олденбург създава поредицата “Biblioteca Budhica” (1897 г.), място за публикации на учени изтоковеди - текстове, преводи на писмени паметници от Индия, Тибет и Монголия. От 1928 г. ръководи Института по будистка култура в Ленинград, преобразуван по-късно в Индо-тибетски кабинет към Института по изтокознание към Академията на науките на СССР. От 1900 г. изучава ръкописи на тибетски език в будистки манастири в Монголия. През 1910 г. пътува из Индия, за да изучава будистката научна литература на санскрит. Основните му трудове са посветени на философията на будизма, анализа на философската основа на будизма Махаяна. Изследванията на Шчербатски по будистка философия и логика повлияват върху индологията и изучаването на будизма (основател е на руската школа в тази посока). Превежда и издава редица писмени паметници на санскритската и тибетската култура. Почетен член е на научните дружества във Великобритания и Франция.

1941 г.

Роден е Уилсън Пикет - американски певец и композитор. Един от най-известните изпълнители в стила соул през 60-те години. Започва с госпъл в Детройт, където се преселва семейството му през 50-те години. През 1959 г. е член на вокалната група "Фалкънс" (стил ритъм-енд-блус). Първият му хит е авторската песен "Намерих любов" (1962 г.). Особено популярни са песните му "Ако се нуждаеш от мен" (1963 г.), "В среднощен час" (1964 г.), "634-5789" (1965 г.), "Страната на хилядата танца" (1966 г.) и други, които застават начело на класациите за ритъм-енд-блус, а версията на "Хей, Джуд" (1969 г.) на "Бийтълс" му носи световна слава. През 1971 г. с група африкански и американски музиканти осъществява турне в Гана, заснето като филм (албум "Soul to Soul").

1937 г.

Роден е Христо Крумов Попов - български драматичен артист. Завършва специалност "Актьорско майсторство" във ВИТИЗ през 1964 г. при проф. Ж. Мандаджиев. Играе в театрите в Плевен (1964-1966 г.), Габрово (1968-1971 г.) и Шумен (1972-1976 г.).

1936 г.

Умира Елефтериос Венизелос – гръцки политик. Той организира въстание в Крит, след което отива в Гърция. От 1910 г. до 1915 г. е министър-председател. Венизелос въвежда Гърция в Балканския съюз през 1912 г., а след това сключва със Сърбия съюз против България . През 1916 г. той отива при съглашенските войски в Солун и там с адмирал Кундуриотис образува временно гръцко правителство, което е независимо от законното правителство в Атина. Мобилизира част от своята армия, с цел да участва в съглашенските войски във войната срещу България. През 1920 г. Венизелос губи законодателните избори, които довеждат отново на престола абдикиралия в това време крал Константин. Напуска Гърция и се установява във Франция. През 1926 г. се връща отново и взема дейно участие в управлението на страната. През март 1935 г., когато е в опозиция, той организира въстание в Крит и в новите земи на Гърция против управлението на Цалдарис. Въстанието е потушено бързо и той отново заминава за чужбина. Венизелос е един от най-способните балкански политици. Благодарение на него Гърция успява да разшири и удвои териториите си през Балканската и Първата световна война.

1936 г.

Роден е Фредерик Вилем Де Клерк - южноафриканки политик и държавник. През 1958 г. той завършва право в университета в Почефстръм. От 1973 г. е депутат в Парламента на ЮАР, от 1986 г. е председател, а от 1987 г.е министър на образованието. Той е избран за президент на ЮАР през 1989 г. През 1992 г. в Париж, заедно с Н. Мандела, Де Кларк получава наградата на ЮНЕСКО за мир. През 1993 г. отново с Н. Мандела , получава Нобелова награда за мир заради приноса си в ликвидирането на системата на апартейд в ЮАР.

1936 г.

Роден е Стефан Димов Чирпанлиев - български писател. Завършва Висшия инженерно-строителен институт в София (1960 г.) и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1968 г.). Стефан Чирпанлиев е един от основателите на студентския литературен кабинет “Димчо Дебелянов”. Инженер в домостроителен комбинат и пътно управление (1960-1963 г.), журналист (1963-1971 г.). За пръв път печата през 1954 г. във в. “Народен другар” (Ямбол). В разказите му основна е строителната тема. От 1979 г. е председател на Дружеството на писателите в Ямбол, заместник-председател е на СКБ. Автор и на изследвания за живота и творчеството на З. Стоянов. Награди: “Захари Стоянов” (1981 г.), “Васил Карагьозов” (1986 г.), орден “Кирил и Методий”, II и I ст.

1932 г.

Умира Димитър Хаджигеоргиев - български композитор, музикален педагог. Роден е на 30 юни 1873 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в Одрин и консерватория в Прага. Един от основателите на Музикалното училище в София (1904 г.), което прераства в Музикална академия, по-късно става неин директор. Най-известната му творба е оперетата “Тахирбеговица”. Други композиции: “Юбилеен марш на Иван Вазов” (1904 г.), “Юбилеен марш на цар Фердинанд” (1908 г.), “Юбилейна кантата на цар Освободител” (1902 г.) и др. Автор е на учебници по пеене.

1932 г.

В залива Сидни е открит най-широкият мост в света (широк 48,8 метра).

1928 г.

Роден е Атанас Стефанов Сейков - български писател, белетрист, публицист и лексикограф. През 1964 г. той завършва есперантология в Педагогическия институт, Будапеща, при проф. Юлио Боги. Сейков работи в редакцията на в. “Народна младеж”. Същевременно е преподавател и преводач от английски език в Пловдив. През 1990 г. той основава Съюза на независимите български писатели и Съюза на свободните писатели. За книгата си “Япония в моя живот” Сейков получава титлата “доктор” от Конгресната библиотека на САЩ. С книгата той снабдява безплатно всички библиотеки в България. Писателят е първия българин, обявен за бележита личност в сборника “Кой кой е в XXI век” на Международния биографичен център в Кеймбридж. Името му е гравирано до името на България върху плочка, вградена във външната стена на централното управление. Сейков е автор на “Странствания” (1979 г.), “Странствания-2” (1982 г.), “Надникване в Япония” (1986 г.), “Загадъчният свещеник” (1991 г.), “Япония в моя живот” (1995 г.), “Речник - думи и изрази, употребявани от CNN” (английско-български и българо-английски, 1995 г.), “Речник CNN” (най-употребяваните думи в съвременния английски език, 1997 г.), “Голямата тайна” (единствените литературни импресии в света, илюстрирани от Зл. Бояджиев, 1998 г.).

1925 г.

Двадесет и първото ОНС отнема мандатите на шестимата депутати комунисти на основата на изменението на ЗЗД.
Законът за защита на държавата е изменен два дни по-рано. Увеличени са наказанията за много от провиненията. Прибавени са още 7 нови члена, а част от съществуващите са изменени като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание.
Със ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Чрез този закон правителството на Александър Цанков (на снимката) се стреми да узакони разправата с политическите си противници и терора след Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г.
ЗЗД е гласуван от ХХI ОНС на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. През април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация "Освобождение", като имотите им се отнемат. Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.
През юли 1934 г. ЗЗД е допълнен за пореден път, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Най-големи промени в закона са направени по време на Втората световна война, до 9 септември 1944 г. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато касае непълнолетни. ЗЗД е премахнат от правителството на ОФ с наредба-закон на 16 октомври 1944 г.

1922 г.

Английският съд осъжда Махатма Ганди на шест години затвор за подстрекателство към метеж.
Махатма Ганди е един от ръководителите на индийското национално-освободително движение. През 1891 г. той завършва право в Лондон, след което става адвокат в Бомбай. От 1893 г. до 1914 г. Ганди живее в Южна Африка. Там се заема със защитата на 150 000 индийци, заселени в страната. По време на Англо-бурската (1899-1902 г.) и Англо-зулуската войни (1906 г.) той създава санитарни отряди от индийци за помощ на англичаните, за да докаже лоялността им към Британската империя. Той е лидер на партията ИНК. Учението му става програма за националноосвободителната борба на Индия. След извоюване на независимостта и разделянето й на 2 държави- Индийски съюз и Пакистан Ганди се обявява срещу започналите индо-мюсюлмански погроми. Убит е от членове на индуските шовинистични организации.

1921 г.

Подписан е Съветско-полският Рижки мирен договор. С него се слага край на Съветско-полската война от 1920 г. Определя се границата между Съветска Русия и Полша. Към Полша преминават Западна Украйна и Западна Белорусия. Между двете страни се установяват дипломатически и търговски отношения.

1915 г.

В хода на Първата световна война в началото на Дарданелската операция кораби на Антантата неуспешно обстрелват укрепленията на пролива. След груби грешки на командването англо-френската флота се натъква на турското минно поле и претърпява тежки загуби.

1913 г.

Умира Георги I - гръцки крал (1863-1913 г.), от династията на Глюксбургите. Той заема престола по настояване на Англия, поддържана от Франция и Русия. Син е на датския крал Христиан IХ. Става крал на Гърция след свалянето на крал Отон. Георги I започва да създава "Велика Гърция" за сметка на България. Убит е през Балканската война (1913 г.). Някои смятат, че е убит по подбуда на сина му Константин, който наследява престола му.

1913 г.

Роден е Рьоне Клеман - френски режисьор. Учи архитектура в Училището за изящни изкуства в Париж. През 1931 г. снима като любител серия експериментални филми. През 1936 г. завършва филма “Пази лявата си ръка”. След документалните филми “Забранена Арабия” (1937 г.) и “Тези от релсите” (1943 г.) дебютът му в игралното кино - “Борба за релси” (1946 г.), го прави световноизвестен. Филмите му се разделят на 2 групи - за войната и нейните последици - “Забранени игри” (1952 г.), “Ден и час” (1963 г.), “Гори ли Париж?” (1966 г.) - и за борбата на самотния човек с обществото или със самия себе си - “Жервез” (1955 г.). За “Г-н Рипоа” (1954 г.) получава специалната награда в Кан. Създава още: “Стените на Малапага” (1948 г.), “Стъкленият замък” (1950 г.), “Преграда на Тихия океан” (1957 г.), “Жарко слънце” (1959 г.), “Каква радост е да се живее!” (1961 г.), “Пътник в дъжда” (1969 г.), “Къща под дърветата” (1971 г.), “Бягането на заека през полето” (1973 г.), “Приходящата леля” (1975 г.). Умира на 17 март 1996 г.

1913 г.

Започва Петербургската конференция на Великите сили. Целта на събранието е да се разреши българо-румънския спор за Добруджа.

1911 г.

Започва работа Българската централна кооперативна банка за кредитиране на градските кооперации.

1909 г.

Умира Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски книжовник и фолклорист. Роден е на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а после в българско училище. През 1850-1851 г., седемнадесет годишен, замества вуйчо си Янаки Стрезов като учител в Горно Влашко. През 1853-1854 г. е ученик във взаимното училище в Битоля. През 1854 г. заедно със Стрезов откриват частно училище и той е учител в него. После учителства в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, отново в Битоля и Солун. Навсякъде в училищата въвежда българския език. През 1884 г. се преселва в Княжество България, където работи като миров съдия или нотариус в Пловдив, Самоков, Стара Загора, Сливен, Враца. Успоредно с това се занимава и с фолклорни издирвания. Шапкарев издава "Животоописание на братя Миладинови" (1884 г.) и "Русалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония" (1884 г.). Най-забележителното му съчинение е "Сборник от български народни умотворения", издаден в София с известна финансова помощ от Министерството на просвещението. Сборникът е издаден през 1891 г. и 1892 г. в 6 тома, 8 книги. В него се отстоява българския характер на славяните в Македония. През 1875 г. Шапкарев е приет за дописен член, а през 1900 г. - за редовен член на Българското книжовно дружество. От 1867 г. до 1870 г. той съставя, издава и разпространява учебници и сборници на български език. Не успява да завърши и издаде като помощно-справочно помагало за учители и ученици "Историко-хронологически таблици". Издаването и разпространението на учебници и сборници е тясно свързано с общата дейност на Шапкарев с неговия брат Петър. Петър поддържал книжарница "Братя П. А. К. Шапкареви" в Солун. Кузман Шапкарев е създател на Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий" (1880 г.). Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения - приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г.

1907 г.

Умира Марселен-Пиер Бертло - френски химик и философ. Автор е на трудове по химия, между които капитални работи по агрономическа химия. Бертло оборва витализма. Основател е на термохимията. Той изобретява калориметричната бомба през 1881 г. Бертло е член на Парижката академия на науките на Френската академия.

1899 г.

Американският астроном Уилям Пикеринг открива деветия спътник на Сатурн – Феб.

1891 г.

Осъществена е телефонна връзка между Париж и Лондон.

1886 г.

Роден е Курт Кофка - немски психолог. Той е един от основателите на гещалтпсихологията. В периода 1904- 1905 г. учи в Единбург, Шотландия. Защитава докторат в Берлин през 1908 г. Съвместно с М. Вертхаймер и В. Кьолер поставят началото на психологическото направление “гещалтпсихология”. Гещалтпсихологията е фокусирана върху принципа на групирането. Групирането на стимули е в основата на структурирането и интерпретирането на визуалното поле или на определен проблем по конкретен начин. Основните принципи, определящи групирането са: 1. продължаване - елементите се групират според своята близост; 2. подобие- подобните един на друг по някакъв признак елементи естествено се групират по-лесно, 3. близост - на тенденцията към групиране са подчинени елементи, които допълват някаква цялост, 4. простота- отделни елементи, се обединяват във фигури като се подчиняват на принципите за симетрия и последователност. Според Кофка животните също са способни да учат. Той също така е на мнение, че няма абсолютно безсмислено учене. През 1927 г. Кофка емигрира в САЩ. Умира през 1941 г.

1878 г.

Роден е Тодор Михайлов Самодумов - български учител, педагог, академик (1952 г.). Следва педагогика и философия в университетите в Мюнхен и Берн, завършва СУ “ Св. Климент Охридски” (1902 г.). През 1910 г. изучава в Германия организацията на подготовката на учители. Преподавател е във Висшия педагогически курс в Пловдив (от 1920 г. - Учителски институт, 1910-1921 г.). Един от основателите е на Научното социологическо дружество (1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “Св. Климент Охридски” (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН (1952-1957 г.). Автор е на научни студии и статии в областта на педагогиката и образованието. Преподава в учителски институти и проучва подготовката на учителите в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Люнебург. Член е на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение (1921 г.). След Септемврийския селски бунт е уволнен, а след атентата в църквата “Света Неделя” е интерниран в Дупница. Тодор Самодумов е един от основателите е на Научносоциалистическото дружество (създ. 1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски” (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН. Член-основател е на Съюза на научните работници в България (1944 г.), председател е на Съюза на работниците от просветата (1947-1951 г.), член е на ръководствата на много обществени организации и институти, редактор е на различни издания. Главен редактор е на сп. “Читалище” (1944-1945 г.). Съчинения: “Волята и нейното значение при възпитанието” (1906 г.), “Ролята на чувствата в областта на мисленето” (1906 г.), “Интересът като психически фактор при обучението” (1924 г.), “Основи на новата педагогика” (1931 г.), “Семейството и училището” (1948 г.), “Същността на учебния процес” (1950 г.). Умира на 2 ноември 1957 г. в София.

1877 г.

Русия и Австро-Унгария подписват секретно споразумение, което е включено към текста на Будапещенската конвенция от 3 януари 1877 г. Според допълненията Австро-Унгария има право да анексира Босна и Херцеговина с изключение на частта, разположена между Сърбия и Черна гора. Русия от своя страна, получава възможност да възстанови властта си над Южна Бесарабия, отнета й с Парижкия мирен договор от 1856 г. Предвижда се България, Албания и част от Румъния да бъдат организирани като самостоятелни държави, т.е. не се допуска създаването на голяма славянска държава на Балканите. Това задължение противоречи на предложенията на граф Игнатиев на предварителните заседания на Цариградската конференция за създаване на едно силно Българско княжество. Поради това споразумението е подписано без негово знание.

1873 г.

Търновският революционен комитет свиква събрание на вътрешните дейци. Целта е да се изработи конкретна програма за работата на организацията. На събранието присъстват представители на шест комитета. Утвърдени са нови псевдоними и е взето решение да се проведе общо събрание в Букурещ.
След обесването на Васил Левски настъпва нов период в дейността на БРЦК. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Атанас Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като скоро след това попада в ръцете на османските власти. През есента функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет. Чрез съдействието на П. Хитов той прави опит да установи контакт със сръбското правителство, въпреки че за това няма съгласието на БРЦК в Букурещ. В резултат на влиянието на П. Хитов в революционната организация започва да се налага отново четническата тактика. Въпреки това идеята за изграждане на вътрешна организация не е изоставена.
През август 1874 г., по инициатива на Търновския и Русенския революционен комитет, в Букурещ се провежда ново Общо събрание, което определя Стефан Стамболов за заместник на В. Левски в България. В ръководството на самия комитет в Букурещ заедно с Л. Каравелов, К. Цанков и други влиза и Христо Ботев, който впоследствие изпъква като централна фигура.

1872 г.

Роден е професор Стоян Белинов - български лекар, оториноларинголог. Той е един от основателите на Софийския медицински факултет. Главните му трудове са върху методите за вадене на чужди тела от дихателните и храносмилателните пътища. И още върху риносклеромата в България и изгарянията на хранопровода. Белионов пише много университетски учебници.

1871 г.

Създадена е Парижката Комуна.
Парижка Комуна е форма на политическо управление, установена в резултат на въстанието на парижките работници след снемането на блокадата над Париж от пруските войски и поражението на Франция във Френско-пруската война. Комуната е законодателен и изпълнителен орган на властта. Създадени са комисии (изпълнителна, военна, по външните работи, за правосъдието, по труда и др.). Въведено е всеобщо въоръжение на народа (Национална гвардия). Църквата е отделена от държавата. Проведени са социално-икономически и културни реформи.

1869 г.

Направено е първото съобщение за съставянето на Менделеевата таблица.
През 1869 г. Дмитрий Иванович Менделеев открива периодичния закон за химичните елементи. На основата на този закон обобщава основните принципи на неорганичната химия като създава периодичната система на химическите елементи и пръв в историята на химията предсказва съществуването на неизвестни дотогава елементи - скандий, германий и галий.
Създава също и химическата теория на водните разтвори, според която при разтваряне на дадено вещество във вода се извършва химическо взаимодействие. През 1860 г. открива абсолютната температура на кипенето.

1869 г.

Роден е Невил Чембърлейн - английски общественик и държавник, един от лидерите на Консервативната партия. Той завършва елитарно училище в Ръгби и Бирмингамския колеж. Дълго време работи като предприемач. Кмет е на Бирмингам (1915-1916 г.). Заема редица държавни длъжности. През 1937-1940 г. Чембърлейн е министър-председател и лидер на Консервативната партия. Като министър-председател подписва Мюнхенското съглашение (1938 г.). То ликвидира независимостта на Чехословакия и я прави протекторат на фашистка Германия. Политиката на умиротворяване, провеждана от Чембърлейн, довежда до Втората световна война, в която Великобритания се намесва при крайно тежки и сложни условия. След военните неуспехи на Великобритания през 1940 г. Чембърлейн подава оставка като министър-председател. Остава в правителството на У. Чърчил.

1859 г.

Роден е полковник Стоян Филов Филипов. Той е участник в Руско-турската война (1877-1878 г.). Филипов завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). По време на Сръбско-българската война командва Първа дружина от Втори пехотен Струмски полк и е командир на Изворския отряд, който забавя придвижването на Моравската сръбска дивизия и осигурява заемането на Сливнишката позиция от българската армия. На 9 август 1886 г. той участва в детронирането на княз Александър I . След контрапреврата е уволнен от армията и емигрира в Русия. След завръщането си в България е командир на Двадесети пехотен Добруджански полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Филипов командва 41 полк.

1856 г.

Подписан е Парижкият договор, с който завършва Кримската война (1853-1856 г.). Договорът е подписан на Парижкия конгрес от представители на Русия и нейните противници във войната - Англия, Франция, Турция, Сардиния, и участващите в конгреса Австрия и Прусия. Русия и Турция си връщат една на друга завоюваните територии. Черно море се обявява за неутрално и на двете страни се забранява да поддържат в него военен флот и военноморски арсенали по бреговете. Обявява се свободно плаване по р. Дунав под контрола на международната комисия. Всички държави се задължават да не се намесват във вътрешните работи на Турция и гарантират автономията на Дунавските княжества (Молдова и Влашко) и Сърбия, като се запазва върховната власт на султана над тях. Договорът отслабва международното влияние на Русия в Европа и довежда до изостряне на Източния въпрос.

1848 г.

Под влияние на Февруарската революция във Франция през март 1848 г. в цяла Германия започват големи антифеодални вълнения в селата и народни демонстрации в градовете. В Берлин започва въоръжено въстание, в резултат на което опозицията образува либерално-буржоазно правителство. Същевременно във всички германски държави се запазва монархията. На проведените през април избори за Учредително събрание либералната буржоазия побеждава, както в Прусия, така и в другите германски държави. Учредителните събрания заедно с новите правителства създават гражданско опълчение и защитават обществения ред от действия на крайните радикали и анархистите. Правителствата се справят със селските вълнения. На общогерманско събрание във Франкфурт на Майн представителите на либералната опозиция се обявяват против обявяването на Германия за република. Левите демократи, които нямат голямо политическо влияние в обществото, искат да обявят Германия за децентрализирана конфедеративна република и се опитват да вдигнат въстание през април 1848 в Баден, но то е бързо потушено. На 18 май 1848 г. започва своята работа общогерманското Национално събрание във Франкфурт на Майн, като основната му задача е да изработи нова конституция. Болшинство в това събрание имат либералите центристи. През 1849 г. Франкфуртското събрание създава имперска конституция, запазваща монархиите и границите между германските държави. Имперската корона е предложена на Фридрих Вилхелм IV, но той се отказва от нея. Пруският крал и другите монарси отказват да признаят конституцията. Избухналото през пролетта и лятото на 1849 г. въстание в Западна и Южна Германия постепенно затихва и положението е окончателно овладяно от пруските войски. Франкфуртският парламент е разпуснат на 18 юни 1849 г.

1848 г.

Унгарският сейм, заседаващ в Пожон (Братислава), приема няколко закона: за отмяна на феодалната зависимост на селяните и аграрна реформа, за народните представители и др. Приетите закони се реализират трудно на практика, което настройва селяните срещу политиката на правителството. То отказва да признае правата на неунгарските националности в Унгарското кралство за местно самоуправление, за автономия и за използване на родния език. Това довежда до конфликт между славяни и унгарци.
През май 1848 г. започва истинска сръбско-унгарска война във Войводина. В Трансилвания започва война между унгарците и румънските въоръжени отряди, поддържани от австрийските войски. В парламента се засилва влиянието на радикалната дворянска групировка. Засилва се и влиянието на ръководения от поета Шандор Петьофи "Съюз за равенство". През септември 1848 г. австрийското правителство изпраща срещу Унгария хърватски войски. Парламентът създава Комитет за защита на родината, който организира отбраната на Унгария. Хърватските войски са разбити. След като потушават Виенското въстание през декември 1848 г., австрийските войски окупират Унгария. През март 1849 г. император Франц Йосиф с манифест премахва самостоятелността на Унгария и отделя от нея Трансилвания, Войводина и някои други области. Избухва ново въстание и около унгарските войски се сплотяват демократите на много от славянските народи. Унгарската революция сериозно застрашава сигурността на Австрийската империя. На 14 април 1849 г. унгарският парламент приема "Декларация за независимостта на Унгария", която обявява Хабсбургите за свалени от престола. За управител на Унгария е избран Лайош Кошут. Франц Йосиф се обръща за помощ към руския цар Николай I. През април руските войски влизат в Унгария и до 13 юли 1849 г. окупират цялата територия на Унгарското кралство и разгромяват унгарските революционни войски. В резултат на революцията селяните получават свобода и право да откупят земята си.

1842 г.

Роден е Стефан Маларме - френски поет. Той е един от основоположниците на символизма. Маларме е редактор на в. “Последна мода” (1874-1875 г.). През 1876 г. той издава еклогата “Следобедът на един фавн”. Най-добрите си стихотворни творби издава през 1893 г. под заглавие “Стихове и проза”.

1837 г.

Роден е Стивън Гроувър Кливланд - американски държавник и политик. Има юридическо образование и член на Демократическата партия. Два пъти е президент на САЩ (1885-1889 г., 1893-1897 г.). По време на неговите мандати е възстановен златният стандарт (1893 г.) и е приета протекционистката тарифа (1894 г.). Във външната си политика правителството на Кливланд следва идеите на панамериканизма.

1805 г.

Наполеон приема титлата крал на Италия.

1768 г.

Умира Лорънс Стерн - английски писател сантименталист. Роден е на 24 ноември 1713 г. в Ирландия. Като свещеник публикува “Проповедите на мистър Йорик” (1760 г.). Автор е на романа “Животът и мислите на Тристоам Шанди” (1759-1767 г., 9 т.). “Сантиментално пътешествие из Франция и Италия” (1768 г.) е дневник от лични преживявания по време на едно пътуване.

1745 г.

Умира граф Робърт Орфорд Уолпол - английски общественик, политик и държавник. Избран е в парламента от партията на вигите през 1701 г. Седем години по-късно той влиза в правителството. През 1715 г. става министър на финансите, а през 1721 г. -министър-председател. Отказва се от политиката на колониални войни, с което предизвиква недоволството на определени политически и търговски кръгове. Загубите във войната с Испания, започнала през 1740 г. го принуждават да си подаде оставката и да се оттегли от политиката.

1662 г.

В Париж започва да функционира първият обществен транспорт – 8-местна карета.

1584 г.

Умира Иван IV Василевич (Грозни) - велик княз от 1533 г. Той е първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III Иванович. Грозни активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана. Неин фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Иван IV Василевич се стреми да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Василевич през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство, а през 1555 г. и 1557 г. под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер и Голямата Нагайска орда. След падането на Радата през 1560 г. Иван IV Василевич еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир. Още по време на Ливонската война той засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност. Най-разпространени методи за борба с политическите му противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки бива заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал".
Засилва се крепостническият гнет. Сред народа Иван IV Василевич получава прозвището "Грозни". Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва и важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва.

1314 г.

Във Франция на клада е изгорен великият магистър на Ордена на тамплиерите Жак Моле. Преди да умре, Моле проклева гонителите си да се явят заедно с него до края на годината пред "Божия съд". Според легендите, и двамата, папа Климент и крал Филип, умират преди края на годината. Владенията на тамплиерите трябвало да бъдат предадени на йоанитите (Рицарите Хоспиталиери). След разгрома на Ордена на тамплиерите, останалите живи негови представители емигрират в Шотландия и поставят началото на съвременното масонство.

1229 г.

Кръстоносците, начело с Фридрих II Щауфен, възстановяват Йерусалимското кралство. Египтяните отново го завладяват през 1244 г.
Йерусалимското кралство е държава, създадена от участниците в Първия кръстоносен поход, след завладяването на Йерусалим през 1099 г. Териториално се оформя при следващите завоевания на кръстоносците в Източното Средиземноморие. Състои се от кралството и 3 фактически независими васални държави-графствата Триполи и Едеса и княжеството Антиохия. За първи управител на кралството е провъзгласен Готфрид Болонски.

Календарът е на Агенц;ия "Фокус"

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 18 МАРТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.28 секунди