изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 00:49 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   814 - Умира хан Крум 1204 - Рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завладяват Константинопол 1835 - В Търново са обесени водачите на Велчовата завера 1919 - Провъзгласена е Баварската съветска република 1941 - По време на Втората световна война е извършена първата британска бомбардировка над София 2001 - В Египет археолози откриват 22 позлатени мумии 2005 - Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г.

2005 г.

Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.
До последно положителният вот е под въпрос, тъй като най-голямата политическа група в Европарламента - Европейската народна партия, решава да предложи отлагане на гласуването на договора за следващата сесия, която е на 27 и 28 април. Причина са вътрешни спорове между институциите и по-конкретно изключването на Европарламента от бюджетната процедура за определяне на финансовата рамка за България и Румъния. Гласуването става възможно благодарение на постигнато в последните минути преди вота споразумение между Европарламента, Съвета на министрите и Еврокомисията. На 25 април 2005 г. по време на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

2001 г.

В Египет археолози откриват 22 позлатени мумии.
През декември 2004 г. е обявено откриването на други 20 мумии, покрити със злато. Те са открити при разкопки в “пресъхналото корито на златните мумии” в оазиса Бахрия на около 300 км югозападно от Кайро. Тогава министърът на културата на Египет Фарук Хусни съобщава, че общият брой на откритите позлатени мумии в този район е достигнал 234.

1994 г.

В Скопие българският министър на просветата Марко Тодоров не подписва двустранните споразумения поради несъгласие с формулировката за македонския език. Марко Тодоров е роден на 26 февруари 1944 г. в град Мюнхен, ФРГ. Завършва гимназия в Русе и корабостроене във Технически факултет към Университета в гр. Росток, ФРГ. През 1978 г. получава задочна аспирантура в университета в Магдебург. През 1981 г. е на специализация в Техническия университет Виена, Австрия, Институт по съпротивление на материалите. В периода 1968 –1969 г. е конструктор в Института по корабостроене – Русе, след което става стажант - асистент по висша математика във ВИММЕСС - Русе. През 1982 г. Тодоров става доцент по математика. Няколко години е ръководител на сектор "Информатика" към Центъра по математика на ВТУ "А. Кънчев" – Русе. В периода 1984-1987 г. е директор на Учебния изчислителен център към ВТУ "А. Кънчев" – Русе. Две години по-късно е ръководител на катедра "Техническа механика". През 1990-1991 г. Тодоров е народен представител в VII Велико народно събрание. През 1993 г. е ректор на Висшето техническо училище Русе. От 1993 до 1995 г. е Министър на науката и образованието. През 1997 г. е назначен за Директор на Центъра за информационно и компютърно обслужване на Русенския университет. През 2003 г. става ректор на Русенския университет.

1985 г.

Умира Петя Герганова (Петя Георгиева Стаматова) - българска драматична артистка. Постъпва в Народния театър - София през 1923 г. Под режисурата на Хрисан Цанков и Н. Масалитинов изиграва ролите на: Хайтанг (в "Тебеширен кръг" от Клабунд), Агнес (в "Авантюристът пред вратата" от М. Бегович), Оллан Стивънс (в "Бялата смърт" от Д. Шчеглов), Вера Зитхоф (в "Перлите" от Бруно Франк) и др. Съпруга е на Георги Стаматов.

1980 г.

След 101 часа игра завършва най-дългия в историята мач по тенис на маса.

1979 г.

Роден е Велизар Димитров - български футболист, нападател. Започва кариерата си в "Миньор", преминава през "Металург", "Локомотив" - София и "Литекс". Налага се в отбора на "Марек" - Дупница (футболист № 3 в "А" ПФГ за сезона 2001/2002 г.). През есента на 2002 г. е купен от ЦСКА. В края на 2002 г. 14-те специалисти на отборите във Висшата лига го класират в идеалния отбор на първенството. Шампион на България с ЦСКА за сезон 2002/2003 г. Футболист на футболистите за 2003 г. Футболист на годината за играещите в България за 2003 г.Футболист на ЦСКА за 2003 г. Награда "Екзекутор" на радио Спорт за отбелязани решаващи голове за 2003 г. Най-добър халф на България за 2003 г.

1979 г.

Започва петдневното официално посещение на председателя на Министерския съвет на НДР Йемен Али Насър Мохамед в България. По време на посещението между правителството на Народна република България и правителството на Народна демократична република Йемен е подписана спогодба за научно и техническо сътрудничество, която влиза в сила от 19 декември 1979 г.

1970 г.

Американският космически кораб “Аполо-13” получава сериозна повреда, поради което мисията му към Луната е прекратена. Два дни по-късно тримата астронавти успяват да се завърнат благополучно на Земята. Полетът продължава 142 ч и 55 мин. Полетът започва на 11 април. Екипажът се състои от Ф. Хейс, Дж. Ловъл и Дж. Суиджърт.

1967 г.

Политбюро на ЦК на БКП приема решение "За отношенията на НРБ със СФР Югославия". В него е записано, че българската страна трябва да продължи "тактично, но настъпателно" да разяснява и защитава своята позиция пред ръководителите на СФРЮ и СР Македония и да се стреми да постигне с тях "единно становище", като настоява и двете страни да избягват всякакви поводи за изостряне споровете по македонския въпрос и "да не позволим на реакционните кръгове на Запада да използват тези спорове, за да атакуват и нас, и Югославия".

1964 г.

Сидни Поатие става първият афроамерикански актьор получил “Оскар” за най-добра мъжка роля. Той играе на сцената на негърския театър в Ню Йорк. Участва във филмите "Училищна джунгла" (1955 г.), "Дръзките" (1958 г.), "Порги и Бес" (1959 г.), "Без изход" (1960 г.), "В горещината на нощта" (1967 г.), "На учителя с любов" (1967 г.), "Наричат ме "министър” Тибс" (1970 г.), "Бък и проповедникът" (1971 г.), "Конспирацията “Уилби" (1974 г.) и др.

1963 г.

Роден е Гари Каспаров - руски шахматист, световен шампион от 1985 г. Международен гросмайстор (1980 г.), четирикратен олимпийски шампион, четири пъти носител на “Шахматен Оскар”. Играта му се характеризира с динамика и рискови атаки.

1962 г.

В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба "Дан Колов", който става традиционен.
Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) е български спортист, състезател по свободна борба (американска борба). Той е роден на 27 декември 1892 г. в с. Чадърлии (днес с. Сенник) Севлиевско. На 17-годишна възраст се изселва в Америка, където работи като докер, миньор, железопътен работник и металург. През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925-а самият той става професионалист. На 6 април 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата европейски шампион по свободна борба. Дан Колов има над 1500 срещи, от които губи само три. През целия си живот Дан Колов запазва българско гражданство и се бори като български борец. След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места. Умира на 26 март 1940 г. в родното си село.

1960 г.

В алжирската част на Сахара Франция извършва първото изпитание на атомна бомба.

1945 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) войски от 2-ри руски и 3-ти украински фронт превземат Виена.

1945 г.

Умира Ернст Касирер - немски философ. Той е един от водещите представители на Марбургската школа на неокантианството. Учи в Берлин, Лайпциг, Хайделберг. От 1896 г. е асистент на Коен в Марбург. Преподава философия в Берлинския (1908-1919 г.) и в Хамбургския университет (1919-1933 г.). Когато Хитлер идва на власт, Касирер емигрира и става преподавател отначало в Оксфордския университет в Англия, а после в университета в Гьотеборг, Швеция (1935-1941 г.). През 1941 г. заминава за САЩ. Работи като преподавател в Йейлския, а по-късно и в Колумбийския университет. Още в първите му трудове по история на философията и философия на науката са свързани с “марбургската” интерпретация на Кантовия критицизъм.

1945 г.

Министерският съвет приема наредба-закон за трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС).

1944 г.

Умира Харалампи Тачев - български художник и декоратор. Завършва с първия випуск на Държавното рисувално училище в София през 1902 г. при Иван Мърквичка и Р. Улрих. Тачев е един от основателите и пръв председател на дружество “Съвременно изкуство”. От 1910 г. е професор в Държавното художествено индустриално училище. Оформя българските павилиони на девет международни изложения. По негови проекти са изработени фасадите и вътрешната украса на много обществени сгради. Тачев прави илюстрации, календари, разработва проекти за дипломи, марки и монети. Художник е на гербовете на София от 1900 г. и на Габрово. Той изработва голям брой адреси - до цар Фердинанд I, до султан Мехмед V, до цар Николай II, до кайзер Вилхелм II и др. Негови декоративни творби се съхраняват в Пловдивския и Софийски музеи.

1943 г.

Във Вашингтон е открит мемориал на Томас Джеферсън.

1941 г.

В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет. На 5 април 1945 г. той е денонсиран от правителството на СССР.

1941 г.

В Скопие с активното участие на дейци на ВМРО е създаден "Български централен акционен комитет на Македония" (ЦБАК), със секретар Васил Хаджикимов.
Комитетът си поставя за задача да поеме властта до идването на българските войски, да се грижи за изхранването на населението, да възстанови българското просветно дело и пр. Неговата политическа линия е присъединяването на Македония към България. През следващите дни дейците на ЦБАК и най-вече неговият секретар Васил Хаджикимов започват енергична публична дейност, като се изграждат комитети по градовете и селата на цяла Македония. Такива са създадени във Велес, Ресен, Дебър, Св. Никола, Кочани, Тетово, Гостивар, Струга, Лерин, Гюмендже, Воден, Енидже вардар и др. Създаването на Българските акционни комитети в Югозападна Македония се затруднява поради силно изменения от гръцките власти етнически характер на населението, противодействието на германските и италианските окупационни власти, както и на запазената гръцка администрация и националистически организации. Секретарят на ЦБАК В. Хаджикимов пристига и в Солун, за да създаде български акционен комитет. Тук той заварва вече образуван Български клуб. ЦБАК се обръща с меморандум до българското правителство, в който изразява желанието на македонските българи да се обединят с България. Комитетът изпраща представител в София, който лично да помоли министър-председателя Богдан Филов за изпращане на български войски и да го информира, че германските военни власти имат намерение да обявяват "автономна Македония" по подобие на "независимо Хърватско", както и да го помоли за по-скорошното изпращане на български войски в Македония.

1941 г.

По време на Втората световна война е извършена първата британска бомбардировка над София. Акцията на британската авиация е отговор на присъединяването на България към Хитлеристка Германия. Бомбардировки над българската столица са извършени и през следващите два дни. При нападенията са нанесени само материални щети, без човешки жертви.

1939 г.

Англия и Франция дават гаранции за независимостта и териториалната цялост на Гърция и Румъния. На 6 април 1941 г. обаче Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

1925 г.

Жените в Нюфаундленд (Канада) получават право да гласуват.

1924 г.

Към Министерския съвет е създаден Комитет по социални реформи с председател Илия Янулов и членове: Стойчо Мошанов, Димитър Николов, д-р Ненов и инж. Гъдев.

1921 г.

Роден е Максим Наимович - български литературен критик и публицист. През 1945 г. завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Наимович е един от основателите на в-к "Народна младеж". След 9 септември 1944 г. работи като редактор в литературния печат. Пише очерци, разкази и повести. Някои от съчиненията му са: "С въдица и кошче" (1957 г.), "Девойката от фургона" (1960 г.), "По пътищата на съвременността" (1966 г.), "Едно поколение" (1966 г.), "Срещи с поезията" (1971 г.) и др.

1921 г.

Умира генерал-майор Миленко Балкански. През 1889 г. той завършва Военното училище в София. По време на Първата световна война е началник на Военносъдебната част при щаба на действащата армия.

1919 г.

Провъзгласена е Баварската съветска република. Образувано е правителство от комунисти и независими социалдемократи - Е. Левине и др. Национализирани са банките, въведен е работнически контрол в предприятията, сформирана е Червена армия. През май 1919 г. републиката е разгромена от войските на правителството на Ф. Еберт и Ф. Шайдеман, след което Левине е разстрелян.

1915 г.

Роден е Щефан Хермлин - германски писател и преводач, член на германската Академията за изкуства (1950 г.). Работи като типограф. През 1936-1945 г. е в емиграция. Някои от първите му стихосбирки са “Дванайсет балади за големите градове” (1945 г.); “Ние няма да замлъкнем” (1945 г., публикуван в Швейцария). Автор е на сборника “22 балади” (1947 г.), поемата “Мансфелдска оратория” (1950 г.) и поетичният сборник “Полетът на гълъба” (1952 г.). Пише още разкази, критически есета, преводач на творби от френски, унгарски, американски и латиноамерикански поети. Член е на управителния съвет на Съюза на писателите на ГДР. Лауреат на Националната премия на ГДР (1950 г., 1954 г.) и наградата “Х. Хайне” (1948 г., 1972 г.).

1906 г.

Роден е Самюел Бекет - ирландски писател драматург. Той превежда Дж. Джойс и работи като преподавател в Дъблин и Париж. От 1937 г. живее в Париж. Пише за театъра, радиото и телевизията. Има четири романа: "Мърфи", "Молой", "Мелон умира" и "Това няма название". През 1969 г. получава Нобелова награда за литература. Премията от наградата раздава на бедстващи творци интелектуалци. Той е един от известните автори на абсурдни драми: "В очакване на Годо", "Последната лента на Крап", "Всичко, което пада", "Краят на играта", "О, щастливи дни", "Не аз", "Пиесата" и др.

1904 г.

По време на Руско-японската война (1904-1905 г.), след като руската тихоокеанска ескадра излиза на рейд пред Порт Артур, флагманският крайцер "Петропавловск" се натъква на японски мини и потъва за по-малко от две минути. Загива почти целият екипаж, включително и командващият ескадрата адмирал Степан Макаров. На борда на "Петропавловск" загива и големият руски художник баталист Василий Верешчагин.
Василий Верешчагин е роден на 26 октомври 1842 г. Учи в Петербургската художествена академия (1860-1863 г.) и в Париж (1864-1865 г.). Пътешества в Русия, Западна Европа, Сирия, Палестина, Индия, Япония и САЩ. Взема участие в Руско-турската война (1877-1878 г.), в която е ранен. Автор е на исторически, битови и военни картини, между които най-известни са: "На Шипка всичко е спокойно" (триптих), "Шипка - Шейново", "Апотеоз на войната", "Обсадата на Плевен", "Трофеи", "Пътят към Плевен", "Панихида", "Потушаването на индийското въстание от англичаните" и др. Цялото творчество на Верешчагин е насочено срещу войната, заради което към края на живота си е наричан "апостол на мира".

1904 г.

Роден е Джон Френк Шерер - американски геолог. През 1925 г. завършва Йейлския университет. От 1928 г. е доктор по философия в Йейл. От 1927 г. е физико-химик в геофизичната лаборатория в института Карнеги. Основните му трудове са в областта на минералогията, геохимията и физическата химия. Бил е вицепрезидент на Международната асоциация по вулканология и химия на земните недра (1957-1960 г.), президент на Минералогичното (1943 г.), Геологичното (1944 г.) и Геохимичното (1960 г.) общества в Америка.

1904 г.

Умира Степан Макаров - руски океанограф, вицеадмирал от 1896 г. Той е ръководител на две околосветски плавания - през 1886-1889 г. на “Витяз” и през 1894-1896 г. През 1865 г. Макаров завършва Морско щурманско училище в Николаевск на Амур и Морски кадетски корпус през 1869 г. Той предлага идеята и ръководи строежа на ледоразбивача “Ермак”, с който извършва пътуване в Арктика през 1899 г. и 1901 г. Разработва тактиката на броненосния флот. Макаров изследва проблемите за непотопяемостта и по-дългия живот на корабите. В началото на Руско-японската война командва Тихоокеанската ескадра в Порт Артур. Загива на броненосеца “Петропавловск”, който попада на мина.

1903 г.

Умира Мориц Лацарус - германски философ-идеалист, един от основателите на т. нар. философия на народите. "Народният дух" според него е производен от психологията на индивида. Професор в Берн (1860 г.) и Берлин (1873-1896 г.). Лацарус принадлежи към философската школа на Ф. Хербарт. Заедно с Х. Щайнтал през 1859 г. основава сп. "Zeitschrift fur Völkerphsichologie und Sprachwissenschaft". Неговата концепция за "психологията на народите" е продължена на друга основа от В. Вунд.

1902 г.

Умира Христо Максимов - български писател, учител и журналист. Учителства от 18-годишна възраст, а след като е уволнен, се отдава на журналистическа дейност. Издава сп. “Целина” (1892-1896 г.), в-к “Учител” (1893 г.), сп. “Просвета” (1901 г.). Радетел за широка народна просвета. Съставител и редактор на “Училищен алманах” (год. I, 1900 г.). Автор е на книга с “очерци и разкази из народния живот” “Тъмен свят” (1895 г.); на известния “Учителски марш”.

1889 г.

Роден е Оскар Фонтана - австрийски писател. Той учи във Виенския университет. Взема участие в Първата световна война. Пиесите му “Приказка за безмълвието” (1910 г.) и “Млечни братя” (1912 г.) са в основата на австрийския експресионизъм. Романите “Събуждане” (1919 г.), “Пленница на земята” (1928 г.), “Път през планината” (1936 г.), “Милосърдният ангел” (1950 г.), “Огнено дихание” (1954 г.) бележат социално-критическото направление в неговото творчество. Автор е на много очерци - литературни портрети на съвременни австрийски театрални деятели.

1886 г.

Учреден е почетен знак "Червен кръст" по предложение на Настоятелството на дружество "Червен кръст". Знакът е за заслуги към дружеството по време на война (Голям кръст). От 1908 г. се дава и в мирно време (Малък кръст). За мъже се носи с лента на лявата петлица или без лента - под лявата гръд, а за жените - на лента на лявото рамо.

1885 г.

Роден е Дьорд Лукач - унгарски философ и литературен критик. Два пъти е лауреат на наградата "Л. Кошут" (1948 г. и 1955 г.). Учи философия в Будапеща, Берлин и Хайделберг. Влияние върху изграждането на философските му възгледи оказва класическата немска философия на Г. Зимел и М. Вебер, с които дружи. Най-значителните му трудове от този период са: "Душа и форма" (1910 г.), "История на развитието на съвременната драма" (1912 г.) и "Теория на романа" (1920 г.). По време на Първата световна война Лукач скъсва с кръжока на Вебер и застава на интернационални позиции. През 1918 г. е приет в Комунистическата партия на Унгария, а през 1919 г. е народен комисар по културата на Унгарската съветска република. След разгрома на републиката емигрира във Виена, където участва активно в нелегалната дейност на Унгарската комунистическа партия. Живее и работи в Москва от 1930 г. до 1945 г. Трудовете му от този период са събрани в сборник "Литературните теории на ХIХ в. и марксизмът" (1937 г.) и "Към историята на реализма" (1939 г.), "Историческият роман", "Гьоте и неговата епоха", "Младият Хегел" и др. През 1945 г. Лукач се завръща в Унгария и става активен участник в движението за мир - член е на Световния съвет за мир. Издава съчинения, в които критикува съвременните буржоазни философски теории ("Разрушаването на разума", 1954 г.). През 50-те години работи над систематизирано изложение на марксистката естетика ("Специфика на естетическото", 1963 г.). Последните му трудове са посветени на онтологията на общественото битие.

1878 г.

Роден е Пьотр Лазарев - руски физик, академик в Академията на науките на СССР от 1917 г. През 1901 г. завършва Медицинския факултет на Московския университет. Директор е на Института по физика и геофизика. Лазарев е автор на значителни проучвания в областта на молекулярната физика и на фотохимията. Той създава йонната теория. От 1918 г. ръководи изследванията на Курската магнитна аномалия. Автор е на теории за океанските течения и за измененията на климата на земята през геологическите епохи.

1871 г.

Умира Стефан Захариев - български възрожденски книжовник и общественик. Той е участник в борбата за църковна независимост на Българската православна църква. Инициира създаването на Женско ученолюбиво дружество през 1870 г. и читалище "Виделина" през 1862 г. в Пазарджик. Захариев сътрудничи на сп. "Български книжици" (1858-1862 г.), в-к "Съветник" и др. Има богата и разностранна книжовна дейност. Той е един от първите български самоуки историци, археолози, географи и статистици. Превежда и побългарява няколко повести от руски език, събира стари ръкописи, предмети и др. Захариев публикува книгата "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза с една карта и таблица на различни стари памятници" (Виена, 1870 г.) - разказ на поп М. Драгинов за насилствената ислямизация на родопските българи. Тази книга е важен извор и ценен документ за епохата.

1871 г.

Църковно-народният събор в Цариград решава Варненската и Преславската епархия да се обединят в една Варненско-Преславска епархия.

1870 г.

В Ню Йорк е открит Музеят на изкуствата “Метрополитън”.

1848 г.

Сицилия провъзгласява независимостта си от Неаполитанското кралство.
Сицилия e административeн регион в Италия, който се ползва със специален автономен статут, а също така и най-големият остров в Средиземно море с площ от 25 708 км². Има население от 5 милиона жители. Най-големият град на острова е Палермо. Други големи центрове са Сиракуза и Катания.

1841 г.

Под командването на нишкия мютесариф Мустафа Сабри паша турската войска настъпва срещу въстаниците в Нишко. Селата Каменица и Горни Матеевац са разрушени, а повечето от защитниците им са избити. През следващите няколко дни въстанието е напълно потушено.
На 6 април по време на великденската служба банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица, Нишко. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание (1841 г.). Под ръководството на Милое Йованович е организиран укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац. Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф през 1839 г., както и от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над населението, упражняван от местните османски земевладелци.
Скоро след избухването на въстанието в Каменица, то обхваща и долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Най-голям размах бунтът има в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това изиграват четите на Милое Йованович, действащ в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на М. Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква. След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост. За да заблуди западните държави, Високата порта заявява, че нищо не знае за действията на местните османски власти. Въпреки това Турция е принудена да предприеме някои мерки за "успокоение" на въстаналото население.

1835 г.

В Търново са обесени водачите на Велчовата завера. Начело на заговора за организиране на въстание против османското владичество застават Велчо Атанасов - Джамджията и капитан Г. Мамарчов. В заговора са привлечени дейци от Търново и близките до него градове Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Дряново и др. Г. Мамарчов е определен за военен ръководител, а негов помощник става Д. Софиянлията. Игуменът на Плаковския манастир, където заседава комитетът - Отец Сергий, Н. Гайтанджията и Хаджи Йордан Брадата са привлечени за членове на въстаническия щаб. Според изработения план въстанието трябва да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи. Предвижда се Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под предлог, че набира работници за поправката на Варненската крепост Д. Софиянлията трябва да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети са мерки и за укрепване на старопланинските проходи. Подготовката започва през пролетта на 1835 г., а самия бунт се предвижда да избухне през май същата година. Вследствие на предателство в началото на април османските власти успяват да заловят главните заговорници. В. Атанасов, Д. Софиянлията, Хаджи Йордан Брадата и други са обесени, а останалите - между които и Г. Мамарчов, са изпратени на заточение.

1829 г.

Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците.

1827 г.

Умира Хю Клапертън - английски изследовател на Африка. Заедно с английските пътешественици У. Аудни и Д. Денъм през 1822-1823 г. той пресича Сахара от Триполи до езерото Чад и достига гр. Сокото. В резултат на това пътешествие е установено, че р. Нигер не е свързана с езерото Чад. На връщане през 1824 г. Клапертън пресича за втори път Сахара. През 1825 г. достига до Сокото от страна на Гвинейския залив, от гр. Лагос.

1814 г.

Немският математик Карл Вите получава докторска степен по философия на 12-годишна възраст.

1771 г.

Руската императрица Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение.

1769 г.

Роден е Томас Лорънс - английски живописец. Работи изключително като портретист. От 1792 г. е придворен художник в кралския дворец, а от 1820 г. е президент на Художествената академия. Автор е на портрети на кралица Шарлота (1789 г.), мис Е. Фарън (1790 г.), на политически и военни дейци от Европа (1814-1819 г.).

1743 г.

Роден е Томас Джеферсън - американски държавник, политик, философ. През 1762 г. завършва право в колежа "Уилям и Мери", а през 1767 г. е приет в адвокатската колегия на щата Вирджиния. През 1769 г. е избран в Камарата на представителите в Сената на САЩ. През 1775 г. е избран за делегат на I континентален конгрес, а през 1776 г. - на II континентален конгрес, където е определен да състави текста на Декларацията за независимост. Джеферсън заема постовете губернатор на щат Вирджиния (1779-1781 г.), посланик на САЩ във Франция (1785-1789 г.) и държавен секретар в първата администрация на Дж. Вашингтон (1790-1793 г.). През 1796 г. се кандидатира за президент от името на създадената от самия него Демократическо-републиканска партия, но е победен от Дж. Адамс. На изборите през 1800 г. Джеферсън става третият президент на САЩ (1801-1809 г.). Той оказва огромно влияние върху политическата история на САЩ. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 тома.

1742 г.

В Дъблин се състои премиерата на ораторията на Хендел “Месия”. Георг Фридрих Хендел е германски композитор. Написва над 40 опери в жанра опера сериа. Създава класически тип оратория като монументален епико-драматичен жанр, като съчетава английската и немската песенност. Автор е на 32 оратории, сред които "Саул", "Самсон", "Месия", на 6 кончерти гроси, концерти за струнни инструменти, за орган, сонати, сюити, фантазии и др.

1695 г.

Умира Жан дьо Лафонтен - френски поет. Той е автор на басни, трагедии, комедии, оди, послания, романи, епиграми, песни. От 1684 г. е член на Френската академия. Известно време учи право. Започва да пише сравнително късно - през 1654 г. публикува комедията "Евнух", плод на неговия прочит на Теренций. С помощта на влиятелния министър Фуке Лафонтен се премества на постоянно местожителство в Париж, където се сближава с Боало, Молиер и Расин. Тук създава романа "Любовните приключения на Психея" (1669 г.), "Стихотворни приказки и разкази" (1665 г.), лирическата трагедия "Астрея" (1691 г.), драматическата еклога "Климена" (1658 г.), поемата "Адонис" (1658 г.) и др. От 1668 г. Лафонтен издава своите "Басни" (кн. 1-6, 1669 г.; кн. 7-11, 1678-1679 г.; кн. 12, 1694 г.) в стихове.

1605 г.

Умира Борис Годунов - руски цар (от 17 февруари 1598 г.), син на болярина Фьодор Годунов. Издига се по време на Опричнината. Фактически управлява от 1584 г. Около 1574 г. сестрата на Борис Годунов - Ирина се омъжва за царския син Фьодор. С възцаряването му става член на правителството. През 1587 г., след ожесточени дворцови борби, се превръща в едноличен владетел на държавата. На Земския събор (17 февруари 1598 г.) е избран за цар. Вътрешната му политика през 80-90-те години е насочена към консолидация на аристокрацията и преодоляване на стопанската разруха чрез засилване на крепостното право. Осъществява активна правителствена колонизация на Сибир с южните райони на страната. Укрепва руските позиции в Кавказ; нараства търговията през Архангелск и по р. Волга. Масовият глад през 1601-1603 г. изостря противоречията в обществото, които довеждат до селска война. В разгара на борбата си с Лъже-Дмитрий I Борис Годунов умира. За цар е провъзгласен малолетният му син Фьодор.

1598 г.

Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира правата на френските хугеноти. Чрез указа протестантството се обявява за равнопоставено с католицизма. Разрешава се изповядването му в цяла Франция с изключение на кралския двор, тъй като членовете на кралското семейство трябва да бъдат само католици. На протестантите се дава право да заемат държавните постове. Едиктът е отменен през 1685 г. от Луи ХIV. В резултат много французи-протестанти се изселват в Прусия и други европейски страни.

1593 г.

Роден е граф Томас Страфорд - английски държавник. Той е избран в парламента през 1614 г., като един от лидерите на опозицията. През 1621 г. преминава на страната на краля. Става един от най-близките съветници на Карл I, който му дава огромна власт. От 1632 г. Страфорд е лорд-наместник на Ирландия. През 1641 г. е обвинен в държавна измяна, арестуван е и е екзекутиран.

1538 г.

Умира Елена Василевна Глинская - руска велика княгиня от 1526 г. Тя е дъщеря на княз Василий Лвович и княгиня Анна Глинская, втора жена на великия княз Василий III Иванович. През 1533-1538 г. Елена е регент на Руската държава по време на непълнолетието на своя син Иван IV Грозни. В управлението й голяма роля в държавните дела играят нейният фаворит княз И. Ф. Овчин-Телепньов-Оболенски и митрополит Даниил. Нейното управление е период на успешна борба със сепаратизма на отделни князе и боляри. По време на управлението й е проведена парична реформа, въведена е единна монетна система, укрепват се градовете, особено в западните райони. През 1536 г. Елена сключва примирие с Литва, а Швеция е неутрализирана. Според някои автори великата княгиня е отровена.

1204 г.

Рицарите от Четвъртия кръстоносен поход завладяват Константинопол. Многовековната Византийска империя рухва. Започва разграбването на събираното в продължение на векове богатство, а след това и окупацията на балканските й владения. Върху руините на Византия се създава Латинската империя, за чиито император е избран Балдуин, граф на Фландрия и Ено. Още преди щурма на Константинопол участниците разделят територията на Византия между императора, рицарите и Венеция и след победата над Византия се чувстват техни законни господари.

971 г.

Византийската войска, предвождана от император Йоан Цимисхий, успява да завземе Външния град на Преслав, където е пленен българския цар Борис II. Въпреки уверенията на Йоан Цимисхий, че ромеите идват като съюзници сюзеренната власт на Борис II не е възстановена и реално статутът му е на почетен пленник. На 16 април Йоан Цимисхий празнува Великден в българската столица, преименувана в чест на императорската победа на Йоанопол.

814 г.

Умира хан Крум - родоначалник на нова ханска династия. Първоначално води политика на мир с Византия и насочва своето внимание към северозападните граници на българската държава, които са застрашени от франките. През 803 г. Карл Велики разгромява Аварския хаганат и завзема западната му половина. През 805 г. хан Крум ликвидира държавата на аварите и присъединява техните земи към България. Разширяването на българските владения на запад предизвиква сериозно безпокойство в Цариград и през 807 г. император Никифор I Геник предприема поход, като стига с войските си до Одрин. Хан Крум се възползва от нарушаването на добросъседските отношения и на свой ред потегля на юг. През 808 г. се насочва по долината на р. Струма и разгромява посрещналите го там византийски войски. На следващата година превзема Сердика (днес София). Изплашен от неговите успехи, през 811 г. византийският император нахлува в пределите на България с голяма войска. Като отхвърля предложения му от хан Крум мир, Никифор I Геник преминава старопланинските проходи и стига до столицата Плиска. След като взема със себе си съкровищата на българския владетел, той я опожарява и потегля назад. По пътя неговите войници ограбват и опустошавали българските земи. Хан Крум успява да организира голяма войска и да привлече на помощ аварите. Той посреща византийския император при Върбишкия проход. В сражението, станало на 26 юли 811 г., византийските войски са напълно разбити. Никифор I Геник загива заедно със своите военачалници. След сражението хан Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. От него хан Крум пие в чест на своята победа. През следващата година българският хан предприема нови действия против Византия. Тъй като не разполага с достатъчно сили, за да се разправи окончателно с нея, той предлага на новия византийски император Михаил I Рангаве мир, като за целта бъде възобновен мирният договор, сключен между Тервел и Теодосий през 716 г. От Цариград последва отказ. Византийският владетел потегля на поход против България, но при Версиникия, близо до Одрин, на 22 юни 813 г. ромелийските войски претърпяват поражение. След тази победа хан Крум стига безпрепятствено до Цариград. Той отново предлага на византийския император мир. След като разбира, че византийците подготвят заговор за убийството му, ханът се оттегля и започва да се готви за окончателното завладяване на византийската столица. По време на тази усилена подготовка обаче внезапно умира.

799 г.

Умира Павел Дякон - историк на лангобардите. Той произхожда от знатен лангобардски род. Като младеж служи в двора на лангобардските крале, по-късно става монах в манастира Монте Касино, Италия. Известно време живее в двора на Карл Велики и става член на неговата Академия. Основно съчинение на Павел Дякон е "История на лангобардите", източник за историята на лангобардите от древността до 744 г. За написването авторът използва устни предания, писмени източници и свидетелства на съвременници. Павел Дякон дава интересни данни за прабългарите, особено за групата на Алцековите българи в Италия.

Календарът е на Агенция “Фокус”
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.18 секунди