изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-05-25 @ 11:57 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 10 МАЙ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   1840- В Сливен е роден Хаджи Димитър 1940 - Започва настъплението на германската армия срещу Франция, продължило до 24 юни 1940 г. 1953 - Възстановена е Българската патриаршия 2006 - Главният редактор на авторитетното списание “64-шахматен обзор” Александър Рошел връчва на световния шампион Веселин Топалов шахматния “Оскар” за най-добър шахматист в света за 2005 година.



2015 г.

В Полша се провежда първи тур на президентските избори с избирателна активност 47.93%. За втория тур на 24 май се класират кандидатът на опозиционната партия „Закон и справедливост“ Анджей Дуда с 35.31% от гласувалите и сега действащият президент Бронислав Коморовски с 33.32 % от вота на избирателите.

2013 г.

От Австралия, Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови и както и големи акватории от южната част на Тихия океан се наблюдава шест минутно пръстеновидно слънчево затъмнение. За период от 100 години се наблюдават средно 237 слънчеви затъмнения, от които 160 частични, 63 пълни и 14 пръстеновидни.

2012 г.

Съдебните власти в Турция арестуват 11 генерали от армията по делото за опит на държавен преврат на 28 февруари 1997 г.

2012 г.

В Гърция запалват олимпийският огън на Летни олимпийски игри 2012.

2011 г.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург задължи България в срок от 15 месеца да ускори наказателното правосъдие посредством въвеждане на механизъм за обезщетяване на гражданите при точене с години на граждански, наказателни и административни дела.

2011 г.

Безпилотен самолет на ВВС на САЩ унищожава четирима екстремисти в Пакистан. За последната година от ракетни атаки на безпилотни самолети са убити над 670 човека.

2011 г.

Компания Microsoft осъществява най-голямата сделка в 36-годишната си история като закупува за 8,5 милиарда долара в брой базираната в Люксембург интернет компания Skype - разработила най-популярния софтуер за гласова комуникация в света. Стив Балмър се надява да преодолее конкуренцията от страна на платформи като Google Voice и на FaceTime, която е достъпна на устройствата на Apple, въпреки че основаната през 2003 г. Skype още не е успяла да постигне положителен финансов резултат.

2007 г.

Министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър обявява своето оттегляне след десет годишно заемане на поста.

2006 г.


Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов се среща с германския си колега, отговарящ за транспорта, строителството и регионалното развитие Волфганг Тифензее.
На срещата присъства и българския посланик в Германия Меглена Плугчиева. По време на разговора са обсъдени въпроси за жилищните политики на двете държави. Основен акцент на срещата е санирането на жилищни кооперации. Министър Тифензее многократно подчертава, че е готов да сподели опита на Германия в тази посока. Той предлага на българския си колега да бъде организирана конференция, на която германски експерти от бранша да обменят опит с представители на български фирми, финансови институции, ангажирани с този процес. Форматът, мястото и времето на конференцията предстои да се уточнят.
От своя страна министър Гагаузов запознава Тифензее с жилищната политика на България и Националната програма за развитие на жилищния сектор, приета от Министерски съвет.

2006 г.

Главният редактор на авторитетното списание “64-шахматен обзор” Александър Рошел връчва на световния шампион Веселин Топалов шахматния “Оскар” за най-добър шахматист в света за 2005 година. За Топалов са гласували шахматни специалисти и коментатори от 68 страни. След награждаването Веселин Топалов споделя: “Щастлив съм, че спечелих тази авторитетна награда, която преди мен са носили знаменити шахматисти.”

2006 г.

Британски съд решава, че британският компютърен специалист, който е обвинен от Вашингтон в извършване на “най-големия военен компютърен удар”, трябва да бъде екстрадиран в САЩ, за да бъде изправен пред местното законодателство. Гари Маккинън, който е на 40 години, е арестуван през юни 2005 г. след като са му отправени обвинения от американски прокурори в незаконен достъп до 97 правителствени компютъра, включително такива на Пентагона, американската армия и НАСА, като е нанесъл щети от 700 000 долара. Маккиннън признава, че е влязъл в секретните компютърни системи на американското правителство, но отрича да е причинявал каквито и да е щети. Той се опитва да се противопостави на екстрадирането, като отбелязва, че съдбата му е предварително решена и няма да му бъде осигурен честен процес.

2001 г.

Икономическата комисия на ООН обявява, че рецесията на прехода в Европа е приключила. Всички източноевропейски страни през 2000 г. имат растеж на БВП. За България БВП е 75 % от този през 1989 и 50 % от този в Централна Европа.

2000 г.

Европейският съюз обявява, че няма да се разширява, преди да осъществи собствената си реформа. Според комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген към ЕС ще се присъединят към 2005-2006 г. повечето от кандидатките, без Румъния, България и Турция.

1994 г.

Нелсън Мандела полага клетва и става първият президент на ЮАР след провеждане на първите свободни избори в страната. Той е роден на 18 юли 1918 г. в Умтата, Транскей, ЮАР. Образованието си получава в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен през 1940 г. заради участие в стачка. Работи като полицай в мина в Йоханесбург. През 1942 г. завършва колеж и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право. От 1951 г. е член на адвокатска колегия в Йоханесбург. С активна политическа дейност се занимава от 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 г. той оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони, а година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 г. Мандела участва в конгреса на народите от Южна Африка. През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военна организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. Две години по-късно получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън , а през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години. Там е хоспитализиран заради туберкулоза. Той става най-известният политически затворник в света, води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. Мандела отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК през 1991 г., а няколко месеца по късно и за негов президент. През септември същата година той подписва националното споразумение за мир от името на АНК и уточнява процедурите за спиране на политическо насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк, Мандела получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Мандела е автор на книгите “Няма лек път към свободата” (1965 г.), “Готов съм да умра” (1979 г.) и др.

1989 г.

Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България.

1981 г.

На втори тур Франсоа Митеран печели президентските избори във Франция.
Политикът е четвърти президент на Петата френската република (1981-1995 г.). Той е роден на 26 октомври 1916 г. в Жарнак. Участва във Втората световна война. През 1940 г. е ранен и пленен. В края на 1941 г. успява да избяга, връща се във Франция и влиза в Съпротивата. През 1944 г. е избран за генерал секретар по делата с военнопленниците във Временното правителство на генерал Дьо Гол. През 1945 г. е сред основателите на лявата партия Демократически и социалистически съюз на Съпротивата (ЮДСР). През 1946 г. той е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода 1947-1948 г. Митеран е министър по делата на ветераните. В периода 1950-1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1953 г. министър по делата на Съвета на Европа, а през 1956-1957 г. е министър на юстицията. След като през 1958 г. Дьо Гол създава Петата република, Франсоа Митеран остро критикува новия режим и Конституцията от 1958 г. Постепенно става лидер на лявата опозиция и през 1965 г. основава Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили (ФДСЛС), на която е председател за периода 1965-1968 г. На президентските избори през 1965 г. той се кандидатира, но не успява да победи Дьо Гол. Франсоа Митеран е един от основателите на Френската социалистическа партия. В периода 1971-1981 г. е неин пръв генерален секретар. През 1972-1981 г. е заместник-председател на Социалистическия интернационал. Той издига идеята за обединяване с други леви организации. През 1974 г. е кандидат на левите сили за президент, но отново отпада на втори тур срещу В. Жискар д’Естен. След като през 1981 г. е избран за президент разпуска Националното събрание и насрочва нови парламентарни избори. Те са спечелени от Френската социалистическа партия. През 1986 г. обаче на парламентарните избори победител е десницата, Франсоа Митеран е принуден да назначи за премиер лидера на дясното “Обединение за република” - Ж. Ширак, когото през 1988 г. побеждава в президентските избори. През 1993 г. на поредните парламентарни избори десницата отново печели мнозинство в Националното събрание и Франсоа Митеран за втори път е принуден да управлява с дясно правителство. В края на президентския си мандат, 1995 г., Митеран боледува от рак и напуска поста си преди да изтече пълният 7-годишен срок. Докато е начело на Франция той е вдъхновител на оригинална културна политика- реконструкцията на Лувъра и поставянето на стъклената пирамида пред него, строежа на голямата арка в района Дефанс, строежа на сградата на операта на площада пред Бастилията и създаването на новия комплекс на Националната библиотека. Приоритет във външната му политика е строителството на “единна Европа”. Той изцяло поддържа идеята за валутен, икономически и политически съюз на държавите от ЕС, а като втори етап предлага основаване на европейска конфедерация между Източна и Западна Европа. Митеран развива добри отношения със САЩ, Германия и бившия СССР. Стреми се да сътрудничи и с държавите от Третия свят, особено с африкански държави. Франсоа Митеран умира на 8 януари 1996 г. в Париж.

1967 г.

От 10 до 13 май се провежда официално посещение в България на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. На 12 май е подписан втори договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между двете страни.

1965 г.

Родена е Линда Еванджелиста – канадски топ модел.

1963 г.

Подписана е търговска спогодба с Кралство Швеция. Северноевропейската държава заема южната и източната част на Скандинавския полуостров и островите Готланд и Еланд в Балтийско море. Площта й е 449 964 кв. км, без да се включват вътрешните водоеми - 411 500 кв. км. В Швеция се добиват железни, медни, оловни и цинкови руди. Това благоприятства развитието на металургията- произвежда се специална стомана. Добре развито е и машиностроенето- корабостроене, електротехническо и радиоелектронно, включително радиолокационно и навигационно оборудване, оборудване за целулозно-хартиената промишленост, автомобилостроене - “Волво” и “Сааб” “Скания”, леки и товарни автомобили, автобуси. Развита е дървообработваща и целулозно-хартиена промишленост, химическа, текстилна и хранително-вкусова промишленост. Водеща роля в селското стопанство има животновъдството в млечно и месно направление. Отглежда се едър рогат добитък, свине, домашни птици и овце. Растениевъдството е ориентирано към производството на фуражи, около 3/4 от обработваемата площ е заета именно с фуражни култури- пшеница, ечемик, овес.

1960 г.

В Дъблин, Ирландия е роден Боно Вокс (истинско име Пол Дейвид Хюсън) - фронтмен на ирландската рок група U2.
През 1976 г. Пол заедно с Дейв Евънс (Едж), Дик Евънс (който скоро напуска групата) и Адам Клейтън сформират група. Наричат я Feedback, по-късно The Hype и накрая U2. Първият им албум се нарича Boy (1980). Следват October (1981), War (1983), The Unforgettable Fire (1984), The Joshua Tree (1987), Achtung Baby (1991), Zooropa (1993), Pop (1997), How to Dismantle an Atomic Bomb (2004) и др.
През 1984 г. Боно става говорител на “Нетейд” – организация, обучаваща младите как да се борят с бедността. От 1999 г. насам участва също и в повечето програми за премахване на дълговете на Третия свят, както и относно проблемите в Африка.

1960 г.

Американската атомна подводница “Тритон” завършва първата в света обиколка на земята под вода.

1953 г.

По време на Третия църковно-народен събор Българската православна църква е въздигната от Екзархия в ранг на Патриаршия. За първи път след 560-годишно прекъсване е избран български патриарх в лицето на пловдивския митрополит Кирил.
Митрополит Кирил е виден деец на Българската православна църква и борец за мир, академик. Роден е в София през 1901 г. От 1914 до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Белград и в Загреб. Защитава докторат. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин. Приема монашество още като студент. През 1936 г. е въздигнат за Стобийски епископ, а през 1938 г. е избран за главен секретар на Св. синод и е ръкоположен за пловдивски митрополит. При възстановяването на Българската патриаршия (на 10 май 1953 г.) е избран за патриарх и софийски митрополит. От 1950 г. е член на Световния съвет на мира и председател на Националния комитет за защита на мира в България от основаването му. Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва и осветлява добросъвестно исторически факти, обнародва извори, извлечени от различни чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос за историята на българската църковно-национална борба. По-важни от тях са: "Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.)" (1952 г.), "Съпротивата срещу Берлинския договор - Кресненското въстание" (1955 г.), "Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1978 г." (т. I, 1969 г., т. II, 1970 г.), "Граф Игнатиев и българският църковен въпрос" (1958 г.), "Екзарх Антим (1816-1888 г.)" (1956 г.), "Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век" (1962 г.), "Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.)" (1968 г.) и др. Умира през 1971 г.

1945 г.

Приета е наредба-закон за създаване на Върховен стопански съвет (ВСС) при Министерския съвет.

1941 г.

Заместникът на Хитлер - Рудолф Хес - скача с парашут над Англия и се предава на властите, като отправя към Чърчил предложение за подписване на сепаративен англо-германски мирен договор и участие на Обединеното кралство в похода срещу СССР.
Рудолф Хес е роден на 26 април 1894 г. в Александрия, Египет. Той е германски държавник и политик по времето на Третия райх. Член е на Националсоциалистическа партия от 1920 г. Пет години по-късно той става личен секретар на А. Хитлер, а от април 1933 г. негов заместник в Националсоциалистическата партия. Хес е един от организаторите на терора срещу антифашистките сили и на подготовката на Германия за Втората световна война. На Нюрнбергския процес през 1946 г. е осъден на доживотен затвор, но година по-късно се самоубива.

1940 г.

Започва настъплението на германската армия срещу Франция, продължило до 24 юни 1940 г. То се подготвя се и се провежда в благоприятна за Германия обстановка. Целта на кампанията е окупация на Холандия, Белгия, Люксембург и излизане на Франция от войната. Германското командване планира да осъществи действията си на два етапа- операциите “Гелб” и “Рот”. За провеждане на операция “Гелб” под командването на генерал-полковник В. фон Браухич са съсредоточени 136 дивизии, 2 580 танка, 3 824 самолета, 7 378 полеви оръдия. Главен удар се нанася от група армии “А”, чрез обход на линията Мажино и има за цел да раздели фронта на съюзниците и да откъсне силите им в Белгия и Северна Франция. Група армии “Б” има задача да овладее бързо Холандия и чрез удар в Централна Белгия да задържи главните сили на съюзниците в Белгия и след това заедно с група армии “А” да ги унищожи. Група армии “С” има задача да отвлича по-големи сили на противника на линията Мажино. На Германия съюзното командване противопоставя североизточния фронт, който се простира от Па дьо Кале до Швейцария и е съставен от 3 групи армии. Първата група- 32 френски дивизии и 9 английски дивизии от началото на нахлуването на противника в Белгия и Холандия трябва да заеме рубежа р. Маас, Намюр, Лиеж, Антверпен и да създаде здрав фронт на отбрана. Зад линията Мажино са развърнати втора и трета групи армии- общо 50 пехотни дивизии. В резерв на фронта стоят 17 пехотни дивизии. На североизточния фронт съюзниците имат общо 111 дивизии, около 3 100 танка и повече от 12 500 оръдия. Военновъздушните сили разполагат с 1 648 френски и 1 837 английски самолета. На 10 май германските войски нарушават неутралитета на Холандия, Белгия и Люксембург и започват стратегическо настъпление с поддръжката на авиацията и широко използване на въздушни десанти. На 14 май холандската армия капитулира. На 21 май германските танкови дивизии достигат брега на Ла Манш и отрязват 22 белгийски и 28 англо-френски дивизии в района на Дюнкерк. На 28 май белгийската армия капитулира, а обкръжените англо-френски войски с цената на големи загуби до 4 юни успяват да се евакуират в Англия. На 5 юни германската армия започва операция “Рот”. За кратко време тя успява да излезе в тил на линията Мажино и да разгроми френските войски. На 10 юни правителството се премества в Бордо. На 14 юни Париж пада без бой. Френското правителство, начело с Маршал А. Петен, взема решение за капитулация, която е подписана на 22 юни в Компиен.

1940 г.

Уинстън Чърчил заема поста министър-председател на Великобритания, сменяйки Невил Чембърлейн. Чембърлейн е принуден да напусне поста си поради военните неуспехи на Великобритания, но остава в правителството на Чърчил и продължава да бъде лидер на Консервативната партия до септември 1940 г. Той е роден на 18 март 1869 г. в Ечбастан, Бирмингам. Завършва елитарно училище в Ръгби и Бирмингамския колеж, след което дълго време работи като предприемач. В периода 1915 – 1916 г. е кмет на Бирмингам. От декември 1918 г. е депутат в Парламента от Консервативната партия. В периода 1922-1923 г. е министър на пощите. Два пъти заема поста на министър на здравеопазването и на министър на финансите. В периода 1931-1933 г. е председател на Консервативната партия. Чембърлейн е министър – председател за периода 1937-1940 г. На заеманата длъжност подписва Мюнхенското съглашение през 1938 г. С него се ликвидира независимостта на Чехословакия и тя става протекторат на фашистка Германия. Политиката на умиротворяване, провеждана от Чембърлейн довежда до Втората световна война, в която Великобритания се намесва при крайно тежки и сложни условия.
Уинстън Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г. в Бленим, Оксофордшир. Той произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образованието си получава в елитарното училище “Хароу” и във военното кавалерийско училище. Служи в Индия (1896-1898 г.) като участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страната става английско владение. По време на Англо-бурската война (1899-1902 г.) е военен кореспондент в Южна Африка. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия през 1900 г. По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). Чърчил е заместник-министър на колониите (1906-1908 г.), министър на търговията (1908-1910 г.), министър на вътрешните работи (1910-1911 г.), военноморски министър (1911-1915 г.). Той е един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Чърчил е и министър на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 г. ), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 г.). В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Чърчил е министър на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години Чърчил се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин - Н. Чембърлейн. Той смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (от септември 1939 г.). През май 1940 г. става министър-председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашисти сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 в град Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на комунизма. Тази реч се смята за началото на “Студената война”. През 1951-1955 г. отново е министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Той е носител на Нобелова награда за литература (1953 г.).

1927 г.

Обнародван е Закон за радиото.

1924 г.

29-годишният Едгар Хувър е назначен за директор на ФБР и остава на тази длъжност до смъртта си през 1972 г. Той е роден на 1 януари 1895 г. във Вашингтон. Започва службата си във ФБР през 1917 г. като редови агент. Под негово ръководство Федералното бюро се превръща в стабилна държавна институция, защитаваща вътрешната сигурност на страната. През първите години от управлението си Хувър създава база данни с досиета и пръстови отпечатъци, която впоследствие става най-голямата в света. Под управлението на Хувър, ФБР събира детайлна информация за всички видни американски политици- известни като “Секретните досиета на Хувър”.

1918 г.

Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост издава нареждане за намаляване на хлебните дажби, което води до протестни демонстрации в Пловдив (15 май), София (18 май), Варна, Ямбол и др.

1914 г.

Седемнадесетото Обикновено народно събрание избира 30-членна анкетна комисия за периода на Балканските войни с 21 депутати от мнозинството и 9 - от опозицията. Комисията се конституира на 17 май с председател Христо Попов и на 22 май се разделя на 4 подкомисии: по дипломатическата подготовка с председател Хр. Попов, по военните действия с председател И. Попов, по търговете и военните доставки с председател И. Вълчев и по реквизициите с председател Р. Радев, от февруари 1915 г. - П. Чорбаджиев.

1913 г.

Край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов. Македоно-одринско опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени шест дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още шест дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. Дванадесетте дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.

1899 г.

В Омаха, САЩ е роден Фред Астер – американски актьор, певец и танцьор.
Неговата театрална и кинокариера продължава 76 години. Снима в 31 музикални филма, сред които: Dancing Lady (1933), Flying Down to Rio (1933), The Gay Divorcee (1934), Top Hat (1935), Shall We Dance (1937), Let's Dance (1950), Royal Wedding (1951), The Belle of New York (1952). Името му най-често се свързва с Джинджър Роджърс, с която се снимат в 10 филма. Умира през 1987 г.

1878 г.

В Берлин е роден Густав Щреземан - германски политик. Образованието си получава в Берлинския университет с докторат по икономика. До Първата световна война се занимава предимно с търговия. Членува в Националлибералната партия и е неин депутат от 1907 г. През 1918 г. напуска партията и става съучредител на Германската народна партия. Между 13 август и 23 ноември 1923 г. е канцлер, а след това и до смъртта си е несменяем министър на външните работи. Щреземан е най-популярният изразител на германската стратегия за мирна ревизия на следвоенното статукво. Той слага край на общонародната съпротива срещу френско-белгийската окупация на Рур и стартира реформи за финансово-икономическо стабилизиране на Ваймарската република. Като министър на външните работи се придържа към изпълнение на Версайския договор. Той търси разбирателство с Франция и реинтегриране на Германия в европейските политически и икономически структури. Стратег е на плановете “Дауес” (1924 г.) и “Юнг” (1929 г.). През 1926 г. благодарение на него страната става част от ОН. Щреземан подписва Локарнските договори (1925 г.), пакта “Бриан-Келог” (1928 г.), търговския договор (1925 г.) и Договора за ненападение и неутралитет (1926 г.) със Съветска Русия. Носител е на Нобелова награда за мир през 1926 г. Хитлер го ненавижда заради женитбата му с еврейка и убедеността му на пацифист.

1876 г.

В сражение с турците при с. Нейково, Котленско, загива Георги Обретенов. Синът на баба Тонка Обретенова от 1870 г. получава образование в Юнкерското училище в Одеса. Пет години по-късно се завръща в България във връзка с подготвяното въстание. След неуспеха на Старозагорския бунт отново се завръща в Румъния. Георги Обретенов е определен за помощник-апостол във Сливенския революционен окръг. След избухването на Априлското въстанието с четата си се присъединява към четата на Стоил Войвода и тази на Ил. Драгостинов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброява 70 души и води няколко тежки сражения с турските потери.

1876 г.

Четата на Стоил войвода води бой при с. Нейково, Котленско, където е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Начело на останалите четирима въстаници той е повторно ранен и спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. На 12 май в местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец.
Воеводата от националноосвободителното движение е роден в с. Инджекьой (днес Стоил войвода), Сливенско. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село и сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. Стоил войвода емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., Стоил войвода изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар. Там са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, а местото трябва да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети. След избухването на въстанието към четата се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници наброява вече 72 души. Четниците водят няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг.

1876 г.

В сражение с редовна турска армия, при село Нейково, Сливенско, е убит Иларион Драгостинов. Той е роден в с. Арбанаси, Великотърновско и образованието си получава в Търновското мъжко петокласно училище. След като завършва през 1868 г.емигрира в Русе и се занимава с търговия. По-късно работи в английската железопътна компания като търговски агент и комисионер. Вече в България Драгостинов се включва се активно в обществения и културния живот на Русе. През 1871 г. той основава Русенския революционен комитет и през следващата година е представител на общото събрание на БРЦК в Букурещ. Драгостинов участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Година по- късно влиза в състава на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Той е избран за апостол на Втори Сливенски революционен окръг. Поради провал на организацията в Сливен при обявяване на въстанието, заедно с Г. Обретенов Драгостинов формира малка чета, която се присъединява към дружината на Стоил войвода.

1871 г.

Подписан е Франкфуртският мирен договор. Договорът е сключен между Германия и Франция. Чрез него завършва Френско-пруската война ( 1870-1871 г.). Основните положения на договорът се съдържат в прелиминарния мирен договор, подписан на 26 февруари 1871 г. във Версай. Франция отстъпва на Германия Елзас и североизточната част на Лотарингия и се задължава да заплати 5 милиарда франка контрибуции- 1,5 милиарда през 1871 г., 0,5 милиарда през 1872 г. и 3 милиарда до март 1874 г. На френска територия остават германските окупационни войски, които напускат в зависимост от изплащането на контрибуциите. Франция поема всички разходи за издръжката на окупационните войски. Този мир помага съществено за засилването и укрепването на германската империя. Той задълбочава германо-френски противоречия и става източник за нарастване на напрежението в Европа. Анулиран от Версайския мирен договор от 1919 г.

1871 г.

Васил Левски изготвя "заплашително" писмо от името на "Привременното правителство в България" до карловския чорбаджия Ганчо Мильов, в което отбелязва целите на борбата: "В Българско не ще има цар, а народно управление и "секиму своето". Секи ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и пр. Свобода и чиста република."
Апостолът е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост.След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
През 1863 г. се прехвърля в Румъния, но след кратък престой се завръща в България. От 1864 г. до 1866 г. учителства в с. Войнягово и организира "патриотични дружини" за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в България. Идеята му се състой в изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове българската революция. Тази идея той изразява най-напред в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. Като резултат: на 11 декември 1868 г. и на 1 май 1869 г. Левски предприема две обиколки из страната. За първата си обиколка той получил известна материална подкрепа от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подпомогнат от либералната група "Млада България", която го снабдила и със специална прокламация на български и турски език, издадена от името на "Привременно правителство в Балкана". На 26 август се завръща в Букурещ, за да участва в създаването на БРЦК, но тъй като идеите му не са приети от революционерите в Румъния на 26 май 1870 г. Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др. Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застанал изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за обсъждане и мнение. По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи. Възгледите на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в изработената от него "Нареда на работниците за освобождението на българския народ" (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на организацията: "С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи." За всяко отклонение от тази цел "Наредата" предвиждала смъртно наказание. Останалите и параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО, правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за извършените от тях провинения. След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО. Основава нови комитети не само в Северна, но и в Южна България, включително и в Македония. Точно когато дейността му достига своя най-голям размах на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход), Средна Стара планина, въпреки забраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е организирана от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските власти предприемат масови арести на населението в този край, задържани са и голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски. За да бъде предпазена от пълно унищожение ВРО, БРЦК иска от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отказва, тъй като въпреки постигнатите успехи смята, че подготовката за въстание не е достатъчна. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, за да може да прибере и запази архивите на организацията. След това има намерение да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.
В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до съществен резултат.
Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е потвърдена.
Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби". Проповядва идеята за "свята и чиста република", за общество и държава, в която всички "да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония".

1857 г.

В Индия избухва въстанието на сипаите-индийски войници на британска служба. То се отличава с изключителна жестокост, както на въстаналите, така и на британската армия, потушила бунта след почти една година.

1841 г.

Плевенската община свиква събрание на местните български първенци. Решено е да се съберат пари за строителството на сграда за ново взаимно училище в града.

1840 г.

В Сливен е роден Хаджи Димитър. Димитър Николов Асенов е син на преуспяваш занаятчия, който през 1842 г. заедно със съпругата си и синовете си пътуват до Ерусалим на хаджилък - оттогава Димитър става "Хаджи".Двама от братята му се сражават в Критското въстание 1866-1869 г., а най-малкият участва в четата му и загива. Чичовците му Стоян и Добри са известни народни хайдути, по-късно и войводи.
Хаджи Димитър учи в родния си град. След убийството на Али ефенди от П. Хитов и Ст. Люцканов през декември 1860 г. е принуден да се укрива и през пролетта на 1861 г. излиза хайдутин в четата на П. Хитов. С нея обикаля Балкана до есента на 1863 г. и известно време е знаменосец. Заедно с П. Хитов прекарва зимата на 1863-1864 г. в Сърбия, а през пролетта отива в Букурещ, където се среща с Г. С. Раковски. През лятото заедно със Ст. Люцканов Хаджи Димитър минава р. Дунав начело на чета от 12 души, но бързо се разделят. През 1866 г. заедно с Жельо Войвода, Стефан Караджа и чета от 20 души преминава в България, но и този път войводите се разделят. Заедно с няколко души Хаджи Димитър действа из Балкана до есента. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет. На 6 юли начело на въоръжена чета от 129 души преминава р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра, заедно със Ст. Караджа. Тежко ранен, Ст. Караджа попада в ръцете на османските потери. С останалите около 40 четника Хаджи Димитър пробива обсадата и след няколко дни се установява на връх Бузлуджа. Тук четата е обградена от потери и редовна турска войска. На 18 юли следобед, след неколкочасово сражение, загиват почти всички. В боя е убит и Хаджи Димитър, главата му е занесена в Търново, а оръжието и книжата на четата са предадени на Мидхад паша.

1829 г.

Умира Томас Юнг - английски физик, лекар и астроном. Той е един от създателите на вълновата теория. Занимава се с геодезия и математика от 8-годишна възраст, а от 9 годишен изучава латински, гръцки, еврейски и арабски език, а също така съвременни езици и ботаника. През 1801-1804 г. е професор в Кралския институт в Лондон. От 1811 г. до края на живота си работи като лекар в болницата “Сейнт Джордж” в Лондон. От 1818 г. му е възложено издаването на “Мореходен календар”. С името му са свързани редица изследвания по химия, физика, физиология, медицина, астрономия, геофизика, техника. През 1793 г. той публикува изследването си “Наблюдение над процесите на зрението”, в което изразява съмнение в правилността на корпускулярната теория за светлината и защитава вълновата теория. Публикува трактата по оптика и акустика “Опити и проблеми на звука и светлината”. По-нататъшно развитие на проблема за суперпозицията на вълните представлява откритият от Юнг принцип на интерференция и окончателният преход към вълновата теория за светлината. Самият термин интерференция е въведен от учения през 1803 г. в съчинението “Опити и изчисления, отнасящи се до физическата оптика” . Юнг разработва също така теорията за цветното зрение и развита по-късно от германския учен Х. Хелмхолц. В своите “Лекции по натурфилософия” той разглежда труда на Ломоносов “Слово за произхода на света”. Написва около 60 глави за приложението на Британската енциклопедия. Според свидетелства на негови биографи Юнг е също сериозен познавач на музиката и отличен живописец.

1798 г.

Умира английският мореплавател Джордж Ванкувър. Той взема участие във втората и третата експедиция на Джеймс Кук. През 1790-1795 г. прави околосветско плаване, по време на което стига до заливите на Аляска. Изследва откритите от Кук Хавайски острови и Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка между полуостров Кенай и полуостров Калифорния. Заедно с ръководителя на испанска експедиция Х. Бодега-и-Куадра Ванкувър открива и изследва остров, наречен по-късно на негово име. Продължава изследването на архипелага Кралица Шарлот, Александровия архипелаг и други острови около Аляска.

1696 г.

В Париж умира Жан дьо Ла Брюер – френски писател, сатирик моралист. Той е представител на класицизма. Превежда на френски език Теофрастовите " Характери". През 1688 г. издава "Характери или нрави на този век" - съчинение, което стои по-високо от гръцкия образец. В него авторът изобразява различни типове хора, особено от тогавашното дворянство, като изтъква техните недостатъци и слабости. Той е смятан за познавач на френските нрави.

1503 г.

Христофор Колумб открива Каймановите острови. Групата острови се намират в северозападната част на Карибско море. Те са владение на Великобритания с главен град Джорджтаун. Площта на Каймановите острови е 271 кв. км.
Пътешественикът е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476 г.- 1484 г. той живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция в екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. Това става и официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493 г. – 1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 д. екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември- остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива о-в Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, п-в Сапата и о-в Пинос. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юни се завръща в Кастилия. Третата експедиция се провежда от 1498 до 1500 г. Тя се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива о-в Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и п-в Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен. Четвъртата експедиция се провежда в периода 1502-1504 г., включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига о-в Мартиника. На 30 юли 1502 г. експедицията достига Хондураския залив, а от 1 август 1502 до 1 май 1503 г. - карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. Христофор Колумб претърпява корабокрушение до о-в Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Христофор Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г. Откритията на Колумб са съпроводени с колонизация на земите, основаване на испански селища и масово изтребление на коренното индианско население.


Календарът е на Агенция “Фокус”
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 10 МАЙ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.26 секунди