изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-05-25 @ 12:01 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 13 МАЙ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1327 - Подписан е т.нар. Черноменски договор - таен договор за взаимопомощ между България и Византия 1647 - В резултат на земетресение почти изцяло е разрушен Сантяго 1830 - Провъзгласено е създаването на република Еквадор 1940 - Германските войски навлизат във Франция 1957 - В София е създаден Национален политехнически музей към Българската академия на науките 1982 - В Рим на площад "Св. Петър" Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II




2014 г.
Съдът в Израел осъжда бившият министър-председател Ехуд Олмерт на 6 години затвор за взимане на подкуп.

2014 г.

При взрив в шахта в Маниса загиват 301 човека.

2012 г.

Умира Катя Филипова - българска естрадна певица.
Родена е на 13 Май 1949 г. в гр. Варна в музикално семейство. Катя Филипова завършва Икономически институт в София, но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър „Метроном“ и трио „Обектив“ (1973-1974 г.), по-късно се представя и Биг бенда на БНР. Катя Филипова се явява на няколко международни фестивала, където печели награди — „Златният мост“ (Западен Берлин '1975), Касълбар (Ейре '1975), I награда на фестивала в Сопот (1976 г.), II награда от Шлагерфестивала в Дрезден (1977 г.), I награда от „Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас (1981 г.); „Песни за морето“ (Рощок '82). Една от най-популярните й песни става „Незабрава“ по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков през 1979 г. От края на 1980-те години Катя Филипова работи с Динамит брас бенд в скандинавските държави. Освен „Незабрава“, други големи хитове на Филипова са „Добри познати“ и „Добър вечер“.

2011 г.

Движението на талибаните в Пакистан организира двоен атентат в тренировъчен център на паравоенни сили в Чарсада, провинция Хайбер Пахтунхва, при който са убити над 70 полицаи-новобранци, а още десетки са ранени. Говорителят на движението Ехсанулах Ехсан заявява, че този акт на отмъщение за смъртта на Осама бин Ладен няма да е последният.

2008 г.

Умира - Саад I ал-Абдула ал-Салем ал-Сабах - емир на Кувейт. Заема поста емир от 15 до 24 януари 2006 г., когато абдикира заради болестта си.

2006 г.

Две деца загиват при експлозия на бомба в Източна Турция. Взривното устройство избухва пред постройка, използвана за гараж. Двете деца са на възраст между 12 и 14 години.
Местните власти обвиняват за бомбения атентат Кюрдската работническа партия (ПКК).

2006 г.


Премиерът на Литва Алгирдас Бразаускас иска оставката на министъра на външните работи Антанас Валионис и на труда и социалната политика Вили Блинкявичюте.





2005 г.



Въоръжени бунтовници завземат ключови държавни сгради в третия по големина град в Узбекистан – Андижан. Причините за размириците са задържането на 23-ма жители на града по обвинения в поддържане на радикални ислямистки организации.

Акцията започва с щурм срещу местния затвор, при който са освободени хиляди намиращи се там арестанти.

Сред тях има 23-ма мюсюлмански бизнесмени, които според правозащитници са задържани неотдавна по скалъпени обвинения в ислямски екстремизъм.

Бунтът бързо се разраства до масово въстание.

По официални данни убитите са 9, а ранените -36. Демонстрантите обаче твърдят за 20 убити.

Бунтовниците държат в завзетите административни сгради около 30 военни като заложници, има и жени и деца. На централния площад се събират над 15 000 души, които искат оставката на президента Каримов и правителството.





2000 г.


Фабрика за фойерверки в Холандия експлодира. Вследствие на експлозията загиват 22 души, ранени са 950. Нанесени са щети за стотици милиони евро.





1981 г.



В Рим на площад "Св. Петър" Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II. Главата на Римокатолическата църква е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци. Единият куршум преминава през стомашната област, а другият попада близо до сърцето. Папата оцелява след петчасова операция. За покушението е арестуван мъж от турски произход, за който се предполага, че е отправял и в минал период заплахи към Папата. Името на задържания е Мехмед Али Агджа, на 23 годишна възраст към момента на извършване на атентата. Задържането му е станало възможно благодарение на намесата на събралите се на площада богомолци. Те избиват от ръцете му 9-милиметров "Браунинг”. След залавянето му Али Агджа заявява: "Моят живот не е важен". По думите на Агджа в Италия той пристига 9 май 1981 година на летище в Милано и два дни по – късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е било: "Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан."

Една от версиите за атентата е, че по поръчка на съветското КГБ, българските служби с посредничеството на турската мафия, са планирали убийството на папата поляк, подкрепящ независимия профсъюз Солидарност. На самия процес Али Агджа съобщава за връзки с българските тайни служби.

На 25 ноември 1982 г. е задържан българския гражданин Сергей Антонов по обвинение в съучастие на атентатора Мехмед Али Агджа. Освен служителя на БГА "Балкан", Агджа набеждава за свои съучастници още двама българи - дипломатите Желю Василев и Тодор Айвазов, които вече са се върнали в България. Следствието продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той е освободен поради липса на доказателства и се завръща в България за Великден 1986 г. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в БГА "Балкан", след което е пенсиониран по болест.





1980 г.



Умира Георги Иванов Георгиев – български капитан далечно плаване. Роден е на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Състезател и треньор по ветроходство, един от основателите на яхтклуб "Порт Варна" при СО "Воден транспорт". Участва успешно в трансатлантическата регата "ОСТАР-76". От 20 декември 1976 г. до 20 декември 1977 г. с яхтата "Кор Кароли" сам провежда първото околосветско плаване в историята на българското корабоплаване. Изминава пътя от Хавана през Панама, Маркизките острови, островите Фиджи, Торесовия проток, Порт Даруин, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и Хавана (23 018 морски мили) за 365 дни, от които в плаване - 201,9 денонощия. През 1981 - 1982 г. плаването му е вписано в книгата за рекорди "Гинес" като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването".





1969 г.


Китайско- малайските сблъсъци на расова основа в Куала Лампур, Малайзия вземат многобройни жертви.





1966 г.



Роден е Камен Воденичаров - български актьор. Той завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство за кукли" в класа на проф. Н. Геогриева. През 1990 г. постъпва в Бургаския куклен театър. На 27 януари 1990 г. създава студентското предаване "Ку-ку" и е водещ на рубриката "Каналето". Камен Воденичаров е продуцент и водещ на шоуто "Каналето" (1994 г.). Освен това той продуцира спектакъла на Сатиричния театър "Дванайсeта нощ", като изпълнява и една от главните роли. Той участва и във филма "Испанска муха" (1997 г.). Камен Воденичаров е съсобственик на телевизия ММ. По-известни албуми с негово участие са "Шат на патката главата", "Хъшове" и др.





1965 г.



В Габрово е открит Месец на хумора и сатирата, който от 1973 г. е вече Национален фестивал на хумора и сатирата. Фестивалът се провежда през месец май всяка нечетна година.





1959 г.



Френската армия поема контрола на властта в Алжир. През юли 1830 г. френски войски завземат град Алжир, а през 1857 г. страната е напълно покорена от Франция. През 1954 г. Бен Бела основава Фронта за национално освобождение, обявил се от 1958 г. за временно правителство на Алжирската република. През 1959 г. генерал Дьо Гол обявява правото на Алжир за самоопределение. На 25 септември 1962 г. държавата е обявена за Алжирска демократична и народна република.





1958 г.



По време на визитата на вицепрезидента на САЩ, Ричард Никсън в Каракас, Венецуела, колата му е нападната от анти-американски демонстранти.

Ричард Милхаус Никсън (9 януари 1913 г. – 22 април 1994 г.) е американски политик, 37-ия президент на САЩ (1969-1974 г.), кандидат от Републиканската партия. През 1934 г. завършва "Уайтър Колидж" . Служи във Военноморските сили на САЩ (V. S. Navy) от 1942 г. до 1945 г. От 1950 г. е в Сената на САЩ. От 1952 г. до 1960 г. е вицепрезидент на Д. Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Д. Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Н. Армстронг стъпва на Луната (20.07.1969 г.); водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам; подписва се мирен договор с Виетнам (1973 г.). Сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд през август 1974 г. в резултат от аферата "Уотъргейт".





1957 г.



В София е създаден Национален политехнически музей към Българската академия на науките с Разпореждане №486 на Министерския съвет. През 1885 г. в Русе се създава първото Техническо дружество. В неговия учредителен устав е записан специален член “създаване на технически музей и техническа библиотека... за съдействие на развитието на техниката и техническия поминък в България.“ През 1893 г. се създава Българското инженерно-архитектно дружество /БИАД/, което поддържа тази идея в продължение на десетилетия, но за съжаление без практически резултат. Няколко важни събития спомагат за формиране на обществено мнение в полза на създаване на технически музей. Първото от тях е Пловдивското изложение (1892 г.), по време на което се демонстрират редица технически новости. През 1897 г. Константин Величков внася проект за Закон за Държавен промишлено-търговски музей, чиято основна задача е да популяризира български промишлени и технически постижения. През следващата година, на 15 ноември, музеят е открит към Министерството на земеделието и търговията. Няколко години по-късно подобни музеи се откриват към промишлено-търговските камари във Варна, Русе и Пловдив, но за съжаление преустановяват дейността си през 1909 г. През 1906 г. излиза втори Закон за създаване на Технологичен музей в София, но идеята не се осъществява. След като е създаден, с разпореждане № 996 от 16 юни 1960 г. на Министерския съвет, Политехническият музей преминава към Министерството на просветата и културата. Става национален осем години по-късно с Постановление № 44 на Министерския съвет.

Националният политехнически музей е единственият в България, който събира,

изучава, съхранява, представя и популяризира паметниците на науката и техниката.





1953 г.



Роден е Асен Гагаузов - български политик. Завършва Висшия институт за народно стопанство в град Варна, специалност “Счетоводна отчетност”. Специализира “Икономика и управление на инвестиционния процес” в УНСС - София. Професионалната си кариера започва през 1980 г. в Окръжния народен съвет на град Сливен, където е първо началник управление “Планиране на капиталните вложения”, а в последствие главен специалист “Планиране на капиталните вложения”. На тази длъжност остава до 1993 г., когато е назначен за главен данъчен инспектор в Териториално данъчно управление на град Сливен. През 1995 г. е назначен за зам.-кмет на Сливен. На парламентарните избори проведени през 1997 г. е избран за народен представител в XXXVIII Народно събрание. На местните избори през 1999 г. се кандидатира за кмет на Сливен и е избран. До 2001 г. заема тази длъжност, когато е избран за народен представител в XXXIX Народно събрание. Асен Гагаузов е зам.-председател на Комисията по местно самоуправление и регионална политика и е член на бюджетната комисия. От август 2005 г. е Министър на регионалното развитие и благоустройството.





1951 г.


Умира Спиридон Спасов Казанджиев - български психолог и философ идеалист. Той е роден на 23 декември 1882 г. в Севлиево. През 1907 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, след което следва философия в Лайпциг (1907 - 1909 г.) и Цюрих (1909 - 1911 г.), където защитава докторска дисертация. През 1913 - 1914 г. Казанджиев работи като учител в София. От 1920 г. е доцент, 4 години по- късно става извънреден професор, а през 1928 г. е редовен професор в Софийския университет, където завежда Катедрата по систематическа философия (1920 - 1949 г.). Освен това той чете лекции и във Военната академия. От 1930 г. е дописен член на БАН и редовен член от 1941 г. От 1942 до 1949 г. Казанджиев е научен секретар на БАН. Печата за първи път през 1906 г. в сп. “Природа”. От 1920 г. е редовен сътрудник и съредактор на сп. “Златорог”.





1950 г.



Роден е Питър Гейбриъл- английски рокпевец и композитор. До 1975 г. той е основна фигура на "Дженезис". Стремежът на Питър Гейбриъл към театрализиране на рокмузиката достига пълното си осъществяване в двойния албум "The Lamb Lies Down on Broadway" (1974 г.), а албумите на "Дженезис" от 1972 и 1973 г. доказват таланта му на актьор и певец. Голямо внимание отделя на видеоклиповете си, фигуриращи често във водещи класации. Дискографията му включва "Peter Gabriel", "Peter Gabriel", "Peter Gabriel", "Peter Gabriel", "Security", "Peter Gabriel Plays Live", "So", "Us", "Secret World Live", "OVO: Millennium Show", "Up".





1950 г.



Роден е Стиви Уондър (Морис Стийвлънд)- популярен американски изпълнител и композитор. Месторождението му е Сагиноу, Мичиган, САЩ. Той създава новаторска музика в различни стилове и жанрове - соул, ритъм-енд-блус, реге, госпъл, рок, фънк, балада, латиноамерикански и африкански ритми). Стиви Уондър е сляп по рождение. Уондър бързо се научава да свири на устна хармоника и ударни инструменти и когато Рони Уайт от “Миракълс” го чува, го завежда при Бари Горди - бъдещият шеф на “Мотаун”. По това време Морис е 10-годишен. До 1971 г. той е принуден да изпълнява предписанията на фирмата, чиято единствена цел е създаване на шлагери. С новия договор, който подписва след навършване на 21 години, той е първият, който успява да си извоюва пълна свобода на творчество сред звездите на “Мотаун”. Всеки негов следващ албум се превръща в шедьовър, а отделни песни - в евъргрийни. Стиви Уондър изнася концерти с “Ролинг Стоунс” през 1972 г., освен това записва с Рей Чарлс, Стен Гетц, Джеф Бек и Ерик Клептън. В голяма част от записите си, които осъществява професионално, той изпълнява партиите на почти всички инструменти. През 1974-1977 г. са му присъдени 14 награди “Грами”.





1949 г.



Родена е Катя Филипова - българска естрадна певица. Завършва ВИИ “Карл Маркс” (дн. Университет за национално и световно стопанство) през 1976 г. Дебютира като солистка на оркестър “Метроном” (1973 г.) и вокално трио “Обектив” (1974 г.). Солистка е на Естрадния оркестър на КТР (1974 – 1977 г.). Представя се на няколко международни фестивали, на които журито й присъжда награди за най-добро изпълнение: “Златният мост” в Западен Берлин (1975 г.), Кастълбар, Ирландия (1975 г.), “Песни за морето”, Рощок (1982 г.). През 1976 г. печели първа награда в конкурса на грамофонните фирми на фестивала в Сопот, Полша, а през 1977 г. - втора награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден. Популярността й е най-голяма в края на 70-те години. Осъществява концертни турнета в много страни на Европа, Тунис, Алжир, Мароко, Либия, Гана, Нигерия, Етиопия, Ирак и др. През 1986 – 1987 г. е солистка на оркестър “Динамит брас бенд” в скандинавските страни. Нейни са албумите “Катя Филипова” (1977 г.), “Незабрава” (1980 г.) и “Добри познати” (1985 г.).





1948 г.



Подписан е протоколът за сливането на БРСДП с БРП (к). От социалистите се изисква пълно признаване на марксизма-ленинизма и скъсване със западноевропейската социалдемокрация. На практика само половината от членския състав, т.е около 21 000 души, получават правото да се влеят в БРП (к).





1946 г.



Умира Алексей Николаевич Бах - руски (украински) учен, академик на АН на СССР през 1929 г. Бах е основател на руската биохимична школа. Поставя 3 основни проблема в изследванията си: асимилацията на въглеводорода от зелените растения, процес, който е в основата на образуването на органични вещества в природата; окислителните процеси в живата клетка, в частност на дишането, и учението за ферментите - ензимологията.





1945 г.



Край Клагенфурт (Австрия) командващият Първа Българска армия ген. Вл. Стойчев и командирът на Пети британски корпус ген. Кейтли определят демаркационната линия между българските и английските войски.

Владимир Димитров Стойчев е военен, политически и спортен деец, ген.-полковник. Роден е в София на 24 февруари 1892 г. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни и в Първата световна война. Отличен ездач и спортист, Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924 г.) и Амстердам (1928 г.) и на други международни конни състезания. В периода 1930–1934 г. е военен аташе във Франция и Англия. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран. През 1944 г. е член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия е командващ Първа армия. От 1945 до 1947 г. е политически представител на България във Вашингтон и в ООН. След това е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС и за председател на Българския олимпийски комитет. Ген. Стойчев умира на 27 април 1990 г.





1940 г.



Германските войски навлизат във Франция.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война”. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция.





1940 г.



Чърчил произнася първата си реч като министър- председател пред парламента. “Нямам какво да предложа, освен кръв, труд, сълзи и пот” казва той.

Уинстън Чърчил поема министър-председателския пост на 10 май 1940 г. и остава на него до юли 1945 г. Той заема този пост при началото на германската атака и с твърдата си политика извежда Великобритания до окончателна победа-капитулацията на Германия през май 1945. По време на своето управление организира и ръководи енергично преустройството на целия живот в Англия и сплотява силите на народа за борба срещу Германия, нейните съюзници и настъплението на фашизма. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Уинстън Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Уинстън Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война”.

През 1951-1955 г. е отново министър-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност.

Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г. Освен като политик Чърчил е известен и като писател, публицист и автор е на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература. Уинстън Чърчил умира на 24 януари 1965 г. в Лондон.





1937 г.



Излиза първият брой на списание “Българска марка”, издавано от издателска къща "Феникс", собственост на С. Чаракчиев. Директор е д-р Назлъмов (1937 –1947 г.). Последният брой, 111 поред, излиза на 25 октомври 1947 г. Помества информация за новоиздадени марки в България и чужбина, съвети към филателистите, любопитни факти и др. Публикуват се разкази на филателни теми от български писатели филателисти - Елин Пелин, Змей Горянин, Константин Мутафов и др. Отделено е място на материали за дейността на филателните дружества в страната.





1930 г.



Умира Фритьоф Нансен - норвежки естественик, полярен изследовател, общественик и политически деец. Роден е в Стуре Фрьоен на 10 октомври 1861 г. На 27-годишна възраст преминава Гренландия от изток към запад на ски. През 1893-1896 г. той ръководи експедиция - с кораба "Фрам", посещава Новосибирския архипелаг, на 8 април 1896 г. достига до 86°14' с. ш. Завръща се по плаващите ледове през архипелага Франц Йосиф в Хамерфест. От 1900 до 1902 г. Фритьоф Нансен продължава своите океанографски наблюдения. В Норвегия учредява "Нансенов фонд" за подпомагане на научните експедиции по море. От 1914 до 1918 г. е върховен комисар на Лигата на нациите по военнопленническите дела, един от дейните организатори за събиране на помощи за гладуващите в Поволжието. На Фритьоф Нансен са наречени много географски обекти. През 1922 г. получава Нобелова награда за мир.





1930 г.


Роден е Иван Калчинов - български композитор на естрадна музика, изпълнител на духови инструменти. През 1954 г. завършва Теоретичния факултет на БДК с основен инструмент цигулка. Работи в “Продукция” към направление “Забавна музика” в БР. До края на 50-те години работи като оркестрант. Започва да композира от средата на 60-те години. Негови песни са изпълнявани на фестивала “Златният Орфей” и конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора”.





1928 г.



Роден е Едуар Молинаро - френски режисьор. В началото на кариерата си той снима документални филми. В игралното кино дебютира с филма “С гръб към стената”. От средата на 60-те години Милинаро снима предимно парадоксално-ексцентрични комедии. Режисьор е на: “Арсен Люпен срещу Арсен Мопен” (1962 г.), “Лов на човек” (1964 г.), “Оскар” (1967 г.), “Моят чичо Бенджамен” (1969 г.), “Замразеният” (1969 г.), “Мандаринът” (1972 г.), “Принуда” (1973 г.), “Розовият телефон” (1975 г.), “Клетка за луди” (1978 г., “Оскар”, 1979 г.), “Говорете, интересно ми е” (1979 г.), “Клетка за луди II” (1980 г.), “Сто милиона не са пари” (1982 г.), “Вляво от асансьора” (1988 г.), “Манон Ролан” (тв, 1989 г.), “Горилата” (тв, 1990 г.), “Изоставената” (тв, 1992 г.), “Бомарше” (1997 г.).





1926 г.



С изменение на митническата тарифа е възстановена традиционната система на протекционистични мита, отменена по Ньойския договор.





1922 г.



Обнародван е първият Закон за столичната община. Столичният общински съвет е разпуснат и е назначена 7-членна комисия начело с Крум Попов. Според закона градът е разделен на шест района, управлявани от деветчленни районни съвети, които избират кмет на района и двама негови помощници. Централният столичен съвет се съставя след като в районните съвети се избират по 12 членове, които помежду си избират по трима представители в съвета. Освен това Министерският съвет има право да назначи още 12 души измежду общия брой районни съветници. Сред всички районни съветници с постановление на кабинета се назначава кмет на Централното управление, който не е отговорен пред Централния общински съвет. Централният съвет избира тримата помощници на централния кмет, като всяка група от най-малко 4 съветници в районно кметство има право на поне един съветник в Централния съвет.





1916 г.



Умира еврейският писател Шолом Алейхем (псевдоним на Шолом Нохумович Рабинович). Той е роден през 1859 г. в Переяславл, Украйна. Пише на иврит, идиш и руски език. От 1879 г. той публикува на иврит. Първите му произведения на идиш са повестта “Два камъка” и разказът “Избори” (1883 г.). В творчеството си Шолом Алейхем следва демократичните и просветителските традиции на европейската и руската литература. В памфлета “Съд над Шумер …” (1888 г.) и в серията статии “Темата за нищетата в еврейската литература” води борба против булевардната литература и идиличната романтика на народническата литература. Създаденият от него ежегодник “Ди идише Фолксбиблиотек” (1888-1889 г.) обединява много еврейски писатели и изиграва значителна роля в историята на новата еврейската литература. Шолом Алейхем е автор на романите: “Сендер Бланк и неговото семейство”, “Йосел Славея”, “Потоп”, “Кървава шега” и др.





1913 г.


Умира Марин Поплуканов - деец на националноосвободителното движение. Роден е на 25 май 1845 г. в Ловеч. Включва се в националноосвободителната борба в края на 60-те и началото на 70-те г. на XIX в. Един от сподвижниците на Васил Левски. През 1870-1871 г. е член на Българския революционен централен комитет в България - Привременното правителство. Участва в Общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1872 г. След провала на Арабаконашкия обир (1872) е арестуван и изпратен на заточение в Диарбекир. След 4-годишен престой успява да избяга от там и се завръща в родния си край. След Освобождението е депутат в Учредителното събрание 1879 г., кмет на родния си град. Автор е на спомени.





1913 г.



С телеграми до българския министър председател - Иван Гешов (на снимката), руският външен министър С. Д. Сазонов съветва Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Такава телеграма Гешов получава и на 7 и 14 май. Въпреки това съветите са отхвърлени на 18 май. Междувременно на 12 май с нота до българското правителство сръбският кабинет заявява, че съюзният им договор от 29 февруари 1912 г. вече няма задължителна сила и цяла Македония се обявява за спорна зона за трите сили - Сърбия, Черна гора и България. Според сключения през 1912 г. договор Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. Македония се разделя на две части: безспорна, която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. Безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Докато българската армия се сражава на Тракийския фронт срещу турските войски, Сърбия и Гърция окупират Вардарска и Егейска Македония. Завзета е и по–голямата част от безспорната зона и въпреки предварителните договорености Сърбия отказва да я върне на България. Нещо повече, на 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000 – на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот - 150 000 - на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни сили в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 15 май 1913 г. македонската емиграция връчва меморандум против сръбските и гръцките насилия над македонските българи на посланиците на Великите сили в София. В края на месец май Сърбия и Гърция настояват в София за общ руски арбитраж, докато България приема арбитраж само за спорната зона. По това време в Солун вече е подписан тайният военно-политически договор от 19 май 1913 г. между Сърбия и Гърция. Той е насочен изцяло насочен против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912 – 1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският и Българо-гръцкият договори от 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници.





1912 г.


Роден е Варкони Золтан - унгарски актьор и режисьор. През 1934 г. завършва Висшата театрална школа в Будапеща. Автор е на сценарии. Филмите му представляват своеобразно изследване на диалектиката на народната душа, екранизира произведенията от унгарската литература, като изпълнява и главни роли в повечето от филмите си: "Западна зона" (1951 г.), "Денят на гнева" (1953 г.), "Раждането на Менхерт Шимон" (1954 г.), "Особена поличба" (1955 г.), "Жорж Данден" (1955 г.), "Горчивата истина" (1956 г.), "Соленият стълб" (1957 г.), "Катастрофа" (1959 г.), "Три звезди" (новела, 1960 г.), "Чудакът и сивият кон" (1960 г.), "Последната закуска" (1962 г.), "Фото Хабер" (1963 г.), "Синовете на човека с каменното сърце" (1965 г.), "Унгарският набаб" (1966 г.), "Золтан Карпати" (1966 г.), "Звездите на Егер" (1968 г.), "Очи в очи" (1970 г.), "Отвличане по унгарски" (1972 г.), "Невинни убийци" (1973 г.), "Черните диаманти" (1976 г.). Участва във филмите "Желязното цвете" (1958 г.), "Дневно затъмнение" (1963 г.), "Етюд за жените" (1967 г.) и др.

Умира през 1979 г.





1872 г.



Вселенският патриарх свиква събор, на който екзарх Антим I (на снимката) е осъден на низвержение, Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански на афоресване, а Иларион Макариополски на вечна анатема. Два дни по-рано в Цариград Българската църква е провъзгласена за независима. Това става по време на тържествена служба на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан”.





1858 г.


Роден е Димитър Христов Бръзицов - български книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира екзархийския вестник в Цариград "Вести". Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски, турски и други езици.

Умира на 19 януари 1931 г. София.





1846 г.



САЩ обявяват война на Мексико. Основните причини са избухването на войната са стремежът за разширение на Щатите и предшестващата война за независимост на Тексас.





1844 г.


Роден е Цанко Дюстабанов – деец на национално-революционното движение. Учи в Габрово, а от 1872 до 1873 г. — в Робърт колеж в Цариград. Членува в дружество „Напредък“, а от 1873 г. е търговец в Габрово. Той става член на революционния комитет в Габрово и главен войвода през Априлското въстание. Четата, начело на която застава е сформирана на 13 май 1876 г. в Соколския манастир край Габрово. Повежда своята чета към Севлиевския балкан, където заедно със севлиевци храбро се сражава с турците. Предаден от кмета на едно село, Цанко Дюстабанов е осъден на смърт и на 15 юни 1876 г. е обесен. Дарител е на читалище „Зора“.





1833 г.



В Лондон се състои премиерата на Четвърта (Италианска) симфония на Менделсон. Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди е роден на 3 февруари 1809 г. в Хамбург. Той е германския композитор, диригент, пианист и органист. Менделсон е основател и пръв директор на консерваторията в Лайпциг.

Автор е на много музикални произведения, сред които 5 симфонии, 10 квартета, 2 трио, сонати, хорови композиции, няколко оратории, химни, църковни кантати и др. Композиторът умира на 4 ноември 1847 г. в Лайпциг.





1832 г.



Умира Жорж Кувиер -френски естествоизпитател, барон, член на Парижката АН (1975 г.). Автор е на трудове в областта на сравнителната анатомия, палеонтологията и систематиката на животните. Формулира закона за “корелацията на частите в организма”, според който органите си съответстват по строеж и по функция. Едновременно с К. Бер въвежда понятието “тип” в зоологията. В областта на палеонтологията установява връзката между животните и земните пластове. Ценните му открития са основа за бъдещата еволюционна теория, но самият Кувиер не вижда развитието, а създава метафизическа теория за катастрофите, според която периодично големи пространства от Земята са опустошавани и заселвани след това с други животни.





1832 г.


Роден е Юрис Андреевич Алунан - латвийски поет и общественик, основоположник на латвийската национална писмена поезия. Учи в Тартуския университет (1856 – 1861 г.) и в Петербургската лесотехническа академия. Издава сборник със стихове "Песнички" през 1856 г. Съставя сборник с научнопопулярни статии "Домакинство, природа и Вселена" (т. 1 - 3, 1859 – 1860 г.). Редактор е на в-к "Петербурски вестник" ("Peterburgas Avizes"). Творбите му са насочени срещу крепостничеството и клерикализма. Алунан е преводач на съчинения от Хораций, А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Й. В. Гьоте, Ф. Шилер, Х. Хайне и др.





1830 г.



Провъзгласено е създаването на република Еквадор. Южноамериканската държава със столица Кито е разположена в екваториалната част на тихоокеанското крайбрежие. Площта й е 283 561 кв. км., населена към 1996 г. от 11 460 000 жители. В древността територията на Еквадор е населявана от индиански племена. През ХV в. тя е завоювана от инките, а през ХVI в. - от испанските конкистадори. В хода на войните за независимост на испанските колонии в Америка, през 1822 г. е премахнато испанското владичество върху територията на Еквадор. До 1830 г. Еквадор под име Област Кито се намира в състава на Велика Колумбия. От края ХIХ в. започва инвестирането на чужди капитали, главно английски и североамерикански. След държавния преврат от 1972 г. военното правителство започва да провежда националистична политика, предназначена да защити суверенитета, националните богатства и да укрепи държавния сектор в икономиката.





1795 г.



Роден е Павел Йозеф Шафарик - чешки и словашки филолог и етнограф. Активен участник в Чешкото и Словашкото възраждане. Той взема участие в славянския събор през юни 1848 г. Автор е на ценни изследвания върху славянския език, литература и етнография, някои от които са: “История на славянския език и литература на всички наречия”(1826г.), “Обзор на най-новата литература на илирийските славяни”(1833 г.), “Славянски древности”(1837 г.). Последният му труд “Славянски древности” (1837 г.) представлява първият цялостен обзор на етногенезиса на славянските народи. “Славянска етнография” (1842 г.) е пък първият общ преглед на разпространението на славяните.





1792 г.



Роден е граф Джовани Мария Мастай-Ферети - римски папа от 1846 до 1878 г. - най-дългият понтификат в историята на папството. Стреми се към светската власт. През 1864 г. публикува т. нар. "Силабус" ("Списък на съвременните заблуждения"). Свиква първия Ватикански събор (1869 г.), който провъзгласява догмата на непогрешимостта на папата. Някои от неговите съвременници го наричат "основател на съвременното папство".





1753 г.



Роден е Лазар Николас Карно - френски държавник и военен деец, инженер и математик. По време на Великата френска революция е член на Комитета за обществено спасение. Организатор е на републиканската армия. През 1795 г. е член на Директорията, през 1800 г. е министър на войната, през 100-те дни на Наполеон е министър на вътрешните работи, а по време на Реставрацията е в изгнание. Умира на 2 август 1823 г.





1647 г.


В резултат на земетресение почти изцяло е разрушен Сантяго. Градът е основан през 1541 г. от испанците и от 1818 г. е столица на Чили. Разположен е в подножието на Андите на р. Мапочо. Към 1996 г., с предградията градът е населен с 6 000 000 жители. Сантяго е главен икономически, научен и културен център на страната. Там е съсредоточена около половината от обработващата промишленост на страната- машиностроене, металообработване, химическа, текстилна, обувна, полиграфическа и хранително-вкусова промишленост. В столицата се намират няколко университета, включително и Чилийския, институт за изучаване на Антарктида, Национално исторически музей, Национален музей на изящните изкуства, музей за съвременно изкуство и др. В Сантяго има много театри, две обсерватории и ботаническа градина. Запазени са архитектурни паметници от ХVI-ХVIII в., между които Монетният двор, по-късно президентски дворец Ла Монеда.





1501 г.



Америко Веспучи се отправя на пътешествие на Запад, по време на което разбира, че Христофор Колумб е открил нов континент. Америко Веспучи е роден във Флоренция между 1451 и 1454 г. Мореплавателят участва в няколко експедиции към "Новия свят" (1499 - 1504 г.), за които разказва в няколко обширни писма. Писмата получават широка популярност и са преиздавани многократно за периода 1505 - 1510 г. Едно от тях е включено в трактата на Мартин Валдземюлер "Увод в космографията" (1507 г.), който приписва откриването на "четвъртата част на света" на Веспучи и предлага, пренебрегвайки Христофор Колумб, новооткритата земя да бъде наричана "Америка". Америго Веспучи умира на 22 февруари 1512 г. в Севиля.

1346 г.



Йоан VI Кантакузин е коронясан за византийски император от патриарх Изидор. В продължение на 5 години Йоан VI Кантакузин води гражданска война срещу регентството на Анна Савойска, Алексий Апокавк и патриарх Йоан Калекас. В съюз с българския войвода Момчил и емира на Айдън Умур той опустошава византийските земи. До лятото на 1345 г. превзема цяла Тракия. През 1346 г. Йоан VI Кантакузин влиза в съюз с османския емир Орхан. На 3 февруари влиза в Константинопол и е признат за император. Владетелят провежда политика в подкрепа на провинциалната аристокрация. Във външнополитически план през 1349 г. влиза в конфликт с Генуа, вследствие на което византийският флот е унищожен. Същевременно съглашателството на императора с османските нашественици предизвиква всеобщо недоволство. Византия губи стратегическите крепости Цимпе и Галиполи, които се превръщат в база на османската инвазия. Йоан VI Кантакузин е принуден да абдикира от престола през ноември 1354 г. Приемайки името Йоасаф той се оттегля в манастир и остава там до смъртта си на 15 юни 1383 г. Автор е на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през XIV в.


1327 г.



Подписан е т.нар. Черноменски договор - таен договор за взаимопомощ между България и Византия. В Черномен цар Михаил ІІІ Шишман се среща с младия Андроник ІІІ Палеолог, по това време съимператор на своя дядо Андроник ІІ Палеолог. В същото време Византия е обхваната от вътрешнополитическа криза. Съгласно клаузите на Черноменския договор българският владетел се задължава да подкрепи Андроник III в борбата му срещу неговия дядо, а от своя страна младият император трябва да подкрепи Михаил III срещу Стефан Урош III. Независимо от сключения Черноменски договор, през 1328 г. отношенията между Михаил Шишман и Андроник III силно се влошават след свалянето на стария император от престола и обявяването на Андроник III за "автократор". Военните действия между двамата приключват с подписването на т.нар. Одрински мир, според който срещу голяма парична сума Михаил III Шишман връща на Византия крепостта Вукелон. През май 1329 г. мирният договор е потвърден. През пролетта на следващата година Михаил III Шишман предлага на Андроник III организирането на антисръбски поход. Към българо-византийската коалиция се присъединяват и Иванко Бесараб, Белаур – брат на Михаил III Шишман и деспот на Видин, и Иван Александър – братовчед на българския владетел и деспот на Ловеч. На 19 юни 1330 г. българските войски, предвождани от Михаил III Шишман, потеглят от столицата Търново и скоро след това завземат Земен. Предложението на Стефан Дечански за възстановяване на мирните отношения е отхвърлено и неговите войски се установяват при Велбъжд (днес Кюстендил). Преговорите между двете враждуващи страни, проведени между 25 и 27 юни 1330 г., приключват със споразумение за еднодневно примирие. На 28 юни българската войска се пръска да търси храна. Въпреки споразумението сърбите не удържат на думата си. В този момент каталаните и част от сръбската войска, командвана от бъдещия цар Стефан Душан, нападат българите и ги разгромяват. В битката загива и българският цар Михаил III Шишман. Той е погребан в църквата "Св. Георги" в с. Старо Нагоричане. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.

Календарът е на Агенция “Фокус”
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 13 МАЙ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 4.47 секунди