изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-26 @ 15:51 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 25 МАЙ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   1872 - Екзархийският съвет утвърждава Иларион Макариополски за търновски митрополит 1907 - За първи път в заседание на парламент взимат участие жени 1908 -  Демократическата партия печели изборите за ХІV ОНС 1916 - Официално се приема на служба в българския флот първата подводна лодка 1919 - В София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа 1924 - Проведен е Осмият конгрес на Добруджанската организация 1946 - Йордания официално провъзгласява независимостта си от Англия 1952 - Роден е президентът Петър Стоянов 2002 - Започва тридневното заседание на Парламентарната асамблея на НАТО в София 2006 - В експлоатация е пуснат нефтопровода свързващ Казахстан с Китай “Атасу-Алашанкоу”

2014 г.

В Украйна се провеждат предсрочни президентски избори които спечелва Петро Порошенко.

2014 г.

В Белгия се провеждат парламентарни избори.

2014 г.

В Литва се провежда втори тур на парламентарните избори които спечелва настоящият президент Даля Грибаускайте.

2014 г.

В Колумбия се провежда първи тур на президентските избори. Сегашният президент Хуан Мануел Сантос спечелва 25,6% от гласовете, а неговият съперник бившият финансов министър на Колумбия Оскар Иван Сулуага - 29,3% от гласовете.

2013 г.

Безпрецедентните младежки вълнения в Швеция продължават пети ден. Запалени са автомобили в четири предградия на Стокхолм. Очакват се полицейски подкрепления от Малмьо и Гьотеборг. Арестувани са тринайсет младежи на възраст между 17 и 26 години. Младежките безредици се прехвърлят и в град Йоребру.

2012 г.

Първият частен космически кораб Дракон (SpaceX Dragon) се скачи с Международната космическа станция.

2011 г.

Специалистите от НАСА се опитаха за последен път да се свържат с марсохода Спирит. От този ден мисията приключи официално.

2009 г.

Втори ядрен опит на Северна Корея

2006 г.

История В експлоатация е пуснат нефтопровод, свързващ Казахстан с Китай “Атасу-Алашанкоу”. Дължината на тръбопровода е 960 км и позволява преноса на 10 млн. тона петрол годишно. Строителството на нефтопровода е завършено през ноември 2005 г. и струва 700 млн. долара.


2006 г.


Окръжният съд в Белград потвърждава решението за пускане под гаранция на Сретен Йосич, известен като Йоца Амстердам или балканският крал на кокаина. Гаранцията за освобождаването му е 300 000 евро. Две от условията, при който ще бъде пуснат е да се отзовава на призовките от съда и да не напуска местопребиваването си. Сретен Йосич е обвинен, че през юли 1995 г. убеждава Миодраг Проданович и Боян Милосавлевич да убият Горан Марянович.





2006 г.



Русия и Европейският съюз подписват споразумение, облекчаващо получаването на визи и договор за реадмисия на нелегални имигранти.

Двата документа са подписани от руския първи дипломат Сергей Лавров и европейският комисар по въпросите на външните отношения Бенита Фереро-Валднер, в присъствието на президента на Русия Владимир Путин и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурао Барозу.

По-рано през деня, руският президент заявява, че се надява споразуменията, които предстои да бъдат ратифицирани от двете страни, да влязат в сила до края на годината.





2006 г.



В експлоатация е пуснат нефтопровода свързващ Казахстан с Китай “Атасу-Алашанкоу”. Дължината на тръбопровода е 960 км и позволява преноса на 10 млн. тона петрол годишно. Строителството на нефтопровода е завършено през ноември 2005 г. и струва 700 млн. долара.





2003 г.



Нестор Кирчнер става президент на Аржентина. Той е първият избран президент, след икономическата криза в Аржентина през декември 2001 г. На втория тур за президентските избори се борят Нестор Кирчнер и бившият президент - Карлос Менем.





2002 г.



Започва тридневното заседание на Парламентарната асамблея на НАТО в София. За пръв път това става в страна, която е само кандидатка за членство в алианса.





2002 г.



Победителка на конкурса “Евровизия-2002” в Талин става латвийката Marie N (Мария Наумова) с песента I Wonna.





2002 г.



197 души загиват във влакова катастрофа в Тенга, Мозамбик.





2002 г.



По време на полет самолет Боинг 747-200 на Китайските Авиолинии се разбива в Тайванския Пролив. Загиват 225 души.





2001 г.



64-годишният американец Шерман Бул става най-възрастният човек, достигнал връх Еверест.





1997 г.



В Полша е приета конституция, чрез която са премахнати последните следи от комунизма.





1997 г.


В Сиера Леоне след военен държавен преврат президента Ахмад Тежан Кабах е отстранен и на негово място е поставен майор Джони Пол Коромах.





1995 г.



Армия на босненските сърби убива 72 момчета в Тузла, Босна.





1993 г.



В София по време на посещението на испанския крал Хуан Карлос е подписан договор за приятелство и сътрудничество между България и Испания.





1992 г.



В Истанбул е подписана декларация за стопанско сътрудничество, свободна търговия, съвместни стопански проекти и създаване на Черноморска банка от 11 държави в района на Черно море – Турция, Гърция, Русия, Румъния, България, Украйна, Молдова, Армения, Грузия, Азербейджан и Албания. С тази декларация е създадено ЧИС (Черноморско икономическо сътрудничество).





1990 г.



На папа Йоан Павел II е предадена поканата на президента Петър Младенов да посети България.

Към папа Йоан Павел II многократно са отправяни покани за посещение на страната ни. Той посещава България през май 2002 г.

Основаният от Атлантическият клуб Национален комитет за посрещане на Главата на Римокатолическата църква в България изиграва значителна роля в организацията на двете главни събития в София в негово присъствие: масов митинг на площад "Александър Невски" и концерт, посветен на Деня на славянската литература и българската култура в Националния дворец на културата.

При изключителни мерки за сигурност папата каца на летище София на 23 май 2002 г. Първият българин, посрещнал Главата на Римокатолическата църква на Българска земя е външният министър Соломон Паси. Той приветства Папа Йоан Павел II с: "Добре дошли в градината на Източна Европа".





1986 г.


Близо 7 милиона души участват в инициативата “Ръце около Америка”, образувайки линия през страната. Инициативата е за набиране на средства за гладните и бездомни хора в Америка.





1979 г.



Самолет на американските авиолинии катастрофира по време на излитане на летището в Чикаго. При катастрофата загиват 271 пътници на борда и двама души на земята.





1978 г.



Започва строежът на Народния дворец на културата в София. Националният дворец на културата е най-мащабният мултифункционален комплекс в югоизточна Европа. Разположен е в центъра на столицата. НДК обединява 13 зали и 55 конферентни помещения с капацитет от 100 до 4000 места.





1963 г.



В Адис Абеба, Етиопия е открита Организацията на Африканската общност. Водеща цел на организацията е повишаване на континенталния мир и сътрудничество.

Дейността на организацията е насочена към разрешаване на конфликти между отделните нации и към координиране на политиката, икономиката, дейността в областта на културата, науката, медицината и политиката на отбраната. Африканският съюз обединява 53 държави. Седалището й се намира в Адис Абеба, Етиопия.





1961 г.



Президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди обявява за приоритетна задача стъпването на човек на Луната до края на десетилетието.

Джон Фицджералд Кенеди е американски политик, 35-и президент (1961-1963 г.). Той е роден на 29 май 1917 г. Завършва икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. Занимава се с журналистика (1945 г.). През 1947-1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). През 1953-1961 г. е сенатор. Побеждава на изборите през 1960 г. кандидата на Републиканската партия Р. Никсън; встъпва в длъжност президент на САЩ на 20 януари 1961 г. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономическия растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие” с доктрината за “гъвкавото реагиране”. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът му подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическия курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е 22 ноември 1963 г. Погребан е в Арлингтънското национално гробище.





1953 г.



В Хюстън, щата Тексас е пуснат първият образователен телевизионен канал.





1952 г.



Роден е Петър Стефанов Стоянов - български юрист, политик. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1976 г.). От 1978 г. работи като адвокат в Пловдив. Петър Стоянов е един от учредителите на Съюза на демократичните сили. Заместник-министър на правосъдието е в периода 1991 г. - 1992 г. Народен представител е в 37 НС (1994 г.); заместник-председател на Парламентарната група на СДС и заместник-председател на Националния клуб за демокрация (1995 г.-1996 г.). Работи като адвокат от 1978 г. до 1992 г. Специализира гражданско право. Печели предварителните избори за президент (1 юни 1996 г.).

През март 1996 г., на VIII национална конференция на СДС, Петър Стоянов е избран за участие в първичните избори за президент. На 2 ноември 1996 г. с 59,73 % от гласовете на избирателите става президент на Република България. На 19 януари 1997 г. полага клетва като президент. Встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г.

На президентските избори през ноември 2001 г. се кандидатира за втори мандат като независим. В надпреварата участва заедно с Нели Куцкова като кандидат за вицепрезидент. Получава подкрепата на ОДС, Национално движение Симеон Втори, Гергьовден и ВМРО, БЗНС-Народен съюз, но на втория тур губи от кандидата на Коалиция за България - Георги Първанов.

През 2005 г. участва в парламентарните избори като водач на листа от СДС в рамките на коалиция ОДС (СДС на Надежда Михайлова, "Гергьовден" на Любен Дилов, Демократическа партия на А. Праматарски и партия ДРОМ). От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание, като член на ПГ на ОДС - СДС, ДП, Движение Гергьовден, БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ. От 14 юли до 24 август 2005 г. е член на Временната комисия по европейски въпроси. От 24 август е член на Комисията по европейска и Комисията по въпросите на държавната администрация. От 20 октомври 2005 г. е председател на Парламентарна група на ОДС - СДС, ДП, Движение Гергьовден, БЗНС, НС-БЗНС, ДРОМ.





1946 г.



Йордания официално провъзгласява независимостта си от Англия.

Йордания е държава, разположена в Западна Азия. Йордания е Конституционна монархия. Начело на държавата стои крал, с широки права върху законодателната и изпълнителната власт. Висшият законодателен орган е Националното събрание, което се състои от Сенат и депутатска камара. Територията на Йордания се дели на 3 части: Западнойорданско плато, тектонската депресия Гхор, в която е Мъртво море, и нейното продължение Уади ал Араба, Трансйорданското плато. 80% от територията на страната е пустинна. Цялата територия с изключение на плодородната долина на р. Йордан и Мъртво море е разположена на надморска височина до 500 м.

Територията на страната е 97 740 кв. км. Населението е 4 500 000 жители. Етническият състав се състои главно от араби, черкези, чеченци, арменци и др. 93% от населението са мюсюлмани. Официалният език е арабски. Столицата на Йордания е Аман. Паричната единица на страната е йордански долар. Административното деление е 10 ливи.





1945 г.


Умира Иван Германов Кинкел –икономист. Той е роден на 18 януари 1883 г. в Брянск, Русия. Завършва стопански науки в Цюрих през 1911 г. От 1913 г. е доцент в С. Петербургския агрономически институт, член на руската партия на есерите. В началото на 1917 г. идва в България по здравословни причини. Преподавател е по политическа икономия и стопанска история в СУ “Климент Охридски” и в Свободния университет (1921 г. - 1945 г.). Титлата професор получава през 1930 г. Той е един от създателите и пръв председател (1932 г. - 1938 г.) на Българското научно-социологическо дружество. Последовател на К. Маркс в социологията. Привърженик е на фройдизма. В основния си труд “Опит за построяване нова теория относно стопанското развитие на културното човечество” (1921 г.) чрез използването на огромен фактически материал създава теория за циклообразния характер на икономическото развитие. Определя 3 цикъла с по 4 повтарящи се на все по-висше стъпало еднотипни подпериода на развитието. Изследва стопанското развитие на България до Освобождението (1878 г.). Създава трудове по история на политическа икономия: “Курс по сравнителна история на стопанския строй в ново време” (1925 г., 2 изд. 1947 г., посмъртно), “История на политическата икономия” (1936 г.-1939 г.), “Стопанско-битовите (стопанско-исторически), идеологичните (научно-философски) и обществени основания на икономическите школи” (1939 г.). Автор е на трудове по социология, психология и обществена психология.





1945 г.



Умира Демян Бедни - псевдоним на Ефим Алексеевич Придворов. Той е роден на 13 април 1883 г. Демян Бедни е руски поет, един от основоположниците на соц-реализма в поезията. През 1911 г. публикува във в-к "Звезда" стихотворението "За Демян Бедни - селянин вредни", откъдето е взет и псевдонимът на поета. През 1913 г. издава сборникът "Басни", през 1917 г. създава стихотворна повест "За земята, за волята, за работническата участ". Най-значително произведение от 20-те години е поемата "Главната улица" (1922 г.).





1936 г.


Умира Марко Колев Вачков – български кооперативен деец, основател на модерното пчеларство в България (1899 г.), книжовник, публицист, преводач, читалищен деец. Завършва педагогика в Свищов през 1884 г. и земеделие в "Образцов чифлик", Русе през 1896 г. Основава списание "Пчела", на което е главен редактор от 1902 г. до 1927 г. Участва в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия, Белгия (1904 –1905 г.). Основател и директор е на първата на Балканския полуостров лозаро-винарска кооперация "Гъмза", Сухиндол (1909 г.), на Българския пчеларски съюз (1911 г.), кооперативна централа "Напредък" (1919 г.), на Сухиндолската популярна банка (1919 г.), на пчеларска кооперация "Нектар" в София (1920 г.), на Съюза на българските лозаро-винари (1920 г.), на Съюза на лозаро-винарските кооперации (1928 г.). Член е на УС на Съюза на популярните банки в София (1919 – 1935 г.) и на УС на Върховния кооперативен съюз (1927 – 1928 г.). Редактор е на вестници в Сухиндол. Негови книги са: "За лозарството и филоксерата в Сухиндол" (1899 г.), "Разсадник на американски лози" (1903 г.), "Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери" (1905 г.), "Пчеларска библиотека" (1905 г.), "Ново пчеларство" (1912 г., преведена на турски език), "Сухиндол и кооперацията му" (1915 г.); преводи: "Ползата от пчелите" от Т. Цеселски, "Медът като лекарство, храна и продукт за домашно употребление" от А. Дубини, "Живота на Франсоа Хубер" от А. П. дьо Кандол, "Пчела, нейната естествена история" от Т. В. Кован, "Кошерът Дадан-Блат" от Ед. Бертран, "Болести и неприятели на пчелите" от Ж. дьо Лаянс, "Селско-стопански кооперации в чужбина" и "Кооперативна христоматия" от В. Ф. Тотомиянц и др.





1934 г.


Умира Анани Иванов Явашов - български учен, археолог и ботаник, педагог и общински деец. Той е роден на 1 октомври 1855 г. В продължение на много години е учител и училищен инспектор в Разград и други градове (1884 г.-1925 г.). Избран е за народен представител и секретар на 3 ВНС (1886 г.-1887 г.), дописен член е на БДК (1898 г.-1900 г.), редовен член е на БАН (академик) от 1900 г. Сред по- значимите му трудове са: “Принос към народната ботаническа медицина” (1905), “Разград. Неговото археологическо и историческо минало” (част I, 1930), “Текето Демир баба” (1934 г.) и др.





1932 г.



Родена е Елка Георгиева Константинова - българска литературоведка, литературна критичка и общественичка. Дъщеря е на литературния критик Г. Константинов. През 1956 г. завършва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1968 г. защитава дисертация на тема “Георги Райчев. Живот и творчество”. Преподава в Шуменския педагогически институт. Сътрудничи на вестник “Литературен фронт” (след 10.11.1989 г. - “Лиературен форум”), на сп. “Пламък”, “Септември” (след 10.11.1989 г. - “Летописи”), “Литературна мисъл”, “Век 21”, “Литературен вестник” и др. Интересите й са съсредоточени върху съвременното състояние на българската литература, български исторически роман, българска фантастика, литература между войните, български символизъм и диаболизъм. Редактор е на съчиненията на К. Христов, Д. Дебелянов, Г. Райчев, А. Страшимиров и др.

Елка Георгиева Константинова е една от ръководителите на Радикалдемократическата партия. Тя е избрана за народен представител в 7. ВНС (1990 г.-1991 г.), министър е на културата (1991 г.-1992 г.). Член е на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969 г.). Получава “Рицарски кръст” (2002 г.) от правителството на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки. Автор е на творбите: “Георги Райчев” (1970 г.), “Фантастика и белетристика” (1973 г.), “Камен Калчев” (1974 г.), “Георги Караславов” (1977 г.), “Наблюдения над литературното развитие” (1977 г.), “Самобитно и общочовешко” (1980 г.), “Георги Райчев. Жизнен и творчески път” (1982 г.), “Силуети от вчера и днес” (1985 г.), “Фантастика и съвременност” (1985), “Българският разказ от вчера и днес” (1987 г.), “Въображаемото и реалното. Фантастика в българската художествена проза” (1987 г.), “Николай Лилиев” (1988 г.), “Лечебната сила на литературата” (1992 г.), “Какво да кажем ние на младите сърца. Литературни - критически студии и статии” (2002 г.).





1927 г.



Роден е Робърт Лъдлъм - американски писател, автор на политически криминални романи. Следва в Кънектикът, където става бакалавър на изкуствата (1951 г.). Служи като десантчик (1945 – 1947 г.). От 1952 г. играе в театъра и участва в телевизионни постановки, става продуцент. След 1969 г. е писател на свободна практика. Издава много книги, в които създава и развива образа на Джейсън Борн: "Наследството на Скарлати" (1971 г.), "Съперници под знака на близнаците", "Ръкописът на Чансълър" и др.





1926 г.



Роден е Макс фон дер Грюн - германски писател, един от основателите на дортмундското писателско дружество "Група 61", което си поставя за цел да отразява "света на индустриалния труд". Автор е на сборник със стихове: "Ние носим светлина през нощта" (1961 г.), на романите "Блуждаеща светлина и огън" (1963 г.), "Две писма до Поспишил" (1968 г.), "Поледица" (1973 г.), "Пожарище" (1979 г.), "Лавината" (1986 г.) и др. Автор е също на разкази и очерци.





1925 г.



24-годишният учител Джон Томас Скоупс е обвинен в преподаване на забранената теорията на Дарвин за еволюцията. Скоупс е роден на 3 август 1900 г. Като учител по биология в Дейтън, щата Тенеси той пренебрегва забраната за преподаване в училищата на теорията за естествения подбор на Чарлс Дарвин, която според местните власти е предизвикателство към Библията. Делото срещу Джон Скоупс става известно като "маймунския процес". Скоупс умира на 21 октомври 1970 г.





1924 г.


Проведен е Осмият конгрес на Добруджанската организация, на който се стига до разцепление: избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение.

Петър Вичев е деец на добруджанското революционно националноосвободително движение. Роден е на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия). Като се завръща в България се занимава с журналистика. След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". След края на Първата световна война 1914 -1918 г., когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в Изпълнителния й комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния и комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920 г.-1921 г.) и "Свободна Добруджа" (1926 г.-1934 г.).

Конгресът приключва на 26 май 1924 г.





1920 г.


Проведен е българо-турски конгрес край Гюмюрджина. Формирано е Временно българо-турско правителство на Западна Тракия начело с Тефик бей - 7 турци и 3-ма българи. То координира действията си с българските власти и с турското Временното правителство на Източна Тракия на Джафер Таяр, провъзгласено след английската окупация на Цариград през март 1920 г.





1919 г.


Провежда се Двадесет и вторият конгрес на БРСДП (т. с.), който променя името й на БКП (т. с.). Приета е програмна декларация в духа на болшевизма. След конгреса започва да се изгражда нелегална военна организация на БКП. Конгресът приключва на 27 май 1919 г.





1919 г.



Основан е Общограждански комитет "Обединение" с председател Харалампи Карастоянов за обединяване на сродните политически сили - против комунисти и земеделци.





1919 г.



В София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна.

С подписания на 7 май 1918 г. Букурещки мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга, България си връща Южна Добруджа в Санстефанските граници, като в Северна Добруджа е установено съвместно владение (кондоминиум) на Централните сили, в което доминира Германия. Предаването на кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на българските правителства до края на войната. По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят.

Преговорите по Букурещкия мирен договор започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Като се стреми да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната й граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея.

Конференцията приключва на 25 май 1919 г.





1918 г.


Роден е Гриша Исер Островски - български театрален и филмов режисьор, професор (1971 г.). Завършва театрознание във ВИТИЗ. Режисьор е в Театъра на народната армия (1951 – 1957 г.), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957 – 1975 г.), във Варненския театър (1975 – 1979 г.), в Народния театър за младежта (от 1979 г.). В постановъчната си дейност акцентува на интелектуалното начало и ярката актьорска игра - "Дон Карлос", "Когато розите танцуват", "Еквус", "Опера за три гроша". От 1946 г. е преподавател по актьорско майсторство и режисура в Държавната театрална школа в София (ВИТИЗ, дн. НАТФИЗ). В киното работи първоначално с оператора Тодор Стоянов. Режисьор е на постановките - "Отклонение" (1967 г.), "Мъже в командировка" (1969 г.), "Герловска история" (1971 г.). Заснема екранизацията на "Нона" (1973 г.) по Й. Йовков, "Като белязани атоми" (1979 г.). Филми: "Разходки с ангела" (актьор, 1990 г.), "Всичко от нула" (актьор, 1996 г.). Театрални спектакли: "Любоф" (1998 г.), "Питър Пан" (1998 г.), "Краят на играта" (2000 г.), "Крадецът на праскови" (2002, г. Ямболски театър). Автор на автобиографичната книга "Тъга за истина" (1998 г.). Н. "Икар" за цялостно творчество (2002 г.).





1916 г.


Официално се приема на служба в българския флот първата подводна лодка.





1915 г.



По време на Първата световна война приключва втората битка за Ипр, в която загиват 105 000 души.





1908 г.



Проведени са избори за Четиринадесетото ОНС. Спечелени са от управляващата Демократическа партия, на която са отредени 166 от 203 места. Четиринадесетото ОНС е открито на 15 юни 1908 г. За председател е избран Христо Славейков, който впоследствие е заменен от д-р Петър Ораховац след 15 октомври 1910 г.





1907 г.


За първи път в заседание на парламента взимат участие жени. Това се случва във Финландия, която по това време е част от Руската империя. През 1906 г. жените във Финландия получават право да избират и да бъдат избирани. На следващите парламентарни избори през март 1907 г. в 200-членният фински парламент влизат и 19 жени.





1906 г.


Умира Манол Иванов – български езиковед, член на БКД (дн. БАН, 1900 г.)

Роден е на 24 декември 1867 г. в Пирдоп. Завършва славянска филология във Виенския университет, където защитава и докторат. Работи като преподавател по български език във Виенското училище за източни езици. В България е учител в Солунската българска гимназия (1893 г.-1895 г.) и в мъжката гимназия в София (1899 г.-1901 г.), окръжен инспектор към Министерството на народното просвещение. Стреми се да реорганизира граматичното обучение в българските училища. Занимава се с правописни въпроси ("По въпроса за нашето правописание", 1893 г.). Автор е на "Палеографически, граматически и критически особености на Пирдопския апостол" (1891 г.-1892 г. ) - първото палеографско описание в българската литература, "За спрежението в новобългарския език" (1892 г.-1894 г.), "Принос към изучаваните български диалекти. Забележки по говорите в областта на средногорското наречие" (1894 г.), "По историята на нашата граматическа терминология" (1903 г. – 1906 г.). Манол Иванов е съставител на учебници по българска граматика за средните училища: "Синтаксис на българския език за III и IV клас" (1901 г.), "Българска граматика. Звукословие, видословие и правописание за II клас" (1902 г.).





1901 г.


Роден е Вичо Димов Иванов-писател. Той сътрудничи на литературния периодичен печат - сп. "Хиперион", "Българска мисъл", в седмичника "Литературен глас" и др. От 1934 г. работи като главен библиотекар в Пловдивската народна библиотека и музей. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. заема редица административни длъжности в Министерството на информацията, Радио София и др. От 1964 г. е директор на Българския културен център във Варшава. Първата му книга с разкази "Бунт" излиза през 1926 г. Автор е и на книги с повести и разкази, очерци за художници и писатели, спомени, впечатления и срещи, книги за Чехословакия и Полша, съставя "Възпоменателна книга В. Левски. 1837-1873-1937”. Умира в София 14 май 1979 г.





1895 г.



Оскар Уайлд е осъден от лондонския съд за аморално поведение.

Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1856 г. в Дъблин. Той е представител на естетическото движение "изкуство за изкуството". През 1881 г. излиза първият му сборник “Стихотворения”. След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.), пътува във Франция, работи като редактор в сп. “Женски свят”, прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета “Идеи”, роман и др.





1876 г.



Тежко раненият Стоил войвода, Георги Дражев и придружаващите ги четници са обградени в гората до с. Икисча (дн. Близнец) и заловени. По пътя за Сливен Стоил войвода е обезглавен.

Стоил Войвода е участник в националноосвободителното движение, войвода на чета. Роден е около 1841-1842 г. в с. Инджекьой (дн. Стоил войвода). През 1864 г.-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Мих. Гаджалов и др., изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар, където впоследствие са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, и който трябвало да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети. След избухването на въстанието към четата му се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72 души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 22 май четата води бой при с. Нейково, Котленско, където Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил Войвода, като остава и начело на останалите 4 въстаници. След като е повторно ранен, четата спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. На 25 май в местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил Войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец.





1876 г.



Христо Ботев отпътува от Букурещ за Гюргево.

След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит, на 20 май 1876 г. (по нов стил-1 юни), в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.





1875 г.


Роден е Петър Георгиев Дървингов-полковник. Той завършва Военното училище в София и висша военна школа в Торино в Италия. Дървингов е македонски революционен и военен организатор и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Взема участие и в Балканските войни и в Първата световна война. Дървингов е един от главните организатори на Македоно-одринското опълчение и 11. пехотна македонска дивизия. Известен е като военен писател и историк, владеещ много чужди езици. Петър Дървингов е автор на студии и 14 книги по военни въпроси, сред които “История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.





1872 г.



Екзархийският съвет утвърждава Иларион Макариополски за търновски митрополит. Същия ден на тържествена служба Антим І ръкополага Доситей за самоковски митрополит.

Иларион Макариополски е роден през 1812 г. в гр. Елена. Светското му име е Стоян Стоянов Михайловски. Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (дн. към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт по същество той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си смела постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет.

През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г.





1870 г.


Роден е Иван Георгиев Куюмджиев- български революционер, деец на македонското освободително движение и на БЗНС. Член е на Земеделския съюз от 1918 г. Влиза във ВМОРО през 1895 г., предвожда чета. Съратник е на Гоце Делчев и Яне Сандански. По време на Балканската война (1912 г.-1913 г.) воюва в състава на Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война (1914 г.-1918 г.) е активен член на БЗНС. Работи с Димо Хаджидимов, В. Мулетаров, Д. Гичев. Взема участие в подготовката на Септемврийския селски бунт от 1923 г. След потушаването му е заловен и убит на 26 ноември 1923 г. в София.





1869 г.


Роден е Георги Стаматов-писател. В периода 1882-1888 г. той учи във Военното училище в София, служи като офицер в трети артилерийски полк в Пловдив, а след това и в Сливен. Като русофил е уволнен от военна служба през 1889 г. Следва право във Висшето училище, а по-късно и в Женева. Стаматов работи като съдебен кандидат в София и военен съдия по време на Първата световна война. До 1921 г., когато се пенсионира, работи в различните съдебни ведомства в София и провинцията. През цялото време не подписва нито една смъртна присъда. В литературата дебютира през 1891 г. в сп. “Денница”. В последствие Стаматов сътрудничи на списанията “Мисъл”, “Българска сбирка”, “Съвременник”, “Съвременна мисъл”, “Листопад”, “Златорог”, “Българска мисъл” “Изкуство и критика”, на вестниците “Литературен глас”, “Вестник на жената” и др. Литературното му наследство включва “Избрани очерци и разкази”, “Лигурийци”, “Скици”, “Паладини”, “Разкази”, “Прашинки”, “Рибари”.





1856 г.



Под ръководството на Иван Кулин и Димитър Петрович в района на Северозападна България избухва въстание, наричано Димитракиева буна. Подготовката за въстанието започва още преди края на Кримската война, но организаторите смятат, че с въоръжени акции ще привлекат вниманието на великите сили към българския политически въпрос. Според предварителния план въстаниците трябва да нападнат Белоградчик, но вследствие на предателство турските части успяват да ги обкръжат и разбият. Димитър Петрович съумява да се измъкне от обсадата и с още около 20 души преминава в Сърбия.





1852 г.


Роден е Данаил Стефанов Юруков – български общественик и политически деец. Родом е от Брацигово Той произхожда от заможно търговско семейство. Учи в родното си място и в Пловдив. От 1867 г. до 1878 г. се занимава с търговия. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). След Освобождението играе активна роля в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Участва в ръководството на южнобългарските комитети “Единство”. През 1978 г. е избран за член на Татарпазарджишкия съдебен съвет. През 1879 г. е съветник на Татарпазарджишката префектура. В периода 1879-1882 г. е председател на углавното отделение на Татарпазарджишкия окръжен съд. Депутат е в Областното събрание, член е на Постоянния комитет (1882 г. – 1885 г.) и виден деец на Народната партия (съединистка). Редактор е на в-к “Съединение”. Член е на Временното правителство след провъзгласяване на Съединението (1885 г.). Публикува “Спомени из политическия живот на България” (1922 г.), в които се съдържат сведения за подготовката и провъзгласяването на Съединението. Умира на 16 юли 1926 г. в София.





1852 г.


Роден е Филип Стоянов Симидов - български книжовник историограф. Родом е от Търново (дн. Велико Търново). Учи в класното училище в родния си град. Негови съученици и другари са Ст. Стамболов, Ил. Драгостинов и др. Още като ученик е посветен в делото на Търновския революционен комитет от Хр. Иванов Големия. През 1874 г. е учител във Велес. Основава един от първите революционни комитети в Македония. Заподозрян от турската власт, успява да избяга в Румъния (март 1876 г.). Рисува с маслени бои знамето на Ботевата чета. През лятото на 1876 г., когато избухва Сръбско-турската война, е в четата на Филип Тотю. От септември до края на декември 1876 г. редактира в-к “Нова България”. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) като разузнавач в руската армия. Няколко пъти е награждаван с медали за храброст и с грамоти. След Освобождението е училищен инспектор в Раковското учебно окръжие (1885 – 1900 г.). В Оряхово създава първата българска фабрика за мастило и червен восък (1890 г.). Три пъти е избиран за народен представител. Филип Стоянов Симидов е автор на “За парите” (Цариград, 1874 г., превод от руски език, съвместно със Ст. Стамболов), “Съвременни записки за българските чети в Сърбия в 1876 г.” - “Покрита храброст”, кн. I, “Битката при Флорентина”, кн. II, “Битката по Гредетинските планини” (Гюргево, 1877 г.), “Прочутият Филип Тотю войвода (наречен “хвърковатия Тотю”)” (2 т., 1890 г.).





1848 г.


Роден е Петко Стоянов Стоянов - български офицер, подполковник. Завършва свищовското класно училище и Военното пехотно училище в Одеса, Русия (1874 г.). Участва в Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) с 53 пехотен полк. След Освобождението служи в източнорумелийската милиция, участва в подготовката и осъществяването на Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война е командир на общия авангард при настъплението към Драгоман и Цариброд, след това командва лявата колона, атакуваща Пирот. Участва в преврата (09.08.1886 г.), след което емигрира в Русия. Офицер е в руската армия. Завръща се в България в 1897 г. и се отдава на обществена дейност. Умира на 28 декември 1925 г. в Стара Загора.





1829 г.



В Лондон се състои премиерата на Първа симфония от Менделсон.

Якоб Лудвиг Феликс Менделсон – Бартолди е германски композитор, диригент, пианист и органист. Роден е на 3 февруари 1809 г. в Хамбург. Основател и пръв диригент на консерваторията в Лайпциг (1843 г.). Автор е на множество музикални произведения, сред които 5 симфонии (“Шотландска”, “Италианска” и др.), 10 квартета, 2 трио, сонати, хорови композиции, няколко оратории, химни, църковни кантати и др. Умира на 4 ноември 1847 г. в Лайпциг.





1818 г.



Роден е Якоб Буркхард-швейцарски историк и философ на културата. Той работи в продължение 35 години работи като професор в Базелския университет. За разлика от школата на Ранке в историографията, Якоб Буркхард поставя на преден план духовната култура, а не политическата история. Като историк на културата се вълнува от проблемите на древна Гърция, Ренесанса, барока. В края на живота си стига до все по-песимистични изводи за перспективата за съществуване на свободни духовни личности и либерални обществени форми в къснобуржоазната епоха. Критиката на Буркхард е свързваща нишка между романтизма и прогнозите за "новото варварство" на Ницше (върху когото късният Буркхард оказва влияние) и Шпенглер. Основният му труд е "Културата на Италия в епохата на Ренесанса" (1860 г.). Умира на 8 август 1897 г. в Базел.





1803 г.



Роден е Ралф Уолдо Емерсън - американски поет и философ. Един от най-видните трансцеденталисти в американската философия и литература заедно с Торо и Хоторн, създател на американската теория за здравия разум и природосъобразния живот. Установява се в гръцкия Конкорд, където организира "Клуб на трансцеденталистите" и издава списание "Дайъл". Автор е на "Есета" в 2 тома (1841 г., 1844 г.), "Английски характери" (1856 г.), "Житейски правила" (1860 г.) и др. Стихотворенията му са събрани в "Първи май и други стихотворения" (1967 г.) и "Избрани стихове" (1876 г.).

Жизненият му път приключва в Конкорд на 27 април 1882 г.





1787 г.



Във Филаделфия е открито Конституционното събрание, председателствано от Джордж Вашингтон, на което се обсъжда и подписва Конституцията на американската държава. Конституцията е подписана е от 55 представителя.

Конституцията на Съединените американски щати съдържа фундаменталните закони на страната. Ратифицирането на американската конституция става през 1788 г. Според конституцията са делегирани особени права на Конгреса, президента и федералните съдилища на САЩ. Разпределението на властите е регламентирано по начин, че нито една институция към Правителството не доминира над останалите. Конституцията също така предопределя ограниченията на властта на федералните правителства в рамките на отделните щати и определя правата на американските граждани.



1452 г.


Умира Георгий Гемист Плетон - византийски философ, наричан от съвременниците си "втори Платон”

След като възгледите му срещат отпор в Константинопол, той се отправя към Мистра, Пелопонес (1393 г.). Там детайлно изучава платоническата философия; участва във Фераро-Флорентинския събор (1437/1438 г.), където оспорва самия характер на събора. През 1439 г. чете цикъл от лекции върху Платоновата философия във Флоренция и се среща с Козимо Медичи. Сред основните му съчинения са: "За различията на Аристотел от Платон", "Срещу възраженията на Схолар в защита на Аристотел", "Закони" (запазени частично, защото като еретически са осъдени на изгаряне, 1460 г.).









Календарът е на Агенция “Фокус”
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 25 МАЙ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.59 секунди