изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 03:29 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 26 ДЕКЕМВРИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТ:  1825 - На Сенатския площад започва въстанието на декабристите 1877 - Авангардът от отряда на генерал Скобелев преодолява Стара планина 1893 - Роден е Мао Дзе-Дун - китайски политик и държавник, създател на Китайската комунистическа партия (ККП) и Китайската народна република (КНР) 1947 - Извършена е национализация на банковото дело 1949 - Представена е Общата теория за относителността, създадена от Алберт Айнщайн 1959 - Официално е открита Българската телевизия 1989 - Независимият профсъюз КТ "Подкрепа" организира първата стачка, чиито искания са за временно правителство и избори 2004 - Регистрирано е земетресение в Индийския Океан с магнитуд от 9,0 по скалата на Рихтер


 

2013 г.

При самолетна катастрофа в Иркутск загиват 9 човека.

2012 г.

Синдзо Абе е новият 96-ти министър-председател на Япония. В периода 2006-2007 г. Абе е 90-тият министър-председател на страната.

2012 г.

В Китай влиза в експлоатация най-дългата високоскоростна железопътна магистрала в света с дължина 2200 км. Скоростта на влаковете достига 300 км/ч. Китай заема първо място в света по дължина на високоскоростни линии с обща дължина от 9300 км.

2011 г.

Анализ на експерти от Центъра по икономически и бизнес изследвания показва, че през 2011 г. Бразилия измества Великобритания като шеста най-голяма икономика в света, въпреки че британците живеят по-добре от бразилците. Първите пет са САЩ, Китай, Япония, Германия и Франция. Италия е осма, Русия девета и Индия десета.

2011 г.

Ким Чен Ун е утвърден за ръководител на Корейската работническа партия.

2006 г.

Умира Джералд Рудолф Форд мл. Той е 40–ият вицепрезидент на САЩ от 1973 до 1974 г., както и 38–ият президент на САЩ от 1974 до 1977 г.. Той е първият президент, който не е избран на избори. След оставката през 1973 г. на Спиро Агню, избран заедно с Никсън, Форд е номиниран за този пост от президента и е избран от Камарата на представителите и Сената, за да се спазят разпоредбите на 25–та поправка на Конституцията. Когато Никсън подава оставка на 9 август 1974 г., Форд става президент.

2004 г.



Регистрирано е земетресение в Индийския Океан с магнитуд от 9,0 по скалата на Рихтер. Първоначалната измерена сила на труса е 6,8 по скалата на Рихтер, като впоследствие достига съответно на 8,5, 8,9 и 9,0.

Епицентърът е близо до западния бряг на северната част на о-в Суматра, Индонезия. Земетресението е от типа плиткофокусно, т.е. епицентърът е на сравнително малка дълбочина в земната кора - около 10- 20 км. Характерът на земетресението предизвиква силно енергийното въздействие върху океанското дъно. Земетресението в Индонезия създава десетки вълни цунами, които опустошават крайбрежията на Индия, Шри Ланка, Индонезия, Малайзия, Бангладеш, Мианмар, Малдивите и Тайланд. Регистрирани са и други вторични трусове. Земетресението е усетено още в Австралия, Бангладеш, Йемен, Кения, Кокосови острови, Мадагаскар, Мавриций, Мианмар, Оман, Реюнион, Сейшелски oстрови, Сингапур, Сомалия и Танзания. Земният трус и последвалите го вълни цунами причиняват множество смъртни случаи. Броят на жертвите възлиза на около 230 000 души. Това са предимно жители на Индия, Шри Ланка и Индонезия. Загиналите в Индонезия са над 173 000, ранени са над 100 000, за безследно изчезнали се водят над 120 000 души, в Шри Ланка загинали са над 38 195, ранени са над 15 686 души, в Индия броят на загиналите възлизат на около 10 744 души, в Тайланд това са над 5 300 души, в Малайзия над 70 души, в Малдиви над 100 души, в Мианмар над 60 души, в Сомалия около 300 души и др. Сред загиналите има и множество чужденци. ООН официално обявява, че жертвите достигат над 1.8 милиона души.





1993 г.



Неонацисти оскверняват гроба на Марлене Дитрих.

Марлене Дитрих е американска киноактриса и певица, германка по произход. Работи в Холивуд от 1930 г. Играе във филмите "Мароко" (1930 г.), "Синият ангел" (1930 г.), "Шанхай - експрес" (1932 г.), "Градината на Аллах" (1936 г.), "Ангел" (1937 г.), "Седем грешници" (1940 г.), "Мартин Руманяк" (1946 г.), "Червената Лола" (1950 г.), "Свидетел по обвинението" (1958 г.);"Присъдата в Нюрнберг" (1961 г.). Снима с най-големите режисьори: Джозеф фон Щернберг (7 филма от 1929-1935 г.), Рене Клер, Б. Уайдлър, Стенли Крамер, А. Хичкок, Фриц Ланг, О. Уелс. Партнира си с Джон Боайе, Дж. Уейн, Ж. Габен, Шарл Боайе, Джеймс Стюарт, Б. Ланкастър, Чарлз Лоутън, С. Трейси. След "Нюрнбергският процес" (1961 г.) се оттегля от киното. За последен път се снима в "Просто жиголо" (1979 г.).





1989 г.



В дните между 26 и 28 декември са организирани митинги пред парламента, в които участват турци и българи мюсюлмани с искания да се върнат имената им отпреди преименуването.

На 29 декември 1989 г. с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля т. нар. "възродителен процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.





1989 г.



Независимият профсъюз КТ "Подкрепа" организира първата стачка, чиито искания са за временно правителство и избори.

КТ "Подкрепа" е българска синдикална организация, създадена на 8 февруари 1989 г. в Стара Загора. От октомври 1989 г. е под името Независима федерация на труда "Подкрепа" и приема за членове всички работещи. От март 1990 г. прераства в КТ "Подкрепа". Обединява синдикати и федерации на работници и интелигенти.





1972 г.



Умира Хари С. Труман - американски държавник, Президент на САЩ (от април 1945 г. до януари 1953 г.). Работи като писар, счетоводител, фермер, собственик на галантериен магазин. Роден е на 8 май 1884 г. в Ламар, щат Мисури. Завършва право. Участва в Първия световна война (1914-1918 г.). Работи като съдия. Заема постовете: председател на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.), сенатор (1934-1944 г.), вицепрезидент (от януари1945 г.). Хари С. Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки през август 1945 г. Той участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война е принуден от агресивността на Й. В. Сталин да заеме курс за защита на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западен Европа и други части на света. Хари С. Труман започва икономическа помощ на САЩ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейски страни (доктрина “Труман”, план “Маршал”). Организира борбата на американско общество срещу тоталното настъпление на комунизма.





1972 г.



Софийският градски съд произнася присъда срещу писателя Георги Марков, обвинен, че след като през юни 1969 г. е напуснал с разрешение България за срок от 6 месеца и след това е получавал два пъти продължение на разрешението за пребиваване в чужбина, не се е завърнал в страната и се "поставил в услуга на чужди организации с цел да им служи във вреда на НРБ". Марков е обвинен и за това, че "от края на 1971 г. с цел да отслаби властта на НРБ и да й създаде затруднения написал и разпространил по радио "Дойче Веле" коментари и есета с клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ". Георги Марков е осъден задочно на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода.

Георги Марков е български писател и драматург. Автор е на сборник с новели и разкази - "Жените на Варшава" и др., на романа "Мъже", на пиесата "Асансьорът". Работи в българската секция на Би Би Си в Лондон. Радио "Свободна Европа" излъчва критични материали на Марков, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани в сборник "Задочни репортажи за България" (издаден в Цюрих, 1980 г., във Великобритания, 1983 г., в САЩ, 1984 г., в София, 1990 г.).





1971 г.



Група ветерани от Виетнам, в знак на протест срещу войната окупират статуята на Свободата в Ню Йорк.

Виетнамска война се води в периода 1964-1973 г. от САЩ във Виетнам . Тя има за цел да предотврати установяването на комунистическо управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната през 1955 г. се създава Република Виетнам, и започва изграждането на т.нар. сайгонска армия с участието на американски експерти. През 1960 г. е създаден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и КНР разгръща освободително движение за обединение на страната. Три години по-късно със заповед на американския президент Дж. Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части. През 1964 г. Конгресът на САЩ приема т.нар. Тонкинска резолюция, която поставя началото на войната. През 1968 г. е кулминация на войната, тя обхваща цялата територия на страната.Една година по-късно националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам. В Париж започват мирни преговори между САЩ и Демократична република Виетнам. През 1973 г. Парижкото споразумение слага край на войната, до 1974 г. американските войски се изтеглят от Виетнам.





1967 г.



Умира Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - известен български писател и художник. Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 г. се записва в Държавното рисувално училище, което завършва през 1913 г. В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и др. Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 г. През 1908 г. е осъден и лежи 2 месеца в затвора по делото “Рофеев”. Взема участие в Балканската и в Първата световна война. От 1920 г. до 1933 г. е гимназиален учител по рисуване в Казанлък, съкратен по закона за “семейните двойки-учители”. След 1933 г. се отдава на писателска и културно-масова дейност към читалище “Искра” в Казанлък, където е несменяем председател, директор на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 г. Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), СССР (1958 г.). Член е на СБП. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на в-к “Барабан”, “Остен”, “Жило”, Слово”, “Зора”, “Искра” (Казанлък), “Кормило”, “Червен смях”, “Мир”, “Нова камбана” и други, на списание “Венец”, “Детски живот”, “Читалище”, “Пламък”, “Славяни” и др. От 1932 г. е редовен сътрудник на “Весела страница” на в-к “Зора”. През 1940 г. напуска редакцията “поради несъгласие с политическата линия на вестника”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят” (1946 г.), “Селска стряха” (1946 г.), “Войнишка естрада” (1948 г.), “Под прицел” (1952 г.), “Ловно-рибарски сборник” (1953 г.), “Лъжа вековна” (1958 г.), “Лов и риболов” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните народни приказки, на Л. Каравелов (“Българи от старо време”) и Ив. Вазов (“Чичовци”). Чудомир изнася над 700 сказки по различни въпроси. Автор е на над 150 картини, организира няколко самостоятелни художествени изложби. Автор е на съчиненията: “Не съм от тях” (1946 г.), “Нашенци” (1948 г.), “Аламинут” (1946 г.), “Кой както я нареди” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо” (1947 г.), “Панаир” (с илюстрации от автора, 1957 г.) и др.





1964 г.



Умира Александър Николов Кисьов - български офицер, генерал от конницата (9 май 1934 г.). Роден е на 10 май 1879 г. в Елена. През 1898 г. завършва Военното училище в София. До 1903 г. служи в Лейбгвардейския ескадрон През 1906 г. завършва Френска военна академия. Известно време е наставник на княз Борис Търновски (1907-1908 г.). След това служи в 4-ти артилерийски и 1-ви гвардейски конен полк. Военен аташе в Белград (1910-1911 г.) и в Букурещ (1912-1913 г.). По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е началник на оперативно отделение в щаба на съединените Четвърта и Пета армии. След Букурещкия мир (юли - декември 1913 г.) е член на комисията, която определя границата със Сърбия. Служи в Лейбгвардейския конен полк (1914-1915 г.) и като инспектор на класовете във Военното училище. След включването на България в Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Бургаския контролен пункт. Във войната срещу Румъния (1916 г.) е началник -щаб на конната дивизия на ген. Колев. От 14 октомври 1917 г. е полковник. От 1918 г. е командир на Лейбгвардейския конен полк. След това получава титлите: генерал-майор (26 март 1925 г.), генерал-лейтенант (15 май 1930 г.), началник на Кавалерийската школа, инспектор на конницата, началник на жандармерията (1919-1931 г.) и министър на войната (1931-1934 г.). Уволнен от армията през 1934 г.





1959 г.



Официално е открита Българската телевизия. БНТ е автономен информационен и културен институт. Наблюдава се от Съвет за електронни медии. Работата по създаването и излъчването на български телевизионни предавания започва през 1951 г. по инициатива на катедрата по физика при Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) в София под ръководството на С. Иванов. През 1952 г. се осъществява лабораторно телевизионно предаване по кабел от сградата на Машинно-електротехническия институт в София. На 1 май 1954 г. започват редовни телевизионни предавания от експерименталния център. На 7 ноември1959 г. се осъществява първото професионално предаване.





1959 г.



Създаден е Комитет за балканско разбирателство с председател акад. Сава Гановски.

Сава Цолов Гановски е български философ и педагог, публицист, академик (1952 г.), член-кореспондент и чуждестранен член на много академии на науките, професор. Народен представител последователно от IV до IX Народно събрание, председател на IV Народно събрание и на V Народно събрание (11 март 1966–18 май 1971). Автор е на трудове по история на философията, по педагогика и социология.





1957 г.


Николай Подгорни е избран за първи секретар на ЦК на КПУ.





1953 г.



Роден е Юри Петров Ступел – български композитор, певец и китарист. Завършва ВМПИ - Пловдив. Композира детски песни, музика към театрални спектакли (освен в България по негова музика са осъществени спектакли в МХАТ - Москва, Краков, Солун и др.); филмова музика (“Левакът”, “Нощна тарифа”). Участва в движението “Ален мак” - сътрудничи с поета Ст. Цанев; представя се като солист с група “Асоциация”. Утвърждава се като автор на забавна музика чрез Младежкия конкурс за забавна песен; печели редица награди: “Химн” (изпълнена от Б. Киров) - I награда (1973 г.), “Посвещение” (изпълнена от “Тоника”) - наградата на БНТ (1978 г.). Композира мюзикъли - “Любовни булеварди”, “Копче за сън” и “Седемте Снежанки и джуджето”; съавтор е на филмовия мюзикъл “Чичо Кръстник” (заедно с П. Ступел). Радиостанция “Франс ентер” излъчва предаване, в което Юри Ступел изпълнява някои от своите песни.





1949 г.



Представена е Общата теория за относителността, създадена от Алберт Айнщайн.

Теория за относителността представлява Физична теория за пространствено-времевите съотношения и законите на гравитационното поле. Физичните явления, описвани от теорията на относителността, се наричат релативистични и се проявяват при скорости “V”, близки до скоростта на светлината във вакуум “С”. Специалната теория на относителността (1905 г.) описва свойствата на пространство-времето, когато гравитационните полета могат да се пренебрегнат, докато общата теория на относителността (1915-1916 г.) е съобразена с наличието на гравитационни полета. Специалната теория на относителността се основава на принципа на относителността и принципа за постоянството на скоростта на светлината във вакуум и независимостта и от скоростта на движение на източника на светлина. Геометрична основа на общата теория на относителността е неевклидовата геометрия на Б. Риман. Нютоновата теория за гравитацията е частен случай от общата теория на относителността в първо приближение на слаби гравитационни полета и малки скорости.





1947 г.



Извършена е национализация на банковото дело. От 31 частни са образувани само 2 държавни банки. Тя е последица от проведения на 14 октомври 1947 г. пленум на ЦК на БРП (к), на който се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси. В резултат на това е извършена промяна в подготвяния проект за нова републиканска конституция и се осъществява национализация на индустрията, мините и банковото дело.





1941 г.



Роден е Димитър Георгиев Коруджиев - български белетрист, общественик. През 1966 г. завършва българска филология в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в културния отдел на в-к “Труд” (1966-1972 г.), във в-к “Народна култура” (1972-1974 г.), завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък” (от 1974 г.). Първия си разказ “Само няколко часа” публикува във в-к “Пулс” през 1966 г. През 70-те и 80-те години издава: “Ще мине време” (1972 г.), “Коридори в дъжда” (1974 г.), “Този чудесен ритъм” (очерци, 1974 г.), “Нощната улица” (1975 г.), “Остров от тишина” (разкази и новели, 1976), “Подозрението” (1978 г.), “Невидимият свят” (1980 г.), “Мигът преди здрачаване” (1981 г.), “Градината с косовете” (1984 г.), “Домът на Алма” (1986 г.), “Къща под наем” (1988 г.), “Болката, която е прекрасна” (1989 г.), “Пуснете слънчевата светлина” (1991 г.). Активна е неговата гражданска позиция след Десетоноемвриски преврат (1989 г.) на интелигенцията срещу тоталитарния режим на Т. Живков. Пише публицистика и съдейства за утвърждаването на идеите на Съюза на демократичните сили сред обществото.





1941 г.



Чърчил за първи път вдига два пръста във формата на буква V.





1937 г.


Умира Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист, един от най-добрите познавачи на миналото, бита и културата на Родопската област. Роден е на 27 юли 1865 г. Завършва четирикласно училище. Учителства в много родопски села. От 1906 г. живее в Пловдив. Учител е в Първа пловдивска гимназия и във Френския колеж. Съдейства за обогатяване на Етнографския музей в Пловдив. Редактор е на сп. “Славееви гори (Родопи)” (1894 г.) и сп. “Родопски напредък”. Обнародва фолклорни творби, посвещава белетристични творби на живота на родопското население, пише статии по езикови въпроси, извършва селищни проучвания. Автор е на статии и книги, в които разглежда обществено-политически и културни проблеми.





1933 г.


Умира Анатолий Василиевич Луначарски - руски политически деец; болшевик, критик, литературовед, изкуствовед, писател, драматург; академик (1930 г.). Член е на РСДРП от 1895 г. Емигрант в Западна Европа преди 1917 г. Живее в Париж, Женева, Цюрих. Участник е в Октомврийския преврат през 1917 г. Анатолий Василиевич Луначарски е първият народен комисар на просветата (1917-1929 г.). От 1929 г. е председател на Комитета на учените при ЦИК на СССР. Автор е на трудове по естетика ("Основи на позитивната естетика", 1904 г.; "Марксизъм и естетика", "Диалог за изкуството", 1905 г.); по философия ("Религия и социализъм", 1908-1911 г., т. 1-2); сб. "Критика и критици" (1938 г.); сб. "Критически и полемически етюди" (1905 г.); "Еснафщина и индивидуализъм" (1909 г.); "Литературните силуети" (1923 г.); сборник "Театърът днес" (192); статии за кино и музика. Пише пиеси: "Фауст и градът" (1918 г.), "Оливър Кромуел" (1920 г.), "Освободеният Дон Кихот" (1922 г.), "Мегасватба" (1923 г.) и др.; киносценарии, разкази, спомени за Ленин.





1931 г.



Умира Мелвил Дюи - американски библиотековед, който заради заслугите си за развитие на библиотечното дело в САЩ е наречен "патриарх на американското библиотекознание". Той основава първата в света професионална организация - АБА (1876 г.). В годните 1876-1890 г. е нейн секретар, след което и президент до 1892 г. Мелвил Дюи създава първото библиотечно списание в САЩ "American Library Journal" (1876 г.), съществуващо и днес под заглавие "Library Journal". Организира създаването и на първото библиотечно училище в САЩ (1887 г.) към Колумбийския университет и е негов директор (1887-1904 г.). Благодарение на Дюи в него за пръв път се учат и жени. Създава и "Десетичната класификация" (1876 г. ), която днес е най-разпространената класификация в света.





1922 г.


В Русия се създава държавна спестовна каса.





1921 г.



Провежда се учредителен конгрес на Народен съюз за защита на поземлената собственост в България в София с цел борба против аграрната реформа на БЗНС.





1919 г.



В Русия се приема декрет за справяне с неграмотността.





1904 г.



Роден е Алехо Карпентиер - един от най-известните латиноамерикански писатели наред с Астуриас и Маркес. Сред най-известните му романи са “Загубените следи” (1953 г.), “Векът на Просвещението” (1962 г.), “Приложението на метода” (1974 г.), “Свещена пролет” (1978 г.).

Умира на 24 април 1980 г. в Париж.





1893 г.



Роден е Мао Дзе-Дун - китайски политик и държавник, създател на Китайската комунистическа партия (ККП) и Китайската народна република (КНР). Той е основоположник на разклонение на марксизма, наречено на негово име - маоизъм.

Мао Дзъдун оглавява през 30-те години на XX век комунистическите райони на провинция Цзянси. Придържа се към мнението за необходимостта от особена идеология на китайския комунизъм, в която водеща роля да има селячеството. След "Великия марш", един от ръководителите на който се явява Мао, на него му се отдава възможност да заеме водеща роля в КПК.

През 1949 година Мао Дзъдун провъзгласява Китайската народна република и става неин фактически лидер до своята смърт.

От 1945 година и до смъртта си е председател на китайската комунистическа партия, през 1954-59 г. е президент на КНР.

Провежда няколко шумни кампании, най-голяма от които се явява "Културната революция" (1966 – 1976), при която загиват няколко милиона човека. Управлението на Мао се характеризира с обединението на страната след дълъг период на раздробеност, ръст на индустриализацията и умерен ръст на благосъстоянието на народа от една страна, политически терор, безсмислени кампании, упадък в сферата на културата и култ към личността на Мао от друга.





1892 г.



Роден е Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) - български спортист, състезател по свободна борба (американска борба). Заминава за САЩ, където живее и работи в периода 1905-1935 г. Той е един от най-добрите борци, известен с прозвищата “Кинг Конг” и “Балканския лъв”. Бори се в Канада, САЩ, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка. Побеждава най-силните борци на американска свободна борба: Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и др. В спортната си кариера има над 1 500 официални срещи, от които губи само 10. Европейски шампион е в Париж през 1936 г. и 1937 г. Спечелва преходните награди “Европейски пояс” и “Световен пояс” (Париж, 1937 г.). След завръщането си в България организира състезания по борба с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места.

Умира 12 март 1940 г. в с. Сенник, Ловешка област.

През 1968 г. е открита е музейна сбирка в родното му село. От 1962 г. се провежда международен турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.





1881 г.



Роден е генерал-лейтенант Стефан Цанев, командващ Първа армия (1934 – 1935 г.), министър на войната (21 април 1935 – 23 ноември 1935 г.).

Завършва Военното училище в София. Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата световна война 1914–1918. След войните е командир на полк и дивизия. Военен министър в правителството на А. Тошев, след което е привлечен на служба във Военната канцелария на Двореца. Уволнен от армията през 1941 г. Стефан Цанев умира през 1944 г.





1880 г.


Роден е Илия Димитров Янулов - български юрист, социолог, член-кореспондент на БАН. Завършва математика и физика (1902 г.), правни и държавни науки в СУ “ Св. Климент Охридски” (1911 г.). Той е частен хоноруван доцент по “Българско работническо законодателство” (1926-1947 г.) и по “Трудово право” (1947-1950 г.) в катедра “Политическа икономия” на СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател е по “Трудово право” в Свободния университет, в София (1930-1950) г., където е избран за извънреден професор през 1940 г. Преподавател е по международно право в Световната академия, Хага през 1935 г. В годините 1911-1951 г. е председател на българското дружество за социален напредък. От 1937 г. е дописен член (член-кореспондент) е на БАН. Директор е на първия български Институт по социология към БАН (1948 г.). Той е един от първите български изследователи с ясно изразени интереси в областта на социологията. Работи върху методологията на емпиричните социологически изследвания. Проучва престъпността и явленията с ярък морален товар (самоубийствата). В периода 1911-1931 г. е народен представител. Автор е на съчиненията: “Чрез просвета към свобода. Организация и насоки на народни университети” (1903 г.), “Социално политика в България и чужбина” (1924 г.), “Социологични методи за изучаване на престъпността в България” (1925 г.), “Морална статистика (самоубийства)” (1927 г.), “Обществено израждане и борба против него” (1928 г.), “Убийства и самоубийства в България” (1930 г.), “Социална защита на децата” (1933 г.), “Социалната политика в Б-я в год. на изпитание (1915-1916 г.)” (1939 г.), “Умствените работници и борбата против тяхната безработица” (1939 г.), “Научно организиране на труда” (1950 г.), “Социална дисциплина и самодисциплина на труда” (1955 г.), “Обществено осигуряване при капитализма и социализма” (1964 г.).





1877 г.



Авангардът от отряда на генерал Скобелев преодолява Стара планина.





1874 г.



Провежда се общо събрание на БРЦК в Букурещ. Събранието трябва да изработи програма за по-нататъшните действия на БРЦК, но вниманието на делегатите е отклонено от спора между Любен Каравелов и Христо Ботев по въпроса за пълномощията на председателя на комитета. Христо Ботев обвинява Каравелов, че се стреми към еднолично ръководство на комитетските дела. Избрана е комисия, която трябва да подготви ново събрание на 1 март 1875 г. След събранието Любен Каравелов се отдръпва от активна политическа дейност.

Любен Стойчев Каравелов е един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ. След основаването на БРЦК той поема редактирането на печатния му орган вестник "Свобода “. На първото Общо събрание на комитета през 1872 г. Каравелов е избран за негов председател. На 25 февруари 1873 г. вместо вестник "Свобода" Каравелов започва да редактира в. "Независимост". На свиканото през май 1873 г. Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател. Смъртта на Васил Левски разколебава Каравелов и въпреки увещанията на Христо Ботев, който от юли 1872 г. работел като негов помощник, през 1874 г. спира издаването на вестник "Независимост". От януари 1875 г. започва да издава списание "Знание", което отразява научни и литературни проблеми. В резултат революционната пропаганда се възлага на Христо Ботев.





1872 г.



Васил Левски пристига вечерта в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир извършен на 22 септември 1872 г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

На 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.





1865 г.


Джеймс Нелсън патентова кафеварката.





1845 г.



Роден е Димитър Петров Моллов– български лекар, общественик и държавник, действителен член на БАН (1884 г.). Завършва медицина в Москва; асистент на руския хирург проф. В. А. Басов. От 1876 г. е доктор по медицина. Участва в Сръбско-турска (1876 г.) и Руско-турска война (1877-1878 г.). В България е назначен за губернски лекар във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното НС в Търново (1879 г.). Той е един от организаторите на държавното здравеопазване след Освобождението, съставя първия здравен закон в България (1879 г.), председател е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), инициатор е на идеите за създаване на Държавна химическа лаборатория и на Александровска болница. През 1882 г. е главен лекар на София. В периода 1883-1887 г. е министър на народното просвещение. Участник е в Сръбско-българска война (1885 г.). Последователен русофил, деен член е на Народна партия след 1894 г. В годините 1895-1896 г. е кмет на София. Участва в редакцията на сп. “Медицински напредък”, “Български лекар” и др. В годините 1911-1913 г. е председател на Природо-математическия клон на БАН. Автор е на трудовете: “Временни правила за устройство на медицинската част в България” (1879 г.), “Домашен лекар” (1895 г.). Умира на 8 януари 1914 г. в София.





1825 г.



Умира Михаил Андреевич Милорадович - руски генерал. Той е главен подбудител за опожаряването на Москва през 1812 г. Градът е опожарен с цел предотвратяване на падането на града в ръцете на Наполеон I Бонапарт.





1825 г.


На Сенатския площад започва въстанието на декабристите.

Декабристите са руски революционери, главно дворяни и офицери, участници в Отечествената война от 1812 г. През декември 1825 г. вдигат въстание против самодържавието и крепостничеството. Първите организации на декабристите се създават през 1816-1821 г. Съюз за спасение, Съюз за благоденствие. През 1821 г. се създават Южното общество и Северното общество. Стремят се към извършване на военен преврат. Програмата на декабристите включва отменяне на крепостничеството, установяване на унитарна република (Южното общество) или конституционна монархия с федеративно устройство (Северното общество). Междуцарствието, което настъпва след смъртта на Александър I, предизвиква преждевременно избухване на въстанието на 26 декември 1825 г.( 14 декември 1825 г. стар стил) в Петербург и в Черниговския полк в Украйна. След разгрома му са арестувани много от декабристите , между които П. Пестел, С. Муравьов-Апостол, К. Рилеев, М. Бестужев-Рюмин. Те са обесени, а 121 души са изпратени на заточение в Сибир.





1820 г.



Умира Жозеф Фуше– френски политик и държавник. Получава духовно образование. През 1791 г. става член на Якобинския клуб в Нант, на следващата година е избран в Конвента. Отначало споделя възгледите на жирондистите, но по-късно преминава към якобинците. Гласува за екзекутирането на Луи ХVI. Организира жестокото потушаване на контрареволюционни метежи в редица департаменти, наказва на място виновните, активно провежда политика на дехристиянизация. Сближава се с ебертистите и е изключен от Якобинския клуб (юли 1794 г.). Той е един от организаторите и ръководителите на Термидорския преврат (27-28 юли 1794 г.). В годините 1799-1802 г., 1804-1810 г., 1814-1815 г. е министър на полицията; организира широка мрежа за политическо разузнаване, шпионаж и провокации, като в резултат става една от най-влиятелните личности в страната. След повторното сваляне на Наполеон оглавява Изпълнителната комисия на Временното правителство и ревностно се заема с подготовката на втората реставрация на Бурбоните. След завръщането на Луи ХVIII (1815 г.) е посланик в Дрезден (Саксония). След декрета от 1816 г. за изгонените от Франция “цареубийци” Фуше напуска посланическото място и заминава за Триест, където приема австрийско поданство, а по-късно се самоубива.





1731 г.



Умира Антоан Удар де ла Мот - френски писател. Обявява се срещу условностите на класицизма. Известен е със своя относително свободен стихотоворен превод на “Илиада” (1714 г.), в който променя характерите на Омировите богове и герои в духа на ХVIII в. В “Размисли за критиката” (1715 г.) прави опит да защити превода си, което става повод за възобновяване на спора между “древните и новите”. В полемиката получава подкрепата на Б. Фонтенел. Като драматург е известен с написаната в духа на Расин трагедия “Инес де Кастро” (издадена през 1723 г.), чийто сюжет заимства от А. Ферейра. Автор е на басни, либрета за опери и оди в проза. Антоан Удар де ла Мот е роден на 17 януари 1672 г. в Париж.





1492 г.



Една от трите каравели на Христофор Колумб “ Санта Мария “ се блъска в подводен риф и потъва.

Първата експедиция, която предприема Христофор Колумб е в периода 1492-1493 г. Тя включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня” (екипаж от 90 души). Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Христофор Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. (официалната дата на откриването на Америка). От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига о. Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Христофор Колумб се завръща с него в Кастилия.





1194 г.



Роден е Фридрих II Щауфен (или Хохенщауфен) - германски крал (от 1212 г.), император (от 1220 г.); сицилийски крал (от 1197). Внук на Фридрих I Барбароса и на Роджър II Сицилийски. Фридрих II Щауфен се стреми да превърне Сицилианското кралство в централизирана държава, за което издава т. нар. Мелфийски конституции (1231 г.). Създава държавна данъчна система, наемна арабска войска, разрушава феодалните замъци, въвежда държавен търговски монопол върху много стоки, лишава градовете от самостоятелност. Политиката му в Германия помага за по-нататъшното раздробяване на страната на териториални княжества. Дава на князете държавни права за поддръжката на императорската политика в Италия, забранява съюзите на градовете (имперските закони от 1220 г., 1231 г., 1232 г.). Отлъчван е няколко пъти от Църквата, независимо че организира Шестия кръстоносен поход и се завършва след завладяването на Йерусалим (1229 г.). Папа Инокентий IV свиква Вселенски събор (1245 г.), който обявява Фридрих II за свален от императорския престол. Умира в разгара на войната с папата. Фридрих II е високо образован, владее няколко езика, интересува се от естествени науки. Създава редица училища и Неаполитанския университет (1224 г.), в който разрешава да преподават арабски и европейски учени. Фридрих II Щауфен умира на 13 декември 1250 г.



  Агенция “Фокус”
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 26 ДЕКЕМВРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди