изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-05-23 @ 10:18 EEST
Патриаршеската катедрала "Свети Георги" във Фенер    
Забележителности

Преди да се установи окончателно в църквата "Св. Георги" във Фенер през 1600 г., катедрата на Вселенския патриарх е минала през много скитания и премествания. След падането на Константинопол под ударите на турците, патриарх Генадий Схоларий подслонил временно Патриаршията (през периода от 1453 -1456 г.) в известната древна църква "Св. Апостоли".



След това Патриаршията се настанява за по-постоянно в историческия манастир "Св. Богородица Памакаристос", където се намира 131 години – от 1456 до 1587 г. Когато "Памакаристос" се превръща в джамия – джамията "Фетие", Патриаршията е принудена да се премести наново. Започват нови скитания. От 1587 до 1597 г. тя намира временно пристанище в църквата "Св. Богородица Утешителка", която е била метох на владетелите на областта Богдания (Влашко и Молдова) в Константинопол, в така наречения Дворец на влахите или Влах Сарай, а по-късно (1597-1600) в църквата "Св. Димитър Ксилопорта" (Църквата с дървените порти). Най-сетне при патриаршеството на патриарх Матей II (1596, 1598-1602 и 1603) Патриаршията е настанена в малкия женски манастир "Св. Георги" в квартала Диплофанарион. В списъка по-долу се вижда картината на скитанията и промените на Вселенската патриаршия през вековете:

1. "Св. Ирина" – първото седалище на местната епископска катедра.

2. "Св. София" – от царуването на Константин Велики (315) до падането на Константинопол (1453).

3. Църквата "Св. Апостоли" в Никея – през периода на латинската окупация (1205-1262).

4. Църквата "Св. Апостоли" – от 1453 до 1456 г.

5. Манастирът "Памакаристос" – от 1456 до 1587 г.

6. "Св. Богородица Утешителка" – от 1587 до 1597 г.

7. Църквата "Св. Димитър – Ксилопорта" – от 1597 до 1600 г.

8. Църквата "Св. Георги" в квартал Фенер – от 1600 г. до днес.

Патриаршеската църква "Св. Георги" е минала през различни етапи на преустройване, преди да придобие сегашния си вид. Най-раннитe данни (1600-1603) говорят за преустройване на разрушените монашески килии незабавно след идването на Патриаршията в пределите й: "…и много килии бяха възстановени, за да може всeки да се настани", пише в писмото си патриарх Рафаил II.

Вторият опит за подобрение е правен от патриарх Тимотeй II (1612-1620), който през 1614 г. е разширил "първоначално малката, скромна и бедна църквица на Свети Георги".

Йерусалимският патриарх Доситей (1669-1707) пише по този случай: "Църквата "Свети Георги", патриаршеската катедрала, бе също така изгорена по време на властването на султан Ахмед. Случи се така, че джамията в близост до константинополския хиподрум бе построена по това време, когато властелинът заповяда да се построи църквата в този вид, в който тя се вижда сега”. Този източник обяснява разширенията, направени от Тимотей II през 1614 г. За трети път са извършени цялостни ремонтни работи по времето на патриарх Калиник ІІ, през неговото трето патриаршество (1694-1702) но с времето църквата се разнебитила, което е могло да се види от ронещия се покрив и стени.

В ранните години на XVIII век Патриаршията и околният район са разрушени от пожар: "целият Фенер и Петрикапъ, и след това голямата църква, както и патриаршеските домове и близките сгради бяха изгорени изцяло" (Ипсиланти). Учените от епохата (Матас, Кумас, Бендотис, Сатас, Ипсиланти и Герман Сардски) спорят за точната дата на това бедствие, за което те предполагат, че се е случило през 1701, 1707, 1710 и дори 1720 г. Това, което е сигурно, е, че Константинополският патриарх Йеремия III пише на 3 август 1720 г. в писмо, адресирано до митрополита на Спарта Неофит: "...По милостта и волята на Всеблагия Бог, владетелите, нека да им даде Бог дълъг живот, бяха трогнати и ни дадоха позволение да построим наново от самите основи Светата църква на нашия патриаршески и вселенски Трон, и така ние започнахме този строеж с Божията помощ". В друго писмо, адресирано до владетелите на отвъддунавските княжества, той отбелязва: "Ваша светлост е сигурно чула и знае, че по Божия милост светата патриаршеска катедрала и близкостоящите сгради са отново построени из основи...". Целта на писмата на Йеремия е да помоли за парична помощ, за да се покрият разноските по големия проект на възстановяването на "Патриаршеската църква и Дом".

Бендотис ни дава ценна информация, че в момента, в който изграждането на църквата е приключило, "покривът пада, понеже е куполен" и така патриархът отново построил покрива "във вида, в който се вижда и до ден днешен". През 1720 г. било решено сградата в непосредствена близост до църквата, наречена "Архонтски Дом", да служи за патриаршеска резиденция. Възстановителните работи, започнати от патриарх Йеремия, били продължени и от ерудирания патриарх Паисий II (1726-1732, 1740-1743, 1744-1748, 1751-1752), както сочат надписите за годината (1746 г.) върху по-голямата част от Господските икони на абсидата. Краткото посвещение върху трегера на южната врата ни дава сведения да огромната работа, която се извършва на патриаршеската църква при патриаршеството на Йеремия III:

"Този свят патриаршески храм бе построен отново из основи през патриаршеството на високопреосвещенния патриарх Йеремия на разноските на благочестивите християни и под надзора и ръководството на техните високопреосвещенства митрополитите Паисий Никомидийски, Герасим Никейски, Партений Халкидонски, Кирил – митрополит на Пруса, Калиник Варненски, със съдействието на многопочитаемите архонти кир Константинос - Велик еклесиарх, и хаджи кир Константинос, управител на Унгаро-Влахия. 18-ти декември 1720 г.".

На втория малък надпис върху вътрешната страна на големия вход четем:

"Спомни си Господи, Твоя слуга Константин, управител на Молдова и Влашко, на чиито разноски е построен този портал през лето Господне 1720".

Третият гравиран върху къмък малък надпис върху страничната част на портала ни разказва за това, че храмовия под е бил покрит с каменни плочи пред същата 1720 година:

"Този под бе покрит с плочи на разноските на многоуважаемия архонт Атанасакис Кюртсибасис в негова памет. 3 декември 1720 г.".

По време на големия пожар през 1738 г., когато Патриаршията претърпяла големи щети, "по Божия милост църквата, килиите на клира и Синодикона не били унищожени от огъня" (Ипсиланти). Минали 60 години, преди да започнат широкомащабните възстановителни работи през 1797 г. по времето на патриаршеството на Григорий V. През 1798 г. известни укрепителни работи са извършени в патриаршеската катедрала и по-специално в олтара, където за пръв път са поставени други два Свети Престола. Решено било десният (южен) Престол на църквата да бъде посветен на св. Евтимия, а лявата (северна) част – на св. Три Светители. Задължени сме за тези данни на трудовете на Кумас, Сатас, Вафеидис, Матас и по-ранния историк Сергиос Макреос, който изразил несъгласието си с поставянето на три Престола: "И така, той започнал градежа на патриаршеския Дом през месец септември същата година (1797)... и тогава (1798) той се опитал да украси църквата "Св. Великомъченик Георги", като поставил три жертвеника в олтара и, продължавайки с нововъведенията, посветил десния олтар на св. Евтимия и левия - на Тримата Светители".

В сегашният си вид патриаршеската църква Св. Георги е трикуполна базилика, с три полукръгли апсиди в източната част и напречен нартекс на западната. Заради несиметричността на мястото, страничните стени не са прави, а формират лек ъгъл – черта, която не влияе върху общия план на църквата. Вътрешността е разделена на три крила с колонади, с абаносови стасидии (от гръцки "стазмено", "стоя" – високи църковни пейки), разположени покрай редицата от колони. Тази редица оставя достатъчно място за нефа (главния кораб на църквата), за извършването на най-важните части от Литургията – било то обикновена литургия или литургия, извършвана от патриарха и членовете на Светия Синод на солея преди извършването на Безкръвната Жертва в олтара.

В светата бема, зад олтара, синтрононът (мястото за архиереите) е нареден в полукръг около извитата стена на апсидата, с места за архиереите и централния по-висок мраморен трон за патриарха.

Както бе споменато по-горе, дякониконът (на юг) е бил превърнат в параклис на Божията Майка Памакаристос (Радващата се Богородица), докато протезисът (към северната част) е бил посветен на св. Три Светители. Малкият проход води от протезиса към малък жертвенник и оттам към двора на църквата.

Високият дървенорезбован иконостас разделя олтара от главния кораб. Крилата на царските двери са коронясани с вечния символ на патриаршията – двуглавия орел. Иконите са розположени в следния ред: от дясната страна на входа е Христос като "Истинската Лоза", св. Йоан Кръстител, св. Георги и св. Димитър, мозаичната икона на Богородица Памакаристос, св. Евтимия откъм южната стена, мозаичната икона на св. Йоан Предтеча, св. Спиридон, Слизането в ада, св. Николай; от лявата страна на входа – Богородица като "Дърво на Живота", св. Георги, възседнал кон, св. Николай, Девата и Пророците, св. Три Светители и откъм северната стена св. Харалампий, св. Евангелист Йоан и св. Прохор, св. Мина, възседнал кон, Откриващата се Богородица от Кизикос, Богородицата от Артаке, Христос Вседържител.

На перилото на женската галерия от юг към северната стена има поредица от икони, докато иконата Богородица Памакаристос се чества в пареклесиона в южното странично крило, откакто там е поставена Нейната мозаична икона. Твърде рано е било решено патриаршеската църква да бъде посветена на Радващата се Богородица Памакаристос. Атинянинът Мелетий сочи, че Константинополският патриарх Тимотей II "постановил през 1614 г. новата патриаршеска църква на Св. Георги да бъде също така посветена на Приснодева Мария, в памет на предишната патриаршеска църква Памакаристос".

Под ръководството на патриарх Григорий VI били направени важни изменения (1835-1840). Църквата запазила дължината и широчината си такива, каквито е имала от времето на Йеремия III (1720), но покривът бил вдигнат до сегашната си височина. Дотогава църквата е била "малка, ниска и тъмна" (според Кумас), достигаща височината на сегашния амвон. Плановете и контрола по изпълнението на модификациите били поверени на архитект Хаджи-Николис. Мраморният портал с декоративните каси на вратите, както и неокласическият трегер е придал монументален и величествен вид на входа от нартекса към вътрешността на храма. За това обновление сочи малкият резбован надпис в омиров стил върху трегера над главния вход на църквата. Надписът включва почетното споменаване на името Григорий VI, годината 1836, както и възхвала на хубостта на обновената църква.

Последните широкомащабни работи по обновяване на храма са извършени от патриарх Йоаким III (1878-1884, 1901-1912) по целия патриаршески комплекс.

В патриаршеската църква мраморните плочи в олтара били подменени, синтрононът (мястото за архиереите) било обновено, направени били мраморни ковчежета за поставяне на свети мощи в тях, рамките на иконите били възстановени, църковните утвари били обогатени с литургични съдове и одежди – всички дарени от вярващите.

През август 1904 г. Патриархът и Светият Синод решили да се празнува заедно Началото на индикта (църковната нова година) и празникът на древната и чудотворна икона на Радващата се Богородица - Памакаристос. Съставена била особена служба по този повод ("Вечерня, Утреня и Литургия за Празника на Божията Майка", Константинополско патриаршеско издателство, 1905 г.). Този почин остава в сила и до днес, като хорът пее Богородичния отпуст с 4-ти скосен лад (от гръцки πλαγιος – скосен, страничен. Един от четирите григориански лада, чиято тоналност е четвъртата нота от гамата). Вековните икони с маслени бои, изпълнени по западен маниер, показват сцени от Ветхия и Новия Завет (от Рождество до Възкресение). Ковчезите със св. мощи на трите свети жени – Евтимия, Соломония и Теофания (първата съпруга на император Лъв VI Мъдри) са поставени на мраморни основи до южната стена на Богородичния параклис "Памакаристос". Мощехранителницата (ковчегът с мощите) на св. Евтимия е богато украсен със сребърна облицовка.

Документ, запазен в архивите на Патриаршията (Cod. A, 46) съобщава, че по време на патриаршеството на Гавриил III (1702-1707) на 11 юли 1707 г. руският посланик при Портата дарил известно количество кипарисово дърво за оформяне на трите ковчега, в които са поставени светите мощи на трите светици. Оказвайки особена почит към св. Евтимия, която претърпяла мъченичество по времето на Диоклетиан, патриахът постановил "денят, в който се почита паметта й, да бъде ежегодно празнуван с лития в патриаршеската църква, като светите й мощи бъдат поставяни по средата", както е обявено в манифеста до християните от Цариград (Cod. A, 25-26).

На южната страна, в съседство с мозаичната икона на Св.Йоан Предтеча се намира "Колоната на Бичуването", т.е. колоната, на която Спасителят е бил вързан и бичуван.

Църковният хор и певците са разположени на традиционните си места в централната част на църквата и имат великолепни аналои, инкрустирани със седеф и украсени с иконки. Аналоите са пренесени на 22 август 1712 г. от манастира "Богородица Камариотиса" в Халки.Патриаршеският трон е издаден по-напред. Отдясно има по-малък трон (паратрон) – място за великия протосингел, а вляво са официалните стасидии под формата на тронове за членовете на Светия Синод. Срещу главния кораб на църквата, на мястото, където в стари времена стоели князете на Влашко и Молдова, са местата за сановниците, държавните официални лица и представителите на други вероизповедания. Амвонът е поставен високо на третата колона на северната колонада. Стасидиите (пейките) за паството са подредени покрай северната и южната стени и западната страна на кораба, докато към западната страна се намира балконното помещение за жени, леко удължено на север.

Старата стойка за свещи, намираща се до северния вход, е направена от орехово дърво и украсена с инкрустации от метал и слонова кост. Малкият надпис върху слоновата кост от страната на стойката за свещи сочи, че тя е била дарена на патриаршеската църква през 1669 г. от Мануил, син на Петър от Костур. Дарителят най-вероятно да е бил известният Манолакис от Костур, който основал и осигурявал издръжката на училища в Хиос, Арта, Аетоликон и другаде.

Днес големите окачени газени лампи, кристалните кандила, тържественият патриаршески трон, редовете абаносови стасидии, старият висок иконостас със сложните дървени резби, осветени от древните икони, показващи белезите на времето, историческата мозаична икона на Радващата се Богородица Памакаристос и иконата от Кизикос на Откриващата се Богородица с дървено лице изграждат образа на патриаршеската църква, изразяваща мярката и аскезата, които съставляват същността и характера на красотата на Православието.


В допълнение към историческия й свят характер, патриаршеската църква е съхранила някои от скъпоценните реликви на миналото, като патриаршия трон, амвона и иконите.

Превод: Костадин Младенов

http://www.pravoslavie.bg

 


Сходни връзки

Патриаршеската катедрала "Свети Георги" във Фенер | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.54 секунди