изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-07-17 @ 01:26 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 17 ЮНИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1667 - Преписка съобщава за масов глад в българските земи 1940 - Съветската армия окупира Латвия и Естония 1944 - Исландия е обявена за република 1972 - Аферата Уотъргейт 1988 - В дните между 7 - 17 юни се състои полет на втория български космонавт Александър Александров заедно с руските космонавти Александър Соловьов и Виктор Савиних с корабите “Союз ТМ-5” и “Союз ТМ-4” и на изследователския комплекс “Мир” 1990 - На 10 и 17 юни са проведени първите свободни и демократични избори за VII Велико народно събрание.

2002 г.



Умира армейски генерал Добри Маринов Джуров. Добри Джуров е роден на 5 януари 1916 г. в с. Врабево, Ловешка област. Учи в Семинарията, откъдето е изключен за комсомолска дейност. Член е на партизанска бригада "Чавдар". След 9 септември 1944 г. известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а след това става офицер в БНА.

През 1947 г. Добри Джуров завършва Военната академия "М. В. Фрунзе" , през 1959 г. и Военна академия на Генералния щаб в Москва. Командва дивизия и армия. В периода 1956-1957 г. и 1959-1962 г. заема поста заместник-министър на отбраната. През 1962-1990г. Добри Джуров е министър на народната отбрана. През 1962 г. е армейски генерал. От 1977 г. до 1990 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Народен представител в ХХХ, ХХХI, ХХХII и ХХХIII НС и в VII ВНС.





1990 г.



На 10 и 17 юни са проведени първите свободни и демократични избори за VII Велико народно събрание. В тях участват със свои кандидати 40 политически партии. Според приетия специален закон за избора на ВНС 200 депутати са избрани по мажоритарната система. Най-голям брой места във ВНС печели Българската социалистическа партия (БСП) - 211, следвана от Съюза на демократичните сили (СДС) - 144. Останалите се заемат от Движението за права и свободи (ДПС), Отечествения съюз и др. VII ВНС е свикано в София на 10 юли 1990 и е открито от Йосиф Петров като най-възрастен сред депутатите. След това се избира бюро в състав: председател - акад. Николай Тодоров, и заместник-председатели - Гиньо Ганев (от Отечествения съюз), Иван Глушков (от БЗНС) и Никодим Попов (от БЗНС "Никола Петков" в СДС).

Задачата на VII ВНС е да изработи и приеме нова Конституция на Република България, която да даде юридически израз на прехода на българското общество от социалистическата система към принципите на пазарното стопанство. Дебатите в парламента по проекта за Конституцията продължават цяла година и на 12 юли 1991 приключват с приемането и подписването и. Срещу Конституцията се обявяват 39 депутати от СДС, които напускат и самото ВНС. Тяхната опозиция не възпрепятства работата на парламента и след подписването на Конституцията VII ВНС се саморазпуска. Продължава да изпълнява функциите на Обикновено народно събрание до избирането на ХХXVI Народно събрание.





1988 г.



В дните между 7 - 17 юни се състои полет на втория български космонавт Александър Александров заедно с руските космонавти Александър Соловьов и Виктор Савиних с корабите “Союз ТМ-5” и “Союз ТМ-4” и на изследователския комплекс “Мир”.





1978 г.



От 17 до 20 юни се провежда официално посещение в България на генералния секретар на Генералния народен конгрес на Либия полковник Муамар Кадафи.

Муамар Кадафи е роден през 1942 г. През 1965 г. завършва училище и година по- късно 1966 г. преминава офицерски курсове във Великобритания. Той е един от създателите

на организацията на свободните офицери, който свалят крал Идрис V и обявяват Либия за република. От 1969 г. е председател на Съвета на революционното командване, от 1970 г. е председател на Националния съвет за отбрана и главнокомандващ на въоръжените сили. От януари 1970 г.- юли 1972 г. е министър-председател на Либия. Обявява се за ръководител на революцията и е държавен глава на Либийската арабска джамахирия (от март 1979 г.).

През 2011 година започна международна операция в Либия, чиято цел бе да свали режима на Муамар Кадафи. Операцията започна в средата на март 2009 година и се проточи с месеци. Междувременно няколко държави обявиха, че признават либийската опозиция за легитимен представител на Либия. Кадафи и фамилията му обявиха, че няма да се оттеглят, въпреки ударите на международните сили към важни политически центрове.





1972 г.



Във Вашингтон са арестувани петима души за опита им да инсталират подслушвателни устройства в главната квартира на Демократическата партия (в хотела “Уотъргейт” ). Инцидентът предизвиква политически скандал - така наречената “Афера Уотъргейт”.

“Уотъргейт” е разследване на събитията, свързани с незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г.Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт”, и през август 1973 г. подава оставка като президент . Конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването на делото и се забранява Р. Никсън да бъде обект на разследване.





1945 г.



В София тържествено са посрещнати частите на Първа българска армия, участвала във войната срещу Германия.





1944 г.



Исландия е обявена за република. На тази дата влиза в сила и новата конституция на държавата.

Исландия е държава, разположена на едноименния о-в в североизточната част на Атлантическия океан. На север граничи с Гренландско море, на изток - с Норвежко море; на запад Датския пролив отделя острова от Гренландия. Териториалната й площ е 102 819 кв. км., а населението е приблизително около 267 000 души. Официалният език в страната е исландският. Столицата на Исландия е Рейкявик, паричната единица е исландска крона. В административно отношение се дели на 23 окръга (сисли).

Самостоятелно административно делене имат столицата и някои други градове.

Заселването на територията на Исландия започва около 870 г. Първи се заселват норвежки викинги, както и преселници от Ирландия, Шотландия и Швеция. Те дават и името на острова - Island, т. е. "Страна на ледовете". През 1262 г.-1264 г. Исландия е подчинена от Норвегия, а през 1397 г. заедно с Норвегия минава под властта на Дания. От 1918 г. Исландия е независимо кралство под короната на Дания. Заради стратегическата си позиция през 1940 г. държавата е окупирана от Великобритания, заместена през 1941 г. от САЩ. На 17 юни 1944 г. Исландия е обявена за република. На същата дата влиза в сила и новата конституция на Исландия. Държавата се присъединява към ООН през 1946 г., а към НАТО през 1949 г. През 1970 г. влиза в Европейската асоциация за свободна търговия. Законодателната власт принадлежи на президента и еднокамарния парламент - алтинг. Депутатите в Алтинга (60 души) се избират за срок от 4 години.





1940 г.



Съветската армия окупира Латвия и Естония и установява просъветска комунистическа власт.

Латвия е държава в Пр***тика, на Балтийско море и Рижкия залив с териториална площ около 64 490 кв. км. и население около 2 567 000 души. Етническият състав на населението се състои от латиши, руснаци, белоруси, поляци и др. От тях 55% протестанти, 24% католици, 9% православни. Столицата на Латвия е гр. Рига. Паричната единица е латвийската лат. Латвия е независима суверенна държава, с републиканска форма на управление. Действащата конституция в страната е от 15 февруари 1922 г. Законодателният орган на Латвия е еднокамарен парламент. Държавата е административно разделена на 26 района.

Естония е държава в Източна Европа с териториална площ от 45 227 кв. км. и население от 1 530 000 жители. Официалният език е естонски. Столицата на Естония е гр. Талин. Паричната единица е естонска крона. Естония е административно разделена с 15 уезда. Законодателният орган на държавата с еднокамарен парламент.





1940 г.



Умира сър Артър Хардън. Той е английски биохимик и от 1909 г. е член на Лондонското кралско дружество

Сър Артър Хардън е роден на 12 октомври 1865 г. в Манчестър. В периода 1882-1886 г. учи химия в университета “Виктория” в Манчестър. През 1887-1888 г. е в Ерлангенския университет в Германия, където получава степен “д-р по философия”. От 1888 г. работи в университета “Виктория”, където завежда химическите лаборатории (от 1897 г.).

Артър Хардън е ръководител на отдела по биохимия в Института по профилактична медицина (1907-1930 г.). От 1912 г. е преподавател по биохимия в Лондонския университет. През 1906 г. заедно с У. Бейлис основава сп. “Biochemiacal Journal”. Открива кофермените; изследва строежа и функцията на кофермента никотин-амидадениндинуклеотид.През1929 г. съвместно с Х. Ойлер-Хелпин получава Нобелова награда за химия за изследвания върху алкохолната ферментация.





1936 г.


В периода 15 - 17 юни на посещение в София е германският стопански министър Х. Шахт. Сключена е спогодба за военни доставки за 12 500 000 марки от Германия.





1934 г.



Роден е Доналд Съдърленд – американски актьор от канадски произход. Работи в театри в Канада, САЩ, Англия и в Английската тв. Снима се в киното от средата на 60-те год. във филми на ужасите - “Замъкът на живите мъртъвци”, “Дом на ужасите на доктор Терор”, както и в нашумели филми, но с епизодични участия - “Един цар” (1967 г.), “Мръсната дузина” (1967 г.). Световна известност печели след участието си в антивоенната сатира “Военнополева болница” (1970 г.). Участва във филмите “Джони грабна пушката” (1971 г.), “Героите на Кели” (1971 г.), “Сега не гледай” (1973 г.), “Съдията и неговият палач” (1974 г.), “Денят на скакалеца” (1975 г.), “ХХ век” (1976 г.), “Казанова” (1976 г.), “Орелът се приземи” (1978 г.), “Изчезване” (1978 г.), “Обикновени хора” (1980 г.), “Праг” (1982 г.), “Зимата на нашето недоволство” (1985 г.), “Пол Гоген” (1986 г.), “Сухият бял сезон” (1989 г.), “Зад решетките” (1989 г.), “Пътят към дома” (1991 г.), “Срещу течението” (1991 г.), “Викът на камъка” (1991 г.), “JFК” (1991 г.), “Бърни - убийцата на вампири” (1994 г.), “Гражданинът Х” (тв, 1995 г.), “Взрив” (1995 г.), “Време да убиваш” (1996 г.), “Заговор в сянка” (1997 г.), “Назначението” (1997 г.), “Падналият ангел” (1998 г.), “Инстинкт” (1999 г.), “Паника” (2000 г.), “Звездни каубои” (2000 г.), “Погребението на звездата” (2002 г.), “Италианска работа” (2002 г.), “Ледената планина” (2003 г.).





1934 г.


Умира Руси Христов Лудогоров. Той е български офицер, от 1915 г. е полковник. Роден е на 20 март 1869 г. в Разград. През 1890 г. завършва Военно училище в София, през 1897 г. и Артилерийската инженерна школа в Торино, Италия.

Като младши офицер служи в артилерията. След като завършва образованието си в Италия, служи като старши офицер в телеграфната дружина (1900 г.), командир на рота във 2-ра интендантска дружина (1901 г.) и завеждащ специалната част на 2-ра помощна дружина. През 1904 г. служи в щаба на войската и след това като дивизионен инженер във 2-ра пехотна Тракийска дивизия (1908-1909 г.). В периода 1909-1910 г. е завеждащ учебната команда на телеграфната дружина.През май 1911 г. е назначен за началник на флота. Командва флота по време на цялата Балканска война (до 1913 г.). През 1914 г. е командир на 1-ва планинска дружина . По време на Първа световна война (1915-1918 г.) командва ЖП дружина (1914-1916 г. ), началник е на Управление "ЖП съобщения" (1916-1918 г.) и командир на ЖП бригада (1919 г.), след което е уволнен от армията. Изследва бойната дейност на инженерните и ЖП войски по време на войните.





1932 г.



Роден е Андрей Димитров Германов – български поет. През 1955 г. завършва руска филология в СУ “ Св. Климент Охридски”. Той е редактор във в-к "Народна младеж", редактор в изд. "Нар. младеж", редактор в отдел "Поезия" на изд. "Български писател", зам.-главен редактор на сп. "Съвременник", главен редактор на сп. "Пламък". Като лирик се утвърждава през 60-те год. Автор е на съчиненията "Кълнове" (1959 г.), "Работнически влак" (1962 г.), "Равноденствие" (1965 г.), "Късче мрамор от Акропола", пътепис и стихотворения в съавторство със Сл. Хр. Караславов и М. Недялков (1966 г.), "Да ме запомниш" (1967 г.), "Преображения" (1968 г.), "Яростно слънце" (1969 г.), "Мост" (1970 г.), "Острови. Стихотворения" (1972 г.), "Огледалце. Стихотворения за деца" (1973 г.), "Стихотворения" (1973 г.), "И оживяха в песента. Поема" (1974 г.), "Парнас около нас. Дружешки шаржове, пародии, епиграми" (в съавт. с Ив. Николов, 1974 г.), "Четиристишия. Стихотворения" (1974 г.), "Самоубийствено живеем" (1979 г.), "Други четиристишия" (1980 г.), "Душа незащитена. Лирика" (1981 г.), "Шаячни момчета. Спомени" (1981 г.), "Стихотворения" (1982 г.), "Златна светлина. Стихотворения" (1983 г.), "Време за творчество. Интервюта. Статии" (1986 г.), "Чешмата под снега. Стихотворения за деца" (1987 г.), "Избрани преводи" (1987 г.) и др. Андрей Димитров Германов умира на 15 май 1981 г. в София.





1929 г.


Дойренската чета на войводата Йосиф Киров е открита близо до връх Висока чука, над Дойранското езеро. Завързва се сериозен бой, при който сръбските потери получават и подкрепление. Докато се стъмни, четниците, които са само 9 души, изстрелват почти всичките си боеприпаси. При опит да си пробият път, прославеният в този край войвода Йосиф Киров пада убит заедно с още двама четници. Сръбските потери дават 13 убити, в това число и предводителят им кап. Желкович.





1920 г.



Роден е Франсоа Жакоб. Той е френски специалист по генетика и молекулярна биология. Завършва Медицинския факултет на Парижкия университет. Професор е в института "Пастьор" и Колеж дьо Франс. Автор е на 3 литературни произведения: "Логиката на живота" (1970 г.), "Игра на възможностите" (1981 г.) и "Скрито изваяние" (1987 г.). Изследва генетиката на бактериите и вирусите. През 1965 г.(съвместно с Андре Лвов и Жак Моно) получава Нобелова награда за физиология и медицина.





1913 г.


По време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 13-та Кукушка дружина на Македоно-одринското опълчение – редниците Ангел Манов от село Лезово, Щипско, Аспарух Яранов от Кукуш и Георги Димитров Итков от Дойран.





1903 г.


В сражение с турците, край село Неманци, Кукушко, загива четникът на войводата Кръстьо Асенов - Милан Делчев, брат на Гоце Делчев.





1897 г.



Роден е политикът Трайчо Костов. Завършва Школата за запасни офицери и СУ” Св. Климент Охридски” , изучава френски, немски, руски, английски език и стенография. Трайчо Костов е член на БКП от 1920 г., на ВКП (б.) - от 1930 г. Работи като стенограф в Народното събрание (1918 г.-1921 г.). Сътрудничи на “Работнически вестник”. Участва в подготовката на Септемврийския селски бунт през 1923 г. Осъден е на 8 години затвор през 1924 г. и е амнистиран през 1929 г. до 1931 г. е в Москва. От 1931 г. е член на ЦК на БКП. Ръководител на парламентарната група на Работническата партия. Емигрира отново в СССР (псевд. Ф. К. Спиридонов), където работи в Коминтерна, преподава в Москва. Завръща се в България през 1934 г. заедно със Ст. Димитров-Марек и Г. Дамянов. Заминава за трети път в Москва през 1936 г., където е политически съветник на В. Пик. Завръща се през 1938 г. Секретар е на ЦК на БРП до 1942 г., когато е осъден на доживотен затвор до 7 септември 1944 г. През 1945 г. е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК на БКП. От 1946 г. е първи заместник-председател на МС и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси към МС. През 1949 г. необосновано е обвинен в антидържавна дейност и осъден на смърт. През 1956 г. е частично реабилитиран. През 1989 г. е взето решение за пълна политическа реабилитация.





1888 г.



Роден е германският военен деец Хайнц Вилхелм Гудериан. Завършва военно училище през 1907 г. и военна академия през 1914 г. През 1935 г.-1938 г. е командир на танкова дивизия и армейски корпус. През 1938 г.-1939 г. командва подвижните войски. В книгите си "Внимание - танкове!" (1937 г.), "Бронетанковите войски и взаимодействието им с другите родове войски" (1937 г.) отрежда на танковите войски решаваща роля за изхода на войната в съвременните условия. В началото на Втората световна война (1939 г.-1940 г.) командва танков корпус, от юни 1940 г. командва 2. танкова група, от октомври 1941 г. - II танкова армия. През декември 1941 г. заради поражението при Москва е снет от длъжност и изпратен в резерва. От юли 1944 г. до март 1945 г. е началник на Генералния щаб на сухопътните войски. Умира на 15 май 1954 г. Швангау, Бавария.





1876 г.



Заловени са ботевите четници Никола Обретенов (на снимката), Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото.

На 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия.

За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.

След като слиза на българския бряг четата полага клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Георги Апостолов и на Димитър Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.





1872 г.



За велик везир на Османската империя султан Абдул Азис назначава бившия управител на Дунавския вилает Мидхат паша.





1866 г.


Австрия обявява война на Прусия. Австро- пруската война е войната, която слага край на продължителната борба между Австрия и Прусия за господство в Германия. Германия е обединена под егидата на Прусия. Повод за войната е конфликтът за херцогство Шлезвиг-Холщайн, управлявано съвместно от Австрия и Прусия. На 16 юни 1866 г. пруските войски нахлуват в Хановер, Хесен и Саксония. На 17 юни същата година Австрия обявява война на Прусия. Според тайното споразумение с Прусия във войната срещу Австрия се намесва и Италия на 20 юни 1866 г. След битката край Садова на 3 юли Австрия капитулира и подписва мирен договор с Прусия на 23 август 1866 г., с който признава създаването на новия съюз на германските държави начело с Прусия, загубвайки предишните си позиции в Европа.





1852 г.



Роден е революционерът Олимпий Спиридонов Панов. Той учи в Русия, Букурещ и Париж. През 1869 г. се среща с Л. Каравелов, А. Кънчев и П. Хитов; избран е за член и секретар на БЦБО, Букурещ. Когато Русия обявява война на Турция (1877 г.), Панов се записва в I дружина на Българското опълчение и участва във войната. След Освобождението следва в Санкт Петербург в Академията на Генералния щаб (1880 г.-1883 г.). След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. В Сръбско-българската война (1885 г.) допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение. Разстрелян е за участие в Русенския бунт (1887 г.), организиран от офицери русофили за събаряне на регентството.





1818 г.



Роден е френският композитор Шарл Гуно. Той е основоположник на ново направление във френския оперен театър - лиричната опера. Шарл Гуно печели Голямата римска премия с кантатата си "Фердинанд" и получава възможността да живее и работи 3 години в Италия. Завръща се в Париж през 1843 г., работи като органист. Първата му опера е "Сафо" от 1851 г.; следва "Кървавата монахиня" (1854 г.) - и двете без особен успех. Шарл Гуно прави опити да композира и в областта на комичната опера - "По неволя доктор" (1858 г.). Истинският му талант е разкрит във "Фауст" (1859 г.). В следващите години създава оперите: "Савската царица" (1862 г.), "Мирей" (1864 г.), "Ромео и Жулиета" (1867 г.) и др. Автор е на няколко оратории, меси, симфонии, пиеси за пиано и орган и др., както и на една мемоарна книга.





1667 г.


Преписка съобщава за масов глад в българските земи след неплодородна година и преминаването на османската армия в София. Цената на житото се покачва. Хлебарите месят хляб от овес и ечемик, а в Загора и в Белград много хора умират от глад.





1239 г.


Роден е английският крал Едуард I. Той е син на Хенри III. На кралския престол е от 1272 г. При Едуард I окончателно се утвърждава редовното свикване на парламента, с което в Англия се оформя съсловно-представителна монархия. Във вътрешната политика се стреми да запази равновесието между феодалите, оформило се след гражданската война през 60-те години на ХIII в. и да укрепи съюза на кралската власт с рицарите и градовете при внимателно настъпление срещу светската и духовната аристокрация. Недоволството на рицарите и гражданите от увеличаването на данъците го принуждават да признае на парламента правото да определя държавните данъци (1297 г.). При управлението на Едуард I насилствено към Англия е присъединен Уелс (1282 г.-1284 г.). През 1286 г. е направен опит за завоюване на Шотландия , на който упорито се съпротивява народът. Едуард I умира на 7 юли 1307 г.

http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 17 ЮНИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди