изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-08-17 @ 06:36 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 25 ЮЛИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  811 - В нощта на 25 срещу 26 юли войската на хан Крум нанася пълен погром на византийската армия в сражението при Върбишкия проход 1261 - Император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282 г.) завладява Константинопол и ликвидира Латинската империя, с което е възстановена Византия 1772 - Беларус е присъединена към Русия 1935 - За генерален секретар на Коминтерна е избран Георги Димитров. Взема се решение за създаване на тракийска, македонска, добруджанска нация 1946 - На атола Бикини САЩ извършват първия в света подводен ядрен опит 1978 - В Ланкшир, Англия, е родено първото в света бебе в епруветка



2014 г.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери отправя послание до Хамас за прекратяване на огъня по примера на египетското предложение за прекратяване на конфликта в Ивицата Газа. Загиналите от началото на конфликта са 635 палестинци и 31 израелци. Американските власти налагат 24-часова забрана за извършване на полети до Израел на американските авиокомпании, след като палестинска ракета пада в близост до международното летище „Бен Гурион“.

2013 г.

При тежка железопътна катастрофа в  град Сантяго де Компостела - популярно място за поклонение в испанската северозападната област Галисия /влакът е пътувал от Мадрид за град Ферол/ загиват 78 души, 32 са тежко ранени.

2006 г.

Провежда се петото заседание на Съдът в Триполи по СПИН процеса срещу петте българки. Съдията Махмуд Хуейса задължава прокурорът да издири неявилите се свидетели на прокуратурата и на подсъдимите, за да могат да бъдат разпитани те в съдебната залата. Преди това е отхвърлено искането на защитата да бъде назначена нова международна експертиза за причините за епидемията в Бенгази. Освен настояването за нова международна експертиза за СПИН-заразата в Бенгази, съдията отхвърля и искането на защитата на българките за установяването на последиците от психологическия тормоз, на който те са били подложени след задържането седем години по-рано.
Нито един от призованите за заседанието от адвокат Осман Бизанти 9 свидетели не се явява в съдебната зала.

2000 г.



Официално е обявено създаването на Г-100 (“Клуба на стоте”) от опозиционно мислещи и дискутиращи интелектуалци и икономисти, начело на които застава д-р Петър Дертлиев. Тази група се представя като кадрови потенциал за бъдещо управление.

Петър Антонов Дертлиев е роден на 7 април 1916 г. в с. Писарево, Ловешка област. През 1941 г. завършва медицина. През 1945 г. е назначен за асистент в катедрата по анатомия на Медицинския факултет. След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж. Заради опозиционната си дейност през 1946 г. е изпратен в лагер "Росица". Същата година е избран за народен представител във Великото народно събрание. На 1 юли 1948 г. с решение на президиума на Народното събрание е отнет депутатския имунитет на Дертлиев. Осъден е на 10 години затвор. Изпратен е в лагер "Венчан", след това два пъти в "Белене", в Плевенският затвор, в наказателното отделение и в затворът за рецидивисти в Пазарджик. От февруари 1957 г. работи в продължение на 7 години в тубдиспансера за деца в Трявна и в Перник. От 1963 г. до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинската академия. След 10 ноември 1989 г. е един от инициаторите за възстановяването на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ и за включването й в Съюза на демократичните сили /СДС/. Председател е на БСДП от възстановяването на БСДП на 26 ноември 1989 г. до смъртта си. През 1990 г. е депутат в Седмото Велико народно събрание, избран с листата на СДС. Кандидат е на СДС за президент на страната. БСП не приема кандидатурата с мотива, че Дертлиев е краен антикомунист. Подписва новата конституция на Република България и не одобрява бойкота на 39-те народни представители от СДС, напуснали парламента. Издава две автобиографична книги. Петър Дертлиев умира в края на 2000 г.





1982 г.


Лидерът на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат подписва документ, който приема решението на ООН за правото на съществуване на Израел. Държавата Израел е разположена на брега на Средиземно море. Територията й е определена от резолюция на ООН от 1947 г. - 14.1 хиляди кв. км, а заедно с присъединените територии през арабско-израелските войни територията й е 21.9 хиляди кв. км.

Независимостта на Израел е провъзгласена на 14 май 1948 г. по решение на ООН. Територията на Палестина е разделена на еврейска и арабска държава. През 1948 г. и 1949 г. се води арабско-израелска война. През юни 1967 г. започва нова арабско-израелска война, в която Израел окупира територии от Египет, Сирия, Йордания и източната част на Йерусалим. През 1979 г. е подписано съглашение за мир между Египет и Израел и на Египет е върнат Синайският полуостров. През 1993 г. се подписва мирно съглашение с Организацията за освобождение на Палестина за автономия, през 1994 г. - съглашение за Газа и Йерихон, а през 2000 г. се водят преговори със Сирия за връщане на Голанските възвишения.





1980 г.



Умира руският актьор, певец и композитор Владимир Висоцки (1938 - 1980). Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва. Завършва театралната студия "Вл. Немирович-Данченко". Работи в театър "Пушкин" (1960 - 1963), "Театър на миниатюрата" (1963 - 1964) и в театър "Таганка" (1964 - 1980). Снима се в киното ("Мястото на срещата не се променя", 1979). Изиграл е повече от 20 роли в театъра, 30 роли в киното и осем - в радиоспектакли.

Висоцки пише активно стихове (повече от 800), които изпълнява в съпровод на китара. Владимир Висоцки има издадени 10 албума в Русия (3 в "Балкантон"), а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи (до момента 12 албума). Негова съпруга е френската актриса от руски произход Марина Влади.





1978 г.


В Ланкшир, Англия, е родено първото в света бебе в епруветка. Нейното име е Луиз Джой Браун.





1973 г.



Изстреляна е мисията “Марс 5”, която достига Марс през февруари 1974 г. и предоставила изображения от 22 орбитални обиколки.





1967 г.



Роден е Мат ле Бланк - американски актьор. Първата му роля е през 1988 г. в "TV 101". Мат ле Бланк става известен с участието си в сериала “Приятели”. Номиниран е за "Еми" и за "Златен глобус" през 2003 г. като най-добър актьор в същия сериал.





1952 г.



ЦК на БКП изпраща строго поверително писмо до окръжните и околийските комитети на партията и до всички първични партийни организации, с което те се задължават да изключат от БКП "служителите на различни религии и религиозни секти - свещеници, ходжи и др.", тъй като "религията, чиито активни проводници и служители са те, е противоположна и враждебна на марксизма-ленинизма".





1946 г.



На атола Бикини САЩ извършват първия в света подводен ядрен опит.





1943 г.



Италианският диктатор Бенито Мусолини е принуден да подаде оставка. Крал Виктор Емануел назначава маршал Бадолио за министър-председател на страната.

Бенито Мусолини е роден на 29 юли 1883 г. На 18 години той става учител. Емигрира в Швейцария, където учи френски език и се занимава със социалистическа дейност. Изгонен е за революционна пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически в. “Аванти”. Избухването на Първата световна война го отдалечава от официалния социализъм. Основава в. “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия се намесва, Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма, който по това време застрашава да парализира националния живот в Италия. След 2-години борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Той е министър-председател от 1922 г. до 1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерален секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.





1936 г.


Създава се опозиционната група "Петнадесеторка" (Единен земеделски фронт), която включва земеделските групи извън БЗНС “Врабча 1” и се обявява в защита на парламентаризма. Тази формация временно обединява земеделци от крилото "Александър Стамболийски" ("Пладне"), групите "Селски глас" и "Орач". Началото й се поставя с подписването на Декларация-позив, изработена и подписана от 15 известни земеделски дейци, сред които Ал. Оббов, д-р Г. М. Димитров, Ст. Омарчевски, Ас. Стамболийски и др. Те се обявяват за народовластие, против единодействието с буржоазните партии, за самостоятелна дейност на БЗНС. Единният земеделски фронт прави опит да обедини всички земеделски партии и групи, но поради политически разногласия това не се осъществява. Петнадесеторката съществува само два-три месеца.





1935 г.



В Москва започва VII конгрес на Коминтерна. Приет е нов курс на борба срещу фашизма. Заложена е идеята за използване на т. нар. демократични и прогресивни сили от страна на комунистическите партии. Взема се решение за създаване на тракийска, македонска, добруджанска нация. За генерален секретар на Коминтерна е избран Георги Димитров.





1934 г.


Излиза последният брой на вестник "Съзнание", печатен орган на Българския учителски съюз.

Вестникът излиза веднъж седмично в София от 14 август 1898 г. до 25 юли 1934 г., с прекъсване през 1917 г. Негов наследник е в. "Учителски другар" (13 март 1894 г. –16 юли 1898 г.). Редактори на вестника са Т. Г. Влайков, Ив. Коларов, Е. Марковски, М. Герасков, Ст. Руневски, Д. Негенцов, Гр. Чешмеджиев, Д. Казасов и др.





1934 г.


Роден е Георги Николов Кордов - български естраден изпълнител. Започва музикалната си кариера на 13 години с участие в Първия младежки световен фестивал в Прага през 1947 г. През 1956 г. завършва Консерваторията с две специалности - класическо пеене и диригентство. Три години по-късно прави дебюта си в Българската телевизия с хитовете си "Приказка", "Искам да те помня все така", "Вечерна песен". От 1962 г. е солист на естрадата на ансамбъла на Българската народна армия, а в периода 1972 – 1974 г. е неин ръководител. Близо 40 години Георги Кордов работи като музикален педагог и подготвя израстването на няколко поколения изпълнители. Умира на 16 януари 2006 г.





1930 г.


Роден е Атанас Славов - писател и поет. Завършва английска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. От 1961 г. до 1971 г. е преподавател по английска литература в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Защитава дисертация на тема “Функции на ритъма в художествената стихова реч” през 1965 г. В периода 1966-1976 г. работи в Института за изкуствознание при БАН. Атанас Славов е изпълнителен секретар на научния проект “Основни насоки на световната култура до 2000” към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-1976 г.). Във връзка с този проект заминава за САЩ, където работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк (1975-1976 г.). Работи на свободна практика и като диктор към радио “Свободна Европа” (1978 г.) и Би Би Си (Лондон) през 1978 г. Изследва проблемите на източноевропейските култури към центъра “Уудроу Уилсън” във Вашингтон през 1979 г. Инструктор е по български език в Държавния департамент във Вашингтон (1980-1983 г.) и в Центъра за езикови и научни изследвания в Мериленд (1983 г.). Радиосценарист, редактор и диктор е в радиостанция “Гласът на Америка” за периода 1980-1990 г. Пише стихове, научнофантастична проза, мемоари, съчинения по литературна теория, история и етнография, книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми, сценарии за радиопредавания, превежда от английски език. След като напуска България през 1976 г., започва да пише мемоари, на които дължи своята известност на Запад. Съпредседател е на Американската асоциация за развитие на славистичните изследвания, Американския ПЕН-клуб и на американския клон на ПЕН-клуба на писателите в изгнание.





1929 г.



Роден е Василий Макарович Шукшин - руски писател, кинорежисьор и актьор. Завършва Режисьорския факултет на ВГИК през 1960 г. Започва да печата произведенията си от 1959 г. През 1963 г. публикува сборника с разкази “Селяни”. По негов сценарий е сниман филмът “Живее такъв момък” (1964 г.). Снима се във филмите: “Двамата Фьодоровци”, “Искам думата” (1967 г.), “Те се сражаваха за родината” (1975 г.) и др. Василий Макарович Шукшин умира на 2 октомври 1974 г. Погребан е в Москва.





1928 г.


Завършва Седмият редовен конгрес на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), който се провежда от 21 до 25 юли в с. Крупник (днес Тодорова почивка), Горничевска околия, под председателството на Ив. Караджов. В конгреса участват 18 делегати представляващи: Скопски (8 делегати), Сярски (1 делегат), Струмишки (4 делегати) и Пиринска Македония (5 делегати). Отсъстват Солунски (7 делегати) и Битолски (6 делегати) окръзи. Задграничното представителство го обявява за неуставен. Избран е Централен комитет (ЦК) в следния състав: Иван Михайлов, Страхил Развигоров и Иван Караджов. За членове на новото Задгранично представителство са назначени Й. Гюрков и М. Монев.





1928 г.


Чета от 33-ма души начело с Петър Шанданов, изпратена от Задграничното представителство (ръководен орган на Вътрешната македонска революционна организация – ВМРО) в София, заминава за Юндола за борба с привържениците на Иван Михайлов, но е разбита. През първата половина на август е разбита и втората чета на протогеровистите, водена отново от Петър Шанданов при с. Обидим край Банско.

Петър Димов Шанданов е роден на 4 юли 1895 г. в Охрид. Участник е във военния кръг “Звено”, свързва се с комунистите и като завеждащ Военния отдел на ІІ Въстаническа оперативна зона е сред организаторите на деветосептемврийския преврат през 1944 г. Умира през 1971 г. в София.





1924 г.


В София излиза първия брой на вестник "Оранжево знаме". Той е продължител на в. "Народовластие", издаван в периода от 17 до 24 юли 1924 г.

Вестник "Оранжево знаме" е печатен орган на сдружените земеделци и е орган на левите сили в БЗНС след държавния преврат на 9 юни 1923 г. Главен редактор е Д. Н. Грънчаров. Последният брой на вестника излиза на 26 август 1924 г. Заместен е от в. "Народно знаме" (издаван в периода 26 септември 1924 г. – 19 февруари 1925 г.).





1924 г.


Гърция обявява решението си да депортират 50 000 арменци, живеещи в страната.





1916 г.


В САЩ за първи път в света е използван противогаз при спасяването на 32 души, затрупани след експлозия в мина, близо до езерото Ери в щата Пенсилвания. Противогазът е патентован от Гарет Морган (1877-1963 г.) на 13 октомври 1914 г.





1910 г.



Роден е Петър Иванов Стъпов - български писател. Завършва педагогическото училище в Шумен през 1930 г. Работи като учител в Търговище. В периода 1930-1942 г. развива активна читалищна дейност. Става финансов инспектор в София през 1942 г. и заема длъжността до 1944 г. От 1944 г. до 1945 г. е служител в Министерството на информацията. Петър Стъпов е драматург на Народния театър за селото (1951-1952 г.). От 1930 г. до 1941 г. в Търговище редактира изданията Угар”, “Обществена трибуна”, “Нови дни”, “Хоризонт”, “Напредък”, “Нова пчела”, “Подем”, “Провинциален журналист”. Сътрудничи на вестниците “Литературен глас”, “Литературен живот”, “Литературен критик”, “Заря”, “Жупел”, “Светлоструй”, на сп. “Изкуство и критика”, “Златорог” и др., както и на редица детски периодични издания. Стъпов е автор с многостранни творчески интереси - белетристика, хумор, публицистика. Най-значителните му изяви са в областта на историческата проза за възрастни и деца. Умира на 18 януари 1992 г. в София.





1909 г.



Французинът Луи Блерио първи пресича Ламанша по въздух с моноплана си от Кале до Дувър. Полетът му трае 37 минути. Френският инженер Луи Блерио е роден на 1 юли 1872 г. Той е един от пионерите на авиацията, конструктор на самолети и пилот. Отначало започва да конструира летателни апарати с махащи крила (1900). По-късно строи безмоторни и моторни самолети. През 1908 г. извършва непрекъснат полет от 14 км. През 1909 г. прелита пролива Ламанш, широк 42 км., което е първото прелитане над море.





1905 г.



Роден е Елиас Канети - австрийски писател. Роден е в България. Завършва естествени науки във Виена, защитава докторат по философия. През 1938 г. емигрира в Лондон през Париж. Завещава личната си библиотека (15 000 тома) и личния си архив с непубликувани лекции, ръкописи и писма на Централната библиотека в Цюрих. Автор е на гротескно-сатиричния роман “Заслепението” (1935 г.), на комедиите “Сватба” (1932 г.) и “Комедия на суетата” (1934 г.), на пиесата “Обречените” (1956 г.) и на сатиричното либрето “Маймунска опера” (1950 г.), на есеистичната книга “Масите и властта” (1960 г.; т. II излиза през 1973 г.), “Гласовете на Маракеш” (1967 г.), на есета върху кореспонденцията на Ф. Кафка “Другият процес” (1969 г.), книга със статии и разговори “Раздвоеното бъдеще” (1972 г.), на есеистичната книга “Власт и оцеляване” (1972 г.), на книга с характеристични скици “Подслушвачът” (1974 г.), есето “Професията на писателя” (1976 г.), биографичните книги “Спасеният език” (1977 г.) и “Факел в ухото” (1980 г.). Носител на литературните награда “Г. Бюхнер” (1972 г.), “Н. Закс” (1975 г.), “Г. Келер” (1977 г.). Получава и Нобелова награда за литература през 1981 г. Елиас Канети умира на 14 август 1994 г. в Цюрих, Швейцария.





1904 г.


Умира Харалан Василев Ангелов - български поет. Роден е на 10 февруари 1845 г. в Шумен. Първоначално получава образование в родния си град при Д. Войников и А. Гранитски. Занимава се с търговия, започва да се самообразова - изучава френски, руски, италиански език. Запознава се с много произведения от западноевропейската литература и руската класика. Работи като учител и читалищен деец. През 1870-1873 г. е в с. Жеравна, където основава читалище "Единство" и развива широка просветна и обществена дейност. Там пише първите си стихове, обнародвани в сп. "Читалище". След Освобождението заема административни длъжности в Шумен, Разград, Лом, Стара Загора и др. Депутат е в Учредителното събрание и няколко пъти е избиран за народен представител в Обикновено народно събрание. Харалан Ангелов е кмет на Варна от май 1885 г. до март 1888 г. /с изключение на времето от 12 януари до 26 февруари 1888 г/. През 1881 г. е редактор във в. "Работник". През 1934 г. излиза книгата му "Стихотворения".





1903 г.


Излиза последният брой на в. “Единство”. Първият брой на вестника е издаден на 3 април 1903 г. Заместен е от в. "Работническа борба", който е орган на Работническата социалдемократическа партия. Той е вестник на широките социалисти и на намиращия се под тяхно влияние Свободен общ работнически синдикален съюз. Излиза в София от 1903 г. до 1908 г. Негови редактори са д-р П. Джидров, Я. Сакъзов, Кр. Станчев и др. По-късно е заместен от в. "Работническа България" (1909–1911 г.).





1902 г.


Умира Никола Димов Козлев - български възрожденски книжовен и просветен деец. Един от родоначалниците и създателите на българската национална поема. Роден е през 1824 г. в Лясковец и през 1845 г. учи в Елена при Иван Момчилов. Продължава обучението си в Пазарджик и Свищов. През 1848 г. слуша лекции в Кишиневската семинария. В периода 1852-1856 г. е учител в Лясковец. Поради участието си във въстанието на Капитан Дядо Никола е принуден да избяга в Бесарабия, където създава двете си поеми “Черен арап и хайдут Сидер” и “Бивол Голе и мечка стръвница” (1866 г.). Завръща се в България, участва в създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО), среща се с Васил Левски. Принуден е отново да избяга в Румъния. След Освобождението е учител в Лясковец, Стражица и Плаково.





1885 г.


Провежда се заседание на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в с. Дермендере (днес Първенец). В състава на Централния комитет (ЦК) влизат Захари Стоянов, отец Георги Тилев, Димитър Ризов, Коста Паница, Иван Андонов. Заседанието е ориентирано към обединение на Княжеството с Областта и отлагане на въпроса за освобождение на Македония. Вместо революция е възприета идеята за военна акция.





1878 г.



От Норвегия тръгва експедицията на Адолф Норденшелд, която успява да премине през Северния морски път и прави първата обиколка на азиатския континент.





1878 г.


В Пловдив излиза първи брой на в. "Марица", първият български вестник след Освобождението, издаван от Христо Г. Данов (до 6 септември 1885 г.).

В. “Марица" е неофициален орган на Временното руско управление в България. По-късно изразява интересите на Консервативната партия. Основател на вестника е Т. Бурмов, а негови редактори са Гр. Начович, Ив. Евстр. Гешов, Г. Груев, М. Маджаров, Ст. С. Бобчев и др. Сътрудничат му Д. К. Попов (Централния), Св. Миларов, проф. М. Дринов, Т. Икономов, Д. Бръзицов и др.





1878 г.


Роден е Стоян Стоянов Бъчваров - български драматичен артист, режисьор и основател на Варненския театър. В Народния театър - София постъпва през 1903 г. Работи и на други сцени (Русе, София, Варна). Неговата коронна роля е Лука (в "На дъното" от Горки). Играе с голям успех ролите: Телегин (във "Вуйчо Ваньо" от Чехов), Келемен (в "Приказка за вълка" от Молнар), Папа Брике (в "Този, който получава плесници" от Л. Андреев) и др. Бъчваров участва и в няколко игрални филма, сред които "Българи от старо време" (1945 г.), "Бойка" (1947 г.) и др. Умира на 6 януари 1949 г. в София.





1872 г.



Издаването на в. "Македония" е прекратено окончателно заради статията на Петко Р. Славейков "Двете власти и касти".

Петко Р. Славейков започва да издава в Цариград в. "Македония" на 3 декември 1866 г. В седми брой на вестника програмата на "Македония" е формулирана така: "С издаванието на този вестник за народа желанието и намерението ни е само новини да известявами, но доколкото можем да ся мъчим, за да всейваме в народнийт дух начала нравствено-политически, да ся грижим да го предупазями от злонамерени внушения и гибелни за него чужди влияния и да гледами да образувами в него обществено мнение. При това още да защитавами правдините на народа си и да отговарями срещу клеветите и ухищренията на недоброжелателите му..." В. "Македония" е спиран пет пъти от турската цензура.





1870 г.


В Браила започва първото годишно отчетно събрание на Българското книжовно дружество (БКД).

Българското книжовно дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. То си поставя широки научни и патриотични цели, с които се стреми не само да подтиква развитието на научната мисъл на българската интелигенция, но и да оказва положително въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. Инициативата за неговото създаване среща симпатиите на българската революционна емиграция в Румъния и особено на В. Левски, Л. Каравелов и Хр. Ботев. На първото Общо събрание е приет устав на БКД, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. М. Дринов. Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) временно прекратява своята дейност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо събрание на БКД, което взема решение за неговото преместване в София. Тук княжеското правителство отпуска на БКД ежегодна субсидия. През 1884 г. е приет нов устав на БКД, според който то фактически се превръща в академия. За осъществяване на научния му живот се създават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. Членовете му са почетни, редовни и дописни. От 1898 г. негов председател е Ив. Евстратиев Гешов. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", а от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството започва да издава "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини". На 6 март 1911 г. дружеството се преименува в Българска академия на науките.





1869 г.


В Букурещ започва да излиза вестникът на Добродетелната дружина - "Отечество". Редактор е Пандели Кисимов, а мотото на вестника е "Работи и се надявай!"

Пандели (Пантелей) Кисимов е роден в Търново през 1832 г. Той е български общественик, публицист и писател. Превежда от гръцки език и сътрудничи на “Цариградски вестник” (1953 г.), в. “България”, сп. “Български книжици”. Участва във въстанието на капитан Дядо Никола, през 1862 г. емигрира и 10 години живее в Букурещ и Болград. Той е един от основателите на БТЦК, привърженик е на дуализма. Сътрудничи на в. “Народност”, “Българска пчела” и “Дунавска зора”. От 1869 г. редактира в. “Отечество”, свързан с партията на “старите”. Връща се в Търново през 1872 г., пътува из страната, занимава се с рударство, пише дописки и статии, превежда от румънски език. След Освобождението работи като съдебен служител в Търново и София. Репресиран е по време на Стамболовия режим. Неговите идейни позиции, грешки и пристрастия са разкрити най-пълно в книгата “Исторически работи. Моите спомени” (ч. I-IV, 1897-1903 г.).





1864 г.


В Цариград започва да излиза в. "Турция". Редактор на вестника, който има проправителствен характер, е Никола Генович. В уводна статия в първия брой издателите на вестника отбелязват: "Ний ще подложим с голяма грижа (нашият вестник) да служи за мирът и много далеч да раздухвами огънят на несъгласието, ний ще съветувами секоги братството и съгласието помежду дечата на същият баща, султана!... И колкото повече ще съветувами от една страна идеите на общенародната наредба, толкова повече от друга ще блъсками революционернити и безнравствени идеи. Таквази е без никаква скришна мисъл нашата програма."

Никола Генович е роден в Свищов. Той е цензор по печата в Цариград до 1878 г. След Освобождението става служител в Българското дипломатическо агентство в столицата на Османската империя (1879–1886 г.).





1862 г.



Във Варна тържествено е осветена сградата на Българското централно училище с главен учител Сава Доброплодни.

Сава Илиев Доброплодни (1820-1894 г.) е роден в Сливен в семейството на учителите Илия и Трендафила Славови. Учи в Котел и завършва гръцкото училище в Куручешме, Цариград. Основател е на първото класно девическо училище в България през 1856 г. в Шумен. Учителства във Варна (1862-1864 г.), Тулча (1864-1869 г.), Силистра (1870-1872 г.), Кюстенджа (1872-1875 г.). От 14 септември 1878 г. до 1 февруари 1881 г. година е член-секретар и председател на Варненския окръжен съвет. След това отново е учител и окръжен училищен инспектор във Варна и Разград.





1842 г.



Георги Раковски е изпратен от Букурещ в Браила. Малко по-късно гръцкият посланик в Букурещ Константин Ризос отбелязва в писмо до пълномощния министър в Цариград: "Моля вземете необходимата грижа, за да не пострада нещастникът (Георги Македон)... Той е млад, образован и красноречив и разбира се ще Ви спечели симпатиите... Понеже изпращането на Македон в Гърция може да е неизгодно за гръцкото правителство, добре би било той да замине за известно време за някоя европейска страна. Баща му е състоятелен и има и други роднини, които биха могли да го издържат."





1826 г.


В Русия са изпълнени смъртните присъди срещу декабристите.





1794 г.



Умира Андре Мари Шение - френски поет и публицист. През 1781 г. завършва Наварския колеж в Париж. Още в ранна възраст е поклонник на класическата древност. Превежда Анакреон и Сафо. Цялото му творчество остава под влияние на античните гръцки образци в лириката. Поезията му е публикувана посмъртно: “Оди” и “Ямби” (1819 г.). Посреща възторжено революцията от 1789 г., но не приема якобинския терор. В създадения от него в. “Журнал дьо Пари” напада остро Робеспиер и Коло д’Ербоа, а по-късно оправдава убийството на Марат. Андре Мари Шение е арестуван през март 1794 г. по заповед на Робеспиер и е гилотиниран на 24 юли същата година.





1772 г.


Беларус е присъединена към Русия.





1564 г.


Умира Фердинанд I Хабсбургски - пръв крал (от 1526 г.) на Бохемия и Унгария от династията на Хабсбургите. Той е роден на 10 март 1503 г. в Алкала де Енарес, Испания. През 1556 г. става император на Свещената римска империя. Утвърждава се като крал само в част от Унгарското кралство след продължителна борба с трансилванския войвода Я. Запойяи и войските на Османската империя, достигнали до стените на Виена през 1529 г. Провежда редица административни реформи, насочени към усилване на централната власт. Става император след отричането на Карл V през 1556 г. и е коронован през 1558 г.





1261 г.


Император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282 г.) завладява Константинопол и ликвидира Латинската империя, с което е възстановена Византия. Той сваля от престола и ослепява малолетния никейски император Йоан ІV Ласкарис, брат на българската царица Мария, което предопределя враждебните отношения с българите.

Михаил VІІІ Палеолог е роден през 1224 г. Той е византийски император от 1261 г. до 1282 г. Родоначалник е на последната византийска императорска династия на Палеолозите. Пълководец е при никейските императори Йоан Ватаци и Теодор II Ласкарис. С помощта на аристокрацията става регент на малолетния император Йоан IV Ласкарис, дадена му е титлата “деспот”, а от 1259 г. е съимператор. Спечелва две важни военни битки над епирския деспот Михаил II и над княза на Ахая (1259 г.). Освобождава византийската столица от латинците. На 15 август 1261 г. тържествено влиза в Константинопол. Коронясан е в църквата “Св. София”, с което възстановява Византийската империя. Търси сближаване с България (омъжва племенницата си Мария за българския цар Константин Асен). Чрез ловки дипломатически ходове спечелва татарския хан Ногай за съюзник срещу България. Малко преди смъртта си (11 декември 1282 г.) написва автобиография.





1139 г.



Афонсо I Енрикеш побеждава маврите в битката при Урик и се обявява за крал на Португалия. Тази година се приема за родоначална на Португалската държава. Афонсо I Енрикеш, наречен още Завоевателя, е националният герой на страната.





1016 г.


Роден е Казимир I Възстановител - полски княз (от 1038 г. или 1039 г.) от династията Пясти. Управлява в периода на упадък на централната власт и по време на широко антифеодално селско движение, като разчита на помощта на германския император Хенрих III. Води политика на обединение на полските земи. С подкрепата на Киевска Русия, с която сключва съюз (около 1039 г.), успява да си върне Мазовия през 1047 г. и Силезия през 1054 г. Укрепва независимостта на Полската църква от висшето германско духовенство. Казимир I Възстановител умира на 28 ноември 1058 г.



811 г.



В нощта на 25 срещу 26 юли войската на хан Крум нанася пълен погром на византийската армия в сражението при Върбишкия проход. В сражението загива византийският император Никифор І Геник, заедно със своите военачалници. След сражението Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на кол. След това, пак по негова заповед, черепът на императора е обкован със сребро. С него Крум пие наздравица в чест на своята победа. Победата при Върбишкия проход е един от най-големите върхове на българското военно изкуство през средните векове. България става достоен противник на могъщата Византийска империя.

http://www.focus-news.net/
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 25 ЮЛИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,05 секунди