изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 06:59 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 13 СЕПТЕМВРИ    
Календар
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1923 - Избухва Септемврийското въстание 1929 - Роден е Николай Георгиев Гяуров 1941 - Край Добрич са спуснати с парашути две групи по 5 души българи – инструктори за партизанското движение, начело с Атанас Дамянов и Груди Филипов, изпратени от съветското разузнаване 1943 - Провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък 1976 - В периода 13 - 15 септември в София 15 държави създават Международен информационен център по история на балканските народи и връзките им със Средиземноморието 1993 - Отпечатан е първият брой на първия частен областен всекидневник за Добричка област  "Нова добруджанска трибуна" 1996 - Оригинал на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей


 



2002 г.



В периода 13 - 14 септември министър-председателят Симеон Сакскобургготски участва в проведената в Братислава среща на страните от ЦЕФТА. В изказването си там Сакскобургготски подчертава, че България е страна с функционираща пазарна икономика.





1996 г.



Оригинал на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на Атонския полуостров (Света гора), но по-късно е върнат обратно.

История славянобългарска е първото произведение на българската историография. Написана е от Паисий Хилендарски през 1762 г. въз основа на произведенията на Цезар Бароний - "Деяния церковная
и гражданская" (1719 г.), и на Мавро Орбини - "Книга историография" (1722 г.), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Езикът на "История славянобългарска" е новобългарски. Чрез нея авторът начертава програмата на Българското възраждане - борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. Книгата е написана емоционално, оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи (около 60 на брой) и преработки. Първият и препис е още от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За пръв път е издадена от Й. Иванов през 1914 г.



1993 г. 

Отпечатан е първият брой на първия частен областен всекидневник за Добричка област  "Нова добруджанска трибуна" с управител Димитър Дуков. В момента управител е Сабина Дукова.



1977 г.


В периода 13 - 14 септември на посещение в България е партийният и държавен ръководител на ГДР Ерих Хонекер. Подписана е спогодба за научно и културно сътрудничество и са утвърдени насоките за икономическата интеграция между двете страни след 1980 г. На 14 септември е подписан вторият договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между България и ГДР.





1976 г.



В Улан Батор Людмила Живкова подписва план за научно и културно сътрудничество с Монголия за периода 1976-1980 г.





1976 г.


В периода 13 - 15 септември в София 15 държави създават Международен информационен център по история на балканските народи и връзките им със Средиземноморието (С***) със седалище в София.





1967 г.



Роден е Майкъл Джонсън, американски лекоатлет. Петкратен олимпийски шампион, деветкратен световен шампион в бягането на 200 и 400 м. Световен рекордьор.





1965 г.


В САЩ се появява сингъла Yesterday на „Бийтълс”





1965 г.



В периода 13 - 18 септември на посещение в България е генералният секретар на Румънската комунистическа партия Николае Чаушеску. Подписана е спогодба за стокообмен и плащания за 1966-1970 г.





1962 г.



За дванадесети път Елвис Пресли оглавява британския хит-парад с песента “She is Not You”.

Елвис Пресли е певец и китарист, киноактьор, наречен "крал на рока". Той е роден на 8 януари 1935 г. През 1953 г. записва няколко песни срещу 4 долара във фирмата "Сън Рекърдс" (продуцент Сам Филипс). На следващата година С. Филипс го кани отново и той дебютира вече професионално с "Всичко е наред" (рокабили). Следват изяви в "Гранд Оул Опри" в Нешвил (26 септември 1954 г.), през септември - по радиото, през март 1955 г.- по телевизията. В началото на 1956 г. записва "Хотелът на разбитите сърца", на 28 януари 1956 г. се представя по националната телевизия. В първия си филм - "Обичай ме нежно", Пресли се снима още през 1956 г. До 1972 г. участва общо в 33 филма без особена художествена стойност. През 1969 г. се завръща отново на сцената, като се утвърждава с участието си в шоупрограмите на Лас Вегас. Умира на 16 август 1977 г. от сърдечен удар в имението си "Грейсланд", превърнато по-късно в музей.





1944 г.



Родена е Жаклин Бисе - английска актриса. В киното дебютира през 1965 г. във филма "Умението и как да го придобиеш".

Филмография: "Булит" (1968 г.), "Летище" (1970 г.), "Животът и времето на съдията Рой Бийн" (1972 г.), "Американска нощ" (1973 г.), "Великолепният" (1973 г.), "Убийство в Ориент Експрес" (1974 г.), "Съдията и неговият палач" (1975 г.), "Бездната" (1977 г.), "Денят, когато загина земята" (1979 г.), "Богати и прочути" (1981 г.), "Клас" (1983 г.), "Ана Каренина" (тв, 1986 г.), "Дива орхидея" (1990 г.), "Слугинята" (1991 г.), "Наемник" (1994 г.), "Церемонията" (1995 г.), "The Sleepy Time Gal" (2001 г.), "Очарование" (2002 г.).





1943 г.



Провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък.

България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което става съюзник на страните от хитлеристката Ос. Страната ни обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. На 13 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия, но отново не участва във военни действия. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия, чийто резултат са значителни разрушения на жилища, други сгради и човешки жертви.





1941 г.


Край Добрич са спуснати с парашути две групи по 5 души българи – инструктори за партизанското движение, начело с Атанас Дамянов и Груди Филипов, изпратени от съветското разузнаване. На 18 и 19 септември около Трявна са спуснати 7 души, водени от Стоян Палаузов, а около Хасково - 5 души начело с Продан Табаков. На 6 и 7 октомври са спуснати 8 души, водени от Йордан Кискинов - между Солун и Сяр. От 54 души до края на годината остават 14, останалите загиват в сражения с полицията.

Съпротивителното движение в България в периода 1941 г. – 1944 г. е организирано и ръководено от Българската работническа партия (БРП). Възниква след започването на хитлеристката агресия срещу СССР през юни 1941 г.





1929 г.



Роден е Николай Георгиев Гяуров - български оперен певец, бас. Той учи пеене в Държавната музикална академия в София при проф. Хр. Бръмбаров. След това - в Ленинград (днес С. Петербург) и завършва Московската консерватория в класа на професор Р. Алиерт-Хасина. Дебютира в Софийската народна опера с ролята на Дон Базилио ("Севилският бръснар" от Дж. Росини). Гяуров е солист на Болшой театър в Москва (1957-1958 г.), първи бас на миланския театър "Ла Скала" от 1961 г. Гяуров е солист на най-големите и известни световни оперни театри в света. Има много записи на отделни роли и цели спектакли на грамофонни плочи. Репертоарът му включва всички известни басови партии, в които се изявяват възможностите на неговия изключителен глас и таланта му на актьор. Носител е на Международна награда за изкуство "Златният стрелец" от 1978 г., Италия, "Комендаторе д’Италия" от 1975 г., Кавалер на ордена на Почетния легион от 1991 г., Франция, "доктор хонорис кауза" на Музикалната академия "П. Владигеров" в София от 2000 г. Николай Георгиев Гяуров умира на 2 юни 2004 г.





1926 г.


На 12 и 13 септември на игрище "Ботев" в Пловдив се провежда първият държавен шампионат по лека атлетика.





1924 г.



На 12 и 13 септември в Горна Джумая членове на ВМРО, които са привърженици на дясното течение в организацията, водено от Иван (Ванчė) Михайлов разстрелват Алеко Василев, ръководител на Помощната организация, и Арсений Йовков, главен редактор на в. "Илинден", с около още 20 други привърженици на противниковото – ляво течение във ВМРО. Оцелява водачът на Илинденската организация Георги Занков.





1923 г.



В Старозагорско (Мъглиж, Стара Загора, Нова Загора и др.) избухва Септемврийското въстание (1923 г.), организирано от комунистите в съюз с БЗНС.

Бунтовете се дължат преди всичко на пренасянето на българска територия от Георги Димитров и Васил Коларов на революционната идеология на Коминтерна за наличие на революционна криза и необходимост от революционно въстание. Въстанието също така има за цел събаряне на сговористката власт в България, установена чрез държавния преврат на 9 юни 1923 г., с който БЗНС е свален от власт, като законно избрана управляваща партия.

На разширен пленум на Комунистическия интернационал (Коминтерн) взема решение Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП) (т. с.) да организира въоръжено въстание за сваляне на правителството и установяването на работническо-селска власт в България. Димитър Благоев вижда опасността от подобни действия и се обявява против решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членовете на Централния комитет Тодор Луканов, Тодор Петров и др.

Бунтът започва на 13 септември 1923 г. в с. Мъглиж, Казанлъшко. След няколко дни придобива спорадичен характер и се разпространява. Към 20 септември обхваща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са бунтовете в Северозападна България. На 23 септември е превзет гр. Фердинанд (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци; на 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, но са разбити при с. Брусарци (днес в област Монтана) от части от Видинския гарнизон.

На 27 септември вече превзетият от бунтовниците гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава нареждане за изтегляне към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните действия се прехвърлят на югославска територия. В Разложко и Петричко също има опити за бунт. Под ръководството на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия.

Ръководството на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) мобилизира своите членове и ликвидира бунта, като изпраща всички бунтовници по домовете им.

В другите райони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) положението остава спокойно. Не избухват бунтове в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни правителствените сили възстановяват положението.





1908 г.



От 7 до 13 септември в Солун се провежда учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове в Турция.

Съюзът на българските конституционни клубове в Турция е една от двете политически партии на българското население в Македония и Одринско, учредена след избухването на Младотурската революция (1908 г.).

През 1908 г. в Османската империя избухва Младотурската революция. Тя има за цел премахване на абсолютната монархия в империята и заменянето й с конституционно-парламентарна монархия, във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното й величие. Организаторите на революцията обещават равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, което обещание се оказва измамно и целящо да привлече на своя страна поробените народи в пределите на империята. След успеха на революцията е дадена амнистия и политическите затворници от Македония и Одринско са пуснати на свобода. Четите на ВМРО участват в бойни действия на страната на Младотурците.

При тази обстановка ВМОРО прекратява своето нелегално съществуване, разпуска четите си, създава свои легални организации и практически престава да съществува. Двете враждуващи течения във ВМОРО – ляво и дясно настроени, създават съответно Народна федеративна партия и Съюз на българските конституционни клубове.

На учредителния конгрес се приемат програма и устав на организацията, както и се избира Централно бюро, в което са включени Т. Крайовов, Вл. Руменов и др. Съюзът се обявява за ревизия на османската конституция, за демократизиране на живота в Османската империя, за свободно развитие на икономическия живот и пр. Полага усилия за запазване на националната самобитност на българите в Македония и Одринско. Организацията взема участие и в проведените през 1908 г. избори за отомански парламент. През август тя провежда и II конгрес, но скоро след това младотурските ръководители, отказали се от прокламираната си програма по време на революцията, нареждат нейното закриване и от ноември 1909 г. тя престава да съществува. Печатен орган на организацията е в. "Отечество", излизал от февруари до декември 1909 г.





1905 г.



Родена е Клодет Колбер - американска актриса. Тя е една от звездите на Холивуд през 30-те години. Участва в комедии “Това се случи през нощта” (1934 г.), “Модерни времена” (1936 г.), “Осмата жена на Синята брада” (1938 г.) и исторически филми - “Клеопатра” (тв, 1934 г.). След войната участва в незначителни мелодрами, комедии, детективи - “Спи, моя любов” (1948 г.), “Жената на плантатора” (1952 г.), “Лейди от Тексас” (1955 г.), “Двете мисис Гренвин” (1987 г.).





1902 г.



Във Великобритания за първи път като доказателство за вина са използвани пръстови отпечатъци, снети от мястото на престъплението.





1886 г.


В София пристига генерал Николай Каулбарс – извънреден пратеник на руския император. Причина за посещението е извършеният на 9 август 1886 г. от българи русофили преврат срещу българския монарх, последвалия го два дни по-късно контрапреврат и поелото управлението на държавата русофобски настроено регентство. Регентството е назначено от княз Александър І Батенберг, който абдикира на 25 август.

От името на Руския император генерал Каулбарс поставя ултиматум до регентството, председателствано от Стефан Стамболов (на снимката) за отлагане на изборите за Велико народно събрание, за отмяна на военното положение (въведено на 16 август) и освобождаване на арестуваните детронатори. Регентите изпълняват последните две, но отхвърлят първото, основавайки се на конституцията и на решението на ІV Народно събрание.





1885 г.


Роден е Акилино Рибейро - португалски писател, член на Лисабонската Академия на науките и професор. Учи в парижката Сорбона (1910-1914 г.). Като юноша се включва в републиканското движение, а през 1927-1928 г. - в борбата срещу фашистката диктатура в Португалия. Издава пътния дневник с антифашистка насоченост "Окървавена Германия" (1935 г.). В рамките на реалистичната традиция пресъздава живота на различни слоеве от португалското общество. Автор е на трудове по история на португалската култура. Негови сборници с разкази са: "Градината на бурите" (1913 г.), "Пътят към Сантяго" (1922 г.). Издава и романите "Фавни бродят из горите" (1926 г.), "Безкрайното сражение" (1932 г.), "Волфрам" (1943 г.), "Светлина в далечината" (1948 г.), "Когато вълците вият" (1958 г.) и др.





1880 г.


В София е основано Славянско благотворително дружество с председател д-р Константин Бонев, главен военен лекар на княжеството, с цел: "да се действа в широк кръг за благото на българите и на всички славяни изобщо". Печатен орган на дружеството е сп. "Славянски глас" (1902-1936 г.)





1877 г.



За да възстанови целостта на отбранителните си позиции, Осман паша предприема ожесточени атаки срещу завзетия от румънските войски Гривицки редут.





1875 г.



Дни преди избухването на Старозагорското въстание (1875 г.) в телеграма до руския генерален консул в Букурещ руският посланик в Цариград ген. Николай Игнатиев се обявява срещу намерението на българската емиграция да организира въстание. "Изяснете на българите – пише той, безумието и вредата от опитите, обречени на неуспех... Обстоятелствата сега са неблагоприятни. Нека запазят средства и кръв за друга минута."

Николай Игнатиев е граф, руски генерал, дипломат и виден славянофил. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта изиграва голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След жестокото потушаване на Априлското въстание (1876 г.) Николай Игнатиев става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция (1876-1877 г.). Участва дейно в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Той е натоварен от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя. Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков Николай Игнатиев не взема участие в Берлинския конгрес (1878 г.). По случай 25-годишнината от Руско-турската освободителна война (1902 г.) граф Николай Игнатиев посещава България в състава на руската делегация и участва в организираните шипченски тържества. Николай Игнатиев умира на 20 юни 1908 г.





1872 г.



Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново, след като е избран за митрополит на Търновската епархия.

Иларион Макариополски e роден през 1812 г. в гр. Елена. Светското му име е Стоян Стоянов Михайловски. Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (днес към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен водач на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против гръцкия владика там. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт по той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет.

През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Иларион Макариополски умира в Цариград на 4 юни 1875 г.





1872 г.



Умира Лудвиг Фойербах – германски философ-материалист, представител на най-радикалните кръгове на немското общество от 30-те – 60-те години на ХIХ в. След завършване на местната гимназия постъпва в Хайделбергския университет през 1823 г., където изучава теология. След 1 година напуска Хайделберг и постъпва в Берлинския университет, където слуша лекциите на Хегел. Изпитва известно неудовлетворение от абстрактния характер на Хегеловата философия и започва да се занимава с природни науки. Завършва университета и защитава докторска дисертация на тема “За единния, универсален и безкраен разум” (1828 г.), посветена на Хегел. Става частен доцент в Ерлангенския университет, чете лекции по история на философията, логика и метафизика. За разлика от Хегел, който смята, че логическите категории имат самостоятелно битие, стоящо над природата и историята, Фойербах схваща логиката като теория на познанието, основана на историята на познанието. През 1830 г. издава “Мисли за смъртта и безсмъртието”, където се противопоставя на християнските догми и отрича личното безсмъртие. Цялото произведение е атеистично, но изходните позиции на философа са идеалистични. Доказва, че човекът е смъртен, а животът му - временен, преходен. Според Фойербах безсмъртието на човека трябва да се разбира само като продължаване на човешките дела в паметта на живите хора. Вечен, безсмъртен и абсолютен е само родовият, всеобщият, универсалният разум, родовото мислене, родовото съзнание. След издаването на това съчинение Фойербах е уволнен от университета и след това не може да намери преподавателско място в германски университети.

По-късно издава: “История на новата философия от Бейкън до Спиноза” (1833 г.), “За Лайбниц” (1837 г.) и “За Пиер Бейл” (1838 г.).

Смята примиряването на науката и религията за позорно петно в историята на новата философия, лицемерие, което трябва да се преодолее. Заселва се в малкото тюрингско село Брукберг през 1837 г., където живее 25 години. В този период природата става обект на размишленията му. По това време активно сътрудничи на органа на младохегелианците “Halliche Jahrbucher”. Някои от произведенията му са забранени: “За философията на християнството” (1839 г.), “Предварителни тезиси към реформата на философията” (1842 г.). Материалистическият период в творчеството на Фойербах започва от 1839 г. Първото чисто материалистическо произведение на Фойербах е “Към критиката на Хегеловата философия” (1839 г.). Истински триумф на материалистическата философия е следващото произведение “Същност на християнството” (1841 г.). Книгата е преведена на много езици и представлява принос за развитието на атеистичното обществено съзнание. Материализмът и атеизмът се провъзгласяват като основа на света и обществото. Природата съществува независимо от съзнанието. Тя е основата, върху която е израснал човекът. Извън природата и човека няма нищо. Създаденото от религията божествено същество е само фантастично отражение на човешката същност. Произведенията на Фойербах влияят върху формирането на общественото съзнание в Германия и други европейски страни. На практика материализмът на Фойербах се проявява в революцията от 1848 г. и името му става символ на борбата с невежеството, суеверието, деспотизма и тоталитаризма.





1827 г.



Цариградският патриарх Агатангел изпраща писмо на угровлашкия митрополит Григорий, в което се обявява срещу превеждането на части от Новия завет на говорим български език. “Научихме се от достоверно място – отбелязва Агатангел, че Твое Преосвещенство, подбуден от кириаршеска ревност, си станал попечител, за да се издаде печатно Светото Божествено Евангелие, преведено на българско наречие. Това желание на Твое Преосвещенство по същност е богоугодно и достохвално. Но тъй като това издание става на едно таково долно наречие, то за него се изискват учени и със съвършена опитност мъже. Затова този превод, който е започнат да се издава, ще да има, както предполагаме, не малко грешки. Поради това именно ние, подбудени от грижа, братолюбно съветваме Твое Преосвещенство да се откаже от това попечителство и да прекрати това започнато дело, за да не би то, вместо да принесе полза, да стане причина за душевна вреда на благочестивите християни. Всичко това ти казвам братски…”

Борбата за независима българска църква започва през двадесетте години на XIX в. и продължава до издаването на султанския ферман от 27 февруари 1870 г., с който се прокламира учредяването на Българската екзархия – върховната национална организация на Българската православна църква до май 1953 г., когато е въздигната в патриаршия.





1759 г.


С битката при Квебек между английските и френски войски завършва британското завоюване на Северна Америка.





1592 г.


Умира Мишел дьо Монтен - френски философ и писател. Получава домашно класическо образование, завършва колеж, учи право. През 1580-1588 г. публикува основното си съчинение “Опити” (“Essais”, кн. 1-3).

Монтен е един от първите, които осъзнават възпитателното значение на труда и предлага идеята за трудовите училища. Векът на класицизма не успява да разбере големия европейски мислител. Много от идеите на Монтен са възприети от просветителите през ХVIII в.





1506 г.


Умира Андреа Мантея - италиански художник и гравьор, представител на Падуанската школа. Един от родочалниците на италианския Ренесанс. Негови творби са: “Мъртвият Христос”, “Мадона на победата”, “Триумфът на Юлий Цезар” и др. Най-значимата негова работа е декорирането на падуанската църква “Деи Ермитани” - “Историята на св. Яков и на св. Христофор”.



81 г.



Умира Флавий Сабин Веспасиан Тит - римски император в периода 79 – 81 г. от династията на Флавиите, син на император Веспасиан. Командваните от него войски в Юдейската война (66-70 г.) превземат и разрушават Йрусалим (70 г.).

http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 13 СЕПТЕМВРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.34 секунди