изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-20 @ 08:12 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 30 СЕПТЕМВРИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА1452 - В Майнц излиза първата печатана книга ­ “Библията на Гутенберг” 1879 - Провеждат се първите парламентарни избори в България 1882 - Заработва първата в света хидроелектростанция 1944 - Министерски съвет единодушно приема "Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея" 1966 - Английската колония Бечуанaленд получава независимост под името Република Ботсвана 1989 - Сенегамбия се разделя на две държави – Гамбия и Сенегал 1993 - Поредица от земни трусове в Югозападна Индия разтърсват Латур и Османабад в Махараштра, загиват близо 10 хиляди души 1998 - В София се провежда Всеправославен църковен събор с участието на 7 глави на православните църкви от целия свят



2013 г.

Умира Рангел Вълчанов

Рангел Вълчанов е български режисьор. Роден е на 12 октомври 1928 г. с. Кривина, Софийско. Завършва театрална режисура при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Най-известните му творби са „Инспекторът и нощта“ и „Вълчицата“.
Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век.
През 22 януари 1999 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I-ва степен.
На 4 ноември 2008 г. е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий.
На 9 октомври 2012 година е избран за действителен член на Българската академия на науките.
Рангел Вълчанов умира на 30 септември 2013 година.

2012 г.

При боевете в Сирия е унищожена голяма част от средновековния градски пазар в Халеб, който се намира под защитата на ЮНЕСКО като обект на световното наследство.

2010 г.

Министър-председателят Бойко Борисов назначава независимия Стефан Константинов за министър на здравеопазването, който изпълнява длъжността до 21 март 2012 г. Заменен е на поста от Десислава Атанасова.

2009 г.

В датски вестник са публикувани скандални карикатури на пророка Мохамед.

2007 г.

Извършена е интронизацията на румънския патриарх Даниил Румънски.

2005 г.

За първи път в България в Пловдив се провежда „Нощ на музеите и галериите”. Съвпада със сезона на „Есенния салон на изкуствата“ в града. Градове-партньори са Пазарджик и Стара Загора. От 2006 г. инициативата се провежда и в София през месец май.

2000 г.



В периода 30 септември – 1 октомври в София се провежда четвъртото заседание на Международния обществен съд за престъпленията на НАТО в Югославия.





1999 г.



Подписва се споразумение между БСП, Българската евролевица, БСДП, ОБТ и ДПС за създаване на Съвет на опозиционните сили.





1999 г.


Умира Димитрий Сергеевич Лихачов – руски литературовед и историк на културата; академик (от 1970 г.), чуждестранен член на Българската академия на науките (от 1963 г.), д-р на филологическите науки (от 1947 г.), почетен д-р на Торунския (от 1964 г.), Оксфордския (от 1967 г.) и Единбургския (от 1970 г.) университет. Роден е на 28 ноември 1906 г. в Санкт Петербург. От 1954 г. ръководи Сектора по староруска литература в Института за руска литература. Носител е на Кирило-Методиева награда (1977 г.), на международната награда "Братя Кирил и Методий" (1979 г.), "доктор хонорис кауза" на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1999 г.). Автор е на трудове за развитието на староруската литература и култура. Проучва руската летописна традиция, поетиката на староруската литература, руския фолклор, староруското изкуство. Изследва проблемите на старобългарската литература. Определя езика на Кирил и Методий като старобългарски, а ролята и значението му – като общославянски. Има ценни наблюдения за влиянието на Йоан Екзарх и на представителите на Търновската книжовна школа върху развитието на староруската литература.





1998 г.



В София се провежда Всеправославен църковен събор с участието на 7 глави на православните църкви от целия свят. Съборът се занимава с разкола в БПЦ и успява да го преодолее, като митрополитите от Пименовия синод се покайват. Те са опростени и възстановяват званията си отпреди разкола. Врачанският митрополит Калиник запазва поста си, но епархията му е разделена, като е обособена и Плевенска.





1993 г.



Поредица от земни трусове в Югозападна Индия разтърсват Латур и Османабад в Махараштра. Броят на разрушените къщи достига 30 хиляди, загиват близо 10 хиляди души. Земетресението е с магнитуд от 6,3 по Рихтер.





1989 г.


Сенегамбия се разделя на две държави – Гамбия и Сенегал. Двете страни влизат в конфедерация през 1982 г. Населението на Гамбия е една десета от това на Сенегал. Сенегамбия е оглавена от президента на Сенегал Абду Диуф.





1982 г.


Американски пилот прави първата обиколка на света с вертолет.





1982 г.



В Израел е въведена нова валута – шекел.





1977 г.



В периода 21 май – 30 септември в рамките на X фестивал на хумора и сатирата в Габрово се провежда I международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика. Учредява се Международната награда "Хитър Петър".





1969 г.



Умира Никола Атанасов (Н. А. Китанов) - български композитор, музикален деец и педагог, професор в Софийската музикална академия . Творчеството му очертава началните стъпки на българската. симфонична музика. Негови творби са: "Симфония ¹ 2 в ре минор" (1922 г.), "Симфония ¹ 3 в ми минор" (1950 г.), програмните увертюри "Христо Ботев" (1928 г.), "Стонът на гората" (1931 г.), "Трио за цигулка, фагот и пиано", "Соната за пиано" (1929 г.; първата в България), "Химн на I Софийска мъжка гимназия" и др.





1966 г.



Английската колония Бечуанaленд получава независимост под името Република Ботсвана. За първи президент е избран Сър Серетес Кхама.





1960 г.



България признава независимостта на Нигерия.





1955 г.



В автомобилна катастрофа загива Джеймс Дийн – американски акьор.

Остава известен в света на киното с ролите си във филмите “На изток от рая”, “Бунтовник без кауза” и “Гигант”.





1954 г.



Страните от НАТО дават съгласие да предоставят въоръжение на ФРГ за създаване на самостоятелна армия.





1950 г.



В Париж се състои първият конгрес на Международната Астрономическа Федерация. Тя е основана през 1951 г. като неправителствена организация, като включва 165 членове от 44 страни. Федерацията е свързана с Международната Астрономическа Академия.





1944 г.



Започва да излиза в. "Литературен фронт", орган на Съюза на българските писатели.





1944 г.



Министерски съвет единодушно приема "Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". На 3 октомври регентите я одобряват и на 6 октомври 1944 г. е обнародвана.

Под ударите на този акт попадат лицата, пряко ангажирани с въвличането на България в световната война на страната на държавите от хитлеристката ос: регентите (тъй като цар Борис III вече е починал), министрите от кабинетите на проф. Б. Филов (февруари 1940 г. – септември 1943 г.), на Д. Божилов (септември 1943 г. – юни 1944 г.), на Ив. Багрянов (юни–септември 1944 г.) и на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.), депутатите от ХХV ОНС (1940–1944 г.), висши военни лица, полицейски служители и други, проявили се в преследването на българските евреи и на лица от съпротивителното движение (1941–1944 г.), представители на печата, писатели и други, пропагандирали съюза на България със страните от хитлеристката ос. Приложение на наредбата започва още през есента на 1944 г. Пред Народния съд са изправени 11 122 души, срещу които са образувани 135 процеса в София и в различни други краища на страната. Специални състави съдят регентите, министър-председателя и дворцовите съветници, както и депутатите от ХХV ОНС. На смърт са осъдени 2730 души, сред които регентите Б. Филов, княз Кирил Преславски, генерал-лейтенант Н. Михов, министър-председателят Б. Филов, Д. Божилов и Ив. Багрянов, повечето от министрите в техните кабинети, по-голямата част от дворцовите съветници – арх. Й. Севов, Л. Лулчев и др., 67 народни представители, голям брой висши военни лица, полицейски служители и др. Доживотна присъда получават 1305 души. Освен това са конфискувани над 200 предприятия и голямо количество недвижими и движими имущества на осъдените лица.





1943 г.


Роден е Георги Дюлгеров – български режисьор. През 1970 г. завършва ВГИК. Директор е на Армейския аудио-визуален център, творец е на философско-асоциативното мислене, демистификатор на национални митове, новатор в кинематографичната форма, режисьор с ярко изявена концептуална творческа позиция. Дебютира с "Изпит" (1971 г.) по Хайтов. Режисьор е и на филмите: "И дойде денят" (1973 г.), "Гардеробът" (ТВ, 1975 г.), "Авантаж" (1977 г.), "Трампа" (1978 г.), "Мяра според мяра" (1981 г.), "За Нешка Робева и нейните момичета" (1985 г.), "За момичета и тяхната Нешка" (1986 г.), "Акатамус" (1988 г.), "Лагерът" (1990 г.), "Магдалена" (1990 г.), "Черната лястовица" (1996 г.), "Платено милосърдие" (ТВ, 1996 г.), "BG – невероятни разкази на един съвременен българин" (ТВ, 1997 г.), "Пясъчен часовник" (ТВ, 1999 г.). Преподава в НАТФИЗ.





1942 г.


Роден е Николай Конакчиев – български журналист. Той е един от създателите на предаването “Панорама”. В периода 1986-1992 г. е кореспондент на Българската национална телевизия в Чехословакия. Носител е на наградите: “Златно перо” от СБЖ и почетна награда от Международния телевизионен фестивал в Монте Карло.





1938 г.



В Мюнхен ръководителите на Великобритания (Невил Чембърлейн), Франция (Даладие), Германия (Адолф Хитлер) и Италия (Бенито Мусолини) подписват т. нар. Мюнхенско съглашение, с което Чехословакия е задължена да предаде на Германия Судетската област. Политиката на “омиротворяване” на Хитлер, провеждана към момента от Франция и Великобритания, показва своята неефективност още на следващата година, след като Хитлер анексира цяла Чехословакия, присъединява Австрия, а по-късно нахлува в Полша, с което предизвиква Втората световна война.





1929 г.



Близо до Франкфурт на Майн в Германия е осъществен първият полет на самолет с реактивен двигател "Опел-Хатри Рак-1". Негов създател е Фриц фон Опел. Задвижването е от 16 ракети по 23 килограма всяка. Самолетът излита от 20-метрова писта, като лети 10 минути. Приземяването е неуспешно. Пилотът оцелява, но самолетът се разбива. След този опит Опел спира да прави подобни опити, напуска страната и заминава за Швейцария.





1926 г.



XXI Обикновено народно събрание на България ратифицира външен заем от 3 326 000 британски лири от английски и американски банки под контрола на комисаря на Обществото на народите французина Рене Шарон за настаняване на бежанците, дошли в България от отнетите й след Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война (1914–1918 г.) територии.

Заемът трябва да бъде изплатен за 40 години при 7 % лихва. За да гарантира погасяването му, българското правителство се принуждава да заложи част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. Срещу заема правителството на А. Ляпчев се задължава да предостави 132 000 хектара земя за настаняването на бежанците. Бежанският заем има важно икономическо и хуманитарно значение.





1924 г.



Роден е Труман Капоти – американски писател. Първият му роман е “Други гласове, други стаи” (1948 г.). Издава още: “Дървото на нощта” (1949 г.), повестите “Арфата на тревите” (1953 г.), “Закуска в Тифани” (1958 г.), романа “Хладнокръвно” (1966 г.; определян като “неизмислен роман”, “нова журналистика” или “журналистика разследване”), сбирката “Музика за хамелеони” (1980 г.), сбирка с автобиографична и документална проза, пиеси (“Арфата на тревите”, “Къщата на цветята”), филмови сценарии (“Бий дявола”, “Невинните” и др.). Два пъти е носител на наградата “О. Хенри”. Умира на 25 август 1984 г.





1923 г.


Умира Червеният поп (Андрей Игнатов Иванов) – български свещеник, станал легенда в Селския бунт през 1923 г. Роден е на 28 ноември 1879 г. в село Медковец. По време на бунта е командир на артилерийско оръдие и малък отряд. Заловен е и е обесен на телеграфен стълб в Медковец. Възпят е от Г. Милев в поемата "Септември".





1913 г.



Умира Леонид Николаевич Соболев – руски генерал. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е щабен офицер. Участник е в боевете за Плевен и Шипка. Заема поста министър-председател на България (23 юни 1882 г. – 7 септември 1883 г.) по настояване на княз Александър I Батенберг. Подава оставка поради несъгласие с политиката на княза и се връща в Русия. Автор е на творбата “Към най-новата история на България” (1886 г.).





1898 г.



Приет е устав, с който град Ню Йорк става разширен метрополис, състоящ се от пет административни единици. Популацията на града се увеличава в началото на XX век главно от европейски имигранти. След Втората световна война много афроамериканци и латиноамериканци мигрират в града в търсене на работа.

В периода 1789-1790 г. Ню Йорк за кратко време е столица на САЩ.





1884 г.



Сключва се митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия.





1882 г.


В американския град Епълтън (щата Уисконсин ) на река Фокс заработва първата в света хидроелектростанция.





1882 г.



Роден е Ханс Гайгер – германски физик. Учи в Ерлангенския, Мюнхенския и Манчестърския университет. Преподавател е в Манчестърския университет (1907-1912 г.). Професор е в Килския (1925-1929 г.), в Тюбингенския (1929-1936 г.) и в Берлинския университет (от 1936 г.). Определя заряда на електрона (1908 г.). Заедно с Ръдърфорд създава устройство, което позволява да се броят отделно заредени микрочастици (1908 г.); по-късно устройството е усъвършенствано от Гайгер и немския физик В. Мюлер и се нарича Гайгер-Мюлеров брояч. Заедно с В. Боте потвърждава валидността на закона за запазване на енергията и количеството движение за единичните стълкновения на елементарни частици, а с английския физик Марсден изследва разсейването на алфачастици в тънки метални пластинки. Потвърждава формулата на Ръдърфорд. Ханс Гайгер умира на 24 септември 1945 г. в Потсдам.





1879 г.


Провеждат се първите парламентарни избори в България. В I ОНС влизат 140 либерали и 30 консерватори.





1870 г.



Роден е Жан Батист Перен - френски физик. Член е на Парижката Академия на науките от 1923 г. Лауреат е на Нобелова награда за физика за 1926 г. През 1894 г. завършва Екол Нормал Суперийор в Париж, където остава на работа. От 1898 г. е преподавател в Парижкия университет, а от 1910 г. е професор. След капитулацията на Франция (1940 г.) заминава за САЩ. В периода 1895 г. – 1898 г. изследва природата на катодните и рентгеновите лъчи , като доказва, че катодните лъчи представляват поток от заредени частици. През 1904 г. изучава електрокинетичните явления и предлага прибор за изследване на електроосмозата. Заедно със своя син - Ф. Перен, изследва флуорисценцията.

Жан Батист Перен умира на 17 април 1942 г. в Ню Йорк.





1846 г.



Доктор Уйлям Мортън, зъболекар от Масачузетс, първи в света използва упойка при вадене на зъб. Мортън извършва изваждането с помощта на етър. Този метод е използван от доктор Джон Колинс Уорън на официална демонстрация на 16 октомври в болницата в Масачузетс, когато е направена демонстрация на премахване на тумор. След демонстрацията Мортън се опитва да запази в тайна употребата на етър, като нарича субстанцията “летеон”. Той възнамерявал да патентова веществото с цел печалба.





1791 г.



Във Виена в Театер ауф дер Вайден се състои премиерата на операта на Волфганг Амадеус Моцарт "Вълшебната флейта".





1520 г.



Султан Сюлейман I известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател наследява Селим I на трона.

Сюлейман Великолепни е 10-ия султан на Османската империя от 1520 до 1566 г. По време на управлението на Сюлейман Османската империя достига своя зенит и става световна сила.

Когато Сюлейман Великолепни умира най-важните мюсюлмански градове (Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск и Багдад), много балкански области до днешна Австрия, както и голяма част от Северна Африка, са завладени от Османската империя



1452 г.



В Майнц излиза първата печатана книга ­ “Библията на Гутенберг”.

Йохан Генсфлайш Гутенберг е германски печатар. Около 1445 г. изобретява способ за печатане с подвижни печатарски букви, с което слага начало на книгопечатането в Европа. През 1455 г. в Майнц отпечатва Библията (два тома фолио, 1282 страници). Изданието се смята за шедьовър на ранния печат, имитира средновековни готически книги, превъзхождайки ги с качеството на отпечатъка. Гутенберг води дълги съдебни дела срещу съдружниците си за правото върху изобретението, печатницата и продукцията.

http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 30 СЕПТЕМВРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.88 секунди