изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-12-17 @ 21:27 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 13 ОКТОМВРИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1307 - Във Франция над 140 рицари-тамплиери са изгорени на клада 1710 - Французите предават на англичаните Порт-Роял (Канада) 1884 - Гринуич е утвърден като място, през което минава нулевият меридиан 1921 - Роден е Ив Монтан 1923 - Столицата на Турция е преместена от Истанбул в Анкара 1925 - Родена е Маргарет Тачър 1930 - Роден е Димитър Стефанов Мантов 1991 - След около 60 години за първи път на власт идва демократично правителство 1994 - Със специален указ президентът Желю Желев назначава служебно правителство, начело на което поставя първата жена премиер Ренета Инджова 2001 - Провежда се III конгрес на Българската евролевица



2017 г.

Бившият френски министър на културата Одре Азуле е избрана за генерален директор на организацията за наука, образование и култура на ООН (ЮНЕСКО).

2016 г.

Общото събрание на ООН утвърди португалеца Антониу Гутериш на поста генерален секретар на световната организация, считано от 1 януари 2017 г. Гутериш наследи Бан Ки Мун и ще бъде деветият генерален секретар на ООН. 193 държави членки одобриха с овации резолюцията за назначаването на бившия министър-председател на Португалия за ръководител на организацията 

2014 г.

Нобеловата награда за икономика за 2014 г. е присъдена на френския икономист Жан Тирол за анализ на силата на пазара и държавната регулация на големите корпорации със значително влияние върху пазара.

2014 г.

Турция дава разрешение на САЩ да използва военновъздушните ѝ бази за борба с „Ислямска държава“.

2013 г.

По време на религиозен празник в Индия загиват 75 човека.

2011 г.

В своя блог Ал Гор се обявява в подкрепа на движението „Окупирай Уол Стрийт“ с думите: „Както при икономическите, така и при екологическите кризи нашите лидери провеждаха политика, която не решава проблемите. Движението е организирано от обикновени хора и показват недостатъците на нашата система- това е първата крачка в правилната посока“.

2010 г.

Приключва Миньорска авария в Копиапо 2010 г., след като всичките 33 миньори са извадени на повърхността. Това е индустриална авария, при която мината „Сан Хосе“ за добиване на злато и мед в Чили се срутва на 5 август 2010 г. и 33 миньори са затрупани под земята. Миньорите остават живи и прекарват 69 дни под земята, което представлява рекорд.

2006 г.

Общото събрание на ООН избира единодушно Бан Ки Мун за нов генерален секретар на Обединените нации, който встъпва в длъжност от 1 януари 2007 г.

2004 г.

Европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. Тя е ратифицирана от 13 страни-членки, но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във Франция и Нидерандия през пролетта на 2005 г. проектът е замразен. Основна последица от влизането в сила на този договор трябва да е премахването на храмовата структура, поради предвиденото обединяване на Общностите и Съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на Европейския съюз неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на Конституцията за Европа. В крайна сметка, на 13 декември 2007 г. е подписан Договорът от Лисабон, който въпреки големите трудности, свързани с ратификацията му, влиза в сила на 1 декември 2009 г.


2002 г.



В периода 13 - 14 октомври се провежда официално посещение в България на унгарския президент Ференц Мадол, който се среща с президента, с премиера и присъства на подписването на двустранно споразумение за сътрудничество между министерствата на образованието на двете страни.




2001 г.



Провежда се III конгрес на Българската евролевица. След като подава оставка от председателския пост в нощта на изборите заради лошия изборен резултат, Александър Томов отново е преизбран.

Александър Томов е роден е на 27 април 1954 г. в София. Завършва висше образование в Икономическия институт "Карл Маркс" в София и в университета в Ленинград (днес Санкт Петербург). В периода 1979 - 1983 г. е асистент в Икономическия институт "Карл Маркс". През 1984 г. е доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски". През 1985 - 1989 г. е експерт и съветник в кабинета на министър-председателя на НРБ Георги Атанасов. Александър Томов е депутат в VII Велико народно събрание и в XXXVI Народно събрание, избран с листата на БСП. Той е заместник-председател на Висшия съвет на БСП. Вицепремиер е в кабинета на Димитър Попов от квотата на БСП, отговаря за силовите министерства и енергетиката. В XXXVI Народно събрание е председател на "правителството в сянка" на БСП. През 1993 - 1998 г. е председател на Гражданското обединение за републиката /ГОР/ от учредяването му на 30 май 1993 г. до разпускането на движението на Учредителния конгрес на Евролевицата на 28 февруари 1998 г. През 1994 г. става съпредседател на политическия съюз Демократична алтернатива за републиката /ДАР/. Участва в изборите за XXXVII Народно събрание. През 1997 г. е депутат в XXXVIII народно събрание с листата на парламентарната коалиция Евролевица. Съпредседател е на Евролевицата. Участва в парламентарната Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол. През 1998 г. е избран за лидер на Българската Евролевица /БЕЛ/ на Учредителния конгрес на партията на 28 февруари - 1 март. На втория конгрес на БЕЛ на 3-4 юни 2000 г. Томов е преизбран за лидер на партията. Евролевицата участва в парламентарните избори през юни 2001 г., но не успява да прескочи 4-процентната бариера. Александър Томов е генерален директор на фондация "XXI век". Автор е на три книги, издадени в чужбина.





1999 г.



В доклада си за състоянието на 6-те държави от втората група кандидатки за членство в Европейския съюз България е похвалена за успехите си в икономическите реформи, като са й поставени 2 условия - да направи график за закриване на първите 4 реактора на АЕЦ "Козлодуй" и да продължи реформите. България установява дипломатически отношения с Европейската Общност през 1988 г. През 1993 г. е подписано Европейското споразумение за асоцииране, което влиза в сила през 1995 г. През декември 1995 г. България подава молба за членство в Европейския съюз. Комисията представя първия си редовен доклад за напредъка на България към членство през ноември 1998 г. Втория доклад, публикуван през 1999 г. утвърждава започването на преговори. Преговорите за присъединяване започват на 15 февруари 2000 г. София приключва преговорите на 15 юни 2004 г., шест месеца предсрочно. Страната очаква да стане пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007 г. Европейският Съвет в Брюксел на 16 – 17 декември 2004 г. потвърждава приключването на преговорите за присъединяване и намерението на ЕС да приветства страната като член на Съюза от януари 2007 г. Европейският парламент дава одобрение за членството на България на 13 април 2005 г.. С 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 въздържали се. Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г.. В зависимост от напредъка в изпълнението на изискванията за членство, ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г. споразумението за присъединяване съдържа възможност за отлагане на членството с една година, ако ЕС прецени, че съществува “сериозен риск” страната да не успее да приложи изискваните реформи. Редовният доклад на Комисията за 2004 г. посочва реформата в правосъдието и публичната администрация като основни приоритети. През февруари 2005 г. Комисията дава положителна оценка за подписването на Договора за присъединяване. До датата на присъединяване е предвидено Комисията да продължи да наблюдава изпълнението на обещаните реформи като въведе в действие система на строг мониторинг и да продължи да изготвя доклади за напредъка на България към членство. На 26 септември 2006 година става ясно, че страната ни ще стане официално член на Европейският съюз от 1 януари 2007 г.





1999 г.


Във Франция са разрешени хомосексуалните бракове.





1998 г.


НАТО дава ултиматум на Югославия с искане да изведе войските си от Косово.





1994 г.



Стефан Савов регистрира парламентарна група на Демократическата партия.

Стефан Савов е роден на 8 януари 1924 г. Той е български юрист, преводач, политик. През 1948 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Сътрудничи на в-к “Мир” (1938-1942 г.), на в-к “Демокрация” (от 1989 г.). Осъден е от Народния съд на 15 години затвор. Многократно е репресиран, изселван (до 1989 г.). Бил е политически затворник в с. Босна. Представител е на Асоциацията на испанистите в България. Член е на УС на Съюза на преводачите. От 1990 г. е председател на Демократичната партия. Член е на Ротъри клуб. Стефан Савов е съпредседател на парламентарна група на коалицията Народен съюз (БЗНС и Демократическата партия). Председател е на XXXVI ОНС (1991-1992 г.). В периода 1966-1990 г. превежда 30 книги от испански и латино-американски автори : Асорин, Педро де Аларкон, Мигел Астуриас, Мария Матуте, Хосе Камило Села, Мигел Делибес, Ромуго Галиегос, Пабло Неруда, Хуан Карлос Онети и др. Стефан Савов умира на 8 януари 2000г.





1994 г.



Със специален указ президентът Желю Желев назначава служебно правителство, начело на което поставя първата жена премиер Ренета Инджова.

Ренета Инджова е родена на 6 юли 1953 г. в Нова Загора. Завършва икономика във Висшия икономически институт “Карл Маркс” в София. През 1995 г. специализира бизнес и административно управление във Фондация “Айзенхауер”, САЩ. Доктор е на икономическите науки. Съавтор е на платформата на Съюза на демократичните сили при неговото учредяване. От 1990 г. до 1992 г. е съветник на СДС в VII Велико народно събрание и експерт в Агенцията за икономическо развитие и програмиране. През 1992 г. е ръководител на Дирекция “Лоши кредити и приватизация” в Обединена българска банка. От 1992 г. до 1993 г. е член на Надзорния съвет, председател и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. От 17 октомври 1994 г. до 24 януари 1995 г. е служебен министър-председател на Република България. Кандидат за кмет на София на местните избори през 1995 г. На 3 март 1997 г. учредява и става председател на Националния изпълнителен съвет на политическата партия “Движение за истински реформи”. От 1999 г. до 2001 г. живее в САЩ. Съветник е по проблемите на Балканския регион в щаба на кандидат-президента на Републиканската партия Джордж Буш - младши. Член е на Националния изпълнителен съвет на партията Демократичен алианс от 4 март 2001 г. Председател е на Демократичен алианс от март 2001 г. На президентските избори на 11 ноември 2001 г. е кандидат за президент, предложена от Демократичен алианс и подкрепена от Движение за права и свободи. Говори английски и руски език.





1992 г.


Леонид Кучма става министър-председател на Украйна.





1991 г.



След около 60 години за първи път на власт идва демократично правителство.

Проведени са изборите за XXXVI Народно събрание. СДС получава най-много гласове - 34,36 % и 110 места, БСП - 33,14 % и 106 места и ДПС - 7,55 % и 24 места. Останалите участници в изборите - СДС-либерали, СДС-център, БЗНС и др., които получават почти 25 % от гласовете, не успяват да прескочат 4-процентната бариерата за влизане в парламента.





1987 г.



Умира Уолтър Хаузър Братейн - американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г. за създаването на полупроводниковия транзистор и изучаването на физическите принципи на неговото действие (заедно с Дж. Бърдин и У. Шокли).Роден е на 10 февруари 1902 г. От 1963 г. е професор в университета "Уола Уола". Извършва изследвания в областта на повърхностните свойства на полупроводниците (определяне на скоростта на рекомбинации и разпределение на потенциала върху повърхността на полупроводниците). Изучава полупроводниковите свойства на медния окис, изследва проводимостта под въздействие на облъчването с алфачастици.





1987 г.


В Персийския залив американския флот за пръв път в света използва делфини за военни цели.





1983 г.



Успешно завършва полет на космическата совалка „Чалънджър" със седем астронавти на борда - най-многобройния екипаж в историята на космическите полети.

Космическата совалка “Чалънджър” е втората американска космическа совалка от програмата "Спейс Шатъл". Първият ѝ полет е на 4 април 1983 г.. Осем мисии по-късно совалката се разпада 73 секунди след излитането си на 28 януари 1986 г.. Всички седем души от екипажа загиват.





1983 г.



Завършва световният фестивал на анимационните филми, които се провежда в продължение на шест дни във Варна.





1983 г.


В София се провежда заседание на Комитета на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор.

По време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военнополитическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.

На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г.

След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация.

Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.





1976 г.



На главната улица в боливийският град Санта Крус катастрофира американски самолет “Боинг 707”. Загиват 102 души, а други 105 са ранени.





1975 г.


Министър-председателят на Канада Пиер Трюдо обявява въвеждане на извънреден тригодишен антиинфлационен правителствен контрол на цените.





1943 г.



Новата власт в Италия прекратява договора за взаимопомощ с Германия, подписан от Мусолини, и обявява война на Берлин.

Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.





1930 г.


Роден е Димитър Стефанов Мантов - български писател-белетрист. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Работи като юрист, журналист, редактор в издателство “Народна младеж”, издателство на Отечествения фронт, ДО “Книгоиздаване”, Центъра за литературна информация при Съюза на българските писатели. По-известни съчинения : “Пробуждане” (в съавт. с А. Дончев, 1956 г.), “Калоян, цар на българите” (1958 г.), “Иван Асен II, цар и самодържец” (1960 г.), “Цената на мълчанието” (1962 г.), “Големият ден” (1966 г.), “Каменно гнездо” (1966 г.), “Стъпала на надеждата” (1969 г.), “Хайдушка кръв” (1969 г.), “Зла земя” (1970 г.), “Дяволската въртележка” (1971 г.), “Лудите глави” (1972 г.), “Хан Крум” (1973 г.), “Ювиги хан Омуртаг” (1974 г.), “Зъбато слънце” (1975 г.), “Червен календар” (1976 г.) и др.





1925 г.



Родена е Маргарет Тачър - първата жена министър-председател на Великобритания. На този пост е от 1979 г. до 1990 г. Член е на Консервативната партия. Поддържаната от нея политическа философия, известна като Тачеризъм, е насочена към понижаване на правителствените разходи, понижаване на данъците, а също и приватизация на държавните предприятия. Наричана е Желязната лейди, заради нейното опозиционно отношение към комунизма.

Преди избирането й за министър –председател Тачър работи като секретар към Министерството на образованието в правителството на Едуард Хийт ( 1970 г. - 1974 г.). Лидер е на Консервативната партия (1975-1990 г.). Маргарет Тачър печели последователно парламентарните избори на Великобритания от 1979 г., 1983 г., 1987 г. При управлението на Тачър Великобритания поддържа близки отношения с американския президент Роналд Рейгън.





1923 г.



Столицата на Турция е преместена от Истанбул в Анкара.

Името си Анкара получава още през III в.пр.н.е., когато галите го населяват и при градежа му намират стара котва (анкер). Намира се в Централен Анадол и е обявена за столица от Мустафа Кемал Ататюрк – основателя на Турската Република. На 29 октомври 1914 г. Турция се включва в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. След разгрома й Гърция взима Измир, Източна Тракия и много острови в Егейско море, а Италия, Франция и Англия си поделят арабските владения. Кемал Ататюрк оглавява група офицери и създава общонародно движение, наречено по-късно Кемалистка революция. Турция успява да си върне проливите, а през 1923 г. сключва мирен договор с Антантата в Лозана, който гарантира суверенитета й. Същата година Турското народно събрание обявява държавата за република, а Кемал Ататюрк става нейният първи президент (1923 – 1938 г.) и обявява Анкара за столица.





1921 г.



Роден е Ив Монтан - френски актьор и певец. Роден е в семейството на италиански евреи, които за да се спасят от фашистко преследване емигрират в Марсилия. Дебютира в Париж през 1944 г., където се среща с Едит Пиаф. В киното е от 1946 г. (“Вратата на нощта”, реж. М. Карне). През 1949 г. се запознава със С. Синьоре, която му става съпруга (1951 г.) Автор е на мемоарите “Пълна със слънце глава” (1956 г.). Филмография: “Идолът” (1948 г.), “Възнаграждение за страха” (1953 г.), “Салемските вещици” (1956 г.), “Големият син път” (1957 г.), “Хора и вълци” (1957 г.), “Светилище” (1960 г.), “Хайде да правим любов” (1960 г.), “Войната свърши” (1966 г.), “Гори ли Париж?” (1966 г.), “Живееш, за да живееш” (1967 г.), “Z” (1969 г.), “Червеният кръг” (1970 г.), “Всичко е наред” (1972 г.), “Обсадно положение” (1973 г.), “Венсан, Франсоа, Пол и другите” (1974 г.), “Дивакът” (1975 г.), “Питон 357” (1977 г.), “Пътищата на юг” (1977 г.), “И като Икар” (1979 г.), “Блясъкът на жената” (1980 г.), “Избор на оръжие” (1981 г.), “Ало, келнер” (1983 г.), “Старецът и детето” (1986 г.), “Завръщането на Нечаев” (1991 г.), “ИП-5” (1992 г., на екран след смъртта му). Умира на 9 ноември 1991 г. в Санлис, Франция.





1919 г.


В София е основано дружество на художниците "Родно изкуство".





1919 г.


След края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия и там е установен протекторат на Антантата начело с френския генерал Шарпи.





1916 г.


От българската Първа армия и XI германска армия е сформирана армейска група с командващ генерал фон Белов.





1915 г.


Войските на 8-а пехотна тунджанска дивизия овладяват Княжевец, а 6-а пехотна бдинска дивизия - Зайчар.





1915 г.



Северната и южната група на Втора армия започват настъпателни действия.

След като Втора армия до 10 октомври овладява Скопие, Куманово, Щип и прекъсва връзката между сръбската армия и англо-френските войски в Гърция по долината на р. Вардар, командващият генерал Г. Тодоров получава две задачи. С част от силите си да настъпи към Лесковац и Прищина, като съдейства на настъплението на Първа армия. Едновременно с това армията трябва да предотврати настъпление на англо-френските войски от юг. За да изпълни задачите, ген. Тодоров разделя армията на две групи - Северна и Южна. Северната група в състав III пехотна дидивия, V пехотна дивизия и I бригада от VII пехотна рилска дивизия настъпва в две тактически направления - към Лесковац и към Гниляне. Южната група - VII пехотна дивизия и Конната дивизия (по-късно усилена с XI и II пехотна дивизия) изпълнява задачата си с настъпателни действия в Западна Македония. Конната дивизия овладява Битоля, Ресен, Охрид и Струга. Опитите да се овладеят позициите на френската дивизия при Криволак първоначално са неуспешни. По-късно Южната група ще отрази настъпление на съглашенските войски при р. Черна и с настъпателни действия ще ги принуди да се изтеглят в Гърция. От пълен разгром ще ги спаси не някой друг, а германският кайзер Вилхелм II, който ще спре настъплението на българските войски заради зет си крал Константинос.





1907 г.


Роден е Иван Минков Хаджийски - български публицист и народопсихолог. Иван Хаджийски през 1926 г. завършва философия и право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като чиновник в Търново и Троян, след което е адвокат в София. От 1931 г. е член на БКП. Взема участие в Отечествената война като военен кореспондент-доброволец. За пръв път печата в сп. “Юноша” (Русе) през 1920 г. През 30-те години Иван Хаджийски е сътрудник на в-к “Вик”, “Кормило”, “Час”, “Ведрина”, “Глобус”, “София”, “Заря”, “Литературен критик”, “Дъга”, на сп. “Философски преглед”, “Трезвост и култура”, “Изкуство и критика”, “Научен преглед”. Автор е на фейлетони, рецензии, статии, в които проличава неговият усет за актуалните културни и политически проблеми. Изобличава демагогията и корупцията в обществото. Особено ценни са неговите социалнопсихологически и народоведски студии. Най-значителното му произведение - “Бит и душевност на нашия народ”, съдържа огромен фактически материал и проблематика, която за пръв път се поставя в българска наука. Иван Хаджийски е автор на съчиненията “Авторитет, достойнство и маска” (1933 г.), “Българско наказателно право. Особена част” (1935 г.), “Любов и брак” (1936 г.), “Бит и душевност на нашия народ” (т. 1, 2, 1940 г., 1945 г.), “Психология на Априлското въстание” (1943 г.), “Оптимистична теория за нашия народ” (1966 г.).Умира през 1944 г.





1905 г.



Роден е Илия Волен (псевдоним на Марин Христов Стаменов) - български писател. Завършва Духовната семинария в София. Работи като чиновник и библиотекар в София, а след 9 септември 1944 г. е редактор в издателство "Български писател", заместник-главен редактор е на сп. "Септември". Съчинения : "Черни угари" (1926 г.), "Кръстци" (1931 г.), "Божи хора" (1937 г.), "Радост вкъщи" (1942 г.), "Диви души" (1945 г.), "Вълчи времена" (пиеса, 1956 г.), "Между два свята" (1958 г.), "Златановата мечта" (1960 г.), "Йов" (1964 г.), "Героят на селото" (1966 г.), "Мисъл и думи. Есета, изказвания" (1967 г.), "На село през войната" (1967 г.), "Две пиеси" (1968 г.), "Еднакви имена" (1969 г.). Умира на 16 август 1982 г. в София.





1900 г.


Излиза книгата на Зигмунд Фройд “Тълкуване на сънищата”.





1896 г.



Ректорът на Висшето училище в София уведомява писмено членовете на Академичния съвет, че министерството не е съгласно да позволи на завършилите девически гимназии български девойки да постъпят като редовни студентки в училището. Обосновката на министерството, е че тези гимназии не са равни на реалните и класическите мъжки гимназии. Съпругата на проф. Михаил Драгоманов се изказва против схващането, че българката не е достатъчно подготвена да седи на същата скамейка със студентите, според нея въпросните студенти не са достатъчно възпитани да понасят присъствието на жена без да има опасност за обществения морал.





1884 г.


Гринуич е утвърден като място, през което минава нулевия меридиан.





1882 г.


Роден е Тачо Иванов Танев - драматичен артист, режисьор, преводач. Учи в рисувалното училище в София (1898-1902 г.) и едновременно с това е статист в театър “Сълза и смях”. Артист е в Пловдивския театър (1902-1905 г.), където рисува и декори. Посещава летните школи на М. Райнхард (1906-1911 г.). През 1912 г. е уредник на Пловдивския театър. Участник е във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.). След 1918 г. е в Народния театър в София. Директор и режисьор е в много провинциални театри. Автор е на статии и публикации в периодичния печат. Превежда пиеси от немски и руски език. По-известни негови роли са: Хелмер (“Нора” на Х. Ибсен), Жадов (“Доходно място” на А. Н. Островски), Борислав (“Борислав” на Ив. Вазов), Робърт Чилтърн (“Идеалният мъж” на О. Уайлд); като режисьор: “Еснафи” и “Деца на слънцето” на М. Горки, “Процесът на Мери Дюган” и др. Умира на 23 юни 1962 г. в София.





1875 г.



Провежда се Общо събрание на БРК в Букурещ. Участниците в събранието решават, че неуспехът на въстанието от 16 срещу 17 септември се дължи на липсата на войводи. На Филип Тотю и Стефан Стамболов е възложено да подготвят чети, с които да се прехвърлят в България "и ако сполучат със съдействието на народа да прогласят бунта" отново.





1869 г.


Роден е Петър Делииванов - български революционер, деец на ВМОРО, близък сподвижник на Г. Делчев, Д. Груев и М. Герджиков. Получава образование в Солунската гимназия. Учителства в Кукуш, след което пристига в София. От този период е познанството му с Гоце Делчев. Двамата учителстват в Македония и са в основата на организацията на ВМОРО в Щип и околностите. През есента на 1895 г. турците го затварят в солунския затвор "Еди куле", откъдето избягва. С четата на Х. Чернопеев се прехвърля в България. През 1901-1902 г. е задграничен представител на ВМОРО, а на Великден с. г. присъства на конгреса на Одринския революционен окръг в Пловдив. Включва се в дейността на Народната федеративна партия. Избран е за първи председател на създаденото в София Кукушко братство. Умира през 1950 г.





1860 г.


В САЩ е направена първата снимка от летящ балон.





1822 г.



Умира Антонио Канова - италиански скулптор от времето на класицизма.Роден е на 1 ноември 1757 г. в Посаньо, област Венеция . Учи във Венеция (1768-1774 г.) при скулптора Дж. Торети. Работи във Венеция и Рим. Отначало твори в духа на барока. По-късно започва формално да подражава на античната скулптура. Известни произведения: “Бюст на Наполеон” (Фонтенбло), “Амур и Психея” (Лувър) и др.





1803 г.



Умира Луи Клод Сен Мартен - френски философ. Роден е на 18 януари 1743 г. Служи като офицер, през 1771 г. излиза в оставка и започва да проповядва учението на португалския мистик Мартинес Паскуалис, основател на масонската секта на “мартинистите”. Критикува материализма и сенсуализма на френските просветители, известен е като противник на католическия клерикализъм. Ключа към разбиране на универсума той вижда в мистичната “същност” на човека: човешкият дух е праобраз на всичко невидимо, а човешкото тяло - на целия видим свят. Разглежда Великата Френската революция като провиденциален “съд Божий” (“Писмо към приятеля, или Философски и религиозни съображения за Френската революция”, 1795 г.). Оказва влияние върху немския романтизъм (Ф. Баадер, Ф. Шелинг) и върху руското масонство.





1792 г.



Направена е първата копка в строежа на Белия дом. Белият дом е официалното име на резиденцията на президента на САЩ във Вашингтон. Това е най-старата обществена сграда в града. Проектирана е от архитект Дж. Хобан в стил класицизъм. Сградата е преустроявана и разширявана няколко пъти. Работната стая на президента е т. нар. Овален кабинет.





1781 г.


Императорът на Свещената Римска империя Йосиф II издава Толерантен едикт, с който се прекратява кампанията за закриване на манастири.





1710 г.


Французите предават на англичаните Порт-Роял (Канада).





1307 г.



Във Франция над 140 рицари-тамплиери са изгорени на клада. Няколко седмици по-рано кралският съвет решава да бъдат арестувани всички тамплиери на територията на Франция. Те са подлагани на изтезания за да направят признания за ерес, богохулство и култ към дявола. Тези, които не се подават на мъченията, са изгаряни.

Тамплиери ("рицари на Храма") е названието на един от християнските военни ордени, възникнали в следствие на Първия кръстоносен поход. Средновековните френски грамоти ползват разнородни системи на датиране, затова се предполага, че орденът е възниква в периода между 1118 и 1121 година. Най-вероятно е създаден от бургундския рицар Хюго Пайен и 7 други френски рицари. Целите на новосъздадения орден са да поддържа новото кралство Ерусалим, срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. Рицарите се обединяват в орден под името "Бедните рицари на Исус от Соломоновия храм (по други източници "Бедните братя от Ерусалимския храм"). Въпреки това орденът е познат повече под другото си име - рицари тамплиери или храмовници, произхождащо от първоначалната им резиденция в Храма (Temple). С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа.



54 г.


Римският император Клавдий е отровен с гъби от своята жена. Наследник на императорския престол става Нерон.

 http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 13 ОКТОМВРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди