изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 03:58 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 13 НОЕМВРИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  866 - Папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на княз Борис І на българските пратеници 1093 - В битка с англичаните е убит кралят на Шотландия Малкълм III 1876 - Положени са основите на Българското опълчение в Кишинев (Молдова) 1907 - Родена е Йоана (Джована Елизабета Антония Романа Мария) – българска царица, съпруга на цар Борис III и майка на цар Симеон II 1945 - Шарл де Гол е избран за президент на Франция 1970 - Хафез Асад завзема властта в Сирия след безкръвен военен преврат 1985 - За първи път от 400 години изригва вулканът Невадо дел Руис в Колумбия 2016 - За пети президент на България е избран генерал Румен Радев, издигнат от БСП




2016 г.
На балотажа генерал Румен Радев е избран за пети президент на Република България. Вицепрезидент става Илияна Йотова. Радев е роден на 18 юни 1963 г. в Димитровград. Двойката Радев - Йотова /подкрепена от БСП/ печели с 59.37% срещу двойката Цецка Цачева - Пламен Манушев /ГЕРБ/ - 36.16%.
Образование:
1982 г. – Математическа гимназия – гр. Хасково;
1982 – 1987 г. – Висше военновъздушно училище – Долна Митрополия;
1992 г. – Ескадрилен офицерски курс, „Максуел”, САЩ;
1994 – 1996 г. – Командно-щабна академия – ВА – „Г. С. Раковски”;
2000 г. – Доктор на военните науки, област – усъвършенстване на тактическата подготовка на летателния състав и симулиране на въздушния бой;
2002 – 2003 г. – Военновъздушен колеж „Максуел”, САЩ.

2014 г.

Гугъл увеличава размера на наградата Тюринг от 250 хиляди на 1 милион долара.

2014 г.

Смъртните случаи от Ебола в Западна Африка надхвърлят 5100 човека.

2013 г.

САЩ включват „Боко харам“ в списъка на чуждестранните терористични организации след показните убийства на около 50-тина ученици.

2012 г.

Франция признава Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили за единствена законна власт в Сирия.

2011 г.

В Берлин над 8000 човека протестират срещу спекулацията в банковата система, като образуват жива верига около зоната, в която са разположени правителствени сгради. Предишния ден няколко стотин демонстранти успяват да проникнат в Бундестага. Във Франкфурт, финансовият център на Европа, около 10 000 души протестират в близост до сградата на Европейската централна банка в центъра на града, построявайки жива верига около банковия квартал. Според протестиращите, политиката е зависима от финансовите пазари, а големите банки шантажират цели общества. Вдъхновени от движението „Окупирай Уолстрийт”, демонстрантите продължават протестите, докато властите приемат сериозно исканията им за промяна във финансовата система в страната, а след това и на по-глобално ниво.

2011 г.

Италианският премиер Силвио Берлускони подава оставка, поради засилващата се обществена опозиция срещу него.

2010 г.

Руският премиер Владимир Путин е на официално посещение в София. По време на визитата му българският премиер – Бойко Борисов, му подарява куче, което е от породата „Българско овчарско куче”, родено е през август 2010 г. в личния развъдник на Бойко Борисов, което при раждането си е кръстено Йорго. Путин го занася в Русия и с цел публична реклама на личността си като общественик и политик провежда конкурс за даване на име на кучето. В крайна сметка е кръстено Бъфи.

2005 г.


Умира Марин Механджиев – академик, основател на Балканската академия на науките и културата.

Марин Русев Механджиев е роден на 8 март 1927 г. в гр. София. През 1949 г. завършва Държавната политехника в София като инженер-химик-магистьр. През 1970 г. става старши научен сътрудник по цветна металургия във Висшия химико-технологичен институт в София. През 1971 г. е кандидат на науките във Висшия химико-технологичен институт, Бургас. През 1989 г. става старши научен сътрудник по неравновесна термодинамика на акумулационните процеси в Института по физикохимия към Българска академия на Науките. От 1996 г. е член-кореспондент на Украинската екологична академия на науките. Същата година става академик и действителен член на Световната академия за мир, САЩ. През 1998-1999 г. Международният биографичен център в Кеймбридж (Англия) го избира за мъж на годината, а през 2001 г. за международна личност. През 1999 г. получава титлата професор по околната среда и правата на човека от Международната Асоциация на преподавателите към ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, НКОСОЦ/ООН. Същата година става доктор по философия хонорис кауза по политически науки на Международната академия за култура и политически науки, САЩ. През 2000 г. става академик на Централната Европейска академия на науките и изкуствата, Братислава, Тимишоара, както и академик на Румънско-Молдавската екологична академия, Яш, Румъния. Година по-късно, през 2001 г., става академик и заместник-председател на Балканската академия на науките и културата. От 2001 г. е доктор хонорис кауза по биотехнология и биоатмосфера на Университета Анстед, Малайзия. Член-кореспондент е на Кралската академия по фармация в Испания от 2002 г. През 2003 г. става почетен академик на Световната академия на науките, технологиите и образованието, Валенсия, Испания.

През 2004 г. е номиниран за Нобелова награда по химия от Университета Анстед за развитието на неравновесната термодинамика на акумулационните процеси и тяхното приложение, по-специално канцерогенната теория основана на защитния механизъм на клетъчните тъкани.

През 2003, 2004 г. печели почетен знак на Университета в Баня Лука, Босна и Херцеговина.

Академик Маханджиев участва в повече от 360 международни и национални научни конференции и симпозиуми. Има повече от 400 научни труда. Автор е на 18 монографии. По важни от тях са: “Планиране и методики при технологични изследвания” (1975 г.), “Комплексно изследване и проектиране при технологичните процеси в химическата промишленост” (1981 г.), “Екологизация и екологични експертизи” (1981 г.), “Процеси и апарати в биотехнологията и химичната технология” (1989 г.), “Намаляване и минимизиране на отпадъците в минните, обогатителните и металургичните предприятия” (1996 г.), “Термодинамика на акумулационните процеси във въздействаните системи, I част” (1997 г.) и др.





2005 г.



Умира Дядо Йоан – игумен на Рилския манастир.

Дядо Йоан е роден е на 24 юни 1925 г. във Варна. През 1949 г. завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". На 24 март 1945 г. е подстриган от Сливенски митрополит Евлогий в монашество с името Йоан. Скоро след това е причислен към братството на Рилската света обител. От 1946 г. е йеродякон, а от 1951 г. - йеромонах. От 1956 до 1968 г. е протосингел на Софийска митрополия при блаженопочившия Български патриарх и Софийски митрополит Кирил. През 1965 г. е изпратен като представител на Българската православна църква на Втория Ватикански събор в Рим. На 1 юли 1969 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Драговитийски". От 1 ноември 1968 г. до 31 октомври 1970 г. е игумен на Рилския манастир. В периода 1971-1974 г. е викарен епископ на Негово Светейшество Максим, Митрополит Софийски и Патриарх Български, след което в продължение на пет години е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски". В годините 1981-1983 г. е викарий на Великотърновския митрополит Стефан. От 1983 г. до 1988 г. е председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" . От 1 юли 1988 г. е игумен на Рилския манастир.





2000 г.



В Северна Италия са открити фрагменти от кости, принадлежащи на неизвестно хищно животно от рода на динозаврите. Дължината на хищника е около 9 метра, а теглото – около тон. Наречено е салтриозавър и е живяло в ранния юрски период (208 – 140 милиона години назад). Откритият динозавър се оказва едно от най-древните влечуги в света. Според предположенията той е месояден, дълъг е 8 метра, висок е 4 и има череп, дълъг 70 сантиметра. Единственият му открит зъб е с дължина около 7 сантиметра.





1998 г.



НАТО взима решение да изпрати в Македония мисия от 1700 войници в случай на необходимост от намеса в Косово.





1997 г.



На сбирка на левите сили в курортното селище Лесидрен, провела се в периода 13 - 14 ноември и организирана от германската фондация "Фридрих Еберт", се срещат представители на БСП, Българската евро левица, БСДП и Обединеният блок на труда (ОБТ) на проф. Кръстьо Петков.





1994 г.



На референдум в Швеция гражданите гласуват за присъединяването си към Европейския съюз. Присъединяването се осъществява на 1 януари 1995 г. Общо 52.3% гласуват “за”, а 46.8 – “против”. Въздържалите се са 0.9%. Избирателната активност е 83%. Според резултатите от референдума шведският Ригсдаг (шведският парламент) официално приема решението на 15 декември 1994 г. Една от причините за леко протеклите преговори е, че по-голямата част от работата е свършена от договора EEA от 1992 г. този договор между държавите от ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия регулира повечето от условията за присъединяването на Швеция към вътрешния пазар на Европейския съюз.





1989 г.



Като представител на новото ръководство на БКП Андрей Луканов се среща с представители на опозицията.

Андрей Луканов е член на е БКП от 1965 г. Член е на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. Убит е на 2 октомври 1996 г. в София пред дома си.





1989 г.



Норвегия, Австрия, Швеция и Дания едностранно прекратяват действието на спогодбите за безвизов режим с България.





1985 г.



За първи път от 400 години изригва вулканът Невадо дел Руис в Колумбия. Пирогенетичните потоци стопяват снега и леда на върха. Стопените водни маси с дебелина до 50 метра се спускат надолу по няколко речни долини и преминават над 100 километра.

В резултат от възникналата огнена вълнa загиват около 25 000 души и град Армеро е заличен от картата.





1982 г.



Във Вашингтон е издигнат 150-метров мемориал посветен на жертвите от войната във Виетнам. Изложен е списък с имената на повече от 58000 убити или изчезнали. Представлява ве-образна стена от лъскав черен гранит, спускаща се на 3 метра под земното ниво. Често е наричан само “Стената”.





1982 г.



Американският президент Роналд Рейгън отменя санкциите наложени на СССР, въведени след обявяването на военно положение в Полша.





1980 г.



Американският космически кораб "Войаджър-1" изпраща на Земята първите снимки отблизо на планетата Сатурн.

"Войаджър-1" е изстрелян на 5 септември 1977 г. от НАСА в Кейп Кенавръл на борда на ракетата Титан ІІІЕ Кентавър.

Най-голяма близост със Сатурн е достигната на 12 ноември 1980 г., когато “Воьджър 1” достига на 124 000 километра разстояние от външните атмосферни слоеве на планетата. Сондата засича сложни структури в пръстените на Сатурн.





1972 г.


Умира Минко Неволин (псевдоним на Минко Савов Попов) - български писател - поет и драматург. Роден е на 2 януари 1881 г. в Карнобат. Участва в Преображенското въстание (1903 г.) в четата на М. Герджиков. Завършва гимназия в Русе (1905 г.) и учителства. Следва в СУ - Историко-филологическия и Юридически факултет, без да завърши. Работи в дирекция "Храноизнос" (1930-1943 г.). Някои съчинения: "Вълните на живота" (1902 г.), "Стихотворения" (1903 г.), "Акорди на меланхолията" (1919 г.), "Палми в пустинята" (1923 г.), "Старинни вази" (1924 г.), "Слънцето на Багдад" (1931 г.), "Хайдути" (драма, 1932 г.), "Да спи зло под камък" (драма, 1933 г.), "Бели шатри" (1934 г.), "Тракийски песни" (1941 г.), "Гласът на времето" (1950 г.), "На Странджа баир гората" (1953 г.) и др.





1971 г.



Американският спътник “Маринър 9” за първи път достига атмосферата на Марс.

“Маринър 9” е създаден, за да продължи атмосферните изследвания, започнати от Маринър 6 и 7, както и да картографира повече от 70% от повърхността на Марс от най-малка височина 1500 километра и са най-висока разделителна способност от 1 километър за пиксел до 100 метра за пиксел. Инфрачервен радиометър е включен за засичане на топлинни източници и доказателства, за вулканична активност. Двете луни на Марс, Фобос и Деймос, също са анализирани, благодарение на информацията от спътника. “Маринър 9” е изстрелян на 30 май 1971 г. и е част от програмата “Маринър” на НАСА.





1970 г.



Хафез Асад завзема властта в Сирия след безкръвен военен преврат.

През 1920 г. Франция окупира Сирия, а през 1941 г. получава формално независимост. На 17 април 1946 г. френските войски се изтеглят от Сирия и тя става политически и икономически свободна държава. Участва във всички войни срещу Израел; влиза (1958-1961 г.) заедно с Египет в Обединената арабска република. През 1971 г. в Сирия е основан Национален прогресивен фронт (обединява социалистическите и комунистическите партии); приема се нова конституция (1973 г.); страната играе решаваща роля в политическия живот на Ливан. Сирия участва (1991 г.) на страната на интернационалните сили под егидата на ООН по време на войната в Персийски залив. През 1991 г. за президент е преизбран Хафез Асад.





1956 г.



Умира Ян Лукасевич - полски философ логик, член на Полската АН (1937 г.); професор (от 1906 г.). Роден е на 21 декември 1878 г. в Лвов. Преподавател в университетите в Лвов (1906-1915 г.) и Варшава (1915-1939 г.). След I световна война е член на Кралската ирландска академия в Дъблин. Работи в областта на логическите проблеми на индукцията и причинността и върху логическите основания на теорията на вероятностите. Построява първата система на многозначната логика, а с нейна помощ - система на модалната логика. Разработва оригинален език за формализация на логическите и математическите изрази (т. нар. безскобна символика на Лукасевич). Философските му възгледи са позитивистки.





1956 г.



Върховният съд в САЩ обявява, че расовата сегрегация в обществените автобуси е противоконституционна.

Сегрегацията е разделение на хората, базирано на расови, религиозни, трупови, полови, сексуални и социални прослойки. След премахването на робството през 1865 г. в САЩ чрез законите "Джим Кроу" сегрегацията започва да се налага чрез закони. Например афроамериканците силово са принуждавани да седят на задните седалки на автобусите и влаковете, да ползват обществени чешми само за чернокожи и да получават здравни услуги в специални болнични заведения. Също така цветнокожите са изключени от някои позиции на държавния административен апарат.





1952 г.



Произнася се присъда срещу известния банкер и бивш лидер на Народната партия Атанас Буров. Той е осъден на 20 години затвор лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористични действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Буров умира на 15 май 1954 г. в затвора. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992 г.

Атанас Димитров Буров е политически и държавен деец, банкер. Роден е на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица. Завършва икономически и правни науки в Париж. Завръщайки се в България става един от лидерите на Народната партия и като такъв заема важни държавни постове – подпредседател на ХV-то Обикновено народно събрание, министър на търговията в правителството на Ст. Данев (1913 г.) и в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски (октомври 1919 г. – май 1920 г.). Противник е на управлението на БЗНС, организира участието на привържениците на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 г. След неуспеха на акцията се принуждава да емигрира. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. се завръща в България и става един от основателите на Демократическия сговор. Буров е министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев (1926–1931 г.). Отново участва в управлението на страната за кратко време като министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2 – 8 септември 1944 г.). По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Буров, симпатизирайки на Франция, взема участие в буржоазната опозиция. Като противник на отечественофронтовската власт е репресиран и загива трагично.





1949 г.



Родена е Упи Голдбърг - американска актриса. Работи в театъра и импровизацията в Сан Диего и Сан Франциско, където участва в Театралната трупа Блейк Стрийт Хоуайс. Тя създава шоуто “Упи Голдбърг : Директно от Бродуей”, което е хит на Бордуей.

Упи Голдбърг прави филмовия си дебют във филма “The Color Purple”, с него печели наградата Златен Глобус. За участието си във филма “Ghoust” печели Оскар, както и наградата Златен Глобус за най-добра второстепенна актриса.

Упи Голдбърг е носителка на награда Еми за водеща на “The 66’th Anual Academy Awards”. През 1992 г. тя прави своя литературен дебют с детската си книжка “Alice”. Актрисата изпълнява песни в анимационните филми “Цар лъв” и “Победител”.





1945 г.



Шарл де Гол е избран за президент на Франция.

Шарл де Гол е военен командир, генерал, държавник, символ на съпротивата на Франция срещу нацистката окупация. Президент е на Франция в периода 1959 – 1969 г. Той е председател на Временното правителство – 1944-1946 г. и министър-председател в периода юни - декември 1958 г. Участва като офицер в Първата световна война, във II-та Световна война - като бригаден генерал в битката за Франция - май 1940 г. След капитулацията - юни 1940 г. възглавява комитета "Свободна Франция" в Лондон. През 1943 г. създава в Алжир Френския комитет за национално освобождение. Съставя нова конституция и поставя начало на Петата република. Ликвидира алжирската криза - 1962 г. През 1969 г. подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите на Дьо Гол. Пише трудове по въпроси на политиката, военната стратегия, мемоари.





1939 г.


Провалят се съветско-финландските преговори в Москва, след което Сталин заповядва да започне подготовка за война с Финландия.





1937 г.


Умира Димитър Подвързачов (псевдоним Хамлет, принц Датски) - български поет, фейлетонист и преводач. Роден е на 6 октомври 1881 г. в Стара Загора. Автор на лирически стихотворения, публикувани в различни периодически издания, и на множество хумористични стихове и фейлетони. Редактира сп. "Звено", хумористичното сп. "Българан" (с Ал. Божинов и Р. Алексиев) и др. Прави редица преводи, предимно от руски класици: "От ума си тегли" от Грибоедов и "Маскарад" от Лермонтов. Автор на "Как дяволът чете Евангелието" - сборник хумористични драски, фейлетони и парадокси (1932 г.), и на книгите за деца (в стихове) "Приключенията на Крачун и Малчо" (2 кн. 1932 и 1933 г.) и "Войната в джунглите" (1934 г.).





1934 г.


Роден е Стефан Емануилов Кожухаров – български литературовед с интереси в областта на старобългарската поезия, връзките между славянската и византийската химнография, Търновска книжовна школа и др. Завършва Духовната семинария (1953 г.), Духовната академия в София (1957 г.) и българска филология в СУ (1965 г.). Работи като учител (1966-1967 г.), в Народна библиотека (1968 г.), като филолог-специалист в Инситута. за български език при БАН (1968-1969 г.), филолог-специалист в Института за литература при БАН (от 1972 г.). Специализира в Ленинград (1978 г.). Гост-професор в Университета в Охайо, САЩ (1981 г.). Ст. н. с. в Института за литература (от 1988 г.); ръководител на Секция по стара българска литература (от 1990 г.); директор на Института за литература при БАН (от 1992 г.). За пръв път установява, че Св. Наум Охридски е автор на песни; открива неизвестно произведение на Константин Преславски, неизвестна служба за Петка Търновска и неизвестен летописен разказ за пренасянето на мощите й. Автор на “Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора” (1985 г., в съавт.). Съставител и редактор на “Българската литература и книжнина през XIII в.” (1987 г.). Член на редакционната колегия и автор в “Кирило-Методиевска енциклопедия” (1985 г.). Превежда произведения на старобългарската химнография. Умира на 25 януари 2000 г.в София.





1933 г.



Американският летец Дж. Ейнджъл открива водопада Салто-Анхел (Венецуела). Това е най-високият водопад в света - 1054 м.





1927 г.



Открива се тунелът Холънд под река Хъдсън, свързващ Ню Йорк и Джърси сити.





1923 г.



В Прага започва процес срещу Йордан Цицонков (Асен Николов) от ВМРО, който на 26 август същата година в чешката столица застрелва Райко Даскалов. Цицонков е оправдан на процеса. На 22 октомври 1924 г. срещу него започва нов процес в Табор, който го осъжда на 20 години затвор.





1920 г.



Приема се Закон за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им. С него се осигуряват парични помощи, земя до 50 дка в полята и до 120 дка в планините, безплатен дървен материал и нисколихвени заеми. Този закон е приет с цел подпомагане на бежанците, пристигнали в България след жестоко потушеното Илинденско-преображенско въстание (1903 г.).





1918 г.


Създадена е Западноукраинската Народна Република.

Западноукраинската Народна Република е държава, просъществувала за кратко в края на 1918 г. и началото на 1919 г. в източна Галиция, Буковина и карпатската област, като включва градовете Лвив, Каламя и Станислав. Според австрийското преброяване от 1910 г. териториите на републиката са населявани от около 5.4 милиона жители. От тях ок. 60% са украинци, 25% са поляци, 12% са евреи , останалата част от населението са немци, чехи и други. Украинската част от населението преобладава в селските райони. През 1919 г. Западноукраинската Народна Република е окупирана от Полша.





1918 г.



Новото правителство на болшевиките в Русия анулира Бресткия мирен договор във връзка с поражението на Германия в Първата световна война.

Брест-литовският мирен договор е сепаративен договор, сключен на 3 март 1918 г. в Брест-Литовск между Съветска Русия, от една страна и Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от друга. Осигурява излизането на Русия от I-вата Световна война, която губи части от Белорусия и Украйна и се задължава да плати 6 млрд. марки контрибуция. Брест-литовският мирен договор има 5 приложения, между които 1 икономически договор между България и Русия. Анулиран е от съветското правителство на 13 ноември 1918 г.





1912 г.



Роден е Йожен Юнеско – френски драматург-сюрреалист от румънски произход, майстор на театъра на абсурда. Автор е на “Плешивата певица”, “Носорози”. Умира през 1994 г.





1912 г.



Българските войски овладяват Дедеагач на беломорския бряг.





1907 г.



Родена е Йоана (Джована Елизабета Антония Романа Мария) – българска царица, съпруга на цар Борис III и майка на цар Симеон II. Дъщеря е на италианския крал Виктор Емануил III и кралица Елена. Омъжва се за българския цар Борис на 25 октомври 1930 г. Като българска царица се занимава с благотворителна дейност. С нейни средства се построява детски санаториум в Трявна, детска градина в Пловдив (1937 г.). Има 2 деца - княгиня Мария Луиза (родена на 13 януари 1933 г.) и Симеон II (роден на 16 юни 1937 г.). След 9 септември 1944 г. живее с децата си в двореца "Врана" край София. След референдума, обявил България за република, заминава с децата си за Египет. През 1951 г. по предложение на Ф. Франко семейството се премества да живее в Мадрид, а след сватбата на Симеон тя заминава за Португалия, където остава до смъртта си (живее в гр. Ещуриал, до Лисабон). След 47 години изгнание посещава България във връзка с 50 годишнината от смъртта на цар Борис III (25 август 1993 г.). Погребана е в италианската църква, в която е венчана за българския цар. Умира на 27 февруари 2000 г. в Ещуриал.





1907 г.



Първият хеликоптер с човек на борда – пилотиран от Пол Корню, лети на два метра над земята край Лизию, Франция.





1895 г.



В отговор на изказаното желание от Осмото обикновено Народно събрание престолонаследникът княз Борис Търновски да премине в лоното на православието, княз Фердинанд заявява, че въпреки големите трудности ще се вслуша в гласа на народното представителство. Княз Фердинанд и правителството с министър-председател Константин Стоилов решават да направят тази стъпка, изискана от Петербург, за да се постигне помирение между двете страни: отношенията са прекъснати през ноември 1886 г. поради опитите на Александър III да превърне България в една Заддунавска руска губерния. Екзарх Йосиф, глава на Българската православна църква, извършва необходимия обред при кръстник император Александър Втори, представен на церемонията от граф Кутузов. С този акт започва подобряването на отношенията между България и Русия.





1893 г.



Роден е Едуард Дойси - американски биохимик. Известен е с изолирането и синтеза на витамин К, както и с изследванията си над половите хормони. През 1939 г. Дойли изолира от естествени източници чист витамин К , който ускорява кръвното съсирване. Също така измисля начин да създаде изкуствено витамин К. Изолира половите хормони естрон, естриол и естрадиол. През 1943 г. съвместно с Хенрик Дам получава Нобелова награда за Физиология и Медицина.





1887 г.



Английската полиция разпръсква работническа демонстрация на Трафалгарския площад, като двама души са убити. Денят е наречен “Кървава неделя”.





1876 г.



Положени са основите на Българското опълчение в Кишинев (Молдова). Българското опълчение е самостоятелна българска доброволческа войска, която взела участие на страната на руската армия по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Инициатор за създаването на Българското опълчение е руският генерал Р. А. Фадеев. Неговото предложение намира гореща подкрепа от страна на Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия, които закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони и ги предоставят на българските опълченци.





1872 г.



От печат излиза първото издание на “Азбука” от Л. Н. Толстой.





1868 г.



В Паси, близо до Париж умира Джоакино Антонио Росини – италиански композитор. Роден е на 29 февруари 1792 г. Произхожда от семейството на градски оркестрант и певица от пътуваща трупа. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14-годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Тогава се появява и първата му опера. Сериозно влияние върху формирането му като музикант имат Хайдн и Моцарт. През 1816 г. се появява знаменитата му опера "Севилският бръснар", поставена в Рим. По-късно създава лирико-комичните опери "Пепеляшка" (1817 г.), "Крадливата сврака" (1817 г.). Характерни за оперите на Росини са красивата и мелодична музика и използването на нови музикално-драматични форми. От 1824 г. е директор на Италианския театър в Париж. В Париж създава много нови опери: "Граф Ори" (1828 г.), "Вилхелм Тел" (1829 г.), преработва някои от предишните си опери. "Вилхелм Тел" е последната му опера. Изкуството на Росини е дълбоко реалистично. Музиката му се отличава с рядко мелодично богатство и е тясно свързана с народните мелодии и битовите музикални жанрове. Тънкият хармоничен език на произведенията му и тяхната оркестрация изпреварват постиженията на неговите съвременници и по-късни последователи романтици. Особено високо майсторство достига в оперните ансамбли. Открива нова епоха във вокалното изкуство. Строго ограничава произвола на солистите и в същото време много тънко използва виртуозните възможности на гласовете им.





1863 г.



Умира Сава Вълчев Филаретов - български възрожденски просветен деец и общественик. Роден е на 29 октомври 1825 г. в с. Жеравна, Сливенско. Учи в Котел при С. Дборплодни (1840-1843 г.). От 1843 до 1848 г. е учител в Шумен. Учи в гръцко училище в Куручешме (Истанбул) и в Одеската гимназия (1849-1852 г.), завършва славянска филология в Московския университет (1857 г.). Съставя първия руско-български разговорник (1854 г.), отпечатан веднага и разпространен сред войниците, участващи в Кримската война. Учителства в София. Открива мъжко класно (1857 г.) и девическо училище (1858 г.) в София. Участва в църковно-националната борба. Сътрудничи на руския и българския периодичен печат. Принуден от турските власти да напусне София, през 1861 г. заминава за Русия. С. г. е назначен за секретар в Руското консулство в Одрин. Разболява се от туберкулоза, изпратен е на работа и лечение в Кайро (Египет), където умира. След Освобождението костите му са пренесени и погребани в София.





1862 г.



Луис Карол започва да пише детския роман “Алиса в страната на чудесата”. Така той изпълнява обещанието, което дава на Алиса Лидъл.

Луис Карол е псевдонимът на английския писател и математик Чарлз Лутуидж Догсън, роден на 27 януари 1832 г. Карол измисля псевдонима си, като превежда на латински език първите си две имена - "Carolus Lodovicus" – след което ги променя в английската им форма Лиус Карол.

Карол завършва Крайст Чърч колидж през 1854 г. в Оксфорд. Той сотава там и изнася лекции по математика. През 1861 г. получава позволение да стане дякон, но никога не е ръкополаган за свещеник.

Карол се занимава и с фотография, като един от моделите му е Алис Сидъл, една от трите дъщери на Хенри Джордж Лидъл, свещеник. Алис става прототип на героинята на Карол Алиса.

Сред някои от известните произведения на Карол са “Алиса в страната на чудесата” (1865 г.) и сборника “През далекогледа” (1871 г.), в който влизат поемите “Джаберуоки” и “Моржът и дърводелеца”.





1851 г.



Открива се телеграфната линия между Париж и Лондон.

Телеграфът представлява система за далечна комуникация посредством електрически звукови сигнали. Методът, който се ползва в по-голямата част от света, е разработен от Ф. Б. Морз. Устройството предава сигнали, които се чуват като цъкания. Първото успешно прокарване на телеграфен кабел през Атлантическия океан е от 1866 г. През 1872 г. Дж. Б. Стърнс разработва дуплексната телеграфия, която дава възможност да се предават две различни съобщения по един и същи кабел.





1850 г.



В Единбург е роден Робърт Луис Стивънсън– английски писател от шотландски произход. Завършва Юридическия факултет на Единбургския университет (1875 г.). Пътува много. Страда от тежка форма на туберкулоза, от 1890 г. живее на остров Самоа. Първата му книга - “Пентландското въстание” излиза през 1866 г. Световна слава му носи романът “Островът на съкровищата” (1883 г.) – класически образец на приключенската литература. Умира на 3 декември 1894 г. на остров Уполу, Самоа. Романи: “Похитеният” (1886 г.), “Владетелят на Балантре” (1889 г.), “Корабокрушенци” (1892 г.), “Катриона” (1893 г.), “Принц Ото” (1885 г.) и “Черната стрела” (1888 г.). Психологическата повест “Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд” (1886 г.) дава класическо за английската литература решение на темата за двойника.





1836 г.



Роден е Ярослав Домбровски - полски военен деец, революционер, участник в Парижката комуна (1871 г.). Служи в руската армия от 1855 г. Завършва Генералщабната академия в Петербург (1859-1861 г.). Заедно със З. Сераковски ръководи революционния офицерски кръжок в Петербург, който има решаваща роля за подготовката на Полското въстание от 1863-1864 г. Един от ръководителите на военнореволюционната организация "Комитет на руските офицери в Полша". Разработва план за въстание, който е основан на съвместните действия на полски и руски революционери. През 1862 г. е арестуван, но успява да подпомогне въстанието от 1863-1864 г., като във Варшавската цитадела, където е затворен, изработва нов стратегически план за действие. Осъден на 15 години затвор; през декември 1864 г. успява да избяга и със съдействието на руски революционери заминава за Франция. Във Франция е един от ръководителите на полската емиграция. Избран за главнокомандващ на въстаническите въоръжени сили по време на Парижката комуна. Загива в бой с правителствените войски на 23 май 1871 в Париж.





1821 г.



В Санкт Петербург е роден Михаил Василиевич Петрашевски (Буташевич-Петрашевски) - руски революционер. Завършва Царскоселския лицей (1839 г.) и Юридическия факултет на Петербургския университет (1841 г.). Работи като преводач в Министерството на външните работи. Редактор и автор на множество теоретични статии в "Джобен речник на чуждите думи" (1846 г.), с които пропагандира демократияни и материалистични идеи, както и някои принципи на утопичния социализъм. От 1844 г. в дома му се провеждат събрания, които от 1845 г. стават ежеседмични ("петъчници") и са особено популярни в средите на прогресивната общественост. Защитава идеите на Ш. Фурие, обявява се за демократизация на политическия строй в Русия и за отмяна на крепостното право. От края на 1848 г. участва в събрания за организирането на тайни дружества, настоява за продължителна подготовка на народа за революционна борба. Арестуван (1849 г.) и осъден на разстрел, който е заменен с доживотна каторга в Източен Сибир. От 1856 г. живее в Иркутск, където организира издаването на в-к "Амур" (1860 г.). През 1860 г. е заточен в Минусински окръг. Умира на 19 декември 1866 г. в Белское, днешен Красноярски край.





1818 г.



Роден е Михаил Никифорович Катков - руски публицист, професор в Московския университет; почетен председател на БКД (днес БАН) от 1884 г.. През 1856 г. основава руски вестник, в който защитава либералните идеи. През 1861 г. е директор на в-к “Московски ведомости”. Издава “Русский вестник” (1856-1906 г.). През 1867 г. основава Николаевската гимназия. Пламенен защитник на панславизма и староруската партия, враждебна на реформите. Обявява се против Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.).





1745 г.



Роден е Валентин Аюи - френски педагог, полага основите на световното обучение на слепите. През 1784 г. основава в Париж първият в света интернат за слепи. От 1946 г. денят на неговото рождение се чества като Международен ден на слепите хора.





1504 г.



Роден е Филип I Великодушни - ландграф на Хесен (1509 г.-1567 г.), основател на Марбурския университет, лидер на протестантите. Заедно със саксонския курфюрст Йохан Постоянни (1525-1532 г.) основават през 1525 г. Торгауския протестантски съюз. Става и един от водачите на възникналия шест години по-късно Шмалкалдерски съюз. По време на Шмалкалдерската война (1546 -47 г.), в битката при Мюлберг (1547 г.) е пленен от император Карл V. Остава пленен до 1552 г. След смъртта му през 1556 г. територията на Хесен е разделена между неговите четири сина.





1359 г.



Умира Иван ІІ Иванович Красиви – руски княз, втори син на Иван I Данилович Калита, баща на Дмитрий Иванович Донски. Роден е на 30 март 1326 г. След смъртта на брат си Семьон Горди - велик княз на Москва и Владимир (от 1353 г.), отстоява правото си върху великокняжеския престол в борбата със суздалско-нижнигородския княз Константин Василевич. Продължава политиката на баща си и брат си за обединяване на руските земи.





1312 г.



Роден е Едуард III – крал на Англия (1327-1377 г.).

Едуард III е един от най-изявените монарси на Английското кралство през Средновековието. 50- годишното му управление се откроява с възвръщането на кралския авторитет, загубен при Едуард II, негов баща и предшественик на престола. Неговата идея е да превърне Англия в най-мощната военна сила в Европа. Управлението на Едуард II се свързва с раждането на английската нация. Kоронясан e на 14 годишна възраст, като първоначално управлявал с регентство, но на 17 вече бил единовластен държавник.

През 1337 г. предявява претенции към френския престол, с което полага началото на “Стогодишната война”, която се развива с голям успех за Англия.

По негово време се наблюдава значителен прогрес на законодателното дело и в парламентарното управление.





1093 г.



В битка с англичаните е убит кралят на Шотландия Малкълм III, станал прототип на главния герой в трагедията “Макбет”на Шекспир.

Малкълм ІІІ Кенмор е крал на Шотландия в периода 1057-1093 г. Малкълм ІІІ е син на Дънкан І, наследник на Макбет. Нужни са му няколко години след смъртта на Макбет, за да възстанови териториите на кралството до границите от времето на управлението на баща му. Ок. 1068 г. Едгар Атлинг, претендент за английския престол, намира убежище при Малкълм, който скоро се жени за сестрата на Едгор, Маргарет.

От името на Едгар Малкълм нахлува в Северна Авглия, но през 1072 г. Уилям І Английски напада Шотландия, което принуждава Малкълм да подпише мир. По времето на управлението на Уилям ІІ Едгар и Малкълм започват набези в Англия през 1091 г., но Уилям ги възпира и ги принуждава да плащат данък. Малкълм е убит в Алнуик по време на поредото си нападение в Англия.





866 г.



Папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на княз Борис І на българските пратеници. В обстановката на непрекъснато нарастващо напрежение между Цариград и Рим папата вижда в “допитванията на българите” прекрасна възможност да измести византийското духовенство и да присъедини България към католическата църква.

След стъпването си на престола хан Борис I твърдо решава да покръсти себе си и своя народ. За целта той сключва съюз с крал Людовик Немски, в който фигурира точка и за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Узнавайки за този съюз, Византия остро реагира и незабавно обявява война на България (863 г.). Византия успява да привлече на своя страна Великоморавия, Хърватско и Сърбия и организира коалиция против България. В избухналата през 863 г. война българските войски са разгромени и Борис I се принуждава да поиска мир. Византия се съгласява, при условие че той приеме християнството от Цариград. Поставен в безизходно положение, през 864 г. българският владетел и неговият двор се покръстват в Плиска. Борис I приема християнското име Михаил и титлата княз. Този акт обаче се натъква на остра съпротива. През 865 г. против него избухва бунт, който обхваща 10-те комитата в страната. Решен да отстои започнатото дело, княз Борис I жестоко потушава бунта и наказва със смърт 52 боили с техните семейства.

След това Борис I предприема действия за отстояване на църковната независимост на страната. За тази цел той започва умела дипломатическа игра с двата християнски центъра. Първоначално преговаря с Византия. След категоричния отказ на цариградския патриарх Фотий да удовлетвори желанието му Борис I се обръща към Рим. Папа Николай I се оказва по-благосклонен и отговоря по принцип положително на изпратените от българския владетел 106 въпроса. Това довежда до задълбочаване на конфликта между двата християнски центъра. Отказите и на папа Николай I, и на папа Адриан II да ръкоположат за български архиепископ избрания от княз Борис I Формоза Портуенски довеждат до преориентация на българската политика и поставят началото на двегодишни преговори на българския владетел с Константинополската патриаршия. На 28 февруври 870 г. в Константинопол се провежда заключителното заседание на поместния църковен събор. Пристигат и пратениците на княз Борис I ичиргу-боилът Стасис, кан-багатурът Сондоке, кан-тарканът Илия, сампсисите Персиан и Алексий Хунол. На 4 март 870 г. император Василий I закрива събора на официален прием в двореца. Поканен е току-що завърналият се от Рим кавхан Петър, който поставя въпроса под чия юрисдикция се намира българската църква. Въпреки протестите на римските духовници българската църква е поставена под юрисдикцията на Константинополската патриаршия и е обявена за архиепископия. До този момент няма подобен прецедент в историята на християнската църква. По правило независими катедри са само тези, създадени от апостоли или от техни ученици. На 24 декември 879 г. патриарх Фотий и свиканият от него събор в Константинопол вземат решение в бъдеще ръкополагането на българския архиепископ да се извършва от българския епископат, а не от константинополския патриарх, т.е. българската църква получава статут на автокефална.

След като България получава исканата църковна независимост християнството у нас продължава да се проповядва от византийски свещеници и на гръцки език. Това създава реална опасност за независимостта на българската църква. За нейното отстраняване Борис I предприема нови мерки - изпраща в Цариград млади българчета, между които и своя син Симеон, които да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници.

С приемането на християнството се създават по-благоприятни условия за укрепване на съществуващите феодални порядки в страната. Освен това на нея вече не се гледа от съседите й и най-вече от Византия като на "варварска" държава. Не на последно място покръстването допринася и за окончателното спояване на българската народност - процес, започнал още от образуването на българската държава през VII в.



354 г.



В Тагаста, Нумидия е роден Свети Аврелий Августин (Augustinus)– римски християнски писател, известен като Св. Августин или Августин Блажени; един от отците на Западната църква; наречен “доктор на Църквата”. След като завършва образованието си, работи като преподавател по риторика. В периода 373-382 г. е последовател на сектата на манихеите. След кратък престой в Рим (383 г.) се премества в Медиолан (днес Милано), където изучава неоплатонизма и попада под влиянието на епископ Амвросий, в резултат на което приема кръщение в навечерието на Коледа (387 г.). Завръща се в Африка и през 391 г. е ръкоположен за свещеник, а през 395 г. – за епископ на Ипон. Налага се като неофициален лидер на Северно-африканската църква. Развива богословските си възгледи в спор с ересите на донатистите, пелагианите и манихеите. За разлика от донатистите, подкрепя тезата за универсалната мисия на Християнската църква, която е общност не само от светци, а смесено тяло, в което светците съжителстват с грешниците. Тъй като умерената му политика срещу донатистите не дава очаквания резултат, търси подкрепата на светската власт. Според собствените му думи съчиненията му обхващат 93 трактата, проповеди и писма: “За божия град” (De civitate Dei; 412-426 г.), “Изповеди” (Confessiones; ок. 400 г.), “За Троицата” (De trinitat
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 13 НОЕМВРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.58 секунди