изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 07:51 EET
ЗАСАДЕНО ДЪРВО - ЗА ДРУЖБА И ДОБРО СЪСЕДСТВО    
ОбществоДенят предвещаваше да бъде слънчев. Слънчево беше и в сърцата на групата от 25 човека, решили да прекарат своя уикенд сред природата в гората. Но не нашата българска, а да вдъхнем от аромата на съседна Румъния. Инициативата възникна благодарение отново на енергичния ветеран от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва Марин Атанасов, който всички го наричаме нашия бай Марин.

Със своя неуморим дух той продължава да ни вдъхва нови идеи, от чиято символика лъха на родолюбие, патриотизъм и човечност. Та именно той направи връзката с кмета на гр. Негро вода, който се намира само на 15-20 км от българската граница. Познанството на нашия ветеран с кметския екип и конкретно с кмета Йоан Николин датира от десетина години. Въпреки това дълбоко в сърцата ни се бяха загнездили съмнения. Все пак в групата почти всички бяхме запознати с историческите събития, които многократно са разкъсвали плътта на Добруджа, за да я има днес в две измерения – Северна и Южна. Очаквахме с нетърпение първата среща с домакините от Негро вода, по чиято покана отидохме съвместно да отпразнуваме празника на града. След около час пътуване от  Добрич пристигнахме пред църковния храм, където по християнски обичай запалихме свещи - едни за здраве, други за „бог да прости”. Не се наложи да чакаме дълго, след около 20 мин. се появи кмета г-н Николин. Топло ни посрещна с българско „Здравейте” и „Добре дошли”. Въпреки строго официалното облекло по протокол, от него лъхаше човещина и добронамереност. Само за минути диалог и всички съмнения и езикови бариери паднаха. Групата, състояща се от Съюза на запаса и резерва, ветерани, краеведи и симпатизанти, се отправи към паметника на незнайния войн в центъра на града. На всеки желаещ да се фотографира с кмета беше дадена такава възможност, без сянка на негодувание или нотка на величие, със широка усмивка той ни поведе из града да ни покаже някои от забележителностите. Дома на културата, Дома на пенсионера – ремонтирани и обновени по европейски стандарти.

По програма в 10 часа започна фолклорен концерт в залата на Дома на културата. Бяхме очаровани от пъстрата палитра от песни и танци, които изнесоха състави от малки, големи и по-големи самодейци от Негро вода и Констанца. В края на концерта съвсем непринудено ни беше дадена възможност да изкажем впечатленията си и отправим поздравления. От името на нашата малка делегация благодари председателя на Областния съвет на СОСЗР. Той връчи паметен плакет на кмета, за принос в дружбата между двата народа, беше му подарена и бутилка отлежало вино „Тангра” с думите: „Че не най-ценно е отлежалото вино и старото приятелство”. Той отправи и покани за връщане на визитата от румънска страна за деня на Добрич – 25 септември. Поздравления поднесе и председателят на военно-инвалидите за Добрич Димитър Илиев. Но символа на нашата двустранна среща беше подареното борово дръвче с местна добруджанска пръст от нашия добруджански чернозем. Прочувствени бяха думите на кмета, с които той ни благодари и обеща, че това дърво ще расте заедно с децата на Негро вода и ще им напомня, че дружбата и приятелството са непреходни. Корените на дървото на живота се поливат с обич, топлина и светлина. Светлината, която искреше в зениците на малките танцьори, във влагата в очите на майки, бащи, баби и дядовци, които ни изпратиха с аплодисменти. В наша чест беше даден и малък коктейл, след което се отправихме към гората, където фолклорният празник продължи с пълна сила. Чухме песни от различни области на Румъния, не липсваха и музикални поздрави към българската делегация, звучаха и български ръченици и Дунавско хоро, на които се смесиха танцьори от двете страни на граничната бразда, която беше обрасла с трева и бавно се заличава в съзнанието на двата народа, като една затворена рана, която времето лекува.

Тази среща предизвика много размисли във всеки от нас, а предполагам, че и сред домакините. Възникнаха въпроси, на които всеки сам трябваше да си отговори. Дали не е дошло време да престанем да ровим в старите рани и да търсим различията между двата народа. Дали от много години, политиците са ни настройвали да воюваме и враждуваме за територии. И двете държави са дали скъпи жертви. Войниците на двата народа са пропили с кръвта си Златна Добруджа. Време е да си вземем поука от историята. Като членове на общото европейско семейство трябва да търсим повече допирните точки между нашите два народа, отколкото различията. Новите мостове, които трябва да построим от бетон и желязо ще останат бездушни, ако не съумеем да изградим мостовете на дружбата, на взаимното доверие и зачитане на идентичността на всеки от двата народа. Тези мостове трябва да се превърнат в живите артерии на приятелство, човечност и доброта, чрез духовността, културата, икономическите лостове. През вековете, много често историята са я писали политиците, а не историците, затова е време да започнем да пишем една нова история, за да може дървото на живота да расте, да се разлиства и корените му да се поливат от двата съседни народа.

Потеглихме с препълнени от богати впечатления сърца за България. Пътьом се отбихме до къщата на певеца на Добруджа Йордан Йовков в едноименното село Йовково. Поклонихме се пред един огромен камък обрасъл с бурени. Помълчахме и размишлявахме върху забвението, което лъхаше от него. Един скромен надпис, какъвто е бил и живота на писателя: „Тук от 1896-1916 г. беше къщата на семейството на писателя Й. Йовков.”

За съжаление тук на българска земя почувствахме горчилката от нехайството на нашето поколение. Какви потомци сме след като заличаваме и занемаряваме историческите си корени. В ушите ми все звучаха като камбани думите на хан Омуртаг: „Човек и добре да живее умира и само делата му остават да говорят за него.”

Заслужава си да се замислим, какво оставяме след себе си улисани в бързия бяг на времето, защото то ще бъде съдник за делата ни.

 

Стоил Стоилов, Областен съвет на СОСЗР

                                                            

 


Сходни връзки

ЗАСАДЕНО ДЪРВО - ЗА ДРУЖБА И ДОБРО СЪСЕДСТВО | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 2.41 секунди