изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-19 @ 02:37 EEST
Димитър Иванов: Отказах да вербувам Любо Павлов за агент на ДС, видя ми се откачалка!    
Интервюта Проф. Димитър Иванов е последният началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС. Роден е през 1951 г. в София, завършва история в Софийския университет и Школата на МВР в Симеоново, има и два доктората – по история и по икономика. Работи в Държавна сигурност от 1976 до 1990 г. От 1991 до 1996 г. е генерален директор и вицепрезидент на "Мултигруп". Председател е на фондация "Арете" и на националния клуб "Стефан Стамболов", преподавател е по психология на лидерството в УНСС. Сред най-известните собственици на частни колекции у нас.


- Господин Иванов, напоследък много се коментира дали охранителите от УБО и НСО са били и доносници за ВИП обектите, които пазят. Имаше ли пресечна точка между УБО и Шести отдел на Шесто управление?
- В Пето управление на ДС-УБО-Държавен съвет имаше един оперативен отдел, който вербуваше и ръководеше агентура. Те се занимаваха с административни директори, чистачи, сервитьори, градинари... Целта е била своевременно да се долавят сигнали за терор. Сред помощния персонал се подбираха такива сътрудници. Моят отдел - 6-и към Шесто управление на ДС, имаше такава допълнителна функция по отношение на сградата на Министерството на вътрешните работи. Имаше обособено звено - първоначално бяха двама оперативни работници, след това стана цяло отделение, което беше 5-о отделение към Шести отдел – “по обкръжението”, така се наричаше.

Отговаряхме за охраната и безопасността на МВР – срещу опити за проникване, взривяване, подслушване. Представете си чистачката леля Пенка от Симеоново влиза в кабинета на министъра, където се знае, че ще се проведе важна среща, и му слага един микрофон. На другата сутрин пак отива да чисти и прибира микрофона! Какво правим?! Или бюфетчийката от т. нар. генералски бюфет на етажа на министъра и зам.-министрите! Там често си даваха среща и началниците на управленията на ДС. И какво става – бюфетчийката Ленчето, засукана булка, избрана такава да радва окото на застаряващите мераклии-генерали – хоп с кафето – и монтира в съответната чинийка или пепелник микрофон! Говорят си началниците на разузнаването и на контраразузнаването, споделят си разни тайни неща, а бюфетчийката ги записва! В годините веднага след промените беше голям страхът от разбиване на МВР и обсебване на архивите, както стана в Германия със ЩАЗИ. Тогова на партерния етаж на министерството на “Гурко” 1 и ул. “Шести септември” бяха сложени дебели решетки...

Та тези от 5-о отделение на Шести отдел на ДС изучаваха всички хора, които се назначаваха на такива възлови длъжности и измежду тях се вербуваха сътрудници, които се

инструктираха, обучаваха за какво да следят и на кого да докладват

Шести отдел по принцип е бил създаден като специализирано звено на ДС, което да се занимава с висшия управленски апарат. Понеже нямало къде да го сложат това звено, пък то не е достатъчно голямо, за да бъде самостоятелно, го сложили към Шесто управление, за да го прикрият, за да не стърчи и не боде в очите на апарата и той да каже: “Ама, другарю Живков, какъв е този отдел, дето ще следи нас?!”

Много често от УБО ни подаваха случаи за разясняване и документиране, които те нямаха достатъчно оперативни сили да разследват. В продължение на 6-7 години ние сме се занимавали конкретно с най-близкото обкръжение на Тодор Живков – Иван Славков, синът му Володя, обкръжението на Жени... И основните ми доклади бяха пред началника на УБО ген. Кашев. За всякакви негативни прояви, сигнали и неблагополучия на членове на Живковото семейство съм информирал лично него и сме имали много интересни разговори на тази тема. Питал съм го: “Как издържате, ген. Кашев, в тази суматоха, в тази боза?” Той ми отговори: “Митко, ако ти предлагат работа в УБО, дори това да съм аз, никога не се съгласявай!”

- Какво знаете вие, защо се самоуби ген. Кашев?
- Ген. Кашев загуби доверието на Живков накрая, който по-грубо, отколкото трябваше, го отстрани от работа. И Кашев се самоуби, защото животът му се обезсмисли. Той никога не беше работил нищо друго, освен да бъде офицер от УБО! 17 години беше началник на УБО! Всички тайни на държавата той ги знаеше!

Особено тези, нелицеприятните тайни

от живота на всеки човек...

- Вие сте бил доста близък с Иван Славков, въпреки че сте му “прикачвали” агенти преди години...
- Иван Славков, от една страна, беше обект на разработка, от друга - той си ходеше при Григор Шопов – говореха си, с ген. Петър Стоянов и с шефа на Шесто управление Боян Велинов си пиеха уискито! Григор Шопов му вика: “Ванчо така, Ванчо иначе...” Същевременно го разработвахме. Иван не знаеше, че има псевдоним “Важния” в ДС. Нищо лично! Но Иван беше много сложна фигура, той беше изключение. Мине - не мине, и кажат: “Иван е бил еди-къде си, напил се е, проститутки, видели са го 120 човека, какво да правя?!”. Много случки имам с него, но те са свързани с жени и пиене. Звъни от “Слънчев бряг”: “Ало-о, ало-о, кой взе снощи “Златният Орфей”, бе?!” “А ти къде беше, не знаеш ли?!” А Батето: “Ами къде съм бил? - Напил съм се и съм пропуснал!” Отговарят му: “Еди-коя си, тръгнаха си за София!” “Спрете ги на Пловдив,

как може да е взела “Златният Орфей” и да не е спала с бате си Иван - не може така!”

Страхотен беше Иван! Неудържим женкар, нямаше спиране този човек! Как да му направиш лошо на такъв!

Веднъж случайно се видяхме след промените в “Кошарите” и Иван ми вика: “К`во стана, бе, да им е..а майката, какво ни направиха?!” – Има предвид СДС-то - “Седим си пак с тебе, приказваме си, пием си уискито!”. И продължава: “Ти мислиш, че не знам, че главната счетоводителка на Олимпийския комитет, ти ми я беше поставил! Мъжът й ти е приятел, видях ви случайно от колата на улицата! Но въпреки всичко аз не я уволних, защото тя е сериозен и честен човек. И понеже ти си й поставил задача да ме следи, тя ще бъде много внимателна и няма да допусне да правим нарушения! Знам и друг един, който ти беше агент, той ми каза...”. Казвам му: “Е, лошо ли съм го карал!”. “Не, бе, не – просто ти казвам, че и ние сме от разузнаването!”

- Иван Славков работеше ли за ДС? Има различни версии...
- Иван Славков беше “офицер на прикритие” към Първо главно на ДС!
Това стана ясно при една катастрофа със служебния му мерцедес на бул. “България”. Иван излиза от колата със счупени ребра, качва се на трамвая и отива в “Пирогов”. Оказа се, че при катастрофата от самия удар служебната му карта изскочила от сакото и беше паднала в колата.
Тъй като Иван Славков беше “контингент” на Шести отдел, аз лично отидох на местопроизшествието. Там намерихме картата.

“Майор Иван Борисов Славков” -

тривиална офицерска карта, само по номера й този, който знае, можеше да разбере от кое управление е... Но от Първо Главно започнаха да твърдят, че такава карта не са издавали! А Григор Шопов ми каза: “Спри да се занимаваш повече със случая!”

- Казвал сте ми, че като сте отишъл в Шести отдел на Шесто управление на ДС, се подхванали да борите корупцията в соца...
- Когато аз отидох в Шести отдел, се смени поколението. Дотогава беше пълно само с полковници и подполковници - верни и предани другари. Отидох аз лейтенант, дойде още един старши лейтенант. И започнахме да се занимаваме с проблеми на корупция и, както се казваше тогава - морално-битовото разложение във висшия ешелон на властта.

Наскоро ми се обади и даже ме покани на обяд по случай 88-ия си рожден ден първият зам.-министър на външната търговия и член на ЦК Георги Нанев Вутев, който беше осъден през 1986 година и лежа в затвора, защото именно ние разкрихме далаверите му. Но каза, че не ми се сърди.
Шефът на Димитровски районен съвет на БКП в София Коце Караджов освен всички далавери за една година заедно със своите гости в ресторант “Златно пиле”

беше изял пилета за 10 000 лв., без да плаща!

Отивам в затвора в Стара Загора да го видя и съм му занесъл кока-кола, много обичаше! Той вика: “Аз понеже съм обжалвал пак делото, смятам го тук от година и нещо ден по ден – не може да съм изял пилета за повече от 9600 лв.!” Казвам му: “Абе, какво значение има дали са 9600 или 10 000 лв.?!” А той: “Виждаш ли колко си неподготвен! До 10 000 лв. е от 1 до 6 години затвор, а над 10 000 – вече става “в особено големи размери” – от 6 до 10 години затвор! 300 пилета са много важна работа, не се подигравай!”

1 на 20 сме стигали до следствие или съд, когато сме разследвали висши нива. Такава беше политиката –

да не кажат хората: “Какви престъпници ни управляват!”

Останалото се приключваше със справка, вече в зависимост от това каква номенклатура е. За целта Шести отдел издаваше два пъти в месеца бюлетин в пет екземпляра. В него се описваха всички случаи. Първият беше за Тодор Живков, вторият за министъра на вътрешните работи, третият за Григор Шопов, за шефа на Шесто управление Боян Велинов и за офицера към КГБ, който беше аташиран към всяко управление на ДС... В бюлетините не се пишеха имената, а псевдонимите, за да не се знае за кого става въпрос. Но големите шефове си имаха таблица с кодове – обект “Важния” – Иван Славков, обект “Ренегат”, “Неблагодарник” и т. н. Обектът обикновено е с псевдоним с лош подтекст, а агентът или явочникът - с добър – Роза, Липа, Бор... Който е обект, няма да бъде Бор, а Трън!

- На фона на сегашните разкрития за Любомир Павлов и спряганите 40 млн. евро за имоти на Лазурния бряг тези соцпрегрешения са си направо кокошкарска работа...
- Просто следствието трябва да си свърши работата и да се мине през съд! Но много е лошо за печата това, което се случи, като издател го казвам. Казвах му на Любо: “Не се натискай да ставаш шеф на Издателския съюз, не се знае какво ще стане с теб и ще повлечеш всичко надолу!” А той ми вика: “Много ми е важно това!” Питал съм го:“За какво са ти вестници?! Живей си живота!”

А той: “Имам да си отмъщавам на много хора!”

Съвсем директно ми го каза.

За сравнение: преди време бях написал до ВАЦ едно писмо да обърнат внимание на “24 часа”, че бяха написали два пъти “Димитър Иванов – Гестапото”... Имберг ми отговори: “Хер доктор Иванов, изключително съм разтревожен от вашето писмо, като германец по-добре от вас знам колко е лошо да те наричат Гестапото, но нашата политика е да не се бъркаме на главните редактори... Ако искате, ще ви направя среща”...

А сега питам Любо /Павлов – б. а/: “Братче, какво е това нещо, което е написано?!” А той: “Имам да си отмъщавам но този, на оня...”

Ами какво искаш от него?! Още 1988 година моите хора ми викат: “Абе, шефе, има един доктор, откачен, прави се на опозиционер, а продава порнокасети на “Витошка”!” На моите хора им беше голям мерак да го закопчаят Любо! Пратих да проучват историята и им казали, че той създал интимна връзка с Диляна /Грозданова – б. а/,

но тя още не се била развела с мъжа си

и живеела наблизо... Моите пак: “Дай да го гепим за порнокасетите и ще го вербуваме за агент на компрооснова!” Но аз викам на моя оперативния работник: “Бе, той няма качества за агент! Тра-ла-ла! Много говори, каква работа ще ни върши?!“ Оттогава го знам Любо!

- Вие как сте със здравето с този ритъм през целия си живот?
- Преди 3 години ми направиха сърдечна операция. Смениха ми клапа и ми сложиха 4 байпаса. Докторите казаха: “Виж какво, сърцето ти е много здраво, не рискувай да получиш инфаркт или инсулт! Дай да те почистим, за да си осигуриш комфорт за следващите 20 години живот.

Нямах никакви оплаквания, само се задъхвах, но мислех, че си е от възрастта. След операцията спрях да пуша. Но вече не ми се и пие, въпреки че когато седна, мога да изпия 4-5 уискита, без да се напия! Но не ми се пие...

Но като го натиснаха Огнян Донев, моите лекарства, които задължително пия след сърдечната операция, от 150 паднаха на 100 лв., това констатирам! А най-вероятно цената им е около 50 лв. Защо държавата трябва да търпи това нещо!? Едно време Илия Павлов викаше: “Аз по мобифон няма да говоря!”, защото като кажа: “Ало!” и два лева падат в джобчето на Краси Стойчев!”...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

http://www.blitz.bg/

 


Сходни връзки

Димитър Иванов: Отказах да вербувам Любо Павлов за агент на ДС, видя ми се откачалка! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди