изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-22 @ 12:54 EEST
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ОТ С. ДРОПЛА ПОМАГА НА БОЛНИЦАТА В ДОБРИЧ    
Интервюта ПК „Устрем” вече е изградила и църква в с. Дропла, подпомага футболния клуб и певческата група в селото, споделя председателят й Димитър Димитров

Димитър Димитров е роден в село Дропла, Балчишко. Работи като технолог в ПК „Устрем” в с. Дропла от 1994 г. – година след създаването й през 1993 г., до 2002 г. В началото на 2003 г е избран за председател на кооперацията. Кооперацията е създадена след ликвидацията на АПК. До 1999 г. е развивала и животновъдство. Отглеждали се крави и овце. Заради големите загуби, ликвидирали животновъдството – първо говедовъдството, а по-късно - и овцевъдството.

-         В какво състояние бе кооперацията, когато Вие поехте ръководството й?

-         Кооперацията беше на ръба. До голяма степен всичко беше на кредит. Тогава бяха много тежки години. През 2001 г. царевицата поради сушата почти бе загинала. Бяхме позатънали доста. Техниката, с която работехме, беше наследена от ликвидацията на АПК. Базата беше голяма, тъй като по-време на АПК в Дропла е бил центърът за няколко съседни села. Базата и сега не е малка и поради това, че обработваме около 18 000 декара с 8 човека, малко ни е трудно да я поддържаме цялата. Тогава, преди девет години, имахме един трактор „Зетор”, с който работехме. През 2004-2005 г. кандидатствахме по програма САПАРД. Купихме техника за 750 хиляди лева - комбайн, плуг, сеялка, адаптер за царевица. Постепенно нещата започнаха да се нареждат. След това възстановихме един трактор „К700” – подменихме всичко, само ламарините бяха старите. Така постепенно работата потръгна. Две-три години не бяхме плащали на фирми за растителна защита, за торове, семена. Дори през първата година, когато станах председател, се наложи, за да платим кредита си, да теглим друг. През 2003 г. пшеницата измръзна и имахме 93 кг/дка среден добив. В началото беше много трудно.

-         Значи заложихте на модернизиране на парка?

-         Да, междувременно си купихме един-два трактора със собствени средства и банкови заеми. Освен това по проекти сме закупили втори комбайн, голям трактор. Сега разполагаме с три комбайна „Джон Диър”, с три трактора „Джон Диър” – 100, 200 и 300 конски сили. Имаме и „Ню Холанд”, 3-4 трактора „Белорус”, останали от едно време, един „К700” и един „Т150”. Една фадрома купихме по проект по мярка 121 на ПРСР. Това е техниката, с която разполагаме. Обновена е на 90 процента. Купили сме сеялки „КУН” – пролетни и есенни, по две. Плуговете също са „КУН”. Досега техниката ни – трактори и комбайни, бе на „Джон  Диър”, а прикачния инвентар - на „КУН”. Тази година направихме лек „завой” и закупихме голяма пръскачка „Лемкен” и един трактор „Ню Холанд”. 

-         Осигурени ли сте със складова база? По-рано споменахте, че базата на кооперацията е много голяма, но има ли възможност за съхранение на продукцията и за изчакване на добри цени?

-         Преди две-три години обърнахме внимание на складовете, които наследихме, тъй като бяха стари, покривите имаха нужда от ремонт. От краварници, направихме два склада от по 2 000 тона или общо за 4 000 тона. Възстановихме ги, ремонтирахме покривите и вече функционират като складове. Имаме складова база за 5-6 хиляди тона.

-         Достатъчна ли е?

-         Като цяло е достатъчна, но така или иначе пазарът предполага една част от стоката да се реализира след жътва, тъй като тогава, по принцип, цената е добра, а  след това пада, за да се вдигне в началото на годината. Не са достатъчни складовете, но неминуемо една част от стоката се реализира след прибирането й. Именно през есента имаме най-големи разходи – за дълбока оран, сеитба на пшеница, рапица, горивото също е голямо перо.

-         Какви култури отглеждате?

-         Основно отглеждаме царевица, пшеница, рапица и слънчоглед. Тази година рапицата измръзна и изцяло се наложи да я презасеем – това са 2900 декара. Засяхме навреме, направихме много добри обработки, но въобще не валя дъжд и рапицата поникна много малко. През зимата измръзна. Затова се наложи да презасеем – с царевица или слънчоглед, в зависимост от сеитбооборота.  Аз много харесвам царевицата като култура, през последните години тя се очертава като много печеливша, но при нас не върви. При нас – в района на Балчик, Каварна, Шабла, през последните две-три години не вали достатъчно. Затова малко се страхуваме да сеем царевица. Тя е култура, която се гледа лесно, не е много скъпа и осигурява достатъчно голяма печалба, но условието е да стане. Добивът стига до 1 тон от декар. При нас залагаме на 10 500 декара с есенници и 7 500 декара с пролетници. При есенниците сеем над 7 хиляди декара с пшеница и над 2 хиляди декара с рапица. Ечемик не сеем. На няколко пъти се опитвахме да отглеждаме ечемик, но не се получи. По отношение на рапицата се твърди, че е една от най-евтините култури, но това въобще не е вярно. Една култура е евтина тогава, когато я работим не както трябва. Ако я отглеждаме по правилата, рапицата е много скъпа, най-скъпата като себестойност. Затова и цената й не може да падне. Ние разполагаме с достатъчно техника, за да я отглеждаме. Лошото е, че е лятна култура – работи се през лятото, оре се през лятото, а тогава е много тежко поради сушата. Но, така или иначе ще я сеем. Може и да намалим площите с рапица, но ще продължим да я отглеждаме.

-         На какви сортове залагате?

-         Като цяло пшеницата е собствено производство – първо, второ, трето размножение, на сортове на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Обикновено сеем сорта Енола. Той се очертава като най-добър за нашите условия. През последните две –три години сеем и сорт Корона.  Колеги пробват различни вносни сортове, но аз още не съм харесал нещо, което да ми направи впечатление. При царевицата използвам семена на Пионер, а при слънчогледа – на Синджента, а последните години залагам на Клиърфийлд технология. Рапицата ни също е със семена на Синджента.

-         Колко души наброява екипът на кооперацията?

-         Механизаторите са осем, има счетоводител, един механик и един домакин. Всички са млади. Най-възрастният в екипа е на 46 години. Повечето са на около 30 години. Колективът е много добър и на него разчитам.

-         Къде се намират земите, които кооперацията обработва?

-         Те са основно в землищата на селата Дропла и Кремена, и малко в землището на село Балканци. През последните две-три години има хора, чиито земи са в различни землища, които правят опити да дойдат при нас. Аз обаче не съм сигурен, че трябва да е така, защото сега машините ни съответстват на декарите, които обработваме. Ако се увеличат земите, които обработваме, трябва да се увеличи техниката, да се наемат още хора. 

-         Какви ренти раздавате?

-         За мен рентите са много високи. През последната година кооперацията даде 80 лева рента за декар. Нашите договори са за рента от 35 процента. При нас – в община Балчик, даваме големи ренти. Проблемът е, че при нас през последните години не вали и затова е трудно да се планират финансите през годината.

-         Кооперацията изгради и църква в селото. Работи ли вече?

-         В землището на Дропла има 177 декара църковна земя. С настоятелството и кмета решихме кооперацията да обработва тази земя и от рентите да построим църквата. Оказа се обаче, че ще е много дълга процедурата, ако се чака само на приходите от рентата. Затова с Управителния съвет на кооперацията решихме да построим църквата. Храм „Свети Георги” в с. Дропла беше завършен и официално открит на 17 септември миналата година.  Подпомагаме и футболния отбор на селото, както и певческата група към читалището.

-         Вашата кооперация е единствената, която е правила дарения и на Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич. Какви са те и защо ги направихте?

-         Даренията са две – през миналата и тази година. Така се случи, че миналата година по Нова година се наложи да влизам в болницата, тази година - пак. Консултирах се с Управителния съвет и взехме решение, според възможностите ни, да помогнем на болницата. Разговаряхме с управителя на МБАЛ – Добрич от какво имат нужда. През миналата година дарихме за нуждите на лечебното заведение анестезиологичен апарат. Техниката е произведена в Германия. Апаратът е от съвременен клас и бе предоставен на операционния блок в МБАЛ – Добрич. Тази година подарихме на Трето вътрешно отделение апарат за аргон-плазмена коагулация.  Той е златен стандарт в неоперативното лечение на стомашни кръвоизливи и безкръвно отстраняване на стомашни полипи.

-         Коя е формулата да успееш да изведеш една затънала земеделска кооперация в добро състояние?

-         Най-важна е работата. След това важно е и харченето на пари, да се правят нормални разходи.

 


Сходни връзки

ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ОТ С. ДРОПЛА ПОМАГА НА БОЛНИЦАТА В ДОБРИЧ | 1 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ОТ С. ДРОПЛА ПОМАГА НА БОЛНИЦАТА В ДОБРИЧ
Автор: Anonymous да 2012-07-09 @ 08:28 EEST

Браво!

Поздравления !


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.12 секунди