изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 19:47 EET
СЕЛО БРАНИЩЕ ПРИВЛИЧА ХОРАТА ОТ ГРАДА    
Интервюта Димитър Николов Димитров кмет на село Бранище вече трети мандат

 

 

 

-         Вече трети мандат сте кмет. Как се променя през годините село Бранище?

-          За мен Бранище е добро село. Проблемът не е само за нашето село, а за всички села в страната, и това е уличната мрежа – преасфалтирането на улиците в селата, което не е по силите нито на едно кметство, нито на една община, защото става въпрос за много пари. Тук държавата се е отдръпнала. Всичко друго в нашето село, според мен, се развива в добра посока. Факт е, че за последните десетина години има поне 10-15 новопостроени къщи, което е критерий, че селото се развива. Почти няма къща, в която да няма млади хора. Когато казвам млади хора нямам предвид само 20-30-годишни, а и такива на 40-50 години. Имаме и съвсем млади семейства, които живеят в Бранище. Другото интересно за нашето село е, че има хора, които продават имот в града и идват да живеят на село. Това движение се забелязва през последните десетина години.

-         Какво провокира хората да дойдат да живеят на село?

-         Най-вече спокойствието. Няма нещо, което да притеснява хората, които живеят на село. Ние нямаме проблем с престъпността. Нямаме проблем с транспортната връзка с града. Особено в летния период автобусите се движат на 20-30 минути.

-         Колко жители наброява селото?

-         Жителите по постоянен адрес са 420. Спрямо тези, които са по настоящ адрес, разликата е не повече от 5-10 човека. Но, на практика в Бранище живеят над 550 човека, което, може би, е и един от проблемите за селото. Това, че не всички имат адресна регистрация, макар да живеят в селото, когато дойде ред да се разпределят средствата за капитални вложения между селата от общината, то се извършва на база на броя жители. А, няма механизъм, който да накара всички хора, които живеят в селото, да се регистрират там.

-         В годините населението на селото увеличава ли се или намалява?

-         По-скоро се задържа. Със сигурност мога да кажа, че за годините, откакто съм кмет, живеещите в селото се увеличават. Това, за съжаление, може да се разглежда двуяко. Добре е, че жителите на селото се увеличават, но в същото време расте и безработицата.

-         Какви са възможностите за работа в селото?

-         За лятото работа осигуряват селското стопанство и туризмът. За останалото време заетост осигуряват малки фирми, но те са с по 2-3 до 10 души персонал, не могат да покрият цялата нужда от работни места. Въпреки това официално в село Бранище няма безработица, тъй като хората не искат само да пътуват до Добрич всеки месец, за да полагат подпис в Бюрото по труда. В селото работи завод за преработка на мед, който като обороти е най-големият, може би, в селото, но като работни места не е. Има и по-големи работодатели като мебелната фирма „Мебел-М”, дърводелски цех. Земеделска кооперация в селото няма. Имаме частни земеделски стопани, арендатори, земеделски фирми, които обработват по-малки – 100-200 декара, но и по-големи площи от  1500-2000 декара земя. По-малките стопанства се опитват сами да се справят с работата без да наемат допълнително хора, а само семейството работи. По-едрите стопанства наемат 2-3 работници сезонно.

-         Образователната инфраструктура в селото как е развита?

-         В село Бранище няма училище, децата посещават училища в Добрич. Пътуват самостоятелно, няма организиран транспорт за учениците. Имаме детска градина, която осигурява условия, каквито много малко детски градини предлагат. Тя беше ремонтирана по проект на община Добричка по оперативните програми. Дори деца от Добрич посещават детската градина в Бранище. Разбира се, има и деца от Бранище, които ходят на детска градина в Добрич.

-         Във Фейсбук профила на Бранище ми направи впечатление, че селото има много активен живот, също и много активна читалищна дейност…

-          Културната дейност в село Бранище наистина е развита и мнозина могат да ни завиждат. Имаме танцови и певчески групи. Допреди година и половина за празниците канехме в селото формации от други места. Сега сами си правим програмата. През март 2011 година създадохме група за народни танци като идеята бе млади хора да се научат да танцуват, защото имаше и такива, които не знаеха дори право хоро. Наехме хореограф, музиканти. Започнаха да се учат, научиха повече, отколкото очакваха и започнаха да търсят фронт за изява. Всяка възможност за изява, се използваме. Имаме и група за автентичен фолклор, която съществува от дълги години. Никога не сме делили групите. Неотдавна се проведе фолклорният събор „Песни и танци от слънчева Добруджа” в село Дебрене. Там участваха и двете формации, и двете имат награди.

-         Прави впечатление, че селото заедно отбелязва празниците. Има дух. Това на какво се дължи – на младите хора в селото, на кмета-ентусиаст ли или…?

-         Няма деление на млади и стари хора. Всяка идея, която е добра, трябва да бъде осъществена. Това, че читалището развива дейност и търси възможност за изява, предполага, че то може да организира празника в селото. От 6 май – Гергьовден през 2004 г. досега няма година, когато да не е направен курбан за цялото село. Великден се отбелязва от цялото село, организираме празник и за Коледа. Не сме пропускали и година, когато да не отбележим тези три основни християнски празника. Читалището също бе ремонтирано по проект на община Добричка по оперативни програми. Там има в момента две формации. Имаме идея да направим певческа група от млади певици. Дори имаме уверение, че народната певица Калинка Вълчева е готова да ги обучава. Много са добри и младите ни танцьори. Последната им изява бе за 24 май. Тогава гостуваха в Румъния, тъй като всички в село Бранище са преселници от едно село в Румъния - Съчеле. Децата танцуваха там. Сега предвиждаме да организираме футболен мач на ветераните, тъй като Георге Хаджи е от същото село.

-         Какви са цените на имотите в селото?

-         Ако продадете апартамент в Добрич, трудно с парите от него можете да си купите равностойна къща в Бранище. Нямаме имот, имам предвид хубава къща, която да струва под 50 000 лева. Едно празно мляко от половин декар не може да се купи за по-малко от 25-30 хиляди лева. Това че е много скъпо спира хората да купуват имоти в селото.

-         На чужденците, които купуваха имоти в добруджанските села, ли се дължат тези високи цени?

-         Най-вероятно, това е причината. Макар че, в Бранище да нямаме много чужденци, които да живеят в селото. Имаме смесени бракове, но нямаме семейства чужденци, които да живеят в селото. Преди време имаше британски семейства, но те продадоха имотите си и напуснаха страната. Ако трябва да сме откровени, не одобряваме в селото да идват да живеят чужденци.

-         Защо?

-         С годините хората в селото са си изградили определени навици, начин на съвместен живот. Например, през пролетта всеки от селото излиза, за да почисти пред двора си, да боядиса бордюра си, да вароса дръвче. Това при чужденците малко трудно се получава. Те се затварят зад портичката си и не се интересува какво се случва извън двора му. Не го впечатлява, че, за да излезе на улицата трябва да премине през храсти и бодили. За чужденците важно е какво има в дворчето им. При българите е точно обратното – може и да не е изкопана градинката им, но улицата трябва да е оформена. Това е, което мен като кмет ме интересува. Показателно за единството на селото е решаването пред две години на един много сериозен проблем. Живея 52 години в селото и нямам спомен някога нещо да се е откраднало. През 2010 г. обаче за 13 дни имахме 17 обира на къщи. Принудихме се сами да се защитим. Всяка вечер всички кръстовища на селото бяха блокирани от двама доброволци. Повече от седмица организирахме такива дежурства докато установим извършителите. Оказа се, че това крадци-гастрольори от друго село, от ромски произход. За селото бе добре, че сами се справихме с проблема. От друга страна обаче не е добре за Второ Районно полицейско управление, че нищо не направиха. Това, че веднъж в седмица са минали с кола през центъра на селото, нищо не помага. Според мен, не може да имаме квартален полицай, който да не контактува поне веднъж седмично с кмета.

-         Как се справяте с благоустрояването в селото?

-         Смятам, че човек, за да се кандидатира за кмет на село трябва да има много неща – коса, мотика, чук, да може да коси, да копае, да прави много неща. Ако чака някой друг да свърши всичко, нищо няма да се случи. Рядко аз като кмет съм облечен с риза и панталон. Много често ние – администрацията на кметството, която е пет човека, излизаме и чистим тротоарите. Понякога хората се шегуват, че в селото има пет човека от временната заетост. Но, аз не се срамувам от това. Имаме човек, който се занимава с административната част, читалищен секретар, чистачка, аз и една бройка от временната заетост. Работейки на улицата никой не може да разбере кой е финансист, кой е кмет, кой е чистач. За мен е чест, когато се кача в автобуса, хората се впечатляват, че селото е изчистено. Един голям проблем има селото ни, особено в летния период, че не можем да пресечем пътя. Толкова много коли преминават. Там е скоростна отсечка за шофьорите. Имаме седем жертви на катастрофи, които са станали вътре в селото.

-         Как са решени проблемите с осветлението, сметоизвозването в селото?

-         Трябва да подчертая, че това не е мое дело. Това са въпроси, които се решават на общинско ниво. През 2003 г. уличните лампи в селото бяха 22. Сега са 122. За разлика от други села, при нас сметоизвозването не е спряло.

 


Сходни връзки

СЕЛО БРАНИЩЕ ПРИВЛИЧА ХОРАТА ОТ ГРАДА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.57 секунди