изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-15 @ 08:33 EET
Стратиева пред БЛИЦ: Нападателят ме душеше, цялата бях в кръв!    
Интервюта   Никой не чу писъците ми, полицаите първоначално не вярваха и ми се присмиваха, сподели Катето

Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙM 2!

Екатерина Стратиева се възстановява от травмите и шока, който преживя в Турция, където беше нападната от мъж, озовал се вече зад решетките. БЛИЦ се свърза с най-добрата ни автомобилна състезателка, настанена в момента в софийска клиника. Стратиева даде обширно интервю и подробно разказа за ужасяващата история.

- Кате, как си?
- Имам доста травми. Вече съм по-добре, но много ме боли главата. Постоянно имам световъртеж. В софийска болница съм и съм много благодарна на екипа, който се грижи за мен.

- Кога те изписват?
- Нямам търпение това да се случи и вече да се прибирам вкъщи. А бях планувала и до морето да отскоча преди Рали Барум, което ми предстои в края на месеца.

- Рали? Сериозно ли говориш? Беше нападната в Истанбул, в момента си в болница, а пак ралитата са ти в главата?
- Това е моят живот. Само да ми мине главата и ще пътувам за Чехия, за да участвам в Рали Барум. Самото ми явяване там мисля, че ще ми помогне да се отърся от шока, защото знам, че случилото се ще го помня винаги.

- Какво стана в Турция?
- Бях отседнала при мой приятел, с когото се познавам от ралитата. Той е навигатор в силен отбор. На Рали Средна гора тази година станахме още по-близки, започна да ми помага с осигуряването на резервните части за автомобила. Коментирахме как може да ми урежда почивки в Турция, а аз на него в България.  Така се стигна до миналия петък, когато се озовах самичка в апартамента му. Прибирах се от подготовката ми в Италия и трябваше на следващия ден да хвана полета за София. Той сутринта излезе и отиде на работа. По едно време се звъни на вратата, но не отворих, защото през шпионката видях непознат човек. Върнах се обратно в стаята и продължих да си чета книгата. И след няколко минути той нахлу при мен. Странното е, че не се чу разбиване на врата или някакъв знак, че влиза крадец. В първия момент си помислих, че е познат на моя приятел или пък хазяин. Знам ли и аз... апартаментът е огромен. Много хора могат да живеят в него. Той ме изгледа стъписано, явно не е очаквал да има някой вътре. Веднага се втурна към прозореца и го затвори. След това стана страшно. Някои моменти дори не си ги спомням напълно. Нападателят взе някаква порцеланова ваза, която беше на шкафчето, и я разби в главата ми. Хвърчаха чаши, имаше юмруци. Ужасяващо нещо преживях! Отбранявах се, доколкото можех. Блъсках го, в началото не му се давах толкова лесно. Спортът ме е направил силна. Но след това той започна да ме души. В началото крещях. Никой обаче не чу писъците ми. Когато ме душеше, станах безсилна. Шурна кръв, цялата бях в кръв. Това явно го уплаши и го накара да спре с насилието. Поведе ме към банята, което ме учудва. В такъв огромен апартамент знаеше къде се намира тя. Беше ориентиран. Явно и друг път е влизал там. Вкара ме в банята, опита да ме съблича, галеше ме... целуваше ме по челото.

3_18.jpg

- Пробвал е да те изнасили ли?
- Не знам какви са били намеренията му. Очевидно обаче той се уплаши. Галеше ме по косата, целуваше ме по челото.

- Говореше ли ти нещо и ти какво му казваше?
- Първоначално нищо не казваше. След това започна да говори на турски, но аз нищо не му разбирах. Аз пък използвах английски, който той очевидно не знаеше. Но с действията си и най-вече благодарение на кръвта, която започна да се стича по мен, той се укроти. Стана съпричастен с болката ми и дори реши да ми помага за раните. Отиде до кухнята, след което се върна с бутилка Мартини. С него реши да ми полива разбитата глава. Но беше взел и нож. Като видя, че пробвам да набирам по телефона, го опря в гърлото ми. Хвана телефона и го захвърли настрани.

- На кого опита да се обадиш?
- За малко щях да набера майка ми, което добре, че не се случи. Ако тя беше чула писъците ми, сигурно не знам какво щеше да й се случи. По телефона нямаше как да ми помогне в този момент, само щеше да стане по-лошо.

- Защо никой не те е чул, когато си викала за помощ?
- Случката става през деня. Всички са на работа. А и за комшии как да говорим, след като се оказа, че нападателят е комшията. Живее на същия етаж, в отсрещния апартамент. Именно заради това не е заснет на камери. От полицията преглеждаха записите и твърдяха, че външни лица не са влизали. Няма как да го хване камерата, тъй като той е комшията.

- Нямаше ли охранители, които да се притекат на помощ?
- Има, но доста далеч от мен - на около 3 киломентра. Въпросното място е голям комплекс, в който има над 20 блокчета. Всичко изглеждаше прекрасно, подредено, зеленина, охрана, бариери, а какво стана всъщност... Когато полицаите ме разпитваха и трябваше да се връщаме на мястото, не исках това да се случва. Главата ми беше пълна каша. Не исках да се връщам обратно на това място. Но пък си казах, че за да преборя стреса, трябва да го направя. Страхът е проява на слабост, а аз не съм страхлива. Спортът ме е направил силна и няма как да се предам пред подобно нещо. Най-странното беше, че полицаите първоначално не ми вярваха. Не приемаха разказа ми. Явно им звучеше като на филм, но всичко наистина си беше така. Аз им казвам какво е станало, а те се подхилкват. Трябва да съм супер изперкала, за да си измисля такъв сценарий. И чак пък цялата да съм в кръв... Аз излязох от апартамента като от война. Рани, раздърпани дрехи. Не искам да си го спомням това нещо повече. Но лошото е, че ще ми остане за цял живот. Сега дори не мога да спя. Събуждам се нощно време от кошмари. Ужасяващата случка все ми е в главата, стряскам се. Тази нощ сънувах, че ме нападат в колата ми, обират ме. Дано отминат тези неща и да мога да спя спокойно.

4_8.jpg

- Нападателят открадна ли ти нещо, освен всичкото това, което ти е причинил?
- Имах около 500 евро в чантата, взел ги е. Извадих уникален късмет, че не е свил паспорта ми, който беше скрит в едно вътрешно джобче. Всичко ми е супер странно. Дори в един момент ми мина през ум, че моят приятел може да го е изпратил, за да ме сплашат. Какво ли не си мислих... А в същото време нападателят изглеждаше напълно нормален човек. Не личеше да има психически отклонения или пък, че е някакъв насилник. В първия момент, когато го видях, изобщо не предполагах, че може да ми стори нещо. А какво излезе всъщност - все едно си платих, за да вляза в къща на ужасите!

- Преди беше ли ходила на това място?
- Не, за първи и може би за последен път ми беше. Но всъщност, като се замисля, защо пък да е последен. Ако се страхувам да отида отново там, значи не съм силна! Благодарна съм на Господ, че съм жива и отново съм си в България. Дано по-скоро ми минат болките в главата, за да пътувам за Рали Барум.

- Явно не можеш без ралитата? От колко години си зад волана?
- Вече 12 години участвам по състезания. Иначе още на 10-11-годишна възраст баща ми започна да ме учи да шофирам. Преживяла съм какво ли не. Аз постоянно съм на тръни. Дори когато карам, си мисля как бих реагирала, ако в момента ми изхвръкне предната лява гума. Такъв човек съм.


- Колко време продължи цялата тази случка в апартамента?
- Около 40-50 минути. Най-много се изплаших, когато той взе ножа. Но с него не ме нарани. Нямам прорезни рани. Имам наранявания от вазата, която разби в главата ми, и от чашите, които летяха по мен, както и блъскането в стената.

- Как точно позна извършителя?
- Когато вече се прибрах в София, от турската полиция ми изпратиха видео запис, в който бяха го заснели въз основа на описанието, което им дадох. Пак беше с бяла тениска и същите панталони. Лесно го разпознах и им казах, че е той. Сега вече е в затвора. Той е имал и предишни провинения. Но какво да го мисля още, в миналото е. Гледам напред, защото можеше да бъде и по-лошо. Дано на никого не се случва това, което аз преживях.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
 


Сходни връзки

Стратиева пред БЛИЦ: Нападателят ме душеше, цялата бях в кръв! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.30 секунди