изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 01:59 EEST
НЕОБХОДИМИ СА МНОГО КАЧЕСТВА И УМЕНИЯ, ЗА ДА ЛЕКУВАШ ДУШАТА НА ЧОВЕКА    
Интервюта Д-р Маргарита Новоселска - управител на Центъра за психично здраве "Д-р Петър Станчев", пред НДТ

- Д-р Новоселска, бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"?

- Завършила съм медицина в Добрич. Специалист съм по психиатрия от 1993 година. Работила къс предимно в Центъра за психично здраве и Карвуна и известно време, в отделение в Държавна психиатрична болница Царев брод. От 2006 година съм управител на Центъра за психично здраве, а от няколко дни съм встъпила в трети мандат. Омъжена съм. Съпругът ми има малка фирма за дезинфекция и дератизация.

- Защо сте се насочили към психиатрията? По-трудно ли се лекува душата на хората отколкото тялото им?

- Аз съм пристрастна и за това съм станала психиатър. Защото смятам, че са необходими много повече качества и умения, за да можеш да лекуваш най-висшата форма, еманацията на човешкото тяло - душата. В този смисъл съм го приемала като част от моето разбиране и желание да помагам на хората във всеки момент, в който аз мога да помогна. Това вероятно е до вътрешна нагласа и до желанието да помагаш на всички. Макар че всеки, завършил медицина, е отишъл с тази нагласа - да помага.

- Кои са тези качества и умения, които трябва да притежава психиатърът?

- Лично за себе си мога да кажа - вчуствяване. Да можеш да възприемеш болката и потребността на човека и съответно да направиш максималното за облекчаване на тази болка. Да можеш да го подкрепяш и в следващия етап на неговото лечение. Психиатричното лечение е един процес, който не се ограничава само в една среща, в една консултация. То е един процес на взаимна подкрепа докато се получат резултати. Защото психиатрията не е само психози, шизофрении и маниакално-депресивни психози. Това са много болести, които могат да възникнат в резултат на житейски събития, които не са заложени в човека и които налагат подкрепа и лечение във всеки един етап на човешкия живот. При нас също можем да изпитаме радост и удовлетворение при резултатно и успешно лечение. И това ни стимулира да се зареждаме с енергия, да можем да помагаме на все повече хора и да лекуваме все по-успешно.

- Доколко са лечими психичните заболявания? И доколко това зависи както от лекаря, така и от вътрешната нагласа на човека?

- Както във всички области на медицината голяма част от заболяванията са хронични. Като започнем от диабет, хипертония и други болести, които налагат системно лечение, така е и в психиатрията. Както психозите, основно шизофренната психоза, така и биполярното фиктивно разстройство, от тясната област на психиатрията. Но така и една психоза, която възниква в резултат на множество комплексни фактори, събития. В крайна сметка, това е едно заболяване, което има обостряне, спиране на симптомите, подкрепа и след това, поради характера на личността и обкръжението, отново може да се обостри и така да си върви в годините. В този смисъл, при голяма част от заболяванията се провежда лечение на симптомите. Особено за по-сериозните, по-тежките заболявания, от малката психиатрия. Даже не са намерени причините, защото ако бяха намерени щеше да има едно по-дългосрочно лечение. Но при захарния диабет, като са намерени причините, нима е отстранен и човекът да е напълно здрав? Така че, общо взето, се лекуват симптомите. Но смисълът е не само да провеждаш биологично лечение, а да провеждаш комплексно лечение, което включва подкрепа на близки, обкръжението. Също така трябва да се осигури подкрепяща среда и от други специалисти, които да помагат на човека, който вече има този проблем, да се справя по-успешно в общността. Както със собствените си преживявания и емоции, така и с преживяванията и емоциите на околните. Защото там има по-специфични нагласи, има понякога и табуизиране и най-вече сигматизиране във връзка с тези заболявания. И там трябва да се преодоляват много повече съпротиви и фактори, отколкото при другите телесни заболявания.

В този аспект, ние сме помислили още преди години, когато стана възможно чрез проекти, а сега и с програма да осигуряваме едно по-пълноценно социално функциониране на лица с тежки психични разстройства. Поддържаме в Центъра за психично здраве Дневен център за възрастни хора с психични увреждания. Смея да кажа, че той работи пълноценно.

- Бихте ли разказали малко повече за дейността му?

- Това е делегирана дейност, финансира се от Министерството на труда и социалната политика, след като най-напред направихме такъв център по ФАР. В последствие вече със съдействието на общината, най-напред тя управляваше този център, тъй като той е базиран при нас. След това предостави тази услуга да я управляваме ние - от 2009 година. Това е една много добра възможност за една част от нашите пациенти. Капацитетът е 30 души и е запълнен, обикновено около 20 души винаги са налице. Това е динамичен процес, защото според спецификата на заболяванията не всички могат да идват всеки ден. Или пък ако не са се явили, нашите служители ги посещават по домовете, за да правят обратна връзка с тях, с близките им. Работи се във всички възможни аспекти. Най-напред, там не се говори за лечението, защото то е приоритет на психиатъра. Но се поддържа връзка и с лекуващия лекар, и с психиатъра. Иначе се правят образователни модули от медицинския специалист, от психолога, най-вече от социалния работник. Разглежда се и социалният аспект на заболяването, освен чисто медицински, и как под въздействието на това заболяване, което вече е настъпило, да съумяват да се справят в различни ситуации. Като започнем от пазаруване, транспорт, получаване на помощи, на някаква информация от институции, най-вече социални. Подпомагане при писане на различни текстове, писма, жалби... Изобщо - във всички аспекти на социалната дейност, включително и юридическа подкрепа, ако се налага. Тези пациенти обикновено са с редуцирани умения за справяне с ежедневните си задължения. Така че част от целите са да се възстановят тези умения, да се поддържат навици - хигиенни, за справяне в домашни условия и т. н. И още един от модулите, който винаги е бил атрактивен - активираща кухня, където потребителите на тази услуга да приготвят сами менюта, да ги съобразят с техните финансови възможност. Да отидат да закупят продуктите, после да сготвят ястието и всички да го хапват. Това им помага, после те правилно управляват средствата си, включително и в домашни условия. Има и трудотерапия - занимават се с градински проект, поддържане на градини, площи. В много силна степен е развито и спортуването. Обикновено посещават парка, играят занимателни игри. Когато стане хладно - в различните помещения на центъра играят шах, табла... Провеждат се състезания. Също много силно развита е и арттерапията. Там от една страна е рисуването като възможност за изява на творческите умения на част от потребителите. От друга страна се въведе нещо, което винаги е било част от арттерапията - рисувателните модели за оценка на актуалното емоционално психично състояние като цяло. Също така непрекъснато се провеждат обучителни модули за здравословно хранене, здравословни навици, за различните болести, които могат да съпътстват живота на всеки един от нас. Разбира се, има и индивидуална и групова психотерапия. От този месец имаме нов психолог, който тепърва навлиза и съм уверена, че ще се получат още по-добри резултати.

- Достатъчно добро ли е нивото на психиатричната помощ в България и в частност в Добрич? Достигаме ли европейските, световните стандарти?

- Специално за психиатричната помощ, тъй като там няма специализирана, скъпоструваща апаратура, сме облагодетелствани. Нашата апаратура са нашите знания и умения. Доколкото в България все още има психиатрии се работи качествено. Прилагат се всички медикаменти, които са въведени в Европа, скъпоструващи понякога, но с по-добро качество. Смея да кажа, че както в цялата страна, така и в Добрич психиатричното обслужване е на възможно най-доброто ниво. М. г., покрай едно обучение, имах възможността да бъда в Александровска болница, така да се каже, да си сверя и часовника - какво е нивото на лечение при тях и при нас. С удоволствие и удовлетворение констатирах, че качеството на обслужване, нивото на медицинско, медикаментозно лечение при нас е точно такова, каквото е там. Поддържаме връзка непрекъснато и с клиниките във Варна, сравняваме, съобразяваме и мога да кажа, че нивото ни е и като тяхното. Имали сме случаи, когато сме насочвали пациенти към Варна, от там те, недостатъчно удовлетворени, отиват в София. И в крайна сметка идват при нас. Оказва се понякога, че резултатите при нас са най-трайни и най-продължителни и повлияването е най-добро.

- Научи ли се българинът да търси психиатрична помощ? И научи ли се обществото да приема хората с психични заболявания?

- Иска ми се да кажа, че има положително развитие в тази посока, но като че ли още сме в застой в това отношение. Имаше такива възможности през 2006 година - да се защитят проекти за деинституциализация, за борба със стигмата. Но за съжаление не намирам значимо развитие в нагласите. И тогава бях по-ентусиазирана, сега съм по-умерен оптимист. Но все пак стъпка по стъпка, считаме, че ще има по-добро развитие и разбиране за приемането на психичната болест на другия до нос. Едва когато човек и най-вече близкият до него има такъв проблем си дава сметка. А понякога дори и тогава хората отказват, с част от себе си, от същността си, да приемат, че има такава болест. Това е изграждано през годините, т. нар. колективно подсъзнание. Дори и да иска човек да го възприема позитивно не успява на ниво подсъзнание. Иначе неминуемо вървим напред към приемане и  разбиране, защото тенденцията е за увеличаване на заболеваемостта. Все повече хора започват да имат нужда от лечение, подкрепа, от специалисти. От една година ЕС дава информация, че психичните заболявания са заели вече второ място след сърдечно-съдовите. И вероятно и в България е така.

- Бихте ли разказали за Метадоновата програма, по която работите?

- На 26 юни Метадоновата програма направи 3 години. При нас няма много хора. Самите ние не ги каним, приемаме тези, които наистина са узрели за такова участие, мотивирани са по един или друг начин. Тъй като това е едно заместване на един опиат с друг. В този смисъл, поради множество съпротиви, множество други фактори това е една алтернатива на справяне със зависимостта. Или пък се възприема като последно средство на избор, последна възможност на един зависим, който е правил опити в клиники, комуни, понякога е бил и в затвор заради наркотици. Дори и това да приемем, че е било своеобразен опит за отказване на дрогата поради рестриктивни условия, в един момент те отново, излизайки в общността си, в същата наркоманна среда, започват да злоупотребяват, изпадат в критични ситуации. Именно, защото те не са съумели да се научат да казват "не", не са израснали емоционално. Когато едно лице започне да взема наркотици, то застива на едно емоционално ниво, което остава такова въпреки че то физически израства. Идеята на тази и Метаданова програма е освен да вземат опиата метадон, да се работи с тях да могат да израстват емоционално. Така че когато утре престанат вече да вземат и метадона да не вземат и наркотици. От една страна поради факта, че в програмата са хора, които все пак са вече с множество емоционални и психически увреди, от друга страна поради множество други обстоятелства и фактори не всички успяват да постигнат такова стабилно състояние, да вземат само метадон, да работят, да са завършили образованието си, да имат семейства. Около 50 процента от хората в програмата са постигнали тези резултати. Около 10 процента са с чести грешки, със стъпки назад и като че ли без особена перспектива. Една друга част непрекъснато се опитваме да стимулираме, работим с тях, с близките им, за да можем на един следващ етап наистина да минат в групата на по-успешните. Но ние си бяхме казали, че дори и един от всички да стане стабилен, да работи и живее нормално за нас вече ще е успех. И за това бих казала, че сме удовлетворени от резултатите, които имаме. Това ни дава стимул да продължаваме напред, да поддържаме тази програма и да се опитваме да помагаме.

 

Разговаря Мариела БОНЧЕВА 

 


Сходни връзки

НЕОБХОДИМИ СА МНОГО КАЧЕСТВА И УМЕНИЯ, ЗА ДА ЛЕКУВАШ ДУШАТА НА ЧОВЕКА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди