изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-20 @ 18:06 EET
Диди Цанева: Заварих съпруга си Боби Бец на калъп с Йорданка Кузманова!    
ИнтервютаДиди Цанева е една от най-известните български циркови и вариететни артистки. До 1976-та тя е звездата на конната акробатика в държавния цирк. Няколко години работи в Америка, а след завръщането си у нас започва да се изявява като жонгльорка в бара на хотел "София", бар “Астория”, парк-хотел "Москва".

В шоубизнеса и досега се коментира краткият й, но бурен брак с "поразяваща уста" Миодраг Иванов. Той е четвъртият й мъж. Съпруг №1 на фаталната брюнетка е чех - неин колега от цирка. Вторият е известният акробат Иван Владимиров, който после се жени за Мая - щерката на клоуна Тошко Козарев.

Третият благоверен на Диди пък е един от най-големите баровци преди 10 ноември - покойният транспортен бос Боби Бец.

За пети път минава под венчило с норвежкия гражданин от български произход Ибрахим.

Единствено пред “ШОУ” Диди разкрива пикантни подробности от житието-битието си със своите мъже.


- Диди, говори се, че твоят предпоследен съпруг Миодраг Иванов е болен от рак на простатата? Вярно ли е?
- И аз бях чула същото нещо. Наскоро бяхме с Мио на погребението на Трайчо Манекена. Даже отидохме заедно, аз отидох да го взема с колата. Закарах го и го върнах. Той няма кола. Попитах го дали е болен. Вика: “Имах малък проблем, но се оправих!” Като мъжете на тази възраст и той имал проблем с простатата. Ако е имал някаква нужда, щеше да ми каже! Разказа ми, че синът му, който е в Америка, вече има две деца вече, момче и момиче. Работел нещо в шоубизнеса. Щял да ходи при него да го види...

- Ти започваш с браковете още на 18 години...
- Първият ми мъж е чех - от една голяма циркова фамилия Дворжак. Наистина, бях на 18 години. Заминах за Чехия и стоях там 2 години. С тях работехме в ГДР и в Швеция. След това се прибрах и се разведох. Те бяха свикнали да живеят заедно. Имаха един апартамент – две стаи и две кухни – и всичките живеехме вътре! Ужас! Исках да си купим жилище, но майка му не даваше. Не се разбрахме и всичко приключи.

След това се омъжих за известния акробат върху коне Иван Владимиров от трупа “Романови”. С него и трупата заминахме за Америка, където бяхме 5-6 години. Но и с него не се разбрахме.

Защото той не пуши, не пие... Не че аз пия алкохол, но пуша и пия кафе. А той и кафе не даваше да се пие! Като пиех кафе, трябваше да го пия навън, извън фургона, защото... миришело на наркотик!
Пак се прибрах в България и тогава се запознах с Боби /Бец - б.а./. С него живях 9 години...

- Как се запозна с Боби Бец?
- Тогава той не беше още толкова богат и известен. Работеше в СО МАТ и тъкмо започваше бизнеса си. Аз току-що си бях дошла от Щатите. След като се разделих с трупа “Романови” и с втория ми съпруг, малко се поразходих там.

А Боби, понеже имаше общо с Държавна сигурност, е бил наясно

Тогава малцина ходеха в Щатите.

Една вечер ние отидохме със сестра ми и зет ми да пием кафе. Платихме си кувертите и чакахме да се освободи някоя маса. По едно време излезе една от сервитьорките и вика: “Седнете, ако искате, на служебната маса!” И седнахме. По едно време някакви мъже седнаха при нас. А ние коментирахме реквизита, който ми трябваше за моя номер. Тогава Боби се включи в разговора: “Мога да ви намеря тези тасове, които търсите!” Търсех тасове за гумите от “Шкода”, защото с тях можех да жонглирам... Малко се учудих. Баща ми работеше тогава в снабдяването и не можеше да ми намери, та той ще ми намери! Боби ми даде 4-5 телефона на едно листче - тогава нямаше визитки. Аз също му написах моя номер. А той вика: “Сутринта в 9 часа ще ви се обадим, да дойдете да си вземете тасовете”. И наистина - сутринта в 9 часа звъни телефонът: “Елате да си вземете тасовете!”. Отидох аз, някакво момче ми даде тасовете и ме докара в вкъщи с колата.

И аз вече си приготвих реквизита, заминах за морето. Върнах се. И една неделя си седя вкъщи, вече работех в бар “София”. Звъни телефонът – Боби се обажда. В първия момент не можах да се сетя. Вика: “Не сте ми се отблагодарили за услугата!” Трябвало да се видим. Взимам аз пари, някакви парфюми... Виждаме се в парк-хотела на Панорамата. Пристига той -

един закръгленичък, не беше мой тип

Падах си по мъже със спортни фигури. Но той беше сладкодумец приятен – дъра-бъра, дъра-бъра... Поприказвахме малко, оказа се, че той нищо не иска, да видел свършили ли са ми работа тасовете. Случайно си бях забравила цигарите. Попита ме какви цигари пуша и каза на бармана: “Дай един стек Марлборо!” В тези години това беше доста стряскащо. И това беше. Тръгнах за работа. Взех такси за бар “София”. Но след мен пристига и нашият човек – да гледа програмата!

След време ме преместиха в бар “Астория”. Една вечер дойде с някакви хора, покани ме при тях, но аз не отидох.

Мина време. Срещам това момче, което ми даде тасовете. Викам: “Бе, какво стана с твоя човек?” А той: “Не си казала, не съм му казал да дойде!”. И още на другата вечер Боби дойде с Иван Славков, с един Лазо, който работеше копчета, коланчета, шнолки, и с Големия Чано, който загина после в самолетната катастрофа Берлин – София. Той изнасяше сирене за Западна Германия. Жена му беше театралната артистка Искра Хаджийска. Сядам на масата. Чано беше много приятен човек, и понеже жена му беше артистка, умееш да общува. Имаше и още дами. И - хайде - ще ходим до Пловдив да пием кафе на 9-ти километър. Викам: “Хубаво, мога да дойда, но трябва да се обадя на майка”. Те започнаха да ми се смеят.

Заминахме. Отидохме до “Тримонциум” и те решиха нещо да остават. Но аз не исках, надувах се нещо, и всички си тръгнаха.

Боби продължи да ми се обажда. Той беше много интересен мъж, като събеседник, като личност, и ти става страшно симпатичен. Още не беше пълен – някъде към 88 килограма. Докато живееше с мен, той беше 93-94 килограма.
Живяхме няколко години заедно и накрая вече или трябва да се оженим или – всеки да си хваща пътя...

- Къде се оженихте?
- То една сватба беше – само Чано с жена си Искра Хаджийска и Иван Славков, тогава беше шеф на телевизията. Беше извикал един оператор, който снимаше. Боби беше друг тип човек, не беше от традиционните мъже. А и не искахме да правим сватба, защото и за двамата беше трети поред брак - какво да се правим на младоженци!

След като подписахме, отидохме в Японския в едно барче във фоайето, където седнахме и отворихме бутилка уиски. Тръгнах си по едно време, защото имах работа.

Боби си остана. Прибра се вечерта мотан-замотан

През цялото време, докато бяхме женени, съм си работила. Имаше един период, в който викаше: “Хайде, ще останеш, няма да работиш!” Но той започна много да закъснява, да ходи насам-натам, все зает. Имала съм случаи - каже: “Направи вечеря за 10 души и няма да ходиш на работа!” Започвам да правя вечеря за 10 души. И вечерта... питай дали има някой – никой няма! И той се връща след 2 дена – с оркестъра, с кошница с цветя, песни да ми пеят за извинение!

- Вълнуващо, все пак...
- Първия път те хваща, втория – горе-долу, но после, като почне да му става навик, ти става дори неприятно. Идва ти в повече... Това беше и причината да се разделим. Защото аз трябваше да живея по този начин! А той ставаше все по-заможен и все по-популярен! Непрекъснато се обаждаха тая-оная, разни негови популярни приятелки – говорителките

Инна Симеонова, Лили Ванкова - знаеш, около богатите мъже има много жени, които искат да се домогнат

Тогава нямаше фолкпевици – имаше говорителки, театрални артистки, вариететни артистки...
Примерно, аз тръгвам в 10 и половина за работа, но понякога остана нарочно още 10 -15 минути и хоп - звънне някоя! Защото те знаеха кога отивам на работа... Тогава нямаше джиесеми. Един път се обади Искра Радева, с нея се скарах. Вдигам слушалката и я познах по гласа. Викам й: “Ако продължавате да се обаждате, ще кажа на мъжа ви!”. Не знам още какво съм й изприказвала.
Други пък, като ми чуеха гласа, и затварят. Тогава много се дразнех, сега ми е смешно.

Веднъж не спах вкъщи, бях останала при майка ми. Прибирам се сутринта и не мога да си вляза. Знам, че е вътре, защото мерцедесът му беше долу. Направих едно кръгче с моята кола, за да излезе тая, дето е у нас... Спрях на другия ъгъл и тръгвам пеша към къщи. И я видях да излиза – Йорданка Кузманова, артистката! Качвам се горе, а той: “Ама аз съм заспал, забравил съм ключа отвътре”... Много беше по женската част Боби! Пък и много му се предлагаха! Сега има мутри и богати мъже, колкото искаш, тогава не беше така. Боби беше с големи възможности – искаш да пътуваш в чужбина, апартаменти... - всичко можеше да ти уреди!

Имала съм случай – няма го! Паля колата, то тогава имаше 10 заведения – ако не е в бар “София”, ще е в бар “Астория”, ако не е в “Шератън” – оттам “Щастливеца”, “Морени” и Пловдив! Обикалям всичко подред, а то колата му е мерцедес, тогава имаше 5 мерцедеса в България! И го намирам на “Морени”! Седи той с мадамите около него - ха-хо, хи-хи... Отивам до него и го чукам по рамото. Не правех скандали! Защото той викаше: “Абе, ела да ме удариш по рамото, че ти изневерявам!” И ето - аз го чукнах по рамото си тръгнах!

Прибирам се вкъщи. Той идва след мен.

Не му отварям вратата, той я разбива

Много пъти я е разбивал! Удари едно рамо и влиза! Дето се вика: кокалът не го гризе, но и на друг не го дава! Беше много ревнив! А той беше толкова силен, че никой не искаше да има общо с мен, защото го беше страх...

- Какво преля чашата, за да решиш да се разведеш?
- Трябваше да замине за Свищов, но не заминал. Прибирам се - той си вкъщи. Вдигна ми страхотен скандал, че не съм сготвила. Стана ми зле – започнах да виждам точки пред очите си – червени, жълти, а-ха ще припадна от пренапрежението! И това беше! Седнах, повече не му отговорих, но осъзнах, че просто този живот не е за мен. Съжалявах, че трябва да го напусна, но го напуснах. Просто не издържах психически!

- Хващал ли те е теб някога с мъж?
- След развода вече нямахме нищо общо. Боби живееше със Силвия Рангелова, тя спеше при него, с някакъв пудел.

Една нощ, аз идвам тук с озвучителя от заведението, в което работех, да търсим музика за новия ми номер. И се звъни. Поглеждам. Едно ченге от парк-хотела. Отварям вратата – Боби го бута и влиза! А ние бяхме в кухнята – нищо особено. И като хвана момчето за вратовръзката, то едва успя да избяга! Почна тук да чупи, да троши! Вдигна масата, полюлея счупи, изпотроши всичко! Накрая го блъснах и му викам: “Чакай сега да се обадя аз на тази, дето спи при тебе! Защото ние сме разведени от година и половина, какво общо имаш ти с мене?!” Обаждам се аз на Силвия /Рангелова – б. а./, а тя “Ало, ало!” Викам:

“Да дойдете тук да си приберете любовника!”

Викнах кварталния, защото не можеш да се отърва!

Боби редовно чупеше вратата. Дойде - ако се забавя да му отворя, удари едно рамо на вратата, и влиза. На сутринта се обади на шофьорите да дойдат да я оправят.
След това аз заминах за Италия. Исках да се откъсна.

След като се разведохме, той много напълня. Дойде вкъщи, седна на меката мебел и не можа да стане. Викам му: “Ти какво правиш, бе, много си напълнял!” А той: “Не е вярно, 120 кг съм! Дай кантара!” Нося аз кантара – е, да, 120 кила, но кантарът мери до 120!

Заведох го в един “Плод-зеленчук”, където мерят картофите! - 136 килограма

- Колко години по-късно се омъжи за Миодраг Иванов?
- 2 години. След работа с една моя колежка отидохме да пием по нещо в един бар на “Витошка”. Там беше и Мио, той тогава не работеше. И дъра-бъра, дъра-бъра – да пием кафе в къщи. Дойде у нас, седя до сутринта, говорихме си. И така започнахме да се виждаме. И стигнахме до женитба. Първо бяхме в Ловния ресторант на “Витошка” и след това дойдохме вкъщи. Ники Сотиров, първият мъж на Валя, вдовицата на Батето, снимаше с видеокамера. Те тогава си бяха младо семейство с дете. Не мога да си обясня какво стана с тях, но, познавайки Иван Славков, си давам сметка, че всяка жена би оставила мъжа си заради него...

След това ходихме с Мио до Германия, там се изпокарахме нещо. С него живяхме много малко - 7-8 месеца. Не можахме да се споразумеем!

Той е нарцис, самовлюбен! Вечно пред огледалото, вечно с парфюми се пръска

Няма нищо лошо в това! Той и сега не може да осъзнае, че всичко е свършило вече...
Веднъж, тъкмо бяхме се оженили, Иван Славков има рожден ден. Към 4 сутринта си тръгваме, аз карах лада. Иван с мерцедес, тоя с мерцедес, оня с мерцедес... Качваме се с Миодраг на ладата и той ми вика: “Ти докога ще ме унижаваш да ме возиш в тази кола?! Крайно време е да купиш един бял мерцедес!” Казвам му: “Аз пари за мерцедес нямам!” А той: “Аз трябва да знам какъв е семейният бюджет! Аз трябва да знам ти с какви пари разполагаш!” Идваме си вкъщи и скандалът продължава: “Ти защо си криеш парите?!” “Чакай, бе, къде са твоите пари?!” “Аз нямам!” Е, такива работи... Не искам нищо лошо за него да казвам, но много зле се разделихме.

Трудно се съгласи да напусне дома ми

с две думи. Всичко обаче вече е забравено...

- Ти си близка с Люси, съпругата на Трайчо Манекена...
- Люси ми е приятелка от детските години. Също циркова артистка, играеше с обръч. Тя не обича публичност. Много мразеше Трайчо, като разказваше по вестниците за себе си. А той викаше: “Аз съм на пиацата, трябва да се пише за мене, независимо какво!” Може всякакъв да е бил Трайо, може да е имал 100 любовници, но той ги е подвеждал и ги е лъгал донякъде. На Люси нищо не й липсваше – уважение страхотно, носеше я на ръце, абсолютно всичко той й купуваше - до гащите и сутиена! Много се грижеше и много я обичаше! Всичко, каквото искаше тя, изпълняваше! И се бяха разбрали – той си изживява някакви неща, не му държеше сметка за това. Ако не е знаела, че има някаква любовница, никога не би могла да допусне. Всичко, което било необходимо като съпруг, й го е давал. Така че да си гледат работата! Единствената жена, на която е държал истински Трайо, е Люси!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
http://www.blitz.bg
 


Сходни връзки

Диди Цанева: Заварих съпруга си Боби Бец на калъп с Йорданка Кузманова! | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.49 секунди