изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-10-19 @ 12:28 EEST
Дано газовата отстъпка не е бонбонче срещу горчивини по „Южен поток“    
ИнтервютаХибриден реактор в АЕЦ „Козлодуй“ може да привлече най-вече фонд, зареден с руски пари, казва бившият министър на икономиката Трайчо Трайков

Г-н Трайков, пренаредихме ли енергийните си карти с подписаните през миналата седмица документи за проучването за седми блок в АЕЦ „Козлодуй“, за „Южен поток“ и газпромовската отстъпка в цената на газа и за търсенето на нефт и газ в Черно море? Те изглеждат сякаш даваме малко на американците, малко на руснаците и малко на европейците.

Нашият интерес поне на думи отдавна е дефиниран – диверсификация на източниците и трасетата за доставки на енергийни ресурси. Въпреки че събитията изглеждат по описания от вас начин , няма кой знае какви промени след миналата седмица. Такива бяха първоначално заявените интереси от компаниите. Безспорно добрият факт е приключването на конкурса за търсене и проучване на нефт и газ в дълбоките води на Черно море.

Това е проект, по който започнахме работа в началото на 2011 г. и дори, когато си подавах оставката, вече течеше срокът за закупуване на документация за участие в него и подаване на оферти. Затова бях много изненадан да чуя, точно от устата на премиера, по време на правителствено заседание преди две седмици, че аз съм бавел този конкурс. Но, както всички виждаме, стилът е такъв – никога не е имало вчера – всичко започва от днес. А аз бих добавил – да се надяваме, че ще има утре.

 

Значи сега някой друг жъне посетите от вас успехи?

По-важното е, че привлякохме европейски фирми с ноу-хау в дълбочинното сондиране и наистина разчитам да се постигне добър резултат. Колкото до успехите, 99 процента от работата бе свършена още докато бях министър и Делян Добрев беше част от екипа, който работеше по проекта. Помните ли, какво ви казах, когато си тръгвах – поне една година след мен ще има да режат лентички.

 

Според вас, какво България печели или губи от подписите за „Южен поток“ срещу отстъпката в цената на газа, от която се оказа, че ще се възползва само „Булгаргаз“, за да покрие досегашните загуби, но не и крайните клиенти?

По принцип двете теми би трябвало да се разглеждат поотделно. При последното посещение на Алексей Милер (шефът на „Газпром“ – бел. ред.) през февруари при премиера аз поставих въпроса за отстъпката в цената на газа по други причини, а не във връзка с „Южен поток“. Вече имаше прецеденти с други клиенти на „Газпром“, ситуацията с доставките беше променена, а и страната ни макар и малък пазар, винаги е била коректен партньор. Винаги сме си плащали навреме, не сме искали специални привилегии, осигурявали сме сигурен транзит. Освен това имахме интензивен дебат с Европейската комисия по повод монополните практики на „Газпром“ при ценообразуването и виждате, че днес ЕК започна разследване. Докато за „Южен поток“ имахме редица отворени въпроси, повечето от които щеше да е грешно да се поставят в зависимост от поисканата отстъпка. Получената отстъпка от стотина милиона долара е приблизително равна на пропуснатите приходи от факта, че няма да се реализира защитавания от нас вариант едната от двете тръби до първата компресорна станция да се изгради и оперира от „Булгартрансгаз“.

Всякакви следващи отстъпки, свързани с „Южен поток“, биха били със знак минус за нас.

 

Под предлог, че преговорите по „Южен поток“ продължават, не се казва в крайна сметка с какъв дял ще участва страната ни във финансирането, за какви транзитни такси става въпрос и др. Това нормално ли е?

Изглежда, че участието ни във финансирането със собствен капитал ще е около 10 процента, което по принцип е малко, но е оправдано при заложената ниска възвращаемост на собствения капитал. Притеснителна е наивността, с която част от преговарящите заявяват, че щом „Газпром“ е партньор в проекта, той ще е печеливш. За „Газпром“ основният интерес е да доставя на възможно най-ниска цена газа в Западна Европа, което означава максимално натискане надолу на транзитните такси, както и да укрепва стратегическите си позиции в транзитните страни.

 

Тогава какъв е смисълът България да подкрепя проект, от който няма да печели, но ще укрепи значително геополитическото и стратегическото влияние на Русия в ЕС?

Все пак има полза да се разнообразят трасетата, макар че Русия постига много с този проект, а България – сравнително малко за интересите си. Но параметрите на договора за „Южен поток“ трябва да са публични, защото за пръв път се дава част от газовата мрежа на наша територия на чужденци. Доскоро идеята ни беше в преговорите за „Южен поток“ да участват и представители на Европейската комисия, не знам дали това е още актуално.

 

Ако от Брюксел не участват в тези преговори, как ще стои въпросът с отлагането на изискването на Европейския съюз до капацитета на тръбата да имат достъп и други страни, а не както „Газпром“ настоява контролът над обемите да е само руски?

Дерогация (отстъпка) от задължението капацитетът изцяло да се продава на търг се дава по правило на всички нови проекти, защото се оказва, че такива големи проекти са трудно банкируеми, ако няма фиксиран собствен капацитет – така е за „Набуко“, интерконекторните връзки и др. Обикновено е за 50% от капацитета. „Газпром“ искаха 100 процента, но аз съм присъствал на разговори когато от ЕК категорично са заявявали пред руския енергиен министър и „Газпром“, че това не може да стане.

Не би трябвало да има значение дали строителството на „Южен поток“ ще започне преди или след влизането в сила на европейските правила за либерализация, защото те така или иначе ще трябва да се спазват. За по-сигурно обаче трябва да се поиска официално становище от ЕК, ако вече не е направено.

Проблемът е, че в „Газпром“ са свикнали да се възползват и от най-малките съмнения и пукнатини в позицията на отсрещната страна, за да вкарат нещата в задънена улица. Ние имахме големи проблеми със заварените клаузи в транзитните договори, противоречащи на европейското право, което и наложи европейската антимонополна служба да влезе с полиция в офисите на европейските партньори на „Газпром“.

В същото време страната ни ще загуби транзита на газ от румънската граница до трасето на „Южен Поток“, по което вече ще се осигуряват доставките за Турция, Гърция и Македония. Става въпрос за над 60 км и ние винаги сме поставяли въпроса за компенсация на това трасе. Вариант за защита на нашия интерес беше едната от двете тръби на „Южен поток“ от брега на Черно море до сегашната българска тръба към Турция да се построи от „Булгартрансгаз“ и да е българска собственост. Винаги обаче когато поставяхме този въпрос, следваше разговор с г-н Борисов, от когото чувахме аргументите на руската страна. Той ги заяви и публично след оставката ми. При вземането на окончателното инвестиционно решение до 15 ноември трябва да се отчете всичко, защото страната ни има суверенното право да каже и „не“ на проекта.

 

А можем ли да си позволим да кажем „не“, при положение, че договорът с „Газпром“ за доставки изтича в края на тази година, а нов не е подписан, не се знае кога ще стане това и нямаме осигурени други количества?

В това се състои сложността на преговорите, защото след това човек може да не е министър или премиер, но трябва да мисли в перспектива. Сегашната отстъпка от 100 млн. долара не трябва да се оказва само бонбонче, с което да преглътнем другите горчивини покрай „Южен поток“ и новите договори за доставка.

 

Бонбончето обаче ще го изяде „Булгаргаз“, цената за потребителите няма да поевтинее от 1 октомври.

Именно затова не трябваше да се говори за намаление на цената на газа. Всъщност „Булгаргаз“ ще плати по-малка сметка, която би могла и да доведе до намаление на крайната цена на газа, но може и просто да покрие дълговете на дружеството. Решението е негово и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Такова намаление ние веднъж договорихме през лятото на 2010 г. „Булгаргаз“ тогава плати с около 5 процента по-малко, отколкото трябваше според неизгодните за нас промени от времето на Румен Овчаров.

А относно бъдещия договор с „Газпром“ смятам, че трябва да отстояваме максимално гъвкави условия. Динамично ще се развива добива на газ в региона, у нас също има перспективи, внедряват се все по-безрискови технологии за добив на алтернативен газ. Развитието на кипърските и израелските находища, оптимистичните очаквания за проучванията в Гърция, България, Румъния, износът на втечнен газ от САЩ – всичко това тотално ще промени позициите ни след няколко години. Затова и малко преди оставката ми подписахме меморандум за терминал за втечнен газ на гръцкото крайбрежие, който дава изцяло ново значение на гръцкия интерконектор, чиято подготовка е в заключителен етап и строежът трябва да започне до края на годината.

 

Преди време министър Добрев каза, че от следващата година ще се разбие монопола на „Булгаргаз“. Нормално ли принципал на държавна компания да прави подобни изказвания против интереса й и това може ли да се тълкува като подготовка на почвата за осигуряване на директен достъп на „Газпром“ до българския пазар? Знаем, че контролираният от „Газпром“ доставчик „Овергаз“, който пък е монополист на вътрешния пазар, от миналата година иска директно да внася руски газ, но „Булгартрансгаз“ му отказва достъп до преносната мрежа.

Не само „Овергаз“ може да разбие монопола на „Булгаргаз“, това могат да направят и други руски компании. Ще видим кои са, някои няма да ни изненадат.

По принцип свободният пазар няма алтернатива. Но докато има само една входна тръба, се приема, че либерализацията трудно може да се бъде осъществена. При пускане на други компании до тръбата най-потърпевш ще е „Булгаргаз“. Новите играчи ще се насочат само към платежоспособните индустриални предприятия, а за „Булгаргаз“ ще останат другите. Но пък ще бъде даден избор – поне докато „Булгаргаз“ не е фалирал – на индустрията.

 

Финансовото състояние на „Булгаргаз“ въобще не е добро, както и това на НЕК, а скорошните отчети на дружествата от „България енергиен холдинг“ показаха огромната им задлъжнялост помежду им. Оказват ли влияние и постоянните смени, които се правят в ръководствата на НЕК, на АЕЦ „Козлодуй“, на Мини „Марица Изток“ още от ваше време и продължават и при Добрев?

Смените, които направих, бяха наложителни, защото политиката на БСП в енергетиката бе съвсем различна. После видях колко е трудно да изградиш и запазиш управленски екип. След моето оттегляне съществена промяна във философията на управление няма. Не искам да коментирам чужди кадрови решения, тъй като знам и мен как са ме коментирали, но по принцип не смятам за най-добро решението – да сложа мой човек, пък да видим какво ще стане.

Тенденцията през 2010 и 2011 г. бе държавната енергетика да увеличава печалбите си с по над 200 млн. лв. годишно.

 

На фона на всички дългове, това не е ли куха счетоводна печалба?

Въобще не е така. Не знам дали може да си представите колко лесно се харчат 200 млн. в енергетиката. Подобряването на финансовото състояние бе постигнато с промяна на правилата за обществени поръчки, въвеждане на търгове за продажба на електроенергия и други мерки за оптимизация, като изключение от добрата тенденция бяха НЕК и „Булгаргаз“. НЕК заради обслужването на заемите за АЕЦ „Белене“, а „Булгаргаз“ заради това, че не можеше и продължава да не може да събира вземанията си, включително стотици милиони от фалирали предприятия като „Кремиковци“ и “Химко“. Но в АЕЦ „Козлодуй“, „Електроенергийния системен оператор“, Мини „Марица Изток“, ТЕЦ „Марица Изток 2″, „Булгартрансгаз“, БЕХ – нещата вървяха нагоре.

Все пак да припомня, че няма друга стока или са много малко, освен електроенергията, която в България да струва едва 40 процента от средната цена за Европейския съюз. Ако например горивата у нас струваха 40 от средното за Европа, то литър бензин сега трябваше да е 1.10 лв.

 

Премиерът ви обвини и в това, че сте спирали идеята да се разреши на търговците на гориво да ползват данъчни складове в чужди държави и то дни, след като вие сам повдигнахте този въпрос.

Добре би било г-н Борисов да обясни на какво се основава неговото твърдение, че съм бил против такава идея, защото аз нямам спомен за това. Ако г-н Борисов стоеше зад тази идея, тя със сигурност щеше да получи публичност. Аз не знам чия е била идеята, която аз съм спрял. Не знам как съм я спрял. Но се радвам, че г-н Борисов нарежда по нея да се работи, защото това ще повиши конкуренцията.

 

С какво проектът за един блок в АЕЦ „Козлодуй“ с руски реактор, зареждан с американско ядрено гориво и японски технологии, е по-добър от два блока в АЕЦ „Белене“ с руски реактори, възможност за смяна на горивото и френски и германски системи, за да успее той да привлече чужд инвеститор, което не успя да стори спряният проект за АЕЦ „Белене“?

Не съм сигурен, че така е предпоставена хипотезата при проучването за нов блок в АЕЦ „Козлодуй“, което ще направи американската „Уестингхаус“. При всички положения за мен един нов блок в Козлодуй е по-добре от два в Белене.

За мен въпросът не е проектът да се дели по държави, а да се прецени какво и дали въобще нещо от произведеното за АЕЦ „Белене“ може да се използва. Тук вариантите са различни. От проекта „Белене“ неядрената част – говоря като турбина, генератор и т.н. – може да бъде значително подобрена и трябва да се прецени как може да стане това.

Първоначалната идея бе да се даде възможност на заинтересованите да участват в този процес компании, сами и за своя сметка да си направят технико-икономическите анализи и затова и подписахме споразумения с „Уестингхаус“ и „Арева“.

 

Но сега АЕЦ „Козлодуй“ ще плати близо 2 млн. лв. за тези проучвания.

Впоследствие обхватът на това проучване за седми блок се е разширил и се проведе конкурс за избор на изпълнител. Трябва да се види какви са аргументите за това да се опитаме да направим нещо от наличното с цел подобрен хибриден блок, или да се обявява нов търг. Не смятам, че задачата е новият блок да работи с американско гориво, трябва да може да работи с всякакво.

 

Смятате ли, че такъв хибриден блок ще може да привлече чужд инвеститор?

Честно казано не, не и стратегически инвеститор, освен ако за такъв не броим някой западен фонд, зареден с руски пари. Но това ще трябва да се провери отново на по-късен етап.

 

А според вас изработеното досега за АЕЦ „Белене“, площадката в АЕЦ „Козлодуй“ и разходите, които тепърва ще се правят по проекта за VІІ блок достатъчни ли са да покрият дял от 51 процента в него и всъщност не повтаря ли модела на АЕЦ „Белене“?

Засега предпочитам да не коментирам възможните конструкции, това е задача на преговарящия екип, който ще бъде подпомогнат с резултатите от предпроектното проучване. Ядрения риск обаче, който по дефиниция поема държавата, със сигурност следва да бъде отчетен при разпределянето на дяловете. Особено след аварията в АЕЦ „Фукушима“ това е кристално ясно.

 

Доколко е подходящ моментът въобще за подобни проучвания, при положение, че неговите резултати ще излязат в изборна година, очаква се и референдум „за“ или „против“ АЕЦ „Белене“?

Този референдум е странен, защото БСП можеха да го проведат докато бяха управляващи и то преди да подпишат заробващите споразумения. Друг е въпросът, че и ГЕРБ някак само с половин сърце е против АЕЦ „Белене“, след като дълго време г-н Борисов твърдеше, че трябва да се строи независимо от цената. Ако има референдум, не мисля, че е добре да се прави с изборите, каквато идея бе коментирана.

 

След като вече не сте министър, как ви изглежда работата на правителството и по-конкретно бившия ви ресор?

С малки, макар и понякога важни нюанси в политиката на министерството има приемственост и дори сега да се правят опити за хвърляне на камъни в моята градина, много от нещата, които сега се случват, са плод на работата, която свършихме: Проектите в енергетиката, законът за енергетиката, законът за туризма, облекченията за инвеститорите – включително и привличането на някои обявени наскоро, сливането на междинното звено и управляващия орган на оперативната програма „Конкурентоспособност“, подготовката на схемата за енергийна ефективност, подготовката на позициите за следващия програмен период. Сигурен съм, че до края на годината бюджетът от 800 млн. евро по програмата ще бъде договорен. Фондовите инструменти като ДЖЕРЕМИ, които ние разработихме вече се дават за пример от Европейската комисия в други страни и вече са налице първите инвестиции в стартиращи иновативни предприятия. Не случайно и програмите за регионално развитие и за развитие на селските райони започнаха да използват такива инструменти.

Има и стъпки на министерството, с които със сигурност не бих се гордял. Това е местеното на 12 души, които се занимават с туризма, в Пловдив. Безумие, откъдето и да се погледне! Навремето, като консултант по ефективност на операциите винаги съм убеждавал хората, които вършат обща работа, да са заедно, особено ако това така и така е завареното положение. Сега две дирекции са в Пловдив, а те постоянно трябва да са в контакт с останалите, със счетоводството, с юристите, с колегите си по проекти с матрична организация.

Тук не става въпрос за отделна агенция, която може да си работи независимо. Например Агенцията за енергийна ефективност спокойно може да се измести извън София, но да откъснеш част от един екип е грешка. Когато присъединихме Агенцията по туризъм към министерството, съкратихме наполовина щата, защото махнахме техните юристи, счетоводство, човешки ресурси и инфраструктура и съвместихме някои функции. Така харчехме по-малко пари от бюджета. Сега чета, че и в София, и в Пловдив ще има деловодство на министерството. Не виждам каква е ползата, освен обратно да се увеличи администрацията, само че този път – в провинцията, ще се увеличат транспортните и логистични разходи и загубеното време. Едва ли тези няколко щатни бройки са от значение за моя любим град Пловдив. Според мен е била дадена случайна команда и всички по веригата са я изпълнили без много много мисъл.

 

Как гледате на новото хоби на правителството – археологическите проекти, и най-новата идея на Добрев с пари от концесионните такси за търсене и добив на природни богатства да се финансират разкопки?

Като министър винаги съм бил привърженик на археологическите разкопки и подкрепям финансирането им – добре е и за туризма и за националната ни памет. По мое време културният туризъм беше заложен като приоритет. Но нали затова се прави държавен бюджет и в него се залагат политики и разходни пера.

Иначе щом концесиите ще са за археология, може би глобите от КАТ трябва да са за Института по езикознание, приходите от Авиоотряд 28 за БНТ, а акцизите върху горивата – за пенсионерите, които да стискат палци за по-високи цени. Малко странно.

mediapool.bg

Трайков: Държавата да мисли за намаляване на ДДС и акциза на горивата

След бурни дебати парламентът също стопира АЕЦ ”Белене”

Бившата жена на Трайчо Трайков го пребила насред министерството

България и Турция се споразумяха за газовата връзка

Трайков: Не съжалявам за нищо. БСП: Управлява ни триумвират


 


Сходни връзки

Дано газовата отстъпка не е бонбонче срещу горчивини по „Южен поток“ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.46 секунди